Формални профилактични прегледи
Профилактичният преглед е задължителен за всеки български гражданин, пише в Закона за здравето. Веднъж годишно всеки с редовни здравни осигуровки трябва да мине през личния си лекар за профилактика. Ако гражданинът откаже, губи права за безплатни медицински услуги за един месец и може да бъде глобен с до 100 лв. Колкото по-рано се открие дадена болест, толкова по-добро качество на живот може да се осигури на пациента. Държавата и здравната каса ще спестят редица разходи от скъпо лечение и инвалидизация.
Според нормативите на МЗ и НЗОК профилактичният преглед трябва да е минимум 15 минути и представлява снемане на анамнеза и фамилна анамнеза. Следва установяване на пълен здравен статус, включително и преглед на очите за острота на зрението. Освен това лекарят трябва да установи с камертон дали няма слухови нарушения. Следва общ преглед - преслушване на белия дроб, сърцето, палпация на корема, за да се види състоянието на черния дроб, далака, бъбреците, определяне на неврологичен и психически статус. Ако пациентът е жена, се прави АГ преглед. После - кардиограма, мери се кръвното и кръвната захар. Изследва се урината дали има белтък и захар. Освен това, ако пациентът е на над определена възраст, подлежи и на изследване за окултни кръвоизливи, т.е. за кръв във фекалиите.
За това лекарят получава 4.15 лв. на преглед.
Отделно, по закон, работодателят също е длъжен да осигури веднъж годишно на работниците си профилактичен преглед. За целта специалист по трудова медицина се запознава с условията на работа в конкретната фирма и определя какъв да е обемът на профилактичния преглед. Ако се работи с компютри, трябва задължително да има по-обстоен преглед от офталмолог, ако средата е шумна - от специалист по уши, нос и гърло. Отделно работниците минават и през специалист по вътрешни болести. Прави се и пълна кръвна картина и изследване на урина. И тъй като за това плаща работодателят, а не здравната каса, при добро желание той може да осигури и по-голям профилактичен пакет за наетите.
Проблем при този вид профилактика обаче е по-несигурното качество. Често работодателите сключват договори с частни медицински центрове, където работниците минават на конвейр. Прегледът отново е проформа. Особен риск са и изследванията, които частниците предлагат. Случва се тестовете просто да не се правят - лабораториите вземат кръв, но не я изследват, за да пестят консумативи. Резултатите съответно излизат идеални. Другият вариант е лабораторията да обърка резултатите, тъй като кръвта не е взета и съхранена по правилата - на място в лабораторията. В София например има случаи, когато при профилактични прегледи се взема кръв на работното място, след което се отнася до лаборатория в Пловдив. Според резултатите 70% от изследваните се оказват с тежко заболяване на кръвта. И тъй като уплашените пациенти работят на едно и също място, разбират, че тестовете са сгрешени. Което, естествено, не пречи всички да повторят теста, но вече плащайки от джоба си или с направления от НЗОК. И нито един не е имал въпросното заболяване.
Профилактичният преглед е задължителен за всеки български гражданин, пише в Закона за здравето. Веднъж годишно всеки с редовни здравни осигуровки трябва да мине през личния си лекар за профилактика. Ако гражданинът откаже, губи права за безплатни медицински услуги за един месец и може да бъде глобен с до 100 лв. Колкото по-рано се открие дадена болест, толкова по-добро качество на живот може да се осигури на пациента. Държавата и здравната каса ще спестят редица разходи от скъпо лечение и инвалидизация.
Според нормативите на МЗ и НЗОК профилактичният преглед трябва да е минимум 15 минути и представлява снемане на анамнеза и фамилна анамнеза. Следва установяване на пълен здравен статус, включително и преглед на очите за острота на зрението. Освен това лекарят трябва да установи с камертон дали няма слухови нарушения. Следва общ преглед - преслушване на белия дроб, сърцето, палпация на корема, за да се види състоянието на черния дроб, далака, бъбреците, определяне на неврологичен и психически статус. Ако пациентът е жена, се прави АГ преглед. После - кардиограма, мери се кръвното и кръвната захар. Изследва се урината дали има белтък и захар. Освен това, ако пациентът е на над определена възраст, подлежи и на изследване за окултни кръвоизливи, т.е. за кръв във фекалиите.
За това лекарят получава 4.15 лв. на преглед.
Отделно, по закон, работодателят също е длъжен да осигури веднъж годишно на работниците си профилактичен преглед. За целта специалист по трудова медицина се запознава с условията на работа в конкретната фирма и определя какъв да е обемът на профилактичния преглед. Ако се работи с компютри, трябва задължително да има по-обстоен преглед от офталмолог, ако средата е шумна - от специалист по уши, нос и гърло. Отделно работниците минават и през специалист по вътрешни болести. Прави се и пълна кръвна картина и изследване на урина. И тъй като за това плаща работодателят, а не здравната каса, при добро желание той може да осигури и по-голям профилактичен пакет за наетите.
Проблем при този вид профилактика обаче е по-несигурното качество. Често работодателите сключват договори с частни медицински центрове, където работниците минават на конвейр. Прегледът отново е проформа. Особен риск са и изследванията, които частниците предлагат. Случва се тестовете просто да не се правят - лабораториите вземат кръв, но не я изследват, за да пестят консумативи. Резултатите съответно излизат идеални. Другият вариант е лабораторията да обърка резултатите, тъй като кръвта не е взета и съхранена по правилата - на място в лабораторията. В София например има случаи, когато при профилактични прегледи се взема кръв на работното място, след което се отнася до лаборатория в Пловдив. Според резултатите 70% от изследваните се оказват с тежко заболяване на кръвта. И тъй като уплашените пациенти работят на едно и също място, разбират, че тестовете са сгрешени. Което, естествено, не пречи всички да повторят теста, но вече плащайки от джоба си или с направления от НЗОК. И нито един не е имал въпросното заболяване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар