26 февруари 2007

Щастието на децата е единственото, към което училището си струва да се стреми

Тестът с бонбоните


Филип Бийдъл, "Гардиън"

Странни нещица можеш да научиш като образователен специалист на свободна практика. Тази седмица например узнах някои очарователни факти: че хамстерите виждат черно-бяло, че на френски "крастава жаба" е crapaud или че бонбоните, под една или друга форма, имат 2000-годишна история. Което отчасти ме наведе към темата на настоящата ми колонка: бонбоненото изпитание.
В книгата си "Емоционалната интелигентност" Даниъл Гоулмън разказва една история за група американски изследователи, които измислили специфично мъчение за 4-годишни деца. Ученият слага една бонбонка на масата и казва на 4-годишното хлапе, че след малко ще отскочи до магазина за още и ако то устои на изкушението да я излапа, ще го нагости с още една, като се върне. Някои деца успяват да издържат, други - не.
Развитието на децата било проследено и 14 години по-късно се оказало, че бонбоненият тест е по-надежден индикатор за академичния успех, отколкото един IQ-тест. При завършване на колежа тези, които проявили самоконтрол навремето, до един били отличници. Онези, които пък не са успели да си наложат такова свръхчовешко въздържание, свършили като наркоманизирани кукута.
Гоулмън използва тази история като доказателство за огромната важност на умението да обуздаваш импулса, върховното свидетелство за емоционалната интелигентност. Аз бих го изтълкувал другояче. Децата, които са устискали на изкушението, са били идиоти. Що за глупчо би изгубил 20 минути в самоизтезания заради едно-единствено бонбонче? Лапай проклетото нещо в мига, в който го получиш, и питай учения чичко дали на минаване през магазина не би могъл да се отклони мъничко и да ти вземе голям семеен пакет бонбони.
Има хора, които смятат, че в учебните програми трябва да включим и преподаването на "меките умения" на емоционалната интелигентност, за която всъщност бонбоненият тест е просто някакъв капризен показател. Евтиното остроумие настрана, аз съм съгласен с тях.
Това е една област, в която по изключение радикалните решения идват от частния сектор. Представянето на една такава "програма на благополучието" от преподавателя Антъни Селдън в колежа Уелингтън миналата година привлече огромно медийно внимание. Уроците, писани от кеймбриджкия дон д-р Ник Бейлис и изнесени от Иън Морис, един учител, който е истински бисер, очевидно са началото на цяло течение в британското образование. Този месец повече от 200 изтъкнати учители, журналисти и чиновници присъстваха на конференция в Уелингтън, посветена на темата.
В началото на годината и аз отидох в едно училище, за да присъствам на някой от тези уроци. Пътувах натам с едно главно на ум: че тези занимания представляват изтънчена тактика, позволяваща на училището да стовари още повече тежест върху възпитаниците си - дрънни им този образователен "антидепресант", че да може старшината да заплющи още по-яко с камшика.
В крайна сметка обаче подозрението ми, че в намеренията на Селдън има някакво коварство, се разсеяха за секунди. "Учителите, казва той, също както родителите, желаят децата да бъдат умствено и физически здрави и интелигентни в най-широкия смисъл - тъкмо затова са уроците по благополучие. Изследванията и практиката сочат, че те би трябвало да се преподават във всяко училище като знания от първостепенна важност."
Разговарях с 10-ина годишните момчета и всички те без изключение твърдяха, че уроците са им били приятни и изключително полезни. Aко тези занимания са от полза за едни добре осигурени младежи, чиито ученически години минават в идиличните поля на Уелингтън, то колко ли по-важни биха били те за по-необлагодетелстваните?
"Няма по-важна цел за едно училище от това да помага на учениците си да откриват кои са и как да живеят щастлив и нормален живот", казва Селдън. "И колкото повече лоши са условията на живот, толкова по-необходим е този вариант на преподаване", потвърждава той.
Разбира се, освен материалните лишения има и много други форми на бедността (да не пропускаме емоционалните, които понасят учениците в пансионно училище като Уелингтън), но Селдън е прав. Умението да разпознаваш щастието и да го определяш като нещо, може би единственото, към което си струва да се стремиш, не е, както един критик го бе определил, оруелизъм или сталинизъм, а фундамент на доброто образование.
Естествено, не можеш да градиш социално разбирателство върху единия мисионерски плам, но хората, които са в хармония със себе си, не изпитват нужда да търсят някакви изкупителни жертви в други общности. Тоест в случай че тези уроци по добруване намерят път към учебната програма, къде по-удачно да ги вместим, ако не на мястото на провалилия се опит с часовете за гражданско образование?
Да се учат децата да живеят в щастие със себе си и да си съчувстват, със сигурност би допринесло повече за обществената хармония от това да се учат да отдават чест на знамето. И ако тестът с бонбоните е такъв сигурен знак за бъдещите постижения, тогава по някакъв начин би трябвало да се включи в менюто.

Природен газ в бутилки ще се продава и за вкъщи


Бизнес сграда в жк "Дружба" се отоплява с компресиран природен газ. Намиращите се в това ремарке бутилки се сменят средно веднъж на две седмици в зависимост от консумацията. Бутилките с компресиран газ не могат да стоят вътре в сградата. Трябва да са поне на метър отдалечени от нея.


Дори и там, където няма развита газоразпределителна мрежа, се осигурява достъп до евтина енергия


Когато преди няколко години в света започна да си пробива път компресираният природен газ, първи от него се възползваха шофьорите. Усетили предимството на ниската цена, таксиметровите водачи масово минаха на метан, а паралелно с това броят на метан станциите у нас само за около 2-3 години нарасна на 37.
Предимството на компресирания газ е очевидно - с около 5-6 лева се минават 100 километра, докато с бензин това струва към 15 лева, а с пропан-бутан - към 10 лв. Неудобството е именно тежката и обемиста бутилка, която изпълва целия багажник. Но с напредването на технологиите се появиха и олекотени бутилки. В САЩ вече се произвеждат коли, в които метановата уредба е вградена под пода на колата. В страните от ЕС означението на метана - CNG (Compressed Natural Gas), вече може да се види почти на всяка обикновена станция за гориво.
Но и у нас той превзема все повече нови територии. От около година насам започва да се използва и в бита, и дори в промишлеността. За консумация на синьо гориво обичайно трябва достъп до газопровод, но в българските условия на недобре развита газоразпределителна мрежа това може да бъде поправено с


доставката на метан в бутилки по домовете

Поне няколко фирми вече го правят и мнозина предричат голямо бъдеще на този бизнес. Той е въпрос преди всичко на добра логистика и добре направени сметки. Природният газ се купува или от "Булгаргаз", или от някое местно газоразпределително дружество, сгъстява се в компресорна станция от нормалните 5-25 бара до 250 бара, пълни се в бутилки и се доставя до клиента с известна надценка.
От тази година в този бизнес влиза и компанията, която има най-много изградени газоразпределителни мрежи в България - "Овергаз Инк." Проектът "виртуален газопровод", за който фирмата обяви наскоро, представлява сбор от 8 големи компресорни станции, които са разположени така, че всяка от тях се намира в центъра на окръжност с диаметър 80 километра. Така те покриват 90% от територията на държавата.
Осемте станции ще са разположени в София, Бургас, Разград, Велико Търново, Стара Загора, Варна, Пазарджик и Ловеч. "Първите три от тях ще са готови през октомври тази година - в София, Разград и Бургас. Останалите - догодина", казва зам.-директорът по търговията с природен газ в компанията Евгений Градинар.
За разлика от съществуващите компресорни станции, които са обърнати изцяло към нуждите на автомобилите на метан, задачата на осемте станции на "Овергаз" е да снабдяват обществени, промишлени и битови потребители в селищата, в които газоразпределителното дружество не може да стигне скоро. Фирмата инвестира не само в станциите за сгъстяване на природния газ, а в бутилките и в цялата система за снабдяване общо 58 млн. лв.
Бутилките с метан, които ще се доставят от "Овергаз", не приличат на бутилките за автомобили, а по-скоро

наподобяват бутилките за кислород

Събират 22 кубически метра сгъстен газ, празни тежат 85 кг и са високи 1.90 метра. Съществуват 4 вида бутилки. Някои са изработени от стомана, а други - от композитни материали.
Заради сравнително малкия обем на бутилките за инсталациите, работещи с метан, са изработени специални контейнери, в които са поставени по 6, 9, 12 или 16 бутилки. Всички те са свързани помежду си, така че когато газът от едната бутилка свърши, почва да се черпи от следващата.
Тъй като при големите консуматори харченето ще става сравнително бързо, специална електронна система ще следи дистанционно колко гориво е останало и ще подава сигнал в диспечерския център на "Овергаз", за да се достави следващата пратка.
"За промишлени обекти и по-големите обществени сгради снабдяването ще става по специална схема", казва ръководителят на проекта Градинар. Т.нар. трейлери - полуремаркета, ще се доставят от "Овергаз" до потребителя. В един трейлер се събират няколко контейнера с бутилки. По-малките потребители няма да ползват принципа празно за пълно, а ще получават от доставчика контейнер с определен брой бутилки и сами ще следят за дебита на горивото, за да сигнализират до най-близкия офис на "Овергаз". Колите на компанията, които ще доставят сгъстения газ, ще имат специални маршрути и ще допълват празните бутилки на място. Своеобразните ходещи метан станции ще могат и да бъдат викани по телефона.
За разлика от пропан-бутана бутилките със сгъстения природен газ

не могат да стоят в сградата, в която се ползва горивото

Те са на открито, например в двора.
Очакванията на ръководителите на проекта са, че цената на бутилките с метан за битови и промишлени нужди ще е около 30% над цената на природния газ за битови потребители от мрежата на "Овергаз" в страната (виж карето). В тези 30% надценка обаче влиза и цената за доставката.
За да минат на сгъстен природен газ, клиентите трябва да направят първоначална инвестиция, съизмерима с тази, която правят хората в селищата с развита газоразпределителна мрежа. Ако сградата си има вътрешна отоплителна инсталация, котелът й трябва да бъде приспособен да изгаря природен газ. В такъв случай трябва да се изгради само т.нар. "регулираща група", т.е. тръбната връзка между бутилките с метан и самото котле. Разстоянието според нормативите трябва да бъде минимум 1 метър от жилищните сгради, а 1 линеен метър тръба на пазара в момента е 23 лева.
По-сложно е със сградите, в които отоплителната инсталация е пригодена за друг вид гориво. В такъв случай трябва да се инвестира в смяна на старата абонатна станция и в котел на природен газ. Неговата цена е в зависимост от мощността му. За една малка къща с площ между 80 и 180 квадрата е необходим котел с мощност 6 до 24 киловата, който в момента струва 1000-1200 лв. Става въпрос за едноконтурен котел, който е пприспособен само да вкарва топла вода в отоплителните тела. За отоплението на такова жилище през цялата зима ще са необходими не повече от 500 кубически метра несгъстен природен газ, който струва не повече от 250 лева. Ако се предпочете вариантът на сгъстения, към тази цена просто трябва да се добавят 30-те процента надценка за докарването на метана до къщи.

Този базов модел може да се разширява

Най-малкото защото при едноконтурен котел за топла вода в жилището трябва да се прокарва отделна инсталация до газов бойлер и да се купува такъв бойлер. Цените на газовите бойлери в момента се движат между 500 и 700 лева. 80-литров обемен газов бойлер например на едно загряване харчи газ за 30 ст., а 150-литровият - за 60 ст. Проточен бойлер с дебит 10 литра на минута харчи газ за 2 ст. на минута, но само в момента, в който водата е пусната.
За да не се изгражда отделна инсталация за топла вода, може да се инсталира двуконтурен котел, който струва малко по-скъпо. Отделно от това една газова инсталация може да се разширява безкрайно. Дори готварската печка на пропан-бутан може сравнително лесно и евтино да се приспособи за природен газ със смяна на дюзата преди горелката, което, разбира се, се прави от специалист. Иначе италианска газова печка с 4 котлона и газова фурна струва между 300 и 600 лева. Продават се и готварски уреди за вграждане.
В най-съвършения си вариант една газова инсталация освен за отопление, готвене и топла вода може да служи и за охлаждане. Т.нар. "чилъри" са последните постижения на техниката в тази област, но засега струват сравнително скъпо. За охлаждане на помещение от 100 до 700 квадрата например трябват уреди, които струват между 14 000 и 70 000 лева.
Всичко това важи, разбира се, само за еднофамилни жилища или за новото строителство. Алтернативите за един панелен блок, който иска да се отърве от местната топлофикация и в същото време на обитателите му не им се занимава с въглища или нафта, са по-малко. Ако блокът е имал парно, значи има и абонатна станция, която просто трябва да се преустрои и оттам нагоре може да се използва съществуващата система за парно и топла вода. Такова преустройство струва най-малко 15 000 лева, но пък не е нужно нищо друго и на обитателите на един 8-етажен вход ще се наложи да дадат по около 600 лева на апартамент. Разбира се - и да намерят място на батерията с бутилките някъде извън сградата.


-----
ЦЕНИ НА ГОРИВАТА В ЕВРОПА
(в евро)

странабензин (в евро на литър)дизел (в евро на литър)метан (в евро на кг)цена на метана към литър бензин
Австрия1.101.070.520.69
Белгия1.301.000.330.45
България0.830.800.240.33
Чехия0.810.900.290.39
Франция1.080.790.460.62
Германия1.221.100.490.54
Италия1.261.170.330.47
Норвегия1.201.030.300.41
Полша0.910.850.190.26
Испания1.000.930.410.48
Швейцария1.081.130.530.67
Великобритания1.371.310.430.57



В зависимост от нуждите в един контейнер с бутилки може да се сложат 24 или 25 бутилки, свързани помежду си, когато се изпразни едната, автоматично се включва следващата.

Неспасяемата

Реконтра


Димитър Бежански

Прибирам се миналата седмица към къщи и на улицата ме среща един приятел.
- О - вика, - Мите, откога не сме се виждали, ела - вика - да те водя на един коктейл!
- Не ща - викам, - не обичам коктейлите!
Той като взе да ме гледа едно подозрително! Ама подозрителнооо!
- Как така - вика - не обичаш коктейлите?! Що не обичаш коктейлите?! Ти - вика - българин ли си? Няма - вика - българин, който да не обича коктейлите!
Изгледа ме още веднъж подозрително и си отиде на коктейла без мене.
Два дни по-късно ми се обажда Майкъл Чорни. Звъни ми на домашния телефон.
- Здравствуй - вика, - Митя! Как дела?
- Ами как да са ми - викам - делата? Харашо са! Очень даже са харашо!
А Майкъл въздиша.
- У тебя - вика - дела харашо, но у "Левски" плоха идут! Вазми - вика - потренируй ти ребятата!
- Бе, как бе, Миша! - викам. - Как ще ги тренирам аз ребятата?! Аз нищо не разбирам от футбол!
Гласът на Мишата изведнъж стана подозрителен. Ама подозрителеееен!
- Как - вика - ничево не разбираш ат футбол?! Ти - вика - балгар? Нет - вика - такова балгарина, каторий не разбира ат футбол!
Тъкмо той затвори телефона и ми звъни Симеон. Да, да - същият! Симеон Сакскобургготски.
- Здравейте - вика, - Бежански!
- Здраве желая - викам, - Ваше величество!
- Бихте ли се съгласили - вика - да ви предложим за евродепутат? От моята партия...
- О, не - викам, - Ваше величество, недейте! Не ме бива за тая работа! Намерете си някой друг!
- А обикновен депутат? - вика той. - Дето има една дума, ще кандисате ли да станете един най-прост депутат на другите избори? Щото това-онова, едно-друго, ама май се задават предсрочни избори...
- И за най-прост депутат - викам - не кандисвам, бай Симеоне! Не ме бива за тая работа, казах ти...
Симеон помълча минута-две, после попита, но попита така - с подозрение:
- Абе, бай Димитре - вика, - ти българин ли си? Щото - вика - аз, дето съм човек вече на възраст, за първи път попадам на българин, който разправя, че не го бива за депутат...
Помълча още малко, помълча, каза едно "хм!" и затвори.
След него - Серьожата! Абе, кво им става на тия премиери? Тъкмо приключа с бившия и ми звъни настоящият!
- Бате Митко - вика, - много съм на зор! Ще трябва да правя ремонт на кабинета! Навиваш ли се да станеш министър?
- Недей - викам, - Сергейчо! Недей, мойто момче! Не ставам аз за министър!
Серьожата много се озадачи.
- Как така - вика - не ставаш?! Аз премиер станах, без да се замисля, ти за министър отказваш! Ти българин ли си, какъв си?!
- Ако щеш - викам, - печенег ме пиши, но отказвам!
Момчето се обиди и ми тресна телефона.
А тази сутрин пък ми звънят едни младежи, симпатични такива, ентусиазирани. Но ми звънят не по телефона, а направо на вратата.
- Правим - викат - нова партия! ПСБ! Партия за спасение на България! Запишете се при нас! Да спасим заедно България!
Отказах и на тях. Страна, в която всеки след родината най-обича коктейлите, в която всеки разбира от футбол, всеки умира да бъде депутат и всеки е готов още утре да стане министър, такава страна е неспасяема!

Българите се трудят дълго, но неефективно


България, Румъния и Турция са държавите, в които на работното място се ползват най-малко ИТ технологии


Работното време на българите е сред най-продължителните. По този показател България е на трето място сред държавите от ЕС. Преди нас са само Румъния и Гърция. У нас служителите най-често се трудят и през почивните дни, сочи проучване на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд.

В него са участвали 30 000 души от 31 държави. Освен 27-те страни от ЕС, Швейцария и Норвегия изследването обхваща и новите кандидатки за Евросъюза Турция и Хърватия.
България държи водещо място и по заетост в събота и неделя. Преди нас са Турция, Гърция, Румъния и Полша. В Холандия, Швеция и Дания през почивните дни рядко се работи. Българите и румънците най-често се препитават във вечерните и нощните часове. На българите им се налага да се трудят над 5 вечери седмично, като по този показател отново са на първо място. Следват ни само Гърция, Естония, Италия, Кипър, Малта, Португалия.
България и Румъния са първенци и по "скованост" на работното време. Работещите и в двете държави почти нямат възможност сами да разпределят работните си часове, като най-често то е предварително зададено от компанията. Почти 1/2 от работниците в северните европейски държави могат да адаптират работното си време според своите нужди, докато 75% от служителите в Източна Европа нямат тази възможност. Най-зле е положението в България и Румъния - този дял е над 85%.
Въпреки продължителното работно време и извънредните часове българите са на едно от последните места по интензивност на свършеното. По показателите бързина и спазване на срокове в България, Латвия, Литва и Полша равнището на интензитет е под 35%, докато в Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Гърция, Словения и Швеция е над 50%.
Под 10% от служителите у нас получават допълнително обучение и квалификация за сметка на работодателя. В съседна Румъния, Испания, Гърция, Унгария и Португалия обаче равнището е малко под 20%. В Швеция и Финландия 50% от работниците се обучават в службата.



България е на последно място от всички държави в ЕС и по "автономност" на работното място, т. е. възможността служителят сам да избира и променя задачите си, методите на работа, както и партньорите, с които си сътрудничи. У нас все още се разчита предимно на директния контрол на шефа върху служителя.
Въпреки че през последните години трябваше бързо да догонваме изискванията на ЕС, изследването показва, че през 2005 г. българите и румънците са понамалили оборотите на работа в сравнение с 2001 г. Спадът в България дори е най-висок - над 10%. Интензивността е намаляла и в други от новоприетите членки на ЕС - Полша, Кипър и Малта. Най-много са подобрили темпа на работата словенците.
България, Румъния и Турция са държавите, в които на работното място се ползват най-малко ИТ технологии. За сметка на това показателят на използваните други машини е доста по-висок. В Холандия и скандинавските държави положението е обратното.
Едва 1.9% от работната сила у нас ползва форми на почасова заетост. Равнището в България е най-ниското сред останалите държави от ЕС, като по този показател ни изпреварват дори и новите кандидатки за Евросъюза Турция и Хърватия. Почасовата заетост не е много разпространена и в Кипър, Латвия, Словения и Португалия, но делът там е под 7%.
В ЕС 78% от работещите са на безсрочен трудов договор, а 12% са на срочен. В Полша (22%), Испания (21%) и България (19%) срочните договори са най-разпространени.

13 февруари 2007

РАЗХОДИ ЗА ЖИВОТ

Средните позиции и нискоквалифицираният труд в София са по-добре платени в сравнение с останалите градове в страната, сочи проучване на анализаторската група "Индъстри Уоч". За средни позиции се смятат работещите като касиери, дистрибутори, продавачи, обясни Георги Стоев от компанията. Служителите от това ниво нямат специализирани знания и лесно могат да сменят сферата на дейност.
Според изследването дистрибутор или касиер в Бургас получава чувствително по-малко отколкото в София. Разликата е около 20%, поясни той. Заплатите на строителните работници обаче са почти изравнени за двата града, отчита проучването. Типичният служител на средна позиция владее базово английски и е на възраст между 25 и 45 г. Той може да се адаптира бързо в нова среда и да придобива нови функции. Дипломата от университет на служителя не е разграничителната линия между среден и специализиран персонал. Данните са на база анкетиране на домакинства, обясни Стоев.
Животът в София е най-скъп, следващи по скъпотия са Бургас и Варна, сочат данните на проучването. Един лев купува около 20% повече услуги в Пловдив отколкото в столицата. От големите градове най-евтино е в Плевен. Там цената на живот е 22% по-ниска от столицата. Проучването потвърждава резултатите от предходните изследвания, съобщиха от компанията.
ЗАПЛАТИ ЗА СРЕДНИ ПОЗИЦИИ
(индекс София = 100)
София100.0
Хасково87.7
Варна87.1
Бургас80.5
Стара Загора77.2
Велико Търново75.1
Пловдив68.5
Русе68.4
Плевен60.4


РАЗХОДИ НА ЖИВОТ
(Индекс София = 100)
София100
Бургас95.6
Варна93.6
Хасково90.5
Стара Загора87.8
Пловдив83.3
Русе82.8
Велико Търново82.2
Плевен78.4

12 февруари 2007

Буш гласи война с Велика Персия

Аргументи и факти

Буш гласи война с Велика Персия

Гробове на загинали в Ирак американски войници в Лафайет, щата Калифорния. Президентът Буш трябва сериозно да се замисли за Иран, ако не иска кръстовете да се умножат.

СНИМКА: РОЙТЕРС

Уроците на историята показват, че трябва да се преговаря, а не да се воюва

Милт Бирден*, Интернешънъл хералд трибюн

За да удари Иран, Америка започва трескаво да търси casus belli (причина за война). Почвата обаче трябва да се подготви. Трябва да се успокои Конгресът, който току-що е започнал работа и все още е настроен да се заяжда с правителството. В необходимостта от войната трябва да бъде убеден американският народ, който задава все повече неудобни въпроси на властите. За да бъде оправдана новата война, ни плашат или с иранската ядрена бомба, или с "неопровержими" доказателства за иранската вина относно всички нещастия на Америка в Ирак.
Преди обаче американците да бъдат хвърлени в третата война срещу мюсюлманска държава, нека си припомним на какво ни е научил миналият век. Тогава нито една страна, започнала голяма война, не я е завършила като победителка. Нещо повече, през последните 50 години няма война, спечелена от чуждестранен окупатор.
Този урок усвоих от личен опит. През 1986 г. служих в Пакистан и отговарях за операция на ЦРУ, която трябваше да подпомогне афганистанската съпротива, воюваща срещу съветските войски.
Ще се постарая да обоснова позицията чрез факти от цели три войни - Корейската, Виетнамската и Афганистанската. Тях големите противници от Студената война водеха с чужди ръце.
За първи път САЩ се оказаха една от воюващите страни през юни 1950 г., когато Северна Корея нападна Южна Корея. От самото начало на бойните действия Северът получаваше помощ от Китай и ползваше услугите на съветски военни съветници. Всички "външни участници" в този конфликт - САЩ, Съветският съюз и Китай - еднакво добре разбираха, че трябва на всяка цена да избегнат пряк сблъсък помежду си.
През 1951 г. командващият американската армия в Корея ген. Дъглас Маккартър реши да "тръгне срещу правилата" и предложи да се нанесат серии от въздушни удари срещу Китай. Президентът Труман обаче отказа, защото смяташе, че Съветският съюз ще влезе във войната. А когато Маккартър публично разкритикува президентското решение, Труман го уволни. В онази война със Съветския съюз и Китай, която Америка "сякаш не водеше", ние загубихме 40 000 убити.

По същите правила се водеше и войната в Югоизточна Азия

Властите на Северен Виетнам и партизаните от Виетконг получаваха максимална помощ от Съветския съюз и Китай. И макар че ръката на Москва и Пекин явно убиваше американски войници, Вашингтон нито за миг не е разглеждал сериозно възможността за удар срещу едната или другата страна. Във Виетнам Америка продължи "задкулисната си война" с Китай и Съветския съюз, която ни струваше още 50 000 човешки живота.
През декември 1979 г. в същата ситуация попадна Съветският съюз, който хвърли войски в Афганистан. Бойците от афганистанската съпротива нямаше с какво да се противопоставят освен със стари пушки. Президентът Джими Картър постави пред ЦРУ задачата да организира помощ за тях. В операцията участваше цяла коалиция - Великобритания, Саудитска Арабия, Египет и Китай. Да, да, този път китайците с готовност доставяха оръжия, които обаче убиваха съветски, а не американски войници. През ръцете на ЦРУ минаваше буквално всеки патрон, всяка мина, всеки гранатомет и всяка зенитна ракета, с които муджахидините обстрелваха съветските войски. И пак Съветите нямаха никакви сериозни намерения да нанесат удар срещу държавите, подкрепящи афганистанската съпротива - освен няколко иронични закани от офицери на тяхното разузнаване. През 1989 г. Съветите разбраха, че няма да успеят, и се махнаха от Афганистан - там те оставиха 15 000 загинали войници. След още две години империята издъхна.

"Войната с чужди ръце" е урок,

който Америка трябва да усвои в условията на ожесточена конфронтация с Ирак. Ако има война, по-добре да я започне другата страна. Администрацията на Джордж Буш може колкото си иска да тръби, че няма да преговаря с буйния самохвалко Махмуд Ахмадинеджад, защото Иран имал ядрени амбиции и защото обвинява Техеран, че води "скрити войни" в Ирак, Сирия, Ливан и палестинските територии. Вашингтон обаче трябва винаги да помни, че историческите корени на държавата, която ние познаваме като Иран, стигат до древна Персия, че в душата на всеки иранец живее персиец, който мисли за страната си единствено като за "Великия Иран". Много преди западния свят да бъде завоюван от Римската империя, няколко персийски династии са владеели територия от Кавказ до река Инд. Доскоро в това културно и до голяма степен политически обединено пространство влизаха и Ирак, и Афганистан, и какви ли не още територии.
Ето защо е чиста проба самозалъгване да се мисли, че Иран би бил страничен наблюдател, когато чужда армия нахлува в територията на "Великия Иран". Това, което Иран прави в региона, е само персийска шарка в познатата на всички ни доктрина "Монро". Когато навремето я прие, Америка едностранно обяви на света, че няма да търпи външна намеса в работите на американското полукълбо.
Ако Америка започне война с Иран, тя трябва да бъде оправдана със сериозни факти, а не с политическа ловкост. Иначе такава война, независимо как ще започне, вероятно ще свърши, както е на път да свърши иракската авантюра - тоест много лошо.
Било на Буш, било на президента след него ще се наложи да започне преговори с Иран. Но ако това е неизбежно, защо да се протака.
-------------
*От 1986 г. до изтеглянето на съветския контингент от Афганистан през 1989 г. Милт Бирден е ръководил действията на ЦРУ в Пакистан.



Последните американци и някои техни близки помощници избягаха от Виетнам с вертолет от покрива на американското посолство в Сайгон на 29 април 1975 г.

Снимка: архив на "Сега"



Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад държи реч в парламента. САЩ ще трябва да го приемат за политически партньор, ако са усвоили уроците на историята.

СНИМКА: РОЙТЕРС



Филтриране на икономическия спам

Сегашна стойност

Филтриране на икономическия спам

Емил Хърсев д-р ик.

Всеки жител на мрежата е засипан от куп натрапчиви съобщения. Едни продават виагра и острови в Егея, други волски се пънат със стратегии за бързо забогатяване. Обща е пълната безполезност и загубено време да ги чете човек. Подобен куп от явно налудни мисли и програми връхлитат и топящото се малцинство на онези, които все още четат икономически анализи и прогнози. Към пооклюмалите вече

основни генератори на стратегически спам

от Международния валутен фонд, Световната банка и местните партии с нови сили напират евробюрократите и хиляди неправителствени организации. (Чудна работа, кой издържа цялото това непродуктивно котило?) Всички те произвеждат книжна маса от десетки хиляди страници месечно - доклади, обзори, прогнози и най-вече програми как да се трупат и харчат пари от хазната. Като изключим десетина души, мислещи със собствените си глави, останалите папагалстват продукцията на международната надзорна бюрокрация. През последните месеци именно транснационалните чиновници бълват предимно

умоповредени предсказания

Най-разпространеното е, че българската икономика била прегряла, защото ръстът на брутния продукт, доходите и най-вече потреблението много изпреварили свръхумните им и високотеоретични модели. Още през 2006 г. растежът трябвало да се "укроти" и да слезе под устойчивия от 2-3 години темп над 5% годишно. После щял да падне под 4%, защото тъй показвал мимикриращият модел на развитието от 1990 г. насам (т.е. онова, на което същите международни стабилизатори бабуваха). Това е единственият начин да се сбъдне предначертаният от средата на 90-те години робски път на мъчително компенсиране на стопанския разгром, причинен тъкмо от политиката на "стабилизация чрез ликвидация" и свръхфискализация. Според базовия модел България трябваше да достигне най-бедната третина страни в Европа след 50 години. Сметките показват, че ако темпът на ръст се задържи на сегашното ниво, за "догонване" на растящите с по 2.5% годишно стари европейци са нужни едва 20 години. Но стана ясно, че

реалните факти им се надсмиват

непрекъснато над "софистикираните" цифроблудства. Стана ясно, че брутният продукт за 2006 г. е пораснал към 6.5%. И това е резултат от времето преди десятъка. При намалялата с 1/3 ставка на корпоративния данък плахо, но видимо, оборотите и доходите на местния бизнес изплуват в отчетите. Оказа се, че нива на безработица под 8%, които според правителствената прогноза трябваше да стигнем след 2009 г., са факт още през октомври 2006 г. Значи производството съвсем не е толкова умряло, колкото казва статистиката. Привет на сивите оцеляващи! Като покажат и скритите доходи, ще стане ясно, че българският бизнес съвсем не е неконкурентоспособен колкото го броим. (Помните ли онези англофонни смешници, които преди 2 години "презентираха" помпозния си труд, уж доказващ, че у нас само чуждите фирми работели ефективно, местните едва покривали загубите? Няма и нужда да се помнят.) Опасявам се, че икономиката ще има

съвсем различни проблеми

от онези, от които насилствено ни лекуват международните стратези на българския преход. Опасявам се, че най-тежък ще е дефицитът на работна сила. Нашенецът съвсем не е толкова безработен, колкото се изкарва. Това е главната причина за ниското му участие в пазара на труда. За да се откаже от собствения си домашен поминък и хитринки, та да се хване наемен работник, българинът претендира за заплата съвсем близо до европейските. Алтернативата ще е внос на работна ръка от Европа, т.е. много бързо нарастване на цената на труда у нас. Тази тенденция "моделистите" ще я хванат през 2010 г., като обработят данните, публикувани през 2009 г. за 2007 г. А в най-перспективните отрасли

бумът тепърва предстои

Макар отписано от всички (наши и най-вече чужди) стратези, селското стопанство ще е следващата стопанска експлозия. Ще познаете началния й тътен по удвоеното производство на домати (някога бяхме световен производител № 1 на тази култура) и утроения брой на млечните овчи стада. Както взрива на туризма, така и ренесансът на земеделието ще е "изненадващ" за всички фабриканти на икономически спам. Впрочем най-добрият начин да се избавим от спам е да не се мъчим с филтриране на ценното в пороя простотии. Практичният човек хвърля без колебание целия спам в папката Trash (сиреч "боклук"). На икономическия спам също мястото му е на боклука.

ООН с резолюция срещу събарянето на антифашистките паметници

  ООН прие резолюция срещу героизирането на нацизма. В нея изрично се осъжда оскверняването и събарянето на монументи, в памет на хората, ко...