Успех

1. Най-добрият начин „да си го върнеш” на някой е просто да му простиш.
2. Подхранвай мечтите си редовно и за съмненията ти няма да остане място.
3. Тъгата гледа в миналото ти, притеснението гледа около теб, а вярата и надеждата ти гледат нагоре.
4. Да стоиш по средата на пътя е опасно. Има вероятност да бъдеш съборен и от двете страни.
5. Думите са прозорците към сърцето.
6. Не е толкова трудно да направиш планина от една къртичина… просто започни да добавяш малко пръст.
7. Успешният брак не означава да намериш точния човек… означава да бъдеш точния човек.
8. Великият дъб някога е бил просто малко семенце лежащо в земята.
9. Да простиш е като да освободиш затворник… и после да разбереш, че този затворник си бил ти.
10. Няма проблем в това да сядаш на „гърнето с оплакванията” от време на време. Но не забравяй да го измиваш добре след като станеш от него.
11. Ще забележиш, че костенурката успява да направи нещо само когато си извади главата извън черупката си.

Щях да чистя тоалетните в Microsoft

Един безработен кандидатства за работа като чистач на тоалетните в Майкрософт. Шефът на човешки ресурси го вика на интервю, а след това му организира изпит, като го кара да отпуши една тоалетна.
След изпита му казва:
Назначен си, дай ми email-а си и ще ти изпратя формулярите, които трябва да попълниш, както и датата и часът, когато да дойдеш на работа.
Човекът отчаяно му отговаря, че няма компютър, нито e-mail.
Шефът на човешки ресурси му казва, че съжалява, но след като няма email, това означава че не съществува във виртуалното пространство, а след като не съществува, не можа да получи работата.
Човекът излиза отчаян, без да знае какво да прави, само с 10 долара в джоба. Тогава той решава да отиде в супермаркета и да купи 10 кг ягоди.
След това тръгва от врата на врата, за да продаде ягодите и така за по-малко от два часа удвоява капитала си. Така повтаря тази операция три пъти и се прибира с 60 долара в джоба.
Така, осъзнава, че може да продължи по същия начин. Започва все по-рано да излиза от къщи и да се прибира все по-късно и така утроява и учетворява парите си всеки ден.
Малко след това си купува ръчна количка, после камион и след известно време се оказва на чело на малка флотилия на камиони за доставки.
След 5 години
Човекът вече е собственика на една от най-големите мрежи за дистрибуция в САЩ.
Тогава той се замисля за бъдещето на семейството си и решава да сключи застраховка живот. Обажда се на застраховател, избира си план и когато разговорът наближава края си, застрахователят го пита за e-maila му, за да му изпрати офертата.
Тогава човекът му казва, че няма email! Интересно, казва му застрахователят, нямате email, а сте успял да построите тази империя, представете си къде щяхте да бъдете сега, ако имахте email.
Човекът се замисля и отговаря: Щях да чистя тоалетните в Microsoft
Поука 1 от историята:
Internet не може да оправи живота Ви.
Поука 2 от историята:
Даже и да нямаш email, ако работиш много можеш да станеш милионер.
Поука 3 от историята:
Прочете това по интернет, което значи, че по-вероятно да станеш чистач на тоалетни, отколкото милионер!
А поука 4 от историята:
Всеки сам да избере пътя в живота си, дали да си направи е-мейл, за да чисти тоалетните в Майкрософт, или да изгради империята си използвайки ума и находчивостта си!
Отивам да продавам ягоди...

20 сигурни признака, че никога няма да забогатеете!

1. Никога не сте работили в системата на ДС, не сте били партиен или поне комсомолски секретар и нямате роднини които да са заемали такива длъжности.
2. Винаги сте разчитали и продължавате да разчитате на държавата да ви осигури по-добър жизнен стандарт.
3. Редовно гледате новините и се информирате за политическата, и икономическа обстановка у нас и посвета, надявайки се да ориентирате какво точно се случва около вас.
4.Гледате на всички които са по-богати от вас, като на престъпници или поне хора които са ви задължени по някакъв неведом дори и за вас начин.
5. Не сте получавали заплатата си няколко месеца, но въпреки това продължавате да работите за същия работодател.
6. Не познавате кодекса на труда и трудовото законодателство на страната, а ако го познавате то приемате като нещо нормално неговото неспазване.
7. Никога не сте си търсил правата по какъвто и да е повод.
8. Редовно участвате в избирателния процес вярвайки, че това е единствения демократичен начин да промените собственото си положение.
9. Страхувате се, че ще останете без работа и поради това сте съгласни да работите на заплата, която смятате за малка.
10. Заплатата, която получавате не може да обезпечи нормален жизнен стандарт, но въпреки това не си търсите друга работа.
11. Работите три години в една фирма, но не се издигате в йерархията, а заплатата ви едвам догонва инфлацията или даже въобще не е увеличавана.
12. Имате кредити към банките, като сте използвали получените средства за закупуване на собствен дом или някаква покъщнина, или пък техника, но никога не бихте теглили кредит за да започнете собствен бизнес.
13. Никога не сте мислили сериозно върху възможността да започнете собствен бизнес.
14. Имате собствена кола, която използвате веднъж или два пъти седмично или, ако я използвате всекидневно я използвате заради удобството, а не защото ви пести пари.
15. Никога не правите сметка, когато купувате нещо относително скъпо спрямо вашите доходи, дали разходите по него ще са по-големи от очакваните ползи.
16. Не вярвате, че политиците ще се погрижат за вас, но въпреки това очаквате, че те точно това ще направят.
17. Никога не поемате рискове, независимо колко недоволен сте от собствения си живот.
18. Страхът е основната ви движеща сила.
19. Винги сте смятал, че заслужавате повече и че сте неоценен, но никога не сте претендирали да бъдете оценен.
20. Винаги чакате някой да ви забележи и да ви помогне да подобрите живота си и дай боже да забогатеете.

КРАСАВИЦАТА И ПОЕТЪТ (източна притча)

Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала:
— Кажи ми, защо вървиш след мен?
Мъжът отговорил:
— О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!
Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:
— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен. Погледни я, тя върви след мен.
Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица. Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. Свел поглед, той попитал с примирен глас:
— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?
Девойката се усмихнала и отговорила:
— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен. Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен. Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?

Живейте

Никога не мислете за това, което ви липсва, а за онова, което имате.
Живейте в любов и дълбока признателност!
Откажете се от всякаква емоционална привързаност към целите си!
Живейте със съзнателно намерение всеки ден!
Открийте истинската си цел!
Живейте в настоящето!
Винаги подкрепяйте, окуражавайте и вярвайте в себе си!

Ако сте били дете

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Младостта

‎"Младостта не е период от живота, а състояние на духа. Хората остаряват като опустошават идеалите си и надрастват съзнанието за младостта. Годините сбръчкват кожата, но когато се откажеш от ентусиазма се сбръчква и душата. Ти си стар колкото съмненията, страховете и отчаянието ти. За да останеш млад поддържай вярата си млада. Поддържай самоувереността си млада. Поддържай надеждата си млада."
Д-р Л.Ф.Фелън

колко малко му трябва на един ЧОВЕК

Неотдавна бил открит магазин, в който жените можели да си изберат и да си купят мъж. На входа висяла табела с правилата на работа на магазина със следното съдържание:
1. Вие можете да посетите този магазин само веднъж.
2. В магазина има 6 етажа, като качеството на мъжете се повишава с увеличаването на броя на етажите.
3. Можете да си избирате мъж, от който и да е етаж и да се качвате на по-горен етаж.
4. Не се разрешава връщането на по-долен етаж.
Една жена решила да посети същият този "Магазин за мъже", за да си намери половинка. След като прочела на входа на първия етаж табелата: "Мъже, които имат работа" - тя веднага се качила на втория етаж. Табелата на втория етаж гласяла: "Мъже, които имат работа и обичат децата". Жената отишла на третия. Там имало надпис: "Мъже с работа, обичащи деца и необикновенно красиви". "Божичко!" - зарадвала се жената, но все пак се качила на четвъртия етаж. Там висляла табела: "Мъже с работа, които обичат деца, ослепително красиви и помагащи вкъщи".
- Невероятно! - възкликнала жената - Много ми е трудно да устоя! Но, произнасяйки това, тя все пак се качила на петия етаж. Надписът там бил: "Мъже, имащи работа, обичащи децата, с ослепителна красота, помагащи вкъщи и много романтични".
На жената много и се приискало да остане на този етаж и да си избере половинка, но все пак, се преборила с чувствата си си и се качила на последния етаж. И на този етаж прочела надпис със следното съдържание:
"Вие сте посетителка № 31 456 012, тук няма мъже, този етаж съществува само за да докаже за пореден път, че е невъзможно да се угоди на една жена. Благодарим ви, че посетихте нашия магазин!"
А точно срещу този магазин бил открит "Магазин за жени". На първия етаж се предлагали жени, които обичат да правят секс. На втория - богати жени, обичащи да правят секс. А от третия до шестия етаж досега никой, никога не се е качвал...
Това за пореден път доказва колко малко му трябва на един мъж и колко много на една ЖЕНА :)

любовта

1. Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
2. Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обичаме!
3. Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
4. Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
5. Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
6. Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
7. Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

СТУДЕНТ И ПРОФЕСОР

 
Професор по философия, атеист, говори за проблемите на науката и Всемогъщия Господ. Той моли един от новите си студенти да стане и го пита:
Значи, вярвате в Бог?
Абсолютно, сър!
Бог добър ли е?
Разбира се!
А Бог всевластен ли е?
Да.
Брат ми почина от рак, въпреки че се молеше на Бог да го излекува. Повечето от нас биха направили всичко по силите си, за да помогнат на болните. Но не и Бог! И защо тогава е добър?
Студентът мълчи.
Не можете да отговорите, нали? Добре, да пробваме пак, момчето ми! Бог добър ли е?
Да.
А дяволът добър ли е?
Не.
Откъде произлиза дяволът?
От... Бог...
Злото е навсякъде, нали? А Бог е създал всичко. Така ли е?
Да.
Има ли болести? Омраза? Грозота? Всички тези ужасни неща съществуват в света, нали?
Да, сър.
Следователно, кой ги е създал?
Студентът отново не дава отговор.
Науката казва, че имаш 5 сетива, които можеш да използваш, за да възприемаш, разпознаваш и изследваш света около теб. Кажи ми, синко, Някога виждал ли си Бог?
Не, сър.
Усещал ли си Го, помирисал ли си Го, вкусил ли си Го? Въобще някакво сетивно възприятие за Бог?
Не, сър, боя се че не съм.
Но все пак вярваш в Него?
Да.
Съгласно емпиричния, доказуем протокол, науката казва, че твоят Бог не съществува. Какво ще кажеш за това?
Нищо. Имам само своята вяра.
Да. Вяра. Това е проблемът на науката.
Професоре, съществува ли топлина?
Да.
А съществува ли студ?
Да.
Не, сър. Не съществува.
Залата притихва при този обрат на нещата.
Сър, може да имаме много топлина, повече топлина, супер жега, мега жега, нажежено до бяло, малко топло или никаква топлина. Но не можем да имаме нещо, наречено студ. Може да достигнем -458 целзиеви градуса, при което нямаме никаква топлина, но повече не може. Няма такова нещо като студ. Студ е само дума, която използваме за отсъствие на топлина. Не можем да измерим студа. Топлината е енергия. Студът не е противоположност на топлината, а само отсъствие на такава.
Настава гробна тишина сред аудиторията.
Ами тъмнина, Професоре? Има ли тъмнина?
Да. Как би имало нощ, ако нямаше тъмнина?
Отново грешите, сър! Тъмнината е липсата на нещо. Може да има слаба светлина, нормална светлина, ярка светлина, светкавица... Но ако постоянно няма светлина, тогава просто няма нищо и това е което наричаме тъмнина. В действителност тъмнина просто няма. Ако имаше, щяхме да можем да направим тъмнината по-тъмна, нали?
Добре, какво всъщност се опитваш да кажеш с това, младежо?
Опитвам се да покажа грешката във Вашето изложение
Грешка? Би ли обяснил?
Сър, Вие работите, приемайки двойствеността като условие. Казвате, че има живот и след него смърт, добър Бог и лош Бог. Възприемате Бог като нещо крайно, нещо, което можем да обхванем в мислите си. Използвате електричество и магнетизъм, но нито сте ги виждали, нито пък, още по-малко сте разбрали дори едното от тях. Да възприемате смъртта като противоположност на живота, означава, че пренебрегвате факта, че смъртта не би могла да съществува самостоятелно. Смъртта не е противоположното на живота, просто липса на такъв. Сега, кажете ми, професоре, учите ли Вашите студенти, че са произлезли от маймуни?
Ако имат предвид естествения еволюционен процес, да, разбира се.
А наблюдавали ли сте някога с очите ли еволюция, сър?
Професорът клати глава с усмивка, започвайки да осъзнава накъде води разговорът.
Доколкото никой не е наблюдавал процес на еволюция в действие и не би могъл да докаже дори, че този процес наистина съществува, нима Вие не ни преподавате своята гледна точка? Нима вие не сте учен, а проповедник?
Тишина.
Някой от тук, присъстващите, виждал ли е мозъка на професора?
Избухва смях.
Някой чувал ли е, усещал ли е, докосвал или подушвал ли е мозъка на професора? ... Явно никой не е. Значи, според утвърдените закони на емпиричния, доказуем протокол, науката твърди, че Вие нямате мозък, сър. С цялото ми уважение, сър, как тогава да вярваме на това, което ни преподавате, сър?
Залата утихва. Професорът – вперил поглед в студента с непроницаемо изражение.
Предполагам, че ще трябва да го приемеш на доверие, синко.
Точно така, сър... Връзката между човек и Бог е ВЯРАТА. Това е силата, която крепи живота и движението на целия свят.
Айнщайн е бил студентът.

Насърчи ме

Поласкай ме и може да не ти повярвам.
Критикувай ме и може да не те харесам.
Пренебрегни ме и може да не ти простя.
Насърчи ме и не ще те забравя.

****Ако изгубиш пари, богатство - изгубил си НИЩО! Ако изгубиш чест- изгубил си нещо. Ако изгубиш вяра- изгубил си всичко!"****-

Пеньо Пенев

В паметта на едно дете, което трябва да почетем

  Нека всички гласно да го прочетем.- Мамо, излязох с приятели. Отидох на един купон, и си спомних какво ми каза преди да изляза: „Недей да пиеш, ако ще караш.“ Затова, пих един спрайт. Почувствах се горда със себе си за това, че послушах ...съвета ти, и за разлика от много мои приятели бях трезвена!! Направих своя избор, и твоите думи бяха свещени за мен. Когато купона свърши, хората започнаха да се качват по колите си, пияни. Аз се качих в моята със сигурността че съм в състояние да карам. Тогава, Мамо, не можех дори да си представя какво ме очаква. Нещо неочаквано… Сега съм тук, просната на земята и чувам полицаите да говорят: „Момчето, което се блъсна в тази кола е пияно“. Мамо, гласовете са толкова далечни..! Кръвта ми е навсякъде и се опитвам с всички сили да не заплача. Мога да чуя и докторите: „Момичето няма да издържи“. Сигурна съм мамо, че момчето което ме блъсна, не е искало да ме рани. Но защо…?! Той е пил, а аз трябва да умра. Защо живота е толкова несправедлив, мамо? Защо хората го правят, знаейки че могат да заличат толкова човешки животи..?! Болката ми в момента е огромна, все едно ме бодът с хиляди ножове. Мамо, кажи на сестричката ми да не се плаши, кажи на татко да бъде силен. И моля те, отиди при момчето, и му дай съвет, както даде на мен. Може би, ако неговите родители му бяха казали, сега щях да съм жива, мамо! Дъхът ми отслабва все повече и повече, и започвам да се страхувам наистина. Това са последните ми моменти и се чувствам толкова сама. Как исках да можеше да си до мен сега, мамо, докато съм тук на земята, умираща. Исках да ти кажа толкова неща, Обичам те мамо, Обичам те толкова много! Обещавам да те пазя, да бъда твоя ангел, и да те защитавам както направи ти. Сбогом мамо.“ Тези думи са написани от журналистката, която е била на мястото на инцидента. Докато е умирало, момичето е шепнело тези думи. От теб не се иска нищо, просто ако поне малко тази история те е трогнала, прати го на няколко човека за да запазим нас, и тези около нас. Благодаря на всички, че го споделиха със своите близки! Надявам се да успеем да отрезвим голяма част от родителите и децата, които не мислят за последствията от своята безотговорност. Да се замислим...! Отнема 3 минути да се прочете, а толкова много, за да помислиш.

Цената на Времето

 
Представете си, че една банка пълни сметката Ви всяка сутрин с 86,400 евро. Тези пари не се запазват за следващите дни, а напротив всичко, което не успеете да използвате през деня се нулира в неговия край.
Какво бихте правили? Разбира се, бихте изтеглили и използвали парите до последния цент всеки ден. Добрата новина е, че всеки от нас има подобна банка – спонсор. Тя се нарича – време.
Всяка сутрин времето ни дава 86,400 секунди живот през този ден. Всяка вечер секундите, които не сме инвестирали и изживели добре са безвъзвратно загубени. Времето не позволява баланси или овърдрафт. Всеки ден то отваря нова сметка и всяка вечер изгаря това, което не сме оползотворили. Ако не успеете да използвате даденото време, загубите са за Ваша сметка.
И няма връщане обратно. И няма планове за бъдещето. Научете се да живеете с всичко налично във всеки един момент, във всеки един ден. Инвестирайте в деня така, че да вземете максимума, по отношение на здраве, щастие и успех!
Ние имаме една банкова сметка, която е еднакво достъпна за всички.
Но тя е малко по-особена от онази, в която държим и оперираме с авоарите си.
В нея не ни е позволено да депозираме. Можем единствено да теглим от наличното...
Никога не можем да си вземем извлечение от тази банкова сметка.
Никога не знаем колко ни е останало още за ползване в нея.
И няма мениджър, с който да можем да обсъдим, как по-ефективно да ползваме дебита ù.
Да, тази банкова сметка е нашето време!
Никой от нас не знае, с колко време още разполага.
И никой от нас не е в състояние да увеличи дните си.
Единственото, което можем, е да направим така, че те да са изпълнени с удовлетворение и щастие!
Часовникът тиктака. Вземете максимума от деня.
За да осъзнаете цената на една година, попитайте какво мисли студент, който не е успял да се дипломира.
За да осъзнаете цената на един месец, попитайте майка, която дава живот на преждевременно родило се дете.
За да осъзнаете цената на една седмица, попитайте редактора на седмичен вестник.
За да осъзнаете цената на един час, попитайте двама влюбени, които чакат да се видят.
За да осъзнаете цената на една минута, попитайте човек, който е изпуснал влакът.
За да осъзнаете цената на една секунда, се обърнете към човек, който тъкмо е избегнал ужасна злополука.
За да осъзнаете цената на една милисекунда, попитайте състезателят, който печели сребърен медал на Олимпиадата.
Ценете всеки момент, който Ви е даден. И го ценете още повече, когато го споделите със специален за Вас човек, специален достатъчно, за да му отделяте време.
И помнете – времето не чака никого.

Телевизията - харакири за мозъка

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3846131

Много хора вярват, че висенето пред телевизора информира, забавлява и успокоява. Все повече специалисти обаче подлагат това на съмнение, пише "Дойче веле"

Новини

През свободното си време повечето хора гледат телевизия. Все по-малко са тези, които четат книги, ходят на разходки или играят с децата си.

Телезрителите вярват, че висенето пред екрана не вреди на здравето, а напротив - информира, забавлява и успокоява.

Все повече специалисти обаче подлагат на съмнение тази убеденост и предупреждават за опасностите от телевизията.

Безмозъчност?

Сигурно не всички знаят, че като медия телевизията установява пълен контрол над зрителя. Причината е проста: при гледането на телевизия почти се изключва лявото полукълбо на мозъка, което отговаря за аналитичните мисловни процеси.

Тоест, когато седим пред екрана, вместо да анализираме видяното и чутото, ние попиваме информациите и несъзнателно ги приемаме за чиста монета.

Хипнозата

Когато гледаме телевизия, изпадаме в състояние, подобно на транс. Така се променя предният лоб на мозъка, който отговаря за аналитичната дейност. Освен това човек използва само дясното полукълбо, а лявото с течение на времето закърнява.

Хората, които прекаляват с гледането на телевизия, след време може да загубят способността да се концентрират и да решават сами проблемите си.

Промиване на мозъци

Половин минута след включване на телевизора човек, тъй да се каже, остава само с половин мозък. Информацията, която идва от екрана, често пъти се приема наготово, с други думи - мозъците се промиват.

Бизнесът и политиката особено обичат да използват този ефект на телевизията - за реклама и за манипулация. В Англия, например, чрез телевизията въздействат върху затворниците.

Еднопосочна улица

Човекът пред телевизора не обменя информация, той просто попива идващото от екрана. Тоест, комуникацията е едностранна. Зрителят понякога се превръща в пасивно кошче за ненужни съобщения. Въпреки това обаче мнозина продължават да вярват, че техният приятел, телевизорът, не може да им навреди.

Лошите новини са истински новини

Новините се въртят непрекъснато по всички телевизионни канали. По-страшното е, че те почти винаги са тревожни, дори ужасяващи.

Специалистите по комуникации отдавна са доказали, че лошите новини привличат вниманието на повече зрители, отколкото добрите. Това претоварване на мозъка с отрицателни емоции влияе на психиката, а от там и на здравето.

Наркотично въздействие

Голяма част от зрителите пускат телевизора си сутрин след ставане и не го спират дори вечер в леглото. Ако ги питате защо, ще чуете какви ли не обяснения: "Самотен съм, това ми е компанията", "Не мога без новини!", "Вечер ми трябва нещо преди заспиване". В действителност тези хора са психически зависими от телевизията, но както всеки зависим човек никога не биха го признали.

Немалко са домакинствата, където всеки си има собствен телевизор в стаята. Вечер всеки се инсталира пред своя си екран, което обрича човешката комуникация. Тъжната реалност е, че повечето възрастни предпочитат да гледат телевизия, вместо да разговарят с партньора и децата си.

В подобни семейства конфликтите и противоречията не се обсъждат, а се премълчават. При родителите гледането на телевизия поотделно води до пълно отчуждаване и пасивност. Много бракове умират в бавна агония, а за децата последствията са много по-страшни.

Деца с възпалени очи

За да израстне нормално, всяко дете има нужда да играе с други деца - така трупа опит и т. нар. "социална компетентност". Детето трябва да се движи, има нужда от стабилна емоционална връзка с родителите.

Огромна част от съвременните семейства нямат време да се занимават с децата. Вместо това ги оставят часове наред в пасивна отпуснатост пред телевизора. Последиците са фатални...

Убиец на въображението

Изследователи от университета във Вашингтон доказват, че гледането на телевизия, видео или дивиди, както и компютърните игри са пагубни за детското развитие. Eдностранната комуникация с уредите не учи децата на нищо, напротив - тя задушава детското въображение.

Детските филми често не са подходящи за деца. Особено най-малките зрители (под 3 години) не разполагат с необходимите знания, за да разбират изцяло действието.

Да не говорим, че бързата смяна на сцените и музиката ги претоварват. Малките не правят разлика между видяното и реалността, което води не само до страхове и кошмари, но и до нереалистична представа за заобикалящата ги действителност.

И още ТВ-болести

Психолози и педагози стигат до извода, че децата, които прекарват много време пред малкия екран, се оплакват от слаба памет и липса на концентрация, че имат трудности с логичното мислене и не показват съпричастност към околните.

ТВ-зависимите деца са пасивни, с наднормено тегло и в много случаи психично разстроени.Университетът в Саарбрюкен изнесе още шокиращи данни.

Деца и подрастващи, които главно седят пред телевизора или компютъра, имат множество здравословни проблеми. Те страдат от изкривявания на гръбначния стълб, прегърбване, хлътнал гръден кош, изкривени рамене и крака. Част от тях имат проблеми с равновесието и не могат да стоят изправени със затворени очи по-дълго от минута.

В координацията на тялото ни участват очите, мускулите, ставите, костите, кожата и не на последно място - вестибуларният апарат. Дългото втренчване мобилизира само зрението, а всичко останало закърнява.

Заради това децата, които не се движат достатъчно, не са и в състояние да стоят изправени със затворени очи.

Коварните реклами

Рекламите също въздействат отрицателно върху зрителите. Те са пълни със съмнителни твърдения, като например "най-щастлив е този, който купува най-много". Лошото е обаче, че тези твърдения засядат директно в подсъзнанието.

Така телезрителят е склонен да повярва, че всички проблеми в живота се разрешават само и единствено с покупката на правилния продукт.

Пак лошо за телевизията

Оказва се, че това е най-популярното занимание преди сън и почивката на мнозина зависи от тв програмата, а не от "природните разписания"

Новини

Учените не спират да говорят за вредата от телевизията.
Оказва се, че това е най-популярното занимание преди сън и нощната почивка на повечето хора зависи от телевизионната програма, а не от "природните разписания", като биологичните фактори, настъпването на нощта и т.н.
Зяпането на безброй канали преди лягане разваля нощния сън и може да причини хронични здравословнипроблеми, предупреждават отново учените, цитирани от "Дейли телеграф".
Те са установили че тази практика масово измества изискващите дисциплина и усилие физически или дори по-интелектуални занимания.
Изследване на Университета в Пенсилвания сред 21 475 пълнолетни установява, че гледането на телевизия в леглото заема близо 50% от времето преди сън.
Напоителният сън е изключително важен, тъй като позволява на мозъка да се възстанови след тежкия ден.

Липсата му пък увеличава риска от наднормено тегло, сърдечни заболявания и депресия, напомнят специалистите.
В случаите, когато поради дежурства и много работа се налага да спим по-малко, това може да се компенсира със саможертвен отказ от малко телевизия, предлагат те.

Проучване: Нещастните хора гледат телевизия, щастливите правят секс

Според специалистите гледането на телевизия кара човек да се почувства добре за кратко време, но в дългосрочен план води до общо усещане за подтиснатост и неудовлетвореност от живота.

Нещастните хора гледат много повече телевизия, докато щастливите четат или се срещат с приятели, разкриват резултатите от над 30-годишно изследване, проведено от американски социолози от Университета в Мериленд.

Резултатите сочат, че хората, които определят себе си като "не щастливи", прекарват 30% повече време на ден пред синия екран, отколкото "много щастливите". Доволните от живота си гледат телевизия около 19 часа седмично, а останалите - над 25.

Според специалистите висенето пред телевизора кара човек да се почувства добре за кратко време, но в дългосрочен план води до общо усещане за подтиснатост и неудовлетвореност от живота.

Това е леко и приятно занимание, което обаче няма дълготрайна полза за човека и просто изяжда времето, което би могло да се посвети на други занимания. Те може и да доставят много по-малко непосредствено удоволствие, но да са далеч по-обогатяващи в дългосрочен план, категорични са учените.

"Удоволствието всъщност е кратко. Колкото по-дълго седите пред телевизора, толкова нараства риска след това да станете с чувството на неудовлетвореност, тежест и тревога", обяснява един от изследователите Джон Робинсън.

"Телевизията не изисква прекалено напрягане на мозъка, не е трудно и ангажиращо занимание и е идеално за хора, които имат проблеми със социализацията или ограничени възможности за други дейности като спорт и т.н.

Освен това хроничното усещане за нещастие може да бъде травмиращо в социален и личен план и да се отразява зле на способността за работа и общуване, но дори и най-подтиснатият човек може просто да включи дистанционното и да се остави да бъде пасивно забавляван или поне отвличан от мислите за нещастието си.

Така че се получава нещо като омагьосан кръг - всъщност самото усещане за неудовлетвореност води към дивана пред телевизора като своебразен отдушник."

Двойките с нещастни бракове също сядат по-често пред синия екран. За разлика от тях щастливите правят 30% повече секс, по-често посещават религиозни служби и четат вестници.

"Щастливците" предпочитат да прекарват времето си в правене на любов, четене на книги, социални контакти, както и да отделят време за семейството си или да се отдават на обществено полезна дейност.

Същевременно учените потвърждават, че гледането на телевизия е нещо като "универсално занимание", директно свързано с усещането за приятно прекарано време. Повечето анкетирани са го оценили с 8 по десетобалната система.

Според обяснението на психолозите от екипа гледането на телевизия е своеобразно бягство от действителността, а към това са склонни повече неудотвлетворените от живота си хора, които в същото време не намират достатъчно сили и мотиви да го променят.

Е, има и добра новина за телевизиите. Според един от авторите на изследването глобалната финансова криза може да доведе до повишаване на интереса към тях. В крайна сметка това е едно от заниманията на безработните.

Резултатите от изследването са публикувани в новия брой на списанието Social Indicators Research.

Детски закони за собственост

 

1. Ако го харесвам, то е мое
2. Ако е в моите ръце, то е мое
3. Ако мога да ти го взема, то е мое
4. Ако допреди малко съм го имал, то е мое
5. Ако то е мое, то никога не може да стане твое.
6. Ако строя нещо, то всички части са мои.
7. Ако изглежда като мое, значи е мое.
8. Ако си мисля, че е мое, значи е мое.
9. Ако то е твое и аз го открадна, значи е мое.....

Участвам, още не знам защо. Почти консервативен манифест

http://www.kultura.bg/bg/article/view/18244

 

В брой 11 на „Култура” („Диалог за бъдещето, но не в картинки” от Теодора Георгиева) прочетохте подробна информация за конференцията „Диалог за бъдещето”. Няма да я повтарям. Явно и в ХХІ век има хора, които задават главния въпрос: „Какво да се прави?” Тъй като отговорът на Чернишевски от ХІХ век не ми харесва, днес очаквам нещо различно. Нека хванем веднага бика за рогата! Според мен, ще е достатъчно далече и достатъчно близо до целта, ако тръгнем от категоричен отговор на два въпроса:

„Можем ли да продължим да живеем по същия начин като досега?”

„Истина ли е, че ако не направим необходимото, децата ни загиват?”

Организаторите предложиха примерен въпросник. В него най-много ми харесва въпроса „Какво би станало, ако не направим нищо?”. Смисълът е да можем веднага след отговора да кажем какво точно трябва да правим.

С риск да бъда сметнат за екстремист, бих добавил въпросите: «Готов ли си да зарежеш повечето неща, с които се занимаваш, за да участваш в спасяването на света?» и «Какво направи досега във връзка с тази цел?»

Образованието действително е в пряка връзка с главната тема, но нека на първо време не смесваме образованието и това «как си представяме бъдещето», а ги обсъждаме успоредно. В никакъв случай не искам да правя обструкции на инициативата, напротив – опитвам се да бъда полезен... по моя начин.

Тактиката на бързите решения досега наистина не даде резултат... защото никой не си даде зор да побърза. „Диалогът за бъдещето” е поставен смислено – да тръгнем от частното към общото, от себе си към обществото, от семейството към училището, от споделената представа за желаното бъдеще към образованието на бъдещето. Звучи сериозно. Затова ще се опитам да потисна законното си нетърпение – след 45 години социализъм и още 20 мотаене из пустинята. Собствената ми дистанция е голяма – 6 години детство, 17 години учение, 2 години казарма и 35 години даскалуване. Години на напразни надежди, безплодни усилия, бури в чаша вода. Четири умни, красиви, възпитани, здрави деца и няколко също такива жени – разпилени по четирите краища на света, загубени за България. Десетки непостроени архитектурни проекти, стотици текстове, които не стигнаха поне до най-близките ми хора. Ако след всичко това съм готов с отговорите, не е ли срамота да прахосам останалото ми време по пътя на диалогистите?

Избраната тактика за натрупване, пресяване, обобщаване, ферментация и дестилация на възгледите на родителите и учителите (ах, да – и на учениците) е... недостатъчна. Ако в този диалог дойдат хора с готови, ясни решения, изстрадани и премислени през годините, защо да тръгваме от далечния край? Само защото някой, някъде, пауърпойнт всезнайко е казал, че това е начинът? Защото имало някакви пари за точно такава дискусия? Затова нека ми е простено, ще постъпя по схемата, възприета в някои парламенти и управителни съвети, по-добри или поне по-резултатни от НС на РБ. Схемата на обсъждане на решенията, която ме устройва, е следната: първо - формулираното решение (извод, намерение), после - начинът му на реализация, най-накрая мотивите и ако остане време – актуалната картина. Ако решенията са ясни, а начините очевидни, не си струва да губим време за обяснение на мотивите. Мотивите така и така са ни ясни, ситуацията – също, поне на моето поколение.

Ако обществото се разпада, а планетата е пред колапс, какво би трябвало да е адекватното ни поведение? Отговор – консервативно. Обратно на тенденцията, възприета още с Търновската конституция, искам в края на дните да дадем шанс на противното на либералното и радикалното (думите са в имената на конкретни български партии от миналото преди комунистите). Обратното на доминиращата ХХ век тенденция е опазващото, еволюционното, консервативното. Ако нямаме понятие какво значи консервативно,ще се опитам в няколко абзаца да го кажа:

В политиката: Ограничено избирателно право - имуществен избирателен ценз, рестриктивни горна и долна възрастови граници за гласуване и властване, условия за трайна уседналост и грамотност, за платени данъци и дължими заплати, чисто досие. Истински независими три власти. Мажоритарни избори (България е малка страна, всички се познаваме). Управление с референдуми, подвластни на същите рестрикции като изборите. Публичен регистър на собствеността. Безпартийност.

В обществото: Ясно изразена класова принадлежност, имуществена сегрегация, данъци, базирани на доходите и местообитаването, споделена грижа за децата и нетрудоспособните, обществена нетърпимост към всички форми на паразитиране (включително рентиерството), персонализация на милосърдието. Закон за проституцията. Доброволната евтаназия разрешена. Инкриминиране на абортите без медицинско предписание. Отказ от обществено подпомагане на алкохолиците, пушачите, наркозависимите.

В семейството: Задължителни форми и правила на семейно общуване. Въвеждане на римското право при наследяване, бракосъчетание и развод, строги правила за отказ, придобиване и отнемане от/на родителски права и задължения, трайни стандарти за общинската отговорност спрямо болните, сираците и изоставените деца. Отказ от държавно и всеобщо насърчаване на раждаемостта. Обвързване на семейството с образованието и обществения живот.

В науката и културата: Гарантиран от държавата постоянен (примерно за 25 години) процент от бюджетните разходи за наука и култура, ориентиран към средния процент от БВП за ЕС. Насърчаване на частното финансиране за науката и културата с трайни норми за дължими данъчни компенсации. Гарантирана децентрализация (автономия) на науката и културата. Мерки срещуакадемичното лицемерие. Стабилни промени в патентното право.

В религиите и вероизповеданията: Култ към предците, нова погребална култура. Правни и икономически стандарти за упражняване на култовете и ритуалите без оглед на традиционни и нетрадиционни. Категорично отделяне на църквите от държавата, на светското от религиозното образование. Публичност и прозрачност на становищата на вероизповеданията по принципни и актуални въпроси от политическия и обществения живот на страната (по този текст, например).

В администрацията: Ново териториално деление на страната и градовете. Ликвидиране на областните управи като наследство от чужда, имперска практика. Свиване на числеността и финансирането на държавната и общинската администрация. Съкращаване броя на министерствата, комитетите и народните представители. Въвеждане на „мълчаливото одобрение” и „анонимно обслужване на едно гише” като основни практики. Комасация и публичност, персонализация на собствеността. Увеличаване правата и задълженията на общинската полиция. Децентрализация на държавните и националните културни институти.

В правната система: Изборност на местно ниво за съдиите, прокурорите и полицейските началници. Равнопоставеност и неприкосновеност на частната, държавната и общинската собственост. Задължително прилагане „правото на първи купувач” от общините и съседите. Зачитане правото на заинтересовани лица на обществените организации, сдружения и инициативни комитети (включително училищни и църковни настоятелства). Разширяване на правата за употреба на оръжие както от гражданите, така и от полицаите. Връщане на смъртното наказание. Инкриминиране на разхитителството, палежите, посегателствата срещу природата и злоупотребите с власт като национални предателства. Въвеждане на принудителен труд като основна наказателна мярка.

В образованието и спорта: Стандартни изисквания за добро възпитание, образование и физическа култура заедно като три неделими условия за участие в обществения и политическия живот и оттук – в икономическото благополучие. Насърчаване и подпомагане на масовия спорт за сметка на професионалния. Задължителни държавни стандарти на обучение в трите области – образование, гражданска дисциплина и физическа култура. Връщане към всеобща военна служба за всички български граждани (където и да са по света). Разделно (по възраст и пол), едносменно, профилирано и задължително обучение до 7 клас. Равнопоставени, различни по форма, съдържание, програма, рейтинг и собственост училища от всякакъв вид – основни, средни, висши и полувисши.

Разбира се, консерватизмът не се изчерпва, нито дори се зачева единствено от тези само нахвърляни принципи и намерения. Какво е консерватизъм – за това има писани томове. Тук се опитах да изброя възможно най-кратко (и засега немотивирано) моятапредстава за възможния български консерватизъм през ХХI век. Тя, естествено, подлежи на оспорване, допълване, на доказване и на коментари, но няма защо тепърва, бавно и полека, политически коректно и колективно безотговорно да стигна до същите или противоположни (или още по-зле - ни риба, ни рак) решения, както има опасност да се случи по поетия от „Диалог-а” път. Тук става дума за премислени работи. Никой шанс не е за изпускане, особено ако учени и отговорни хора тръгнат по следите на шанса. Ако г-н Явор Джонев и диалогистите намерят като крайни решения нещо подобно (или безподобно) на изложеното тук, аз пак ще съм щастлив, че съм участвал. Това е моят град, моята страна и моите деца (и внуци - за тях става дума); и аз предлагам, освен отпред назад, да вървим едновременно отзад напред, за да не губим време.

Най-голямата пречка пред държавния кораб, който досега не можа (а трябваше) рязко да завие, да смени курса, беше политическият популизъм. Най-сигурният, най-масовият, най-привързан към статуквото електорат е огромната, некадърна, мързелива, неспособна на реорганизация българска администрация – хранилка и рожба на политическите партии, наследство от негодна образователна система. В угода на тази най-масова и зловредна „класа” никоя политическа партия не заяви намерения и практики, много по-малко драстични от моите тук. Защо? За да спечели властта с гласовете на малцинството. Могат ли консервативните идеали да получат подкрепа от „мълчаливото мнозинство”? Как да накараме мнозинството на негласуващите да гласува? Ето това саистинските въпроси, до чиито отговори трябва да стигнем. Предполагам, знаем, че сме съгласни в името на какво го правим – в името на бъдещето. И ако за тази популация е късно, то поне в името на бъдещето на територията и нейните бъдещи обитатели (които и да са те) следва да се погрижим. Така консерватизмът разбира дълга си... в най-широк смисъл. С тези думи искам да предизвикам съмишленици и опоненти към една истинска плодотворна дискусия в „Култура” - напред и назад из материята, по глобални и отделни въпроси... по същество. И с едно на ум – октомври е близо.

Вече има готова, редовна (достатъчно пълна и честна) националнаподписка за нова Конституция. Бих се гордял, ако един отвариантите на новата конституция излезе от авторите на вестник „Култура” с участието на диалогистите. Наесен предстоят президентски и местни избори. Хоризонтът от две години, в който се очаква „Диалогът” да се произнесе, не ме устройва. От такъв срок печели само статуквото. Първото нещо, по което трябва да постигнем съгласие, е, че ние, диалогистите, сме против статуквото. И оттам нататък да действаме адекватно, тоест, бързо. След като приемем, че сме против статуквото, сиреч - против начина на управление на България (който зависи от Конституцията), и че ще действаме бързо, вече можем да се отдадем на критика, самокритика, мотиви, коментари, поезия, взаимни упреци и доказателства, доколкото ни позволяват времето и силите.


Бел. ред. Текстът на Павел Попов съдържа достатъчно провокативни тези, които се нуждаят от коментар или опониране. Вестникът е готов да предостави страниците си на всеки, който се реши да ги направи.

Павел Попов

За или против атомната енергетика

http://mail.duma.bg/duma/node/13769

Вредите от нея са по-малки, отколкото от автомобилите

20. Април 2011, брой 91

Атанас Стригачев


    Проблемите за бъдещето на атомната енергетика винаги са стояли пред обществото още от самото й зараждане преди повече от половин век, но сега особено се изостриха след бедствието, сполетяло Япония. Те са на дневен ред пред всички страни, като у нас станаха още по-актуални във връзка с въпроса за изграждането на АЕЦ "Белене". По този кръг проблеми взимат отношение не само енергетици, икономисти и еколози, а дори и политиците - специалисти по всичко. Изказват мнения и некомпетентни хора, които имат известно основание, защото при евентуално нещастие всички ще сме равни.
Макар сега да нямам пряко отношение към атомната енергетика, мисля, че имам не само право, но и задължение да изразя определена позиция. Първият наш учебник по ядрена физика, преиздаван няколко пъти, е написан от мен и по него се подготвяха за работа първите наши специалисти в АЕЦ "Козлодуй". Мои разработки по ядрена физика са цитирани в енциклопедични справочници както в СССР, така и в САЩ.
Основните въпроси са три. Първо, съществува ли някаква опасност от развитието на атомната енергетика? Второ, кой и как трябва да решава нейните проблеми? И трето, какви съображения може да има против строежа на АЕЦ "Белене"?
    Да, има известна опасност от ядрените реактори и за нея е писано много, дори сe пише и говори тенденциозно повече, отколкото би трябвало за нормалното информиране на обществото. Но има ли някаква друга активна трудова дейност, свързана с получаване и разход на енергия, която да е съвсем безопасна? Опасна е работата в мините, опасно е пътуването със самолети, с автомобили, опасно е да се ходи на лов, опасно е да се работи на полето, когато гърми. Статистиката показва, че нещастните случаи при лов са колкото и от гръм в полето - около десетина годишно. Десетки са трудовите злополуки, стотици са жертвите от автомобилните катастрофи годишно само у нас. А жертвите от земетресенията по света са хиляди. И въпреки това човечеството не мисли да се отказва от всички тези дейности, защото без тях не би могло да съществува в съвременния си вид, нито да търси друга планета "без земетресения", тъй като такава планета няма. В течение на векове обществото е свикнало със съответния риск и го приема. А атомните централи са нещо сравнително ново и за щастие авариите в тях стават много рядко. Но това, като всичко извънредно, с което не сме свикнали, ги прави "особено страшни". Както казват, "очите на страха са големи!" Ако се пресметне колко много са атомните централи сега по света и какви са жертвите, с които обществото плаща за тяхната работа, и ако това се сравни с жертвите и вредните последствия от автомобилните потоци, ще се види, че за определен период вредите от атомната енергетика са по-малки.
И най-важното е, че както във всяка дейност, така и в атомната енергетика съществуват мерки за безопасност, които могат да сведат риска практически до минимум. Още повече че специално в тази област мерките за безопасност винаги са били прецизирани и са в ръцете на добре подготвени специалисти. Ужасът от атомните бомби и печалният опит от Чернобил са показали на всички, че атомната енергия е феномен сериозен и към него трябва да се отнасяме изключително отговорно.
  Най-убедителното доказателство за правилността на тази теза е самата практика. Известно е, че повече от половината енергия в страните с високо развита икономика се получава от атомните реактори. Ако тяхната работа реално и ежедневно застрашаваше живота на населението, сигурно те биха били отдавна изключени. Но те продължават да работят успешно. Така че теоретично опасности има, но практически те са пренебрежими. Случаят сега в Япония е нещо изключително - аварията е на остаряла централа в резултат на много силно земетресение и цунами. Изключението трябва да бъде повод за повишено внимание и особен урок, но не и за абсолютно отрицание и отказване.
От казаното дотук би трябвало вече да бъде ясен и отговорът на това кой трябва да решава въпросите на атомната енергетика. Естествено, че от икономисти и енергетици относно необходимостта от нови енергетични мощности и от специалисти по безопасната работа на АЕЦ. Този въпрос не бива да се решава на референдум, където еднаква стойност ще имат гласовете на компетентните и на некомпетентните, които биха могли да се влияят от тенденциозна агитация. Ако на избори всеки има право да гласува, защото всички сме членове на обществото и всеки се смята за знаещ по въпроса кой и как да ни управлява, то по специалните проблеми, особено като тези на атомната енергетика, глас трябва да имат само компетентните. Затова тези проблеми трябва да се решават от експерти, които могат да носят отговорност за мнението си.
    И накрая, по конкретния въпрос за АЕЦ "Белене". Много е важно да се изхожда от принципи, защото принципните решения винаги са правилни, за разлика от безпринципността, която води в задънена улица. Факт е, че от гледна точка на енергетиката принципно всички страни са "равни" в смисъл, че за производството на всички трябва енергия. Тук икономическият принцип е прост - който има своя евтина енергия, ще има и силна икономика. Нашите съседи Румъния и Турция се съобразяват с него, разбират предимствата да имат атомни централи и имат намерения да ги строят. Защо на тях да бъде изгодно строителството на АЕЦ, а на нас да не е? Изглежда те не се страхуват от земетресения, а проектите им ще се реализират недалеч от Белене. За всеки, който малко разбира от сеизмология, би трябвало да е ясно, че от Родопите до Карпатите е почти една и съща земетръсна зона. Когато земетръсна вълна се разпространява, тя "не гледа километражните стълбове", а нанася поражения според строителните мерки за безопасност. Щом като други разчитат за безопасност на антисеизмичното строителство, ние също трябва да имаме основание да разчитаме на него.
    Физиката е фундамент на всички природни науки, а за нея енергията е равна на работата. Ако икономиката иска да се съобрази с това положение, нека да не забравя, че има ли енергия, ще има работа - производство и изобщо икономика. Затова бъдещето на всяка страна преди всичко зависи от перспективите на нейната енергетика и, по-точно казано, от нейната атомна енергетика, защото няма по-евтина енергия поне засега и едва ли ще има в близко бъдеще. Следователно АЕЦ "Белене" трябва да се изгражда и то не само безопасно, но и бързо, тъй като забавянето води до поскъпване на строителството. Всяко забавяне ще бъде вредно за нашата икономика и за народа ни, който се храни от нея, т.е. ще бъде вредно за всички. Може само да се предполага какво ще бъде експертното заключение по въпроса на лондонската банка, но тя е далече, а правителството, което ще вземе решение и ще носи отговорност за него, е тук.
    Разни "съображения" против не могат да бъдат обосновани икономически и освен това нямат научен характер. Те са мотивирани политически и нищо чудно да защитават и скрити чужди и "наши" финансови интереси, включително и корупция. Някои политици и социолози обявиха, че се страхуват от "засилване на руското влияние". В света на Нова Европа тази остаряла русофобска теза може да бъде само вредна. Европейският съюз не се притеснява от руското влияние, а защо България като част от него да се страхува? Какво бъдеще може да има глобалният свят, ако в него се подклаждат страхове, вместо да се отглежда разбиране и толерантност?
Политическата сила, която сега активно работи против АЕЦ "Белене", трябва да си дава сметка, че опитите да се решават политически въпроси по икономически път говорят за политическо безсилие. И за да се избягва подобно смесване и оплитане, за да не се решават проблеми с несвойствени за тях методи, е необходимо към тях да се подхожда според характера им - към икономическите по икономически, към политическите - политически. Така както в една уредена държава съществува разделение на властите според задачите им, така трябва да има и разделение на методите съобразно характера на проблемите. Иначе ще продължават да страдат и икономиката, и политиката.

Още за Райна Княгиня

http://www.facebook.com/notes/%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2/%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%8F/10150557804030456

 

от Йордан Василев на 02 май 2011 г. в 11:29

Гледах снощи по телевизията тържествата за Априлското въстание. Всичко добре. Райна Княгиня ушила знамето и го развяла. И дотук. А после? Поразрових се и стигнах до тъжни, да не кажа ужасни факти и заключения за нашенската немара и неуважение към достойни хора и техните потомци.

Ето какво намерих по архиви, спомени и т. н.:

Странни истории от българското минало

ТРАГИЧНАТА УЧАСТ НА РАЙНА КНЯГИНЯ И НА НЕЙНИТЕ СИНОВЕ

Името на Райна Княгиня е легенда, чуваме го още в училище – тя е развяла знамето при обявяването на Априлското въстание, възседнала върху кон. А не знаем какво е станало с нея след това.

Но сега – отначало – Райна поп Георгиева Футекова от Панагюрище е била на 20 години, когато поема риска да бъде с революционерите. Тя заедно с пет други момичета ушива знамето, Бенковски я покачва на бял кон, за да го развее в първия ден на въстанието, прекарва ужасните месеци след поражението във влажно мазе на затвор в Пловдив, след унизително разкарване с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца, тухли и камъни по главната улица в южния ни град през лятото на 1876 година. Големият ангийски журналист Мак Гахан я сравнява с Жана д,Арк.

Била е с горд, независим дух, дори опърничава. Като ученичка има отличен успех и ниско поведение – все непослушна.

Освободена е от турския арест след намесата на американския консул Скайлер, а след това я поема консулът на Русия в Пловдив, българинът Найден Геров. Изпраща я да учи в Русия. Тя избира – според нейния си опак нрав странна специалност – акушерство. Причините – най-кратко следване и най-бързо ще се върне в Родината. Без да подозира, че тогава мечтата й ще бъде вече изпълнена – ще пристигне в свободна България. И без да знае, че теглилата й тепърва започват.

Трябва да напомня, че Райна Княгиня не е от случаен род. Нейният брат Захари Футеков е автор на ценни речници – немско-български, на чуждите думи. И те са преиздавани многократно.

Връща се в Родината, но кой е чул тогава думата “акушерство”? Има си за тази работа хора – бабите, нали и до днес денят на родилната помощ се нарича “бабинден”.

Залавя се Райна с учителство в Търново. Как може да се върне в родното Панагюрище, когато там я възпримат като леко момиче, казано на днешен език – направо курва. При еснафския морал на ХІХ век така се гледа на жена, яхнала кон и развяла знаме...

Докато учи в Русия получава няколко писма от учителя Васил Дипчев. Отговаря му и тя. След Освобождението се виждат през ваканцията в Панагюрище. Той вече е кмет. През юли 1882 година се оженват, тя напуска учителството и се превръща в къщовница на своя грубичък съпруг, който е приел съдбата да вземе такава ”пропаднала” жена, при това навършила цели 26 години – за тогавашните нрави – стара мома. Не чува съветите на близки да се разведе, а ражда пет момчета. Едното умира.

А другите? Добре, че не е била жива да види техните трагедии.

Остава вдовица през 1898 година с четири малки деца на ръце, болна – последици от влагата в затвора, туберкулоза. Преселва се в София, тук има чужди дипломати, които не признават нашенските баби при раждане. Почва да акушерства – бедна, направо мизерстваща, куцука с бастун и фенерче през тогавашното село Орландовци – да помага на родилки. Името на този днешен квартал на София иде от някакъв каменоделец Орландо, италианец, заселил се там и майсторил надгробни паметници.

Райна Княгиня, която сега е легенда за нас, си оставала бедна, нямала средства, за да изучи своите сираци и ги изпраща на държавна издръжка – във военни училища. Не е могла да си въобрази на какво бъдеще ги обрича.

Първият син – Иван Дипчев участва в Балканската и в Първата световна война, стига до чин генерал и се пенсионира през 1936 година. Но комунистическата власт го изпраща в концлагер, а след това и го изправя на старини на съд за въображаеми престъпления отпреди 30 години. Помня това - процесът бе в Троян, а аз бях там изселен и учех в гимназията. Присъда няма, но офицерът не може да понесе унижението и угасва в болница. Гробът му не се знае.

По-сносна е съдбата на втория син – Георги Дипчев. Той завършва морско училище, като машинист на торпедоносеца “Дръзки” участва в потопяването на турския кръстосвач ”Хамидие”, после се заселва в Бургас и умира там от рак.

Трагедия е погубването на третия син – Владимир Дипчев, както и съдбата на цялото му семейство. Офицер, герой от Балканската война с три ордена за храброст, напуска войската след съкращението й според Ньойския договор, става чиновник и директор на кинематографията. След идването на комунистическата власт през 1944 година изчезва, убит незнайно къде като бивш офицер. И гробът на този син на легендарната Райна Княгиня не се знае. Но пък потомците му са изпратени по време на комунизма в концлагер.

Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев – също е офицер, полковник. Макар отдавна да е напуснал армията, по време на комунистическото управление е изпратен в концлагер.

Слава Богу, Райна Княгиня не е могла да види всичко това, защото заболява тежко, загубва представа за реалността (полудява) и умира през 1917 година, преди да се случат трагедиите с потомците й. Тленните й останки намират покой през 1976 година, когато са пренесени от София в родното Панагюрище и са препогребани там в двора на бащината й къща.

Нейният внук ми даде смъртния акт, издаден тогава от софийската община, аз го преснимах и  му го върнах. Тъй че сведенията са достоверни, освен от архиви, всичко бе потвърдено от внука на Райна Княгиня.

                                                                   Йордан Василев

Word of the Day

Article of the Day

This Day in History

Today's Birthday

In the News

Quote of the Day

Spelling Bee
difficulty level:
score: -
please wait...
 
spell the word:

Match Up
Match each word in the left column with its synonym on the right. When finished, click Answer to see the results. Good luck!

 

Hangman