Архетипна архитектоника на два смислови блока от „Матрицата“

Архетипна архитектоника на два смислови блока  от „Матрицата“

 

Бързо и кратко включване. Наскоро проявих интерес отново да изгледам  цялата трилогия „Матрицата“покрай един  нов материал, който пиша (coming „relatively“  soon). Респективно влизам аз в amazon.co.uk  и си поръчвам пълния Blu Ray пакет... Хехе, споко изтеглих си го от zamunda, все още  не съм изтрещял :) ... Та още буквално от първите 7 минути на оригинала започнах  да го виждам в друг ракурс. Не бях вниквал от-до във филма  доста години и някои неща започнаха да кликват в много  особена рамка. От гледна точка на „Навлизане в платформата“  тези филми са построени на закономерно свързани блокове повече  от всичко друго. Това навярно е логично, защото считам  поредицата за най-близкото въплъщение на завършена  съвременна митология. Поради това несъзнаваното е наблъскало  в тях толкова много неща (like literally), че ако трябва закодираното  съдържание да се разгъне поне частично на текст – процесът  сигурно би отнел хиляди страници. Ето защо не очаквай това от  мен ;) Но! В тази трилогия е казано почти всичко. И колкото и тривиална  и клиширана да е станала тя днес (поради  всевъзможните префърцунени препратки към нея) това не  променя фактите. Всеки има потенциала да разкрива за  себе си пластовете вградени в структурата ѝ. Тук искам да обърна внимание единствено на поредица от  няколко кадъра, за да демонстрирам как в наглед малки детайли  на ниво сценарий могат да бъдат закодирани огромни ключове  с невероятно равнище на компресия. Дали това е  predictive programming или намигване от самото несъзнавано,  което може да бъде разкодирано чрез синхромистицизъм или  просто съзнателно гледане – можеш да прецениш сам.   Говорим за първия филм – буквално последния кадър на  началния смислов блок (с агентите и Тринити) и най-вече  втория блок след нея (прото-представянето на образа  на Томас Андерсън), защото архитектурата на въпросната  нишка започва да се плете от тяхната среща. Прегледай този втори смислов блок (който е тема на  настоящия кратък материал), за да знаеш на какво ще лежиш:  Както виждаш случват се доста неща, като ще  пропусна да коментирам по-тривиалните като Монарх  script-а с белия заек и споменаването на психо-активната  лофофора (което, представено в такава смислова  комбинация, е намигване в полза на първото). Всъщност първата и най-важна импресия за Нео е,  че той е заспал. Това има поне 2 очевидни пласта и един „подразбиращ се“: 1)  Той е в несъзнаваното си; 2) С това се показва метафорично,  че героят все още не е „събуден“, защото тепърва  тръгва на пътешествието си като бот; 3) и нещо което не е  очевидно веднага и не прави особено впечатление, особено  на първо четене – трябва да си заспал, за да имаш  възможността да се събудиш.  Нека започна от третото :)) За да направя това обаче, всъщност трябва да хвърлиш  поглед на края на първия смислов блок (за който споменах  преди малко), с една фраза на Смит: Фразата е провокирана от това, че Смит следи дейността  на Морфей, който търси Избрания. Тяхната следваща цел  се казва „Нео“ и респективно агентите спешно трябва да  му сипят с големия черпак, за да не реши, че може да  му хрумват някакви еретични идеи. Между двата смислови блока във филма има директна  връзка в лицето на думата „търсене“. Агентите са „заявили  такова към матрицата“ и тя е започнала да търси..., което  директно вкарва зрителят във втория (основен) смислов  блок, който изгледа преди малко. Той започва със  същата дума („търсене“), което е идеен продължител  на предния кадър. Във връзката не може да има никакво съмнение,  защото на визуално ниво Уашовски са се постарали  да я направят буквална и визуална. След репликите  разменени от агентите, камерата се насочва към  кода (заради нареденото търсене) и излиза през  монитора на „Нео“ през пикселите визуализиращи  думата „търсене“(„searching“).[1] Както казах – пряка връзка  в буквалния смисъл.   С това под ръка вече може да се премине напред и  да се разбере защо „Нео“ е заспал. „Нео“ е заспал, защото иска да се събуди.  „Заспалото състояние“ (да, в момента  използвам думата метафорично) е директна команда за  дуалния код, че ти търсиш. Дали правиш това съзнателно или не – няма значение. Ето защо докато „Нео“ спи,  неговата система търси. Идеята, че той иска да се събуди,  защото е заспал (виж съдържанието на пласт „3)“), е  подсилена от показаното на монитора му. Имаме  снимка на Морфей (медиатора на събуждането  на Томас Андерсън) в статия от либийския вестник  „An-Nahar“ (в превод „Утрото на деня“ („The  Morning of The Day“) даващо още едно  рамо по посока същото тълкувание). Апропо, логото на вестника – проверих – е петел. Всеки любознателен българин чел „Читанка“ за  1 клас знае, че преди телефоните, именно  петлите са будили човечеството сутрин, което поставя  допълнителен акцент върху въпросната смислова тропа.  За да не започна да те губя твърде бързо, нека премина   извода, който целия кадър от няколко секунди  изгражда на подсъзнателно ниво: търсенето на Нео  и неговото издирване са две тясно свързани концепции,  защото те не могат да бъдат разделени на ниво  бинарен код. Докато ти търсиш, ти подаваш заявка, че  имаш нужда от информация, при което ти неминуемо  също даваш такава за себе си (т.е. продължаваш да  си част от кода). Днешният интернет и неговия тотален  мониторинг е най-елементарното доказателство за тази  истина, която за съжаление отива много отвъд буквалното  и обрисува принцип важащ за самата дуална платформа. Макар това да е най-логичния и единствен начин да  се събудиш (стартирайки чрез търсене),  необходимостта от пускането на този режим е ключов за  истинското трансцендиране на дуалния код. Търсенето е  форма на сън и който търси – сънува. Например, аз не търся вече. Не защото съм „открил  всичко“, а защото целия режим не работи от един момент  нататък и той се обръща срещу теб. В момента искам да  отхвърлям и да изчиствам информация от себе си, а  не да трупам още такава.  В контекста на смисловия блок – „Нео“ търси  и получава история. We all do :) В същото време обаче,  това обръща и нещата срещу него :) Той бива събуден от своя „спасител“ (отново чрез код –  събуждащото „Wake up Neo…“ на което той отреагира  моментално). След като му е бита доза адреналин от „странното нещо  случващо се с компютъра му“, на вратата му се чука.  Ще продава на някакви дрисльовци нещо и вади  въпросния shit-ец от така широко дискутираната  „Симулакра и симулация“ на Бодрияр.   Книгата на френския философ е била подадена от  Уашовски към целия cast на „Матрицата“ като  задължително предварително четиво. Всъщност  разбирането ѝ е било условие за участие в самата продукция,  защото именно на нея се базират доста от идеите в  сценария. В крайна сметка на ниво кадър, тя е намек,  за живота в симулация, който г-н Андерсън води. След  малко ще се върна отново на този кадър. С което стигам и до диалога, който провокира написването  на всичко това изобщо.  Подавайки дисковете на клиента си, той казва на „Нео“: Признавам че тази и следващата сцена ми забърсаха  един мокар чорап със сапун в лицето по коренно различен  начин. Не ме разбирай погрешно, винаги е било ясно,  че Нео е представителен за фигурата на спасителя във  въпросния mythos (Смит дори го нарича „слепия  месия“ в „Revolutions“) – тук има нещо друго за Христос,  което се вързва само, ако си следял внимателно целия  смислов блок и си чел и разбрал следговора на  „Първият тунел“. Де факто Нео дава програма за хакване  (което според официалната версия за Христос е свързано със  същността на христовия архетип, явяващ се „хак“ в  Системата) на клиента си, поради което последният го  разпознава като спасител, Исус Христос. Това не само  подсказва бъдещата роля на Нео в рамките на самия  storytelling на филма, но и прави препратка към  митологичната фигура, на която същия този образ на  Киану Рийвс, е базиран. Тези кодове за хак, обаче,  са извадени от „Симулакра и симулация“, което  подсказва, че съдържанието зад причината (да си)  „Христос“ по същество есимулация. Точно както  е описано в следговора на „Първият тунел“ за  същата фигура, точно както се оказва и в „Reloaded“,  когато става ясно, че Единственият е просто поредната  форма на контрол в матрицата поддържаща изначалната структура. Иронично – следващия кадър, потвърждава това. „Нео“  казва: При което абоната отговаря: Знам. Това никога не се е случило. Ти не съществуваш.  Това е сцена пресичаща смисли на няколко нива – първото  на ниво сценарий е ясно – то е нужно за целите на  самата история. Втората и третата идея биват забелязани,  само ако наистина си внимавал, обаче. Човекът, който  току-що обяви „Нео“ за Христос, сега не просто  продължава смисловата тропа като казва, че случилото  се с Исус („Нео“) никога не се е случило наистина, но и  че той – като фигура на спасител – не съществува. Още  две неща, чиято многоизмерност е обхваната в „Първият  тунел“. Забавното е, че, както казах, тази сцена е неочакван  пророк за самия сценарий на „Reloaded“, където става  ясно, че пророчеството е лъжа и Избрания  наистина е фабрикация. В резултат team Morpheus губи  базата си, защото вече няма на какво да стъпи, няма  какво да го движи. Респективно, в последната част от  трилогията, Нео трябва да забрави не само, че е Томас  Андерсън, но и че е „Избрания“ – защото това също е  самоличност,  също е история подадена от кода.  Ако трябва да разгледам целия блок в цялост, той  изглежда по следния начин:  • Заспалият Нео вади история от собственото си  несъзнавано. • Самата природа на будното състояние минава през  заспалото, защото те са част от един и същ  бинарен цикъл свързван от търсенето. Той търси  и поради причинно-следствените връзки на това.  • Нео продава хак, поради който, на ниво сценарий,  бива свързан с месианския архетип, който обаче  също идва от пространството на симулацията. • След това той сам въплъщава за пръв път образа,  който ще играе 2 филма и половина – на месия.  Той пряко бива наричан „Христос“, макар вече да е  ясно, че това е симулация, защото идва от  „Симулакра и симулация“ на papa Jean. • Мотивът, че месианските фигури не са се  случили и не съществуват бива утвърден още веднъж. • Впоследствие останалите 2 части от трилогията  потвърждават същото, защото вече е имало 5 версии на  Нео, което някак си... хич не го прави „нов“ и обезсмисля  както името, така и статуса му.[3]Ето защо той  трябва да пусне и тази роля, за да постигне нирвана. • Цялостната метафора се състои в това, че състоянията  на търсене, заспалост и будност са част от самата  матрица, а месианските фигури са нейни продукти, които  водят до още-от-същото. И това ако не са трите филма кондензирани в 3 мин. и 30 сек. –  да не се наричам куку повече! Тези смислови блокове, аз наричам „архетипна  архитектоника“, защото те са изградени от цели  отделни елементи подавани от несъзнаваното,  строящо се пред очите ни. Въпросната структура  се разпознава по това, че връзките се плетат във  всички посоки, защото са нелинейни – кадрите  не са свързани смислово само напред (следвайки  линейна прогресия), но и назад. Началото на една  нишка може да бъде точка номер 2, а не 1. Например,  точка номер 1 в настоящата ситуация за мен бе  разговора за Исус – това възбуди вниманието ми,  че се случва нещо in the first place. Понеже знам,  че едно такова нещо отива във всички посоки (напред,  назад, настрани, навътре) вързах момента със  „Симулакра и симулация“, което обаче се явява  кадър хронологично изпреварващ точка  номер 1 за мен. Поредността нямаше значение  обаче, защото аз вече знаех, че е там поради  природата на смисловите блокове и просто  трябваше да го видя за 1 път  във връзка с останалото.  Ripple-ите от това пък се разгръщат в продължение  на 2 филма след това, така че многоаспектността  на посоките присъства. Нещо подобно направих и  аз – съвсем първия линк-картинка в тази тема бе  за Исус, още преди да знаеш предварително, че л айтмотива на тази тема ще е за него. Той самия  казва: „Yeah right!“, което пък намига  и за самото съдържание на фигурата му - отново  дискутирано тук ;) Разбира се, от всички изброени посоки, „навътре“  е онази, която ти трябва да разиграеш, за да е процеса  завършен. Ти решаваш какво значи това и как да налееш  шаблона, който несъзнаваното само предлага като  структура.  С това искам да покажа, как знанието за митологията  и синхромистицизма (обединени от киното) биват  комбинирани със знанието за платформата и биват  предадени чрез писане. По темата има да се каже още, но и това ще стане  скоро.  И искам да чуя „хип-хип-ура!“ за първия наистина кратък анализ в секция „Кратки анализи“! What? It’s a thing for me! [1] Разбира се, това е сцена, която не е вместена в  горния клип (освен пикселизирането на кода през  думата „searching“); ако искаш да видиш нея трябва  да си купиш диска от amazon. [2] Вече съм изследвал как „101“ символизира  навлизането  в ново пространство, разкрива нова  предавка, точно какъвто е случая и с Томас А., защото  той решава да последва белия заек след тази сцена,  което води до превръщането му в Нео. Числото изскача  още веднъж  в „Reloaded“, когато Морфей, Тринити и  Нео отиват при Меровингий (живеещ на 101-я етаж),  който акт също отключва ново ниво в матрицата заради  Ключаря. Именно тази смислова нишка води Нео до  Архитекта, който му разкрива, че Единственият е пешка  като всички останали, точно както става ясно в  дискутираната сцена с Христос пред ап. 101. в началото  на трилогията.  Loop. [3] Бележка под линия за дебили: „Нео“ значи „нов“. https://www.parallelreality-bg.com/analizi/kratkianalizi/606-2018 -05-24-10-39-37.html

" 27 години дзен, унищожиха живота ми"

27 години дзен, унищожиха живота ми

И така, практикувах дзен-медитация 27 години, всеки ден и това разби живота ми. Сега, като казвам „разби живота ми”, това не е нещо лошо, нито пък добро. Виждате ли, след 27 години дзен, нещо да бъде „добро” или „лошо” става наистина проблематично. Неща като „добро” или „лошо” губят своя смисъл. Дори думи по един и същи начин дори и 27 години преди дзен, с изключение на това, че аз не го знаех. Това е същото, което казва и дзен-учителя Шунрю Сузуки в своята книга „Дзен-ум – ум на начинаещ”. Той казва, че всеки един от нас се пробужда през цялото време, с тази разлика, че хората просто не го знаят. Сега осъзнах, че той бе прав. С други думи, не са ви нужни 27 години медитация, за да разрушите живота си, защото това вече се е случило на всички вас. Сузуки също казва, че преди да откриете просветлението вие си мислите, че това е нещо много специално, но след това осъзнавате, че там няма нищо специално. Той бе много прав и за това. Един от проблемите обаче, е когато вече имате това осъзнаване, то разрушава живота ви, дори все пак това да не е наистина проблем, защото то никога не се е случвало. И накрая, нищо не се е случило и дори не е имало и „на края”. Факта, че там може да има „край” на нещо става наистина нелеп след 27 години дзен, повярвайте ми. Подлудявам жена си, защото говоря по този начин през цялото време, което е една от многото причини, поради които казах, че дзен разби живота ми. Например, жена ми ще ми каже нещо, което Опра Уинфри е казала по телевизията, за това колко важно е за обвързаните двойки да комуникират помежду си, а аз казвам: „О, тая Опра е такава глупава тъпанарка!”. И жена ми казва, че Опра понякога има много добри попадения, а аз казвам, че понятието „добри” няма никаъв смисъл и че Опра казва това, което казва, защото това кара хората да й дават пари и това е всичко. Жена ми си мисли, че съм луд и не може да разбере за какво всъщност говоря. Това е проблем, с който жена ми се оправя, така че в края на краищата това не е проблем. Не е трудно да разбереш когато няма проблем. Започвате да схващате такива неща след 27 години дзен. Веднъж писах статия тук, в Unexplained Mysteries, казвайки на хората да спрат да се притесняват за нещата, защото никой от нас няма за какво да се притеснява, поради очевидния факт, че никой от нас не съществува. Незабавно, около 100 потребителя постнаха отговорите си, предполагайки че аз съм абсолютно ненормален. Някои хора бяха изключително обидени от моето предположение,  че те не съществуват, други наричаха статията „лъжливата теория”, дори и с доста по-лоши имена, а ако не ми вярвате прочетете статията и гадните коментари след нея. Нека ви кажа нещо, ако искате наистина да натъжите хората, просто им кажете предположението си, че те не са нещо реално, а само си мислят, че са. Повярвайте ми, те ще ви бъдат наистина много ядосани. Но защо? Това е така, защото хората влагат много голям смисъл в идеята за съществуването – едно реално, солидно съществуване. Те го искат. Дори и живота им да е мизерен, скучен и ироничен, те ще се чувстват застрашени ако предположите, че техния мизерен и скучен живот не е реален. Интересното е, че ако хората са щастливи, изпълнени с радост и водят изпълнен с възбуждащи приключения живот, то те няма да се чувстват застрашени от идеята, че техния живот е фалшива илюзия. Няма да ги е грижа толкова много. Те така или иначе са щастливи, защо да ги е грижа дали едно нещо е реално или не? Все пак няколко от тези щастливите ще се натъжат ако им кажете, че те не съществуват. Изведнъж, те са по-малко щастливи, защото ги е страх от идеята, че не съществуват. Те искат тяхното щастливо съществувание да е реално. Все пак, концепцията, че някои хора са щастливи а други нещастни е абсолютно погрешна, защото техните особености и ценности нямат основно значение когато мислите за тях. След 27 години дзен да кажеш: „Аз съм щастлив”, или: „Аз съм тъжен” са празни изявления, които са едно отклонение – и това отклонение не е дори и отклонение, защото в случая няма и какво да отклоняваме. Схванахте ли? Може би се чудите как всичко това започна за мен. Когато бях в колежа, учейки за журналист, се включих в един свободно избираем курс към философския факултет. Беше курс само за 1 семестър, наречен „Дзен-медитация”. Около 90 минути седмично, това което правехме идвайки в клас, бе да седнем върху една възглавница и да зяпаме празната бялата стена. Всичко, което правехме бе да зяпаме стената и да се концентрираме върху дишането си. Ако се появяха „мисли” бяхме инструктирани да ги игнорираме и да ги оставим да се реят, те не трябваше да ни притесняват. След около 25 минути зяпане в стената, ние се изправяхме и правехме някакъв вид – медитация разходка, която отнемаше около 15 минути. Тогава отново сядахме долу и започвахме да зяпаме стената за още 25 минути. След това инструкторът биеше един звънец, което означаваше, че трябва да спрем. Предполагаше се, че трябва да спрем да правим нищо и да започнем да правим нещо отново. Тази част е доста странна. Тогава, той провеждаше дискусия относно дзен и ние трябваше да четем книгата на Сузуки, „Дзен-ум – ум на начинаещ”. Едно от наистина забаните неща за този курс бе, че имахме двама вярващи христиани. Те правеха каквото се искаше от тях, за да заслужат мизерната колежанска стипендия, включително и курса по дзен-медитация, но след това, по време на дискусията, казваха неща като: „Всичко това е толкова нелепо! Защо хората не могат просто да си четат Библията и да разберат както иска Исус от нас, да следват съветите му и да водят един добър, морален живот?” И след това казваха нещо от рода на: „Всички бихме били по-добре ако дадем живота си за Исус, а не да си губим времето да зяпаме в празната бяла стена!”. По някаква причина тези коментарии караха всички да се смеят, дори и да са съгласни с християните. Все пак, всички мразеха този курс, не само христианите. Аз също го мразех и само 8 човека от общо 20 завършиха курса. Трябваше да призная християните – те завършиха курса но никога не се отказаха от тяхната омраза към всичко това и никога не престанаха да насърчават хората да „следват Исус”. Както и да е, да зяпаш бяла стена е изключително трудно нещо и това подлудяваше хората. Никой не искаше да го прави, или да му се наслаждава, дори и това да означаваше добавена по-висока степен към колежанската диплома. Това, което е странно, бе че аз не само завърших курса, но поради накаква причина продължих да медитирам, най-малко веднъж на ден и правех това последните 27 години – което и доведе до разрушаването на живота ми и което ме докара до това да пиша луди статии като тази в Unexplained Mysteries. Някои хора тук знаят, че съм написал доста коментарии в темата „World Events” във форума и в случай, че се чудите nick-а ми е „IronGhost”. Заедно с това име, има и една голяма снимка на окото ми. Във всеки случай, някои ми пратиха лични съобщения и ме питаха защо винаги споря и вземам страната на либералите – те си мислят, че това е някакво противоречие, защото след 27 години дзен, наистина не би трябвало да бъда нито либерал нито консерватор, не би трябвало да бъда никакъв. Не е въпроса в това дали някой е либерал или консерватор. Въпроса е в това да видиш, че някой не е нито либерал, нито консерватор. Ако сте либерал, ами бъдете си такъв, ако сте консерватор, тогава бъдете консерватор. Виждате ли за какво става въпрос? Схванахте ли? Едно нещо е странно, че след 27 години дзен, аз все още мисля, че филма на Патерсън за Голямата стъпка, който се появи в сайта, е истински, а не фалшив. Но какво общо има това с всичко? След 27 години дзен, когато гледам филма за Голямата стъпка, той ми прави впечатление на истински. Е, голяма работа? Но тогава някои хора казват:  „Според теб Голямата стъпка не съществува наистина, защото нищо не съществува”. И аз казвам: „И какво от това?”. Все още мисля, че филма наистина показва Голямата стъпка. Може и да греша. Може и да е фалшив. Може това да е Боб Хейронимус преоблечен като маймуна. Не това е важното тук. Важното е, че това може да е истинската Голяма стъпка или може да е преоблечен като маймуна мъж на име Боб Хейронимус. Просто трябва да го видите. Едно нещо е сигурно, дали това е Боб Хейронимус или не, той не е по-различен от никой и може да постигне просветление, без значение дали го осъзнава или не. Схванахте ли? Имам добър приятел на име Майк, който е брилянтен компютърен специалист. Той е родом от Северна Дакота. Когато Майк прави сложни математически изчисления, той ги решава толкова бързо, все едно пише писмо. Майк си мисли, че аз съм луд и по негови думи аз съм една „откачалка”. Майк е класическия пример за скептик и атеист – той е истински материалист. Той не вярва във философията, освен ако това не е поведенческа философия, защото всичко се отнася до един основен процес и му влияе, а другото е само спекулация. И така, аз го попитах след като си мисли, че аз съм само една „откачалка” защо си губи времето да говори с мен и да се мотае насам натам с мен? И Майк каза: „Е, ти си луд, но ти знаеш, че си луд. Това е разликата да бъдеш малко луд.” И аз си помислих: „Ооо! Живота на Майк също е бил разбит от дзен и късметлията дори не е трябвало да зяпа стената веднъж на ден в продължение на 27 години!” Нито е пък трябвало и аз да го правя. Това се отнася и за вас читателите. Както моя живот е бил разрушен от дзен. Някои от вас го знаят, някои не. Но това няма значение дали го знаете, не защото ситуацията изглежда е същата. На дзен му отне 27 години да разбие живота ми, но това не бе загуба на време. Това не бе нищо. Щеше да се случи така или иначе. Но в края на краищата нищо всъщност не се е случило. Нищо НЕ Е трябвало да се случи и нищо НЕ СЕ Е случило. Схванахте ли? https://www.parallelreality-bg.com/statii/filosofia/asternphilosophy/205-27-.html Кен Корцзак

Какво е коучинг? Имате ли нужда от коучинг? В кои ситуации е възможен? Съвети.

Коучинг – дефиниция, ползи и инструменти

Понятието “коучинг” все по-усилено навлиза в професионалния жаргон и в личните разговори.
Мениджърът X ползва коуч, за да се научи да делегира отговорности и да подобри презентационните си умения…
Приятелят ми Y се възползва от услугите на коуч, защото се чувства неудовлетворен от начина на живот, който води, струва му се че професионалния му избор е неправилен, но не може сам да прецени как да подходи и да разпознае сам талантите си…
Компанията Z нае коуч, който да се занимава с екипа им по продажби, защото нивото на стрес там е голямо и текучеството е достигнало двуцифрено число за последната година…

Какво е коучинг?
Коучингът е разговор или серия от разговори между двама души – коуч и клиент. Отговорността на коуча е да се фокусира върху индивидуалната ситуация на клиента, да му помогне да изясни ценностите и приоритетите си, да формулира целите, които ще допринесат за материалното и душевното му благополучие и да го насърчава в процеса на постигането им.
В кои ситуации коучът може да ми бъде полезен?
Коучингът може да е полезен в следните ситуации:
Направата на житейски план, осъзнаването и формулировката на цели и задачи.
Намирането на начини за намаляване на стреса в ежедневието ни или освобождаване на време за активности извън прекия професионален и семеен живот.
Постигане на баланс между времето и енергията, които отделяме за работните си задължения и личните си приоритети.
Подобряване на способностите за общуване.
Побряване на познанията за себе си – какво е важно за конкретния клиент, какво не е, какви са вярванията, които са ръководили житейските избори на клиента до сега и т.н.
Подобряване на самодисциплината и мотивацията.
Подобряване на здравословните и двигателни навици.
Какво определят ползите коучинг клиентите?
Ползите от коучинга, според проучване направено от Price Waterhouse Coopers и поръчано от Международната коучинг федерация могат да се обобщят като:
Подобрено самочувствие – 80%
По-добри комуникационни умения – 72%
Подобрени междуличностни отношения – 71%
По-ефективно професионално представяне – 70%
Положителен ефект върху връзките – 73%
Подобрено съотношение между работата и личния живот – 63%
В проучването са участвали 2165 клиента, които са ползвали коучинг услуги от 64 страни.
Имам ли нужда от коуч ако съм на професионален кръстопът?

Разгледайте следните твърдения:
Като звънне часовника сутрин, ми идва да си покрия главата с възглавницата и да не ставам, за да ходя на работа.
Не смятам, че работното ми място ме стимулира да давам най-доброто от себе си, да уча и да се развивам.
Не се чувствам себе си, докато работя.
Нямам търпение да свърши работния ден, за да се отдам на по-приятни занимания.
Усещам, че имам таланти, които не познавам и съответно не съм развил, но не знам как да ги идентифицирам и да започна да печеля от тах.
Често се чувствам изморен и смятам, че усилията, които отделям, за да си свърша работата до голяма степен са отговорни за това състояние.
Ако си мислите или споделяте с приятели поне едно от тези твърдения, значи най-вероятно е време да преосмислите кариерното си развитие и да се подготвите за важни решения и избори. Коучът може да ви помогне в тези процеси като структурира пътя към вътрешното ви познание, задава ви правилните въпроси, помага ви да съзададете план за действие и ви окуражава в изпълнението му. Ролята на коучът е спомагателна и насърчителна. Ролята на клиента е да поеме отговорност за кариерното си развитие, професионалната си удовлетвореност и собственото щастие.
Кариерният коуч е адвокатът на клиента в процеса на осъзнаване на различните му умения и таланти. Коучът вярва, че работата трябва да носи удовлетворение и радост, вярва, че всеки има специални качества, които трябва да идентифицира и да развие, вярва че всички имат право да бъдат щастливи и да стават сутрин заредени с енергия и положително настроение. Коучът ще ви бъде съветник и опора, ще ви помогне да откриете талантите си и да начертаете планове как най-добре да ги използвате, за да растете професионално и да поддържате стандарта на живот, към който се стремите.

Как да направя оценка на текущото си състояние?
Някои от личните коучове ползват следния инструмент, за да определите заедно до колко сте удовлетворени от различните сфери от живота си. Отделете си половин час, за да направите това упражнение и да помислите върху нуждата от промяна в различните области:
Оценете, по скала от 0 до 100%, нивото на удовлетвореност от тези компоненти от вашия живот:
Заобикаляща среда – дом, работна среда.
Здраве и енергия
Финанси
Кариера
Лично израстване
Романтичен живот
Семейство и приятели
Хобита и свободно време
След като дадете оценка, помислете за праг, над който можете да кажете че сте удовлетворени от съответната сфера – например оценка над 70% е достатъчно добра за мен на този етап от живота ми и няма нужда да инвестирам там.
След това обърнете внимание на другите компоненти, на които сте дали по-ниски оценки. Какво можете да направите, за да се повиши нивото ви на удовлетвореност? Какви цели бихте си поставили? Как бихте следели за изпълнението им? Ако ги постигнете, ще бъдете ли по-щастливи? Имате ли нужда от личен коуч, който да ви напъства и насърчава в процеса?

https://www.novavizia.com/kouching-definiciya-polzi-i-instrumenti/