ГЛАВА ПЪРВА
СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК
Форма на сключване на гражданския брак
Чл. 1. (1) Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.
(2) Религиозният обред няма правно действие.
Съгласие на встъпващите в брак
Чл. 2. (1) Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.
(2) Сключването на брак се извършва в присъствието на двама свидетели.
Документи за сключване на брак
Чл. 3. (1) Желаещите да встъпят в брак представят пред длъжностното лице по гражданското състояние:
1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак, установени в чл. 4 и 5;
2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3;
(2) Ако желаещите да встъпят в брак са избрали законовия режим на разделност, те представят за това писмена декларация с нотариална заверка на подписите, а ако са сключили брачен договор - удостоверение за сключения брачен договор от съответния нотариус с данните по чл. 7, ал. 2.
Възраст за встъпване в брак
Чл. 4. (1) Брак може да сключи лице, навършило 18 години.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило 16 години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различно местожителство, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по местожителството му.
Пречки за сключване на брак
Чл. 5. (1) Не може да сключи брак лице:
1. което е свързано с друг брак;
2. което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.
(2) Не могат да сключат брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри;
3. други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
4. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.
Място на сключването на брака
Чл. 6. (1) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината.
(2) Когато някой от встъпващите в брак поради уважителни причини не може да се яви на определеното място, по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние бракът може да бъде сключен и на друго място.
Ред за сключване на брака
Чл. 7. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на желаещите да встъпят в брак, както и представените от тях документи по чл.3.
(2) В акта за сключване на брак длъжностното лице по гражданското състояние отразява наличието на брачен договор, датата на договора, регистрационния номер и района на нотариуса, който го е изготвил или избрания законов имуществен режим на разделност.
(3) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва страните дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след утвърдителен отговор съставя акт за сключване на брака. Актът се подписва от страните, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.
Действие на акта за сключване на граждански брак
Чл. 8. Бракът се счита за сключен с подписването на акта от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.
Фамилно име на съпрузите
Чл. 9. При съставянето на акта за сключване на брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се вземе или добави бащиното име на другия съпруг, с които той е известен в обществото.
ГЛАВА ВТОРА
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
Равенство между съпрузите
Чл. 10. Съпрузите имат равни права и задължения в брака.
Взаимност между съпрузите
Чл. 11. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност.
Право на свободно придвижване
Чл. 12. Всеки съпруг има право свободно да се придвижва в страната и в чужбина.
Свобода при изповядване на религия
Чл. 13. Всеки съпруг има право свободно да изповядва своята религия и да изпълнява своите религиозни обичаи.
Семейно жилище и съвместно живеене на съпрузите
Чл. 14. Съпрузите имат равни права при избора на общото семейно жилище и живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено.
Свобода при избор на образование, професия и работа
Чл.15. Всеки съпруг свободно избира своето образование, обучение, професия, вид и място на работа.
Грижа за семейството
Чл. 16. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването, образованието и издръжката на децата.
Разходи и задължения за семейството
Чл. 17. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи в зависимост от възможностите им.
(2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, които единият или и двамата са поели за задоволяване на нужди на семейството.
(3) За задълженията, произтичащи от непозволено увреждане отговаря само съпругът, причинил непозволеното увреждане.
(4) Всеки съпруг е задължен да дава сведения на другия съпруг за имуществото и влоговете си.
ГЛАВА ТРЕТА
ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
РАЗДЕЛ І
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Режими на имуществени отношения
Чл. 18. (1) Режимите на имуществените отношения са:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.
(2) Законовият режим на общност се прилага, когато съпрузите не са избрали друг режим.
(3) Когато единият или двамата съпрузи сключват сделка с трето лице, уведомяват другата договаряща се страна за режима на имуществените отношения, при който бракът е сключен.
(4) По отношение на трети лица се смята, че съпрузите са в режим на съпружеска имуществена общност, ако:
- в договора си с трето лице не са посочили обстоятелството по ал. 3;
- избраният от тях законов режим на разделност не е отразен в акта за граждански брак или
3. брачният договор не е отразен в акта за граждански брак, не е включен в регистъра на брачните договори и съответно вписан по общия ред.
РАЗДЕЛ ІІ
РЕЖИМ НА ОБЩНОСТ
Законова съпружеска имуществена общност
Чл. 19. (1) Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Лично имущество
Чл. 20. (1) Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване.
(3) Лични са движимите и недвижимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за упражняване на професия или търговска дейност.
Преобразуване на лично имущество
Чл. 21. (1) Лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака.
(2) Когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
Управление и разпореждане с общи имущества
Чл. 22. (1) Съпрузите имат равни права на владение, ползване и разпореждане върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите.
(2) Разпореждането с общи движими и недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи.
(3) Сделка на разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършена от единия съпруг без съгласието на другия съпруг, е унищожаема. Искът може да бъде предявен от другия съпруг в 6-месечен срок от узнаването. Ако не бъде предявен такъв иск, сделката има действие и за другия съпруг.
(4) Разпореждане с обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, не може да бъде противопоставена на този съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ се прилага ал. 3.
(5) С влога се разпорежда съпругът, на чието име е открит. Когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на другия съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършват със съгласие на двамата съпрузи.
Разпореждане с лично имущество
Чл. 23. Всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.
Прекратяване на имуществената общност
Чл. 24. (1) Имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг, при развод или при унищожаване на брака.
(2) Имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това.
(3) Принудителното изпълнение върху отделни вещи, които са съпружеска общност, за личен дълг на единия от съпрузите прекратява общността върху тези вещи.
Дялове на съпрузите
Чл. 25. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.
Определяне на по-голям дял на съпруга
Чл. 26. (1) При прекратяване на имуществената общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото се предоставят за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.
(2) Съпругът, на когото са предоставени за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, които са предназначени за тяхното отглеждане и възпитаване.
(3) При прекратяване на общността поради развод или по реда на чл. 24, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.
Получаване на дял от личното имущество
Чл. 27. При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или търговска дейност и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
Срокове за предявяване на исковете
Чл. 28. Исковете по чл. 26, ал. 3 и чл. 27 могат да се предявяват до изтичането на една година от прекратяването на брака или на имуществената общност, а по чл. 26, ал. 1 и 2 – до изтичането на една година от влизането в сила на решението за родителските права.
РАЗДЕЛ ІІІ
РЕЖИМ НА РАЗДЕЛНОСТ
Законова имуществена разделност
Чл. 29. Всеки от съпрузите запазва имуществото си, което е придобил преди брака, и е собственик на имуществото, придобито от него през време на брака.
Представяне на лично имущество за управление
Чл. 30. Когато единият от съпрузите е предоставил на другия изрично или мълчаливо да управлява неговото имущество, последният при липса на противна уговорка дължи само плодовете, които са налице, ако управлението бъде отнето или бракът се прекрати.
Отговорност за задължения на семейството
Чл. 31. За задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за текущите нужди на домакинството, те отговарят солидарно.
РАЗДЕЛ ІV
БРАЧЕН ДОГОВОР
Договорен имуществен режим между съпрузите
Чл. 32. (1) Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор.
(2) С брачния договор могат да се уредят отношенията във връзка с притежаваното от страните имущество преди брака, отношенията във връзка с имуществото, което ще се придобие през време на брака, а така също и размерът на дяловете им при евентуално прекратяване на брака, както и участието им в разходите за задоволяване на нуждите на семейството.
(3) Отношенията по ал. 2 не могат да бъдат преуреждани.
(4) Съдията по вписванията води регистър на брачните договори.
(5) Когато с договора се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право, той има прехвърлително действие и се вписва по общия ред.
Форма и място на сключване на брачния договор
Чл. 33. (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
(2) Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се извършва от нотариуса, в чиито район се намира имотът.
(3) Когато с брачния договор се прехвърлят имоти от райони на различни нотариуси, той се сключва в един от тези райони по избор на страните.
Особен случай на сключване на брачен договор
Чл. 34. (1) Председателят на районния съд издава разрешение за сключване на брачен договор на встъпващия в брак при условията на чл. 4, ал.2, както и на ограничено запретения по представен от него проект на брачен договор. Съдът изслушва мнението на родителите или попечителя на встъпващия в брак непълнолетен или ограничено запретен. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис. С договора не може да се уговаря общност на имуществото, придобито преди брака.
(2) Определението на съда по ал. 1 се представя пред нотариуса при сключване на договора.
(3) Брачният договор се сключва лично от встъпващия в брак по ал.1.
Презумпция за съпружеска имуществена общност
Чл. 35. За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ПРОИЗХОД
Произход от майката
Чл. 36. (1) Произходът от майката се определя от раждането. Същото е и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена.
(2) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
(3) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на другото лице, което оспорва произхода, и във всички случаи детето.
Произход от бащата
Чл. 37. (1) Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено, преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак.
(3) Предположението за бащинство се прилага и когато при сключване на брака са били нарушени изискванията на чл. 8, ако детето се е родило до изтичането на 300 дни от решението за установяване на нарушението, но не по-рано от датата на сключване на брака.
(4) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на 300 дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт – от датата на предполагаемата смърт.
Оспорване на бащинство
Чл. 38. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от раждането.
(3) В случая по чл. 37, ал. 2, ако оспорването от страна на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг, който може да предяви иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от 3 години от влизането му в сила.
(4) Не се допуска оспорване на бащинство, когато майката с писмено съгласие на съпруга си, дадено пред управителя на съответното здравно заведение, е оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с чужд генетичен материал.
Страни по исковете за оспорване на бащинството
Чл. 39. При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, призовава се като страна и първият съпруг.
Припознаване
Чл. 40. Всеки дееспособен родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
Форма на припознаването
Чл. 41. Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние или чрез завещание. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на здравното заведение, в което се е родило детето.
Оспорване на припознаването от другия родител и от детето
Чл. 42. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, и на детето, ако то е пълнолетно. В 3-месечен срок от съобщението тези лица могат да оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. В случай че припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
(2) Ако припознаването се извърши преди съставяне на акта за раждане и майката е потвърдила, че припознаващият е баща на детето, той се вписва като баща при съставяне на акта за раждане.
(3) Когато припознаването бъде оспорено, припознаващият може в 3-месечен срок от получаването на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(4) Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до 3 години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. При уважаване на иска припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
Оспорване на припознаването от трети лица
Чл. 43. Извън случаите по чл. 42 припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което има правен интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването.
Унищожаване на припознаването
Чл. 44. Припозналият може да иска унищожаване на припозна-ването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, при заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, при насилие – в едногодишен срок от прекратяване на насилието, а при недееспособност – в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.
Иск за установяване на произход от майката
Чл. 45. Произходът от майката може да се търси с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се считал за баща на детето съгласно чл. 37.
Иск за установяване на произход от бащата
Чл. 46. (1) Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до 3 години от навършване на пълнолетието, и от майката - в 3-годишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
(2) Детето има право лично да предяви иск за установяване на произхода от бащата до 3 години от навършване на пълнолетието и когато искът, предявен от майката като негов законен представител, не е бил уважен.
Родителски права при установяване на произход по исков ред
Чл. 47. Когато съдът уважи исковете по чл. 45 и 46, той служебно постановява мерките за упражняване на родителските права и определя личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 128.
Пречки за установяване на произход
Чл. 48. Иск за търсене на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане, с предположението по чл. 37 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.
Искове от и срещу наследниците
Чл. 49. (1) Наследниците нямат право да предявяват исковете, предвидени в тази глава, но те могат да продължат делото по предявения от наследодателя им иск.
(2) Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.
Срокове
Чл. 50. Сроковете по тази глава се прилагат служебно и не подлежат на спиране и прекъсване.
ГЛАВА ПЕТА
РОДСТВО
Родство по права и съребрена линия
Чл. 51. (1) Родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото.
(2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.
Степени на родство
Чл. 52. (1) Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.
(2) Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина.
Сватовство
Чл. 53. (1) Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини.
(2) В линията и степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг.
(3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.
(4) Съпрузите на братята и сестрите са роднини по сватовство във втора степен.
(5) Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи.
(6) Сватовството се прекратява с прекратяването на брака.
ГЛАВА ШЕСТА
ОСИНОВЯВАНЕ
Осиновяван
Чл. 54. (1) Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило 18 години.
(2) Когато лицето е настанено в обществено заведение или в приемно семейство, то може да бъде осиновено само ако е включено в списъка за осиновяване на общинската служба за закрила на детето.
(3) Настаненото в обществено заведение или в приемно семейство лице може да бъде включено в списъка за осиновяване на общинската служба за закрила на детето по искане на неговите родители или на единият от тях, ако другият е неизвестен или починал.
(4) Изискването по ал. 3 се прилага и когато родителят е непълнолетен. В този случай е необходимо и разрешение на председателя на районния съд.
(5) С решение на районния съдия в списъка по ал. 2 може да бъде включено без искане на родителите и лице, което не е настанено в обществено заведение или в приемно семейство, когато те трайно не полагат грижи за него, трайно не дават издръжка за него, без да има обективна причина за това или го отглеждат и възпитават по вреден за развитието му начин.
(6) За лице, което е настанено в обществено заведение с предварително съгласие на родителите му за осиновяване или чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, управителят на заведението е длъжен да поиска включването му в списъка за осиновяване.
(7) Изискването осиновяваният да бъде включен в списъка на общинската служба за закрила на детето не се отнася за случаите, когато съпруг осиновява дете на своя съпруг, осиновяваният и осиновяващият са роднини по права линия, по съребрена линия до шеста степен включително, както и роднини по сватовство до трета степен включително.
(8) Когато лицето, което се осиновява не е настанено в обществено заведение или в приемно семейство, искане за включване в списъка за осиновяване правят родителите му.
Включване в списъка
Чл. 55. (1) Производството по чл. 54, ал. 5 започва по искане на прокурора или на кмета на съответната община. Родителите се призовават, за да бъдат изслушани от съда.
(2) Решението може да бъде обжалвано от органите и лицата по ал. 1 пред окръжния съд. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Сведения за деца, които могат да бъдат осиновени
Чл. 56. (1) В случаите по чл. 54, ал. 6 управителите на обществените заведения до 30-о число на всяко 3-месечие изпращат на съответната общинска служба за закрила на детето списък на децата със сведения за здравословното им състояние и възможностите за осиновяване.
(2) Сведенията по ал. 1 за деца над едногодишна възраст се изпращат на съответната общинска служба за закрила на детето с копие до съответното ведомство, в системата на което е общественото заведение, и до Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Осиновяващ
Чл. 57. Може да осиновява само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права.
Разлика във възрастта
Чл. 58. (1) Осиновяващият трябва да е най-малко с 15 години по-възрастен от осиновявания.
(2) Разлика във възрастта не се изисква, когато съпругът осиновява рожденото дете на своя съпруг.
(3) Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, такава разлика за другия съпруг не се изисква.
Предимство при осиновяване
Чл. 59. Когато за едно и също дете има искане за осиновяване и от български и от чужди граждани, с предимство се ползват българските граждани.
Забрана за осиновяване между роднини
Чл. 60. Не се допуска осиновяване между братя и сестри.
Забрана за осиновяване от две лица
Чл. 61. (1) Никой не може да бъде осиновен едновременно от две лица, освен ако те са съпрузи.
(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя.
Съгласие за осиновяване
Чл. 62. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на:
1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил 14 години.
(2) Съгласието на майката по ал. 1, т. 2 не може да бъде дадено по-рано от 30 дни след раждането.
(3) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако те са поставени под пълно запрещение или ако местожителството им е неизвестно.
Процедура за осиновяване пред общинската служба за закрила на детето
Чл. 63. (1) Желаещият да осиновява подава писмено заявление до общинската служба за закрила на детето по местожителството на осиновяващия с искане за издаване на писмено заключение за възможностите му да бъде осиновител.
(2) На основание на заявлението по ал. 1 общинската служба за закрила на детето извършва проверка в продължение на не повече от два месеца.
(3) Проверката по ал. 2 обхваща следните обстоятелства:
1. здравословно състояние на осиновяващия и членовете на неговото семейство;
2. семейно положение;
3. семейна среда;
4. икономическо състояние;
5. социално положение;
6. мотивите, поради които желае осиновяването на дете;
7. други изисквания от значение за интереса на осиновявания.
(4) Общинската служба за закрила на детето изготвя заключението по ал. 1 не по-късно от 3 месеца от подаването на молбата. Заключението се подписва от кмета на общината и има срок две години.
Сведения за осиновявания
Чл. 64. Общинската служба за закрила на детето дава писмени сведения за личността и здравословното състояние на осиновявания на лицето, получило заключение за възможностите му да бъде осиновител в едномесечен срок от подаване на заявлението.
Мнение за осиновяване
Чл. 65. (1) Осиновяваният на възраст от 10 до 14 години се изслушва от съда, освен ако има достатъчно данни, че той знае осиновяващия за свой родител.
(2) Настойникът, попечителят, както и родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, дават мнение по осиновяването.
(3) Когато родителят е малолетен или ненавършил пълнолетие, мнение за осиновяване дават и родителите му.
(4) Управителят на общественото заведение, в което е настанено дете с предварително съгласие на родителите за осиновяване или чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, дава мнение за осиновяването.
Осиновяване без съгласие на родител
Чл. 66. (1) Осиновяване без съгласието на родител се допуска по изключение, когато той трайно не полага грижи за детето, трайно не дава издръжка за него без да има обективна причина за това или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
(2) Осиновяване без съгласието на родителя, на когото е предоставено упражняване на родителски права, се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето, не го издържа, без да има обективна причина за това или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. В този случай се изисква съгласието на другия родител.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 родителят се изслушва от съда в закрито заседание без присъствието на осиновителите.
Форма на съгласието и мнението
Чл. 67. (1) Съгласието на осиновяващия, на родителите на осиновявания и на съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, както и мнението на родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, на настойника или попечителя може да бъде дадено пред съда лично или писмено с нотариално заверен подпис. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.
(2) Съгласието на осиновявания и на ненавършилия пълнолетие, както и на малолетния родител трябва да бъде дадено лично пред съда.
(3) Съгласието на родителя за осиновяване на дете от обществено заведение се дава с писмена декларация с нотариална заверка на подписа.
(4) Управителят на общественото заведение дава мнението си писмено.
Подсъдност
Чл. 68. Молбата за осиновяване се разглежда от районен съдия.
Процедура
Чл. 69. (1) Към молбата за осиновяване се прилагат:
1. писмено мотивирано заключение на общинската служба за закрила на детето по чл. 63, ал. 4;
2. сведения за личността и здравословното състояние на осиновявания;
3. нотариално заверена декларация от родителите на осиновявания или от неговия настойник или попечител, че съгласието им, съответно мнението за осиновяване е дадено след получаване на необходимите разяснения за последиците от осиновяването от страна на общинската служба за закрила на детето по местожителството им;
4. нотариално заверена декларация от осиновяващия и родителите на осиновявания, че нямат незаконна облага във връзка с осиновяването; такава декларация не се изисква, когато се осиновява дете от съпруг на осиновителя или когато осиновяването се извършва без съгласието на родителя.
(2) В производството по допускане на осиновяването участието на прокурора е задължително.
Решение по искането за осиновяване
Чл. 70. (1) Районният съдия разглежда делото в съдебно заседание при закрити врати и се произнася с решение.
(2) Съдията не е длъжен да възприеме заключението на общинската служба за закрила на детето по чл. 63, ал. 4, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
(3) Осиновяването се допуска само ако е в интерес на осиновявания.
Обжалване на решението
Чл. 71. Решението на районния съд може да се обжалва по общия ред от лицата по чл. 62, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и от прокурора.
Пълно осиновяване
Чл. 72. (1) Когато осиновеният е дете на неизвестни родители или е настанен в обществено заведение с предварително съгласие за осиновяване, или е осиновен при условията на чл. 66, ал. 1 между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите родини, от друга страна, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Същите последици на пълно осиновяване настъпват и когато лицата, посочени в чл. 62, ал. 1, дадат съгласие за това.
(2) Районният съдия постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя в общината, района или кметството, посочени в решението за допускане на осиновяването.
Непълно осиновяване
Чл. 73. Извън случаите по чл. 72 осиновяването е непълно и от него възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя, от друга страна, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. При това осиновяване родителските права и задължения преминават върху осиновителя, а рождените родители не наследяват осиновения.
Осиновяване от съпруг на родител
Чл. 74. При осиновяване по чл. 72 и 73 на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга страна, се запазват.
Прекратяване на осиновяването
Чл. 75. (1) Осиновяването се прекратява от съда:
1. при унищожаемост поради нарушение на чл. 54, 57, 58, 60, 61 и чл. 62, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2;
2. по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни;
3. при тежко провинение от едната страна в отношението й към другата страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.
(2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушаване на чл. 62, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2 може да се предяви в едногодишен срок, който тече за осиновителя и за родителите на осиновения от узнаването, а за осиновения – от навършването на пълнолетие.
(3) Извън случаите по ал. 2 прекратяване на осиновяването по ал. 1, т. 1 могат да поискат осиновителят, осиновеният и родителите на осиновения, а по ал. 1, т. 3 – осиновителят и осиновеният. В интерес на осиновения прекратяване на осиновяването може да поиска и прокурорът.
(4) Участието на прокурор по делата за прекратяване на осиновяването по ал. 1, т. 1 и 3 е задължително.
Прекратяване на осиновяването при смърт на осиновител
Чл. 76. (1) При осиновяване по чл. 72 съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на прокурора, ако единственият или двамата осиновители са починали и това се налага от интересите на осиновения.
(2) При осиновяване по чл. 73 ако единственият или двамата осиновители починат, осиновяването се счита за прекратено, но осиновеният наследява осиновителя.
Мерки за детето при прекратяване на осиновяването
Чл. 77. В случаите по чл. 75 и 76 с решението си съдът постановява връщане на непълнолетното дете при родителите, ако това е в интерес на детето, или мярка за закрила по чл. 92.
Продължаване на делото за прекратяване на осиновяването
Чл. 78. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 75, ал. 1, т. 1 и 3, делото може да бъде продължено от наследниците на починалата страна или от прокурора. Ако съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия. .
Действие на прекратяването
Чл. 79. Действието на осиновяването престава с прекратяването му.
ГЛАВА СЕДМА
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА
Грижи на родителите към децата
Чл. 80. (1) Родителите имат право и задължение да полагат грижи за отглеждането, възпитанието и развитието на ненавършилите пълнолетие и невстъпили в брак деца.
(2) Вторият баща и втората майка са длъжни да съдействат на родителите при изпълнението на задълженията по ал. 1.
Задължения на децата към родителите
Чл. 81. (1) Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка.
(2) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители.
Отношения между внуци и дядо и баба
Чл. 82. (1) Внуците са длъжни да уважават своите дядо и баба и да им помагат.
(2) Дядото и бабата имат право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Ако се пречи на поддържането на личните отношения, районният съд по местожителството на внуците по искане на дядото и бабата определя мерки за лични отношения с тях, освен ако това не е в интерес на децата.
Местоживеене на децата
Чл. 83. (1) Ненавършилите пълнолетие деца живеят при родителите си, освен ако важни причини налагат да живеят другаде. При отклонение от това задължение по искане на родителите районният съдия по местожителст-вото им, след като изслуша детето, ако е навършило 10 години, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.
(2) Ако поведението на родителите, поискали връщането на детето, представлява опасност за него или връщането на детето при родителите му не е в негов интерес поради други обстоятелства, съдът с решението може да откаже връщането му и да постанови мярка за закрила на детето по чл. 92. Съдът уведомява лицата, които имат право да предявят иск за ограничаване или лишаване от родителски права.
(3) Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местоживеенето на децата, след като бъдат изслушани родителите и децата, ако са навършили 10 години. Решението може да се обжалва по общия ред.
Упражняване на родителските права
Чл. 84. (1) Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите и на детето, ако е навършило 10 години. Решението може да се обжалва по общия ред.
(2) Родителските права не могат да бъдат упражнявани в противоречие с интересите на детето.
(3) Родителите са задължени да изразходват паричните суми на детето от издръжка, пенсия и други източници само за неговата издръжка, възпитание и образование.
Представителство и попечителско съдействие
Чл. 85. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.
(2) Отчуждаването на недвижими имоти и движими вещи, с изключение на тези, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести, както и извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение на районния съдия по местоживеенето им само при нужда или очевидна тяхна полза.
(3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 4, ал. 3.
Ограничаване на родителски права
Чл. 86. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, районният съд може да ограничи родителските права, като вземе съответните мерки в интерес на детето. При нужда се постановяват мерките по чл. 92.
(2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.
Лишаване от родителски права
Чл. 87. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. при особено тежки случаи по чл. 86;
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка.
(2) В случаите по ал. 1 съдът задължително се произнася за мерките за закрила на детето по чл. 92.
Процедура
Чл. 88. (1) Производството за ограничаване или лишаване от родителски права се образува пред районния съд по местоживеенето на детето по искане на другия родител, на прокурора или на кмета на общината.
(2) По делото задължително се изслушват прокурорът, представите-лят на общинската служба за закрила на детето, детето, ако е навършило 10 години, и родителят, освен ако той не се яви без уважителни причини.
Мерки относно личните отношения
Чл. 89. С решението за ограничаване или лишаване от родителски права съдът определя и мерките относно личните отношения между родителите и децата.
Промяна на мерките и възстановяване на родителските права
Чл. 90. (1) При промяна на обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл. 86, чл. 87, ал. 2 и чл. 89.
(2) Родителят може да поиска от съда да възстанови родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.
Вписване
Чл. 91. В случаите по чл. 87 и 90 съдът изпраща съобщение на общината по местожителството на родителя за съответно вписване на лишаването от родителски права или на последвалото им възстановяване в регистъра на населението.
ГЛАВА ОСМА
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Мерки за закрила на детето, постановени от съд
Чл. 92. (1) Мерките за закрила на детето, които съдът постановява, са:
1. настаняване на детето за отглеждане от бабата и дядото или от други близки на детето с тяхно съгласие;
2. настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство;
3. настаняване на детето в обществено заведение.
(2) При определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по ал. 1, освен ако това не е в интерес на детето.
(3) Съдът може да промени постановената мярка по искане на кмета, прокурора или родителя, ако това е в интерес на детето.
Приемно семейство
Чл. 93. (1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане и възпитание за определен от съда срок, който не може да бъде по-малък от 3 месеца.
(2) Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения.
(3) Кандидатите за приемно семейство подават заявление в общинската служба за закрила на детето по местоживеенето си. Съпрузите подават заявлението съвместно.
(4) Общинската служба за закрила на детето извършва проверка относно годността на лицата за приемно семейство и условията за отглеждане и възпитание на дете в него.
(5) Кандидатите се одобряват от службата по ал. 3 и се вписват в регистър, който е публичен.
Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство
Чл. 94. Не могат да кандидатстват за приемно семейство лица:
1. които не са навършили пълнолетие;
2. поставени под запрещение;
3. които са били лишени от родителски права или чиито родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини и родителските им права са възстановени;
4. които не могат да бъдат настойници;
5. настойници или попечители, както и приемни родители, заличени от регистъра по чл. 93, ал. 5;
6. които не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете;
7. осиновителите при прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на чл. 75, ал. 1, т. 3;
8. които страдат от болести по чл. 36 и 36а от Закона за народното здраве.
Основания за настаняване при приемно семейство
Чл. 95. Може да бъде настанено в приемно семейство дете, чиито родители:
1. са починали или са неизвестни, лишени са от родителски права или чиито родителски права са били ограничени;
2. без основателна причина трайно не полагат грижи за детето и не дават издръжка;
3. се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
Процедура
Чл. 96. (1) Настаняването в приемно семейство се извършва от районния съд при сключен договор между общината и приемното семейство. Ако детето е навършило 10 години, то се изслушва от съда, а ако е навършило 14 години, се изисква неговото съгласие. Съдът изслушва и приемното семейство.
(2) Решението може да се обжалва от родителите, прокурора и приемното семейство пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Отношения с родителите по произход
Чл. 97. (1) Приемното семейство е задължено да дава сведения на родителите за детето и да им съдейства за личните им контакти с него. Ако такива мерки са в интерес на детето, районният съд определя техния режим.
(2) Определението може да се обжалва по реда и от лицата, посочени в чл. 96.
Изразяване на мнение
Чл. 98. Приемното семейство има право да изрази мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето.
Прекратяване на настаняването
Чл. 99. (1) Настаняването при приемно семейство се прекратява:
1. с изтичането на срока, определен от съда;
2. с осиновяването на детето;
3. с навършването на пълнолетие от детето;
4. при възстановяване на родителските права;
5. при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;
6. при промяна на мярката по чл. 92, ал. 1.
(2) Извън случаите по ал. 1 настаняването може да бъде прекратено от районния съд по искане на приемното семейство или на кмета.
(3) Решението може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
(4) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.
Настаняване в обществено заведение
Чл. 100. (1) В обществено заведение може да бъде настанено дете в случаите по чл. 95.
(2) Настаняването в обществено заведение се извършва с решение на районния съд по искане на родителите, на кмета или на прокурора.
(3) Решението може да бъде обжалвано пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
(4) Решението за настаняване се изпълнява по административен ред.
(5) След изтичането на срока, за който детето е настанено в обществено заведение, съдът по искане на кмета, на прокурора или на родителя се произнася:
1. за връщане на детето при родителя;
2. за продължаване на срока за настаняването;
3. за включване в списъка на общинската служба за закрила на детето за осиновяване без съгласието на родителя.
(6) Решението може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалва-нето не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
(7) В случаите по ал. 1 и 5 родителят се призовава, за да бъде изслушан.
ГЛАВА ДЕВЕТА
ИЗДРЪЖКА
ПРАВО НА ИЗДРЪЖКА
Чл. 101. Право на издръжка има само лице, което е нетрудоспо-собно и не може да се издържа от имуществото си.
Ред на лицата, които дължат издръжка
Чл. 102. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред:
1. от съпруг или бивш съпруг;
2. от деца;
3. от родители;
4. от внуци и правнуци;
5. от братя и сестри;
6. от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно с лихвата.
Ред на лицата, които имат право на издръжка
Чл. 103. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
1. на деца, съпруг или бивш съпруг;
2. на родители;
3. на внуци и правнуци;
4. на братя и сестри;
5. на дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.
Размер на издръжката
Чл. 104. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Издръжка на деца от родители
Чл. 105. (1) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
(2) Родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни учебни заведения, в колежи и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно учебно заведение и на 25-годишна възраст при обучение в колеж или във висше учебно заведение.
(3) Издръжката по ал. 2 се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите.
Размер на издръжката на ненавършили пълнолетие деца
Чл. 106. Размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя.
Издръжка на бивш съпруг
Чл. 107. (1) Право на издръжка след развода има съпругът, чието поведение не прави получаването й неморално и несправедливо.
(2) Издръжката се дължи най-много до 3 години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-голям срок. Съдът може да продължи тези срокове, ако получаващият издръжката бивш съпруг е в особено тежко състояние, а другият може да я дава без особени затруднения.
(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.
Изменение и прекратяване на издръжката
Чл. 108. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.
Издръжка за минало време
Чл. 109. Издръжка за минало време по реда на този закон може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. Това не отнема правото да се търсят разходите по реда на неоснователното обогатяване по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, в случай че издръжката не е била плащана повече от една година преди завеждането на иска.
Отказ от издръжка
Чл. 110. Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.
Плащане на паричната издръжка
Чл. 111. Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законна лихва.
Забрана за прихващане
Чл. 112. Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Загубване на правото на издръжка
Чл. 113. (1) Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ.
(2) Алинея 1 не се прилага за издръжка на деца до навършване на 16-годишна възраст.
(3) Лишеният от родителски права не се освобождава от задълже-нието да издържа децата си. Лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от децата си.
Изплащане на присъдена издръжка от държавата
Чл. 114. Когато задълженото лице не дава присъдената издръжка, тя се плаща с целево предоставени средства от държавния бюджет за сметка на задълженото лице при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
Поемане на издръжката от държавата
Чл. 115. Държавата по реда на социалното подпомагане поема грижата за нуждаещия се, когато няма задължени лица по чл. 102 или те нямат възможност да дават издръжка.
ГЛАВА ДЕСЕТА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА
Основания
Чл. 116. Бракът се прекратява:
1. със смъртта на единия от съпрузите;
2. с унищожаването на брака;
3. с развод.
Прекратяване на брака при обявена смърт
Чл. 117. (1) Когато смъртта на някой от съпрузите е обявена от съда, бракът се прекратява с влизането в сила на решението.
(2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява.
Основания за унищожаване на брака
Чл.118.(1) Бракът се унищожава, когато:
- при сключването му са били нарушени чл. 4 и 5;
- встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот, здраве или чест.
(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.
Предявяване на иск за унищожаване на брака
Чл. 119. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:
- при нарушаване на чл. 4 – само от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;
- в случая по чл. 118, ал. 1, т. 2 – само от заплашения съпруг не по-късно от една година от сключването на брака;
- в случая по чл. 5, ал. 1, т. 1 – от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;
- в случаите по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 – от всеки от съпрузите и от прокурора.
(2) Искът по чл. 5, ал. 1, т. 2 може да се предяви не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението.
(3) При нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.
(4) Прокурорът може да поиска да се установи наличието на основание за унищожаване на брака, сключен в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, и след смъртта на единия от съпрузите.
(5) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.
Последици от унищожаването на брака
Чл. 120. (1) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.
(2) Заченатите или родените през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях важи предположението за бащинство по чл. 37.
Развод поради разстройство на брака
Чл. 121. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
(2) Бракът се прекратява и когато съпрузите живеят във фактическа раздяла повече от 2 години, освен когато тази раздяла е била по независещи от тях причини.
(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Развод по взаимно съгласие
Чл. 122. (1) При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
(2) Искане за развод по взаимно съгласие не може да се предяви, преди да са изтекли 2 години от сключването на брака.
Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
Чл. 123. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени интересите на децата.
(2) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците на споразумението. Когато в дадения срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.
(3) Искове относно упражняването на родителските права и издръжката на децата след прекратяване на брака по взаимно съгласие се допускат при промяна на обстоятелствата.
Продължаване на делото за развод от наследниците
Чл. 124. (1) Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг.
(2) Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.
Фамилно име след развода
Чл. 125. (1) След развода всеки от съпрузите възстановява фамилното си име от преди брака.
(2) По искане на единия съпруг съдът може да постанови след развода той да продължи да носи името на другия съпруг, ако е станал известен с това име или ако другият съпруг е съгласен.
(3) При промяна на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.
Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт
Чл. 126. След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена след смъртта на ищеца.
Отменяне на даренията
Чл. 127. (1) След развода даренията на имуществата със значителна стойност, направени във връзка или през време на брака от близки на съпрузите или от единия съпруг на другия, могат да бъдат отменени.
(2) Искът по ал. 1 може да се предяви до изтичането на една година от развода.
Родителски права след развода
Чл. 128. (1) При допускането на развода съдът служебно постано-вява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(2) Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед на интересите на децата.
(3) Съдът изслушва родителите и децата, ако са навършили 10 години.
(4) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови мярка за закрила по чл. 92.
(5) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
Предоставяне на семейното жилище след развода
Чл. 129. (1) При допускане на развода съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(2) В случаите по ал. 1, когато жилището е собственост на трето лице, съпругът, на когото е предоставено ползването му, се смята в наемни договорни отношения със собственика при условията на безсрочен договор.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(4) Ползването на семейното жилище по ал. 3 се прекратява и преди изтичането на срока, ако ползващият сключи нов брак.
(5) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО
Условия за учредяване
Чл. 130. (1) Настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
(2) Попечителството се учредява над непълнолетни, родителите на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права, а също и над лица, поставени под ограничено запрещение.
(3) Длъжностни лица, обществени организации и граждани, на които стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство над някое лице, са длъжни незабавно да уведомят общината по местожителството или местопребиваването на лицето.
Орган по настойничество и по попечителство
Чл. 131. Орган по настойничество и по попечителство е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.
Настойнически съвет
Чл. 132. (1) Органът по настойничеството и по попечителството по местожителството на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси. Те образуват настойнически съвет.
(2) При възможност в състава на настойническия съвет се включват и лица с педагогическа подготовка.
(3) При назначаване на настойнически съвет на малолетно дете се изслушва детето, ако е навършило 10 години.
Назначаване на попечител
Чл. 133. (1) Органът по настойничество и по попечителство назначава попечител и заместник-попечител измежду роднините и близките на непълнолетния или поставения под ограничено запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси.
(2) При назначаване на попечител се изслушва непълнолетният.
Промени в настойническия съвет и попечителите
Чл. 134. (1) Органът по настойничество и по попечителство може по всяко време да направи промени в настойническия съвет и на попечителите, когато интересите на малолетния, непълнолетния или поставения под запрещение изискват това, когато задълженията по настойничеството или по попечителството не се изпълняват или когато изпълнението им е крайно обременително поради старост, болест, служебни задължения и др.
(2) Преди да се произнесе относно промените по ал. 1, органът по настойничество и по попечителство взема мнението и на близки на поставения под настойничество или попечителство.
Охранителни мерки
Чл. 135. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничество и по попечителство лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото и взема други охранителни мерки за личността и интересите на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.
(2) Когато е необходимо, органът по настойничество и по попечителство може да поиска от съда да постанови мерки по чл. 92 по отношение на малолетния и непълнолетния.
Обжалване на действията
Чл. 136. Действията на органа по настойничество и по попечител-ство, както и отказът да се учреди настойничество или попечителство или да се вземат други мерки, предвидени в този кодекс, могат да се обжалват от заинтересуваните лица или от прокурора пред районния съд, който решава въпроса по същество. Решението на районния съд не подлежи на обжалване.
Лица, които не могат да бъдат членове на настойнически съвет или попечители
Чл. 137. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права, осъдените за тежки умишлени престъпления, както и лицата, чието състояние или поведение представлява опасност за здравето или живота на поставените под настойничество или попечителство или е в противоречие с техните интереси, както и които по други причини не са в състояние да изпълняват настойнически или попечителски функции.
Права и задължения на настойника
Чл. 138. (1) Дейността на настойника е почетна.
(2) Настойникът е длъжен да се грижи за поставения под настойничество, за неговото отглеждане, възпитание и образование.
(3) Настойникът представлява поставения под настойничество пред трети лица.
(4) Настойникът е длъжен да управлява имуществото на поставения под настойничество по начин, който осигурява максимална защита на неговите интереси.
(5) Настойникът в срок от един месец е длъжен да уведоми органа по настойничество и по попечителство за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа.
(6) При неизпълнение на задълженията си по ал. 2, 3, 4 или 5 настойникът носи отговорност по общия ред.
Разпоредителни действия
Чл. 139. (1) При разпореждане с имущество на лице под настойниче-ство се прилага съответно чл. 85, ал. 2 и 3. Разрешение от районния съд се изисква и за теглене на суми от влоговете на лицето.
(2) Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.
Местоживеене на лицето, поставено под настойничество
Чл. 140. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат да живее другаде или ако е настанен в приемно семейство.
(2) Когато местоживеенето бъде променено без съгласието на настойника, той може да иска от районния съд да издаде заповед за връщане на поставения под настойничество в определеното му място на живеене. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.
Съветници в настойническия съвет
Чл. 141. Съветниците подпомагат настойника и заместник-настой-ника при изпълнение на техните задължения и уведомяват органа по настойничество и по попечителство за неблагополучия в отглеждането и възпитанието на малолетния и в опазване на правата и интересите на поставения под настойничество. Те изслушват отчета на настойника и участват при приемането му от органа по настойничество и по попечителство.
Права и задължения на попечителя
Чл. 142. (1) Дейността на попечителя е почетна.
(2) Попечителят е длъжен да се грижи за личността и за запазване интересите на поставения под попечителство. Той дава съгласие за извършване на правни действия от последния. Попечителят е длъжен да се грижи и за отглеждането, възпитанието и образованието на непълнолетния.
(3) Правилата на чл. 138, ал. 3, чл. 139, ал. 1 и чл. 140 се прилагат съответно и при попечителството.
Заместник-настойник и заместник-попечител
Чл. 143. (1) Заместник-настойникът замества настойника, когато той е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество. В тези случаи органът по настойничество и по попечителство може да назначи особен представител.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за заместник-попечителя.
Надзор върху действията на настойника
Чл. 144. Органът по настойничество и по попечителство може да спира действията на настойника и да предписва извършването на действия, след като вземе мнението на настойническия съвет.
Отчет на настойника и на попечителя
Чл. 145. (1) Всяка година до края на февруари настойникът дава отчет за своята дейност пред настойническия съвет, след което отчетът се представя пред органа по настойничество и по попечителство. Отчет се дава от настойника и при освобождаването му, а също и когато органът по настойничество и по попечителство поиска това.
(2) Попечителят при поискване от органа по настойничество и по попечителство в присъствието на заместник-попечителя дава обяснение за своята дейност.
(3) Органът по настойничество и по попечителство се произнася по отчета на настойника и по обясненията на попечителя и ако констатира нередовности, изисква отстраняването им.
(4) По искане на органа по настойничество и по попечителство районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми.
Преминаване от настойничество към попечителство
Чл. 146. (1) С навършване на 14-годишна възраст детето се освобождава по право от настойничество и органът по настойничество и по попечителство му назначава попечител и заместник-попечител. До назначаването им дейността се изпълнява от настойника.
(2) При преминаване от пълно към ограничено запрещение до назначаването на попечител дейността се изпълнява от настойника.
Особени случаи на настойничество и на попечителство
Чл. 147. (1) Настойник на малолетен с неизвестни родители е управителят на общественото заведение, в което е настанен малолетният.
(2) Попечител на непълнолетен с неизвестни родители е управителят на общественото заведение, в което е настанен непълнолетният.
(3) Настойник на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали, лишени са от тези права или са в невъзможност да ги упражняват.
(4) В случаите по ал. 1, 2 и 3 не се назначава настойнически съвет и заместник-попечител и не се образуват настойнически дела.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ПРИЛОЖИМ ЗАКОН ПРИ СЕМЕЙНОПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ
С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ
Сключване на брак в чужбина
Чл. 148. (1) Брак между български граждани в чужбина може да бъде сключен пред български дипломатически или консулски представител при спазване на изискванията на този кодекс, ако местният закон допуска това. Бракът може да бъде сключен и пред местен орган при спазване на формата, предписана от местния закон.
(2) Брак между български гражданин и чужд гражданин може да бъде сключен в чужбина пред български дипломатически или консулски представител при спазване на изискванията на този кодекс, ако отечественият закон на чуждия гражданин допуска това. Бракът може да бъде сключен и пред местен орган при спазване на формата, предписана от местния закон.
(3) Брак, сключен между чужди граждани в чужбина, се признава в Република България, ако са спазени законът и формата по местосключването му.
Сключване на брак между български и чужд гражданин пред български орган по гражданското състояние
Чл. 149. Чужд гражданин, който сключва брак с български гражданин в Република България или пред български дипломатически или консулски представител в чужбина, или пред капитан на български кораб в открито море, трябва да удостовери, че по неговия отечествен закон няма пречки за сключването на брака.
Условия за встъпване в брак
Чл. 150. (1) За български гражданин, който сключва брак в чужбина, са задължителни разпоредбите на чл. 4 и 5. Разрешението по чл. 4, ал. 2 може да се даде от българския дипломатически или консулски представител.
(2) За чуждия гражданин, който сключва брак с български гражданин пред длъжностно лице по гражданското състояние в Република България или пред български дипломатически или консулски представител в чужбина, или пред капитан на български кораб в открито море, условията за сключване на брак се определят по неговия отечествен закон, като разпоредбите на чл. 5 на този кодекс са задължителни.
(3) За чужди граждани, които сключват брак помежду си пред длъжностно лице по гражданското състояние в Република България или пред капитан на български кораб в открито море, условията за сключване на брак се определят по техните отечествени закони. В тези случаи е задължителна разпоредбата на чл. 5, ал. 1. Освен това не може да се сключи брак между роднини по права линия и между братя и сестри.
Недействителност на брака
Чл. 151. Основанията за унищожаемост и техните последици се уреждат:
1. от българския закон, ако бракът е между български гражданин и чужденец;
2. от закона на държавата, на която двамата съпрузи чужденци са били граждани при сключването на брака, както и от закона по местосключването на брака, доколкото той е бил задължителен за сключения от тях брак;
3. при брак между чужденци с различно гражданство – от отечествените им закони, ако те съвпадат, и от закона по местосключването на брака, доколкото той е бил задължителен за сключения от тях брак. При несъвпадане на отечествените закони прилага се този от тях, който допуска унищожаването, а относно последиците от унищожаването – този, който е по-благоприятен за децата или за добросъвестния съпруг, ако от брака няма деца.
Лични и имуществени отношения между съпрузи
Чл. 152. (1) Личните и имуществените отношения между съпрузи, единият от които е български гражданин, се уреждат от този кодекс, ако се осъществяват на българска територия.
(2) Личните и имуществените отношения между съпрузи чужденци с еднакво гражданство, ако се осъществяват на българска територия, се уреждат според отечествения им закон. Ако съпрузите са с различно гражданство, тези отношения се уреждат според съвпадащите разпоредби на отечествените им закони, а при липса на такива – от този кодекс.
(3) При разпореждане с недвижими имоти на българска територия се прилага законът на Република България.
Развод
Чл. 153. Разводът и неговите последици се уреждат:
1. от българския закон, ако единият от съпрузите е български гражданин;
2. при брак между чужденци с еднакво гражданство - от закона на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод;
3. при брак между чужденци с различно гражданство – от отечествените им закони, ако те съвпадат. При несъвпадане на отечествените закони прилага се този от тях, който допуска развода, а относно последиците от развода – този, който е по-благоприятен за децата или за невиновния съпруг, ако от брака няма деца.
Произход
Чл. 154. За произхода се прилага отечественият закон на детето по време на раждането.
Осиновяване
Чл. 155. (1) Осиновяване между лица, едното от които е български гражданин, се допуска съгласно разпоредбите на този кодекс.
(2) Български гражданин над едногодишна възраст може да бъде осиновен от чужденец, представил документ за възможностите си да бъде осиновител съгласно отечествения си закон. По изключение, с оглед здравословното състояние на детето или други важни обстоятелства в негов интерес, съдът може да допусне осиновяване от чужденец на български гражданин под едногодишна възраст, ако това е в негов изключителен интерес.
(3) Когато осиновителите или единият от тях е чужденец, а осиновяваният е български гражданин, се иска съгласието на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и осиновяването се извършва от български съд.
(4) Съгласието по ал. 3 се дава при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
(5) Осиновяването между лица с еднакво гражданство се допуска при условията на отечествения им закон. Ако има различно гражданство, осиновяването се допуска при условията на отечествените им закони. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 54.
(6) Действието на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновителя.
(7) Прекратяването на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновения.
Отношения между родители и деца
Чл. 156. Отношенията между родители и деца се уреждат по отечествения закон на детето, освен ако родителите са с еднакво гражданство и техният отечествен закон е по-благоприятен за детето.
Настойничество и попечителство
Чл. 157. (1) Учредяването, действието и прекратяването на настой-ничеството и на попечителството се уреждат по отечествения закон на лицето, поставено под настойничество или попечителство.
(2) Задължението за приемане и изпълнение на длъжността на настойник, попечител или член на настойнически съвет се урежда по отечествения им закон.
Издръжка
Чл. 158. Задължението за издръжка, която чужденец търси от български гражданин, се урежда по този кодекс, а исковете са подсъдни на българските съдилища.
Отечествен закон на чужденец с двойно гражданство
Чл. 159. За чужденец, който има няколко чужди гражданства, отечествен закон е законът на държавата, където е постоянното му пребиваване.
Приложим закон за лице без гражданство
Чл. 160. За отечествен закон на лице без гражданство се счита законът на държавата, където е постоянното му пребиваване.
Ограничаване прилагането на чуждия закон
Чл. 161. Когато прилагането на чужд закон е несъвместимо с основните начала на правото на Република България, се прилагат разпоредбите на този кодекс.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони.
§ 2. (1) Общинските служби за закрила на детето и съответните ведомства по чл. 56, ал. 2 дават сведения за включените в списъците лица само лично на лицето, получило заключение по чл. 63, ал. 4, на лицето по чл. 155, ал. 2 или на друго физическо лице при изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите.
(2) Забранява се извършване на търговска дейност, свързана с осиновяването.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. Имуществените отношения между съпрузите по сключените до влизането в сила на този кодекс бракове се уреждат съгласно разпоредбите на Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр. 15 от 1992 г.).
§ 4. Висящите дела за развод, осиновяване или прекратяване на осиновяването към деня на влизането в сила на този кодекс се разглеждат и решават по досегашните условия и ред.
§ 5. Правилата за сроковете по този кодекс не се прилагат за сроковете, започнали да текат при действието на Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр. 15 от 1992 г.).
освен ако за завършването им по него се изисква по-дълъг срок от предвидения в този кодекс.
§ 6. (1) Родителите, оставили детето си за отглеждане в обществено заведение без съгласие за осиновяване, са длъжни в 6-месечен срок от влизането в сила на този кодекс:
- да вземат детето си;
- да дадат съгласие за осиновяването му;
- да поискат от съда постановяване на мярка за закрила по чл. 92.
(2) Ако родителите не предприемат действията по ал. 1, управителят на общественото заведение уведомява съответния районен прокурор и кмета на общината.
(3) Районният прокурор или кметът на общината в двумесечен срок е длъжен да поиска от съда включване на детето в списъка за осиновяване по реда на чл. 54, ал. 6.
§ 7. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр.12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г. и бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 259:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Производството по иск за развод започва с помирително заседание, ако ответникът в становището си по исковата молба поиска това. На помирителното заседание съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Неявяването на ответника без уважителни причини не е пречка за разглеждане на молбата като помирително заседание не се провежда.”;
б) алинея 3 се отменя.
в) създава се ал. 7:
“(7) Ако помирително заседание не се проведе, съдът насрочва делото не по-рано от 2 месеца от подаване на исковата молба.”
2. В чл. 259б числото “101” се заменя със “123”.
3. В чл. 260, ал. 4 числото “12” се заменя с “4” и числото “96” се заменя със “118”.
4. В чл. 268 думите “чл. 13 и 131, ал. 2” се заменят с “чл. 5 и 150, ал. 2”.
§ 8. В чл. 176 от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г.; попр., бр. 99 от 1974 г.; изм., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм.и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Коституционния съд на Република България - бр. 97 от 1995 г.; бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., Решение ? 19 на Конституционния съд на Република България - бр. 120 от 1997 г., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г. и бр. 7 от 1999 г.) ал. 3 се отменя.
§ 9. В чл. 158, ал. 2 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., Решение ? 8 на Конституционния съд на Република България - бр. 78 от 1994 г.; Решение ? 9 на Конституционния съд на Република България - бр. 87 от 1994 г.; Решение ? 17 на Конституционния съд на Република България - бр. 93 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1996 г., Решение ? 19 на Конституционния съд на Република България - бр. 96 от 1996 г., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., Решение ? 1 на Конституционния съд на Република България - бр. 6 от 1999 г. ) след думите “по книгите за вписване” се добавя “води регистър на брачните договори” и се поставя запетая, а след думите “както и” се добавя “извършва”.
§ 10. В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм. и доп., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 104 от 1996 г. и бр. 117 от 1997 г.) се правят следните изменения и допълнения :
1. В чл. 3 се създава буква “г”:
“г) който е бил лишен от родителски права по отношение на наследодателя поради виновно поведение.”
2. В чл. 5, ал. 3 думите “чл. 62” се заменят с “чл. 73”.
§ 11. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн. ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм. бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г. и бр. 33, 130 и 154 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 11:
а) създава се нова т. 8:
“8. закрила на децата – координиране и контрол на дейностите за защита на правата на децата; провеждане на мерките за закрила на децата, постановени от съда; проучване на осиновителите, даване на сведения за осиновявания, кандидатите за осиновители и следосиновително наблюдение;”;
б) досегашните т. 8, 9 и 10 стават съответно т. 9, 10 и 11.
2. В чл. 44, ал. 1 се създава т. 16:
“16. въз основа на проучване, изготвено от общинската служба за закрила на детето, подписва заключение на кандидата за осиновител за възможностите му да осиновява дете.”
3. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 7а:
“§ 7а. Устройството и дейността на общинските служби за закрила на детето се уреждат с правилник, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.”
§ 12. Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2000 г. и отменя Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр. бр. 15 от 1992 г.) и Указ № 1336 за прилагане на чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс (ДВ, бр. 33 от 1986 г.).
Над 65% от новорегистрираните през тази година са открити в кабинетите за анонимно и безплатно консултиране 
PDF Доклади за осъществяване на целите: 
