Провалът на Сексуалната революция

Сексуална деградация и аморалност бе причина за разпадане на могъщи цивилизации. Дали днес просто не повтаряме историята. Разводите надминават 50%, а това води до намаляване на любовта и доверието в основната клетка на обществото, където младите би трябвало да развият съвеста и характера си. От тук и социалните проблеми нарастват главозамайващо. В основата на всичко това е културата на свободен секс прокарана чрез Сексуалната революция.

Днес сексът е навсякъде и е много по-показен от когато и да е било. Със сигурност обществото ни е по-развратно от което и да е било друго в историята. Много хора приемат това за естествен еволюционен процес или за знак, че се развиваме и модернизираме. Но това не е вярно.

Сексуалната революция беше един обмислен и злобен опит да се узакони безразборния секс. Три са основните фигури, които стоят зад тази Провалена Революция: Зигмунд Фройд, Алфред Кинси и Хю Хефнер. Те искаха да променят американското отношение и закони и определено имаха лични мотиви, а не обществени правейки това. Всеки един от тях имаше изкривена и деградирала представа за сексуалността, любовта и ролята на брака и семейството. Те убеждаваха,че всякакви сексуални желания са добри, че себеконтрола е нездравословен и неестествен, и че поставянето на каквито и да е ограничения върху сексуалната изява е потискане и нарушение спрямо личната свобода.

И все пак нравствената чистота не е “старомодна” идея. Святостта на брака и семейството помогнаха на САЩ да просперира. Всъщност, моралът на хората е много по-съществен за възхода или падението на цивилизациите, отколкото тяхна военна сила, икономическа мощ или технологични достижения. Примерите са многобройни: Рим, Гърция, Могулската империя в Индия, династията Хан в Китай - всички те са били унищожени поради невероятния упадък на морала им.

Разбира се, произходът на злоупотребата с човешката сексуалност е във време далеч преди Фройд, Кинси и Хефнер. Но нека видим как тези трима умове са ръководили “Провалената Сексуална Революция”.

ЗИГМУНД ФРОЙД (1856-1939)

Д-р Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, е бил един от първите в своя бранш, който изучава човешката сексуалност и как тя влияе психологически. Той свежда секса до основните човешки инстинкти, непоразлични от желанията за храна и сън. Заявява, че подтискането на което и да е сексуално желание води до психологически проблеми. Твърди също, че сексуалните подтици са толкова непреодолими, че ние сме им подвластни и сме в нужда да бъдем сексуално освободени. Фройд е започнал да атакува сексуалните ни норми, наричайки сексуалното въздържание “бесилка”, причинена от социалния натиск. Той е бил пристрастен и към кокаина. Имал е сексуални и хомосексуални връзки с свои роднини. По-късно негови ученици са доказали несъстоятелността на теориите му за сексуалността.

АЛФРЕД КИНСИ (1894-1956)

Алфред Кинси е наричан “бащата на Сексуалната Революция”. Защитил е докторат по зоология, изучавайки осите. След като е приел работа в Университета на щата Индиана, той променя своето поле на работа и се заема със задачата да разруши Американските сексуални стандарти.

През 1948 г. Кинси публикува доклад, наречен “Сексуалното поведение пр мъжете”. Този доклад съдържа абсурдното твърдение, че всеки един от десет мъже е хомосексуалст. Пет години по-късно излиза неговото продължение “Сексуалното поведение при жените”. Популяризирани в медиите и оставени очевидно непроверени за десетилетия, тези доклади са приети за истина, очертаваща Американските сексуални прояви. Поради това, че той е бил първият “секс-изследовател”, неговата работа не е била оспорена, въпреки факта, че той базира своите дефрмирани схвщания върху погрешно тълкувани “научни данни”. Днес той все още е смятан от мнозина за авторитет в сексулогията.

Неговите “научни” изследвания бяха опровергани поради “несъответствия в подбора и невъзможността да се има доверие на лични разговори (І). Това поставя нещата на мястото им. Кинси е използвал добре познати педофили, съкилийници в затвора и хора със сексуални отклонения, за да представи в напречен разрез вида на “нормалния” човек. Сексът между възрастен и дете е криминален акт, наречен “педофилия”. Кинси е бил партньор в стотици злоупотреби с деца.

Най-пагубното заключене, което Кинси прави е, че ние можем да се наслаждаваме на секса от момента на раждането ни. Приемайки погрешно, че човеците са сексуално активни от ражднето си, той оправдава кръвосмешението и секса с деца. За жалост той отива дори по-далеч, като си позволява да твърди, че хората могат да имат сексуални връзки с всеки и с всичко (дори животни) по всяко време. Сескуалните норми са представени като забрана, произлизаща от културните обусловености. Той дори одобрява изнасилването “дотогава докато не е изплзвана груба сила”(ІІ). Чрез публичната си изява Кинси представя на стотици хиляди хора по света своите схващания.

Идеите му проникват във всеки аспект на съвременното общество по света, включвайки политика, законодателство, медия, развлекателен бизнес и образование. А именно:

· Сексът извън семейството е приемлив, здравословен и нормален
· Чистосърдечният, открит и неограничаван секс трябва да се окуражава
· Сексуалността е извън контрол (подразбира се, че въздържанието преди брака е биологически необусловено)
· Бракът е резултат на социални обусловености
· Семействата не са необходими (подразбирасе контрола на възпроизводството е алтернатива, която заслужава внимание)
· Децата са сексуални от раждането си
· Педофилията и кръвосмешението са нормални

След правителствено разследване на Института Кинси и поради непрекъснат отказ от тяхна страна да отворят институцията си за академична критика той е затворен.

ХЮ ХЕФНЕР (1926)

Хю Хефнер е бил студент в колеж, когато докладът на Кинси е публикуван. Приемайки лъжите на Кинси, той иска да направи извратения секс норма за Америка и света. ПЛЕЙБОЙ става щедър дарител на Института Кинси. От своя страна Хефнер заема от Кинси идеите, че сексът извън семейството не би трябвало да има социални последици. Превъзнасяйки безразборния секс, ПЛЕЙБОЙ безмилостно атакува брака и семейството. Това всъщност е бил замисълът на списанието.

Освен че се присмиват на религията (традиционен защитник на семейните ценности в САЩ,б.р.), редакторите също призовават и за легална употреба на наркотиците. Накрая то става първото официално признато порно списание в САЩ и най-широко известно по света. ПЛЕЙБОЙ империята разглежда жените, като сексуални обекти, които да бъдат купувани, продавани и захвърлени след употреба. Хефнер хипотезира, че бракът е безсмислен и че секса е просто избор между съгласни възрастни. Той става мултимилионер и поискал да сподели ботатството с родителите си. Засрамени от незаконата сексуална империя на сина си, те отказват да приемат дори цент от постъпленията на ПЛЕЙБОЙ. Хефнер се жени два пъти, но и двата брака завършват с провал.

ПРОИЗХОД НА ФИЛОСОФИЯТА НА СЕКСУАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Сексуалната Революция искаше да създаде бездна между двете взаимно допълващи се цели на секса - удоволствие и размножение. Това бе направено, за да се оправдае секса за лично удоволствие извън рамките на брака. Необходима беше философска база, която да раздели тези две взаимносвързани същности на сексуалността. Кинси и ПЛЕЙБОЙ я предоставиха.

Хефнер оправдава секса за лично удоволствие, подигравайки традиционните юдеохристиянски ценности, като “религиозен антисексуализъм”. На прелюбодейството и изневярата им се сменя опаковката и биват продавани на американското общество като нещо добро - една нова свобода - щом като връзката е в рамките на взаимното съгласие. В концепцията на ПЛЕЙБОЙ за секса с цел удоволствие, дори любовта е премахната от секса. Хефнер заявява:

“Ако ние признаем, че сексът не е ограничен само до възпроизводството, също трябва открито да признаем, че той не трябва да бъде ограничаванв рамките на любовна връзка.”(ІІІ)

ПЛЕЙБОЙ ръководше “новата моралност”. Други открито или мълчаливо се съгласяваха. Филосоията на ПЛЕЙБОЙ, базирана на псевдоизследванията на Кинси движеше Сексуалната Революция и подсигури основата за въвеждането на сексуалното образование в обществените училища. Това бе осъществено чрез фокусиране изключително върху правата на индивида, пренебрегвйки отговрностите към семейството, обществото и нацията. Философията, която революционизира отношението на Америка към секса се базираше на:

“… вярата във важността на индивида и неговите права, като член на свободно общество. Това е най - важната предпоставка - начална точка от която се развива всичко, в което ние вярваме.”(ІV)

Фокусиране изключително върху “правата на индивида”, отказвайки да се зачитат социалните отговорности и последствията върху другите не е свобода, това е егоизъм. Оставено без критика това отношение се възприе по целия свят.

Но Хефнер искаше нещо повече от това да се легализира порнографията и да натрупа невероятно богатство. Той искаше да разруши социалнте ценности и да промие мозъците на децата ни. Част от приходите на империята ПЛЕЙБОЙ бяха наливани в Института Кинси и използвани за основаването на Съвета по Образованието и Сексуална Информация на САЩ през 1964 г. Съвместно с Организацията по Семейно Планиране (друга организация, също спонсорирана от Хефнер), ПЛЕЙБОЙ, Кинсиановата педагогика си обезпечи изключителен авторитет по сексуалнто образование в училищата на САЩ за повче от 30 години.

Тези четири институции пропагандираха секса извън рамките на семейството и имаха толкова силно влияние върху нравственото обучение в училищата, че техния монопол “втълпи този нов различен стандарт в почти всички учебни планове по сексуално образование.”(V) Ефекта на тези програми е увеличаване на сексуалната активност, а от там и увеличаване на проблемите като ранна бременност, болести предавани по полов път, разпространяване на ХИВ вируса, нарастване на социалното безредие.

Днес в САЩ, правителството е възприело сексуалното образование да се провежда върху идеите за въздържание от секс преди и извън семейството. Тези програми се прилагат вече няколко години и дават се по-добри резултати в статистиките за ранна и нежелана бременност, заболявания предавани по полов път, психическо равновесие и характер.

Декларация на Съвета на Европа

Декларация за свободата на съобщенията по Интернет (Страсбург, 28.05.2003)
(Приета от Комитета на министрите на 840-тото заседание на постоянните представители)

Държавите-членки на Съвета на Европа,
Напомняйки за ангажимента на страните-членки по отношение на фундаменталните права на свободно изразяване и информация, както са гарантирани от Член 10 на Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи;
Предвид, че е необходимо да бъде препотвърдена свободата на изразяване и свободно разпространение на информация по Интернет;
Като същевременно осъзнават необходимостта от балансиране между свободата на изразяване и информация и другите законни права и интереси съгласно Член 10, параграф 2 на Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи;
Напомняйки в това отношение за Конвенцията за киберпрестъпленията и препоръката Rec(2001)8 за саморегулиране относно съдържанието в киберпространството;
Освен това, напомняйки Резолюция № 1 на 5-тата Европейска Министерска Конференция по политиката на средствата за масова информация (Солун, 11-12 декември 1997 г.);
Обезпокоени относно опитите за ограничаване на публичния достъп до съобщенията по Интернет поради политически причини или други мотиви, противоречащи на демократичните принципи;
Убедени в необходимостта да бъде твърдо декларирано, че предварителният контрол върху съобщенията по Интернет, независимо от границите, трябва да продължи да се прилага само по изключение;
Освен това, предвид съществуващата необходимост да бъдат премахнати препятствията за индивидуален достъп до Интернет и по този начин да бъдат допълнени вече предприетите мерки за определяне на пунктове за публичен достъп съгласно Препоръка № R (99) 14 за универсално обслужване на обществото по отношение на новите съобщителни и информационни услуги;
Убедени, че свободата на предоставяне на услуги чрез Интернет ще допринесе за гарантиране на правото на потребителите да имат достъп до плуралистично съдържание от разнообразни вътрешни и чеждестранни източници;
Убедени също, че е необходимо да бъде ограничена отговорността на провайдерите на услуги, когато те само пренасят информацията, или когато добросъвестно предоставят достъп до трети страни или поместват текст на трети страни;
Напомняйки в това отношение Директива 2000/31/EC на Европейския Парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно определени правни аспекти на услугите, предоставяни от информационното общество на вътрешния пазар, по-конкретно електронната търговия, (Директива за електронната търговия);
Подчертавайки, че свободата на съобщенията по Интернет не би трябвало да бъде в ущърб на човешкото достойнство, човешките права и основните свободи на други хора, по-конкретно непълнолетните;
Предвид, че трябва да се намери баланс между зачитането на волята на потребителите на Интернет да не бъде разкрита тяхната самоличност и необходимостта органите на изпълнителната власт да проследят онези, които са отговорни за престъпни дейсттвия;
Приветствайки усилията на провайдерите на услуги да съдействат на органите на изпълнителната власт, когато попаднат на незаконно съдържание в Интернет;
Отбелязвайки важността на сътрудничеството между тези органи в борбата им срещу такова съдържание,
Декларират, че се стремят да се придържат към следните принципи в областта на съобщенията по Интернет:


Принцип 1: Правила за съдържанието в Интернет

Страните-членки не трябва да налагат ограничения върху съдържанието по Интернет в по-голяма степен от онези, които се прилагат по отношение на другите средства за пренасяне на съдържанието.

Принцип 2: Саморегулиране или съвместно регулиране

Страните-членки би трябвало да поощряват саморегулирането или съвместното регулиране относно съдържанието, което се разпространява по Интернет.

Принцип 3: Липса на предварителен държавен контрол

Обществените власти не трябва да отказват на обществото достъп до информация и други съобщения по Интернет, независимо от границите, чрез генерално блокиране или мерки за филтриране. Това не възпрепятства инсталирането на филтри за защита на непълнолетните, по-конкретно на местата, до които те имат достъп, като училища или библиотеки.

При условие, че се спазват средствата за защита, предвидени в Член 10, параграф 2 на Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи, могат да бъдат предприети мерки за принудително сваляне на ясно идентифицируемо съдържание в Интернет, или алтернативно, за блокиране на достъпа до него, ако компетентните национални власти са взели временно или окончателно решение относно неговата незаконност.

Принцип 4: Сваляне на бариерите за участие на физически лица в информационното общество

Страните-членки трябва да насърчават и поощряват достъпа на всички до съобщенията по Интернет и информационните услуги без дискриминация и на приемлива цена. Освен това, активното участие на обществото, например чрез съставяне и поддържане на индивидуални уеб страници, не би трябвало да бъде предмет на никакво лицензиране или други изисквания в този смисъл.

Принцип 5: Свобода за предоставяне на услуги по Интернет

Предоставянето на услуги по Интернет не би трябвало да бъде предмет на специални разрешителни режими единствено на базата на използваните средства за пренасяне на данни.
Страните-членки би трябвало да потърсят мерки за поощряване на плуралистичното предлагане на услуги по Интернет, което задоволява различни нужди на потребителите и социалните групи. На провайдерите на услуги би трябвало да бъде разрешено да действат в нормативна рамка, която им гарантира недискримиран достъп до национални и международни далекосъобщителни мрежи.

Принцип 6: Ограничена отговорност на провайдерите на услуги по Интернет

Страните-членки не би трябвало да налагат на провайдерите на услуги общото задължение да наблюдават съдържанието на Интернет, до който осигуряват достъп, което пренасят или съхраняват, нито да търсят активно факти или обстоятелства, указващи за незаконна дейност.
Страните-членки следва да се погрижат провайдерите на услуги да не бъдат подвеждани под отговорност за съдържанието на Интернет, когато тяхната функция, както е дефинирана в националния закон, се свежда до пренасяне на информация или осигуряване на достъп до Интернет.
В случаите, когато функциите на провайдерите на услуги са по-широки и те съхраняват съдържание, произхождащо от други, страните-членки могат да ги държат съвместно отговорни, ако не действат експедитивно за свалянето или деактивирането на достъпа до информация или услуги, веднага щом научат, както е дефинирано в националния закон, за незаконния характер, в случай на иск за щети, на факти или обстоятелства, разкриващи незаконността на дейността или информацията.
При дефиниране съгласно националния закон на задълженията на провайдерите на услуги, както са посочени в предходния параграф, трябва да се обърне необходимото внимание на зачитането на свободата на изразяване на онези, които първи са предоставили информацията, както и на съответното право на потребителите да получат информацията.
Във всички случаи горепосочените ограничения на отговорността не би трябвало да се отразяват на възможността за налагане на възбрани, когато от провайдерите на услуги бъде поискано да прекратят или предотвратят до възможната степен някакво нарушение на закона.

Принцип 7: Анонимност

За да бъде осигурена защита срещу наблюдаване в мрежата и за да се стимулира свободното изразяване на информация и идеи, страните-членки би трябвало да зачитат волята на потребителите на Интернет да не бъде разкрита тяхната самоличност. Това не възпрепятства страните-членки да предприемат мерки и да си сътрудничат с оглед да проследят онези, които са отговорни за криминални действия, съгласно националното право, Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи и други международни спогодби в областта на правосъдието и полицията.

Дойче веле: Тройната коалиция не може да се справи

Повече от три месеца след присъединяването на България към ЕС в политическия дебат в страната темата за Европа играе по-скоро второстепенна роля, посочва в свой анализ Дойче веле. Според медията България е направил по-съществен напредък преди присъединяването, отколкото в краткия период след приемането в ЕС.

Припомня се, че в края на март Европейската комисия предупреди отново България за недостатъчните й усилия за справяне с корупцията и престъпността, а наблюдатели пишат в докладите си, че може да се препоръча активиране на предпазните клаузи. В действителност България приключи с реформата в правосъдието, но ширещата се корупция, мафиотските войни и неразкритите поръчкови убийства говорят достатъчно. Сами по себе си добрите закони са безполезни, ако не се стига до ежедневното им прилагане на практика, посочва медията.
По повод отчетените пред Брюксел заведени около 400 дела за корупция и организирана престъпна дейност Дойче веле отбелязва, че става въпрос за леки правонарушения, докато тези, свързани с големите корупционни афери и мафиотските убийства, не се появяват на бял свят. "Лесно е да се предположи в такъв случай, че тройната коалиция няма нито политическата воля, нито способността да сложи край един път завинаги", се посочва в анализа.
По повод предстоящите избори за евродепутати на 20 май от Дойче веле отбелязват, че в тях участват политици със съмнителна репутация.
"Изборите на 20 май ще послужат като тест за предстоящите местни избори през есента. С голямо нетърпение се очаква каква ще е подкрепата за партия ГЕРБ на бившия телохранител и генерал Бойко Борисов. Борисов, който се възприема като "човека на закона" и стоящ изключително "близо до хората", нямаше особен успех в борбата с мафията и решаването на градските проблеми", отбелязва медията.
Оценката за икономическата среда в България е, че тя е по-добра, отколкото се приема в обществото. С траен икономически растеж от 5,5% до 6% България е една от най-привлекателните страни за западните инвеститори, които постепенно от Полша, Чехия, Унгария и Словакия се преориентират към България и Румъния. Пазарът на недвижими имоти се развива също много динамично, отчасти благодарение на хилядите британци, германци, скандинавци, които придобиват имущество в страната, а някои от тях дори се установяват за постоянно. По подобен начин позитивни тенденции се забелязват и в областта на туризма.

Цената на труда за първото тримесечие на 2007 г.

Столичани получават 15% по-високи заплати

Най-евтино се живее в Плевен, а най-скъпо - в София и Варна

В София заплатите са средно с 15% по-високи в сравнение с повечето големи градове, сред които Пловдив и Стара Загора. Това сочи проучване на анализаторската група "Индъстри Уоч" за цената на труда за първото тримесечие на 2007 г. След столицата най-високи заплати за средни позиции дават във Варна, Хасково и Бургас.

Наред с различията в заплащането съществени разлики има и в разходите за живот между градовете в страната. Традиционно в София животът е най-скъп, а веднага след това се нарежда Варна. Животът в Плевен продължава да е най-евтин. В момента там 1 лв. купува около 26% повече услуги в сравнение със столицата. Преди няколко месеца обаче цената на живот в Плевен беше 22% по-ниска от столицата. Преди година пък според компанията най-евтино се живееше във Видин, Добрич, Сливен и Ямбол.
И през това тримесечие се запазва тенденцията "средните позиции" да са най-скъпо платени в София, отчитат в изследването. Типичният служител от средно ниво лесно сменя фирмите и дори индустрията, отбелязват от "Индъстри Уоч". Той е между 25 и 45 г., владее базово английски, бързо се адаптира в нова среда и с лекота усвоява нови функции. За средни позиции се смятат работещите като касиери, дистрибутори, продавачи. Служителите от това ниво нямат специализирани знания и затова лесно могат да сменят сферата на дейност.
В последно време в София се формира и стабилна средна класа, която харчи не само в "Макдоналдс", "Метро" и "Била", а в магазини като "Гучи", коментира пък радио Дойче веле. Според оценките 30% от младите хора в България разполагат със собствено жилище и кола и могат да си позволят един път в годината да отидат на почивка.


54 790 нарушения засекоха инспекторите по труда за първото тримесечие на годината, отчете шефът на ГИТ Тотю Младенов. Направени са общо 9295 проверки. 41% от нередностите са в сферата на безопасните условия на труд. Най-често липсват инструктажи и не се спазват нормите за обезопасеността на оборудването. 28% са трудово-правните нарушения. Там най-много са нередностите по заплащане на труда, както и при спазването на работното време, почивките и отпуските. Инспекторите са констатирали 31 нарушения при наемането на непълнолетни.

Родители и деца в природата

Грижа внимание и търпение са необходими към децата.

Borneo

China

Pictures by Steve Bloom. His book Untamed is published by Harry N Abrams priced £29.95

560 000 работещи могат да спасят България

11 април 2007 / News.dir.bg

В момента съотношението между работещи и пенсионери в България е едно към едно. Очакванията са в близките години да се увеличава броят на хората над 55-60 години.

Това показва Националната програма за изследователската дейност в България по стареенето на населението, изготвена от експерти от НОИ и БАН. За да се задържи стандартът в страната на нивото, на което е сега, учените са изчислили, че трябва да се появят 560 000 души в трудоспособна възраст, което е малко вероятно. Проучване в България от 2006 г. е констатирало, че едва 12% от младите хора в страната са оптимисти за бъдещето си, личното си здраве и здравната система в държавата. Според специалистите, цената на застаряването ще се поеме от работещите сега млади хора. Ако тенденцията на застаряване и намаляване на населението не бъде обърната, условията за живот ще се влошат, а стандартът ще се понижи чувствително, сочи неотдавнашен доклад на Европейската комисия. Експертите са категорични, че България изостава в това отношение от ЕС, което при равни други условия ще доведе до по-голямо напрежение в пенсионните ресурси, здравната и осигурителната система.

Презервативите като троянски кон: 17% провал

Ричард Пензър, Condom Nation: Blind Faith, Bad Science

Знаете ли че има 17% шанс да се заразите от ХИВ дори при употребата на презерватив? Бихте ли се качили на самолет, ако знаете, че на всеки 5 един ще се разбие?

Да, дори най-добрите марки имат потвърден провал от 16-20%, което се равнява на един провал на всеки 5 или 6 презерватива. Но ако жената може да забременее само в накоко дена от месеца, то ХИВ вируса се предава по всяко време. А тук говорим за конкретно изследвани провали на презервативите да предпазят от зараза с ХИВ-вируса.

При изследване със семейни двойки знаещи, че партньора им е заразен с ХИВ и ползвали презерватив 17% са се заразили. Какво остава за тези които не знаят дали партньора им е заразен или не? Не е ли време да разкрием на младите истината, че няма друг безопасен метод освен въздържанието от секс с произволни партньори. Време е да се спре безотговорната за последствията сексуална комерсиализация на младежта. Но кой би могъл да направи това, ако не хора, които сами имат висок сексуален стандарт.

През 1996 Клинтън заяви в радио предаване, „Ние трябва да кажем на младите, че е погрешно да забременеят преди да са семейни и способни да поемат отговорността на родителството.” Трудно е обаче да очакваме възрастни, които сами не могат да спазват такива морални принципи да бъдат добър пример за подрастващите. И понеже кампаниите за СПИН превенция са по-скоро пропагандиращи свободния секс, ефекта не е по-различен от наливане на масло в огъня.

Епидемията само нараства със свободното сексуално поведение, а „презервативите” се оказват нищо повече от огромни финансови интереси. Презервативите са просто „Троянския кон”, чрез който програмите за сексуално развращаване на децата ни безпрепятствано проникват в училищата, болниците, и получават правителствени финанси и подкрепа.

Опита на САЩ вече потвърди неефективноста на сексуалните програми пропагандиращи употребата на презервативи. Те не отбелязват ни най-малък процентен спад на проблемите. Да не говорим, че презерватив предпазващ сърцата на младите от дълбоки емоционални разочарования не съществува.

Противоположно на тях, новата тенденция за въвеждане на програми за образование на характера, възпитаващи добродетели у младите и отговорно отношение, се оказват невероятно ефективни. Още повече, те изискват и много по малки инвестиции, а дават много скоро и то сигурни резултати. Поразително е че ефекта им е положителен дори и в други сфери; подобряване на успеха, намаляват побоищата и злоупотребите, повишава се уважението към учителите и дисциплината.

Рисковото сексуално поведение

UNITED PRESS INTERNATIONAL

Според изследване, хора заразени от ХИВ, които са вярващи, e много по-малко вероятно да заразят други със смъртоносния вирус причиняващ СПИН.

„Моралните им разбирания подтикват към алтруизъм и желание да не причинят вреда на другите,” заяви Д. Кенос, специалист по човешко поведение. Професор Франк Галван, от института по медицински науки потвърди огромната роля, която религиозните институции могат да играят в превенция на заразата. „Техните вярвания имат положителен ефект върху живота на ХИВ-позитивните,” заяви Галвин. „Религията е един неизползван ресурс в битката с ХИВ и СПИН, който трябва да се разгледа по-внимателно.”

Кампаниите за СПИН-превенция са основно водени от хора пропагандиращи свободния секс. Причината е, че не хора с морални цели, а точно най-рисковата група, хомосексуалистите, са началните инициатори на превантивната политика. Оказва се, че както метода е погрешен, така и целта и резултатите са точно обратни на желаното. Основна цел на тези програми е стимулиране на най-рисковото - свободното сексуално поведение.

Освен аморалните си разбирания, които пропагандаторите на „презервативите” целят да предадат на подрастващите, в това се включват също и огромни комерсиални интереси. Милиарди се инвестират за борбата със СПИН и разбира се, те се поглъщат от пропагандаторите на свободния секс и компаниите производители на презервативи. Статистическите изледвания обаче показват, че ефектът от тези програми е само нарастване на проблемите с ранна бременност и разпространяване на болести предавани по полов път.