Можем ли да преборим корупцията чрез образованието и как точно да стане това?

Основната тема на разговор, която изниква винаги на маса като съществен проблем пред нашата страна, е корупцията. Понеже ние от uspelite.bg обичаме да подхождаме положително и градивно към негативните теми в нашето ежедневие, решихме да видим как може да се потърси решение на този голям обществен проблем в световен мащаб чрез образованието. И именно заради това се обърнахме за коментар към Алекс Петков, с когото вече сме коментирали идеята за въвеждане на практиката за антикорупционно образование у нас. 

Алекс Петков е на 27 години и работи като консултант в отдела за корупция и икономически престъпления към Службата на ООН за наркотици и престъпления (UNODC). Неговият екип разработва материали и програми за антикорупционно образование, които да се преподават в университети по целия свят като част от програмата Education for Justice (E4J) на ООН. 

Разкажи ни какво представлява инициативата Education for Justice?

E4J e инициатива, която цели да промотира върховенството на закона и намаляване на престъпността по света чрез подобряване качеството на образованието. В момента това е най-големият проект на UNODC, обхваща всички сфери на дейност на организацията – борба с тероризъм, организирана престъпност, корупция и др., както и всички нива на образование – от начални училища до университети. В рамките на E4J ние разработваме образователни материали и подготвяме преподаватели по цял свят да използват тези материали, за да преподават на своите студенти и ученици горепосочените теми и да ги възпитават така, че когато пораснат, те да са абсолютно нетолерантни към тях в своето ежедневие. Аз конкретно се занимавам със създаването на учебни материали, които да помогнат на университетски предподаватели да включат темата „корупция“ в своите дисциплини.

Защо е необходима такава програма според ООН?

Образованието е ключът към преодоляването на сериозни обществени проблеми като престъпност, тероризъм, трафик на хора, злоупотреби и измами. Тук отдавна сме разбрали, че една страна не може да постигне развитие без солидна образователна система и чрез инициативи като E4J ние се опитваме да накараме и държавите членки да го осъзнаят.

Корупцията е един от многото примери – от години е ясно, че стандартните методи за борба с това явление не дават необходимите резултати. И то не защото тези методи са неефективни сами по себе си, а защото не се прилагат по правилния начин. Провалът на антикорупционните политики в световен мащаб се дължи на субективни фактори, най-вече на манталитета и поведението на хората в системата, която трябва да се поправи. Няма как едно общество, в което моралът и почтеността са второстепенни ценности, да не е корумпирано и каквото и да се опиташ да направиш, то най-вероятно ще си остане такова.

Затова първо трябва да се започне с промяна на общата нагласа към корупцията. Поради тази причина ролята на образованието е толкова важна за нас. Чрез него ние виждаме възможност да възпитаваме децата и младите на ценности и морални норми, които да формират тяхното поведение така, че да са нетърпими към корупционни практики независимо в коя сфера решат да се реализират, когато пораснат.

В същото време колкото по-дълго работя в тази сфера, толкова повече се убеждавам, че хората имат тотално погрешни възприятия за това какво представлява корупцията и как да се справят с нея. Това се дължи най-вече на проблема с обективността и достоверността на информацията, която достига до обикновения човек по основните канали. Това е и втората причина за необходимостта от антикорупционно образование, тъй като то ще повиши осведомеността на хората за това какво е корупция и как тя може да се пребори.

От твоя опит кои са според теб най-големите заблуди и стереотипи, които хората имат спрямо корупцията?

Някои от най-разпространените схващания за корупцията са напълно погрешни и за съжаление, те се срещат именно в най-засегнатите страни. Може би неслучайно. Например, когато хората твърдят, че страната им е най-корумпираната в света, обикновено те не са прави. И тук не говоря само за България, интересно е, че и в много други страни по света хората мислят по същия начин. Лошо е, когато едно такова твърдение се възприеме масово от хората в едно общество, защото това изкривява представите им за проблема и те започват да имат нереалистични очаквания за неговото разрешаване. Те започват да отхвърлят всичко, което не предлага кардинално разрешение на проблема. Такова кардинално решение обаче няма откъде да се появи, защото не може изведнъж да премахнеш нещо, което се е разпростирало с години в обществото.

Друга популярна заблуда е, че щом някъде някой успее да се справи с корупцията, ако ние направим същото като него, ще имаме същите резултати. В България често можем да чуем, че трябва да копираме румънския модел, а други държави по света се опитват да копират модела на Хонг Конг. Практиката обаче показва, че ако просто копираш нещо, което е проработило някъде другаде, то вероятността това същото нещо да се провали при теб, е много голяма. Така например почти всички държави, които са се опитали да въведат модела от Хонг Конг, са се провалили, защото не си дават сметка, че изключително успешната антикорупционна комисия, създадена там през 80-те години на миналия век, всъщност има над 1300 високоплатени служители, бюджет от над 90 милиона долара и пълна независимост в действията си. Такива условия са трудно постижими в други страни. Затова и ние съветваме държавите, с които работим, че трябва да си поставят реални цели, съобразени с особеностите на конкретната среда, а не само да се опитват да имитират добри практики и да очакват, че с това работата е свършена.

Има и още доста примери за масови заблуди, които пречат за справянето с корупцията на национално ниво.

Наскоро участва в TEDx Stara Zagara, адресирайки точно този проблем. Ще споделиш ли накратко какво говори по време на твоя TED talk?

Беше ми изключително приятно да участвам в това събитие не само защото беше в родния ми град, но и защото аудиторията беше предимно от млади хора, които тепърва ще навлизат в живота, ще се сблъскват с проблеми като корупцията, но и ще имат възможност да променят средата, в която живеят. В моята презентация говорих именно за тези митове, които ни пречат да осъзнаем колко сериозна е корупцията и как да се справим с нея. Защо не трябва да се оплакваме от липсата на политическа воля, а да я предизвикаме или защо не трябва да вярваме, че корупцията е навсякъде вместо да търсим и подкрепяме примерите за честност и почтеност. Именно в това се изразява промяната в начина на мислене на хората, която е необходима, за да се води реална борба с корупцията.

Има ли иновативни методи за борба с корупцията и кои са те?

Разбира се. Самите корумпирани хора са доста иновативни и създават все повече модерни начини за злоупотреби и корупция, така че същото се изисква и от нас. Като цяло в последните години все по-голямо внимание се отделя на превантивните действия за сметка на фактическото преследване на вече извършени престъпления. Освен образованието, на което все повече международни организцаии залагат като основен превантивен инструмент, голяма популярност набират и методите за оценка на рисковете от корупция. Това са интересни инструменти, с които може да се открият слабите места в една организация, където би могла да възникне корупция и съответно да се вземат необходимите мерки за предотвратяване още преди корупцията да се е случила.

Новите технологии също предлагат надеждни опции за повишаване на прозрачността и отчетността в организациите и контролиране на тяхната дейност. Онлайн системи за обществени поръчки, е-правителства и други подобни инструменти ще се използват все повече и повече. Включително и блокчейн технологиите, въпреки че все още не са достатъчно развити, също се разглеждат от някои специалисти като потенциално средство за борба с корупцията.

Твоите съвети към обществото?

Знам, че доста млади учители следят вашата медия и бих се радвал, ако поне част от тях обмислят въвеждането на антикорупционни материали в техните класове, без значение дали става въпрос за училища или университети. Със сигурност няма да навреди, но пък може да постави началото на една голяма промяна, която всички бихме искали да видим.

http://uspelite.bg/mojem-li-da-preborim-koruptsiyata-chrez-obrazovanieto-i-kak-tochno-da-stane-tova--2

Как може да развиете емоционалната си интелегентност

21 начина да развиете 

емоционалната си интелигентност

© pixabay.com

Емоционалната интелигентност означава способността на човека да възприема, оценява и управлява собствените си емоции, да ги разграничава и да ги определя правилно.

Концепцията, че можем да развиваме способността си да идентифицираме, разбираме и управляваме емоциите си, се върти в пространството от известно време, а през последните години набира особена популярност.
Как да бъдем емоционално интелигентни?Черпим опит от книгата EQ Applied: The Real-World Guide to Emotional Intelligence. Нека да споделим наученото – няколко простички и практични съвети, които да използвате в ежедневието си. Отнемат само няколко минути дневно.

1. Питайте и разсъждавайте
Отделете известно време тази седмица, за да зададете няколко въпроса. След това ги задайте на някого, на когото имате доверие.
Как моето настроение се отразява върху моите мисли и вземането на решения?
Как бих (би) описал моя начин на общуване и ефекта от него върху околните?
Какво в отношението на другите ме повлиява? Защо?
Трудно ли признавам, че съм направил грешка? Защо и защо не?
Кои са силните ми страни? А кои са слабостите?
Помислете над отговорите. Използвайте ги, за да разберете по-добре себе си и своите емоции.

2. Използвайте своя "емоционален" речник
Колкото по-конкретни сте, толкова по-добре ще разберете от къде извират проблемите ви. Използвайте точните думи, за да описвате своите емоции.

3. Направете пауза
Ако усещате, че започвате емоционално да оформяте своите отговори в дадена ситуация, направете пауза. По възможност излезте на разходка. Щом си дадете време да се успокоите, върнете се и решете как да продължите.

4. Използвайте трика с трите секунди
В определени моменти съжалявате, че сте казали нещо. За да избегнете това занапред, използвайте 3-секундното правило. Преди да изречете нещо, задайте си въпроса: трябва ли това да бъде казано, аз ли трябва да го кажа, сега ли трябва да го кажа.

5. Коригирайте тона
Има значение какви са тонът и силата на гласа ви, когато говорите.

6. Помислете, преди да стартирате разговор на чувствителни теми

7. Поглед в бъдещето
Ако емоциите ви напират и искате да кажете нещо, но се колебаете, използвайте погледа в бъдещето. Как казаното ще се отрази в бъдеще на живота ви?

8. Учете се от негативните емоции
Какво ви казват те? Мотивират ли ви да правите промени?

9. Извлечете поука от емоционалното отвличане
„Емоционално отвличане“ е ситуация, при която напълно сте загубили контрол над емоциите си. Когато попаднете в такава ситуация, опитайте се да изследвате случващото се, като си зададете следните въпроси:
Защо реагирах така?
Какво бих променил, ако можех?
Какво мога да си кажа следващия път, когато имам нужда от по-ясна мисъл?10. Научете се да казвате „не“.

10. Търсете обратна връзка
И то конкретна. Например отговор на въпроса – Какво е онова, което правя, което ме дърпа назад?

11. Превърнете критиката в конструктивна обратна връзка

12. Извлечете поука от похвалите
Следващия път, когато някой ви похвали, благодарете му искрено. След това се запитайте:
Какво мога да науча от тази похвала?
Какво направих добре, с което заслужих похвалата? Как мога да го повторя?
Кой ми помогна да постигна този успех? Мога ли да му се отблагодаря?

13. Практикувайте емпатия
Когато някой ви каже, че се бори с личен проблем, слушайте го внимателно. Устойте на желанието да съдите човек или ситуация, да прекъсвате или пък да споделяте лични преживявания, които са сходни.

14. Хвалете другите хора

15. Борете се със страховете си чрез знание
Стремете се да идентифицирате ситуациите, в които другите използват страха, за да повлияят на вашите действия и чувства.

16. Научете се да казвате „Съжалявам“
Когато се научите да признавате своите грешки и да се извинявате, развивате качества, като скромност и искреност.


https://profit.bg/svezho/21-nachina-da-razviete-emotsionalnata-si-inteligentnost/

Да преброим гафовете и лъжите на Орешарски и управляващите:

 

…че много станаха. Да не ги забравяме.

 

 

 

30. Явор Гечев е назначен за шеф на фонд "Земеделие" без негово съгласие

1. Назначаването на Тихолов за министър.

2. Назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.

3. Процедурата по назначаване на Пеевски: промяна на закона, даване на достъп до секретни документи, 15-мин. процедура по избирането му.

4. Процедурата по отмяна на назначаването на Пеевски: измиване на ръцете с КС. Пеевски остава Депутат, но не ходи на работа, както и в предишния парламент.

5. Не иска да каже, кой е предложил Пеевски.

6. Излъга, че назначаването на Пеевски е съгласувано с партньорските служби.

7. Назначаване на зам. министърката Мукадес Налбант, която нарече Ботев и Левски терористи. (ДПС прати цензор на Ботев и Левски за зам.-министър)

8. Назначаване на зам. министър Иванов, когото Орешарски не познава, и скорошното му уволнение.

9. Сидеров - шеф на Етичната комисия.

10. Узаконяване на хазартния монопол на В. Б. – Черепа

11. Връщане на пушенето в заведенията.

12. Назначаване на престъпника Иван Данов, като резерва на Тихолов в министерството на инвестиционното проектиране.

13. Излъга, че няма да има силов вицепремиер, а след това назначи Цветлин Йовчев като такъв.

14. ДПС получава неприлично много власт, като министри, зам. министри, областни управители, председатели на комисии в парламента и други.

15. Увеличение на майчинските, добавките за първокласници, минималната работна заплата, намаляване цената на тока, ама друг път. Всеки път когато му се разклати стола ще идва време за бонуси. (Спешните мерки на Орешарски - пожарогасител с демагогия)

16. Назначаване на проф. по синтаксис за министър на младежта и спорта.

17. Първо беше програмен кабинет. После, експертен кабинет. После стана експертно-политически. Накрая – безотговорно-олигархически.

18. Програмата Орешарски.

19. Парламентарните комисии могат да заседават и да взимат решения с кворум от 1/6 от техните членове.

20. Атака като трето краче подкрепящо правителството, мнозинството и кворума.

21. Още преди изборите, Станишев избяга от отговорността на  министър-председател. Това, в новата история на БСП, се случва за втори път.

22. “Тайнствения втори” вицепрезидент още не се е появил. Кабинетът стартира с един вицепремиер, което е едно друго “нестандартно” решение.

23. Станишев: “Знам как се носи отговорност… Няма да подам оставка… Ще поискам вот на доверие… Няма да поискам вот на доверие….”

24. Промените в учебната програма, които предвиждат романът "Тютюн" на Димитър Димов да отпадне и да бъде заменен с "Осъдени души", a учениците да не учат някои стихотворения на Христо Ботев. (Министър Клисарова: Вчера бях много объркана)

25. На 20 юни премиерът Пламен Орешарски за втори път е подписал Решение на Министерски съвет за назначаване на Владимир Богданов Писанчев за временно изпълняващ функциите на председател на ДАНС (Документ доказа, че Делян Пеевски е бил официално шеф на ДАНС)

26. Обявен за зам.-правосъден министър отрече да е давал съгласие

27. Бивш сикаджия бе зам.-министър на МВР няколко часа. 

Веднага след издаването на заповедта за назначението на новия заместник министър на вътрешните работи Иван Валентинов Иванов пресслужбата на правителството разпространи негова биография.

В нея  обаче не се споменаваше, че от 1995 г. Иванов е бил управител на клона на мутренската групировка СИК в Шумен, съобщи Capital.bg.

28. ЕК отново опроверга български министър. От ЕК отрекоха твърденията на Драгомир Стойнев, че от 1 юли България ще плаща глоба, тъй като не е отделила електропреносната мрежа от системния оператор

29. Еврокомисар поиска извинение от български министър

30. Заради актуализацията на бюджета Орешарски манипулира данните за ДДС. За политически цели дължимият от държавата данък мистериозно нарасна с над 400 млн. лв.

 

Срам и позор.

Сайтове, вестници, списания, радиостанции и телевизии на Делян Пеевски

 

Сайтовете на Пеевски:

•    Blitz.bg

•    Vsekiden.com

•    Bnews.bg

•    Monitor.bg

•    Inews

•    econ.bg

•    sporta.bg

•    get.bg

•    Livenews.bg

Вестниците на Пеевски:

•    „Уикенд”

•    „Шоу”

•    „Всеки ден”

•    „Телеграф”

•    „Монитор”

•    „Политика”

•    „Новинар”

•    „Борба” – Велико Търново

•    „Марица” – Пловдив

•    „Струма” – Благоевград

Телевизиите на Пеевски:

•    ТВ7

•    Нюз7

•    ББТ

•    The Voice – музикална телевизия

Радиата на Пеевски:

•    Magic

•    The Voice

•    “Витоша”

•    “Веселина”

Списанията не Пеевски:

•    „Топ Гиър”

•    „Аутобилд”

•    „Хелоу”

•    „Уикенд за жената”

•    „Биограф”

•    И още поне 3-4 списания на фирма „МС тийм”.

Станишев - Еволюции

17 юни

Станишев: Изборът на Пеевски беше политическа грешка, подценихме обществения натиск (обновена)

 

ФРЕНСКАТА СОЦИАЛИСТКА МАРТИН ОБРИ ЩЕ ИСКА ОСТАВКАТА НА СТАНИШЕВ КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПЕС

16 юни

Станишев: Протестирайте си, няма да подам оставка, изборът на Пеевски бе правилен

14 юни

Делян Пеевски има волята и желанието да работи за държавата. Аз съм убеден, че ще се постарае

 

Станишев и Орешарски към своите: Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада

 

Пеевски ще възстанови държавността, отсече Станишев

Пеевски – Еволюции

 

15 юни

15:27

ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ СЕ ОТТЕГЛЯ ОТ ДАНС

15 юни

13:15

Пеевски: Протестират тези, които се страхуват

Орешарски - Еволюции

 

17 юни:

Отказа да съобщи кой му е предложил Пеевски: Аз нямам политическо бъдеще!

не помни чие е "грешното" предложение Пеевски

 

Подцених публичния образ на Пеевски

Номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС очевидно беше грешка

Считам, че той (Пеевски) би могъл да се справи

14 юни

Орешарски: Делян Пеевски е специалист

Консултирахме избора му с политическите сили, които подкрепят кабинета

Орешарски: Пеевски има качества и опит, за да ръководи ДАНС

Убеден съм в кандидатурата на Пеевски

Изборът на Пеевски е стъпка от цялостното реформиране на службите

…

17-годишният Делян Пеевски в компанията на все още живият по онова време Илия Павлов

Снимката е на bulphoto

ВОЙНАТА МЕЖДУ МЕДИЙНИТЕ ГРУПИРОВКИ!

 

Две са основните групировки, които определят българския медиен пазар и влияят съществено на медийната ситуация в страната, особено след като държавата е абдикирала, а обществените структури имащи отношение към медиите са анемични.

Най-младата, но най-бързо набираща сила е медийната групировка на Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, но всъщност конците дърпат банкерът Цветан Василев и Ахмед Доган.

Другият голям конкурент до скоро беше ВАЦ Медия груп, която притежаваше двата всекидневника „ 24 часа” и „Труд”, седмичника “168 часа”, няколко второстепенни вестници и списания, печатница “София” и разпространителската фирма “Стрела”.

ВАЦ Медия груп и “БГ Приватинвест” скоро обявиха, че са подписали споразумение за продажба на групировката. Според споразумението, освен двата всекидневника „ 24 часа” и „Труд”, новият собственик придобива и седмичника “168 часа” и останалите активи. Партньори в инвестицията са Любомир Павлов, създател на проекти като вестник “Експрес” и ТВ7, Огнян Донев и Христо Грзев. Сделката не е приключила окончателно, защото се води  съдебен спор между Донев и Грозев, за когото има съмнение, че е извършил фиансова некоректност. Основният инвеститор е Огнян Донев.

Защо му е на Огнян Донев да купува вестници – въпрос зададен му от жрналистката Бенова?

„Не беше допустимо други да купят вестниците. Степента на концентрация в медиите е достатъчно висока. И за да се гарантира свободата на словото и плурализма на мненията в България, е подходящо тези два ключови вестника – „Труд” и „ 24 часа “, да не бъдат присъединени към някои от съществуващите медийни групи. Не съм специалист на медийния пазар, но степента на концентрацията е очевидна и е широко дискутирана в самите медии. Може да звучи високопарно, но имах възможността да се противопоставя на тенденцията за монополизиране на българския медиен пазар и по-специално на печатните медии. Това, което се случва в момента – споровете около разпределението на собствеността в бившата ВАЦ пречи, но не толкова в икономически план, а по-скоро в психологически.

Не е толкова трудно да се види, че един седмичник, два ежедневника и две телевизионни програми съвсем едностранчиво отразяват случая и подкрепят една от спорещите страни”. Огнян Донев има предвид медийната групировка Кръстева – Пеевски и очевидно знае, че с тях ще се води война.                                                                                  Похвални са намеренията на Огнян Донев но те са все още само намерения.

Дългогодишните главни редактори на вестниците “Труд” и “24 часа” Тошо Тошев и Венелина Гочева са отстранени по познатия начин – издигат ги. Стават членове на издателския борд на двата вестника, а шеф на борда е Любомир Павлов, който е и акционер в дружеството. Години наред издателят ВАЦ търпеше незаменимите главни редактори въпреки, че двата вестника западаха прогресивно и тиражите им намаляха в пъти.

Рано или късно ще стане ясно какво е разпределението на собствеността на вестниците “Труд” и “24 часа”, както и върху активите на ВАЦ. Към досегашните слухове, че крайният клиент ще е пак някоя задгранична фирма на Цветанов – Пеевски, се добави и нов – че зад сделката стоят капитали на групировката ТИМ.

Но едно е съвършено ясно, който и да е, някой е извадил много пари, доста повече, отколкото реално струват двата затихващи вестника.

За такава сделка може да извади пари само някой от политически амбиции, или който харчи лесно спечелени или дадени му пари.

За сега не се знае кои и колко са играчите в тази медийна игра, но този въпрос скоро ще се изясни – наближават избори, тогава се разкриват картите.

А сега да преминем към другата основна медийна групировка, Кръстева – Пеевски, където дори се знае кой им „дърпа конците”!

Четвъртък, ранен следобед. Вниманието на пешеходците по булевард “Витоша” е привлечено от двама мъже, които излизат от близко заведение. Плътно ескортирани от въоръжените си бодигардове, двамата се качват на бронирани лимузини. Те са били паркирани на забранената за движение на коли “Витоша” посред бял ден, което говори достатъчно за самочувствието им – никой не може да ги глоби.

Човекът с костюма и вратовръзката е Цветан Василев – съсобственик и шеф на Корпоративна банка, с интереси и в недвижимите имоти, пътното строителство и застраховането, а от известно време участва в издателския бизнес. Партньорът му е Делян Пеевски – депутат от ДПС, ковчежник и дясна ръка на лидера Ахмед Доган. Свързват ги общите им интереси в политиката и медиите. Цветан Василев на практика контролира “Нова българска медийна група”, а Делян Пеевски е неформален управител на пресгрупата, в която влизат вестниците “Монитор”, “Телеграф”, “Политика”, “Уикенд”, “Меридиан Мач”, “Засада” (преди “Експрес”) и великотърновският “Борба”, няколко телевизии, електронни сайтове и др., на повечето от които официално собственик е неговата майка Ирена Кръстева.

Този политико-бизнес-медиен кръг беше оформен по време на тройната коалиция с цел да се предотврати идването на ГЕРБ на власт. Тогава банката на Цветан Василев пое обслужването на почти цялата енергетика и държавните структури, които се намираха предимно под контрола на ДПС. В отплата, вестниците от пресгрупата на Кръстева – Пеевски се хвърлиха в открита предизборна защита на тройната коалиция и яростно атакуваха най-големия им политически враг – ГЕРБ.

Въоръжена с вестниците и с достъп до политическите решения, към края на кабинета “Станишев” групата около Корпоративна банка беше натрупала финансова мощ и възможности да прокарва пред очите на всички неизгодни за данъкоплатците решения. Най-фрапиращият пример беше почти осъществения бартер със сградите на Националната агенция по приходите, по който три от сградите на данъчните, замалко щяха да станат собственост на фирма от обкръжението на Корпоративна банка. След изборите одобрената от предишния Министерски съвет сделка беше отменена.

Към края на Станишевото управление се оказа, че в Корпоративна банка са концентрирани 35% от депозитите на най-големите държавни компании – 420 млн. лева, което представлява близо една четвърт от всички депозити и е значително повече от собствения й капитал.

Очакваше се, че след смяната на политическата власт в България, държавата ще оттегли депозитите от банката, но това не се случи.

За една нощ медийната група на Василев – Пеевски (Доган) стана по-голям политически подръжник на новото правителство на ГЕРБ от пресцентъра на Министерския съвет. Непроменено, позитивно и безкритично остана отношението на медийната група към ДПС и президента Георги Първанов.

Защо и как държавата при управлението вече на ГЕРБ продължава да подкрепя медийната група, свързана с Ахмед Доган, тепърва ще се изяснява, но вече изплуват контурите на вероятна сделка: медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт.

Сигурното на този етап е, че кръгът от фирми около Корпоративна банка е добре поставен и в новата власт, а контролираните от тях вестници се използват като инструмент за прокарване на политически и бизнес интереси. Най-пресният пример е спечеления в началото на април договор за застраховане на ТЕЦ “Марица-изток 2″ от дружеството “Виктория”, чийто председател на надзорния съвет е Цветан Василев.

В средата на март вестниците “Монитор” и “Телеграф” излязоха със заглавия на първа страница “Октопод в енергетиката”. Мишена на двете публикации беше застрахователната компания “Алианц”.

Публикациите излизат ден преди да бъде решено кой ще спечели една от големите обществени поръчки в енергетиката – тази за застраховане имуществото на “ТЕЦ “Марица-изток 2 и победител е дружество “Виктория”.

Във всички сделки Цветан Василев не участва директно, а чрез свързани помежду си дружества, някои от които с офшорна регистрация.

„Убий конкуренцията с вестник” – мотото на медийната групировка!

Голяма медийна сила е съсредоточена в лагера Василев, Кръстева – Пеевски, Доган. А имат и мълчаливото толериране от правителството. И ето как се отплащат :

Журналисти, работещи за Пеевски, неколкократно се оплакват, че им се налага жестока цензура. След идването на новата власт, им е забранено да пишат материали срещу Бойко Борисов или който и да е от управляващите.

В писмото си до Razkritia.com източник от медийната групировка твърди, че в продължение на няколко години Делян Пеевски и Кръстева са стопирали всяко разследване, касаещо злоупотреби за милиони, свързани със структурите на БСП и ДПС. Двамата шефове са принуждавали главните редактори да се отчитат пред тях всяка вечер с материалите, които предстои да бъдат публикувани в конкретното издание. По този начин десетки разследвания за източване на европейски фондове, публикации, свързвани с тайни партийни каси, били унищожени.

Преди да дойде Бойко Борисов на власт, Делян Пеевски буквално не разрешавал да се споменава името му, като бил назоваван само и единствено „столичния кмет”. След като ГЕРБ спечелил изборите, Пеевски обърнал монетата и забранил да публикуват дори негови снимки, на които е намръщен.

Ще следим отблизо дали има симбиоза между Борисов и Василев-Доган.

В медийния бизнес има още една група, можеби най-голямата по брой и обем – т. н. Жълта преса. Към нея принадлежат двата седмичника с най-голям тираж – общо около 450 хиляти -”Уикенд” и “Шоу”, които са придобили голяма популярност сред българските читатели. Повечето от другите издания са от категорията на “еднодневките”. Но и те имат своето място на пазара, особено при утвърждаващата се пазарна икономика. Ето какво казва един известен бизнесмен:

„Всеки, който има желание, нека да опита. Не трябва да ограничаваме по някакъв критерий стопанската инициатива. Всеки може да прави със собствените си пари каквото иска. Хора откриват магазин, той не върви, затварят го. Много дълго време българите нямахме възможност за инициатива, сега ни е предоставена. Има достатъчно много и печатни издания, и електронни медии, радиа, телевизии. Множествеността е основна форма на плурализма, а тя гарантира и свободната инициатива”.

Свободата на словото очевидно реално съществува само в жълтата преса макар, че е сериозно деформирана и в повечето случаи се е  превърнала в слободия. Влиянието на жълтата преса върху медийната среда у нас с изключение на “Уикенд” и “Шоу” е ограничено.

Медийната война в България тепърва ще се разгаря и ще се води основно между двете групировки, начело на които стоят олигарси, в десятката на най-богатите в България – Цветан Василев и Огнян Донев.

Борбата ще е жестока, защото и двете страни влагат много милиони в един бизнес, който в същност не е печеливш, но чрез него се решават големи стратегически икономически и политически цели.

http://razuznavane.com/?p=857

НОВИТЕ МЕДИЙНИ ОЛИГАРСИ – КРЪСТЕВА & ПЕЕВСКИ И БАНКЕРЪТ ЦВЕТАН ВАСИЛЕВ

 

ТОВА СА МЕДИЙНИТЕ ОЛИГАРСИ, КОИТО МОНОПОЛИЗИРАТ МЕДИЙНИЯ ПАЗАР С ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ.

„ НИЩО, КОЕТО НЕ Е ОПИСАНО, НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО”” – тази древна мисъл ни даде повод да опишем жалкото състояние на българските медии, защото всичко се е случвало и продължава да се случва и затова трябва да се опише!

Когато човек прочете доклада на американското посолство в София от 2009 г. за състоянието на българските медии, който УИКИЛИЙКС помести в сайта си разбира, че американците всичко са видели и вярно описали, защото точно така се е случвало.

Трагичното е не само защото това се е случило, или затова, че и сега се случва.

Трагично най-вече е затова, че тези, които трябва да се замислят сериозно и да предприемат нещо, съзнателно се правят, че не го виждат. Убедете се сами!

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ – председател на Съвета за електронни медии казва:

“Колкото и да изричаме някакви имена, в момента те не извършват незаконни действия. Ето, г-жа Кръстева е тук, може да я порицаваме, но тя не прави нищо незаконно”.

Според Лозанов, Кръстева може да бъде порицавана морално и не е работа на регулаторните органи да се намесват.

Наистина, какво общо има Съветът за електронни медии с морала на медиите? Господин Лозанов се прави, че не вижда големите проблеми на българските медии, които американците са видяли много добре и описват в своя доклад.

А той носи обидно заглавие: „БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ – ЛИПСА НА ПАРИ И МОРАЛ”.

В него се казва: „Сред доминиращите играчи е новосформираният конгломерат „Нова българска медийна група“, за която се твърди, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и телевизия, както и че планира да си купи още една. Собственикът на групата – Ирена Кръстева, доскоро е била на служба, от която няма как да е спечелила средствата, необходими за такава инвестиция”.

Колко по-ясно да се изрази един посланик, за това, че сделката на Ирена Кръстева с купуването на голямата част от националните български медии”намирисва” и при това  меко казано!

В доклада пише кой е големият проблем на българските медии:

„Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора. Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват определени новини, за да публикуват пропагандни материали под формата на новини и не поместват информации, които не се харесват на спонсорите им. Корупцията в медиите очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество.“

Ето това са последиците от сделката на Кръстева, която според вас г-н Лозанов „не прави нищо незаконно”.

Тази голяма медийна сделка се извършва от играчи, които стоят зад гърба на Кръстева и Пеевски и им дърпат конците. Целта им не е печалба. Тези „кукловоди” съзнателно превръщат българските медии в просяци и те да бъдат спасителните „спонсори”.

Но това, че те налагат своето влияние – влиянието превръщат във власт, а властта – в пари, тава не се ли вижда от вас господин Лозанов и съвета, който ръководите.

Прокуратурата и тя си е измила ръцете, когато през юни 2009 година обяви, че „парите, с които Ирена Кръстева придоби куп медии са чисти, а собственичката им няма никакви задължения към държавата под формата на данъци и осигуровки”.

Новият собственик на огромната сграда на “ИПК Родина” , която стои много години недовършена на престижното Цариградско шосе е Акционерното дружество на медийната групировка “Обединени български вестници”.  Неин мажоритарен собственик е “Си дивелъпмънтс” на Ирена Кръстева и банкера Цветан Василев.

„И журналистите обобщават с често тиражираното клише:

„Въпреки всички скандали около името й, Ирена Кръстева вече е фактор на медийния пазар с водеща роля”.

Наричат я новата медийна „императрица”, а и тя се държи като такава.

Проследихме пътя на „медийната императрица” Ирена Кръстева:

Започнала е като коректорка в издателството на БАН през 80-те години и там работи дълго време. В началото на 1990 г., с настъпилите политически промени у нас, тя напуска издателството и твърди, че е започнала работа в частна фирма.

Неочаквано за всички, Кръстева се озовава начело на държавното дружество “Олимпика” ЕАД, под чиято шапка са много апетитни спортни обекти, включително известната зала “Универсиада”.

Името й бързо попадна в медиите, защото веднага извършва много съмнителни корупционни сделки със спортни имоти, между които негласната приватизация на зала”Универсиада”, като облагодетелства фирма на царския любимец Лучано.

Назначението й в”Олимпика” ЕАД е станало по линия на НДСВ, от Лучано и близката на Кръстева царска говорителка Галя Дичева.

Тя и синът й Делян Пеевски са изявени активисти на НДСВ, Делян е председател на младежката организация. От там тръгват царските им облаги.

През февруари 2002 г. Кръстева е издигната отново по линия на НДСВ.

След като Лучано става спортен министър, от благодарност той я назначава на апетитната длъжност изпълнителен директор на Спортния тотализатор, въпреки острите реакции и шумни протести в жълтата партия.

По същото време в НДСВ се вихри още един скандал със другия член от фамилната двойка. Съвсем неочаквано синът на Ирена Кръстева, Делян Пеевски – едва 21 годишен, е назначен за парламентарен секретар на транспортното министерство. Като добавка, той получава ръководния пост на директорския борд в пристанище Варна. Сред голяма част от активистите на НДСВ има остра негативна реакция, но Симеон мълчи и не реагира.

След 2005 г., когато приключва ерата Сакскобургготски и НДСВ слиза от властта, Кръстева е снета от шефското място на спортния тотализатор. Освбоден е и синът й Пеевски от всички постове, които е получил по време на Симеоновото правителство. А ето баланса на мйка и син за този период:

Проверка на “Капитал” показа, че Ирена Кръстева е придобила три апартамента в София, което от заплата не е възможно, а официален бизнес няма.

Само от имотната декларация на Пеевски става ясно, че за три години (2002 – 2004) той е придобил три луксозни имота в столицата, сред които мезонет в кв. “Павлово”, друг апартамент в центъра на София и къща с двор в Бояна.

Съседи на Пеевски разказаха, че той бил почитател на марката “Порше”, а в автопарка му имало и чисто нов джип “Кайен” и спортен автомобил от същата марка.

Активите на майката и сина надхвърлят няколко милиона лева и то само за един кратък период.

Следвайки линията „винаги с властта”и притежавайки всички необходими лични качества за нагаждане и докарване, Ирена Кръстева и синът й Пеевски вече са в орбитата на ДПС. Доган и партията му са във властта и са пуснали дълбоки корени и в държавното управление и търсят българско участие за параван на партията.

Кръстева и синът й имат солиден опит, особено в „задкулистните игри” и далаверите, натрупали са и не малко състояние, създали са полезни връзки – те са точните кадри за кръга на Доган.

Пеевски е представител на онова поколение политически кариеристи, които ДПС привлича от различни партии. Първи и най-емблематични в този процес бяха бившите ключови фигури, но прогонени за далавери от СДС Христо Бисеров и Йордан Цонев.

Въпреки, че не отговаря на изискванията за следовател, “по изключение” Делян Пеевски е назначен на работа в Националното следствие. Шефът на службата Ангел Александров, който е приятел на Доган, не може да откаже тази услуга, Соколът да има още един верен човек в следствието.

От тогава, Пеевски минава изцяло под крилото на Ахмед Доган и прави бърза кариера в ДПС.

Непонятно за много, включително и за активистите на етническата турска партия, от квотата на ДПС Пеевски получава поста заместник министър при Емел Етем. В министерството на бедствията и авариите той  отговаря за Държавния резерв, както го наричали” кешовата” служба и веднага започва да врежда фирмите от кръга на Доган.

Намесва се и в една от най-големите и проблемни фирми – “Булгартабак”, към която големи апетити пораждащи остри противоречия и сблъсъци, имат асове от лобитата на БСП.

Пеевски е обвинен, че е притискал шефа на “Булгартабак” Христо Лачев да сключва сделки с точно определени фирми от догановия кръг.

Този сблъсък на икономически интереси съвпада с големия скандал на бившия министър Румен Овчаров, който с риск на кариерата си се хвърля да спасява приятеля си – олигархът Красимир Георгиев, задържан в следствието за пране на пари в големи размери.

Овчаров, неговата дясна ръка в министерството – зам.министър Корнелия Нинова, началникът на Националното следствие Ангел Александров, и Пеевски са освободени.

Покрай този голям скандал, който едва не свали правителството на Станишев, в медиите се появяват разкрития за големия брой имоти, придобити за кратко време от Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Те обаче не се оказват достатъчни за сезиране на прокуратурата и комисията “Кушлев”.

Нещо повече – под натиска на ДПС и Доган премиерът Станишев възстановява Пеевски на поста зам.-министър, което определено говори за силните позиции на Доган в управлението на ”тройната коалиция”.

Въпреки всички скандали около майката и синът, в началото на 2007 г.  Ирена Кръстева пристъпва към закупуването на първите вестници. Чрез “Нова българска медийна група” от Петьо Блъсков, тя купува вестниците “Монитор”, “Телеграф” и “Политика”.След това чрез същото дружество се сдобива с “Меридиан мач”.

В сделката с вестник “Експрес” и тв-каналите “Тв7 ” и “Спорт 7″ Кръстева участва с друга фирма – “Краун Медиа” ЕАД.

Ето и фирмите от „обръча”, зад които стоят банкерът Цветан Василев и Ахмед Доган – „кукловодите”:

“Нова Българска медийна група холдинг” АД с едноличен собственик Ирена Кръстева. Синът й Делян Пеевски се води изпълнителен директор на холдинга.

“Краун Медиа” ЕАД.

Дружеството притежава вестник “Експрес” чрез издателя “Експрес БГ” АД, както и “Спорт 7″ АД и “ТВ 7″, собственици на едноименните тв-канали. В “Спорт 7″ на последното общо събрание на акционерите като представител на “Краун Медиа”ЕАД се явява Ирена Кръстева с 99% от акциите, а останалият 1% принадлежи на “Краун Медиа Лимитед” – дружество с регистрация в Англия, чийто представител е Любомир Павлов – известен като „Любо пъпката”. Той се води и като техен представител в Търговския регистър. Кръстева присъства и в директорските бордове на всички тези медии.

Групировката “Си Ди Дивелопмънтс”, притежава 86% от ИПК “Родина” и участва чрез две свои фирми “Балканска медийна компания на Ирена Кръстева с 50% и Цветан Василев чрез фирмата си “ТЦ-ИМЕ” АД – Технологичен център – Институт по микроелектроника АД, също с 50%. Според някои източници, Василев е прехвърлил своя дял от ИПК”Родина” на Кръстева и тя е едноличен собственик.

Няколко думи за Цветан Василев. Той притежава 51% от Корпоративна Търговска Банка АД и е основен фактор за бързото израстване на Кръстева и Пеевски като крупни медийни фигури и олигарси, но с благословията на Доган.

Състоянието на Василев се оценява на близо 400 милиона лева, направено предимно при управлението на Иван Костов.

Бизнесменът – банкер е личен приятел наЕвгени Бакърджиев, който го свързва сМайкъл Чорни. Така се оформя един „триъгълник”, където се разиграват много пари.

Известно е, че Чорни е изгонен от България, като „заплаха за националната сигурност” и мафиот, но това не му пречи да прави големи и печеливши сделки и да поддържа връзки на високо равнище – Иван Костов, Богомил Бонев, Спас Русев и други..

След забогатяването си Цветан Василев минава изцяло в лагера на Ахмед Доган и става един от най-приближените му и доверени приятели.

За връзките на Василев на високо ранище говори факта, че Корпоративна търговска банка и сега държи голяма част от активите на държавните фирми, въпреки че е сравнително малка и от депозитите им печели десетки милиони.

Василев и банката му са тясно свързани с медийната група на Ирена Кръстева, за която е характерно, че от върл противник на Бойко Борисов, сега е една от най-безкритичните към властта. Тази нова тактика вероятно се внушава от банкера Цветан Василев.

След последните парламентарни избори и обособената управляваща “тройна коалиция” – БСП, ДПС и Атака, целият огън на мощната медийна групировка е насочена срещу Бойко Борисов и ГЕРБ. Начело на тази медийна война e TV7, начело с политическия хамелеон Бареков.

Изданията на медийната група на Кръстева не членуват в Съюза на издателите в България и не са подписали Етичния кодекс на българските медии.

Експанзията на медийната група на Кръстева-Пеевски  продължава.

“Нова порция медии напазарува бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски”, съобщи Frognews.bg. Закупените вестници са Черноморски фар и бургаският Фактор, а към тях се прибавяла и Фар ТВ.

ДПС се окопава медийно достатъчно навреме преди изборите догодина, твърдят запознати със ситуация в Бургас.

Делян Пеевски вече е пълновластен господар на над 80 процента от пазара за разпространение на вестници, като е сложил ръка върху две от най-големите фирми в бранша – „Прес” ООД и „Братя Герини”. Под контрола на Пеевски вече са и други мастодонти в бранша като „Близнаци”, „Оларт”, „Сенатор”, „Комекс”, „Национална дистрибуция”. С новата сделка той контролира почти напълно търговията с вестници и може да решава кое издание да се появи на павилиона и кое не.

В медийните среди се говори, че Пеевки-Кръстева навлизат сериозно и на пазара на интернет издания у нас, за да разширят аудиторията си при спадащите читатели на вестниците.

Сайтовете за икономическа информация и статистика еcon.bg и stat.bg вече са собственост на Ирена Кръстева и нейния син – Делян Пеевски. Създаденият през 2001 г. еcon.bg предлага специализирана информация и разполага с каталог от 130 хил. български фирми. Stat.bg е създаден през 2002 г. и предлага статистическа макроикономическа информация.

Цветан Василев и Делян Пеевски превърнаха търговията с влияние в норма за медиите, както и използването им за разчистване на сметки с бизнес конкуренти. Търговията с влияние, която прилага групировката Кръстева-Пеевски е винаги в техен интерес, в интерес на банкера Цветан Василев, на Доган и ДПС.

Ето какво пише малкото останала независима българска преса:

Трескавото изкупуване на вестници, телевизии, сайтове и фирми, които разпространяват пресата на медийната група Кръстева – Пеевски, зад които стои Корпоративна банка и ДПС, няма нищо общо с медийния бизнес у нас.

Вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици.

Търговията с влияние се превръща в норма на поведение за все по-голяма част от българския медиен пазар. Странното е, че в България на тези процеси се гледа като на нещо обичайно и приемливо, а единствените притеснения за съдбата на медиите идват от външни анализатори като “Репортери без граници”. В техния последен доклад за България пише:

“Новите магнати виждат медиите само като начин за по-нататъшно лично обогатяване чрез възможностите, които те предлагат за влияние и изнудване. Новите медийни собственици сега са част от привилегирования медиен eлит”.

Край на Първа част.

 

http://razuznavane.com/?p=814