15 май 2010

Протокол от разпита на Н. А. Бердяев

http://glasove.com/topic-8143.php

Протокол от разпита на Н. А. Бердяев

Николай Бердяев

Николай Бердяев е руски философ и публицист. Заедно с Владимир Соловьов, Сергей Булгаков, Пьотр Струве, Семьон Франк, Павел Флоренски и др., Бердяев е една от водещите фигури на движението, сложило начало на т.нар. „Руски философско-религиозен ренесанс”.

Секретен отдел, 18 август 1922 г.

… Аз долуподписалият се, разпитван в качеството на обвиняем, давам следните показания:

1. Фамилия – Бердяев.
2. Лично име, бащино име – Николай Александрович.
3. Възраст – 48 г.
4. Произход – бивш дворянин от гр. Киев.
5. Местожителство – гр. Москва, Бол. Власьевский, д. 14, кв. 3.
6. Занятие – писател и учен.
7. Семейно положение – женен.
8. Имуществено положение – не притежавам собственост.
9. Партийна принадлежност – безпартиен.

10. Политически убеждения – привърженик съм на идеята за едно християнско общество, основано върху християнската свобода и християнското равенство, които не са осъществени от нито една от партиите, т.е. <…> не съм съгласен нито с буржоазното общество, нито с комунизма.

11. Общо образование – университетско, висше, специално – философия.

12. С какво сте се занимавал и къде сте работил: а) до войната от 1914 г. – никъде не съм работил, живях от литературната си дейност; б) до февруарската революция от 1917 г. – също никъде не съм работил, занимавах се с литературно-научна работа; в) до Октомврийската революция от 1917 г. – и тогава не съм работил никъде; г) след Октомврийската революция и до ареста – работих в Главно архивно управление, а през 1920 г. бях избран за преподавател в Московския държавен университет; четох лекции и в Държавния институт на словесността, действителен член съм на Руската академия за художествени науки.

13. Сведения за досегашни осъждания – в 1915 г. бях привлечен по литературно-политическо дело за моя статия против Синода, по обвинение в богохулство. През 1920 г. бях привлечен по следствие на ВЧК*,  но бях отстранен от съд. Добавям още – от 1900 до 1903 г. бях на заточение във Вологда по политическо дело.

Показания по съществото на делото

Какви са, гражданино Бердяев, Вашите възгледи относно структурата на съветската власт и относно системата на пролетарската държава?

По своите убеждения аз не мога да стоя на страната на класовата гледна точка и смятам за еднакво тесногръди, ограничени и преследващи само собствените си интереси както идеологията на дворянството, така и идеологията на селячеството, и идеологията на пролетариата, и идеологията на буржоазията. Аз застъпвам гледната точка на човека и на човечеството, до висотата на които трябва да се издигнат всички класови ограничения и партии. За своя собствена идеология смятам аристократичната, но не в съсловен смисъл, а в смисъла на господството на най-добрите, на най-умните, на талантливите, образованите, благородните. Демокрацията смятам за грешка, тъй като тя застава на гледната точка на господството на мнозинството <…> Впрочем, възгледът за обществото и познаването на природата могат да бъдат основани единствено върху духовното възраждане на човечеството и на народа. Не вярвам в желанията на властите и в материални пътища за възраждане. Не мисля, че в Русия има пролетарска държава, тъй като мнозинството от руснаците са селяни.

Какви са вашите възгледи върху задачите на интелигенцията и на т. нар. „общественост”?

Задачите на интелигенцията виждам във всички сфери на културата и на обществеността – да отстоява одухотвореното начало, като подчинява материалното начало на идеята на духовната култура, да бъде носител на научното, нравственото и естетическото съзнание. Смятам също така, че трябва да съществува взаимодействие и сътрудничество между елементи на обществеността и на държавната власт <…>

Какво е вашето отношение към методи за борба срещу съветската власт като стачката на професорите?*

Не познавам достатъчно добре този факт и не мога да съдя окончателно за това дело. Ако професорите се борят за защита на интересите на науката и знанието, то аз смятам борбата им за правомерна. Ако пък тя е продиктувана изключително от икономическа гледна точка, то я смятам за погрешна.

Какво е вашето отношение към сменовеховството*,  към Савинков и към процеса на партията на социалистите-революционери?

Към сменовеховците се отнасям по-скоро отрицателно, чел съм само техния сборник. Намирам, че в него има твърде много фрази и недостатъчно познаване на руския живот. Съгласен съм с критичното отношение към емиграцията и опитите зад граница да бъде променен насилствено ходът на руския живот. Към опитите на Савинков* се отнасям отрицателно.  За процеса на социалистите-революционери не съм следил*. Смятам за погрешна суровата присъда към социалист-революционерите и не я споделям.

Какви са възгледите ви за политиката на съветската власт в областта на висшите училища и какво е отношението ви към реформите в тази област?

Не споделям политиката на съветската власт по отношение на висшите училища, защото нарушава свободата на науката и преподаването и стеснява свободата на предишната философия.

Какви са възгледите ви относно перспективите на руската емиграция зад граница?

Положението на по-голямата част от емиграцията смятам за тежко и – доколкото ми е известно – гледната точка върху нея се основава върху незнанието и неразбирането на руския живот. Отнасям се отрицателно към партийността и никога не съм принадлежал, нито някога ще принадлежа към каквито и да било партии. Нито една от съществуващите партии не предизвиква моето съчувствие.

Николай Бердяев

Извършил разпита – Бахвалов

БЕЛЕЖКИ

*Абревиатура на съществувалата от 1917 до 1922 г. „Всероссийская чрезвычайная комиссия” – орган за борба с контрареволюцията и саботажа, начело с Феликс Э. Дзержински. (бел. прев.)

*Професорските стачки от 1921-22 г. са предизвикани от ликвидирането на автономията на висшите училища – дело на болшевиките чрез Главното управление на професионално-политическите школи и висшите учебни заведения (начело с Е. А. Преображенски). В новото „Положение за вузовете”, което е утвърдено през есента на 1921 г. от Совнарком-а [съкратено от „Совет народных комиссаров СССР” (бел. прев.)], са нарушени правата на преподавателите от висшите училища що се отнася до управлението на вузовете. Като се възползват от новото положение, болшевиките уволняват повечето от избираемите ректори на вузове (включително и М. М. Новиков, който е изселен от Русия през 1922 г.). През есента на 1921 г. много вузове в Москва, Казан, Петроград и други големи градове са обхванати от стачки. Особено силно против властта се противопоставя Московското висше техническо училище, което възпрепятства смяната на своето ръководство. Това довежда до препоръката на В. И. Ленин, изказана в негово писмо от 21 февруари 1922 г. до Л. Б. Каменев и до И. В. Сталин, да бъдат уволнени между 20 и 40 професори от МВТУ. През 1922 г. в списъците за изселване от страната са включени ок. 20 члена на обединението на Съвета на професорите от гр. Петроград (от които са изселени ок. 10), 4 професори от МВТУ (от тях са изселени двама – В. И. Ясинский, председател на управителното тяло на московския Дом на учените, и В. В. Зворкин), професорът от Първи МГУ В. В. Стратонов и др. Общият брой на изселените достига ок. 160 човека.

*От „Смена вех” – сборник, издаден през 1921 г. от руската емиграция в Прага. (бел. прев.)

*През 1921 г. Б. В. Савинков създава зад граница „Народен съюз за защита на родината и свободата”, който си поставя за цел организирането в Русия на всеобщо въстание против съветската власт.

*Процесът по делото на десните есери, обвинени в провеждане на терористични актове, се състои в Москва от 8 юли до 7 август 1922 г.

Източник: Хрестоматия по истории России: 1917-1940, под редакцията на проф. М. Е. Главатски (Москва: АО „Аспект Пресс”, 1994, с. 260-262).

Превод от руски: Борис Маринов

Няма коментари:

ООН с резолюция срещу събарянето на антифашистките паметници

  ООН прие резолюция срещу героизирането на нацизма. В нея изрично се осъжда оскверняването и събарянето на монументи, в памет на хората, ко...