- Деца, кой изяде сливата? — строго попита татко.
- Аз! — честно си призна Ваня.
- А не ти ли забраних да ядеш сливи преди обяд? — татко продължи да се прави на Макаренко.
- А няма ли да ме похвалиш за смелостта да си призная и стремежът честно да поема отговорност за деянието си? — удиви се Ваня.
- Ъъъ. Да! — усети се татко. — Браво, Ваня, че си призна честно, че си изял сливата.
- Лъже! — развика се Соня. — Аз изядох сливата.
- Не лъжа, — обиди се Ваня. — И аз изядох слива. Даже беше червива.
- Значи и Ваня, и аз сме изяли по една слива. Признавам си честно и очаквам похвала! — заключи Соня.
- Деца! Някой от вас лъже, — каза татко. — Липсва само една слива. Една, не две.
- Соня, осъзнаваш ли, че бащата на такива честни деца, като нас, е агент-провокатор, — смая се Ваня. — Преброил сливите преди да ги сложи на масата!
- Престани, Ваня, — застъпи се за баща си Соня. — Може пък този тип просто да не ни вярва. Такива са времената, в които живеем. Даже на собствените си дена не трябва да имаш доверие.
- Деца, защо така? — шашна се татко. — Разбира се, че ви вярвам…
- И затова броиш сливите? — ехидно попита Ваня. — А няма ли да премериш и салама преди да го прибереш в хладилника, а? Да не би, не дай си боже, да хапнем от него.
- Трябва да има ред, — започна да се оправдава татко. — Казал съм “Не пипайте” и значи не трябва да пипате.
- Битов деспот! — промърмори под носа си Ваня.
- Ти не разбираш! — истерично възкликна Соня. — Не разбираш колко е унизително. Забрани ни да ядем от сливите и ги ПРЕБРОИ! Защо не осъзнаваш колко ни обиждаш?
- К’во? — наистина не разбра татко.
- Как к’во? Да преброиш сливите означава, че от самото начало си подозирал, че ние, твоите деца, сме непослушни, няма да послушаме баща си и ще си вземем от купата сливи. Тази липса на вяра у нас е оскърбителна! Разбери най-сетне!
- Ама вие наистина сте си взели сливи! — възмути се татко. — Помислете!
- Да! Но когато си слагал сливите в купата, не е било възможно да знаеш това. Значи наистина не си ни вярвал и така ни обиждаш! — възрази Ваня.
- Ама нали сте изяли сливата!
- Продължава да не ни вярва, — въздъхна Соня. — И си мисли, ч някой от нас може да лъже собствения си баща. Две! Две сливи!
- Една! Нали ги преброих! — тръшна се татко. — Липсва само една.
- Татко ни бил силен по математика, така ли? — усъмни се Соня. — Май си сбъркал в броенето, татенце.
- Нищо не съм бъркал! — разяри се татко. — Бяха 32. Два пъти ги броих! А сега са 31! И чакам обяснения! Защо сте яли сливи преди обяд!
И в този момент влезе мама.
- Деца, престанете да издевателствате над баща си! И ти, скъпи, се успокой. Първо, ти спа цели 4 часа и пропусна обяда. Второ, това е третата купа сливи, които децата ядат. Няма какво да им се караш.
- Ъм. — каза татко.
- Пък да броиш сливите е проява на страховито недоверие! И е недостойно, — допълни мама.
- Соня, взимай сливите и да отиваме в другата стая, — вметна Ваня. — Мама и татко сега ще си говорят нецензурно и нецензурирано за правилните методи на възпитание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар