Справедлив съд

Хаосът в определянето на компенсациите за жертви и наследници на пострадали води до абсурдни разлики в сумите
Изглежда абсурдно за едно и също престъпление съдилищата да присъждат различни суми на жертвите. Несправедливо е в страна като малка България съдиите да имат толкова различен аршин при оценяването на човешкия живот.

Логично ли е един съд да отсъди 300 000 лв. обезщетение за блъснат от кола, а друг да определи 40 000 лв. за убит на пътя, и то само защото наследниците са четирима?
А как и защо в САЩ, Великобритания, Германия дори за изгаряне от кафе или развалена храна се присъждат милионни обезщетения, а тук дори за смърт или не се плаща нищо, или пък цената е примерно 5000 лв.? И накрая дори и тя да не може да бъде събрана.
Хаосът в нормативната база, съдебната практика, оценките, определянето, отсъждането и плащането на обезщетения в страната е огромен. И това е така и по наказателни дела, и по граждански, търговски, при отчуждителни процедури, при уволнения и т.н., и т.н. Стотици и дори хиляди нормативни актове съдържат думата обезщетения, още толкова говорят за морални и материални, за имуществени и неимуществени щети и вреди.
Този лабиринт е сякаш нарочно направен, за да не могат да се оправят пострадалите от престъпления, онези, които са ощетени от работодател или държава, наследниците на жертвите, хората, които са си изпатили от продукт на някоя мощна и платежоспособна фирма, или пък онези, на които им събарят къщата, за да построят някоя магистрала.
Естествено, най-сложни и спорни са обезщетенията, които се присъждат по наказателните дела. Защото става дума за средни и тежки телесни повреди, инвалидност, смърт, за много човешка мъка.
Тук драмата започва още с няколко текста в Наказателно-процесуалния кодекс, според който граждански ищец (какъвто може да е пострадалият от престъплението или неговите наследници) може да встъпи едва в съдебната фаза на процеса. В същото време същият НПК предвижда, че прокурорът може да се споразумява със съответния престъпник при определени обстоятелства - признаване на вината например, и да внася споразумението за одобрение без съгласието на пострадалите. И това за съжаление вече нерядко се получава. А по закон споразумение трябва да се сключва само когато щетите, нанесени на пострадалия, са възстановени от извършителя. Но на практика нищо подобно не се получава.
И тогава трябва

да се изчака минаването през всички инстанции

на наказателното дело, за да може пострадалите да заведат гражданско дело и искове за обезщетение. Защото съществува забрана да има гражданско дело, докато за същото деяние тече наказателно. Абсурдът не свършва дотук.
Съвсем естествено и много по-лесно върви гражданският иск в един наказателен процес - има задължително прокурор, който трябва да защитава интересите и на пострадалия, не се плаща такса, използват се доказателствата по делото и др. Но законът предвижда възможност, ако е много сложен казусът, ако се прецени, че ще има затруднение за наказателната фаза, съдът да не допуска гражданските искове в наказателния процес.
Но дори и когато всичко е наред, когато пострадалият или неговите наследници бъдат конституирани като граждански ищци, то парадоксите не свършват. По закон размерите на обезщетенията се определят "по справедливост" от съда. Всичко е оставено на субективната преценка на съдиите, които пък трябва да кажат колко основателна е претенцията на гражданските ищци. На пръв поглед изглежда логично - щом същият съдия или същите съдии ще изпратят съответния престъпник в затвора, ще го осъдят на лишаване от свобода, трябва да могат и да определят и размера на обезщетенията.
Освен това някой може да има прекалени претенции. Въпреки че кой може да каже колко голяма е претенцията на наследниците на избито от пиян шофьор цяло семейство например? Или на изверг, убил дете?

Но понятието "справедливост" за всеки съдия е разтегливо

и се изразява в различни суми. Един съд отсъжда, че за тежка телесна повреда съответният пострадал ще трябва да получи 10 000 лв., а друг за същото определя 300 000 лв. Някой ще опонира, че може да има различни обстоятелства, че за една травма се налага едно лечение, а за втора - друго. Нищо подобно. Тежката телесна повреда си е тежка и във всичките й разновидности се намира събрана на едно място в Наказателния кодекс, защото законодателят ги смята за равностойни.
За телесна повреда нерядко се присъжда много повече, отколкото за смърт. Човешкият живот се оценява на 10, 20, пряко сили 50 или 100 000 лв. И тук идваме до други странности. Често съдилищата казват, че било по-добре да се присъждат по-малки суми, за да бъдат събираеми. Никаква логика няма в това. Ако примерно се присъдят 10 000 лв. обезщетение, защото могат да се платят, няма никакъв проблем да се отсъдят и 100 000 лв., пък дори и после да се събере само една десета от тях. Ще е ясно обаче, че първо се уважават човешкото здраве и живот, че наистина престъпникът ще работи цял живот, за

да се издължава към жертвите или техните наследници

Иначе не става дума за наказателно, а за благотворително право. Защото и без това едва се преглъщат ниските наказания, необявената амнистия чрез замяна на наказателна отговорност с административна глоба, за да се приема и ниската финансова санкция.
Полицаят от Велинград, който уби възрастния гъбар, бе осъден на глоба 1500 лв. Сега наследниците на убития водят гражданско дело с искове за общо 200 000 солидарно срещу извършителя и МВР. С интерес ще наблюдаваме поведението на съда.
Смята се, че най-лесно обезщетения се присъждат и лесно се плащат в наказателните дела при пътно-транспортни произшествия. Счита се, че застраховките могат бързо след присъда да обезщетят съответния пострадал. За съжаление обаче нищо подобно не се получава на практика. Нещо повече. Все повече са случаите, в които застрахователите правят всичко възможно да не платят, да протакат, да обясняват, че те не са били страна по наказателното дело и присъдата изобщо не ги ангажира. Законът им дава право да оспорват размера на присъденото обезщетение. А е редно, когато когато има застраховка и причинителят бъде осъден по наказателно дело, застрахователят да плати съответно обезщетение, а после да си търсят парите от извършителя. Но не. Съдът отсъжда 10 000 лв., а застрахователят казва мога да платя 3000 лв. И в общи линии нищо не може да са направи срещу това.
Същата ситуация се разиграва

и ако обезщетение се търси в граждански процес

Ако не бъде привлечен застрахователят като страна по делото, той прави същото. Просто законът му го позволява. Затова винаги в такива случаи трябва искът да се насочва не само срещу причинителя, но и срещу застрахователя.
Начинът, по който се търси обезщетение по гражданско-правен път, е Законът за задълженията и договорите (чл. 45 и следващи) и Гражданския процесуален кодекс. Според първия всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тук принципът е, че във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Ищецът трябва да внесе 4 на сто държавна такса върху иска си. Затова и тук и претендираните суми са далеч по-умерени. Друг е въпросът доколко е редно да я има първоначално таксата.
Факт е, че в България и по граждански, и по наказателни дела

често се присъждат смешни суми

Включително и срещу големи фирми нарушителки, които могат и би трябвало да бъдат принуждавани да плащат тежки глоби и обезщетения, докато се научат да уважават обществото и хората.
Същото е и положението, когато се съди държавата. Обикновено по някаква негласна уговорка се присъждат смешни суми. В същото време за неуважената част от иска този, който се жалва, трябва да плати горепосочената 4-процентова такса. И има случаи, в които осъждат държавата, съдът признава, че съответно лице е увредено, претърпяло е имуществени и неимуществени вреди, но се присъждат примерно 5 хиляди лева при 505 000 лв. иск. И така този, който е осъдил държавата, трябва да плати 4% върху неуважената част - 500 000, т.е. 20 000 лв.
Нещо подобно се получи по делото на Иван Славков срещу държавата за незаконен арест. По него присъденото обезщетение бе 15 000 лв., а дължимите от него разноски - 19 400 лв.
След като държавата е осъдена, е повече от естествено тя да поеме всички разходи по делото. Освен това този закон забранява юридически лица да могат да търсят обезщетения от държавата. Дори Върховният касационен съд наскоро потвърди с тълкувателно решение това правило. Без логично обяснение.
Не дава надежда за повече справедливост и законът за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, който скоро ще влезе в сила. Оказва се, че компенсации ще получават само жертвите и наследниците, които са претърпели само имуществени вреди от тероризъм, умишлено убийство, умишлено причинена тежка повреда, трафик на хора и от престъпления, извършени от организирани престъпни групи. И толкова. Отгоре на всичко размерът на тази компенсация ще е от 250 до най-много 5000 лв., а получаването й е дълго и сложно.
Очевидно е, че режимът на обезщетенията се нуждае от спешен ремонт. Няма спор, че на дискусия и на ограничения трябва да бъде подложено абсолютното право на съда да преценява по "справедливост" размерите на компенсациите. Трябва да бъде променен и режимът за застрахователите. А пострадалите трябва да имат всички права в наказателния процес от самото му начало.
Затова и законодателят трябва да запретне ръкави и да вкара ред в тази област. Ако трябва да напише и отделен закон за обезщетенията, в които ясно да бъдат разписани правилата. Своя принос трябва да даде и Върховният касационен съд с поредица тълкувателни решения по темата.

Ремонти

Да си наемеш ремонтна бригада си е цяло приключение. От старта на процеса до финалните дейности на човек се налага да гледа хаос, мръсотия и шум. Но пък надзирателските функции спрямо работещите са задължителни.
Ако човек има европейско мислене и отива в отпуска, оставяйки строителите да се справят с жилището, както са решили, сериозният проблем възниква впоследствие - картината, която заварват, често няма нищо общо с мечтаното обновяване, а по-скоро прилича на бомбардировка. Има и още по-песимистични сценарии - половината домашен инвентар е повреден, а бригадата почти се е нанесла в жилището. Тоест правило №1 трябва да бъде - ремонтната бригада изисква сериозно надзираване. Ако самият вие не можете да се наемете с това, е желателно да го направи някой друг, на когото наистина може да разчитате.
Понякога сравнително безболезнено изглежда ситуацията отговорността да се прехвърли на фирмата, която е строила обекта. Това обаче е изпълнимо само при ново строителство. Дори при него обаче не всички предприемачи са склонни да се ангажират с т.нар. довършителни работи въпреки уговорката, че за целта ще им бъде платено допълнително. Добра алтернатива е да наемете специализирана фирма за ремонта или поне майстори, които са изпитани най-малкото в приятелския ви кръг. В първия случай обаче не разчитайте на устни договорки, а сключете договор със срокове и цени черно на бяло. Във втория явно ще трябва да се доверите на бригадата и опита на приятелите си.
Освен чисто организаторските драми рано или късно ще стигнете и до тези с ценообразуването. Възможностите за изнудване и извиване на ръце в това отношение никак не са малко. Започва се с някои липсващи неща около материалите, допълнително извършени работи и се стига до стойността на труда. Хубаво е да се знае обаче, че част от фирмите, ангажирани с довършителни или строително-ремонтни дейности, имат утвърден ценоразпис за труд. И обикновено тарифите на отделните майстори не варират много от някои общоприети числа.
Тарифите обикновено зависят от площта. Колкото по-малка е тя, толкова по-скъп е трудът за квадратен метър. За пространства до 200 кв. м за полагане на фаянс, теракота или гранитогрес се искат по 18 лв./кв. м без ДДС. Когато пространството е над 200 кв. м, трудът е 17 лв., а за обекти над 500 кв. м пада на 16 лв. без ДДС. Полагането на мазилка в жилище или офис до 200 кв. м може да струва от 6.50 лв. до 35 лв./кв. м в зависимост от вида й. Най-евтини са варо-циментовите, минералните, полимерните, силиконовите и силикатните мазилки. Естествено, много по-скъпо струват мазилки от типа стуко венециано, кракле и стоун ефект. Двойна понякога е разликата в тарифите за редене на масивен паркет. Сухото редене струва 6 лв./кв. м, докато реденето с лепене - 12 лв. Малко по-ниски са цените за полагането на ламинат. За плоскостите по системата "клик и лок" трудът струва 3.50 лв./кв. м. Тези, които се лепят, излизат по 5.50 лв. за квадрат.
От самото начало е добре да сте наясно, че за луксозни и дизайнерски изпълнения тарифите са по споразумение. Иначе по груби сметки цените на довършителните работи със стандартни или около средния клас материали и включена цена на труда излизат от 50 до 100 евро за кв. м.

ТАБЛИЦА: Тарифи за труд на някои ремонтни дейности
(цените са за площ до 200 кв. м без ДДС)
Материалцена в лева
Плочки с размер 45 х 45 см и нагоре22 за кв. м
Облицовка на WC-канал с плочки (до 30 х 40 см)70 за бр.
Камък, изкуствен камък35 за кв. м
Екзотичен трислоен паркет, сухо редене10 за кв. м
Окачен таван25 за кв. м
Растер таван (стандартен)18 за кв. м
Шпакловка4 за кв. м, 1 ръка
Шпакловка за паркет5 за кв. м
Шпакловка гипсова8 за кв. м
Боядисване, 3 ръце латекс3.50 за кв. м
Боядисване, два и повече цветове4.50 за кв. м

Имотни сделки

На първо място трябва да сте наясно с бюджета и схемата на покупката. А на второ - да проверявате внимателно документите за собственост.

Човек дори и добре да живее, понякога решава да не го прави заедно с родителите си и тръгва да купува жилище. Ако те са достатъчно състоятелни, отрочето се сдобива с нов дом лесно и безболезнено. По-песимистичният сценарий е да тегли заем от банка.
Както в първия, така и във втория случай обаче има някои основни стъпки, с които е препоръчително човек да е наясно, пристъпвайки към покупка на нов дом. Какво е желателно да се направи и да се предвиди, преди да започне процесът на търсенето? Защото има грешки и уловки, които се повтарят при всяка сделка.


Парите, с които разполагам

Още преди да стартирате проучвателния процес за покупката на жилище, трябва да сте наясно с какъв бюджет разполагате. Прецизните сметки са особено важни, когато сделката ще става с кредит от банка. В този случай е най-далновидно още преди да започнете да се оглеждате за имот, да преминете предварително одобрение в банката. То се прави както въз основа на доходите, които получавате, така и на база на евентуален друг имот, който може да ви послужи като допълнителен залог пред финансовата институция. Преминавайки през процедурата на предварително одобрение, ще сте наясно колко точно средства ще ви отпуснат.
Предварителното пресяване е особено полезно, когато бъдещият купувач се стреми да получи максимален кредит от банката. Кредитните институции отпускат в най-добрия случай до 90% от средствата по заема, и то при условие, че посоченият от тях независим оценител на имота го е остойностил максимално високо.

Именно оценката е първото нещо, с което трябва да се внимава,

защото тя може да се окаже повод за допълнителни непредвидени разходи от страна на купувача.
При предварителното одобрение понякога може да се преборите за приличен заем въз основа на доходите, които получавате, или на друга собственост, която залагате като обезпечение. При фактическото остойностяване на имота, който ще купувате със средства на банката, обаче оценителят може да не ви даде исканата от вас сума. Това обикновено се случва, ако той прецени, че стойността на имота е по-ниска и пазарната цена е надута. Оценката, естествено, зависи и от други показатели, като степен на завършеност на жилището, вложени строителни материали и др. Ако изпаднете обаче в ситуацията апартаментът, който ще купувате със заем, да се окаже по-евтин според оценителя, трябва да имате предвид, че разликата до пазарната цена ще бъде за ваша сметка. Някои от банките, които държат на клиентите си, осигуряват в такива случаи т.нар. мостово кредитиране, с което се покрива евентуалният недостиг на средства, често пъти дори до 100% от стойността на имота. Мостовото кредитиране обикновено е вид потребителски заем, който банката осигурява на клиента си.
Сметнато само дотук, освен за услугата на оценителя, която обикновено варира около 100-120 лв., трябва да се предвидят по-дребни суми за такси за разглеждане на документите от банката и т.н.
Другият основен момент, с който трябва да сте наясно, е, че финансирането зависи преди всичко от вида на строителството. Най-ниски заеми се дават за панелните апартаменти, а най-високи - за тухлените жилища. Не са без значение качеството на обекта, местоположението му, дали става въпрос за ново или за старо строителство. Каквато и да е стойността на искания от вас заем, задължително трябва да сте наясно, че част от парите отиват директно към банката като такса за управление на кредита. Тя постъпва към финансовата институция още при усвояването на заема и обикновено е определен процент от стойността на тегления кредит. Извън това трябва да се предвидят също средства за застраховки (виж карето), за таксите по ипотеката, нотариалната такса, за вписването и за покриване на местния данък в размер на 2% от пазарната стойност, или данъчната оценка на имота. Другата сума, която задължително трябва да се предвиди, е комисионото възнаграждение към посредническата агенция, която ви обслужва. Повечето от

големите дружества работят с комисиона от 3%

от пазарната стойност на имота. Обикновено тя покрива стандартни услуги като проучване на пазара, подбор на имоти, огледи, удостоверения за тежести, данъчна оценка на имота, скица и т.н. Тя така или иначе трябва да се предвиди като разход, независимо дали апартаментът се купува със заем или с пари в брой. Единствената възможност да се избегне е купувачът да не ползва услугите на агенция за недвижими имоти.
Иначе размерът на комисионата може да достигне и 5 на сто от покупната цена на имота, когато към стандартните услуги се добавят и юридически консултации. В част от агенциите комисионата дори е 7% от стойността на сделката. Подобен тип обслужване обикновено се предлага на чужденци, като покрива и услугите по регистрирането на фирма и легализирането на статута на купувача като собственик на дадения имот.
В случай, че ще купувате имот с посредничеството на агенция, е добре да се ориентирате в морето от консултанти и да откриете този, който действително ще ви свърши работа. Сделката би могла да се осъществи и без агенция, ако се купува директно от инвеститора на обекта. И в двата случая обаче е препоръчително, преди да подпишете предварителния договор за покупко-продажбата, да го види юрист, на когото имате доверие.
Ако все пак ще търсите имот с помощта на агенция за недвижими имоти, най-добре е да внимавате тя да не обслужва и другата страна - продавача. По принцип тези ситуации не са особено желателни, тъй като рано или късно се стига до конфликт на интереси и преимуществено да се толерира страната, която осигурява по-високи комисиони на посредническата агенция.
Особено важен фактор при избора на агенция е доколко тя познава района, в който купувате. Ако, да речем, сте се насочили към покупка на апартамент във Велико Търново, няма никакъв смисъл да се насочвате към посредник, който е запознат със София, но няма и бегла представа от старопрестолния град.

Не е срамно да се пита

Никой не е достатъчно запознат с една или друга материя, освен ако не се е специализирал в нея. При условие, че сте се ориентирали към посредничеството на агенция за недвижими имоти, се предполага, че човекът, който ще ви обслужва, е по-наясно с материята от вас. Той е длъжен не само да ви запознае подробно с услугите, които предлага, и с целия процес по закупуването на имота, но с нормативни изисквания и някои уловки, които дилетантите не познават.
Ако брокерът, който ви обслужва, е достатъчно "на ти" с материята, би следвало да може да отговори и на най-заплетените ви въпроси простичко и ясно. Тъй като през последните години посредниците на имотния пазар лавинообразно се увеличиха, част от агенциите започнаха да "пазят" клиентите си, като ги задължават от самото начало да регламентират отношенията си с тях. Някои от посредниците подписват т. нар. "договор за поръчка". Често пъти те са с "изключителни права" и предвиждат съответната посредническа компания да се ангажира да намери на купувача имот с точно определени характеристики. Купувачът пък съответно е длъжен да сключи сделката за имота чрез посредничеството на посочения консултант и да заплати договореното. Понякога агенциите държат още преди да почнат огледите, задължително да се подпише такъв документ.

Огледите преобръщат схващанията

Понякога пресяването на офертите за потенциалното бъдещо жилище изглежда като един нескончаем процес, особено за купувача. Важното е той да не мисли импулсивно, а рационално. Затова експертите препоръчват като начало да си набележите някои основни неща, които са от особена важност за вас. Списъкът на съществените неща е различен за всеки и зависи преди всичко с каква идея се купува имотът - да се живее в него или с инвестиционни намерения.
Когато собствеността се придобива с идеята да се обитава, купувачът може да определи като приоритетни показатели като квартал, близост до парк, хубава гледка, добра инфраструктура и комуникации до работното място. Може да се заинтересува от нивото на шума на улицата, вида на сградата и на входа, ако става въпрос за етажна собственост, и т.н. В случай, че имотът се купува с инвестиционни намерения, от най-голямо значение е местоположението и по каква схема точно бъдещият купувач ще избива инвестициите. Не е без значение още, ако жилището е старо, дали ще се нуждае от сериозен ремонт, или ще бъдат достатъчни и козметични поправки.

Етажът е от значение, особено ако имотът се купува със заем

от банка. По принцип се смята, че апартаментите, разположени на първите и на последните етажи, са най-рискови, а стойността им е най-ниска. Обикновено кооперациите или блоковете с асансьор са с доста шумен първи етаж. Жилищата на последния пък са едни от най-рисковите при евентуални повреди по покрива. Най-малкото защото обитателите на последния етаж първи понасят щетите, а понякога заради неразбории със съседите за ремонта на общите части трябва сами да покрият разходите по поправките на покрива.
Факторите от неизбежна важност са местоположението и инфраструктурата. Първото формира не само моментната, но и бъдещата ликвидност на имота. Второто пък просто е задължително условие, защото не е маловажно дали собствеността е обезпечена с ТЕЦ, ток, ВиК, окабеляване и т. н. Другият съществен показател са комуникациите - като се започне от близостта до работата или училището, наличието на детски градини, търговски комплекси, поликлиники и т. н.

Договорът и изповядването на сделката

Подписването на предварителния договор и изповядването на сделката остават едни от най-сложните моменти. Желателно е договорът за предварителната покупко-продажба да се прегледа доста щателно. Не само от бъдещия купувач, но и от юрист, вещ в материята.
С този договор страните поемат първите сериозни правни и финансови ангажименти една към друга и затова той трябва добре да се огледа. В част от случаите клиентът установява, че в срока до изповядването на сделката трябва да предвиди още финансови средства. Подобни неприятни ситуации могат да възникнат най-вече ако имотът се купува със заем, бърза се и купувачът не разполага с актуалното остойностяване на собствеността от оценителя на банката. Ако обектът е незавършен и не са предвидени неустойки за закъснението, купувачът също може да се изправи пред неприятности.
Всичко това е добре да се изчисти още на фазата на предварителния договор. Защото финалът на целия процесът по закупуването на дадения апартамент е изповядването на сделката, което трае не повече от 15-20 минути. Отива се при нотариус, който отново проверява всички документи за тежести и несъответствия, след което удостоверява сделката за приключена и урежда прехвърлянето на имота. И така, докато се усетите, имотът вече е ваша собственост и ваша отговорност.

Горещата култура около нас...


колаж: Бисер Бойчев

"The Hot Culture around us" by Biser Boichev
(Click on the pic. to enlarge)

Софийски пирати и сандъкът на ГДБОП

(в-к Сега)

Емил Спахийски

Акцията на спецполицаите не е много законна и няма за цел нито да помогне на българската култура, нито да удари организираната престъпност. Чии интереси обслужва тогава?

Емил Спахийски

Обикновено, когато започне някоя показна акция, както тази със затварянето на сайтовете за свободна обмяна на данни, си задавам класическия въпрос: "Кому выгодно", но в малко по-различен вариант. Кой иска да вземе този бизнес? Кой в момента пуска промоция на нов софтуерен продукт? Или кой не си е реализирал продукцията?
Хората, които организираха целия този лов на вещици, очевидно много добре знаят какво правят, те не са прости, нито неграмотни. Това обаче не означава, че целият този цирк не е една голяма простотия. Още по-тъжното е, че в очите им май и ние самите минаваме за прости хора.
След цялата кампания "Внимание! Пиратството ограбва!", която се въртя до безумие по националните телевизии, радиостанции, аутдор, би следвало да си помислим, че всичко това е редно, законно и едва ли не в подкрепа на българската и световната култура. Обаче целият този опит да ни изкарат прости направо ни ограбва. Защото става дума за очевидни неща.
Години наред по центъра на София и всички останали градове в страната се продаваха и се продават пиратски дискове - музика, софтуеър, филми - еротични и игрални. Дори в дните, когато спецченгета атакуваха офисите на тези, дето поддържат "Арена", "Замунда", "Бол", съвсем спокойно можеше да се купят такива дискове на "Славейков", "Солунска" и прочее. Ключовите думи в случая са "купувам" и другата - "продавам". Преди да се опитват да ни пробутват загрижеността си от кражбата на интелектуална собственост, агентите трябваше да гледат филма "Карибски пирати. Сандъкът на мъртвеца". Него спокойно можеха да си го дръпнат от някой торент - безплатно. От характера на морските кръвопийци става пределно ясно, че целта на пиратството е печалба. Взимаш трупаното с труд имане от някого и живееш с него, продаваш и ставаш благородник от златото, дето си откраднал.
Има и друг вид пирати. Те вземат от тези, дето имат, и го дават на тези, дето нямат, като комисионата все пак остава за тях. Никой не остава на сухо.
В сайтовете, които сега са спрени, няма търговия. Има споделяне. Образно казано, ако си купите вестник "СЕГА" и го дадете на комшията, това се нарича споделяне, а не пиратство. Комшията ще го прочете, но не е пират. Той може да стане такъв, ако отиде с копието пред Националния стадион и го продаде за 20 ст.
По логиката на спецченгетата всички библиотеки трябва да бъдат затворени, защото в тях авторското право на писатели, поети, научни работници се споделя с хиляди хора безплатно. Това е толкова ясно за разбиране, че и на моя невръстен племенник ще му светне в мозъчето.

Лъжа е, че авторите не получават пари за споделени файлове

Дотук говорим само за логика и философия на пиратството. Сега идва и десертът. Самият законодател се е погрижил да постави основите на компенсацията на носителите на авторски права по отношение на споделени авторски продукти. В Закона за авторското право и сродните му права е въведено т.нар. компенсационно възнаграждение. Общо взето, ние всички, които имаме компютри, плащаме за него. Това означава, че когато купуваме CD, DVD, видеокасета, харддиск, преносима памет, ние даваме някакъв процент в този фонд. Този фонд отива в организациите, които представляват авторските права, и авторите получават възнаграждение. Как става това, не е предмет на тази статия. Факт е, че ние плащаме. Факт е, че хората, които поддържат сайтовете, на които има безплатни филми и музика, не получават и стотинка от тези пари. Ние не плащаме, те не получават и това означава, че не нарушават закона.

Обърканата ценностна система - българска култура

Ние тайничко плащаме и за много други неща. Плащаме за българската култура и тезата на "Внимание! Пиратството ограбва!" е тотално извратена. От директните и косвените данъци, които всеки от нас плаща, се финансира не само Министерството на културата, но и всички фондове за производство на филми. Националният филмов център, БНТ, фондации… Това, което нас ни ограбва, е, че ние нямаме никаква власт да променим начина, по който се харчат данъците за култура. Ето ви експеримент. Сложете един съвременен български филм в свободните сайтове и да видим колко пъти той ще бъде изтеглен оттам. В същото време един стойностен филм, дори и да се разпространява свободно в торентите, ако го пуснат на нормална цена, той ще бъде купуван. Това се видя с ленти като "Опасен чар", "Оркестър без име" и много други. Волята на българина да подкрепя съвременната култура си пролича и от особения случай с албума на "Ъпсурт". Въпреки че той изцяло е финансиран от "Нескафе" и съответно разходите по него до голяма степен се покриват, хиляди хора предпочетоха да си го купят, за да им свалят шапка за усилията и таланта.

XXI век сме! Елате да живеете в днешния ден

От всичко казано дотук става ясно, че акцията на спецполицаите не е много законна, не е насочена към пресичане на незаконно забогатяване, че няма за цел да удари организираната престъпност и че не е в подкрепа на българската култура. Аз дълбоко съм убеден в две неща: тези хора знаят какво правят, но не знам за кого го правят. За съжаление въпреки данъците, които плащам, въпреки законните си основания аз нямам достъп до тази информация. Не искам да съм пират, а да получавам това, за което плащам.
Вече сме в един нов век, далеч след началото на постмодерния свят. Всичко се изменя, дори начинът, по който хората се забавляват. Киното и музиката са огромен бизнес. Този бизнес сам трябва да намери начин хем да привлича много потребители, хем да се защитава от посегателства. Големият бизнес това и прави. Стремежът към огромни печалби не може да търпи "библиотеките". Не може да търпи филм като "Казино Роял", който предварително е изплатен от рекламите, да не спечели поне $1 млрд. допълнително. "Майкрософт", който монополизира пазара и може да си прави каквото пожелае, никога няма да се съгласи печалбата му да падне под цената на външния дълг на Бразилия.
Библиотеките обаче не са таксиметрова служба и е тъпо да ти пускат брояч за всяка секунда, която прекарваш в нея. Хората имат право на свободни територии, хората имат право да споделят идеи, култура, без това да се отразява на дневната им дажба храна, парно и прочее.
Опитът това право да се ограничава е вече престъпление. А липсата на избор, на свобода е по-голямо престъпление и това, което наблюдаваме, обслужва всякакви други интереси, но не и на културата, на авторите, ако щете, и на националните приоритети. Точно поради тази причина, без да плащаме на Министерството на културата, можем да развеем знамето: "Внимание! Простотията ограбва!"

Такси за теглене от банкомат

ТАКСИ
Банка123
Първа инвестиционна банка0 лв.0.30 лв.2 евро + 1%
Банка ДСК0.15 лв.0.30 лв.1.5 евро + 1%
Булбанк0.20 лв.0.55 лв.-
ОББ0.10 лв.0.50 лв.5 лв. + 1.5%
ТБ Алианц България0.25 лв.0.25 лв.2 евро + 1%
Инвестбанк0.15 лв.0.50 лв.-
ПроКредит Банк0 лв.0.30 лв.-
ДЗИ Банк0.15 лв.0.50 лв.1.5 евро + 1%
Биохим0.20 лв.0.20 лв.2 евро + 1%
Хеброс0 лв.0.70 лв.2 евро + 1%
Пощенска банка0.20 лв.0.60 лв.5 лв.


--------------------------
1 - такса за теглене от банкомат на банката
2 - такса за теглене на банкомат на друга банка
3 - теглене от банкомат в чужбина

Китай забранява отварянето на нови интернет кафета

Китайското правителство въвежда забрана за откриването на нови интернет кафета. Забраната е издадена от 14 правителствени агенции, като една от целите е да се забави усиленото онлайн залагане в международни сайтове. Основна цел на тази кампания обаче е идеята за намаляване на интернет пристрастяването сред младото население. Според правителството на Китай, в момента на територията на страната има над 113000 интернет кафенета. Управляващите се притесняват, че вече над 30% от населението на страната използват редовно интернет, което според тях е вредно и дестабилизира властта. Правителството на Китай подкрепя използването на интернет само за образователни цели и бизнес проверки, като дори има забрана за деца под 18 години да използват мрежата.

Населението на България се топи с 35%

Хората в света с 2,5 млрд. повече до 2050 г.

Населението на България ще намалее с 35 процента до 2050 г., показва проучване на ООН, цитирано днес от "Дейли телеграф". Най-малко 2,2 милиона мигранти пък ще пристигат в богатите страни всяка година до 2050 г., се казва още в изследването. Данните на световната организация за очакваното глобално разместване на световното население през следващите десетилетия нямат паралел в световната история, пише "Дейли телеграф".

Населението на Украйна също ще намалее с 33 на сто, а на Русия и Полша с 25 на сто. Ще има 10 процента по-малко германци и 7 на сто по-малко италианци. За сметка на това притокът от мигранти ще увеличи рязко населението на други, по-развити страни. Населението на Великобритания, например, което сега възлиза на 60 милиона души, ще достигне 69 милиона през 2050 г. благодарение почти изцяло на имиграцията, посочва "Дейли телеграф".

Милиарди хора ще се родят в Африка, Азия и Близкия изток. Десетки милиони от тях ще емигрират в Европа и Америка, докато коренното население в повечето богати страни там ще продължава да намалява. Като цяло световното население ще се увелечи с 2,5 милиарда до 2050 г. и ще достигне 9,2 милиарда. ООН предрича още обзелюдявания на огромни територии в Източна Европа и бившия комунистически свят в резултат на високата емиграция и непрекъснато спадаща раждаемост.

Кървави пътища

(в-к Сега)


Само по чудо нямаше жертви, след като оня ден два луксозни автомобила връхлетяха в сладкарница в центъра на столицата.


От многото закани, обещания, идеи, програми, инициативи жертвите на катастрофи не намаляват, а се увеличават ударно

ПЕТЪР ПЕТРОВ

Само няколко часа бяха достатъчни оня ден, за да се уверим, че живеем в абсурден свят, в който човешкият живот не струва почти нищо. Първо, четирима младежи на възраст от 18 до 25 години загинаха на място след жестока катастрофа в дърво, причинена най-вероятно от висока скорост и миг невнимание. Малко по-късно на една от най-оживените и тесни улици в столицата двама водачи на луксозни возила - мерцедес и БМВ, така се засякоха, че влетяха във винаги пълна сладкарничка, където раниха трима души, сред които и бременна жена. Цяло чудо е, че всички се отърваха само с уплах и драскотини.
Тези две сценки за пореден път доказаха, че няма по-голямо безумие в България от касапницата по пътищата, която продължава години наред. Парадоксалното е, че жертвите в катастрофи се увеличават паралелно със стотиците закани, предложения, програми, инициативи от последните месеци, целящи да го ограничат. Така например загиналите през януари и февруари са точно два пъти повече от същия период през миналата година. Ако тази тенденция се запази, то тази година

България може да счупи всички кървави рекорди

И за това отговорността ще е както на истинските убийци на пътя, на хулиганите, на самоубийците, така и на държавата, която така и не намери начин да реши поне част от проблемите, предопределящи трагедиите. Корупцията е все така висока, пътищата - все така безобразни, законът - все така либерален към нарушителите.
Да вземем само един пример - неспособността на държавата години наред да си събере глобите, налагани за пътно-транспортни нарушения. Тук не става дума за някакви си 20 млн. лв. (които също не са малко пари), а за фактически отказ от репресия срещу нарушителите, за възпитаване в чувство за безнаказаност - че и с акт и без акт, все тая. То не бяха закани, че неиздължилите се ще лежат в затвора, идеи за промени в закона, които да позволят частни съдия-изпълнители да се нагърбят със събирането на парите, срещи, дискусии, клипчета... Резултат - никакъв. Нещо повече. Дори шофьорите, които искат да си платят глобите, не знаят как и къде да го направят. Те трябва да потрошат куп време и нерви, за да открият на коя сметка каква сума да внесат. Какво да говорим за потенциалните пътни бандити, на които изобщо не им пука?
Или пък да се спрем на поредните промени в закона за движение по пътищата, които бяха пряко насочени срещу хулиганите на пътя. Те още си отлежават в парламента, въпреки че дълго време бяха дискутирани, оглеждани, рекламирани по медиите.
Нищо не бе направено срещу

корупцията при даването на книжки,

за по-добрата подготовка на шофьорите. Само стана ясно, че цената на курсовете ще скочи двойно и тройно. Което не означава, че кандидат-шофьорите ще получат по-качествено обучение.
Същото е положението и със застраховките. Какви са наказанията за неплатилите задължителната "Гражданска отговорност"? Глоба, която е минимална и за която на никого не му пука, защото е несъбираема. Защо не се предвиди, че всеки, хванат да кара без тази застраховка, ще се раздели с книжката си за определен период от време? Или пък докога ще продължи тази несправедливост всички водачи да плащат едни и същи застрахователни премии? Прави са всички, които твърдят, че един водач, който е хванат да кара пил или пък е причинил няколко произшествия, трябва да плаща по-висока цена. Но и това си стои само на ниво "идея". Но пък усилено се говори как застраховката постепенно трябвало да стане 500 евро. За всички!
Или пък какво се прави срещу корупцията в контролните органи? Публична тайна е, че тя не е само в КАТ, но и при техническите прегледи, и при разрешителните за таксита, маршрутки или товарни камиони, и при делата за катастрофи, и при вещите лица, и при лекарите и медицинските сестри, които подменят кръвни проби за алкохол. В общи линии - навсякъде.

Какво стана с намерението да се купят камери,

които да се поставят на входно-изходните точки на градовете, на ключови кръстовища и магистралите или в специални автомобили, за да заснемат нарушенията на шофьорите? По признание на МВР те били нужни и "защото има пропуски в контрола на движението" и "трябвали повече технически средства за сметка на човешкия фактор, за да се ограничи корупцията". Е, и къде са те и какъв е резултатът от вече сложените? Или пак ще се излезе с дежурното оправдание, че няма пари? Нима за човешкия живот не могат да се намерят няколко милиона лева - за камери, за сили на пътя, за събиране на глобите, за превенция, за борба с корупцията в сектора?
Да не говорим за истински състрадателния съд, който дава само условни или мизерни присъди за шофьорите убийци. Не били искали, случвало се, имали чисто съдебно минало и всякакви такива извинения. А че заради небрежност, немарливост, неподготвеност, хулиганщина са зачернени цели семейства, напълнени са всички вестникарски страници с некролози ... Е, това явно няма значение в държавата България.
Затова пък постоянно се правят форуми, дискусии, министерски, магистратски и депутатски срещи, трошат се пари, за да се пускат безумни идеи и да си прави реклама този или онзи. Но крайно време е да се разбере, че популизмът точно в тази област е кървав. И резултатите от него се усещат болезнено в хиляди семейства всяка година!



Камерите трябва да ловят нарушителите по ключовите кръстовища в големите градове. Засега обаче те се броят на пръсти и от тях почти няма ефект.


СПИН в Източна Европа

Source: Actualno.com


"Източна Европа е регионът, в който в световен мащаб броят на новооткритите заразени се покачва с най-голяма скорост"

От началото на епидемията през 80-те години на миналия век жертва на смъртоносния вирус са станали над 25 милиона души като особено проблемна е ситуацията в страните от Южна Африка, Азия и Източна Европа.

Това е и причината положението в страните от Източна Европа да е поставено в центъра на вниманието.

Усилията за превенция и лечение на смъртоносното заболяване са основна тема в рамките на германското председателство на ЕС.

В тази връзка Даря Попова-Витцел разговаря с един от участниците във форума, д-р Улрих Хайде, председател на управителния съвет на германската фондация за борба срещу СПИН.

Д-р Улрих Хайде е на мнение, че положението в тези страни е крайно обезпокояващо.

"Източна Европа е регионът, в който в световен мащаб броят на новооткритите заразени се покачва с най-голяма скорост. По данни на ООН през 2006-та година в страните от Източна Европа със СПИН са били заразени най-малко 270 000 души.", каза докторът.

"Предположенията са обаче за близо 800 000 новозаразени. За съжаление няма абсолютно точни данни, тъй като информацията по тази тема се предоставя от правителствата на отделните страни. Дори ООН не може да е сигурна, че тези данни са достоверни", заявява Улрих Хайде, като добавя, че това важи и за България.

Към края на 2006-та година в България са регистрирани общо 689 ХИВ-серопозитивни лица, сред които около 67 процента са мъже и 33 процента жени.

Запазва се тенденцията водещ да бъде сексуалният път на предаване на инфекцията.

През изминалата година броят на новооткритите, инфектирани с ХИВ, възлиза на 91, като се наблюдава увеличение на новозаразените, които използват интравенозни наркотици.

Бойко Борисов на младини


... пази Тодор Живков

Джеф Стейн

Джеф Стейн е дългогодишен редактор и разследващ журналист, специализиращ в областта на разузнаването, отбраната и външната политика на САЩ. През септември 2002 г. става основател и пръв редактор на отдела за вътрешна сигурност в сп. "Конгрешънъл куотърли" и прави информационен сайт към изданието. На сайта се поместват анализи за дейността на Министерството за вътрешна сигурност и сродни институции като ЦРУ, ФБР и Министерството на правосъдието. Служил е като военен разузнавач във Виетнам. Джеф Стейн е редактор също в отдела за национална сигурност на "Конгрешънъл куотърли" и коментатор на радио СпайТок (Шпионски разговор). През 80-те г. е заместник-завеждащ международния отдел на "Юнайтед прес интернешънъл", а "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон пост" често публикуват негови статии. В качеството си на коментатор по въпроси на сигурността Стейн има чести изяви по телевизии като Си Би Ес, Си Ен Ен, Фокс Нюз, Би Би Си и др.

През октомври миналата година "Ню Йорк таймс" публикува статията на Стейн "Различавате ли сунитите от шиите?" В нея той доказа, че американски конгресмени, шефове и членове на комисиите за службите за сигурност и по отбрана, висши служители във ФБР нямат елементарни познания за исляма. Те не могат да назоват какви са разликите между шиитите и сунитите, защо са враждебни едни към други и съответно каква разновидност на исляма изповядват в Иран, "Ал Кайда", "Хизбула". Статията беше препечатана в много световни медии.
"Конгрешънъл коутърли", създадено през 1945 г., е лидер в областта на политическата журналистика, се посочва в сайта на изданието. През този период то придобива несравнима репутация на обективен, партийно независим и авторитетен информационен източник за Конгреса и политиците, а днес е водещо информационно издание както в печатен, така и в онлайн вариант.
Списанието има най-големия новинарски екип, отразяващ Капитолия. В него работят над 125 репортери, редактори и изследователи. Награждавано е за публикации, отразяващи законодателната дейност, разполага с уникална база данни за Конгреса и правителството.
Разпространява се предимно на абонаментен принцип. 95% от членовете на Конгреса са негови абонати, висшите академични среди, медии, бизнес лидери, правителствени и неправителствени организации, органи на изпълнителната власт.

Габровeц осъди БТК да му плати наем за жиците

Жителят на Габрово Михаил Станев осъди БТК да му плати наем от 600 лева за това, че няколко години е ползвала фасадата на къщата му за свои съоръжения, съобщи габровският сайт Pulss.net.
Решението е на Габровския районен съд и е влязло в сила. Според магистратите БТК се е обогатила неоснователно за сметка на габровеца, като е разположила без негово разрешение свои съоръжения - разклонителна кутия, касети и кабели, по фасадата на къщата му на ул. "Т. Иванов" в града. БТК не е плащала наем в продължение на 5 години. Първоначално ищецът е предложил на компанията да му плаща наем, равен на месечната такса, но от телекома отговорили, че нямат такава практика.
Експертизата по делото е установила, че средният пазарен наем за монтираните съоръжения е 30 лв. месечно - т.е. за петте години дължи обезщетение от 1800 лв. Михаил Станев обаче претендира само за 600 лв. и затова присъдата задължава телекома да плати тази сума.

Полицейското насилие остава проблем за България


Българското правителство като цяло зачита правата на българските граждани, но в някои области в страната има проблеми със спазването на правата на човека, се казва в оповестения вчера годишен доклад на Държавния департамент за правата на човека.
Проблемът с полицейското насилие е илюстриран със случая, при който полицаят Стоян Пачалов застреля при безразборна стрелба берящия гъби пенсионер Георги Божанов. Двамата полицаи, участвали в инцидента, бяха дадени на съд и осъдени да платят глоба. В доклада е отбелязан и случаят с Ангел Димитров-Чората, който почина след полицейски побой.
Полицията традиционно бие криминално заподозрени, особено от малцинствата, пише още в документа. Констатира се, че безнаказаността остава проблем заради това, че всички жалби срещу служители на МВР и други силови структури се гледат от отделни военни прокурори и съдилища.
Макар ефективността на съдебната система да се подобрява, няма присъди за организирана престъпност, корупция и пране на пари. Проблематична остава огромната власт на главния прокурор. В същото време се отбелязва започнатата от Борис Велчев широка кампания за структурни и персонални реформи, изразили се в оставки и разследвания срещу прокурори.
В частта за свободата на словото се посочва, че като цяло правителството зачита тези принципи, но много журналисти си налагат автоцензура под натиск, заплащане или заплахи. Като пример за политически натиск е даден случаят с уволнението на Иво Инджев американската Би Ти Ви за това, че е съобщил непроверена информация за апартамент на президента Георги Първанов.

Давността на административната глоба е 3 години

„Преди повече от 2 години бях хваната с превишена скорост и ми написаха акт. Вероятно заради честото ми отсъствие от страната или поради нежелание на органите на КАТ, но глобата от 150 лева получих едва преди няколко дни. Мои близки ме посъветваха да обжалвам пред съда, но други ми казаха да си замълча, тъй като имало давност. Как да постъпя ?

Силвана Младенова от София

В конкретния случай става дума за административно нарушение, наказуемо по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Правилно е за констатирано нарушение да бъде съставен акт на нарушителката, върху който тя има право на напише възражение на място пред контролните органи. Законът дава още една възможност: в 3-дневен срок след връчването на акта лицето да напише допълнителни писмени обяснения по случая и да ги внесе в деловодството на съответното поделение на „Пътна полиция"- КАТ.
Наказанията по ЗАНН са обществено порицание, глоба или временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Те се налагат само с наказателно постановление, което задължително се връчва на нарушителя срещу подпис. Той може да го обжалва в 7-дневен срок с писмена жалба в 2 екземпляра, подадена чрез наказващия орган, адресирана до районния съд. Делото може по различни причини да се забави, т.е. да има свой продължителен процесуален живот в съда. Гражданите (нарушителите) и контролните органи (актосъставител и наказващ орган) трябва да знаят, че независимо от бавенето в съда или поради споменатата от читателката чиновническа немарливост при обработване на акта и наказателното постановление текат законова давност и обща абсолютна давност. След като последната изтече, административното производство се прекратява и наказанието отпада. Съгласно чл. 82. ал. 1 от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
- две години, когато наложеното наказание е глоба;
- шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
- три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.
Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания гражданин за изпълнение на наказанието. Давността са прекъсва при следните примерни действия на администрацията:
- писма с обратна разписка за връчване на наказателното постановление;
- при данъчните дела с уведомяването за образувано изпълнително дело;
- поканата за доброволно плащане/изпълнение;
- придружително писмо от митническите органи с описание на нарушението и др. подобни.
След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора сроковете, посочени по-горе. Пример: за глобата общата давност е 2 години + 1 година = 3 години абсолютна давност.
В конкретния случай добре би било читателката най-напред да обжалва в срок наказателното постановление пред районния съд (ако счита, че има основание, т.е. изложеното в акта и в наказателното постановление не е вярно като фактическа обстановка), а след това спокойно да изчислява погасителната административна давност по дадения пример.

Бактериите предпочитат жените

Върху личните вещи и работните места на жените живеят значително повече бактерии, отколкото върху личните вещи на мъжете. До този извод са стигнали американски биолози от Университета на щата Аризона. Те подробно са изследвали телефоните, компютрите, клавиатурите, чекмеджетата и личните вещи на представителки на женския пол и са установили, че върху вещите на представителките на нежния пол има до 4 пъти повече бактерии в сравнение с тези върху вещите на мъжете.
Резултата учените обясняват с факта, че жените ползват далеч повече и различна козметика, особено кремове за ръце, които са благодатна хранителна среда за микроорганизмите.
Парадоксът се състои в това, че обикновено бюрата на жените изглеждат много по-чисти, отколкото тези на мъжете, отбелязват изследователите.
Това, че жените "развъждат" повече бактерии, не значи, че микроорганизмите не преследват и мъжете, уточняват специалистите. При силния пол най-голяма част от бактериите живеят в портфейлите. "А човекът, който носи портфейла в задния си джоб, създава истински "инкубатор" за бактерии", отбелязват учените.
Много микроорганизми са били намерени също върху електронните органайзери и мобилните телефони, които са постоянно в ръцете на мъжете, посочва статията, публикувана в Journal of the American Board of Family Medicine.
Кожата на човека е населена с около 182 вида различни микроорганизми, някои от които живеят върху нея постоянно, изясниха междувременно микробиолози от Медицинското училище към New York University.
"Това не трябва да е повод за голямо притеснение - повечето от тези микроорганизми съжителстват с човека в продължение на цялото му еволюционно развитие като вид, а някои от тях дори са полезни", уточняват учените.
Според ръководителя на изследването Мартин Блейзър все още има неидентифицирани микроорганизми, живеещи върху кожата на човека, и техният брой най-вероятно е около 250.
Подобни изследвания са правени и преди, но сега за първи път се използва метод на изследване, основан на идентификацията на ДНК на микроорганизмите. Тази по-точна методика помага на учените да открият много по-голямо разнообразие от микроорганизми. Около 8% от всички установени сега видове са били непознати на науката до този момент.
Бактериите са едноклетъчни микроорганизми, които първи са заселили нашата планета. Някои от тях предизвикват определени заболявания, а други са полезни за човека, например помагат за преработването на храната и синтезират витамините. Нещо повече - човек не би могъл да оцелее без полезните представители на микроорганизмите. Повечето от тях живеят именно върху кожата на човека и имат защитни функции, съобщава статията, публикувана в списание Nature.

ДРУГИ ПОЛЗИ

Открит е нов вид бактерии, които са в състояние да защитават организма на човека от стреса и депресията. Вече дори е започнала разработката на продукти, съдържащи бактерията.
Група ирландски психиатри от Университетския колеж на град Корк под ръководството на професор Тед Динан са открили специалния пробиотик, в състава на който влиза бактерия, облекчаваща симптомите на синдрома на раздразнените черва. Причината за нарушенията в работата на стомашно-чревния тракт е именно стресът, предизвикан от повишеното съдържание на хормона кортизол, който се произвежда от организма.
Кортизолът е наричан на популярен език хормон на стреса. Откритата от учените бактерия е способна да намали именно нивото на кортизол в организма.
Изследователите вече са разработили хранителна добавка със съдържание на антистресовите бактерии, която дори е пусната в продажба на американския пазар.
Професор Тед Динан, цитиран от BBC, подчертава, че спазването на балансирана диета и заниманията с физически упражнения също помагат за лечението на стреса, но в отделни случаи наистина трябва да се приемат и антидепресанти.
Според статистиката, в развитите индустриални държави около 10% от населението е подложено на постоянен стрес.
Word of the Day

Article of the Day

This Day in History

Today's Birthday

In the News

Quote of the Day

Spelling Bee
difficulty level:
score: -
please wait...
 
spell the word:

Match Up
Match each word in the left column with its synonym on the right. When finished, click Answer to see the results. Good luck!

 

Hangman