Владимир Буковски: Гейове и феминистки превзеха властта. Започна нова Оруелска епоха

http://e-vestnik.bg/7218

С първото си посещение в България известният руски писател и дисидент Владимир Буковски разбуни духовете. Според Буковски, зад термина „политическа коректност“ се крие пъклен план за разрушаване на обществата, който бързо и успешно се реализира в световен мащаб от активистите на различни малцинствени групи – хомосексуалисти, феминистки, религиозни общности и др. Обикновените граждани стават жертва на репресивни закони, приети под натиска на малцинствените групи. „Налага се масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите. Започва някаква нова Оруелска епоха“, казва Буковски.

Владимир Буковски е роден през 1942 година и е убеден противник на комунистическата идеология от 14-годишен. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (”психушки”), използвани от съветския режим като специализирани затвори. Въпреки репресиите, организира различни демонстрации срещу властта. Събира над 150 страници с доказателства за зверствата на комунистическия режим и успява да ги предаде на Запад, с което привлича вниманието на правозащитници от цял свят. Автор е на “Наръчник по психиатрия за инакомислещи”.

През 1976 година Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. През 1977 година се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.

През 2007 г. е издигнат от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация.

Владимир Буковски посети България по покана на издателство „Факел експрес“, Нов български университет и Международната организация на франкофонията. Заедно с известните руски писатели и правозащитници - Юз Алешковски, който представи новия си роман “Предпоследен живот”, издаден най-напред у нас, и Олга Шамборант той взе участие в дискусия за политическата коректност. Ето откъси от неговото изказване:

„Събитията, на които отбелязваме 20-годишнина - крахът на Съветския съюз, разпадането по националности и републики - не ни изненадаха. Те се очакваха и Оруел правилно ги бе предвидил в романа си “1984 година”. Това, което се случи впоследствие обаче, бе неочаквано за мнозина. Вместо светът да осъзнае комунизма като страшен феномен в историята на човечеството на 20-и век, погубил стотици милиони по цял свят, станаха някакви нелогични неща.

Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябва да се преместят надясно. Нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи - не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“. Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влезнах в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: „Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се раждат всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени“.

После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, така си и останало.

Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове - ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. - червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…

Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. „Отело“ - тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай - член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. - изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им - по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма.

Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен - против това беше Западът.

Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини. Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд. Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи. Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свърхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения. Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма. Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи. Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

Бивш гей защитава брака

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=22&Itemid=54

Предистория: На 2-ри ноември 2004 г. жителите на американския щат Охайо гласуват чрез референдум към конституцията на щата да се добави поправка която изрично да дефинира брака като съюз между мъж и жена. С цел да защити брачната институция, поправката също така забранява юридическото признаване на всякакви форми на съвместно съжителство освен брак между мъж и жена.

Ето и текстът на поправката:

Само съюз между един мъж и една жена може да бъде брак валиден и зачитан от този щат и неговите политически подразделения. Този щат и неговите политически подразделения няма да създават или зачитат със законен статут взаимоотношенията на неженени лица когато те за подобни по дизайн, качество и значимост на брака.

Според официалното преброяване, в подкрепа на конституционната поправка за гласували 3,202,272 (61.64%). Против за гласували 1,992,561 (38.36%).

В подкрепа на закона свидетелства Г-н Грег Куинлан. Неговата реч (със съкращения) е поместена тук.

Г-н Председател и членове на сенатския Комитет по финанси и финасови институции, благодаря ви за възможността да свидетелствам в подкрепа на охайовския закон за защита на брака.

Аз съм Грег Куинлан и това е моята красива жена Шерил.

Аз се отказах от хомосексуалния начин на живот преди повече от 11 години. Жена ми стори същото преди повече от 4 години.

Хомосексуализмът е разстройство на половата идентичност. Има много научни изследвания по темата и хиляди отделни случаи, които доказват, че хора с хомосексуални чувства могат да се променят чрез терапия и квалифицирана помощ. Няма нито биологично доказателство, нито пък изследване, което да е било повторено, нито пък генетичен тест, който да придава валидност на тезата, че хомосексуализмът е вроден. Никой не е роден гей, никой! Хомосексуализмът е емоционално разстройство, патология, която може да бъде променена когато човек е силно мотивиран.

Ние с жена ми сме били жертви на сексуално тормоз като деца. От първа ръка знаем, че да си гей не е весело, а начин на живот, в резултат на който се чувстваш отпаднал и подтиснат.

Много хомосексуалисти са преживели емоционални травми като развод или смърт на родител, сексуален тормоз или други катаклизми по време на своето детство.

Като фелдшер аз гледах как 100 от моите приятели и познати умряха от СПИН и други болести. След това спрях да броя. Неизчислима е вредата, която хомосексуалното поведение е нанесло и продължава да нанася.

Аз живях като хомосексуалист повече от 9 години. Основах Дейтънския комитет на Кампанията за човешки права и събрах хиляди долари за най-голямата американска гей организация.

През 1998 г. основах организацията Про-фамили нетуорк. Почнах и да помагам на тези, които искат да се откажат от хомосексуалния начин на живот.

Какво общо има всичко това със закона за защита на брака в Охайо?

Десетки хиляди хомосексуалисти са се променили и много други искат да се променят. Хомосексуализмът е поведение, не генетична особеност. Въз основа на доказаните факти няма никакво основание за еднополов брак, еднополови съжителства и партньорста. Никакво.
Ние с жена ми, заедно с хиляди други, сме доказали, че лица с хомосексуални наклонности могат да се променят и следователно имат правото да сключват брак. Ние сме избрали да следваме указанията на нашия Създател. Това означава, че сме обвързани един към друг като мъж и жена.

Охайо трябва да защити своите граждани като защити брака, не да поощрява хомосексуализма.

Политиката на този щат трябва да бъде да помага на тези, които искат да им се помага.

Вие, членовете на Комитета по финанси и финансови институции, имате задължението да не поощрявате пагубно поведение.

Благодаря ви,
Грег и Шерил Куинлан

Млада плячка

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=53&Itemid=57

Предистория

В края на 2002 г. възрастовата граница за хомосексуални сношения беше свалена от 18 на 14 години. В употреба влезе аргументът "равноправие", тъй като възрастовата граница за хетеросексуални сношения е 14 години.
В момента България има една от най-ниските възрастови граници в Европа!

Анализ

Поставянето на равен знак между нормалното хетеросексуално поведение и еднополовото поведение не отчита безспорните разлики между двете, както и негативни медицински последствия на еднополовото поведение, особено когато става въпрос за младежи.  В случая не става въпрос за "права".  Единственият резултат от свалянето на възрастовата граница е, че едно нездравословно поведение стана достъпно за деца и подрастващи.
Последствия на законовата промяна са изцяло отрицателни.  За съжаление, много от тях вече са налице.
Тази мярка, заедно с превръщането на еднополовото поведение в "мода" и усиленото рекламиране на хомосексуализма (особено сред подрастващи момчета и момичета), може да доведе до развращаване и вербуване на деца и младежи.

Факти

Факт: “Ранните "тийн" години са критичния период, когато потенциално хетеросексуален младеж може да пробва еднополово поведение и да се пристрасти към опасни поведенчески навици.”

Източник: Dr. Joseph Nicolosi, Executive Director of the National Association for the Research and Therapy of Homosexuality (NARTH), NARTH Bulletin, August, 1997.

Факт: "Сексуалните съблазнявания по време на детството са очевидна причина за хомосексуализма.  Когато тези съблазнявания дават удоволствие и удобство, еднополовото поведение може да причини пристрастряване, особено за някой с проблеми в семейството си."

Източник: Charles Socarides M.D. в книгата Homosexuality, A Freedom Too Far.

Факт: "Според едно изследване на хомосексуални мъже проведено през 1990 г., 37% са били съблазнени към еднополовото поведение в ранна възраст от чичо или някой значително по-възрастен.  Или, в случая с лезбийките, съблазнени от по-възрастна жена."

Източник: Charles Socarides M.D. в книгата Homosexuality, A Freedom Too Far.

Факт: 25.9% от 12 годишните момчета и момичета се чувстват "несигурни" каква им е сексуалната ориентация.

Източник:  Alan P. Medinger,  “Adolescents and Homosexuality - Close Look at a Major Study,” pp. 1-2,  Regeneration News, February, 1993. Изследването е проведено сред 34,000 деца.

Анализ: Тъй като хомосексуалистите са 1-2 процента от пълнолетното население, почти всички "несигурни" момчета и момичета ще пораснат хетеросексуални.

За съжаление, напоследък сме свидетели на две обезпокоителни промени: ниската възрастова граница за хомосексуални сношения и рекламирането на еднополовото поведение именно на подрастващите.

Психиката на едно 14 годишно дете (независимо дали е момче или момиче) не е укрепнала и тепърва му предстои немалко психическо и емоционално развитие.  С приетите промени в НК парламентът позволява на хомосексуалисти да предлагат секс на девойки и юноши, които не са готови за това и чиято психика все още е в процес на развитие.

Ако гейовете и лесбийките се възползват от това “право”(!), броят на хомосексуалистите със сигурност ще се увеличи.

За някои младежи ранните тийнейджърски години са периода, по време на който се определя тяхната бъдеща сексуалност.  С новите промени има опасност един потенциално хетеросексуален младеж да пробва хомосексуално поведение и по-късно да развие такива наклонности.  Свалянето на възрастовата граница за хомосексуални сношение изложи на риск много младежи, особено тези, които са несигурни в своята сексуалност.

Освен това, много от мъжете хомосексуалисти имат влечения към момчета и в момента в България има момчета, които поради беднотия и безизходица продават телата си на възрастни педерасти, така че да припечелят някой лев.  Новите промени в НК ще ускорят и задълбочат тази отвратителна тенденция, от което ще пострадат най-вече засегнатите деца и техните семейства.

Факт: Според проучване проведено сред британски младежи на възраст от 15 до 19 години, 35% от момчетата и 9% от момичетата са били търсени за секс от пълнолетни хомосексуалисти.  2% от момчетата и един процент от момичетата са се съгласили.

Източник:  Schofield, M., The Sexual Behavior of Young People, Boston, Little, Brown: 1965.

Факт: През 1976 година излиза книгата "За пари или любов: Проституцията на момчета в Америка" (For Money or Love: Boy Prostitution in America) на разследващия журналист Робин Лойд (Robin Lloyd).  

Лойд пише следното: "Сигурно половин милион безпризорни момчета в тази страна (на възраст от 10 до 16) продават телата си на по-възрастни мъже, които желаят [момчета]."

"Момчешката проституция се появява с приемането на хомосексуализма."

Факт: Американският сенатор Бирч Баух (Birch Bayh), либерален демократ и бивш Председател на сенатския под-комитет за разследване на младежката престъпност, нарича информацията на Лойд " страшна в своята точност,"  и добавя, че проституцията на момчета е "досега необсъждана страна на хомосексуалния свят."

Изследователят Клифорд Линдекър (Clifford Lindecker ) потвърждава разкритията на Лойд:  "Проституцията на момчета...се разраства и става по-очевидна докато хомосексуалистите се разкриват и създават гей-организации...момчетата научават, че могат да изкарат пари правейки нещо, което те и техните приятели са приели за нормално поведение."

Източник: Clifford Linedecker, книгата Children in Chains, публикувана през 1981 г.

Факт: Едно от най-мащабните изследвания на хомосексуализма в Америка е проведено през 1979 г. и е публукивано в книгата The Gay Report.  Разпитвани са 5000 гейове и лезбийки.  Любопитно е, че авторите на доклада са хомосексуални активисти, но въпреки това спокойно споделят информация, която може сериозно да навреди на каузата им.
Така примерно на страница 275 пише, че 23% от запитани са правили секс с деца на възраст 13 - 15 г.

Опасност:

Оправдани опасения вдъхва фактът, че един гей пътеводител в интернет дава съвети къде могат да бъдат намерени момчета са секс.

(Пътеводителят е проверяван за последно през 2005 г. По очевидни причини адресът му не е публикуван тук.)

20 факта за еднополовото поведение

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=52&Itemid=29

1.)  Според изследване проведено в Холандия, еднополовото поведение значително увеличава риска от психически и емоционални разстройства.

Източник: (Study of 5,998 Dutch adults) Theo G.M. Sandforde et al., "Same-sex sexual behavior and psychiatric disorders: Findings from the Netherlands Mental Health Survey and Incidence," Archives of General Psychiatry 58, 10 (2001): 85-91.

2.)  Епидемиолози предполагат, че половината от мъжете, които правят секс с мъже, ще се разболеят от ХИВ [вирусът, който причинява СПИН].  Мъжете, които почнат да правят секс с мъже  докато са по-млади са по-склонни към заразяване с вируса ХИВ.

Източник: N. Hessol et al., "Prevelance, incidence, and progression of human immunodeficiency virus infection in homosexual and bisexual men in hepatitis B vaccine trials, 1978-1988," American Jounal of Epidemiology 130, 6 (1989): 1167-1175. D. Hoover et al., "Estimating the 1978-1990 and future spread of human immunodeficiency virus type 1 in subgroups of homosexual men," American Jounal of Epidemiology 134, 10 (1991): 1190-1205.  M. Morris and L. Dean, "Effects of sexual behavior change on long-term human immunodeficiency virus prevelance among homosexual men," American Jounal of Epidemiology 140, 3 (1994): 217-232.

3.)  Епидемиолози предполагат, че 30% от 20-годишните хомосексуално активни мъже ще са или заразени с ХИВ или умрели преди да навършат 30.

Източник: E. Goldman, "Psychological Factors Generate HIV Resurgence in Young Gay Men," Clinical Psychiatry News, Oct. 1994.

Източник: (Study of 5,998 Dutch adults) Theo G.M. Sandforde et al., "Same-sex sexual behavior and psychiatric disorders: Findings from the Netherlands Mental Health Survey and Incidence," Archives of General Psychiatry 58, 10 (2001): 85-91.

4.)  Според изследване проведено сред 425 мъже на възраст между 17 и 22 години, които са правили секс с други мъже: 15,2% от 79те мъже, почнали да правят секс с мъже преди да навършат 15 години, са серопозитивни.  11,6% процента от тези, започнали да правят секс с мъже докато са били на възраст между 15-19 години, са серопозитивни.

Източник: G. Lemp et al., "Seroprevalence of HIV and risk behaviors among young homosexual and bisexual men," Journal of the American Medical Association 272, 6 (1994): 449-454.

5.)  Хепатит B и C, прекомерно пушене на цигари, злоупотреба с алкохол и наркотици, проституция и СПИН се срещат значително по-често сред жени, които правят секс с жени.

Източник: Katherine Fethers et al., "Sexually Transmitted Infections and Risk Behaviors in Women Who Have Sex With Women," Sexually Transmitted Infections 76, 5 (2000): 345-349.  T. Myers et al., "The Talking Sex Project: Descriptions of the Study Populations and Correlates of Sexual Practice Baseline." Canadian Journal of Public Health 83, 1 (1992).

6.)  Според американския център за контрол на заболяванията (Centers for Disease Control), повече от три четвърти от хомосексуалните мъже, участвали в изследването, не са знаели, че са заразени с ХИВ.

Източник: CDC Media Relations, Centers for Disease Control, 7-12 July 2002. (http://www.cdc.gov/od/oc/media/pressrel/archives/2002.htm)

7.)  32% от хомосексуалните мъже и жени злоупотребяват с алкохол.  Сред хетеросексуалните процентите са съответно 10 и 5.

Източник: L. Field, J. Latham and C. Philips, "Alcoholism in the Gay Community: The Price of Alienation, Isolation, and Oppression." (1977)

8.)  Според изследване проведено през 1991 г., гейовете имат средно по 308 партньора през живота си.

Източник: H. Meyer-Balburg et al., "Sexual Risk Behavior, Sexual Functioning and HIV-Disease Progression in Gay Men," Journal of Sex Research 28, 1 (1991): 3-27.

9.)  Според изследване на женския и мъжкия хомосексуализъм на A.P. Bell и M.S. Weinberg, 43 процента от белите хомосексуалните мъже са имали над 500 партньора, а 28% са имали над 1000 партньора.

Източник:  A.P. Bell and M.S. Weinberg, Homosexualities, A Study of Diversity Among Men and Women  (New York: Simon and Schuster, 1978), 308-309; A освен това: A.P. Bell, M.S. Weinberg и S.K. Hammersmith, Sexual Preference (Bloomington: Indiana University Press, 1981). 

10.)  Едва 2.7% от възрастните гейове са имали само един партньор през живота си.

Източник: Paul Van de Ven et al., "A Comparative Demographic and Social Profile of Older Homosexually Active Men," Journal of Sex Research 34 (1997): 35.

11.)  Според изследване на американското министерство на правосъдието, има епидемия от насилие между хомосексуалисти: Средно по 13740 мъже годишно стават жертви на насилие от страна на своите хомосексуални партньори.  Средно по 16900 жени стават жертви на насилие извършено от еднополовите им партньорки.

Източник: Callie Maire Rennison, "Intimate Partner Violence and Age of Victim, 1993-99," Bureau of Justice Statistics: Special Report, Oct. 2001.
(Случаите на насилие между хомосексуални лица са значително повече от случаите на насилие извършени от хетеросексуални лица срещу хомосексуалисти.)

12.)  Според друго изследване, повече от поливината лезбийки са били обект на физически, психически, словесен и емоционален тормоз от страна на жена-любовница.

Източник:  Gwat Yong Lie and Sabrina Gentlewarrier, "Intimate Violence in Lesbian Relationships: Discussion of Survey Findings and Practice Implications," Journal of Social Service Research 15 (1991): 41-59.

13.)  Тормоз и насилие са съществен проблем за еднополовите двойки.  44% от гейовете се оплакват, че са били обект на насилие; 13% се оплакват от сексуално насилие и 83% се оплакват от емоционален тормоз.  55% от лезбийките са били обект на физическо насилие, 14% се оплакват от сексуален тормоз,  а 84% са били жертва на емоционален тормоз.

Източник:  (Study of 499 ethnically diverse homosexual, bisexual, and transgender teenagers and adults) Susan C. Turrell, "A Descriptive Analysis of Same-Sex Relationship Violence for a Diverse Sample," Journal of Family Violence 13 (2000): 281-293.

14.)  Макар че много хомосексуални мъже не търсят млади сексуални партньори, немалък процент от гейовете търсят юноши или момчета за секс.

Източник:  Zebulon A. Silverthorne and Vernon L. Quinsey, "Sexual Partner Age Preferences of Homosexual and Heterosexual Men and Women," Archives of Sexual Behavior 29, 1 (2000): 73.

15.)  73% от хомосексуалните мъже са правили секс с момчета на възраст 16-19 г., или по-млади.

Източник: Karla Jay and Allen Young, The Gay Report: Lesbians and Gay Men Speak Out about Sexual Experiences and Lifestyles (New York: Summit Books, 1979), 275.

16.)  Тези, които са привлечени от лица от същия пол, са 1%-3% от населението, но извършват около една трета от всички сексуални престъпления срещу деца.

Източник: Timothy J. Dailey, "Homosexuality and Child Sexual Abuse,"

17.)  Много изследвания доказват, че хомосексуалистите са по-склонни към блудства с малолетни.

Източник:  W.D. Erickson et al., "Behavior Patterns of Child Molesters," Archives of Sexual Behavior 17 (1988): 83.  K. Jay et al., The Gay Report: Lesbians and Gays Speak Out About Sexual Experiences and Lifestyles (New York: Summit Books, 1979,) 275.  Eugene Abel et al., "Self-reported sex crimes of non-incarcerated Pedophiliacs," 2 J.  Interpersonal Violence 3 (1987): 5.  ("Child molestation, by comparison, was a relatively infrequent crime, occuring from an average of 23.2 times by a pedophile (nonincest) with female targets, to an average of 281.7 times by a pedophile (nonincest) whose targets were male.")  R. Blanchard et al., "Fraternal Order and Sexual Orientation Among Pedophiles," Archives of Sexual Behavior 29 (2000): 464.  K. Freund and R.I. Watson, "The Proportions of Heterosexual and Homosexual Pedophiles Among Sex Offenders Against Children: An Exploratory Study," Journal of Sex and Marital Therapy 34 (1992): 34-43.

18.)  Според статия в Journal of Homosexuality (академичния журнал на гей движението) сексуалните отношения между мъже и момчета, и жени и момичета, са част от "гей и лезбийския живот".

Източник: Helmit Graupner, "Love Versus Abuse: Crossgenerational Sexual Relations of Minors: A Gay Rights Issue?" Journal of Homosexuality 37 (1999): 23, 26.

19.)  12% от децата на лезбийски "семейства" стават лезбийки.  Процентът е многократно по-висок от процента на обратни жени в обществото.

Източник: Tasker and S. Golombok, "Adults Raised as Children in Lesbian Families," American Journal of Orthopsychiatry 65, 2 (1995): 213.

20.)  Според изследване, сравнило група деца израснали в нормално "традиционно" семейство с група деца израснали в лезбийско "семейство":  29% от момичетата и 13% от момчетата с еднополови родители са имали поне една хомосексуална връзка.  Нито едно от децата с хетеросексуални родители не е имало хомосексуална връзка.

Източник: Susan Golombok and and Fiona L. Tasker, "Do Parents Influence The Sexual Orientation of Their Children?  Findings from a Longitudinal Study of Lesbian Families," Developmental Psychology 32 (1996): 7.

Последствията от еднополовите бракове в Масачузетс, САЩ

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=55:2010-02-04-23-03-06&catid=36:docs&Itemid=54
Положението е по-стряскащо отколкото някой може да си представи!

Знамената пред кметството в Бостън

(Знамената пред кметството в Бостън)

Всеки, който си мисли, че еднополовите “бракове” са една безобидна ексцентричност, която не би повлияла на останалите от обществото, трябва да погледне какви са последствията от хомосексуалните бракове в Масачузетс. Приемането им от обществото се превърна в едно насилствено налагане върху всички нормални хора. Това, за което ще прочетете в тази статия е само началото.

Как започна всичко

На 18 ноември 2003 г., Върховният съд на Масачузетс провъзгласи за противоконституционно да не се позволяват браковете между партньори от един и същ пол. Шест месеца по-късно, хомосексуалните „бракове” станаха реалност.

Държавните училища

Яростното пропагандиране на хомосексуалните „бракове” в щата започна скоро след решението на съда през номеври 2003 г.

В гимназията на моите собствени деца имаше училищна инициатива, която ги приканваше да празнуват легализирането на еднополовите „бракове”. Това се случи в началото на декември 2003 г. Събитието включваше група от водещи, включително и учители от гимназията, които обявиха, че смятат да се „оженят” за хора от техния пол и да създадат семейства и потомство чрез осиновяване на деца или изкуствено осеменяване. На децата бяха раздадени пропагандни брошури, в които се обясняваше как “да си хомосексуалист е нещо нормално за нашето общество“.

Няколко месеца след това инициативата се пренесе в средните училища. През септември 2004 г., една „госпожа” преподаваща на 8-и клас съобщи по Националното радио, че разрешаването на еднополовите „бракове” е премахнало задръжките за преподаването на хомосексуализъм в училищата. „Мнението ми е, че аз ЗНАМ, че сега това е напълно законно. Ако някой иска да ме предизвика на тази тема бих му казала „Остави ме на мира. Сега всичко е законно“. Това бяха нейните думи в ефира на радиото. Тя също така разказа, как вече дискутира темата за гей секса със своите ученици до степен, до която тя пожелае. Например, била разказвала на децата, че лесбийките могат да се задоволяват вагинално със секс играчки.

Хомо-пропагандата в детските градини

(Хомо-пропагандата в детските градини)
До следващата година пропагандата се пренесе и в началните училища и детските градини. В градините беше раздаденакнижка с картинки, в които се обясняваше как еднополовите „семейства” са напълно нормални семейства както всички други. През 2005 г., Дейвид Паркър, родител с дете в детската градина (Лексънтън, Масачузетс), настоял да бъде уведомен, когато учителите дискутират хомосексуализъм или транссексуалност с неговия син. В резултат на тези си искания бил арестуван.

На учениците втори клас в същото училище беше прочетена книжката, „Крал и Крал”, в която се разказва за двама мъже, които се влюбили и се оженили. Когато родителите Роб и Робин Уиртлин възразили срещу това, училищните власти им казали, че нямат задължение да ги уведомяват или да им позволяват да изтеглят децата си от тези часове.

През 2006 г. двете семейства, Паркър и Уиртлин, завели дело с исканията да им бъде позволено да изтеглят децата си от час, когато се преподават предмети с хомосексуална насоченост. Федералните съдии отхвърлили иска. Тяхното заключение било, че щом еднополовите „бракове” са позволени в щата, училището всъщност има задължение да разяснява хомосексуалните взаимоотношения на децата! Приемането на хомосексуализма се бе превърнало във въпрос на това да си добър гражданин!

Помислете за това: Само защото еднополовите бракове са „легални”, федералният съдия отсъжда, че училищата имат задължението да пропагандират хомосексуализма на деца, без значение от мнението на техните родители!

През 2006 г. в началното училище, в което моята дъщеря ходи на детска градина, родителите на децата в трети клас бяха принудени да ги спрат да ходят на училище, защото мъж претърпял операция за смяна на пола бил доведен в училището да разяснява на децата, че вече има “различни видове семейства”. Училищните власти официално казали на една от майките, която изразила възражения, че държането й е „неподходящо”.

Радикална промяна настъпи и в училищните библиотеки. В целия щат, от началните училища до гимназиите, в библиотеките изобилства от литература обясняваща хомосексуализма и държанието на обратните, като в част от книгите дори има открито порнографско съдържание. Оплакванията на родителите, разбира се, са игнорирани или прието враждебно.

През последната година хомосексуалистки групи използват парите на данъкоплатците, за да разпространяват една голяма книжка с името „Съдебно равенство”, в която се разказва как и защо трябва да се празнува разрешаването на еднополовите „бракове”. Тази книжка се разпространява и във всички училищни библиотеки на щата. В Масачузетс, вече е обичайна практика учителите да показват снимки на своите хомосексуални „съпрузи” и дори да ги водят в училищата и да ги запознават с учениците. И двете училища в моя град имат директори, които са „женени” за хора от техния пол и които водят със себе си на работа.

Училищен хомо-гордост марш в Бостън

(Училищен хомо-марш в Бостън)

В училищата има „гей дни”, които се приемат като необходимост, която да бори „нетолерантността”, която би могла да възникне в резултат от естественото отрицание на еднополовите връзки. Стотици гимназии и дори средни училища в целия щат организират„гей, лесбийски и транссексуални” дни. Те „празнуват” хомосексуалните бракове и пропагандират травеститизъм и трансесксуализъм. В моя град, член на училищните настоятелства скоро заявиха, че борбата с „хомофобията” вече е един от главните им приоритети.

Щом веднъж хомосексуализмът се приеме за нещо нормално, всички граници ще паднат. Училищата вече работят по възприемането на транссексуализма (включително травеститизма и смяната на пола). Организираната от властите на щата Комисия на Гей, Лесбийската, Бисексуалната и Транссексуалната Младеж има транссексуални членове.

Здравеопазването

Комисарят на Масачузетската служба по обществено здраве е „женен” за друг мъж. През 2007 г. на мероприятие организирано от щата, той заяви на една група от младежи, че е „прекрасно да си гей” и че иска да се увери, че има достатъчно СПИН тестове за всички.

Откакто хомосексуалните бракове станаха „легални” (и съответно хомосексуализма се пропагандира яростно), случаите на заразени със СПИН нарастнаха значително в нашия щат.Тази година средствата, които се отделят за борба със СПИН-а са завишени с близо $500 000. След като хомо-лобистката група MassEquality уреди тези пари да бъдат отпуснати от законодателната власт на щата, те заявиха на своите подръжници „След като случаите на заразени със СПИН зачестяват, ясно е че, борбата с болестта е далеч от своя край“.

Цитирайки „правото да се оженим“, като едно от „най-важните предизвикателства” във време, в което е „прекрасно да си гей“, щатската служба по обществено здраве помогна за издаването на Малката черна книжка, Педалът на 21 век, която представлява една грозна порнография, която бе раздавана на деца от Бруклинската гимназия на 30 април, 2005 г.

Какво по-”нормално” от това да правиш орална любов или фистинг на сексуален партньор от твоя пол?

(Какво по-”нормално” от това да правиш орална любов или фистинг на сексуален партньор от твоя пол?)

В тази книжка са дадени указания как момчетата могат да правят свирки на други момчета, да им мастурбират, как може някой съвсем „безопасно” да уринира върху теб с цел сексуално удовлетворение. Също така в нея се включва списък на барове и заведения в Бостън, където можете да срещнете млади мъже с цел анонимен секс.

Домашно насилие

След като узаконни дисфункционалната природа на хомосексуалните връзки, съдебната власт на щата Масачузетс почуства, че трябва да харчи повече пари на година, за да се пребори с невероятно бързо растящото домашно насилие сред хомосексуалните връзки. Тази година за това бяха отделени $350 000, в сравнение със $100 000 отделени през миналата година.

Бизнесът

Всички застрахователи в щата Масачузетс са задължени да признават “омъжените” еднополови двойки под и да им осигуряват безплатни застраховки, здравно осигуряване и т.н.

Различните бизнес индустрии трябва да признават всички права и привилегии  „оженените” еднополови двойки. Това се отнася, както за служителите във фирмите, така и за клиентите на фирмите.

Сватбената индустрия е задължена да обслужва хомосексуалното общество, ако от страна на хомосексуалистите се прояви такова желание. Сватбени фотографи, сватбени зали, кетъринг услуги и т.н. - техните услуги трябва да са достъпни за хомосексуалиститежелаещи да сключат брак. Всички отказали да работят за хомосексуалисти се преследват с цялата сила на закона и биват съдени за „дискриминация”.

Различните фирми редовно биват подлагани на „тестове” за толерантност от хомосексуални активисти. Групи от хомосексуални активисти посещават различни ресторанти или барове и публично се целуват или опипват, за да разберат дали заведението гарантира задоволително ниво на „равенство“, след като хомосексуалните бракове са вече легални. В действителност, все повече и повече явни изрази на хомосексуално поведение могат да бъдат забелязани на публични места в целия щат. Това се прави с цел подсилването на „брачното равенство”.

Юридически професии

Адвокатите в щата, които искат да упражняват своята професия държат изпит наречен „Bar exam”, в който трябва да отговарят на въпроси и да докажат своята компетност по въпросите отнасящи се до еднополовите “бракове”. През 2007 г., Стефан Дюн, жител на Бостън, бе скъсан на този изпит, защото отказал да отговаря на въпросите отнасящи се до хомосексуалните бракове.
Въпросите отнасящи се до хомосексуалните „семейства” вече са здраво установени в правната система на щ

ата Масачузетс. В много адвокатски кантори, практикуващите адвокати са задължени да организират семинари за хомосексуални „бракове”. Вече има и няколко съдиии хомосексуалисти в щата.

Осиновяване на децата от еднополови двойки сключили „брак”

Хомосексуалистите, които са сключили „брак” могат да изискват да осиновяват деца, точно като нормалните двойки. По тази причина организацията Catholic Charities реши изцяло да отрече осиновяването на деца, пред перспективата да бъде задължена да приема осиновяване на деца от хомосексуални семейства.

През 2006 г., Масачузетската служба по социални услуги награди двама мъже, които са се „оженили”, за „Родители на годината“. Двамата мъже вече бяха осиновили детенце с помощта на щатската служба (въпреки изричното неодобрение от страна на генетичните родители на детето). Според информацията изнесена от медиите, ден след това осиновяване същата служба предложила на мъжете да осиновят второ детенце.Хомосексуалистите изглежда се ползват с привилегии при осиновяването на деца в сравнение с хетеросексуалните родители от щатските власти.

Щатските власти

През 2004 г., Губернаторът на Масачузец Мит Ромни нареди на Съдиите на Мира да сключват хомосексуални бракове, когато има желаещи. В противен случай ги грози уволнение.

Благодарение на същия губернатор, в брачните свидетелства на щата има „участник А и участник Б”, вместо „съпруг и съпруга”. Губеранаторът всъщност нямаше законовото право да извършва такива промени и го направи на своя глава.

Откакто хомосексуалните взаимоотношения са официално „нормални”, щатските власти отпускат огромни суми пари от данъците, за да подпомагат хомосексуални активистки групи. В частност, щатската Комисия на Гей, Лесбийската, Бисексуалната и Транссексуалната Младеж е съставена от радикални и войнствени хомосексуалисти, чиято цел на пропаганда са децата в училищата. Тази година те получиха $700 000, за да извършват пропаганда в училищата
През 2008 г., щатските власти промениха здравните закони в щата, така че да покриват здравното лечение на „омъжените” хомосексуалисти.

Общественото пространство

“Жена” с брада. Транссексуалните са толкова “нормални”.

(“Жена” с брада. Транссексуалните
са толкова “нормални”.)

“Жена” претърпяла операция за смяна на пола с гордост показва белезите си.

(“Жена” претърпяла операция за смяна
на пола с гордост показва белезите си.)

С узаконяването на гей „браковете”, зачестиха годишните гей прайд паради. В тях участват все повече политици и корпорации, дори полицейски организации. И не се стига само до тук. Вече се организира и един профански марш наречен Dyke March, който минава през центъра на Бостън и парад на транссексуалните в гр. Нортхемптън.

В този парад можете да видите изродски гледки, като жени, които са премахнали гърдите си, за да станат „мъже” и с гордост демонстрират операциите си.

Медиите

Медиите в Бостън и по-точно вестникът „Boston Globe”, често включват истории за хомосексуалисти, които са се „оженили”, но не включва истории за нормални двойки. Те оправдават това  с тяхното разбиране за „равенството”. Според тях всички са равни, така че е без значение дали историите са за хомосексуалисти или нормални двойки. Също така, колонките със съвети към читателите вече изобилстват със съвети към хомосексуалните двойки и съвети към нормалните как да ги приемат по-лесно.

Все повече се увеличава групата на репортери или телевизионни водещи, които са открито „омъжени” за хомосексуалисти и участват в парадите пропагандиращи „гейска гордост”.

В действителност гей браковете разрешени ли са в Масачузетс?

Както навсякъде в САЩ, налагането на еднополовите бракове на хората от Масачузетс е в резултат на действието на радикални и арогантни съдии и подли политици.

Как стоят нещата в действителност: Според конституцията не е позволено на властите да не позволят гей браковете, за това те дадоха срок от 6 месеца да се изрази категорично становище по този въпрос. Това се случи през 2003 г. Трябва да се отбележи, че конституцията на щата Масачузетс забранява съдилищата да правят или променят съществуващи закони или да нареждат на техни подклонове да действат по определен начин. Конституцията забранява „правното преразглеждане” - т.е. съдът да променя или анулира определени закони. Фактите сочат, че съдът запази мълчание и не промени закона за браковете! Въпреки това, въпреки препоръките на мнозина, губернаторът Ромни промени брачните свидетелства и нареди признаването на хомосексуалистки бракове, но технически те все още са НЕЛЕГАЛНИ в Масачузетс.

Въпреки, че е незаконно, ние сме задължени да понасяме.

В заключение

Хомосексуалните „бракове” са надвиснала над обществото ни опасност и това е само началото.

Пределно ясно ни е, че хомосексуалното движение и тяхната мания да сключват бракове в действителност не се дължи на тяхното желание да се женят помежду си. Проучванията показват как хомосексуалистките взаимоотношения са изначало дисфункционални на много нива, и „бракът” както ние го познаваме не е нещо постижимо за тях, дори за мечтите им. В действителност през последните три месеца няма нито една снимка на хомосексуалисти сключили брак в брачната секция на вестника Synday Boston Globe, а преди беше пълно с тях.Тяхната борба всъщност е в това хомосексуализмът да бъде признат като нещо нормално или по-точно да бъде натрапен на едно общество, което не желае да го приеме, с редица политически и социални законови средства.

КРИЛАТИ ФРАЗИ

Апетитът идва с яденето.

Изречението е от романа на Франсуа Рабле (ок. 1494 - 1553) "Гаргантюа", част 1, глава 5.

Балзаковска възраст

Изразът се разпространил след излизането на романа на Оноре Балзак (1799-1850) "Тридесетгодишната жена" (1831); употребява се като шеговита характеристика на жените на възраст 30-40 години.

Бяла врана

Този израз посочва човек, който се отличава от другите и се среща рядко; използван е в сатирите на Ювенал (средата на І век - след 127 г.сл.Хр.); Съдбата дава царства на роби, на пленници подхвърля триумф. Но такива щастливци се срещат по-рядко от бяла врана.

Вечният град

Това устойчиво название на Рим в световната литература идва от 5-тата елегия на римския поет Тибул (ок. 50-19 г. пр.Хр.). Стихотворението е своего рода химн на Аполон, който в качеството си на покровител на Рим предвещава чрез Сибила необикновено величие на града. Мотивът за вечността на Рим се среща и в творчеството на късните римски поети Клавдий Клавдиан, който е сигурен, че Рим няма да има край и Клавдий Рутилий, който напускайки Рим, възкликва: "Бъдещият ти живот ще е безкраен". Към тази традиция се присъединява и историкът на разпадащата се Римска империя Амиан Марцелин: "Рим ще живее, докато съществува човечеството". Независимо, че всички писатели от древността, говорейки за вечността на Рим, са имали предвид неговото политическо могъщество, наименованието "вечният град" просъществувало и по-късно. Съдържанието му обаче претърпяло съществено изменение. Под "вечният град" започнали да разбират Рим като огромен културен комплекс, включващ античността, християнството и Възраждането.

Вълк в овча кожа

Изразът идва от Евангелие от Матея (Нов завет): "Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители (Мат. 7:15). Използва се като характеристика на лицемер, скриващ своите лоши намерения под маската на добродетелност.

Гордиев възел

Според легендата, разказана от древните историци, оракулът заповядал на фригийците, измъчени от вътрешни междуособици, да изберат за цар първия, когото срещнат на колесница с впрегнати волове по пътя към храма на Зевс. Те срещнали простия земеделец Гордий и веднага го провъзгласили за цар. За да засвидетелства своята признателност, той основал град Гордий и поставил колесницата, която променила съдбата му, в храма на Зевс. Към ока й завързал толкова сложен възел, че предсказвали господство над вселената за този, който един ден би могъл да го развърже. Александър Македонски (ІV в.пр.Хр)., минавайки през Гордий, изтеглил меча си и разсякъл "Гордиевия възел". Оттук идва и изразът"гордиев възел" за всяко объркано преплитане на обстоятелства; "да се разсече гордиевия възел" - означава да се реши някакво сложно, объркано дело, затруднения по насилствен, праволинеен, радикален начин.

Дамоклев меч

Изразът е възникнал от древногръцкото предание, разказано от Цицерон в съчинението му "Тускулански беседи". Дамокъл, един от приближените на сиракузкия тиран Дионисий Старши (432-367 г.пр.Хр.) започнал завистливо да говори за него като за най-щастливия сред хората. Дионисий за да даде урок на завистника, го поставил на своето място. По времето на богат пир Дамокъл видял, че над главата му виси на конски косъм остър меч. Дионисий му обяснил, че това е символ на онези опасности, на които той като владетел е подложен постоянно, независимо че отстрани животът му изглеждал щастлив. Оттук идва изразът "дамоклев меч", означаващ надвиснала, заплашителна опасност.

Парите не миришат

Изразът идва от думите на римския император Веспасиан (69-79 г.сл.Хр.), които той изрекъл, както разказва за това Светоний в неговите жизнеописания, по следния повод. Когато синът на Веспасиан Тит упрекнал баща си, че е въвел налог върху обществените тоалетни, Веспасиан поднесъл към носа му пари, постъпили от този налог и го попитал дали миришат. На отрицателния отговор на Тит, Веспасиан казал: "И все пак те са от урина". Към думите на Веспасиан се добавя и стихът на 14-та сатира на Ювенал: "Мирисът на дохода е хубав, какъвто и да е произходът му".

Драконовски мерки (наказания)

Така наричат непомерно суровите закони по името на Дракон, първия законодател на Атинската република (VІІ в. пр.Хр.). Сред наказанията, определени от неговите закони, видно място заемало смъртното наказание, с което наказвали такава постъпка като кражбата на зеленчуци. Съществувало предание, че тези закони били написани с кръв (Плутарх, Солон). В литературата изразите "драконовски закони, мерки, наказания" имат устойчиво значение на сурови, жестоки закони.

Щом планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината.

Съществуват различни обяснения за произхода на този израз. Предполагат например, че той е свързан с един от шеговитите разкази за Настрадин Ходжа, любим герой от близкоизточния фолклор. Веднъж, когато той се представял за светец, го попитали с какво чудо той може да докаже твърдението си. Настрадин отговорил, че ще заповяда на палмовото дърво да се приближи до него и дървото ще го послуша. Когато чудото не се състояло, Настрадин тръгнал към дървото с думите: "Пророците и светците не са високомерни. Щом палмата не идва при мен, аз отивам при нея". Този разказ се намира в арабски сборник, датиран приблизително към 1631 година.
Друг разказ се намира в записките на Марко Поло (1254-1324), чието първо издание на латински език излязло с непосочено място и година на издаване. Предполага се, че това е Венеция или Рим, 1484 г. Марко Поло разказва, че някакъв багдадски обущар се заел да докаже на халифа Ал-Муетасим преимуществото на християнската вяра и уж сътворил чудо: по неговия зов планината се преместила към него. Един от изследователите предполага, че европейският вариант на тази източна легенда е заменил палмовото дърво с планина, подчинявайки я на християнската традиция, утвърждаваща, че вярата премества планини (Първо послание на Павел към коринтяните 13:2 - "ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам"). И още, през 1597 г. английският философ Френсис Бейкън (1561-1626) в своите "Нравствени и политически очерци" в "За смелостта" разказва, че Мохамед обещал на народа със сила да премести планината и когато не успял, казал: "Е, какво пък, щом планината не иска да дойде при Мохамед, Мохамед ще отиде при нея".

Да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш.

Този афоризъм, принадлежащ на Сократ (469-399 г.пр.Хр.) бил често цитиран от древните писатели (Квинтилиан, Диоген Лаертски и др.) и предаден от Плутарх в неговото съчинение "Как младият човек трябва да чете поетите".

Желязна завеса

Желязна завеса, отделяща театралната сцена и близките до нея помещения от зрителната зала била използвана с противопожарна цел за първи път във Франция, в Лион, в края на 80-те - началото на 90-те години на ХVІІІ век. В продължение на следващото столетие тази предпазна мярка станала задължителна при построяването на театралните сгради. Почти едновременно с появяването на техническия термин "желязна завеса" в редица европейски езици (отначало в средата на театралите) се развива и преносното му значение. Отначало изразът "желязната завеса" се използвал като характеристика на психическа изолираност, откъснатост от живота. По време на Първата световна война този израз проникнал и в публицистиката. С него започнали да обозначават политическата изолация и идеологическите бариери между народите.

Жълта преса

Този израз, употребен със значението на долнопробен, лъжлив, свързан с евтини сензации печат, е възникнал в САЩ. През 1895 г. американският художник график Ричард Ауткоулт (Richard Outcault) поместил в няколко последователни броя на ню-йоркския вестник "The World" серия фриволни рисунки с хумористичен текст; сред рисунките имало и едно дете със жълта ризка, на него му приписвали различни забавни изказвания. Скоро друг американски вестник - "New York Journal" започнал да отпечатва серия подобни рисунки. Между тези два вестника започнал спор за правото на първия, публикувал "жълтото момченце". През 1896 година Ървин Уордман, редактор на "New York Press", отпечатал в своето списание статия, в която презрително наричал двата конкуриращи се вестника "жълта преса". Оттогава изразът станал популярен.

Здрав дух в здраво тяло

Изразът идва от 10-та сатира на древноримския поет Ювенал, в която се казва: "Трябва да се молим, за да бъде здрав духът в здраво тяло". Използва се като формула за хармонично развитие на физически и духовни сили.

Златната среда

Така казват за някакво решение, начин на действие без риск, без крайности. Изразът "aurea mediocritas" е от книга 2-а на римския поет Хораций.

От две злини да избереш по-малката

Изразът се среща в съчиненията на древнотръцкия философ Аристотел "Никомахова етика" в следния вид: "Трябва да се избира по-малкото зло". У Цицерон (в съчинението "За задълженията") е казано: "Следва да се избира от злините най-малката, но и да се извлича от самите тях онова, което може да е добро в тях."

От мухата да се направи слон

Изразът се използва в смисъл "силно да се преувеличава нещо" и се отнася към най-древните изрази. Той се използва от гръцкия писател Лукиан (ІІ в.пр.Хр.), който завършва своята сатирична "Похвала на мухата" така: "Но аз прекъсвам моето слово, макар че още много мога да кажа, за да не си помисли някой, че аз като в пословицата правя от мухата слон."

По-добре пръв на село, отколкото последен в града

Плутарх ("Изречения на царе и пълководци, Юлий Цезар, 5") разказва, че преминавайки през едно градче в Алпите, Цезар казал: "Аз бих искал по-добре да бъда пръв тук, отколкото втори в Рим". Тази фраза на Цезар, характерна за честолюбивите личности, малко променена, станала наистина крилата фраза.

Бързай бавно

По думите на Светоний този израз често повтарял римският император Август (Гай Юлий Цезар Октавиан, 63 г. пр.Хр.). Френският поет и теоретик на класицизма Буало използвал този афоризъм в своята поема "Поетическото изкуство". Често се цитира на латински "Festina lente".

Меден месец

Мисълта за това колко бързо първоначалното щастие в брака се сменя с горчиво разочарование, образно изказана в източния фолклор, използвал Волтер за своя роман "Задиг или съдбата (1747). В 3-та глава той пише: "Задиг опита, че първият месец на брака, както той е описан в книгата на Зенд, е меден, а вторият - горчив като пелин." От романа на Волтер изразът "меден месец", с който се обозначава първият месец на брака, влязъл в много езици. По-късно този израз започнали да използват и за началната фаза на някакво явление, когато още не се е проявило нищо, което да предизвика разочарование, недоволство.

Мълчанието е знак на съгласие

Израз на римския папа Бонифаций VІІІ (1294-1303) в едно от неговите послания, влязъл в каноничното право (сборник постановления на църковната власт). Изразът ни отвежда към Софокъл (496-406 г. пр.Хр.), в чиято трагедия "Трахинянки" се казва: "Нима не разбираш, че с мълчание ти се съгласяваш с обвинението?"

Новото е добре забравено старо

През 1824 година във Франция излезли мемоарите на модистката на Мария Антоанета мадмоазел Бертен, в които тя казва тези думи по повод една преправена от нея стара рокля на кралицата (в действителност мемоарите й са фаршифицирани - техен автор е Жак Пеше (Peuchet), 1758-1830). Тази мисъл била възприета като нова само защото също била добре забравена стара. Още Джефри Чосър (1340-1400) е казал, че "няма нов обичай, който да не е бил стар". Този цитат на Чосър бил популяризиран с книгата на Валтер Скот "Народни песни от Южна Шотландия".

За мъртвите или хубаво, или нищо

Изразът често се цитира на латински "De mortuis nil nisi bene" или "De mortuis aut bene aut nihil" и по всяка вероятност е от съчинението на Диоген Лаертски (ІІІ в. сл.Хр.) "Живот, учение и мнения на прославени философи", в които е приведено едно изречение на един от "седемте мъдреци" - Хилон (VІ в. пр.Хр.) - "Не злослови за мъртвите".

Една лястовичка пролет не прави

Този израз, станал пословица, е от баснята на Езоп, в която се разказва за един разточителен юноша, който пропилял цялото бащино наследство, останал му само един плащ, но когато видял, че една лястовичка вече се е върнала, той сметнал че скоро ще е пролет и продал и него. Но настъпили студове, лястовичката загинала, а разточителният младеж с негодувание я обвинил в лъжа. Пословицата идва от баснята, но може би и самата басня е написана по друга древна пословица, която се среща в една от комедиите на Кратин (умрял 423 г.пр.Хр.). Аристотел също цитира тази пословица.

 

http://margaritta.dir.bg/2uli/07krilatifrazi.htm

25 организации излязоха с отворено писмо по повод гей-парада

June 21, 2010

 

О Т В О Р Е Н О   П И С М О

Уважаеми Дами и Господа,

Ние, долуподписаните организации, като представители на различни прослойки и групи на българското общество, искаме да изразим своето дълбоко безпокойство относно провеждането на насрочения на 26 юни т.г. гей-парад в нашата столица. В този акт виждаме не друго, а пореден целенасочен опит да се размият общоприетите граници в обществото ни и да се ерозират нагласите му по отношение на българското семейство.

Свидетели сме на грубо манипулиране на общественото мнение с цел промяна на изконните ценности и традиции на нашия народ. Парадиращите умело маскират исканията си под формата на „граждански права и свободи”, като фактически призовават към ограничаване на правата и свободите на всички различно мислещи.

Непрекъснато ескалиращите искания на гей-активистите будят нашата сериозна тревога и загриженост – декриминализирането на хомосексуализма и гарантирането на гражданските права на хомосексуалистите се използва като основа за последваща заявка за легализиране на хомосексуалните бракове, които дори да имат право да осиновяват и отглеждат деца.

През последните години сме свидетели на все по-агресивно и масово промотиране чрез медиите, културата, изкуството* и образованието на хомосексуалните взаимоотношения, без да се говори за последствията и рисковете от тях за отделния човек и обществото като цяло. Чрез развлекателната индустрия и медиите хомосексуализмът се налага като «мода» и като един «безобиден» начин да си различен от другите. В училищата и детските градини под формата на обучения за толерантност на децата се представя само едната страна, като същевременно умишлено се премълчават известни статистически данни и медицински факти, доказващи вредата и риска от хомосексуалното поведение, като например:

-   Многократно по-широко разпространение на HIV/СПИН, психични разстройства, депресия, самоубийства;

-   Драстично скъсяване на средната продължителност на живота (от 79 на 45 години при жените и от 75 на 43 години при мъжете**);

-   Връзка между хомосексуалното поведение и криминогенния фактор, в т.ч. склонност към насилие, проституция, педофилия.

Ние не отричаме правото на личен избор на всеки човек, но сме против агресивното едностранчиво натрапване на това противоестествено поведение под формата на парад по улиците, чрез медиите и образователната система. Категорично възразяваме срещу обвиненията на хомосексуални активисти в омраза само защото не приемаме да плащаме за моралните, духовните и здравните последствия на хомосексуализма. Обективните факти не могат да бъдат наричани омраза, а призивите за ограничаване на свободата на словото са признак на интелектуално безсилие.

Нашето желание е българското общество и най-вече децата да живеят в страна, която утвърждава семейните ценности и поощрява изграждането на здрави и щастливи семейства. Психолозите, лекарите и педагозите са единни в мнението си, че най-доброто за едно дете е то да бъде възпитавано в хетеросексуално семейство с един баща и една майка. Здравите семейства са залог и основа за здраво общество. Според Конституцията на Република България моделът на българското хетеросексуално моногамно семейство няма алтернатива.

Ние може да сме различни по етнос и вероизповедание, но сме единодушни, че бъдещето на България - нашите деца - е немислимо без мама и татко. Не можем да седим безучастно при опитите за обезличаване и унищожаване на българското семейство, както и когато на децата и младите хора у нас се пропагандира и натрапва обществено опасно хомосексуално поведение.

Във връзка с гореизложеното апелираме към вас да положите всички усилия, според дадените ви по Закон правомощия, за утвърждаване традиционните семейни ценности, правата на децата и за ограничаване агресивното и едностранчиво налагане на деструктивно за личността и обществото ни поведение, чрез «гей-фестивали», «гей-паради», медиите и образователната система.

С уважение, 

N

Име, фамилия

Организация

1

Петър Вълков, психолог и Росен Йеротеев

Граждански форум за защита на детето и семейството

2

Стоян Георгиев, председател

Гражд. сдруж. Асоциация Общество и ценности

3

Адв. Диана Даскалова, съучредител

Фондация «Център за правна помощ – Глас в България»

4

Д-р Благодатка Ангелова

Българска Християнска Медицинска Асоциация

5

Радослав Илиев, изпълнителен директор

Фондация «Бъдеще и надежда»

6

Мария Терзиева

Фондация «Светлина за живот»

7

Николай Неделчев, председател на УС

Сдружение «Обединени евангелски църкви»

8

Елена Дянкова, координатор

ГИ «Справедливост 21»

9

Мария Цонова Иванова

Сдружение „ХА Нова надежда за хора с увреждания”

10

Иво Койчев, председател на УС

Фондация «Мост на любов – България»

11

Д-р Петър Стоянович, председател

ПП Движение Гергьовден

12

Георги Иванчев, председател

Грaждански к-т за възраждане на Видинския край

13

Кирил Методиев, председател

ПП Общество за нова България

14

Епископ Христо Пройков

Католическа църква в България

15

Иван Вълков, представляващ

Фонд. «Светлина на Балканите»

16

Филип Рашев, управител

Фондация «Мисия възстановяване»

17

Огнян Чипев, председател

Сдружение «Нови хан – Европейско селище»

18

Снежинка Цветанова, предс.

СНЦ «ЕКО МРАМОР»

19

Гроздан Стоевски, изп. дир.

Сдружение «Краун България»

20

Георги Бакалов

Апостолска реформирана църква

21

Димитър Димитров

ХЦС «Реката»

22

Любо Генчев Петков

ХЦ Месия

23

Светослав Петров

Национален християнски център

24

Людмил Ятански

БЕЦ Блага вест

25

Владислав Тригонов

Храм Свети Георги

-------------------

За контакт:

Росен ЙЕРОТЕЕВ, тел. 0895 446 826

Петър ВЪЛКОВ, тел. 0895 632 139

Граждански форум за защита на детето и семейството

email: forum_za_zashtita@mail.bg www.mamaitatko.com

На вниманието на :

Г-н Георги Първанов, Президент на Република България

Г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

Г-н Цветан Цветанов, Министър на Вътрешните Работи на Република България

Г-н Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката

Г-жа Цецка Цачева, Председател на Народното Събрание на Република България

Г-н Йордан Бакалов, Председател на Парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите

Г-н Анастас Анастасов, Председател на Парламентарна Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред

Г-жа Даниела Петрова, Председател на Парламентарната Комисия по културата, гражданското общество и медиите

Г-н Лъчезар Иванов, Председател на Парламентарна Комисия по здравеопазване

Г-н Огнян Янакиев, Председател на Парламентарна Комисия по образованието, науката и въпросите за децата, младежта и спорта

Г-жа Йорданка Фандъкова, Кмет на град София

Г-н Георги Лозанов, Председател на Съвета за електронни медии

Г-н Гиньо Ганев, Омбудсман на Република България

Българските медии

Проф. Христо Георгиев: Продават ни фуражни домати, подходящи за говеда

http://e-vestnik.bg/4451

Проф. Христо Георгиев. Снимка: Светослава Банчева

Проф. Христо Георгиев е 81-годишен. Завършил е генетика на доматите и от 55 години работи в тази област. Последните 15 години живее и работи в Лас Палмас, Гранд Канария - Канарските острови, където е научен консултант по селекция на доматите. Специализирал е в Швеция. Работил е като научен сътрудник в различни западни фирми. Специалист е по F1-хибридите. Това са домати, които проявяват по-голяма жизненост като обединяват наследствени добри заложби на подбрани сортове. Има създадени около 15 директни сорта домати, които масово се произвеждали в ТКЗС-тата по времето на социализма в България. Днес семена за отглеждането на тези сортове („Бела“ - за консерви, „Венера“, „Меркурий“, „Дружба 1300“, „Трапезица“, „Болоня“ и др.) се продават от фирма „Геосемселект“, която проф. Георгиев създава веднага след промените през 1989 година. От хибридните сортове, които също се продават и до днес от фирмата, голямо приложение в селското ни стопанство преди 1989 година е имал сортът „Кристи“. Проф. Георгиев е негов съавтор заедно с академик Даскалов (патронът на селекцията на домати в България). Заедно с акад. Даскалов са съавтори и на много ранен сорт домати, който се нарича „Теста” и се отглежда без колове, направо на земята. Други известни сортове домати, създадени от проф. Георгиев, са „Балкан“, „Ком“ и „Салат“, „Рила“, „Бонус“. Има над 180 научни публикации в областта на селекцията на доматите и семепроизводството.

- Къде изчезнаха хубавите домати?

- Да започнем с това какво е доматът. Първо, доматът не е зеленчук, както много специалисти и учени твърдят. Доматът е плод. И то плод - тип ягода. А какво е ягодата и кое е най-характерно за нея – сочността. Всички нежни, сочни плодове трябва да се топят в устата, а не да ги дъвчеш мъчително и да ти хрупат. Това е най-важното във вкуса на домата – да е сочен.
Не само в България, но и във всички страни, едно време производителите чакаха да узрее плодът в собствената им градина или някой градинар в рамките на селището произвеждаше и продаваше на пазара. Обере ги вечерта и на другата сутрин отиде на сергията. Това са пресни, сочни и узрели на корен домати. Обаче времето се мени. Започна голямото, концентрирано производство на домати. Големите пазари и търговците вече искат домати, които да издържат на дълъг транспорт и на манипулации. А това не е като да го откъснеш, да го сложиш в щайгата и да го занесеш на пазара.

Снимка: Светослава Банчева

Те ги сортират на машини, търкалят ги и т.н. Старите домати бяха нееднообразни по форма – по-плоски, кръгли, ръбати, месести, обаче бяха с голяма сърцевина. Най-вкусният български домат е сорт „Идеал“ – хубав, сочен, с едри плодове, но той има този недостатък, че е труден за пазарна продукция. Той може да се отглежда около селото, в града или на двора, обаче не дава висок добив. Пазарът не може да се крепи на дребни производители, а още по-малко – на любители, които садят за себе си. Естествено е търговците да предпочитат домати, преди всичко твърди, оформени, гладки, издръжливи на транспорт и на лагеруване. Като стои изложен на сергията, ако днес не се продаде, утре пак да изглежда здрав, че и на третия ден, и на петия, че и по седмица, по две. Накрая започнаха да искат домати, които могат да издържат до няколко седмици след откъсването от плода. Това качество на домата се нарича long shelf life (дълго живеещ на рафта) и е много добро за търговците.
Първо започнаха да правят такива домати в Израел чрез кръстосване на доматите с един ген, който забавя зреенето. Доматът остава твърд и зелен – по-трудно се наранява, по-дълго стои, но вече загубва свойството си да бъде плод тип ягода. Тази практика се хареса много от търговците и се прие и по света. Сортовете с ген за забавяне на зреенето, който ги прави годни за продажба дълго време (по 3, 6 и дори 7 седмици след откъсване на плода) много широко се разпространиха и в САЩ. Там потребителите първи реагираха като казаха: „Ние искаме пресни домати. Не ни трябва домат, отлежавал 5-6 седмици по рафтове, складове и хладилници“. И с право – доматът е хубав, когато се яде пресен, когато е узрял на корен, а не по хладилници. Отделно, търговците, за да получат по-интензивен червен цвят на неузрелия домат, започнаха да ги обгазяват с етилен, който стимулира реакциите за образуването на багрилното вещество ликопен. Така отвън се получава червен домат, все едно е зрял, но отвътре си остава зелен. Това е изкуствено зачервяване, а не узряване на домата. Същото е и с бананите – транспортират се зелени, обгазяват се и след това се продават. Когато доматът узрее на корен, се получава естествено разхлабване на връзките между клетките и затова е сочен. А когато това е постигнато изкуствено, клетките си остават неразделени и ти хрупаш нещо, но то няма нито вкус, нито сочност.

- Целият свят ли е залят от такива домати в момента?

- Да, защото това направление на селекцията се хареса много и на търговците, и на производителите. Трагедията дойде, когато супермаркетите завладяха пазара. На дребния производител вече нямаше кой да му купи продукцията. Той може да си произвежда, но после трябва сам си продава доматите. Хубаво, продава ги, но големите търговци внасят на едро и на по-ниска цена от друга държава с по-топъл климат (както тук внасяме от Турция, от Гърция, от Сирия и дори – от Канарските острови), сортове, които могат да издържат и транспорт, и хладилници, и много време на да се продават на пазара. Как може да просъществуват нашите производители, които отглеждат сочни, хубави и вкусни домати, когато онези ще внесат от една страна много по-евтини домати, от друга - много по-интересни за нашите търговци, защото той може да го държи на сергията дълго време и да го продава? Така че - това не е прищявка на някого. Вносът на домати започна като с много други неща. По цял свят се внася от места, където има евтина работна ръка и по-добри климатични условия.

Домат с голям процент неузряла “дефектна” част, която не става за ядене. Снимка: e-vestnik

- Обаче потребителят е много ощетен?

- И започна да ругае. Салатата вече не е с онзи вкус, който той познава. Но какво да направи? Като влезе в супермаркета, купува всичко наведнъж – няма да тръгне до някъде си да търси хубави домати. От друга страна - младите хора и децата вече свикват с тези домати. Те вече не познават истинския, пълния вкус на домата и не им прави впечатление, че салатата хрупа. Така се получава неравноправно положение. Когато един производител на хубави домати ги предложи на супермаркета, оттам му казват: „Абе, то хубаво, ама ние искаме от онези другите“. Така се стимулира да се произвеждат домати не по вкуса на консуматора, а по интерес на производителя и на търговеца. Разчита се, че потребителят ще свикне и той наистина свиква – и това не е само с доматите, а с всички плодове. Всички плодове загубиха вкуса си, защото се въведоха сортове, които удовлетворяват изискванията на търговците. Наскоро отивам в един ресторант в квартала, уж малко по-престижен, и си поръчвам пържола от филе и салата от домати. Първо, пържолата беше много твърда – нито можеш да я отрежеш с нож, нито да я скъсаш със зъби. Питам келнера: „Как са рязани тези пържоли, преди да ги изпечете?“, той казва: „Ами със сатърче“. Аз му казвам: „Е дайте ми и на мен едно сатърче да си я нарежа, защото с този нож не мога“. Та и месото вече започна да става такова. Доматите в салатата бяха от новия тип – long shelf life – хрупат, нямат никакъв вкус. Поръчах си нова салата - от накълцано зеле, защото доматите не ставаха за ядене. Донесоха ми зелето. Започнах да го ям – все едно се опитвам да сдъвча някакви метални стружки. Питам келнера: „А зелето с какво го режете – да не би с ножовка?“ Има такава тенденция и тя е изгодна главно за търговците, макар че не е изгодна за консуматора.

Снимка: Светослава Банчева

- Вие имате ли такива дълготрайни сортове домати във вашата фирма?

- Нашите сортове са от стария тип - вкусни, месести, сочни, сладки, сравнително твърди и трайни са, след като узреят, но държат около 1 седмица и може да се държат още 1 седмица най-много в хладилника. Понеже са много ранни, те се произвеждат главно докато навлезе масовото производство от вноса – като няма пазар в южните страни и те ги пробутат тук, в България, много евтино.
Но търговците определят нещата. Потребителят е, както го научиш. Може да се научи да яде и пластмаса, стига да му продаваш пластмаса за ядене достатъчно дълго.

- Не може ли един домат хем да е траен, хем да е вкусен?

- Вкусът се определя главно от сочността и свежестта на плода. Доматът е плод, тип ягода. Производителите искат да накарат потребителя да мисли, че доматът е вид зеленчук и може да хрупа като краставица. Вкусът, нежността на месото, сочността е много важен елемент. Друг много важен елемент за вкуса е съдържанието на захари и киселини. Вкусен е този домат, който, освен че има нежно месо и е сочен, сладни и малко киселее. Колкото е по-високо съдържанието на захар в плода и на киселини – те са главно във вид на ябълкова и лимонена киселина, толкова по-вкусен е доматът. Дори и да не е достатъчно кисел, това може да се компенсира като се добави малко лимон или оцет, но със съдържанието на захари не бива и не може да се прави компромис. Нашите сортове съдържат 5-6% разтворимо сухо вещество, от които 3-4% са захари. Останалото са пектини, киселини, други разтворими витамини, соли. Това е вкусният домат – с нежна, топяща се консистенция, сочност, с достатъчно захари, киселини и ако има и аромат на домат – вече става върхът.

Три различни домата, които изглеждат еднакво узрели, но на вкус се оказва, че са от вида long shelf life - червени, но вътре твърди и хрупат. Най-добър се оказа най-малкият отдолу, с малката чашка. Снимка: e-vestnik

Тези сортове – long shelf life, освен че са груби, твърди и имат лоша консистенция (ние им викаме фуражни домати – подходящи за говедата там да си ги хрупат), освен че нямат приятен вкус, те са с ниско съдържание на захари и киселини. Много целулоза и човек просто се чуди за какво да ги яде. Те имат 95-96% вода. По тази причина германците реагират много остро на вносните домати. Техният пазар се задоволява главно от Италия, Испания, Мароко, Турция и потребителите им казват: „Защо ние трябва да им плащаме толкова скъпо водата на испанците, италианците и т.н.?“ Да не говорим за здравословната страна на нещата. Те имат ниско съдържание на витамин С, на провитамин А, на антиоксиданти. Ти ядеш плодове и зеленчуци, не за да се нахраниш с тях, а за да получиш и нещо ценно за здравето. Захарите от доматите са много ценни – може да се ядат от диабетици, защото са монозахариди. Киселините също са много важни. А налаганите сега от западни фирми сортове отгоре са зачервени, а отвътре са зелени – дори стените им хрупат.

- Възможно ли е да се направи домат, който да задоволява и трите заинтересовани страни – производители, търговци и потребители?

- В момента се водят дискусии в Америка. Техните потребители много остро реагират и са готови да платят повече за килограм домати, ако отговарят на изискванията им. Едни казват, че е възможно, други казват, че е невъзможно всички да бъдат доволни. Ние, в „Геосемселект“ планираме след година-две да пуснем първите сортове, които имат вкуса на старите домати, достатъчно добра твърдост и трайност на съхранение минимум 2-3 седмици. Това не го постигаме на базата на този ген RIN (ripening inhibitor – ген, забавящ зреенето) и NOR (never ripening inhibitor – никога не узряващ), а на базата на друго, което засега няма да споменаваме, защото е фирмена тайна. Тази тенденция да се използва ген за неузряване тръгна от Америка, където се внасят много домати от Мексико. За да издържат на транспорт и да бъдат по-свежи, в Мексико ги берат зелени. Прекарват ги през хладилни камери, обгазяват ги с хормон – газ етилен и за 24 часа почервеняват отвън. Което е заблуда – отвътре пак е зелен.

Снимка: Светослава Банчева


- На какъв дефект се дължи това, че някои домати, като се разрежат, вътре имат бяла твърда част, която не става за ядене?

- Това са домати от модерните сортове - фуражни. Отвътре напълно зелени, а отвън – форсирани с хормони да станат червени на цвят. Апропо – вкусът на доматите не се определя само от сорта, а и от начина на отглеждане, от условията. Вие можете и от хубав сорт да получите лоши домати – ако листата му изгорят, ако не се полива редовно, ако не са наторени, ако не ги опазите от болести и насекоми, ако сте ги откъснали зелени да узряват по-късно и т.н. Ние досега говорихме за генетично-биологичните фактори за производството на домати, но има и технологични.

- Технологична характеристика ли е екологичната чистота на плода?

- Да. Американският консуматор вдига голям шум също и за това. Доматите, за да се опазят от насекоми (които не само вредят като смучат сока, но и заразяват растението с вируси), се пръскат с какво ли не, включително с пестициди. Хората искат да са сигурни, че ядат екологични домати, които не са пръскани с пестициди и с препарати, вредни за здравето. Сега доматите се пръскат интензивно със силни отрови, но производителите ги измиват след откъсването, за да могат да минат анализите. На западния пазар всеки един домат е минал през машина за измиване. Така химическият анализ не може да ги хване. А това, което е проникнало вътре в плода и се е свързало по някакъв начин с домата - никой не дава гаранция, че не е вредно за здравето. Но понеже не може изведнъж да се спре цялото производство, някакви граници на замърсеност се допускат.

- Значи сегашните домати, освен безвкусни, може и да са вредни. Контролните органи по света не са ли по-загрижени за здравето на хората, отколкото са в България?

- Това е война. Корпоративният интерес е силен и засега той надделява. Той може да те научи да консумираш, каквото си иска. И с месото е така, и с храните, и с плодовете – такава е тенденцията, за съжаление. Причината е, че това е изгодно и за производителя, и за търговеца, а само за потребителя не е, тоест, резултатът е 2:1 за тях. А иначе, всички нормативни изисквания могат да бъдат заобиколени и това се прави навсякъде по света. Първо, доматът може да се измие добре и второ, вие идвате да дадете домати за проба, тази проба може да е специално подготвена за теста и никой не ви рови хилядите тонове домати, които сте подготвили за износ. Издават ви сертификат, взимат си таксата и край. Вижте активите на големите химически корпорации по света. Техните активи са в размерите на нашия брутен вътрешен продукт плюс задълженията ни към световната банка, умножени примерно по 3. Те произвеждат торове, пестициди, семена и спокойно могат да си купуват правителства като финансират предизборните им кампании. В научните институти тези концерни не дават дребни рушвети, а правят огромни дарения за изследвания. Оттам нататък институтите трябва да докажат по безспорен начин, че продукцията на химическите концерни не е вредна за здравето на хората. Същото е с генетично модифицираните организми и др.

- Вече има много хора, които купуват по-скъпите розови домати, защото в момента няма по-добро подобие на истинските домати от тях.

- Те са малко по-груби, производството им е ограничено (едно растение дава 2-3 домата), напукват се, омекват много бързо, скапват се, имат голяма чашка и за да го нарежеш, 1/3 от домата го изхвърляш. Въпреки това хората са готови да дадат повече пари и да си го купят, защото им прилича по вкус на старите домати. Обаче сега се изхитриха западните селекционни фирми. Разбраха, че хората търсят розовите домати, защото ги свързват със старите сортове. Потребителите си казват: „Тези поне не са ги развалили“. Може да са по-скъпи, да са пукливи, но си купуват от тях. Обаче вече и на тях им включиха този ген – да ги правят твърди, дълготрайни, и хората започнаха да се разочароват. От друга страна търговците започнаха много да лъжат. Казват: „Български домати продаваме, не турски“. Но много български производители започнаха да произвеждат същите long shelf life домати. И хората вече са объркани – кои домати са хубави, българските ли, други ли някакви. Истината е, че и в другите страни има хубави домати – това не е някакъв български монопол. Няма български домат. Има хубав и лош домат. И в България, и в Гърция, и в Турция, и в арабските страни, и в Китай, и в Япония има хубави домати, каквито потребителят иска – плод ягода, сочни, вкусни, полезни за здравето и екологично чисти, но засега не са постигнати качествата, които притежават „фуражните“ домати, а именно – да са дълготрайни и да са издръжливи на транспортиране.
Същото като розовите домати се случи и с малките доматчета – тип чери, които са големи, колкото бонбон. Те наистина бяха домати с много добър вкус, с високо съдържание на захар, киселини и витамини, много се харесаха на хората и започна масово производство, имаха висока цена, купуваха се. Обаче и там набутаха този ген. И тях ги развалиха. Получи се нещо като инерция да се експлоатира доверието на потребителите. Много му пука на този, който ще спечели. Докато потребителите разберат защо, къде, как, докато се усетят, че не е същото, той вече е изкарал много пари.

Word of the Day

Article of the Day

This Day in History

Today's Birthday

In the News

Quote of the Day

Spelling Bee
difficulty level:
score: -
please wait...
 
spell the word:

Match Up
Match each word in the left column with its synonym on the right. When finished, click Answer to see the results. Good luck!

 

Hangman