16 февруари 2009

проф. д-р Стефан Младенов Стоянов

знаменит български лингвист
(15.12.1880-01.05.1963)

Роден във Видин на 15.02.1880 г. Завършва класическия отдел на Видинската гимназия. От 1898 до 1902 следва славянска филология във Висшето училище в София (дн. Софийски университет). Специализира във Виена, Петербург, Прага, Париж и Мюнхен. Доктор по филология на Пражкия университет (1905). Редовен професор и титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание в СУ (1921-1948). Основател и редактор на сп. "Родна реч" (1927-1943). Автор на множество трудове по литературно-исторически и езикови въпроси. Член на БАН от 1920 г., на Българския археологически институт от 1922, на Славянския семинар при Кралския колеж на Лондонския университет, на Славянския институт в Прага, на Германската, Полската и Съветската академии на науките. Езиковедската си дейност започва с изследвания в областта на българската диалектология, историята и етимологията на българския език и другите славянски езици. Занимава се и с въпроси на сравнителното езикознание. Участва в разработването на речници, пише рецензии и практически наръчници. Умира на 01.05.1963 г.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Иван Богоров
Декаденти и семковщина

 

За Стефан Младенов:

Михайлова, Е. Стефан Младенов, библиографски принос. С., 1956, 310 с.

Езиковедски изследвания в чест на академик Стефан Младенов С., 1957, 653 с.

Георгиев, Вл. Академик Стефан Младенов (1880-1963). – Бълг. език, № 4-5, 1963, с. 305-312

Попов, П. К. Научното дело на академик Стефан Младенов (1880-1963). – Бълг. език и лит., № 4, 1963.

Bernard, R. Stefan Mladenov. Necrologie. – Rev. etud. slav., 43, 1964, 1-4, p. 306-309.

Селимски, Л. Стефан Младенов и изучение староболгарского языка. – Palaeobulgarica, 4, 1980, 3, р. 114-118.

Zeil, L. Stefan Mladenows Wahl zum korrespondierenden Mitglied der Berliner Akademie der Wissenschaften im Jahre 1942. Zur 100. Wiederkehr seines Geburtstages. – Ztschr. Slaw., 24, 1980, p. 907-915.

Георгиев, Вл. 100 години от рождението на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 301-305.

Добрев, Ив. Проблемите на българската езикова история в научното дело на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 305-307.

Кочев, Ив. Академик Стефан Младенов и проблемите на българската диалектология. – Бълг. език, 31, 1981, с. 308-310.

Георгиева, Е. Академик Стефан Младенов и сп. „Родна реч". – Бълг. език, 31, 1981, с. 311-318.

Георгиев, Ст. Изследователска методология и теоретически постижения на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 319-326.

Шимански, Т. Академик Стефан Младенов като етимолог. – Бълг. език, 31, 1981, с. 326-331.

Симеонов, Б. Приносът на акад. Стефан Младенов за проучването на прабългарската съставка на езика ни. – Бълг. език, 31, 1981, с. 332-336.

Заимов, Й. Ономастичните проучвания на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 336-338.

Вакарелска Д. Академик Стефан Младенов и тракийските диалекти. – Бълг. език, 31, 1981, с. 338-340.

Божков, Р. Изследванията на акад. Стефан Младенов върху северозападните български говори. – Бълг. език, 31, 1981, с. 340-342.

Русинов, Р. Историята на новобългарския книжовен език в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 342-346.

Мурдаров, Вл. Приносът на акад. Стефан Младенов в историята на българския правопис. - Бълг. език, 31, 1981, с. 346-350.

Балкански, Т. Словообразователните омоними в “Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език. А-К. С., 1927-1951, съставен от Стефан Младенов с донегдешно участие на Ал. Теодоров-Балан". – Бълг. език, 31, 1981, с. 350-353.

Попова, М. Лингвистичната терминология в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 353-358.

Попов К. Научното дело на видни български езиковеди. С., 1982, с. 85-94.

Мурдаров, В. Стефан Младенов. – В: Мурдаров, В. Виена и началото на българската езикословна наука. С., 1988, с. 91-95.

Kурсове в Софийския университет
  • История на българския език
  • Българска диалектология
  • Български синтаксис
  • Българското ударение
  • Българска етимология
  • Български географски названия
  • Български литературен език
  • Гръцка морфология с оглед на главните индоевропейски езици
  • Паметници на готския и старонемския език
  • Увод в индоевропейското езикознание
  • Общо езикознание
  • Принципи по езикознанието
  • Увод в ексерименталната фонетика
  • Увод в индоевропейската фонетика
  • Индоевропейска морфология
  • Образуване на имената в индоевропейските езици
  • Индоевропейското езиково семейство
  • Староиндийски език
  • Готски език
  • Готски език с увод в германската граматика
  • Индоевропейски имена на реки и води
  • Старонемски диалекти
  • Увод в индоевропейската етимология
  • Общо езикознание с оглед на епическия санскрит Махабхарата
  • Индоевропейска фонетика
  • Индоевропейско езикознание
  • Чешки език
  • Полски език
  • Старогорнонемски език
  • Звукофизиология с увод в сравнителната фонетика на индоевропейските езици
  • Старобългарски език в лексикално отношение
Публикации
Монографии

Съвременният български книжовен език и народните ни говори. С, 1943. 67 с. (Библ. Бълг. кн. №5).

Увод по всеобщо езикознание. 2. доп. изд. С., Унив. печ., 1943. VII, 284 с. (Унив. библ. №276).

История на българския език. Прев. и ред. И. Дуриданов от нем. изд. 1929. С., БАН, 1979. 412 с.

Речници

Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. С., Хр. Г. Данов, 1941. XX, 704 с.

Речник на чуждите думи в българския език. С обяснение на потекло и състав. 2. доп. изд. С., 1943. 640 с. 3. знач. доп. и разш. над. 1947.

Български тълковен речник. С оглед към нар. говори. Т. 1. А-К. С., Печ. Д. Стефанов, 1951. 1126 с. (Съавт.: А. Теодоров-Балан).

Избрани студии и статии

Към въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село (Видинско). – СбНУ, 18, 1901, с. 471-506.

Един сръбски учен за говорите в Източна Сърбия и Западна България. – Период. сп., 65, 1904, с. 444-452.

За пограничните говори в Източна Сърбия. – Изв. на Семинара по слав. фил. СУ, 1, 1905, с. 101-116.

Промените в граматическия род в славянските езици. – Изв. на Семинара по слав. фил. СУ, 2 (1906-1907), 1907, с. 65-114.

“Български старини из Македония”, събрани от Й. Иванов. С., 1908 (рец.). – Учил. прегл., 13, 1908, 10, с. 914-924.

Зайковски светогорски требник. – Период. сп., 71, 1910, с. 155-205.

Върху езика на Боянския надпис. – Минало, 2, 1911, 5-6, с. 4-5.

Мекостта на съгласните в българските говори (няколко звукофизиоложки опити с изкуствени небца). – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 10-11, 1915, с. 1-12.

История на българский език. А. Обща част. Том първи (рец.). – Славянски глас, 13, 1920, 5-6, с. 43-46.

Вероятни и мними остатъци от езика на Аспаруховите българи в новобългарската реч. – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 17, 1921, с. 201-288.

Към въпроса за езиковото новаторство у нас. – Слънце, 3, 1921, 2, с. 123-134.

Из историята на някои по-малко известни български думи (Етимологически съпоставки). – Сп БАН, 22, 1921, с. 227-241.

Българското влияние върху езика на македонските власи. – Учил. прегл., 22, 1923, 4-5, с. 246-255.

Бележки към една старобългарска граматика. – Учил. прегл., 22, 1923, 9, с. 670-681.

„Беседата на презвитер Козма против богомилите" от Никола Благоев (рец.). – Духовна култ., 4, 1923, 16, с. 140-156.

Съкровищата на старата българска книжнина. – Духовна култ., 4, 1923, 18-19, с. 202-224.

Към изследването на т.н. хетероклизия в индоевропей-ските езици. – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 19, 1923, с. 1-34.

Два въпроса из старобългарската граматика. – Сп БАН, 35, 1926, с. 37-59.

Няколко думи за Кричимския надпис. – Сп. БАН, 1945, № 33, 87-94.

Българската реч в произведенията на Елин Пелин. – Балк. преглед, 1948, 606-628.

Иван Вазов като образцов ревнител за български език и слог. - В: Ив. Вазов. С., 1950, 270-296.

Смесеният алтайско-индоевропейски характер на японския език и неоспоримото наличие на алтайски и индоевропейски елементи в японски. – В: Сб. в чест на акад. А. Теодоров-Балан. С., 1956, 323-327.

Някои славянски имена на реки и тяхното значение за праисторията и за общото езикознание. – Изв. Инст. бълг. ез., 5, 1957, 13-22.

15 февруари 2009

АЗ ОХРАНЯВАХ ВАНГА !

Езотеричният дневник на специалния агент от ДС /о.р. капитан/ Евлоги Петров


Б.Р. Три епизода от живота на Ванга - папски нунций, Бялото братство и Илия Павлов, много стегнато и увлекателно описани в този биографичен разказ, написан по дневника на  полицая - охранител на Ванга, който не пропуска да каже "Отче наш" преди хранене. От текста става ясно, че Ванга и героите на разказа, черпят сили от Сатаната. Изобличават се католицизма и масонството, като тъмни сили. Описва се тайна сбирка на Бялото братство свикана от Людмила Живкова. Освен Ванга присъстват Светослав Николаевич Рьорих и самият Сай Баба. Много точно е описана обстановката, характера и маниерите на Ванга. Източникът на текста е православният сайт Двери на православието . Публикуваме без съкращения.

Папският нунций за специални поръчения монсеньор Джовани ди Лагомаджоре се прекръсти и благодари на Бога за това, че полетът мина успешно и сребристият Ту-134 на българските авиолинии се приземи благополучно на Аерогара София. Мина без проблеми митническата проверка и излезе навън. Беше краят на юни; жегата бе притиснала иначе зелената балканска столица. Затова монсеньор Джовани не изчака автомобила на нунциатурата, а се метна в първото изпречило се пред погледа му такси. Регистрира се в гранд-хотел “България” и побърза да се шмугне под прохладния душ. Докато подсушаваше с хавлиената кърпа късо подстриганата си смолисточерна и къдрава коса, около елегантната тонзура, погледът му се рейна през прозореца: по диагонал, на отсрещната страна на улицата съзря трикольора, развяващ се пред италианското посолство. Вместо да облече отново черното расо, отецът извади от обемистата си пътна чанта дънки марка “Carrera”; вдигна ципа, закопча металното копче и нахлузи върху широкоплещестия си торс жълта тениска, на която се виждаха петте олимпийски кръга, един симпатичен мечок и се четеше надписът “Москва 1980”. Обу сандалите на бос крак, нахлупи на темето си бяла бейзболна шапка и слезе припряно по стълбите. От “Rent-a-car” нае един фиат и настъпи газта; след доста лутане най-после излезе на международния път за Солун… Четири часа по-късно фиатът спря пред една скромна неизмазана тухлена къщица в местността Рупите край град Петрич.
                                   *   *   *
Беше привечер, когато пред къщата спря един рент-а-карски фиат. Отвън, покрай телената мрежа на дворчето, се бе извила дълга-дълга опашка от подтиснати, облечени в тъмни дрешки женоря, примесени тук-там с някой чичо с шлиферен каскет; те си бяха платили в Петрич таксата и сега смирено чакаха да им дойде редът. Очевидно притеснен от чернодрехото нямо множество, чужденецът  седеше в колата и не знаеше какво да предприеме. Тогава отвътре долетя пронизителният глас на Ванга, която ме викаше:
- Евлогиии! Евлоги да дойде тука!
Влязох. За да облекчи непосилната задуха, в ъгъла жужеше електрически вентилатор с розова перка. Една от приближените жени, които се грижеха за леля Ванга, изнесе покрай мен леген с вода, в който врачката си бе разхлаждала краката.
- Евлоги, викни оня жабар, италиянчето дето чака у колата! - тонът й беше режещ и безцеремонен, не търпеше възражения.
През тези 16 години, откакто съм на служба тука, май научих почти целия регистър на гласовете, с които говори. Този път това беше нейният си глас. Друг път, обаче,  гласът й ставаше властен и суров - мъжки - променяше тембъра си, даже лицето и се изменяше; като дойдеше на себе си, Ванга въздъхваше: “Ох, пуснаха ме Силите!” Когато в нея влизаха Големите сили, после с дни се чувстваше зле, като парцал съм, оплакваше се тя…
Аз съм ченге по рождение, милиционер по душа; вярно, за да вляза в Системата ми се наложи да скрия някои биографични подробности. Като тази, че прадядо ми е бил заможен селянин, да не кажа – чорбаджия. Така от Евлоги Охниминчев станах просто Евлоги Петров.
Вангелия ГущероваЗа по-сигурно се махнах от родното си място. Установих се в Пиринския край. А през 1965 година началникът на Градското управление на МВР в Петрич ме постави да охранявам пред дома на Ванга, за да респектирам /да, точно тъй каза майорът!/, да респектирам чакащите и да не стават безредици. С мерак бях облякъл кафявата милиционерска униформа, приятно ми беше да усещам тежината на ТТ-то на кръста си. Обаче, след няколко месеца на новата служба взе да ми става чоглаво като се изтъпаня такъв, униформен и въоръжен срещу тези безобидни, попарени от скръб хорица. Обясних на началника положението, примолих му се и той излезе човек – разреши ми да охранявам в цивилни дрехи. Само една червена лента на левия ми ръкав подсказваше на народа, че съм длъжностно лице, на което се дължи респект. Вероятно големите ни началници са имали и някакви други подозрения относно Ванга, защото имах нареждане да не се отлъчвам от нея. Да, обаче, отвреме-навреме пристигаха едни очевидно важни птици и я откарваха в неизвестна посока с черните си лимузини. Тогава началниците го решиха – дадоха една волга и аз по съвместителство станах и шофьор на петричката врачка. С две думи – залепих се за нея като гербова марка. Така станах свидетел и на нейната кариера – как от недолюбвана от комунистическата власт след Девети “шарлатанка”, през 1967 година Ванга стана първата щатна гадателка в комунистическа България, а може би и в целия соцлагер!

Ето как стана това: през 66-та големиот български поет Венко Марковски беше поканил леля Ванга в София да стане кръстница на внучето на Иван Аржентински, имаше такъв един писател. Тия двамата много я тачеха и я заведоха да я представят лично на Първия. Не знам Тодор Живков какво я беше питал и тя какво му бе отговорила, ама се харесаха. И така Ванга бе назначена със заплата на старши научен сътрудник I степен в Института по сугестология. Тоя институт, пък и самата тая наука “сугестология”, ако питате мене, си бяха чиста проба “шменти-капели”. Ама нали Людмила си падаше по всичките тези йоги-фоги и прочие, а пък татко й не даваше косъм да падне от главата и – та затова си беше дал благословията за института на проф. Георги Лозанов. Обаче цялата тази дейност я вършеха почти в нелегалност – пазеха се да не разберат правоверните учени от БАН. Или пък – чукай на дърво! – да не научат батюшките в Москва; че тогава не само Людмила щяха да вдигнат на балон – стопроцентово щяха да изстрелят и Тато с ракета в Космоса! Както и да е, исках да кажа, че Ванга бяха я назначили на длъжност “обект за изследване” в оня институт; и всеки месец на 25-то число тя се разписваше срещу 220 лв. във ведомостта. Верно, честен кръст!

Ама не беше само Първия, дето го беше омагьосала Ванга. Като магнит привличаше тая сляпа жена хората. И се стичаше народ не само от цяла България, ами и от Югославия, от Гръчко, даже две американки бяха пристигнали през 1969-а. На следващата година ни изпратиха по пощата един пакет – книга били написали за Петричката врачка; едно наше момиче с английска филология ни каза за какво става дума. “Психически явления зад Желязната завеса” било заглавието, а пък американките се казвали Шийла Острандер и Лин Шрьодер; хвалели способностите на леля Ванга и я сравнявали с някакъв холандец Джерард Кройзет и една друга американска гледачка, не и запомних името.

Обаче, това стълпотворение ето до какво доведе. Всеки ден аз бях длъжен да пиша доклад: колко посетители са минали, има ли някакви подозрителни лица… И, очевидно, някой от шефовете се беше усъмнил дето минават толкова много хора от Югославия. Тогава нали не бяхме в добри отношения с комшиите, имахме разногласия по Македонския въпрос и прочие. И една привечер пред къщата на Ванга спряха две софийски волги; слязоха осем цивилни колеги и взеха да тършуват вътре – обиск! Най-вече проверяваха подаръците, донесени на врачката от Югославия. След това разбрах, че имало съмнения дето по този начин евентуалните вражески шпиони можело да си разменят информация… Да, обаче, Ванга се оплакала на Тато и тогава ела гледай как хвърчат милиционерски фуражки и пагони! Ама случаят навярно се е размирисал чак до Москва, защото наскоро след това изпълнение се чу, че на проф. Лозанов му щракнали белезниците на летището демонстративно, като в американски филм. Тъй както щял да отлита за Щатите, милият. После го пуснали, обаче Института по сугестология го закриха тихомълком, а документацията му я конфискували нашите от милицията…

Такива ми ти работи. Но височайшите посещения при нашата гледачка не секнаха. Спомням си, че през 1979-та беше дошъл един индиец, изпратен лично от министър-председателката Индира Ганди да пита нещо. Миналата есен пък идваха едни дипломати от никарагуанското посолство. Да не говорим за Лили Иванова…

                                       *   *   *
- Евлогии, викни оня жабар, италиянчето дето чака у колата!
Абе какъв ти жабар – пременил се във фланелка с мечока Миша; ама щом Ванга казва, че е италианец, значи е такъв. Въведох го в стаята и той смотолеви на развален български:
-  Добра виечер…
И не си свали шапката от главата, ами запристъпя от крак на крак и взе да се кокори в мен многозначително.
-  Ааа, Джовани! Яз от Евлоги немам тайни. Как е отецът? А, ке се оправи, ке се оправи! Кой е Горилата, дава ми се тука това име?
- Това прозвище на наш човек – Пол Марцинкус се казва, той управлява капитали на Ватикан.
-  Много пари, 10 милиарда ми казват. Ама добре сте ги вложили – 60 фирми, в Холивуд, във фабрика за противозачатъчни. К’вой туй противозачатъчни?
-  А, да не забременили жени…
-  Ами туй нещо угодно ли е на Господа, тъй питат силите… Ами кой е Синдона и Калви?
- Роберто Калви, шеф на “Банко Амброзиано”. Микеле Синдона от Сицилия, финанси… посредник… Работили с Марцинкус… Преди години… две години Синдона изчезва.
- Не е изчезнал той, ами е в Америка. Виждам тука един да му дава фалшив паспорт. Казват, че е Джон Гамбино, шеф на коза ностра. К’вой туй коза ностра?
-   Мафия, престъпник…
-  Ааа! Виждам, полицията търси Синдона по вилите край Рим. Ай, красиви къщи имате бе! Какво – Ванда и Личо… Кои са тез, българи ли са?
-  “Ванда” наричат вила на Личо Джели.

-  Бе той опасен човек тоз Личо! Показват ми ги тука как ги събира около себе си много хора, важни хора. Ами к’ви са тез престилки, дето си ги препасват – да не са касапи?!
-   Зидари, масони наричат.
- Пе две какво значи? Дават ми пе две…
- Значи “Пропаганда 2”. Ложа на масони.
-  Казват ми – 952 души в нея. А, виждам и ваши хора - в расо, пък отгоре престилка… Двама души искат да напечатат списъка във вестниците. Така, така – да… За да потулят скандала, тези хора с престилките дават пари на турчина да стреля срещу папата, тъй казват силите…
-  Мамма миа!
-   И да кажеш на отеца, че българинът Сергей Антонов е невинен. Тъй ми казват – Кутоло от камората току-що отиде при Али Агджа в затвора, да го подучи да натопи България за атентата. К’вой туй камората?
-  Камора – мафия в Неапол…
-  Айде, Джовани, със здраве. И са стягай, ти ке бидеш следващийот папа!
                                   *   *   *
Една вечер, беше около 9 часа, звънна телефонът. Обикновено аз приемам разговорите. Обаждаше се самата Людмила Живкова; искаше утре да се срещне с Ванга. В София.Тръгнахме с волгата рано, да използваме утринната хладина.
luidmila_i_vanga.jpgОбикновено срещите на Ванга с щерката на Първия ставаха в извънградската вила на фамилията в подножието на Витоша. От прозорците на уютната гостна – традиционното място за техните разговори - се откриваше пасторална гледка към гористия склон на планината, по която пасяха вакли овчици. Понякога се срещаха в един апартамент до Докторския паметник. Този път Людмила беше уредила да се срещнат в резиденцията Врана. В 10 часа черната волга се гмурна в прохладата на величествения лесопарк на бившия царски дворец. Посрещнаха ни наистина царски. Разположихме се в удобните старинни мебели стил “сецесион”; поднесоха ни добре охладени напитки и леки закуски, приготвени с кулинарна фантазия. Духовете на миналото веднага наобиколиха Ванга и тя започна да описва онова, което виждаше вътрешният и поглед: една ръка с пръстен, която чука по прозореца, циганския оркестър и танцуващите циганки…
-  Ха – ето че дойде и принц Кирил! Бре, че снажен, ама и мургав – няма разлика от танцувачките… - позасмя се врачката.
- Безделник. – уточни скептично Людмила Живкова; после насочи вниманието ни към четвъртия присъстващ в приемната. – Лельо Ванга, искам да те запозная с един наш съмишленик – това е Евгени Немиров; посветен е в Учението, маг и био-лечител. Но най-изумителни са неговите звездни пътешествия…
-   Не, нямам нищо общо с космонавта Георги Иванов! – подсмихна се тъничко спортният тип с вид на авантюрист. – Става въпрос за пътешествия в Астрала…
Людмила леко се сконфузи от това уточнение.
-  Така, така… Ето, дойде и тейко му – Добри Немиров съм, казва. Държи книги, препасан е с престилка. Що е работил он?
-   Беше известен български писател… И масон.
В този момент бързо, но безшумно като привидение в прохладния салон влезе един мъж от охраната, който ни бе посрещнал на входа на резиденцията; прошепна нещо на ухото на домакинята и тя скокна припряно след него…Няколко минути по-късно и двете врати на приемната се разтвориха широко и Людмила въведе новодошлите. Пръв влезе един синеок, брадат и белокос пъргав дядо на видима възраст около 70-те. Имаше излъчване на дворянин и мужик едновременно - в някаква трудно установима пропорция. Другият беше силно мургав, със смолисточерна брада и тюрбан на главата – очевидно индиец. Людмила сияеше; в погледа и се четеше благоговение, когато ги представи: самият Рьорих, Светослав Николаевич и знаменитият гуру Сай Баба!
Евгени Немиров стана от стола, ръкува се с Рьорих, след това се поклони доземи на индиеца. В отговор Сай Баба направи същия земен поклон. После новодошлите насядаха също около стилната виенска кръгла маса.

-  Е, приятели, добре сте дошли! – думите на Людмила не се отнасяха единствено за моята скромна персона; аз присъствах на тази височайша езотерична сбирка единствено заради настояването на Ванга. – Мисля, че нещата вървят повече от добре и наистина скоро ще имаме повод да празнуваме. Добрата новина е, че вече ни е предоставена сграда за създаването на Международния Рьорихов център. Българската научна делегация, която посети миналия месец долината Кулу в Хималаите вече ми представи своята концепция за възстановяването на Рьориховия институт “Урусвати” /”Утринна звезда”/ в нашата страна. Концепцията, заедно със справката за необходимите средства, е одобрена!

Светослав Николаевич тихичко изръкопляска и каза възторжено:
-  Поздравляю вас! Вы превращаете Болгарию в передового поста Белого братства!

- Всички религии ще изчезнат. – намеси се и Ванга; но това не беше нейният глас. – Ще остане само учението на Бялото братство. Като бял цвят то ще покрие Земята и благодарение на него хората ще се спасят. Учението е като огнена Библия, не може вече да се крие. Като огнена лава то ще се отприщи към хората… А ти, Людмила правилно си разбрала, че семената на Учението ще се разпространят чрез децата навсякъде. Затова твоите детски асамблеи са много важни!
Дъщерята на Първия направи голямо усилие, за да прикрие удоволствието си от тези думи, но не успя. Руменината плъзна нагоре по иначе бледото и, аскетично лице, увенчано със стегнат бял тюрбан. В този момент уникалният стенен часовник с кукувичка отмери 12 по обед. Людмила плесна с ръце:
-  Има ли гладни?
Рьорих преведе въпроса на гуруто. Сай Баба направи няколко почти неуловими движения с ръцете си и пред всеки от нас – ей-така, сякаш от нищото – се появи по една порция ориз, подправена със специални аромати и завита стегнато в бананов лист! Стреснах се, честно… Сложих длан над ориза – беше горещ, сякаш е приготвен току-що. Гледам, другите започнаха да ядат. Аз скръстих ръцете си под масата и започнах наум: 

Отче наш,
Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия!

Така ме е учил дядо – молитва преди всяко хранене. При последната дума порцията ориз пред мен с едва доловимо съскане се изпари! Дяволска работа… По същия начин след миг изчезнаха и другите порции. Всички, с изключение на Ванга, останаха със зяпнали усти; индиецът взе да ломоти нещо, беше недоволен…
Излязох навън, под предлог, че трябва да оправя нещо по колата. След четиридесет минути излязоха и останалите от компанията. На сбогуване с Людмила индиецът раздвижи по особен начин ръката си и в дланта му се появи – пак така от нищото – един платинен пръстен с вграден тъмносив камък.
- Ах, но това е топаз! – изуми се тя. – Той отгатна, моят камък е топаз!
Пръстенът премина от ръка в ръка. Докато го държах, топазът оцвети пръстите ми в лилаво; това беше някаква свръхестествена материя. Върнах пръстена, но дланта ми продължаваше да излъчва лилава светлина в продължение на няколко минути. Дяволска работа ви казвам…На връщане към Петрич, във волгата Ванга се разприказва. Видяла ги – силите помагали на индиеца да прави своите чудеса. Същите сили, дето говорят чрез нея. А пък до Евгени Немиров видяла един висок мъж с необикновено хубаво лице, от когото лъхал студ като от ледник.
“Кога некой дойде при мен заедно с тоя същийот мъж, разбирам, дека дните му са преброени. Ама не ми дават да му кажем.” – рече врачката.
                                     *   *   *
След една седмица Людмила се обади по телефона. Беше развълнувана
– Евгени Немиров не се завърнал от поредното си пътуване в Астрала, духът му не се прибрал повече в тялото! Официалната диагноза на лекарите била “инфаркт”, но те нищо не разбирали... Ах, тя очаквала да се случи нещо лошо, защото един ден преди това топазът от пръстена и променил цвета си, почернял целият като смола!..
- Яз нели ти рекох! – Ванга тържествуваше. – Нели ти казах за оня леден красавец, дето стоеше все зад лявото рамо на Евгени?!
  - Лельо Ванга, притеснявам се, че може да ми се случи нещо лошо и на мене... – чувах гласа на Людмила от слушалката на деривата в съседната стая. – Знаеш ли, тази сутрин топазът пак почерня като смола; после изчезна, ей-така – разтопи се във въздуха! А преди два дни имах много неприятна среща в съветското посолство с Константин Черненко от КГБ... Сега нещо става – не мога да открия никого в резиденцията...
- Нема страшно, тъй ми викат силите. – успокои я Ванга.
На другия ден – беше неделя – научихме от радиото, че Людмила Живкова, председател на Комитета за култура и член на Политбюро на Българската комунистическа партия е починала внезапно...
                              *   *   *
- Евлогиии! Покани да влезе Илия! – извика ми Ванга.
Излязох навън и попитах:
-  Кой е тука Илия? Илия да влезе – Ванга го вика...
Едно здраво, набито и широкоплещесто момче разбута чакащите пред телената мрежа бабички и влезе.
-  Добър ден... – каза той като не знаеше къде да си сложи ръцете.
-  Е, Илия, дошъл си да питаш кой ти открадна ладата, а? Прежали я. Виждам я – блъсната, крадците изполомени, добро нема да видат... Не, нема да станеш шампион на България. Зарежи я борбата, другаде ти е силата на тебе, момче. Генералска керка ке земеш; генералот много ке ти помогне. Богат ке бидеш, повеке пари от Тодор Живков ке имаш. И тав-ма-тург, тавматург ке станеш... К’вой туй тавматург -  Ванга очевидно питаше силите.
-  Ааа, казаха ми – масон от 33-та степен. Ти ке доведеш нашийот цар от Мадрид, он “братко” ке ти дума... Ама големата ти севда от Казанлък ке дойде, тъй да знаеш... И да го пазиш сорцето си. На 7-ми март все у вас да си седиш, тъй ми казват силите... Пази се и от Геме Димитров! ( *1) Тоя що – роднина ли ти е? Айде, тръгвай сега, че одвънка ми е дошел на крака съветскийот посланик...
---
*1) На бул. “Г.М. Димитров”, пред офиса на своята “МG корпорация” на 7 март 2003 г. бе прострелян в сърцето Илия Павлов

ОТ Двери БГ: Настоящият текст-мистификация е откъс петата книга на Петър Марчев,  "Идеалният роман или Невероятните приключения на д-р Охниминчев" (2007), която е носител на наградата за най-добър роман в конкурса "Фантастика през 100 очи" на издателство "Аргус". Благодарим на автора за доброволното му забъркване в хулиганската ни инициатива и за любезно предоставения текст. Желаещите да си закупят "Идеалния роман", могат да щракнат тук. Желаещите да посетят личния сайт на Петър Марчев, да заповядат тук.

14 февруари 2009

ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА - съкратен текст -

imsages Отразена деноминацията от 5.07.1999 г.,
обн., ДВ, бр. 56 от 29 юни 1993 г., изм., бр. 63 от 1994 г., изм. и доп., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., доп., бр. 107 от 2000 г.

...

Възникване на авторското право
Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

...

Закриляни обекти
Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.
Изключения
Чл. 4. Не са обект на авторското право:
1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.

...

Автори и други носители на авторско право
Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.

Предположение за авторство
Чл. 6. До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.

Авторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно
Чл. 7. (1) Произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.
(2) До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.

...

Допустимо свободно използване
Чл. 23. Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска:
1. използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
2. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) използването на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения с изключение на компютърни програми и бази данни в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите;

...

Възнаграждение при записване за лично ползване
Чл. 26. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Авторите на произведения, записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите-изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите на звукозаписите и продуцентите на първоначалния запис на записаните филми имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения са възпроизвеждани по репрографски начин за лично ползване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които произвеждат или внасят празни звуконосители или видеоносители и апарати, предназначени за записване, а възнаграждението по ал. 1, изречение второ - от лицата, които произвеждат или внасят апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин. Размерът на възнаграждението е 5 на сто от производствената цена на произведените в страната носители и 2 на сто от производствената цена на произведените в страната апарати, съответно от митническата облагаема стойност на внесените носители и апарати.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Възнагражденията се изплащат на организация, създадена по реда на чл. 40 от заинтересуваните организации, представляващи отделните категории носители на права по този закон, която ги разпределя между тях. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отделя и постъпва по сметката на Националния фонд "Култура".
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:
а) една трета за авторите;
б) една трета за артистите-изпълнители;
в) една трета за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Суми, събрани на основание ал. 1, подлежат на връщане от организацията, която ги събира:
1. когато обложените празни звуконосители и видеоносители:
а) са станали впоследствие предмет на сделка за износ, без да са били запълнени;
б) са били впоследствие запълнени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
в) са били закупени от законно лицензирани радио- или телевизионни организации и са били запълнени от тях и оставени за нуждите на техните собствени предавания;
г) са били закупени от производители на филми и други аудиовизуални произведения и са били запълнени от тях и използвани за техни собствени производствени или рекламни нужди;
2. когато обложените апарати, предназначени за записване или възпроизвеждане по репрографски начин, са станали впоследствие предмет на сделка за износ и ако тази сделка е била осъществена преди използването им в страната.
(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Апарати, предназначени за записване по смисъла на този член, са всички апарати, които са предназначени за записване на произведения върху звуконосители или видеоносители от звукозаписи и видеозаписи или от радио- и телевизионни предавания, а апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин - машините, предназначени да правят копия от печатни материали чрез фотокопиране или чрез друг способ, осигуряващ подобен резултат.
(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) По прилагането на този член Министерският съвет издава наредба.

...

Иск за обезщетение
Чл. 94. (1) (Предишен текст на чл. 94 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Който наруши авторско право или сродно на него право, дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, лицата по ал. 1 могат да искат вместо обезщетение:
1. приходите, получени вследствие на нарушението, или
2. стойността на предмета на нарушението по цени на дребно, или
3. от седемдесет лева до тридесет и пет хиляди лева.

Джордж Клуни - посланик на мира на ООН

Носителят на „Оскар“ Джордж Клуни официално беше определен за мирен пратеник на ООН в Ню Йорк. Филмовият актьор, който ще насочи вниманието към мироопазващите мисии на ООН по света, пристигна от пътуване до региона Дарфур в Судан. Клуни заяви, че се надява да може да помогне на хората, който страдат от конфликта в региона.

Американският актьорДжордж Клуни стана мирен пратеник на ООН на 31 януари. Той обеща да използва популярността си, за да насочи вниманието към миротворческите усилия на световната организация, особено в суданската област Дарфур, съобщава BBC.

Клуни разказа за неотдавнашното си посещение в Африка, където беше заедно с помощник-генералния секретар на ООН Джейн Хол Лют. За две седмици те посетиха 19 места в Дарфур, Централноафриканската република, Чад и Демократична република Конго.

„Много съм горд, че съм тук като пратеник на мира и посланието ми е: светът ни гледа и не можем да си позволим да се провалим", каза Клуни, който дойде в централата на ООН с родителите си.

Актьорът заяви, че смята да се съсредоточи върху проблемите на Дарфур, който познава по-добре. Той обаче допълни, че е готов да пътува навсякъде, където е необходимо за работата му като пратеник на ООН.

"Аз съм син на новинар и мисля, че работата на пратеника означава и отговорност да се борави с факти, не да казваш на хората това, което искат да чуят, а да им казваш истината, такава каквато е, нефилтрирана", заяви 46-годишният Клуни.

Джордж Клуни е деветият мирен пратеник на ООН. Той беше избран заради способността си да привлича общественото внимание към критични международни политически и социални въпроси. Другите 8 мирни пратеници на ООН са: Майкъл Дъглас, Ели Визел, Джей Гудол, Йо-Йо Ма, Даниел Баренбойм, Паулу Коелю, Мидори Гото и йорданската принцеса Хая.

Носителят на Оскар за поддържаща роля (във филма "Сириана") заяви, че престижната награда е хубаво нещо, но тя носи не само слава, но и отговорност. Клуни е номиниран и за тазгодишните награди „Оскар" за изпълнението си в трилъра „Майкъл Клйтън".

Посланиците на мира на ООН са личности, които притежават широко признат талант в изкуството - киното, литературата, музиката или спорта и могат да помогнат за популяризиране на идеалите и дейностите на организацията по света. Сред тях са били бившият шампион по бокс Мохамед Али и покойният Лучано Павароти. БТА

13 февруари 2009

ДЗЕН

откъс от "Религиите по света: От възникването до съвременните секти"

smart д-р Ниниан Смарт

Създаването на дзен

Класическите форми на японския будизъм по един или друг начин подчертават отношението към земния живот. Това е особено вярно за разновидностите на чан будизма, навлязъл в Япония и развит далеч отвъд моделите, господстващи в Китай. Бащата на дзен будизма в Япония бил Ейсай (1141 - 1215), макар да срещнал голяма съпротива. В известна степен той се поддал на компромис, приемайки дзен за допълнителен елемент, който можел да се добави към тендай. Ейсай обаче дал тон на движението.
От голямо значение за утвърждаването на дзен било заселването на китайски учители в Япония под покровителството на управляващия шогунат. Сред тях четири основни фигури през ХІІІ в. създали чиста форма на чан. Впоследствие японските водачи дали специална насока на риндзай, движението, проповядващо внезапно просветление, на което били верни повечето проповедници на дзен.
Монахът Доген (1200 - 1253) донесъл методите и ученията цао-дън или сото от Китай. Той изживял освобождение, работейки с китайския си учител, и така получил достъп до традицията на предаване на истината, водеща началото си от Буда Шакямуни - или поне Доген видял нещата по този начин. Традицията на сото дзен възстановила пълната съзерцателна същност на будизма, която лесно можело да бъде пренебрегната в ритуалния формализъм при установяването на будизма в Япония.
Трудовете на Доген били обширни. Най-важно било едно произведение в 95 тома, наречено Шобогендзо или „Съкровищница на Правилното око на Дхарма”. Това му донесло голямо влияние в столицата Киото и в околностите й. Втората половина от живота си обаче прекарал в суровия планински манастир Ейхейджи. Там той си наложил това, което смятал за истински дзен монашески идеал - живот, отдаден на медитация, с много строга дисциплина и близък контакт с природата.
Мисълта на Доген била оригинална и насочена към основните неща в живота. Той осъзнал, че постигането и практиката са неделими. Като практикува медитация по правилния начин, т. е. дзадзен („седяща медитация”), човек постига директен контакт с реалността. Най-важната будистка истина е тази за непостоянната природа. Всички същества, живи и неживи, постоянно се променят, а отвъд това непостоянство няма непроменяща се Истина или Реалност, която може да се постигне` независимо от непостоянната природа на света. По-скоро непостоянството на нещата е истинската им природа, нещо повече - това е природата на Буда. Чрез седяща медитация ние директно изживяваме това непостоянство и така постигаме природа на Буда. Това постигане, трябва да повторим, не е нещо извънредно, а трябва да се открие в самите особености на потока на нещата. Така че същността на нещата се намира във времето - животът е време, верига от „сегашни моменти” като единен поток, но всяко от тези „сега” има своите особености.
И сото дзен, и риндзай дзен се стремят да премахнат предубежденията. Те подчертават погрешния характер на възгледите, които използваме, когато се опитваме да класифицираме и да разберем света. Една от основните причини за странните гатанки (коан или гун-ан на китайски), които учителите по риндзай използват, е да блокират умствените ни процеси, за да можем да се освободим от езика, който служи като мъгла, препятстваща чистия ни поглед върху истинската същност на нещата. Помислете за момент. Докато пиша тези редове, аз гледам през прозореца и виждам, наред с другите неща, една голяма ела. Но самото дърво ли изисква да бъде определено по този начин? Единствено човешкото удобство разделя гледката пред очите ми на дискретни части, като например дървета и езеро. По отношение на определението „голяма” дървото ли изисква да бъде сравнявано с останалите елхови дървета? Ето как, макар езикът ни да е удобен за комуникиране, той дава определен уклон на моите изживявания. Езикът се изпречва пред онзи вид неделимо зрително преживяване, наричано понякога „паненхенично” или „всичко наведнъж”, което идва преди каквито и да било опити да разделим нещата на противопоставянето субект - обект, аз и дървото. Следователно езикът засенчва потока на нещата и трябва да бъде изхвърлен, от гледна точка на дзен. Гатанката е един от начините за това (Бележка под линия: Авторът тук може би неволно се докосва до една интересна психолингвистична хипотеза, а именно, че езикът ни определя как да мислим за нещата в света (т. нар. “силен” вариант на хипотезата за лингвистичната относителност).
Първоначално коаните или гатанките, задавани на посветените, били взимани от сборници с въпроси и отговори на учители от миналото. Този жанр, наречен мондо, или въпроси и отговори, често съдържал парадокси. Ето един подходящ пример: един китайски учител седял, погълнат от медитация, когато някакъв монах го попитал за какво мисли. Учителят отвърнал: „Мисля за абсолютно немислимото.” „Но как може - попитал монахът - човек да мисли за абсолютно немислимото?” „Като не мисли.” С други думи, с мисълта си човек трябва да прекрачи границите на обикновените представи за мисленето.
Целта на използването на гатанки и седяща медитация е постигането на сатори или реализация в преживяването. Поради доктрината за пряко предаване от учител на ученик обикновено преживяването се смята за нещо, което едва ли не трябва да се удостовери от учителя. Учителят е този, който може да каже дали ученикът вижда нещата така, както са те наистина. Поради сливането на някои даоистки и чан идеи в Китай, както и поради силното присъствие на Природата в японската традиция, произлизащо донякъде от отношението към ками, сатори често било изразявано непряко, чрез сравнения с природни явления. Японското изкуство и литература били силно интегрирани в практиката на дзен. Както се казва в едно кратко стихотворение в японски стил:

Миналата година - в един прекрасен храм в Хиросава,

тази година - сред скалите на Нико,

всичко е едно и също за мен -

пляскащи ръце, върховете се извисяват в синевата!


Дзен и изкуствата - бойни и други

Една от основните привлекателни черти на дзен през класическия период на шогунатите била двойната му заслуга за реформиране на монашеството и посланието му към обикновения човек, ангажиран със светския живот. Първото било постигнато чрез опростяване на монашеския живот и наблягане върху упорит труд и практикуване на медитация - и двете били почти изгубени във висшите кръгове. Движението се харесало на простолюдието, тъй като възприело сериозен и практичен подход към сентенцията на махаяна за тъждествеността между емпиричния свят (самсара) и трансценденталния свят (нирвана). То дало нова посока на идеята, съдържаща се в латинската пословица laborare est orare, „да работиш означава да се молиш”, от голямо значение за западното монашество. Дзен съчетало най-вече медитацията и бойните изкуства - стрелбата с лък и владеенето на меча можели да се развиват по дзен начин, улучвайки мишената без целене (така се подчертавала спонтанността и равното значение на целта и средствата в обучението по дзен). По-женствените изкуства, като подреждането на цветя и чайната церемония, също придобили дзен облик и привкус. Идеалите на дзен - пестеливост, чистота, контрол и спонтанност - добили влияние във всички основни изкуства, като живопис, аранжиране на градини и калиграфия.
По времето на периода Ашикага (1338 - 1573) политическото влияние на дзен силно нараснало и на практика движението се превърнало в официална религия. Това положение се насърчавало и от факта, че неоконфуцианската мисъл често се сливала с облика на дзен, а конфуцианската етика била препоръчвана на простолюдието. Конфуцианските ценности съвпадали с тези на феодалното общество, управлявано от военната аристокрация. Идеята за петте отношения (баща - син, съпруг - съпруга, владетел - поданик, по-голям брат - по-малък брат и приятел - приятел) осигурявала структурата на йерархичното общество, в което системата от подчинени се компенсирала от нуждата от бащинска добронамереност у старшия партньор във всяко отношение.

Шинтоизмът и народната религия

Както в Япония, така и навсякъде будизмът не бил особено ревностна религия. Няма причина японските будисти да не продължават да почитат шинтоистките божества, при положение че все пак отстъпват почетното място на Буда и дават предимство на будистките ценности. Много често, както откриваме през класическия период в Япония, шинтоистките и будистките свети места се сливали. Понякога будистки монах можел да се ожени за шинтоистка жрица и двамата заедно да отворят храм (Бележка под линия: Тук личи, че схващането за монашеското призвание не е едно и също в християнска Европа и в другите части на света. При много разновидности от монаси в Индия, в древния Близък изток, а както виждаме, и в Япония, да си монах невинаги включвало отказ от сексуалния живот. Това винаги трябва да се има предвид, когато четем литература за различните религии и срещаме този термин, понякога безкритично предаден на български с думата “монах”). Понякога традиционните места на ками в планините били насищани с будистко значение, така че свещените поклонения се съчетавали. Увеличаването на броя на ямабуши (будистки планински аскети) помогнало за сливането на будистките ценности и тези на ками. Що се отнася до императорите, те продължавали да изпълняват редовни церемонии, свързани с мита за божествения им произход, без голямо противоречие със собствената им будистка вяра. На домашно ниво било съвсем естествено човек да има камидана и буцудан, т. е. лавица на божеството и олтар на Буда. Двете съществували спокойно едно до друго. Будисткият контрол върху погребалните ритуали и гробищата осигурил голямо влияние на религията в ежедневния живот, но тъй като браковете на японците обикновено били благославяни от церемония на ками, съществувал синтез в ритуалите по прехода. Конфуцианските ценности вдъхновявали ежедневната етика, докато даоистките гадатели и магьосници също имали своето място в обществото.

Навлизане на християнството

Епохата в края на режима Ашикага била белязана от насилие, най-вече опустошителната гражданска война, известна като Онинската война (1467 - 1478), и относителното разпадане на централната власт. Когато Ода Нобунага завзел властта над столицата през 1568 г., той отмъстил на будистите тендай и Чиста земя, които оказали въоръжена съпротива срещу режима му, и покровителствал католицизма, чието присъствие било по-чувствано особено след пристигането на прочутия мисионер Франциск Ксавиер (признат за светец в римокатолицизма) в Хюшю през 1549 г. В началото католицизмът имал успехи. За много от японците той приличал на сектата джодо или Чиста земя, с тази разлика, че призовавал името на Иисус Христос. Церемониите имали известно сходство с ритуализма на тендай. В епоха на голямо непостоянство и несигурност той предлагал силно съчетание на мит, изживяване и етика.
Следващият владетел обаче, Тойотоми Хидейоши (1536 -1598), не само пречупил силата на будистките армии, но и разпънал на кръст 26 християни. След смъртта му бил създаден шогунатът Токугава, който успял да наложи нов ред в Япония. Съществували опасения, че португалците и другите европейски сили могат да дестабилизират Япония, затова страната била затворена за останалата част от света. Накрая католицизмът бил изкоренен с жестокости, след едно отчасти католическо въстание през 1637 г. С указите на Токугава всички японци били задължени да станат будисти, поне официално, и в цялата страна е била създадена система от будистки енории, което увеличило неимоверно броя на будистките храмове. Етосът на режима обаче също бил дълбоко конфуциански и интересът към шинтоизма се възродил. По-нататък ще се върнем на периода Токугава или предмодерния период, когато разглеждаме японския отговор на колониализма и разоренията, причинени от търговската експанзия на Запада.

Японската класическа и предмодерна религия

Възникналата картина показвала жизнена и многообразна религиозна система. Нейното ритуално измерение съществувало на различни нива и видове. В школите Чиста земя и будизма ничирен ревностно се използвали благочестиви формули. Сред дзен школите се наблюдавало завръщане към ортодоксалната медитация, но с китайско-японски уклон. Запазил се и по-старият ритуализъм на тендай и шингон. Съхранени били и церемониите на шинтоистките богове, както свързани с будистките храмове, така и отделно от тях. Домашните ритуали съчетавали конфуциански, шинтоистки и будистки мотиви. Правели се поклонничества, като например обиколката на 33-те свещени места на Канон или 88-те храма на Шикоку (повече от 1100 км, което никак не било малко в древността). Имало поклонничества до шинтоисткия храм на Аматерасу в Изе и до много други места. Тези ритуали насърчавали и формирали различни религиозни изживявания.
Най-забележителното създание на класическия период било поставянето на началото на двете основни религиозни изживявания - нуминозното и мистичното. Култът към Амида поставил началото на нуминозното чувство на величие на Бога и недостойността или нищожността на човека пред лицето на Върховното. Дзен върнал на будизма усърдната концентрация върху мистичната страна. Тук обаче, наред с намирането на директната и ослепителна вътрешна светлина, посветеният можел да изживее пряко единение с природата в едно паненхенично изживяване. В същото време шинтоисткият ритуал засилвал желанието за постигане на чистота и премахване на нечистотиите.
Класическият период засилил традиционната етика, най-вече чрез използване на конфуцианската й система. Това спомогнало да се очертаят ценностите на Пътя на воина (бушидо), съчетаващ конфуциански напътствия и пестеливия стоицизъм на дзен традицията. В социално и институционалноотношение класическият период бил свидетел на разпространението и популяризирането на будизма, а накрая - на установяването на контрол от страна на шогуната. Императорското семейство и шинтоистките му връзки също запазили значението си, а между Будите и ками се зародила силна симбиоза. В конфуцианския академичен живот доминирали дзен монасите и макар да имало напрежение между старите тендай и шинтоистки кръгове, от една страна, и Чиста земя и дзен формите на будизъм, от друга, по времето на периода Токугава те вече се били слели в почтено сътрудничество.
В доктринно отношение две забележителни линии на развитие на японската традиция били ученията на Доген, вдъхнали свежа струя на равенството самсара - нирвана, и крайните, но логични заключения за спасението от Шинран. От гледна точка на повествователното измерение най-съществената концепция бил възгледът на Ничирен за собствената му пророческа мисия и сливането на съдбата на Япония и будизма, намерило място в неговите учения. На практика митът за напълно будистка Япония, разгледан по един силен и изключителен начин, прокарва някои аналогии между будизма в Япония и в Шри Ланка.
Най-много обаче японското творчество се проявило в седмото измерение- произведенията на изкуството. Японците са великолепни в духовната си естетика - неусетно сливат религия и красота. Никоя друга култура не е отишла толкова далеч в изпълването на простите умения с трансцендентен смисъл. Преди всичко дзен, със своя оригинален стил, проникнал с духа си толкова много от японските произведения на изкуството. Може би най-вече в изравнения чакъл, оформените храсти и скали, водопадите, подрязаните дръвчета и криволичещите алеи на градините край японските храмове може най-дълбоко да се почувства влиянието на религията върху японската култура и върху начина на общуване. Самото съхранение на красотата е вид религиозна повеля.
Голяма част от това, разбира се, се загубила след колониалния период. Но това е друга тема, на която ще се върнем в гл. 19.

Будизъм

откъс от "Религиите по света: От възникването до съвременните секти"

д-р Ниниан Смарт
СЪДЪРЖАНИЕ:
Въведение
Кратка история на будизма
Повествователно измерение
Доктринно измерение
Практическо измерение
Етично и житейско измерение
Социално и материално измерение
Будизъм - някои ключови термини
-------------------------------------------------
Будизъм
Всички дати в ранната история на Индия са предмет на научни спорове. Вероятно обаче тъкмо през VI в. пр. н. е. се е родил Буда, а други основни фигури достигнали разцвета си. Някои учени датират тези събития по-късно - раждането на Буда например през IV в. пр. н. е. - но ние ще се придържаме към по-традиционната схема.
    Историята на Буда е легендарна - към няколко исторически факти са били прикрепени удивителни истории. Това означава, че ще ни бъде трудно да достигнем до т. нар. „исторически Буда". Легендата за живота на Буда обаче е важна, тъй като на нея се дължат набожността и благочестието на будистите през вековете. Нещо повече, тя е била образец на праведен живот, като например този на предполагаемия му съвременник Махавира, основал или преоткрил джайнистката традиция.
    По-късните будисти изповядвали кредото: „Намирам убежище в Буда, намирам убежище в Дхарма, намирам убежище в сангха." Можем да го преведем така: „Намирам убежище в Просветения, намирам убежище в Учението, намирам убежище в ордена" (т. е. монашеският орден). Това обобщение на верността съдържа трите най-важни елемента на будистката традиция - разказът за Буда, представеният доктринен или философски възглед и институцията, която продължава практическия път до освобождението, а именно - верните последователи на Буда. Извън това простичко кредо будизмът има много форми, затова ще трябва да представим кратко описание на разклонената му история.

---

Кратка история на будизма

    В началото е ранният период, в който живял Буда, а ученията и обичаите били обединени. Можем да приемем, че този период продължил от около 500 г. пр. н. е. до I в., когато Канонът от писанията вече бил съчинен на палийски в Шри Ланка и приемал формата на това, което днес е известно като теравада или Доктрина на старите. Това направление в будизма продължава и до днес в Шри Ланка и Югоизточна Азия, макар и с примеси от другия голям клон - махаяна, или Голямата колесница, чиито корени се появяват успоредно с тези на теравада в ранния будизъм в Индия около IІІ в. пр. н. е.
    Второ, след І в. будизмът се разпространил в Китай и достигнал до Корея и Япония. И в северната махаяна, и в теравада будизмът достигнал голямо развитие, така че този период може да бъде наречен класически.
    Трето, след VII в. се развила друга форма на будизма, наричана понякога ваджраяна (Диамантената колесница), а понякога -мантраяна (Колесница на свещените формули), отделяща голямо внимание на вълшебните и сакралните ритуали, при които духовните резултати се появявали след рецитирането на мантри или свещени формули. Това постепенно било асимилирано в хиндуистките обичаи от онази епоха и станало една от причините за окончателното практическо изчезване на будизма от субконтинентална Индия. От друга страна, ваджраяна станала основна форма на будизма в Непал и Тибет, където религията се разпространила през този период. Можем да наречем епохата от VII до XVIII в. средновековен период.
    Четвърто, съвременният период, който накрая оказал влияние върху будизма не само в Южна Азия, но и в останалите части на континента, където се разпространил. Влиянието на колониализма ще бъде разгледано във втората част на книгата.
    Всички тези периоди - ранен, класически, средновековен и съвременен - се отнасят главно за будизма в Южна Азия, а по отношение на Източна Азия и другаде ще използваме различна периодизация.
    При очертаването на будистките корени ще разгледам различните им измерения по следния начин. Първо, повествователното измерение, разказващо историята на Буда и света, от който той идва. Второ, доктрините, на които учи - философските им идеи са включени в ежедневния живот, но са особено важни в будистката традиция, която отделя голямо място – по причини, които ще станат ясни по-нататък - на анализа на света и на човешката природа. Трето, ритуалното или практическо измерение, основно в търсенето на освобождение. С това ще свържем и етичното измерение. След това ще разгледаме вътрешните изживявания на Буда и последователите му. Ще продължим с излагане на социалната организация на религията. Накрая ще се спрем на материалното измерение на ранния будизъм.

---

Повествователно измерение

    Откъде всъщност трябва да започнем историята на човека, който щял да бъде наречен Буда? Животът му като личност никога не е започвал, понеже според будистката традиция той, подобно на всички нас, преминавал без начало през цикъла на самсара. За него в писанията се разказват много удивителни и поучителни истории - как в предишните си раждания бил змия, заек, цар или нещо друго. Тези разкази, наречени джатаки, били важен източник на социални поучения и състрадание за хората, които последвали Буда. Непосредствено преди раждането му на този свят като човек, велик учител и освободител бъдещият Буда или Бодхисатва (Бележка под линия: Не само Сиддхартха Гаутама е бил Бодхисатва; и бъдещият Буда Майтрея сега е на небето като Бодхисатва и чака подходящия момент да се роди на земята.) живял милиони години на небето, наречено Тушита, и се радвал на голямо щастие като бог. Ала трябвало да се откаже от всичко това, за да облекчи страданията на хората и накрая да ги освободи от тях.
    Вероятно през 586 г. пр. н. е. той се е родил на този свят като Сиддхартха Гаутама в покрайнините на новата цивилизация, зараждаща се край реката Ганг. Той се е родил в племето, наречено шакя, и се прочул като Шакямуни, мъдрецът на шакя. Неговият народ бил под властта на царството Косала. Баща му Шудходана бил владетел, а майка му била Махамая. При раждането му било предсказано, че той ще стане господар на света, но не ставало ясно дали в политически или в духовен смисъл. Според легендата самото раждане било чудодейно. Майка му сънувала, че бъдещият Буда приема образа на бял слон и влиза в утробата й, след което тя изгубила всякакво желание за сексуален контакт. Макар тя да не била девствена, тъй като имала и други деца, в известен смисъл това било девствено раждане, което настъпило през майско пълнолуние в една гора, наречена Лумбини.
    Младият Сиддхартха израснал в разкош, но накрая, след като се оженил и му се родил син, той почувствал желание да напусне светския живот и да стане скитащ отшелник. Той имал четири видения - на грохнал старец, на болен човек, на труп, погълнат от пламъците на погребалната клада, и накрая на свят просяк. Сиддхартха напуснал жена си и детето си и се отдал на скитнически живот, суров аскетизъм и размисъл. Известно време учел и практикувал заедно с шестима шрамани като него. Накрая, по собствено желание и на място, известно днес като Бодхгая, под една свещена смокиня, той прозрял природата на света и начина да бъдат преодолени страданията и нещастията. От този момент нататък като Просветен той щял да бъде наричан Буда.
    Той се върнал в Бенарес, в една еленова гора извън града, и на мястото, наречено Сарнат, където бил оставил спътниците си, им изнесъл първата си Проповед, в която обяснил прозрението си. Тя е известна като Проповедта за търкулването на колелото, в която той завърта колелото на дхарма. Тези хора станали първите му ученици и ядрото на новия орден сангха. Оттук нататък, в продължение на четиридесет и пет години, докато станал на осемдесет, той пътувал, проповядвал и обединявал организацията на сангха. Посетил големите градове в областта - Бенарес, Урувела, Раджагира, Вайсали, Шравасти, Каусамби и родния си град Капилаващу. Според хрониките от Шри Ланка Буда извършил три пътувания до острова приживе, едно от които било до връх Суманаката, наречен по-късно Адамов връх, върху който оставил огромен отпечатък от крак, превърнал се в център на основното поклонничество на острова. Общувал с принцове и царе, проститутки и занаятчии. Проповядвал спасителната си доктрина за Пътя към освобождаването.
    Накрая умрял от стомашно разстройство. Както и при други важни събития от живота му, смъртта му била съпроводена от небесни и земни знамения - земетресения и дъждове от цветя. Кончината му била изпълнена с прозрение и покой - всички материални неща са нетрайни и рано или късно физическият Гаутама Буда ще трябва да умре. Той неведнъж отблъсквал хитрините на Мара Изкусителя, който не искал Буда да получи прозрение и да предаде посланието си на света. Той преодолял силите на смъртта и повече нямало да се преражда. Започнали да го наричат Татхагата (Бележка под линия: Трудно преводим термин, означаващ приблизително “достигнал до същността или истината”; самият Буда наричал себе си Татхагата.) или Отпътувалия, а крайното му състояние оставало загадка. Той нямало да се прероди, но не трябвало да бъде смятан за съществуващ или несъществуващ. Неговите последователи кремирали тялото му, а останките му били поставени в основата на паметници на различни места.
    Това бил животът на последния от рода на Будите. В Палийския канон са изброени и други, като Будите Випаси, Сикхи, Весабху, Какусанда, Конагамана и Кашяпа. Смята се, че Буда не е основал вярата, а я е възстановил.

 

---

Доктринно измерение

    Доктрините на Буда принадлежали към общата схема на религията на шраманите от онази епоха, но той я подложил на радикално нова интерпретация. Основните въпроси били около проблема за прераждането и как да се постигне освобождение от несъвършения свят. Подобно на джайнистите и адживиките (вж. стр. 84 - 87), които са били съвременници на Буда, той се увлякъл от практикуването на аскетизъм, но накрая решил, че самоцелният аскетизъм е прекалено отрицателен. Той научил от другите изкуството на йога и развил система за медитация, но смятал, че медитацията без разбиране е сляпа, а разбирането без медитация е безплодно. Човек трябвало да съчетава двете, а за това била жизненонеобходима правилна ориентация към философските въпроси.
    Основното му прозрение било за нетрайността и взаимната обвързаност на всичко. Той търсел причините на всяко събитие и особено на онези, които директно засягали хората, така че човекът трябва да развие чувствителност към природата на събитията, които се случват в нас, и техните последствия. Ала Буда отхвърлял детерминизма (проповядван например от адживиките). Свободни сме да променяме съдбата си, въпреки че наследяваме от предишния си живот тенденции, които, ако не им влияем, ще доведат до събития, наситени с дукха или нещастие (обикновено превеждано като „страдание") (Бележка под линия: Значението на този термин е по-обширно и означава по-скоро нещо, което е отрицателно в най-широкия смисъл на думата.). В действителност в разпространеното виждане за природата на вселената, което будизмът възприел и променил, съществуват многобройни небеса - въпреки че дори в тях праведният живот има край - и много страховити чистилища, а хората могат да се превърнат в духове, червеи или други живи същества в зависимост от делата си.
    Тъй като нищо във вселената не е вечно, няма удоволствие, което да продължава вечно, а краят му е болезнен. Следователно целият живот е проникнат от страдание. Това била първата от Четирите благородни истини, формулирани от Буда. Втората е, че причината за страданието е търсенето или жаждата за живот (танха на палийски) (Бележка под линия: Широко използваното оригинално название е тришна – жаждата за живот, което е и самодая – надигане на желанието за тришна, т.е. получава се сякаш омагьосан кръг от тришна – самодая). Третата е, че тази причина може да бъде премахната (Бележка под линия: Прекратяването на дукха е дукха-ниродха), а четвъртата истина гласи, че това се прави, като се премине по Благородния осморичен път.
    Този път има осем аспекта и е развитие на по-фундамен талната идея, че Пътят се състои от три елемента - истина, етично поведение и медитация. Първите два аспекта на Пътя се отнасят до истината - те са Правилна вяра и Правилно отношение. Следващите три са свързани с етичното поведение - Правилен говор, Правилни движения и Правилен живот (това означава да не се вършат неща, които неминуемо биха довели до нарушение на будистката етика, като например практикуването на касапския занаят). Последните три, свързани с йога или самоконтрол, са Правилно усилие (Бележка под линия: Йога като цялостна система от физически, психически и духовни упражнения не се практикува задължително от будистите, макар и да не се отрича. Тук се има предвид оригиналното значение на термина – подчинение, единство на човека с божеството, както и йогата като една от шестте велики философски доктрини на Индия и хиндуизма. Така значението на термина йога е много по-дълбоко от навлязлото в българския език напоследък.), Правилно самосъзнание и Правилна медитация.
    Буда нарекъл пътя „среден", т. е. по средата между крайностите - между крайностите на самоопрощаването и самобичуването, и между крайностите да мислим, че душата е безсмъртна или че смъртта слага край на всичко. Във всяко отношение вярата била умерена.
    Пътят води до състояние на прозрение и мир в живота, подобно на онова, постигнато от Буда при неговото Просветление; в смъртта светецът изчезва като гаснещ пламък или като искра, чезнеща в тъмнината. Това не е унищожение, но не е и продължение на индивидуалното съществувание. Така Татхагата е възприеман като нямащ отношения с този свят. Най-правилният начин да се посочи трансценденталното му съществуване е тишината.
    Най-правилният път към спасението е монашеството (Бележка под линия: Макар този термин да се прилага и за християнските, и за будистките аскети, трябва да имаме предвид факта, че далеч невинаги практиките на монашеството в различните религии са идентични или дори сходни). Такъв живот в духовната общност, с периоди на самота, е най-подходящ за медитация. Послушниците, които още не са готови за относителната строгост на сангха, могат чрез етичен живот или себеотдаване на ордена да постигнат бъдещ  живот на небето, а оттам могат да се върнат на земята и да облекат оранжевата роба.
    Идеята за нетрайността, както и отхвърлянето на вечната душа в индивида, концепцията за всеобщата причина и стремежът към великото върховно състояние - нирвана - са същината на посланието на Буда. По-нататък ще проследим развитието на тези понятия. Основна във философията е мисълта за прераждането и вездесъщата сила на кармата. Тя е оригинална по своята природа и представянето си, а влиянието й е било много силно в областите, в които проповядвал Буда.
    Тази религия отхвърляла стремежа към откровение и особено претенциите на брамините върху Ведите. Буда лично изпитал истините, които проповядвал, докато брамините (според него) разчитали само на традицията и авторитета. Те не били виждали боговете, на които се молели. Истински брамин бил не роденият в класата на жреците, а онзи, който следвал добродетелта и самоконтрола (Бележка под линия: Будизмът, подобно на някои други световни религии, набляга върху принадлежността към вярващите не по кръв, не по външен, телесен произход, а според духовния произход или качествата на вярата на всеки отделен човек. Този елемент е особено засилен в християнството, където всеки може да бъде член на божия народ и избраничеството е изключително по дух (Посланието на апостол Павел до галатяните, 3:28).).

 

---

Практическо измерение

    Най-важният обичай в ученията на Буда е йога, при който човек, седнал на някое спокойно място, опитва да овладее съзнанието си, за да успее накрая да изкачи различните степени надхяна (джяна на палийски). Той може да започне с нещо обикновено, например синьо цвете, и да се научи да го вижда просто като късче синьо. След това може да отхвърли подобно средство и да се изкачи през различните степени на все по-голямо пречистване на съзнанието. Посветеният не може да постигне нирвана и святост само чрез подобни упражнения, но те са елемент от най-ранния образ на будизма, с който разполагаме. Той е преди всичко религия на медитацията и самоконтрола.
    Структурата на сангха обаче отхвърля прекаления индивидуализъм, тъй като Буда виждал последователите си като живеещи заедно според правилата (виная). При всяка фаза на луната те трябвало взаимно и публично да признаят греховете си, а в края на дъждовния сезон се правело по-голямо и по-официално признание и взаимно опрощение. (Вж. ил. 1 в Приложението).
    Според друг важен аспект на ранния живот будистките монаси и монахини, подобно на други шрамански групи, си набавяли храна чрез просия. Това било замяна - те получавали храна, а обикновените хора си осигурявали заслуги. Даването (дана) било главното задължение на миряните към ордена. В началото се смятало, че важните места в живота на Буда трябва да се посещават, за да се трупат заслуги - родното му място, мястото, на което получил Просветление, мястото на пьрвата му проповед и мястото на смъртта му; съответно Лумбини, Бодхгая, Сарнат и Кушинагар. В отношението към останките на Гаутама след смъртта му се корени по-късната почит и дори боготворене (макар че в известен смисъл Татхагата „не бил там", за да бъде боготворен, а само споменът за него служел като подтик за добри дела и самоспасение).

 

---

Етично измерение

    Най-важният обичай в ученията на Буда е йога, при който човек, седнал на някое спокойно място, опитва да овладее съзнанието си, за да успее накрая да изкачи различните степени надхяна (джяна на палийски). Той може да започне с нещо обикновено, например синьо цвете, и да се научи да го вижда просто като късче синьо. След това може да отхвърли подобно средство и да се изкачи през различните степени на все по-голямо пречистване на съзнанието. Посветеният не може да постигне нирвана и святост само чрез подобни упражнения, но те са елемент от най-ранния образ на будизма, с който разполагаме. Той е преди всичко религия на медитацията и самоконтрола.
    Структурата на сангха обаче отхвърля прекаления индивидуализъм, тъй като Буда виждал последователите си като живеещи заедно според правилата (виная). При всяка фаза на луната те трябвало взаимно и публично да признаят греховете си, а в края на дъждовния сезон се правело по-голямо и по-официално признание и взаимно опрощение. (Вж. ил. 1 в Приложението).
    Според друг важен аспект на ранния живот будистките монаси и монахини, подобно на други шрамански групи, си набавяли храна чрез просия. Това било замяна - те получавали храна, а обикновените хора си осигурявали заслуги. Даването (дана) било главното задължение на миряните към ордена. В началото се смятало, че важните места в живота на Буда трябва да се посещават, за да се трупат заслуги - родното му място, мястото, на което получил Просветление, мястото на пьрвата му проповед и мястото на смъртта му; съответно Лумбини, Бодхгая, Сарнат и Кушинагар. В отношението към останките на Гаутама след смъртта му се корени по-късната почит и дори боготворене (макар че в известен смисъл Татхагата „не бил там", за да бъде боготворен, а само споменът за него служел като подтик за добри дела и самоспасение).

Житейско измерение

    Към какви вътрешни изживявания се стремял ранният будизъм? Можем да разберем от разказите за практикуването на йога. Върховната точка в нарастващото пречистване на съзнанието е нещо като спокойно блаженство, от чиято висота посветеният гледа надолу, щом излезе от транса, към обикновените земни преживявания, които все пак в своето спокойствие са пропити от радост и увереност.
    Подобно просветлено съзнание понякога се смята за мистично преживяване, но в будизма то не се разглежда като единение с върховния личен бог. Будизмът не отрича боговете, нито дори великия бог Брама, създателят на света според брамините (според Буда обаче това не е така - Брама просто бил първият от боговете, появили се в началото на новия цикъл от съществуването на Вселената). Само че боговете, независимо от великолепието си, също са нетрайни. Така че върховното блаженство и прозрението на нирвана са отвъд всички думи и всички идеи за единение с когото и да било.
    Изглежда това е основното преживяване на Буда и свещените му последователи, т. е. онези, които са достигнали нирвана. Това висше съзнание обаче се постига с цената на интелектуалното осъзнаване, че всички неща са нетрайни. Подобно осъзнаване може да се постигне за миг, наситен с разбиране. Такива моменти са описани в някои от автобиографичните стихове на първите монаси и монахини, включени в Палийския канон. Минало време, преди да се появи по-ревностна и набожна религия, насочена към небесните Буди. В ранния Канон можем да открием тънко разбиране на Природата и на горчивината на живота, а подобни чувства формират ясна противоположност на дълбочината и величието на будистката медитация.

---

Социално измерение

    В началото орденът сангха вероятно бил много по-свободно обединен, отколкото впоследствие. Много монаси и монахини през по-голямата част от годината били отшелници, обитавали пещери и колиби край реките, освен през влажния сезон, когато се събирали и живеели заедно в някои от центровете, предоставени от богати хора край градовете или по-големите селища. Въпреки че приживе Буда бил като монарх на сангха, духовен завоевател на света и имперска фигура, той не посочил наследник. Той предпочитал републиканския модел за някои от народите, погълнати от царствата, процъфтяващи в долината на Ганг. Новият водач щял да бъде Дхарма, учението. След като си отида, казал Буда, ще остане Учението.
    По подобен начин били организирани някои от другите шрамански движения, особено тези на джайнистите и адживиките, предвождани съответно от Махавира Вардхамана и Макхали Гошала. Така виждаме будисткия орден сангха заедно със съперниците му, заобиколен от разнообразни скитащи отшелници, сред които имало обръснати, голи, със сплъстени коси, някои били странни и плашещи, други - внимателни и добри. Орденът си съперничел и с наследствените жреци или брамините. Цивилизацията била смесена и брамините, отшелниците и монасите от различни ордени трябвало да живеят заедно. Будизмът получавал много богата подкрепа от царе и търговци. Той бил осъвременяващ и неусетен и давал възможност на миряните да използват богатството си и чистия си живот по начини, които обещавали блага в бъдещето, дори и рай.
    Епохата била и период на политическа промяна. Някои от племенните републики били погълнати от царствата, които владеели областта. Орденът сангха предлагал алтернативен начин на живот сред толкова много обществени промени.

Материално измерение

    Останките на Буда били разпределени след смъртта му. Те били поставени в каменни грамади, предшественици на голямата могила, или ступа, в класическия будистки храм. Тази грижа за останките предполага много други неща, но имало още време до създаването на будистките манастири и съпровождащото ги изкуство. Едва по-късно щяло да се появи великолепното развитие на скулптурата и живописта, превърнали будисткото изкуство в един от върховете на човешката цивилизация. В началото може би битувало силното усещане, че в доктрините, проповядвани от Буда, „нямало нищо" за изобразяване. Подобно на носорог или птица в небето учителят не оставял следа.

 

---

Будизъм - някои ключови термини

Бодхисатва - бъдещ Буда, който отлага собственото си окончателно освобождение, за да работи неуморно за благото на другите човешки същества. Най-известният Бодхисатва е Авалокитешвара, известен като Гуан-ин в Китай и Канон в Япония.

Буда - същество, получило просветление и видяло истината на дхарма.

Дхяна - медитация, обикновено се състои от осем степени на постепенно пречистване на съзнанието.

Нирвана - окончателно освобождение, след което светецът не се преражда повече.

Праджня - прозрение или мъдрост по отношение на същността на космоса.

Пратитясамутпада - зависимо възникване на събития; законът, който свързва всички събития в света в последователността на самсара.

Самсара - живият поток на съществувание, в който живите същества участват в процеса на прераждане.

Санга - монашески орден, основан от Буда, за да предава учението на Дхарма.

Ступа - могила, в която се пазят реликви, превърнала се в централна част на храмовете и пагодите.

Тантра - ритуален текст или метод в будистката форма ваджраяна (днес главно в Тибет) за придобиване на свещена сила, обикновено чрез поученията на някой гуру.

Шила - добродетел или наставление за добродетел, като например петте предписания, обобщаващи будисткия морал.

Шунята - пустота, основна характеристика на всички събития, тъй като те са лишени от същност и са относителни.

 

ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО

към книгата Световни писания, сравнителна антология на свещените текстове

 image

д-р Ниниан Смарт

Декан на факултета по Изучаване на религия, Калифорнийски университет, Санта Барбара

Професор в колежа по сравнително изучаване на религия „Дж. Ф. Рауни”, Калифорнийски университет, Санта Барбара

По пътя към о бщата световна цивилизация, в която лице в лице ще се срещнат много културни и духовни традиции, става очевидно, че трябва добре да се разбираме. Това, обаче, не означава пълно съгласие с всичко. Иначе, как  ще забележим разнообразието от ценности, които имат хората на Земята? На планетата ни, която става все по-тясна, за различните религии, големи и малки, това може да означава търсене на допирни точки и стремеж към взаимно обогатяване. Поради това е хубаво да имаме точно такива източници, които да ни дадат възможност да сравняваме различните религиозни традиции и е очевидно, че на първо място трябва да се обърнем към свещените текстове на различните религии.

„Свещените писания” са прекрасен сборник с фрагменти от свещените текстове на различните религии по света представени от широка теистична гледна точка. Напълно е възможно, някой да би предпочел друг принцип на подбор на материалите. Но, както справедливо е отбелязал в своето въведение Андрю Уилсън – нека тези хора създадат други, свои сборници от свещени текстове. Съвременният свят се отнася съвсем доброжелателно към разнообразието от подходи. В предлагания от нас метод на представяне на великите традиции може да се намери паралел и с други методи, по-точно – стремежа към единство. Мисля, че точно систематичното разпределение на текстовете по теми придава на метода ни логическа подреденост, което помага за по-лесното сравняване и съпоставяне на голям по обем материал.

Подобен род антология представлява интерес за широк кръг от читатели. Първо, тя ще бъде полезна на хората, които по природа имат склонност към религия и духовност, защото ще им позволи лесно да се запознаят с много свещени традиции. Второ, учащите се, които се занимават със сравнително изучаване на религии или история на религията, ще могат за използват тази книга по време на занятията си в час или при самостоятелна подготовка. Трето, свещенослужителите – християни, мюсюлмани, будисти или представители на други религии – ще възприемат книгата като добър справочник.

Освен това, в съвременния свят, всяка религиозна традиция трябва да се съобразява с другите. Какво говорят будистите за християнския теизъм? Какво казват мюсюлманите за китайските традиции? Какво мисли теистът за нетеистичните религии? Всички тези въпроси са жизнено важни, ако хората на планетата желаят да се отнасят сериозно, както към собствената си, така и към другите религии. Антологията ще им помогне в това и ще помогне за решаване на много въпроси. Тя е създадена с уважение към всички духовни традиции. Това е необходимо, ако смятаме да живеем в мир. Разбира се, това не винаги е лесно. Не мога да подценя напрежението, между братята и сестрите от съперничещи си религии. Но постепенно, вървейки към световна култура, се надявам, че ще преодолеем това напрежение и ще се научим да разговаряме и спорим помежду си съвсем доброжелателно. Тази антология несъмнено ще послужи за развитие на подобен диалог.

Безкрайно съм признателен на Международния религиозен фонд, който извърши огромна работа по подготовката на тази книга за публикация. Можем да се научим на всичко, каквото пожелаем, един от друг.

11 февруари 2009

Ванга и нейните интернет-пророчества

Ангел Стефанов

"Пророчествата на Ванга се сбъдват едно след друго." Това е цитат от Интернет с неизвестен автор. След него следват конкретни пророчества. Не е посочен източник, но се копират от сайт на сайт. Някои малко променят текста по свое усмотрение. Така истината се смесва с неистина. Тук ще коментираме едни от най-спорните цитати приписвани на Ванга.

ВАНГЕЛИЯ ПАНДЕВА ГУЩЕРОВА, известна като Ванга или Петричката врачка често е наричана българската пророчица, заради приписваната й способност да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава. Някои хора вярват, че тя била притежавала дарбата да предсказва бъдещето, да посещава духом различни места и да говори с цветята. Най-шокиращото предсказание на Ванга прави през 1980 г. Тогава тя казва буквално следното: „В края на август 1999 или 2000 г., Курск ще се озове под водата и целият свят ще го оплаква." Това, което тогава изглеждаше като пълна нелепица, придоби страшен смисъл след 20 години. Защото всички са мислели, че става дума за град Курс, а не за подводницата с това име, която наистина потъна както беше предречено.

Ванга е родена на 31 януари 1911 г. в Струмица, днешна Република Македония. Животът й преминава в Петрич. Ранните детски години на Ванга са белязани от страданието. Майка й умира, докато тя е невръстно дете, а баща й е мобилизиран в българската армия през Първата световна война. В детството си Ванга била обикновено момиче и не проявявала някакви свръхестествени способности. На 12-годишна възраст загубва зрението си, когато по време на буря внезапна вихрушка я застига и тя след дълго търсене бива открита затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години.
След смъртта на втората си майка, Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри Постепенно започват да й приписват пророчески способности. Ванга става известна през годините на Втората световна война, когато при нея започват да идват отчаяни хора, загубили връзка с близките си, търсещи надежда да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места. Приписваните й необичайни способности Ванга обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. През последните години от живота си по нейна заръка и с нейни пари се построява параклисът „Св. Петка Българска в местността Рупите, Петричко. Проектът и изографисването са дело на Светлин Русев. Пророчицата умира на 11 август 1996 г. Погребана е в същата църква.

ПРЕДСКАЗАНИЯТА (БА: С удебелен текст по-долу са отбелязани цитати на пророчества приписвани на Ванга и взети от множество сайтове в Интернет. От уважение към читателите са направени корекции в правописа.)
Сред най-популярните пророчества, приписвани на Ванга са смъртта на цар Борис III, разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз, връщането на Симеон Сакскобургготски в България, смъртта на принцеса Даяна. Ето още някои от най-цитираните й предсказания.

1. 1989 година."Страх, страх! Американските братя ще падат, накълвани от железни птици. Вълци ще завият в храстите и невинна кръв ще се пролее като река"

Сбъдна се. През септември 2001 г. в резултат на въздушна атака на терористи на територията на САЩ, рухнаха небостъргачите на Световния търговски център. "Вълците" и "храстите" са все още неразгадани символи. Има много версии за тази символика, никоя от тях не преобладава.

2. Дата неизвестна. "Светът ще преживее много катаклизми и силни сътресения. Съзнанието на хората ще се промени. Ще настанат тежки времена. Хората ще се разделят по признака на вярата си..."

Хората като цяло винаги са живели тежко, а с някои малки изключения, ситуацията се влошава. "Съзнанието на хората", като цяло още не се е променило, но се забелязват някои белези, като повишена екологична култура и засилена потребност от духовна удовлетвореност. Наравно с това материализмът в мисленето на източноевропейците нараства. Хората винаги до сега са били разделени "по признака на вярата си". Напротив, забелязват се сигнали за религиозно помирение и сътрудничество.

3. Януари 1988 г. "Ние ставаме свидетели на съдбоносни събития. Двамата най-големи световни лидери си стиснаха ръцете (Ванга намеква за Горбачов и Рейгън). Но ще мине много време докато дойде Осмият - той ще подпише окончателния мир на планетата"

Това е едно от най-интересните и глобални пророчества. Много други пророчества говорят за "окончателен мир". "Осмият" би трябвало да е нова, непозната личност, която ще обедини хората и ще сложи знака си върху "мирния договор" на планетата и полижи началото на нова епоха на хармония и мир. Погрешно е да се смята, че мирът и обединението ще бъдат под знака на диктатурата и наложени със сила. Но Ванга, както и повечето други пророчества отхвърлят тази теза. Някои коментират, тези пророчества, като ги смесват с пророчествата за "антихриста", но това е съвсем друго. Числото осем е сакрално в повечето култури и винаги е наситено с изключително положително значение.

4. Дата неизвестна. " Русия отново ще стане велика империя, преди всичко империя на духа".

Забележително е, че това е казано по време на Съветския съюз, когато думата Русия не се произнасяше, да не говорим за империя. Но едва ли някой тогава е обърнал внимание на това. От така наречените велики сили в наши дни можем да потвърдим за такива следните държави: САЩ, ЕС, Китай и Русия. В първите две от тях, наред с моралния и материален упадък, започнал в средата на миналия век, сега наблюдаваме и задълбочаваща се икономическа криза, която има пълния потенциал да се превърне в икономическа, а скоро след това и политическа катастрофа. Най-забележимо това е в САЩ. Но проблемите в Европейския съюз също започват да излизат на повърхността. Там ситуацията се усложнява от два други фактора на нестабилност: липсата на ясна централна власт, поради многото държави членки, и проблемите с балканските държави, Унгария и Исландия. Китай е безпорно велика сила, главно в икономически аспект. Страната успешно комбинира политическа диктатура и либерална пазарна икономика. Китай ще продължи да бъде икономически стабилен и самодостатъчен, докато селското население е материално осигурено. А те нямат големи потребности. Но Китай отдавна е обезличен духовно. Свободата на словото там не съществува.

За съжаление Русия остава единствената налична велика сила, засега не поради особени свои заслуги, а поради слабост при останалите големи държави. Иначе, Русия винаги е била силна страна в морално и материално отношение. Направляваната демокрация изобретена в Русия дава определени права, но и гарантира здраво свързана и централно ръководена система на управление.

В момента в Русия съществуват множество духовни общности. Стари и Нови. Някои доста големи и добре организирани. Но всички от тях съществуват под зоркото око на държавата.

Съществени промени, могат да се случат при промяна на установения несиметричен баланс по оста Путин - Медведев. Ако няма външни влияния, този баланс ще остане стабилен до момента, когато изтече мандата на сегашния президент. (В края на миналата година Медведев подписа конституционна поправка, която промени срока на президентския мандат от 4 на 6 години.)

5. 1979 година "Всичко ще се стопи като лед, само едно ще остане недокоснато - славата на Владимир, славата на Русия... Тя ще помете всичко по пътя си и не само ще се съхрани, но и ще стане властелин на света"

Руският премиер Путин има голям потенциал са осъществяване на това пророчество. Но името Владимир е толкова разпространено, че е грехота да се ограничаваме само с един кандидат за това предсказание, дори не бива да се ограничаваме само с Русия, когато търсим Владимир - "властелинът на света". Какво ли е имала предвид Ванга? Дали тотално господство или частично, в дадена област. Примерно в енергийната сфера. Сякаш тук нещата са доста мрачни, свързани с трудности и премеждия. В изречението: "Тя ще помете всичко по пътя си и не само ще се съхрани, но и ще стане властелин на света" по-скоро става дума за славата на "Русия", а не за тази на "Владимир". За останалото можем само да гадаем. Поне за сега.

6.1960 година: "През 2018 година влаковете ще летят на слънчеви нишки. Добивът на нефт ще бъде прекратен, Земята ще си почине."

Научнотехническия прогрес не е труден за предсказване. Жул Верн в своите книги е предрекъл стотина значителни научни открития. Напредъкът в науката се развива по възходяща алгоритмична крива. Пръчките в колелото на прогреса, като въоръжаване, тайни технологии, страх от промишлен шпионаж, криворазбрано авторско право и чист научен егоизъм, стават все по-слаби, особено във времето на глобализация и Интернет.

Обикновено, когато съществува точна година в пророчествата на Ванга, то се изпълнява. 2018 наистина ще трябва човечеството да се преориентира към други източници на енергия. А към 2018 г. учените възнамеряват да започне добив на хелий-3 на Луната.

7. "В Космоса ще бъде открит живот и ще стане ясно как животът се е появил на Земята."

Този цитат може и да не е много точен. Но форми на живот в космоса вече са открити, както и вода на други планети, която е основа за развитие на живот. Не бива да се злоупотребява с това пророчество, като му се вменява откриване на извънземен разум. Също така, вече е ясно за учените как и къде (и в каква среда) се е появил живота на земята.

8. През 2008 година ще се извършат покушения срещу 4 държавни глави. Същата година ще започне военен конфликт в Индия. Това всъщност ще бъде предпоставка за начало на Трета световна война.

Този цитат също не е точен и се злоупотребява с него. Покушения срещу държавни глави стават често. Средно годишно около 6 до 9. Ванга не говори, нито за смърт при покушенията, нито за смъртни заплахи при покушения. Съвсем сериозно към тези покушения можем да причислим и замерянето на Буш с двете обувки на иракски журналист, а също и падането на Буш при изпробване на ново превозно средство.

В края на 2008 година наистина имаше сериозна опасност от военен конфликт между Индия и Пакистан поради Кашмирския въпрос. Също така в самата Индия постоянно тлеят конфликти и са налични въоръжени групи.

9. 2010 - начало на Третата световна война. Ще избухне през ноември и ще свърши през октомври 2014 г. Ще започне като обикновена война, с обичайните средства, но след това ще бъдат използвани ядрени оръжия, а накрая и химическо оръжие...

Това е най-спорния цитат. Трета световна война няма да избухне през 2010 година. В отделна статия ще обясним защо. Тук само ще споменем, че предсказанието не е потвърдено от никой друг. Дори Ванга наистина някъде да го е споменала, което се съмнява, то просто не е вярно.

Възможни са по-големи или по-малки военни конфликти, каквито има непрекъснато по целия свят. Ядрени оръжия се използват и в момента. Например на руските ядрени подводници. Глобален ядрен сблъсък няма да има през 2010 година.

10. Преди 18 години Ванга пророкува, че 44-ият американски президент ще бъде чернокож и той ще е последният . Малко след встъпването му в длъжност в Америка ще настъпи страхотна икономическа криза, ще избухне конфликт между северните и южните щати, ще се намеси и Индонезия и всичко това ще предизвика Трета световна война, в която ще се използва атомна бомба.

Да, забележително е, че Ванга пророкува за чернокож президент и по-точно чернокож "водач/лидер/ръководител". Ще се изненадам много обаче, ако някой ми покаже достоверно доказателство, че Ванга е казала буквално: "44-ят американски президент". Всъщност, виждал съм това пророчество в различни варианти. Най-известният от тях беше не за президент, а за папа след Йоан Павел Втори, който ще бъде последен и след това римокатолическата църква, вече нямало да съществува.

Но да се върнем на Америка. Много пророци твърдят, че след Обама Америка няма да е вече същата. Някои в положителен, а други в негативен смисъл. Това в известен смисъл потвърждава пророчеството на Ванга. Сблъсъци между севера и юга също са възможни, но не е задължително да са военни. В кръга на шегата: в САЩ е известен сблъсъка между изтока и запада, той е в много области, но най-вече в областа на баскетбола и киното.

Индонезия се появи в края на миналата година в т.нар. интернет-пророчества на Ванга. И то след избухналите размирици там и екзекуцията на трима отявлени бунтовници. Така се привлича трафик. Нещо актуално, като Индонезия и нещо феноменално, като предсказанията на Ванга. Не е тайна, че нейните пророчества са едни от най-търсените думи в българското интернет пространство.

 

ООН с резолюция срещу събарянето на антифашистките паметници

  ООН прие резолюция срещу героизирането на нацизма. В нея изрично се осъжда оскверняването и събарянето на монументи, в памет на хората, ко...