Петър Дънов - "Великите българи"

 

 

12 - годишно момиче накара света да млъкне за 6 минути

Tвърде впечатляващо свидетелство за духовната зрелост на поколението, което идва след нас.  Eдно момиче на 12 години зашлевява оглушителна плесница на нас, възрастните, които се смятаме за по-умни от децата. Случило се е преди 18 години, но едва днес научаваме за това.

20 г. по-късно. Част от проекта за книгата "Червен фашизъм"

Лазар Корбанколев - В Софийския затвор обявих гладна стачка - 18 дни за да се срещна с адвокат на 14-ия ден от гладната стачка ми бе нанесен побой до припадък от старшина Христо Туфанов. Биеха затворниците всеки ден, биеха ги така както и животни не се бият. Очевидно престъпниците в затвора бяха повече от невинните, защото имаше твърде много милиционери. През лятото на 1989г. в Централния затвор докараха отец Христофор Събев, Д-р Константин Тренчев, Николай Колев-Босия, Тодор Гагалов. От отец Христофор Събев, с когото се запознах на едночасовата разходка по време на "карето", разбрах за събития около Дружеството. След отказ да работя в затвора/ поставих условие, че ще работя ако ме затворят в една килия с Тодор Живков/ след 70 дни карцер и обявяване на нова гладна стачка бях преместен в Пловдивския затвор. За "добре дошъл" ми дадоха още 10 дни карцер. Също и побой от студента - задочник по право Красимир Богданов Стоянов.

XI. СЛЕД КАТО ИЗЛЕЖАХ " ПОЗДРАВИТЕЛНИЯ" КАРЦЕР

дойде 10 ноември. Ако бях сигурен, че само 10 месеца след като вляза в затвора, ще детронират Правешкия самодържец с удоволствие бих влязал още през 1956 година като малолетен. Затворниците бяха обнадеждени, но аз им казах, че по- малкото зло само е заменило по- голямото.

На 29 ноември обявихме гладна стачка в подкрепа на колегите си от Софийския затвор. Искахме и среща с Радой Ралин, Блага Димитрова, БНТ, Главна прокуратура, за преразглеждане на делата. Същият ден по мое предложение в отряда образувахме " Комитет за защита правата на затворниците". На 1 декември последва събрание в киносалона на затвора. Дойдоха само 1 прокурор от Пловдивска прокуратура и 1 журналист от местния вестник " Отечествен глас", който се казваше Коларов. След дискусия всички представители на отрядите решиха да се продължи стачката. Изключение направиха 1 или 2. Последва груб натиск от страна на управата и затворниците прекратиха стачката. Около 15 човека отказвахме да я прекратим и бяхме пратени в карцера. Продължихме я до 14 декември 1989г. В карцера бяхме изолирани от другите затворници. С постановление последва освобождаване на затворници, в голямата си част осъдени за криминални деяния. Последваха няколко месеца сиво затворническо ежедневие. Не пропуснаха да ми нанесат побой дори и на Бъдни вечер, когато вестник " Работническо дело" призоваваше със запалени свещи на прозорците да се засвидетелства "воля за помирение". Надзирателят Заешки го разбираше по друг начин.

По- късно огнярът Недялко Недялков ми каза, че са му докарвали чували с документи за горене. Може-би това са били досиета. Посъветвах го да вземе от тях ако е възможно, обаче той ми отговори, че постоянно има надзирател.

XII. На 11.04.1990г.

отново бях в карцера. На 18.04.1990г. затворниците превземат покривите на Пловдивския затвор и обявяват стачка. По заповед на полковник Карагьозов за атака на покрива 1 затворник се запалва и след няколко дни почива. На 19.04.1990г. идва делегация на СДС, в която е и отец Амбарев. Освободен съм от карцера 6 дни предсрочно. Затворниците им съобщили, че от една седмица съм в карцера. Възстановява се "Клубът за защита на права на затворниците". Затворът е посетен и от екип на телевизията също и от журналиста на "Свободна Европа" Десподов.

На 21.04.1990г. на събрание решаваме да предложим на тези, които са по покривите да слязат и стачката да продължи само с отказ от работа. В затвора идва Илия Минев - председател на "Дружеството за защита правата на човека", който помоли хората да слязат. Стефан Стефанов, един от тях каза, че ще слязат само ако ги помоли изгорелия техен другар. Отказват категорично да слязат. В исканията на "Затворническия комитет" има и такива за признаване на трудов стаж работата в затвора, сключване на договор с предприятия, отменяне на ергенския данък, преразглеждане на всички дела до 10 ноември, право на свиждане всеки месец, право на внасяне на учебници за изучаване на чужди езици, право на религиозна литература. През това време почина още един затворник. На 22.04. сутринта ме извикаха при началника на затвора. Присъстваше и цивилен, към когото се обръщаха с Другарю Полковник. Полковник Карагьозов каза, че затворниците не искат да слязат. Отговорих, че не слизат защото имат в ръцете си един голям заложник - техния собствен живот. Казах им, че по единично не могат да ги свалят, защото те виждат, че стачката по другите затвори продължава. Предложих им да се осигури 30 минути телевизионно време и представители от всички затвори да отидат в София за преговори, като заедно вземат решение за слизане от покривите. Цивилният полковник прие тази идея, дори беше във възторг. Каза, че ще влязат във връзка със София. Насрочихме събрание със затворниците за следобяда, за да им се съобщи решението от София. При започване на събранието присъстваха всички затворници, с изключение може-би на 15-20, които бяха на покрива. Тогава аз предложих с едноминутно мълчание да почетем жертвите на Комунизма в затворите. Очаквах реакция от страна на офицерите и старшините, които също присъстваха на събранието, но такава нямаше. След това произнесох кратка реч, в която заявих, че между затворниците не виждам такива с милиони в Швейцарски банки, не виждам и убийците на Никола Петков, Трайчо Костов и Горуня. За това не се срамувам, че се намирам между убийци, но се срамувам, че убийци манипулират моите човешки права. След това началникът на затвора каза, че отговорът от София е положителен и поиска да изберем представител за преговорите. Затворниците настояваха аз да отида, но аз бях сигурен, че хората от покрива няма да се съгласят, за това предложих да бъде изпратен Стефан Стефанов, който беше заедно с тях. Извикаха го, той дойде в салона, съгласи се и остана да чака колата, която ще го закара в София. Вместо това вечерта са го откарали в друг затвор и по думите му след няколко месеца, жестоко е бит. В затвора нямаше никакви изтъпления, макар че всички затворници бяха заедно. Въпреки това служителите на затвора изпращат телеграма до София, че положението е неконтролируемо. Явно сценария се е водел не от Пловдивския затвор, което ни най-малко не намалява вината на затворническата управа за всичко последвало.

Беше хубав слънчев ден, затворниците се грееха на слънцето и никой не подозираше какво го очаква. Към 22 часа на територията на затвора влязоха "червени барети". Аз бях заключен в килията сам. В коридора чух някакъв шум. Погледнах през ключалката и видях надзирателя Иван Чангалов, че се приближава към врата. Отключи и на вратата застанаха няколко непознати в маскировъчни дрехи. Имаше и такива с милиционерска униформа, но с шлемове. Всички бяха въоръжени с автомати или само с палки. Казаха ми да изляза. В коридора имаше поне 30 човека от двете страни. Започнаха да ме бият жестоко, плачех от болка. Срещу мене насъскаха куче, то ме захапа за гушата но ме пусна, докато неговите "колеги" продължиха да ме удрят. Престанах да усещам ударите. Само виждах как стоварваха върху мен палките и ме ритат, но всичко беше като някакъв кошмарен сън. Спряха да ме удрят и чух глас: "В килията". С пълзене се прибрах в килията.

Пред очите ми се мярна някакъв човек с чук в ръка и заплаши с убийство.

Успях да видя, че всичко в килията е обърнато на опаки. В коридора вече чувах виковете на другите затворници. Цялата нощ бе изпълнена с писъци.

Срещу затвора има жилищен блок. Чух уплашен детски плач.

По-късно разбрах, че и един от надзирателите, беше се разплакал от гледката.

На сутринта в килията дойде отрядният началник капитан Иванов, придружен от надзиратели и каза да не се занимавам с политика.

На 25 април доведоха и друг затворник в килията, който при влизането на баретите се запалил и бе много обгорял.

Казваше се Петър Босев. Казваше, че в коридора са го били. Превръзките му бяха паднали. Помогнах му да се превърже.

Вечерта ме пуснаха да налея вода. В коридора бяха старшина Стоянов - задочника по право, старшина Папазиков и старшина Чомаков.

Започнаха да ме удрят. Старшина Стоянов хвърли палка в коридора и каза да я дам на Чомаков.

Подадох я и той започна да ме удря.

Три пъти ме поваляха с удари на пода. Когато ме пуснаха да вляза в килията, обгорения Петър Босев каза, че предпочита да го бият отколкото да слуша виковете.

Същият беше осъден за криминално деяние, а единият от надзирателите - разбойници, бе правист.

На 27 април отключиха килията.

Началникът на затвора каза да излизам от килията. В негово присъствие започнаха да ме удрят цял кордон от милиционери.

Бях преместен в друга килия, заедно с още няколко затворници.

На 28 април отново ме изкараха в коридора и отново старшина Стоянов заедно с един милиционер и един цивилен ми нанесоха побой.

Тук трябва да отбележа, че след 22 април затвора бе пренаселен от милиционери от Пловдив.

Сградата кънтеше от писъци седмици наред.

Направиха "тежък" салон. Последва карцер за всички от този салон.

Свиждане ни бе забранено до август, което не се отнасяше за някои хора.

Едва на 23 септември дойде подполковник Пендаров - главен Военен прокурор от Пловдив, за да разследва случилото се.

По същото време насрочиха преразглеждане на делото ми след намеса на "Амнести Интернешънъл".

На 24 януари 1991г. бях освободен от затвора.

XIII. РАЗОЧАРОВАНИЕ ОТ СЪСТОЯНИЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА КОЯТО ЗАВАРИХ.

Написах писмо до Президента и описах издевателствата. Отговор все още няма, отговор от този, който си пиеше кафето с Митеран, когато ние бяхме задържани по участъците на МВР или пребивани от бой по затворите.

XIV. ПРИКАЗКАТА ЗА НАЦИОНАЛНО ПОМИРЕНИЕ - ПРИСПИВНА ПЕСЕН.

"Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ, за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят.

"Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ, за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят.

Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви, в които тези хора да повярват. Как? Ще намерим единомишленици в тези страни и в Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата и изкуството, ще поощряваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството, т.е. безнравствеността

Нужни са писания, осмиващи честността и почтеността, като ненужни архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх между хората, безсрамието, доносничеството и още много други пороци, заложени в човека, трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и развращаване на младежта, лишаване от чувството на чест у нея. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител, ще насаждаме омраза между народите и най-вече омразата към Руския народ.

Всичко това ще осъществим под девиза - "Защита правата на човека и гражданските му свободи!"

Алън Фостер Дълес

България дължи извинение на холандската кралица

http://www.capital.bg/blogove/pisma/2010/04/13/886464_bulgariia_dulji_izvinenie_na_holandskata_kralica/

На 14 април  лично кралицата на Холандия, Беатрикс ще открие най-престижния за 2010 година културно-политически форум в Европейския Съюз. В обновения и модернизиран Музей на Транспорта в Утрехт до 5 септември ще бъдат изложени кралски клас вагони. Очакват се стотици хиляди туристи, VIP персони, царски особи и политици.
България  притежава уникална колекция от такъв  клас вагони, част от които са в музея  в Русе, а други в София, се поддържат и пътуват за забавление, когато има кой да ги наеме.
За  жалост националното ни участие в изложението  пропадна. Това е  поредното скандално доказателство за манталитета на български институции и хора от различни нива, които не са склонни да развалят бюрократично-балканския си "рахатлък" в името на популяризиране на страната ни и на подобряване на имиджа и в Европа. Ето и фактите на тази, може би типична за нашата страна, но иначе некоректна и безотговорна история с лош край и негативен ефект. С главни действащи лица – български чиновници, които по презумпция и по заплата би трябвало особено ревностно да утвърждават цялостната ни интеграция в европейската публичност.
Две години от холандския Музей договарят участие на България в този престижен форум, лично директорът му, г-н Пол ван Влижмън посети София и Русе, остана очарован от видяното и от любезността на българската страна.
Официално сме  поканени да участваме с два експоната – уникалният султански вагон-карета №1 и салон-вагонът на Цар Борис ІІІ.
Тъй нареченият вагон "Султание", има нужда от ремонт на покрива и подмяна на дървената греда за да бъде местен. Експерт след експерт от БДЖ в продължение на година оглеждаха и мъдруваха, но никой не пожела да поеме отговорност. Холандската страна нае опитен екип художници-реставратори, определи 50 000 евро за ремонт и транспорт, но от БДЖ решиха, че вече няма време, защото... "трябва да се съсредоточим" върху втория поканен експонат – вагонът на Цар Борис ІІІ, за който "уж" няма проблеми, има сертификат за движение и Европа.
Холандците  платиха застраховката и поръчаха рекламен филм, който да се прожектира по време на изложението, поеха всички разноски по транспорт, охрана и т.н., поканиха за откриването, и то за своя сметка, Министъра на Транспорта, Изпълнителния Директор на БДЖ, дори предвидиха сума за компенсация – 10 000 евро. За сравнение, белгийският вагон, който е оценен пет пъти по-високо от българския като застрахователна стойност, получава 1250 евро компенсация.
Вместо да улеснят формалностите по оформянето на документите за преотстъпване  на вагона за периода на експозицията, юристите на БДЖ започнаха да търсят всички възможни вратички за усложняване на процедурата. Разтълкуваха закона че, при такова "международно участие", се изисква разрешение на Министерския Съвет.
Времето изтичаше безвъзвратно. От посолството на Кралство Холандия се разтревожиха и се заеха да помагат.
Правителството  на Република България си свърши работата, включи извънредно в заседанието си от 17 март въпроса и даде зелена светлина за участие на вагона в изложението, което бе оповестено от множество медии като свършен факт.
Но не така мислеше управленческия екип на БДЖ, които не само пренебрегна разпореждането на МС, но намери начин то наистина да стане "неизпълнимо". Не е ясно какви параметри са дадени на експерта, определял цената за наемане на вагона, но като се има предвид, че всички разходи се поемат от холандска страна, сумата надвиши цена, която би била получена ако всяка сутрин кралицата се разхожда с вагона. По ценоразпис това са 700 лева на ден. 58 000 евро сигурно се очакваше да закърпят бюджета на БДЖ за 2010 година.
Потресени, холандците за първи път изоставиха дипломатичния тон и заговориха за морал. Цитирам от писмото на Директора на Музея:
  "… the European line of ethical conduct ... is clearly contrary to the Bulgarian legislation…" ("...европейската линия на етичност... е в ясно противоречие с българското законодателство...")

Още веднъж доказваме, че малко рано ни е гласувано доверие да бъдем член на ЕС. Никой няма да се сети за Железниците ни, ще споменават България –участието е оповестено, каталозите са отпечатани, въпросите ще са задавани.
Очевидно  е, че БДЖ има да се справя с много други свои проблеми. Вредно е в нейна собственост да бъдат уникални исторически ценности. До този момент те са поддържани благодарение на възрожденските усилия на двама музейни работника в Русе и екип от Ремиза, депото, в което се съхраняват вагоните в София. Оцелели дори през времената, когато всичко царско е било вражеско, днес има кой да се погрижи те да потънат в забвение. В килера е забутана кокошката, от която се очаква да носи "златни яйца". Щеше да се осигури безплатна реклама на страната ни, да потече поток от туристи и желаещи да се повозят на царските вагони, България да издигне имиджа си, да се създадат контакти между ж.п. институциите на Холандия и България, и т.н.
Вероятно  МС трябва още веднъж да се отклони  от по-важни държавни дела и да предаде собствеността на вагоните в разпореждане на Министерството на Културата, защото на единствения музеен специалист в централата на БДЖ, Румяна Поборникова не й достигат нито сили, нито компетентност, за да се противопостави на нехаещ управленчески екип от средно ниво, в това число юристи и технически специалисти, които не желаят да си създават главоболия с "културни въпроси".
А на юристите и ръководството на БДЖ трябва да се потърси отговорност дори само заради това, че са допуснали, без да проверят факта, да включат в доклада си до МС информация, че Изложението в Утрехт се организира по повод слизането на Кралицата от трона, съобщение, поместено за кратко дори в интернет-страницата на МС. Безобразен дипломатически скандал, който бе смекчен от холандското посолство единствено с цел да се даде възможност на българската страна да се реваншира, като осигури вагона.
*Писмото е получено по имейл и отразява позицията на автора. Снимката е на редакцията.

РиЛа ДАва СиЛа!

  В Духа обновлени,дръзко към върха нов устремени......
                                        и когато Другият/Другарят/ Си Ти и ти си Другият достигаш СвяТОст!
                                                                                Ди Ал Пе
    ДА тръгнеш с това, което имаш, ЗА ДА бъдеш себе СИ! - това е задачата в началото....
    Пеш от Княжево през Карпузов /динен/ валог, хижите"Планинец", "Момина скала" и "Тинтява" към връх Камен дел-изчистени съмнения...спомен за Лечителя, ОСВЕТЕНА ПЛАНИНА,и зимно /нощно преминаване през Черни връх/ "плана на ината"-спомен от КРЪГА НА СВЕТЛИНАТА/...
ПЛАТОТО-НАТУРА ЗОНИ, СУБАРКТИЧНИ ВЪРБИ И СПОМЕН ЗА ПРОЯВЕНО СЪТВОРЧЕСТВО ПО ВРЕМЕ НА ШЕСТМЕЧНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ПЛОЩАД  "НЕЗАВИСИМОСТ"  ПРЕД МС... и последен валс ...
    БО решава твоите въпроси!
    Мъгла и дъжд.Сближаване с Пролет в "Кукувиче гнездо" и надолу през мокрите/мочурливи/ поляни.
    Две чешми-две групи...С Деси напред...Снимки по склона. Зелева чорба. Ти си вече Индианският смях.
На стан край изворите на Паланкария.Ръмежа спря...и се чува мърморенето:
-"Аз съм Слънчевка! ОБИЧАМ ОГРЯНИ ДНИ!Мразя да ми е студено!"
Разговори.Четене - "звездни зрънца в бездната на нощтта/А. КИМ/-пролята сълза в окото на Ния. Боси нагоре към Демян.БОЛКА И УДОЛЕТВОРЕНИЕ....
    Кръгов разговор-младите помагат за веселото/ти/ представяне:
-"Един от хубавите преводи на екология е "чистота"! Разглеждайки нещата в цялост се започва от чистота на съзнанието, следва чистота на взаимоотншенията, породена от чистота на външната и вътрешната природа, следва чистота на връзката ни с ПРИ-РОДата и /чак/ тогава имаме чистота на проявлението. "
    Предложение за ОХЛЮВ,КОСТЕНУРКА И ЗАЕК- РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СВОБОДНА ВОЛЯ ЗА ЕдинЕниЕ.
    -" ТУК В ПЛАНИНАТА Е БОГ И КРАСОТАТА,
РАЗКРИВА СЕ ПЪРВИЧНОСТТА НА НЕЩАТА,
СПОДЕЛЯНЕТО И РАДОСТТА ОТКРИВАМЕ В СВЕТА! "-ОТКРОВЕНИЕ НА СЛЪНЧЕВКА.
    "ОРЛИТЕ БЯХА ИЗПРЕВАРЕНИ ОТ ОХЛЮВИТЕ...."
    Те стигнаха до кръчма "ВЕСЕЛИЕ", а другите навреме в ловна хижа"ЯРЕБИЧНА".
    Нагоре към първенеца на на Верила -ГОЛЯМ ДЕБЕЛЕЦ. Залезен смях...
    Огън . Песни. Споделеност. Чешма . ЧИСТОТА...
    Отново сме по горски пътища.
-"Защо кършиш клони.  Унищожаваш живот"
    -"Пътят е хубаво да е чист!"
    -"Това е въпрос на етика?!"
-ЧИСТ ПЪТ- ЧИСТО СЪЗНАНИЕ!
    Почивка.Четене.Йога.Танц.Разтягане.
    -"На "гащите" ти пише"KISS DISS"?!"
    -"Tова са ми работните..."
    -"И добри ли пари изкарваш?!"
    -"ДА..."
    Клисура. Кръчма. Разделяне. ПРИЗНАТО ПОРАЖЕНИЕ - в името на ЗДРАВЕТО.
    Нагоре до първито равнище за обща смимка. Взаимно признание...сбъднато благоденствие...
ВОДАТА. О, ДА тя е знак за ВИСОТА И ПЪТ до Обесен камък.
    Огън и Скала - горещи изказвания за Чистотата на ИдеЯта, свободната воля и отговорността.
    Кръг на БЛАГОДАРНОСТТА,последван от приказки ,песни и звън на китара...
    В дъждовното утро да тръгнеш овреме.Среща-благослов.
    Застигнат си край навеса. Облекчаване. Пътека. Оса. Лекарства. Подкрепа.
    Хижа"ПИОНЕРСКА"- четата се събра. Споделена диня. Нагоре след плаката. ПЛАКАТОНОСЦИ ПО ВЪЛШЕБНАТА ПЪТЕКА-
"ОБИЧАМ РИЛА - ХОДЯ ПЕША".
    Старата хижа. Храна - причастие. Първа раздяла. ЗАЕДНО ДО ПЕТОТО ЕЗЕРО. Нагоре сме малцина. Среща с "първенците"край Седмото езеро.
Каменни пирамиди. ЕДИН ШАМАН РАЗСЕЯ МЪГЛИТЕ...
Надолу, за да стигнеш навреме за "разделеният превоз"...край играещи йога..
НИЕ, СЪПОХОДНИЦИТЕ,бяхме като ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА САНКХЯ, тръгнали към ОКОНЧАТЕЛНОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ ,чрез опознаването /на принципите/ на ПРАКРИТИ /ПРИРОДАТА/ и на ПУРУША /ДУШАТА/ !
Ди Ал Пе /културен посланик на ФЕДЕРАЦИЯ ЗА ДУХОВНО ЕДИНЕНИЕ "РОЗА"/

ТРИТЕ ВРАТИ НА МЪДРОСТТА

Eдин цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по пътя на живота – казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът. – Вместо това ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети онова, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб. Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота.
Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:
“ПРОМЕНИ СВЕТА”
- Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтикнали да воюва, да предприеме, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.
Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи от Пътя?
- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да различавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта ти.
И изчезнал.
Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело
“ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”
- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така на болка и горчивина.
И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години.
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът, – че другите не са причината, нито изворът на радостите и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш Пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:
“ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”
- Да – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си, и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.
Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял и поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът, – че у нас има неща, които можем да променим, но също и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.
- Добре - казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът, – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да се откажа, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е следващата ти цел – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и изчезнал.
Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:
“ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”.
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отговорил принцът, – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си, означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата мъдрост.
Сега можеш отново да преминеш през третата врата.
Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:
”ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези, срещу които се борил. Но за свое голямо учудване той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.
Когато пак срещнал мъдреца, последният го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отговорил принцът, – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да се страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:
“ПРИЕМИ СВЕТА”
- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят…Светът ли се бил променил или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдрецът при следващата им среща.
- Научих – отвърнал принцът, – че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът ú се струва весел. Когато нещо ú тежи, светът ú изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.
- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. - Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.
Чувство на безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишина.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът изчезнал.

ТРИТЕ ВРАТИ НА МЪДРОСТТА

Eдин цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по пътя на живота – казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът. – Вместо това ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети онова, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб. Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота.
Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:
“ПРОМЕНИ СВЕТА”
- Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтикнали да воюва, да предприеме, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.
Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи от Пътя?
- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да различавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта ти.
И изчезнал.
Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело
“ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”
- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така на болка и горчивина.
И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години.
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът, – че другите не са причината, нито изворът на радостите и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш Пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:
“ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”
- Да – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си, и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.
Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял и поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът, – че у нас има неща, които можем да променим, но също и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.
- Добре - казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът, – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да се откажа, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е следващата ти цел – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и изчезнал.
Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:
“ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”.
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отговорил принцът, – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си, означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата мъдрост.
Сега можеш отново да преминеш през третата врата.
Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:
”ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези, срещу които се борил. Но за свое голямо учудване той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.
Когато пак срещнал мъдреца, последният го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отговорил принцът, – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да се страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:
“ПРИЕМИ СВЕТА”
- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят…Светът ли се бил променил или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдрецът при следващата им среща.
- Научих – отвърнал принцът, – че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът ú се струва весел. Когато нещо ú тежи, светът ú изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.
- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. - Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.
Чувство на безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишина.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът изчезнал.

Трима сина

 

Лев Николаевич Толстой

Един баща подарил на сина си имот и му казал: "Сине, живей така, както аз живея, и ще бъдеш щастлив."

Като получил дара, синът му заминал и заживял за свое удоволствие. "Тате ми каза – мислел той – да живея както той живее; а той живее весело и аз ще последвам примера му."

Тъй изкарал той година, две, десет. Пропилял всичко, което получил, и останал гол и гладен. Тогава се върнал при баща си и почнал да го моли да му помогне, но баща му отказал. Синът се опитвал да смекчи сърцето на бащата и му донесъл дар най-доброто, което имал, и го молел да го подкрепи. Но бащата бил глух към молбите му. Тогава синът, мислейки, че е оскърбил баща си с нещо, почнал да го моли за прошка, но бащата си оставал непреклонен.

И тогава синът взел да се кара на баща си:

– Щом ти сега не искаш да ми дадеш нищо, защо ми направи по-рано дар, пък още ми и казваше, че дареното от тебе ще ми стигне за през целия ми живот? Всички радости и удоволствия, които преживях, са нищо в сравнение със страданията, които преживявам сега. Аз загивам, здравето ми се стопи. А кой е виновникът за моите нещастия? Ти... Ти трябва­ше да знаеш, че моето благополучие ще ми повреди, и не ме предупреди за опасността. Ти само каза: "Живей като мене и ще ти бъде добре." И аз живях като тебе; ти се беше отдал на удоволствия и аз следвах примера ти... Но ти имаше достатъчно средства за такъв живот, пък аз ги нямах. Ти не си баща, ти си измамник, ти си ми враг... Да бъде проклет животът ми! Проклятие и на тебе, съблазнителя. Не искам да те познавам, мразя те!...

Също такъв дар направил бащата и на втория си син, като му казал просто: "Живей като мен и ще бъдеш щастлив." Този син не бил напълно доволен от дара: макар че неговият дар бил равен на дара на първия син, вторият вече знаел какво е станало с по-големия му брат и се замислил какво да прави, та да не последва примера му и да не стигне до просия. Той разбирал, че брат му е изтълкувал лошо думите на баща му: "живей като мене", и че не бива да се живее само за удоволствие. Той взел да мисли как да удвои подарения му имот, захванал се да се труди, за да придобие нов имот, равен на получения от бащата, но не съумял да го придобие.

Тогава отишъл за съвет при баща си. Но той не казал нищо на сина си. Синът помис­лил да не би баща му да се страхува да го посвети в тайната на своето благополучие и почнал да разузнава всичките пътища и средства, с помощта на които баща му е натрупал богатствата си. Той взел да трупа, но колкото и да трупал, всичко му се струвало малко. Като не желаел да се признае в лакомията си, той прекарал целия си живот в лишения и казвал на всички и навсякъде, че баща му не му е дал нищо, че той е събрал всичко със собствените си ръце, че другите хора биха могли да натрупат за същото време повече.

Тъй говорел вторият син дотогава, докато бащиният му имот, който му бил даден, почнал да се губи. А когато той загубил всичко, каквото имал, не му оставало нищо друго, освен да умре, и той се самоубил.

И на третия си син подарил бащата имот, равен на дареното на другите двама сина, и подарявайки му го, казал същите думи: "Живей като мен и ще бъдеш щастлив."

Радвайки се на подаръка, третият син напуснал бащината си къща. Но като помнел съдбата на по-големите си братя, той дълго размислял върху значението на напътствените слова на баща си.

"Най-големият ми брат – разсъждавал той – мислеше, че да се живее както баща ми значи да се живее за удоволствие, и поради това загуби всичко, което имаше. Вторият ми брат смяташе, че думите на баща ми означават да се следва примерът му, и също загина. В какво се състои тогава смисълът на татковите думи: "Живей като мен"?

Той взел да си припомня всичко, което знаел за живота на баща си. И разбрал, че знае само едно: то е, че преди неговото раждане баща му нищо не бил приготвил за него, че самият той не е съществувал, че баща му го е създал, хранил, възпитавал, дал му е всички блага и му казал: "Живей като мене и ще бъдеш щастлив." Той знаел, че баща му е направил същото за братята му, и решил, че единствено в това се състои всичко, на което може да се научи най-добре от баща си. Всичко, което той знаел за баща си, се състояло в това, че баща му прави добро на него и на братята му. И тогава той разбрал какво значели казаните от бащата думи: "живей като мене". Той разбрал, че да се живее като баща му значи да се прави добро на хората.

И когато се хванал за тази мисъл, при него дошъл баща му и казал: "Сега ние пак ще бъдем заедно и ще бъдем щастливи. Иди при всичките ми деца и им разправи какво значи "да се живее като мене" и че наистина ще бъдат щастливи онези, които живеят според примера ми."

Третият син отишъл и разправил на всичките си връстници за чутото и оттогава всяко дете, получавайки дела си, не се радвало, че получава много, но че може да живее тъй, както е живял баща му, и да бъде щастливо.

Бащата е Бог, синовете са хората, а щастието – животът ни. Хората мислят, че могат да живеят сами, без Бога; и едни си представят живота като непрекъсната верига от удоволствия, веселят се и се наслаждават на живота, а когато дохожда часът на смъртта, не са в състояние да разберат защо им е бил даден този живот, щастието на който завършва със страданията на смъртта. Тези хора умират, проклинайки Бога, и се отричат от Него. Тези хора са първият син.

Други хора виждат целта на живота в самопознанието и самоусъвършенстването и те посвещават всичките си сили да си приготвят нов, най-добър живот, но, усъвършенствайки земния, загубват го, отдалечават се от него.

Най-после, трети казват: "Всичко, което знаем за Бога, е, че Той твори добро на хората и казва да се стори същото на другите. И тъй, да следваме примера Му и да творим добро на ближните си."

Щом достигнат до тази мисъл, при тях снизхожда Бог и казва: "Ето, това исках от вас. Постъпвайте тъй, както Аз постъпвам, и ще живеете тъй, както Аз живея."

1887 г.

Как да си изберем мобилен телефон?

http://www.bnews.bg/article-7857

Потребителите традиционалисти на мобилни телефони все още представляват най-голям дял от пазара. Ето защо лесната употреба, размерът на клавишите и писането на съобщения остават най-важните характеристики на телефоните.

Какъв тип потребител на мобилни телефони сте? Едно проучване разделя три отделни потребителски профила: пионери, подражатели и традиционалисти.

„Мобилните пионери”, които съставляват около 15% от пазара на мобилни телефони, се възползват от смартфон технологиите и използват приложения като интернет, имейл и социални мрежи. „Подражателите”  (25% от пазара) използват някои от допълнителните приложения на телефоните и ще продължават да го правят.

Изненадващо, най-голяма е групата на „традиционалистите” (60% от пазара), които използват телефоните си, за да провеждат разговори и да пращат съобщения. Две трети от тях са на възраст над 35 години, пише „Таймс онлайн”.

Ако сте традиционалист, вероятно си мислите, че производителите на телефони са забравили, че за повечето хора основната роля на телефоните е да се провеждат разговори с тях. За традиционалистите лесната употреба, ясният екран и клавишите са от изключително значение.

И така, как да избираме телефон, когато се нуждаем от максимално опростен апарат? Размерът на клавишите е важен, както и лесното меню, което помага да пренаберем любимите си номера.

Текстовите съобщения стават все по-популярен метод за комуникация, особено сред тийнейджърите. Статистиката сочи, че само във Великобритания се изпращат около 4.1 млн. съобщения на всеки час. Всички телефони предлагат опцията за изпращане на съобщения, но много важно в случая е да изберем апарат с достатъчно разстояние между бутоните, което улеснява писането. Проверете също размера на текста и числата на екрана. Не на последно място, потърсете екран с добра резолюция. Повечето телефони днес са с 240х320 пиксела.

Независимо от вида на телефона, той трябва да е с издържлива батерия. Хората, които не ползват често своя апарат, е много по-вероятно да открият, че батерията му е паднала в момента, когато им потрябва. Редовните потребители просто имат навика да зареждат мобилните си апарати всеки ден.

Когато и да зареждаме апарата си, нека не забравяме своите вътрешни батерии. Пролет е - най-доброто време за презареждане...