Тяхното основно задължение у нас е да гледат внуците, разказва РФИ в рубриката си "Европейски акценти"
Ако има някакви сигурни ценности в Италия, то безспорно става дума за бабите и дядовците.
Сред първите думи, които се научават да произнасят италианските деца, освен мама и татко, са "нона" и "ноно" - баба и дядо.
Това съвсем не е случайно, тъй като
бабите и дядовците в Италия са се превърнали в същинска институция
Според социологическите проучвания в страната има около 11 млн. баби и дядовци, а 85% от тях постоянно се занимават с внуците си. 30% от тях отглеждат децата, когато и двамата родители работят.
Освен гледането на внуци у дома, бабите и дядовците взимат децата от училище или пък заместват родителите вечерно време.
Въпреки че раждаемостта в Италия продължава да спада, семейството остава институция с дълбоки традиции, особено на юг.
Социологическите данни показват, че децата, които растат без баби и дядовци се интегрират по-трудно в училищната среда.
Личните имена в Гърция носят изключително голямо значение и представляват своеобразен мост между поколенията. Според неизменната традиция, новородените се кръщават на бабите и дядовците.
Първият син взима името на дядото по бащина линия, а първата дъщеря - на бабата по майчина линия. При следващите деца в семейството става обратното.
Внуците, които не носят имената им бабите и дядовците се възприемат като срам и позор, тъй като става дума за официално признание, че връзките между поколенията в едно семейство са прекъснати.
И тъй като от много години насам имената се повторят непрестанно, без да се обновяват, всяко дете с
по-различно име веднага става обект на коментари в училище
Все повече германци се обръщат към асоциации, които създават връзки между поколенията и като предлагат баби и дядовци на семейства или самотни родители, които нямат.
Преди една година в Берлин се ражда идея, реализирала се скоро след това в Кьолн.
Създава се служба, която набира от една страна възрастни хора, които имат желание да се занимават с деца и от друга - семейства или самотни родители, които имат нужда от помощта на бабата и дядото.
Обикновено става дума за млади родители, чиито бащи и майки или вече не са живи, или живеят далеч и нямат възможност да помагат при отглеждането на децата.
От реализирането на тази идея имат полза не само младите родители, но и възрастните хора, които изпитват нужда да общуват и да се грижат за малките деца, но нямат внуци или пък те живеят далеч.
Всички попълват специални формуляри: едните вписват нуждите и желанията си, а бабите и дядовците отбелязват и времето когато могат да бъдат на разположение, с деца на каква възраст биха се занимавали и дали биха се грижили за дете с недъзи.
Независимо дали са пенсионери, или все още работещи
основно занимание на българските баби и дядовци е гледането на внуци
Малцина са тези, които се включват в тази дейност само ако им се поиска изрично помощта или съветите им.
Повечето свободни пенсионери са водени от непреодолимото желание да запълнят скучното си ежедневие.
Други са уверени в своята "компетентност" и на всяка цена искат да им се признае всеотдайността, която влагат в отглеждането на потомците.
В България не е нещо необичайно няколкото поколения да живеят под един покрив и за младите родителите е много трудно да воюват срещу компетентността, особено на бабите.
Но се примиряват, защото бабите и дядовците помагат за семейния бюджет. Макар и пенсионери с малки пенсии, допълнителните пари са добре дошли.
Бабите стават много любими, когато реализират
идеалния вариант на домашна помощница
т.е. поемат домакинските задължения - готвене, почистване, гладене, за да може майката да се съсрeдоточи върху детето.
Дядовците по-често отменят бащите в мъжките домашни работи. Те водят децата на разходка, на частни уроци, прибират ги от училище. Така бабите и дядовците заемат водещо място в живота на българските деца.
Ако има някакви сигурни ценности в Италия, то безспорно става дума за бабите и дядовците.
Сред първите думи, които се научават да произнасят италианските деца, освен мама и татко, са "нона" и "ноно" - баба и дядо.
Това съвсем не е случайно, тъй като
бабите и дядовците в Италия са се превърнали в същинска институция
Според социологическите проучвания в страната има около 11 млн. баби и дядовци, а 85% от тях постоянно се занимават с внуците си. 30% от тях отглеждат децата, когато и двамата родители работят.
Освен гледането на внуци у дома, бабите и дядовците взимат децата от училище или пък заместват родителите вечерно време.
Въпреки че раждаемостта в Италия продължава да спада, семейството остава институция с дълбоки традиции, особено на юг.
Социологическите данни показват, че децата, които растат без баби и дядовци се интегрират по-трудно в училищната среда.
Личните имена в Гърция носят изключително голямо значение и представляват своеобразен мост между поколенията. Според неизменната традиция, новородените се кръщават на бабите и дядовците.
Първият син взима името на дядото по бащина линия, а първата дъщеря - на бабата по майчина линия. При следващите деца в семейството става обратното.
Внуците, които не носят имената им бабите и дядовците се възприемат като срам и позор, тъй като става дума за официално признание, че връзките между поколенията в едно семейство са прекъснати.
И тъй като от много години насам имената се повторят непрестанно, без да се обновяват, всяко дете с
по-различно име веднага става обект на коментари в училище
Все повече германци се обръщат към асоциации, които създават връзки между поколенията и като предлагат баби и дядовци на семейства или самотни родители, които нямат.Преди една година в Берлин се ражда идея, реализирала се скоро след това в Кьолн.
Създава се служба, която набира от една страна възрастни хора, които имат желание да се занимават с деца и от друга - семейства или самотни родители, които имат нужда от помощта на бабата и дядото.
Обикновено става дума за млади родители, чиито бащи и майки или вече не са живи, или живеят далеч и нямат възможност да помагат при отглеждането на децата.
От реализирането на тази идея имат полза не само младите родители, но и възрастните хора, които изпитват нужда да общуват и да се грижат за малките деца, но нямат внуци или пък те живеят далеч.
Всички попълват специални формуляри: едните вписват нуждите и желанията си, а бабите и дядовците отбелязват и времето когато могат да бъдат на разположение, с деца на каква възраст биха се занимавали и дали биха се грижили за дете с недъзи.
Независимо дали са пенсионери, или все още работещи
основно занимание на българските баби и дядовци е гледането на внуци
Малцина са тези, които се включват в тази дейност само ако им се поиска изрично помощта или съветите им.
Повечето свободни пенсионери са водени от непреодолимото желание да запълнят скучното си ежедневие.
Други са уверени в своята "компетентност" и на всяка цена искат да им се признае всеотдайността, която влагат в отглеждането на потомците.
В България не е нещо необичайно няколкото поколения да живеят под един покрив и за младите родителите е много трудно да воюват срещу компетентността, особено на бабите.
Но се примиряват, защото бабите и дядовците помагат за семейния бюджет. Макар и пенсионери с малки пенсии, допълнителните пари са добре дошли.
Бабите стават много любими, когато реализират
идеалния вариант на домашна помощница
т.е. поемат домакинските задължения - готвене, почистване, гладене, за да може майката да се съсрeдоточи върху детето.
Дядовците по-често отменят бащите в мъжките домашни работи. Те водят децата на разходка, на частни уроци, прибират ги от училище. Така бабите и дядовците заемат водещо място в живота на българските деца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар