Христофор Колумб - великата заблуда

Пътешественици



Христофор Колумб остава в историята не само като откривател на Новия свят, но и като жертва на хорската несправедливост. Той подарява на испанската монархия цял континент, но в замяна на това е окован. Откритите от него земи получават чуждо име. Самият той, обиколил света, така и не получава нито родина, нито собствен дом. Останките му са препогребвани толкова пъти, че вече не се знае къде са се озовали най-накрая.
--
С произхода на адмирала се спекулира. Обявявали са го за испанец, португалец, каталунец, грък, англичанин, даже и за украинец. Нещата се усложняват от произношението на името му. В Испания е Кристобал Колоно, в Португалия - Криштобало Коломо, в Италия - Кристофоро Коломбо. Columbus на латински означава гълъб - и всичките му фамилии на местните езици означават това.
Самият Колумб нееднократно е казвал, че е роден в Генуа. В старинния град са съхранени документи на семейството му и къщата, където вероятно се е родил. Има и версия за юдейския му произход, за която намекват някои факти от живота му. Например отплаването на първата му експедиция, насрочено за 2 октомври, е отложено въпреки прекрасното време. На тази дата е денят, в който евреите скърбят за разрушаването на Храма на Ерусалим и никой не подхваща работа. Известно е, че сред участниците в експедицията, както и сред спонсорите е имало доста евреи, макар че това не е доказателство - имало е евреи и сред царедворците, и сред богаташите по това време.
Колумб е бил правоверен католик, но се е отнасял с огромно уважение към евреите, което също давало почва за слухове. Испанският историк Салвадор Мадаряга счита, че еврейка е била майката на адмирала Сусана Фонтанаросса. За бащата на мореплавателя Доминико Колобмо се знае не много. Той е бил тъкач на сукно - артикул, с който Гануа е търгувала в цяла Европа. Генуезките търговци пътували из далечни страни, един от тях - Марко Поло, достига чак то Далечния изток. Заедно с редките стоки той донася и разкази за чудесата на Индия, Китай и страната Сипанго (Япония), които лишават от сън генуезките момчета. Едно от тях е най-големият син на тъкача - Христофор, роден през 1451 г.
Основната причина Колумб да се захване с мореплаванe, колкото и странно да звучи, е завземането на Константинопол от турците през 1453 г. Генуезката република се лишава от източник на суровини, пазарът й се стеснява, а бащата на Христофор губи прехраната си и се впуска в различни начинания без особен успех. Първородният син се захваща да помага на семейството си, от 18-годишен започва да работи на кораби, обикалящи с товари италианското крайбрежие. Тук, освен че се влюбва в морето и учи занаят, той попива разказите на старите морски вълци за далечни пътешествия, чете с увлечение географски съчинения. Чете и Аристотел, Птоломей и новите автори, дръзко опровергаващи теорията за плоската Земя. Колумб също бил убеден, че Земята е кълбо, което означавало, че от бреговете на Европа може да се достигне до Индия и Китай. Все още никой не знае, че по пътя им лежи американският континент. Не е изключено хора в античността нееднократно да са били там, но плаванията им не са известни на учените. Забравени са даже откритията на викингите, които през X век основават селище на брега на Северна Америка.
Но дали са били забравени? Дали на Колумб са били известни сведения за съществуването на нов материк? Говорело се е за някакви карти, които той пазел от любопитни очи, за древни ръкописи и разкази на пътешественици. Даже, че генуезецът е наследил знанията на някакво тайно общество, дошли едва ли не от времената на Атлантида.
Но защо в такъв случай Колумб така вярвал и убеждавал другите, че откритите земи са част от Азия? Защо носел със себе си подаръци за "Великия хан" и преводачи от турски и арабски?
През август 1476 г. Колумб плавал към Фландрия с товар. На изхода в Атлантика корабът им бил нападнат от френски пирати и потопен. С плуване Колумб се добира до португалския бряг и скоро се озовава в Лисабон, където е посрещнат от земляци-генуезци. По това време Португалия е столицата на географските открития. Принц Енрике, наречен Мореплавателя, пращал флотилии в Африка, планирал още по-далечни пътешествия, събирал в двореца си редки книги и мореходни инструменти.
Колумб остава в Лисабон обаче не заради географията, а заради любовта. В църквата той вижда дворянската дъщеря Филипа Мониз де Перестрело. Красотата й поразява генуезеца. Може би и тя го е харесала. За външния му вид съдим от описанието на биографа Бартоломе де Лас Касаса: "На ръст беше висок, над средния, имаше дълго и внушаващо уважение лице, орлов нос, синьо-сини очи, бяла кожа, в младостта му косата беше рижа, но от трудностите скоро посивя."
Родителите на Филипа склонили на сватба, разчитайки на търговските връзки на зетя си, и така в края на 1576 г. Колумб вече е женен и скоро на бял свят се появява синът му Диего, който става верен помощник на баща си в плаванията.
През зимата на 1577 г. Колумб с генуезки търговци плава до Англия и "остров Тула", за който учените се чудят дали е Исландия или Ирландия. Съществува версия, че там е научил за плаването на викингите в Америка и дори, че лично е плавал по тези краища. В дневника си той писал за незамръзващо море, което в това време на годината може да се види само при сгретите от Гълфстрийм брегове на Северна Америка. Но такова пътешествие не би могло да остане в тайна, а и не би се налагало после Колумб повторно да открива Америка.
Следващите няколко години Колумб прекарва в плавания до Мадейра. С брат си Бартоломео открива в Лисабон и магазинче с новите за времето си печатани книги. А сред тях и съчинението на френския кардинал Пиер Д'Айи, в което се правели измервания на Земята, според които разстоянието от Португалия до Китай било едва 5000 мили. Колумб изпратил писмо на знаменития флорентински географ Паоло Тосканелли, който потвърдил верността на измерванията. Следователно владенията на "Великия хан" можели да бъдат достигнати само за месец!
В началото на 1484 г. Колумб представя плана си на крал Жуан II. Той изслушал чужденеца с интерес, но счел претенциите му за твърде големи - дворянско звание, титла вицекрал на всички новооткрити земи и една десета от откритите богатства. Към кралския отказ се прибавила още една беда - починала съпругата му. Вече нищо не задържало Колумб в Португалия и той се отправил към Андалусия в Испания. Там открил приют в манастира Рабида, чийто настоятел го представил на свои познати в двора.
Колумб попада в Испания в благоприятно време - страната току-що се е обединила благодарение на брака на крал Арагон Фердиданд с кастилската кралица Изабела. Кралството има амбициите да не изостава от Португалия в морските открития. Проектът на генуезеца и тук е посрещнат с интерес, но все пак минават цели 7 години преди да получи зелена улица. През това време той се прехранва по старите начини - с изпълнение на поръчки за генуезците и продажба на книги. А в свободното си време посещава дома на младата красавица Беатрис де Арана, която през 1488 г. му ражда син Фернандо. Колумб признава сина, но не се жени за майката.
Следвали отказ след отказ от двореца. Парите на краля отивали във войната с Гранадското емиратство, а и комисия от учени-богослови се усъмнила в реалността на замислите на Колумб. Намерили се и покровители на мореплавателя - канцлерът Луис де Сантанхел и камерхерът Хуан Кабрера - и двамата покръстени евреи. Към този момент и генуезките търговци били готови да финансират експедиция. Това заставило Фердинанд и Изабела да обещаят: след падането на Гранада плаването ще се състои. Непокорната крепост пада през януари 1492 г. и само ден по-късно е подписан указ за изпращането на три кораба при "Великия хан". Колумб получил званието адмирал на моретата и океаните. Предоставили му неголемите каравели "Пинта" и "Ниня", на свои разноски той дооборудвал по-големия "Санта Мария".
На 3 август трите кораба излизат от устието на р. Рио Тинто и се отправят на запад. Изминал месец и половина и навлезли в странно море, обрасло с водорасли. Разчетите на адмирала не се оправдавали, желаната земя я нямало. Запасите от храна и прясна вода били на привършване. Екипажът започнал да роптае, после се разразил открит метеж. Колумб се принудил да обещае, че ще пътуват само още два дни и после се връщат обратно.
На 12 октомври след нощна вахта на "Пинта" Родриго Бермехо събудил екипажа с отчаян вик "Земя!".
На хоризонта лежал днешният о. Уотлинг, най-източният от Бахамския архипелаг, първият бряг на Новия свят, видян от Колумб. Кръщава го Сан Салвадор. Пришълците били заобиколени от полуголи смугли хора, чиито тела били изрисувани с бяла и черна боя. Чертите им били азиатски, в което Колумб видял доказателство, че е прав. Никой от тях не разбирал преводача и не знаел къде е резиденцията на Великия хан. Затуй пък - в замяна на червени шапки и стъкълца, екипажът получил в изобилие плодове и вода. Местните хора ги научили и да вдишват дима от горящи, навити в тръбичка листа с непознатото име "табак".
След два дни корабът напуснал острова, като взел със себе си 6 индийци - така Колумб наричал местните жители. Уви, на Сан Салвадор и на съседните острови нямало нито злато, нито други ценности. Но по думите на туземците на юг лежал големият остров Куба, който адмиралът приел за въжделения Сипанго. На 27 октомври експедицията достигнала до бреговете му, но там ги очаквало същото - необятни гори и живеещи в хижи полуголи индианци. След месец Колумб се отправил на изток, където лежал Хаити, кръстен от него Еспаньола. Злато не намерил и тук. На всичкото отгоре по пътя загубили "Пинта", а на 25 декември "Санта Мария" попаднала в плитчина и затънала.
На малката "Ниня" се събрали 70 души - командирът на двата кораба и пленените индианци. Колумб бил принуден да построи на брега форд Навидад, на който останали 39 испанци, надявайки се на добри отношения с местния вожд Гуаканагари. След това тръгнал обратно, срещайки по пътя си блудната "Пинта".
За месец пътешествениците се добрали до Азорските острови, собственост на Португалия. По пътя корабите на два пъти попаднали на жесток щорм и едва оцелели. Най-голямата опасност обаче ги грозяла в Лисабон, където пристигнали на 5 март 1493 г. Ревниво следящи за успехите на испанците, португалците били напълно в състояние да заловят моряците, за да скрият откритието им. Колумб обаче накарал всички навсякъде да разказват за откритите земи. Скоро слуховете стигнали до испанците и това спасило експедицията - Жуан II не искал да се кара открито със съседите си. На 15 март "Ниня" се върнала в Испания.
Връщането на Колумб било триумфално. Той открил нови земи, които били обявени за владение на испанската корона. Благодарение на него Европа разбрала за картофите, каучука и тютюна. Наистина златото, за което мечтаели испанците, така и не се намерило. Тълпи хора, простолюдие и аристокрация, се блъскали да видят адмирала и моряците му, да чуят удивителните им разкази. Колумб получил дворянска титла и бил обявен за вицекрал на Индия.
Празникът бил помрачен от претенциите на португалския крал към откритите земи. Конфликтът бил разрешен мирно: с посредничеството на папата Испания и Португалия разделили света по меридиана, който минава в средата на Атлантика. На изток от него остава част от Америка, което дава основание на португалците по-късно да създадат колонията Бразилия.
Бързо е подготвена втора експедиция към новите владения. С нея тръгват много знатни дворяни, привлечени от слуховете за богатствата на "Индия". На 17 кораба, включващи "Пинта" и "Ниня", плавали почти 1500 души. Сред тях има и 20 кралски чиновници и 6 монаси, призвани да обърнат туземците в католическата вяра.
На 25 септември 1493 г. флотилията излиза в океана. Сега Колумб се движи уверено и на 3 ноември на хоризонта се появява земя. Това е Доминика от Малките Антилски острови. Тук обаче не живели мирните индианци, населяващи Куба, а войнствени кариби или каниби, от чието име произхожда думата канибал. Те в действителност са яли хора, на един от островите радушно предложили на Колумб варена ръка. На места карибите се опитвали да влизат в сражения с пришълците, но били отблъсквани от огъня на аркебузите.
На 19 ноември експедицията открила големия о. Сан Хуан - днешния Пуерто Рико. На 27 ноември достигнали крепостта Навидад, на чието място открили пепелище. Испанските поселници били изчезнали - някои умрели от болести, други били убити от туземците. Адмиралът едва удържал сподвижниците си да не се разправят незабавно с поданиците на Гуаканагари.
Наблизо Колумб строи крепостта Изабела и започва да праща отряди във вътрешността на страната. Един от тях се завръща с радостна вест - в долината Сибао има злато!
През януари адмиралът праща в Испания част от корабите, а с тях и цялото намерено злато. Поискал спешно да му изпратят провизии и лекарства, обещавайки в замяна редовно снабдяване с роби. Но на краля и кралицата им трябвало злато, а не роби-людоеди. Адмиралът получил заповед да ускори търсенето си и той се отправил към Куба и Ямайка, които объркал с островите на Индонезия. По това време оставеният в Еспаньола наместник Алонос де Охеда жестоко притеснявал индийците и те се вдигнали на бунт. Колумб се върнал и през цялата 1495 г. се борил с въстаниците. Лас Какас пише, че в резултат на това "последвало чудовищно избиване на индийци и цели области съвършено обезлюдели". Загиват две трети от местните жители. През март адмиралът се отправя към дома, като оставя властта в ръцете на брат си Бартоломео.
Този път не е посрещнат ласкаво - недоброжелателите, напуснали Еспаньола, са успели да настроят двора срещу него. Той обаче е нужен на Фердинанд и Изабела за нова експедиция. Поради липса на пари тя била готова през пролетта на 1498 г. 6 кораба през юли достигат о. Тринидад и се отправят на запад. На 1 август пред тях за първи път се разкрила Южна Америка. Адмиралът нарекъл новата страна Венецуела - Малката Венеция, тъй като наколните жилища му напомняли на знаменития град върху водата. След като плава малко по крайбрежието, Колумб се връща на север към Еспаньола. Там испанците не само почти са изтребили местното население, но са се скарали и помежду си. Кралските служители изискват от Колумб сурово да накаже метежниците, но той ги помилва. За това тутакси тръгнал донос към Мадрид. Пратеният кралски емисар Франциско Бобадиля оковал Колумб и се отправил обратно към Испания.
В двора се разиграла комедия по прощаването му. Свалили оковите му, но за два месеца в килията той се състарил с много години - пред монарсите стоял немощен старец. Въпреки това му възложили да подготви нова експедиция, за да достигне най-накрая владенията на Великия хан. През април 1502 г. четири каравели се отправили на път и през юни достигнали о. Мартиника. На тях плавали 140 души, сред които и двамата синове на Колумб.
В тези дни испанският флот, излизащ от новата столица на Еспаньола Санто Доминго, бил потопен в буря, потънали Бобадиля и други врагове на Колумб, в което мореплавателят видял доказателство за своето божествено призвание. Още в Испания той съчинявал книга с пророчества, написана с толкова витиеват стил, че никой нищо не успял да разбере. Позовавайки се на името си "богоносец", той смятал за своя главна заслуга обръщането на Новия свят в християнството. И не искал да забележи, че в името на Христа испанците избиват местните жители или ги вземат в робство. На Хаити в средата на XVI в. от 300 хил. души останали едва 500.
По пътя към "Индия" адмиралът стига брега на Хондурас и после плава по крайбрежието до Панама. Местните хора му обяснявали, че зад техните земи има огромен океан, но той вярвал, че някъде наблизо са Китай и Сипанго.
През 1504 г. Колумб се завръща в Испания, където го чака неприятна изненада - лишен е и от частта в управлението на Индия, и от процента от печалбите. Започнала продължителна кореспонденция с кралския двор. Силите обаче го напускали. Усещайки края си, той продиктувал завещанието си - разделил неголямото си имущество между двамата си синове, завещал и неголеми суми на познати и приятели от Генуа.
"Измъчван от подагра, страдащ за гибелта на своето достойнство, той отдава душата си на Бога на 20 май 1506 г. във Валядолид" - така завършва биографията на Колумб, написана от сина му Фернандо.
Приключенията на адмирала не свършват и след смъртта. През 1509 г. тялото му е тържествено препогребано в Севиля. По-късно на някого му хрумва мисълта да го пренесе в катедралния събор в Санто Доминго. Там са погребани и брат му Бартоломео и сина му Диего. През 1795 г. Хаити бил завзет от Франция, а останките на адмирала - евакуирани в Хавана. През 1898 г. испанците губят Куба и затова са върнати в Севиля. Същевременно още през 1877 г. в Санто Доминго открили замазана в стена урна с надпис "Дон Кристобал Колон". Затова жителите на Доминиканската република смятат, че Колумб почива именно при тях.
През 2003 г. испански учени решиха да проучат останките от Севиля и откриха, че те принадлежат на невисок човек на около 40 г., докато адмиралът е починал на 55 г. и е бил висок. Вероятно в суматохата е донесено тялото на сина му или на брат му. Предстои изследване на доминиканската урна.
Около името на Колумб има и идейни спорове. Индиански огранизации предлагат да бъде осъден за последвалите кръвопролития срещу народа им и паметниците му да бъдат махнати от градовете в Новия свят.
Но дали адмиралът е можел да предвиди последствията от своята постъпка, воден от великата си мечта?



















Няма коментари:

Word of the Day

Article of the Day

This Day in History

Today's Birthday

In the News

Quote of the Day

Spelling Bee
difficulty level:
score: -
please wait...
 
spell the word:

Match Up
Match each word in the left column with its synonym on the right. When finished, click Answer to see the results. Good luck!

 

Hangman