Раят на земята

"Служението на Фини достигнало свой апогей през 1831 година, когато служейки в Трета презвитерианска църква в Росчестър / щата Ню Йорк/.Градът се преобразил по удивителен начин .По свидетелство на очевидци, към Христос се обърнали 100 000 човека.,включвайки много високопоставени граждани на града-банкери, юристи, доктори, съдии. Кръчмите останали без постоянните си посетители, театърът опустял,а нивото на престъпност намаляло с две трети. В течение на следващите две години градския затвор бил празен. Събранията в Рочестър били наречени“най-голямото съживление в историята на света.“, а 1831 година влязла в историята на Америка като година на велико духовно обновление."
"Под ръководството на Уесли много методисти поемат важни обществени постове. Смята се, че влиятелния методизъм оказва влияние и предизвиква много социални реформи, в това число и поставяне на основите на аболиционизма./Политическо движение за отмяна на робството -главно през 18–19 в./"
Това е важно-на кого принадлежи земята и има ли място в нея за Небесното царство-за Рая!?
Човечеството целокупно се стреми да изгради един по-добър свят. Но не и ние християните. През вековете сме се карали и спорили за какво ли не, но не сме се стремели да направим светът по-добър. Занимавали сме сме ума си с какво ли не, с какви ли не теории, откровения,дълбоки неща, но да направим живота на ближните си по-лек -не. Всъщност можем да им дадем 5 лева, но нещо трайно в състоянието на обществото -не.
Защо?
Ами защото като прочетем в Новия Завет, колко са лоши хората , просто си казваме-така им се пада!
И след като християните се отказаха да правят обществото по добре, щом се отказаха да бъдат водачи на нациите ,се превърнаха от глава в опашка. Това го констатира и Маркс ,който е казал през 1872 г. пред Хагския конгрес:“Работникът трябва един ден да завземе властта, за да издигне нова организация на труда. Той трябва да премахне от пътя си старата политика, която подкрепя старите институции, ако не иска да загуби РАЯТ НА ЗЕМЯТА, както направиха старите християни, които го пренебрегнаха и презряха.“
След като християните докараха нещата до отнесени спорове,отвратените философи, оставяйки без надежда,взимат нещата в свои неща, мислейки как да построят Рая на земята и родиха Просвещението, Френската революция, комунизма. Доколкото си спомням и Гео Милев в поемата „Септември “има такава надежда-да свалят рая на земята. Вапцаров мечтае:“ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя.“
И докато непросветените хора се лутат, опитвайки се да възобновят Небесното царство на земята, хората, които имат ключовете на Небесното Царство , пъшкат като раждащи жени-“злото идва!“
Обаче ние се молим-“Татко наш, нека бъде Твоята воля както на небето ,така и на земята.“
Ние искаме Божието, Небесно Царство на земята, ние искаме Божия Рай на земята.
-Защо?
-Ами просто защото да си мазохист е дълбоко болестно състояние-пълна лудост!Всеки човек иска добро от Бога!
-Защо?
-Защото обичаме себе си и другите като себе си!
-Защо?
-Защото Господ Исус Христос плати цената и ни изкупи!
Защо оставяме земята на сатана, при положение ,че проповядваме ,че сатана е победен враг! Нали ние сме силата на планетата, а не сатана . Нали Исус Христос е Царят на царете и Той направи Църквата Свое тяло!
-И Какво прави Църквата на земята?
-Царува!
-Надделява над портите на ада!
Ако ние искаме хората да отиват на небето, а не в Ада то тогава ние трябва да изграждаме рая на земята.
Защото хората от рая на земята, ще отидат в рая на небето.
Но, ако оставим земята притежание на сатана, то хората от ада на земята, ще отиват във вечния ад!
Ако Божията воля е само за небето,и нашето земно пребиваване е само да проповядваме и да се молим с молитви, то тогава ние не би трябвало дори да влезем в манастир, защото там здраво се работи.
Би трябвало да сме като птиците, да се храним с каквото намерим и да обличаме каквото намерим и да проповядваме Царството.
Но ако Божието Царство е и за Небето и за Земята, то нека изграждаме царството на Земята.
През 2008 г. Непал обявява Рождество Христово за Национален празник на страната. Ето, това е да изграждаш Божието царство на земята. Това добро ли е? Добро ли е? Ами да го направим!
Ако Църквата не царува в училище, в образованието, то как децата ще станат християни?Сега, в учебниците за 6 клас,за човешката предистория има три изречения за съществуваща теория за сътворение от Бог и две,три страници за произхода ни от маймуната. Е, как тези деца ще станат християни?
Ако църквата не царува в политиката, страната е обречена на войни, глад, мафия, престъпност и корупция.
Ако Църквата не царува в икономиката, икономиката е заплашена от постоянни кризи,несигурност и кражби.
Ако ние не вярваме, че Бог желае да участваме в политиката на страната, ние няма да чуем Божия призив да станем управляващи политици..
Ако ние не вярваме, че Бог желае да ни даде прекрасна работа, то ние няма да чуем Неговото водителство относно бизнеса ни.
Ако ние приемем ,че Бог не действа в определени области на живота, то ние ще останем глухи и слепи относно Божието действие в тези области.
Маркс, Енгелс, Ленин, Хитлер чертаеха на хората път в този свят, давайки им надежда и смисъл на усилията. Вяра, че могат да изградят един по-добър свят. И днес, слушайки новините, виждам, че това е основната теза на всички политици. Политиците и философите дават на хората посока и надежда, но Християните не дават, защото...
според Пророчествата/така както ги разбираме/....
Бог не иска земята да си изпълни с правда, а иска злото да тържествува и да става все по-голямо .Интересно, дали не бъркаме Бог с дявола?
Из „Християнството през вековете“ от Ърл Кернс:
През първата половина на 18 век в Англия смъртността се увеличава, тъй като долнокачествения джин убива мнозина, я други изпраща в „лудницата“.Хазартът става необуздан. Измъчването на биволи,мечки, лисици и петли е обичайно занимание, а серията екзекуции чрез обесване , провеждани на Тибър н Хил,става гала спектакъл за цялото семейство. Това настина е едно „болнаво столетие“, скептично по отношение на богословието и без никакъв плам.
Уесли твърди, че Благовестието трябва да има въздействие върху обществото и никой не може да отрече въздействието на Методисткото съживление върху английското общество. Той се обявява против спиртните напитки, робството и войната. Има известно основание да се смята,че английските работници също биха въстанали,подобно на тези във Франция, ако вниманието им не беше привлечено към Христос. Търговията с джин е спряна отчасти поради влиянието на Съживлението.
Евангелското съживление в Англиканската църква, която е резултат от Методиското съживление, трябвало да трансформира висшата класа в Англия и помага на страната да се превърне в предводител на народите и пазител на световния мир през 19 век. Религиозните сили породени от съживлението на Уесли и по-късните Евангелски съживления, произвеждат такива практични плодове на социална реформа и мисионерска ревност, че Латурет нарича 19 век “Великото столетие“ на мисионерските усилия.
Съживлението от началото на 18 век в най-голяма степен повлиява на личната религия на работниците и селяните в Англия. Към края на века обаче висшата класа е повлияна от едно по-скоро калвинистко съживление.
Чарлз Симеон 1759-1836-превръща Кеймбридж в Университетски център на евангелските сили в Англиканската църква.
Така наречената Калафамска група, състояща се от заможни християни, които живеят в Клафам, дава много водачи на социалната реформа от 1792 до 1813г. под ръководството на техният благочестив свещеник Джон Вен.
Влиянието на евангелистите се разпростира и върху правителството чрез известната група от Ексетър хол. Тази група така повлиява на евангелското обществено мнение ,че правителството често е принудено да действа в полза на мисионерските интереси.
Повечето от социалните реформи в периода 1787-1850 г. са резултат от евангелските усилия в полза на бедните. Уйлям Уилбърфорс 1759-1833 посвещава живота си на премахването на робството в Британската империя. През 1772г. с решение на съда се отменя притежаването на роби в Англия. През 1807г. Парламентът прокарва закон, който забранява на англичаните да участват в търговията с роби. Евангелското обществено мнение , действащо чрез английският делегат на Виенския конгрес през 1815 г., успява да постави търговията с роби извън закона в повечето европейски страни. Това струва много на английския данъкоплатец, защото Испания и Португалия дават съгласието си само в случай ,че Англия им заплати по 700 000 лири. Указ издаден през 1833 точно преди смъртта на Уилбърфорс, слага край на робството в Британските владения. Укъзът осигурява близо 100 милиона долара, обезщетение за собствениците, което дава свобода на 700 000 роби.
Друг евангелист от второто поколение е лорд Шафтсбъри. Той посвещава живота си в служба на бедните и подтиснатите. През 1840 година той прокарва закон, според който момчета под 16 години нямат право да упражняват тежък и опасен труд като коминочистачи. През 1842 г. той успява да прокара наредба, която забранява , с която се забранява на на момчета под 10 години и на жени да работят в мините. Пренасеите жилища, в които се ширят болести и разврат се превръщат в част от миналото, благодарение на успешните му усилия за осигуряване на успешно законодателство.
Джон Хауърд отдава своя живот на затворническата реформа. Той пропътува 50 000 мили и изхарчава 30 000 лири собствени пари за затворническата реформа. Благодарение на неговата реформа на тъмничарите са осигурени заплати и бюджет за храна , така че да престанат да изнудват за пари затворниците. Неговото дело е продължено от Елизабет Фрей.

http://www.pobeditelite.narod.ru/fan221.html

Творчеството – културна ценност

В изследването на творческото мислене съществуват две основни направления. Едното, чисто психологическо, поставя за основа изследването на самия творчески акт. Другото се стреми да изследва резултатите от творческата изява на разни личности.

Възможно ли е творческия процес да се управлява? Възможно ли е творчеството да е точна наука? Такова е заглавието на една от книгите на Г. Алтшулер – „Творчеството като точна наука”.

Погледната малко по-друг начин въпросът е почти хамлетовски: „да мисля или да не мисля”? След знаменитото – „мисля, следователно съществувам” (изразяващ възторга от осъзнатото предимство на човека над останалия свят, от онова, което носи светлина и знание, изведнъж се оказва: „знам, че мисля, но не знам как мисля...”

Основно място в творческия процес се пада на новите идеи. Източник на новите идеи е определена информация, в това число и почерпената от общуването. Идеите идват от опита или от по-общи теоретически съображения.

„Основи на творческото мислене” е с тематика създаване на нови идеи и тяхното приложение в практиката на всеки човек.

Под „творческо мислене” се разбира не само създаването на нови идеи, а също така разбор и моделиране на проблемната ситуация, пред която е изправен отделен човек, независимо от професията и образованието му (бизнесмен, политик, учен, преподавател и т.н.).

В предлаганият курс се разкриват начините на управление на творческия процес, които се основават на анализ и разбор на осъществени творчески актове. Разкрива се такава технология при която процесът на мислене не е хаотичен, а организиран и управляем. Посочени са основните принципи, (а не конкретни формули и правила), както и множество задачи, част от които от ежедневието ни предлага в доста голямо количество. Чрез тях човек ще се научи не само на управление на мисленето, но и как да преодолява психологическите бариери, като се възползва от вложените в курса задачи.

Томографските изследвания показват, че в нашият мозък (човешкият) няма обособен “център на творчеството”.

Това може би свидетелства, че нашият мозък принципно е настроен за творчество!

За удобствата (или неудобствата), които ни заобикалят, трябва да благодарим (или виним) и склонността на хората към творчество.

Онова, което ни заобикаля почти никога не ни задоволява и вечно търсим нещо ново.

Благо или не творчеството е съществена, ако не и една от най-важните страни на човешкия живот. Това налага тази страна да бъде изучавана и усъвършенствана.

Заветът (завещанието) на Свети Йоан Рилски към неговите ученици

Аз, смиреният и грешният Иоан, който не е сторил никакво добро на земята, когато дойдох в тая Рилска пустиня, не намерих в нея човек, а само диви зверове и непроходими гори. Заселих се в нея сам със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив. Небето ми беше покрив, земята постелка и билките храна. Обаче благия Бог, заради любовта на Когото всичко презрях и търпях глад и жажда, мраз, слънчев пек, и телесна голота, не ме остави, но като благоутробен и човеколюбив баща награди цялото мое лишение с изобилие. Какво да въздам на Господа за всичко, което ми даде. Много са благодеянията Му към мене, тъй като погледна от Своите свети височини към моето смирение и ми даде помощ да претърпя всичко, да претърпя не аз, но силата Христова, която е у мене, защото от Него е всяко добро даване и всеки съвършен дар идва отгоре.
И сега като ви гледам събрани в Господа тук, където, както казах, по-рано човек не обитаваше, а само диви зверове, и като чувам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, ви оставям това мое бащинско завещание, както и плътските родители оставят на своите чеда земно наследство от сребро и злато и друго богатство, та да помните вашия, по Дух Свети, баща и да не забравяте неговото завещание.
Зная, възлюбени в Господа чеда, добре зная, че вие като новоначеващи, още сте неукрепнали в монашеския живот. Не бойте се обаче, защото силата Божия в немощ се проявява. Ето защо намислих да ви напиша това грубо и просто мое завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате духом и телом в Господа и да успявате в добродетелите със страх Божий. Вярвам в моя Бог, на Когото служа от младостта си и усърдно се потрудих, вярвам, че след моето заминаване, тая пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от много пустинни граждани и над нея ще се изпълни написаното: “Чедата на неплодната са повече, отколкото у раждащата.”
Ето защо, моля ви, мои чеда, които събрах в Господа, моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, който заедно с апостола казва: “Заради вас боледувам, докато се отобрази във вас Христос.” Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, нищо да не разорите или да изоставите след моята смърт, но всичко, както написах, точно да изпълните, както се и обещахте пред Бога. А който престъпи или разори нещо от това, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Светия Дух и да няма дял със светиите, които от века са угодили на Бога, но неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда. Да се заличи името му от книгата на живите и да не бъде записан при праведните.
Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна от всякакво злословие, както приехте от светите отци, без да я примесвате с чужди и разни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, но ходете по дадения път. Пазете се внимателно от светските пристрастия и всякога помнете за какво сте излезли от света и защо сте презрели света и което е в света.
Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всяко зло според апостола. Същият го нарича второ идолослужение. Защото богатството на монаха не се състои в сребро и злато, а в съвършено нестяжание и отсичане на волята си и в голямото смирение. Не ви говоря това по заповед, но Христовите заповеди ви напомням. Христос говори на светите си ученици, а чрез тях и на всички, които са се отказали от света: “Не събирайте злато, нито сребро, нито мед” и пр. Златото и среброто са голям враг на монаха и като змия гризат оногова, който ги има. Ако имаме твърда надежда на Бога, Той няма да ни остави лишени от нищо, защото Сам Той говори: “Даже ако майката забравяше своите чеда, аз няма да ви забравя.” И пак: “Преди всичко търсете царството Божие и неговата правда, а всичко друго ще ви се прибави.” Когато в началото дойдох в пустинята, лукавият враг се опита да ме изкуси със сребролюбието: благочестивият цар ми прати много злато. Когато се отказах даже да го видя заради Господа, разбрах, че тая зла хитрост беше от дявола. Не го приех, но го върнах на царя, който го беше пратил, като помислих в себе си така: ако исках да имам злато, сребро или други подобни, защо тогава дойдох в тая страшна и непроходима пустиня, където не намерих човек, освен диви зверове.по тоя начин се избавих от примките на лукавия изкусител, който се стараеше да ме спъне с онова, от което самоволно се бях отрекъл. Заради това и вие не търсете нищо от тия неща; вашият Небесен Отец, преди да Му попросите, знае какво ви трябва.
Също така не търсете да бъдете обичани от земни царе и князе, нито да се надявате на тях, като забравяте небесния Цар, войниците на Когото се записахте да бъдете, както и да воювате не против плът и кръв, но против началника на тъмата в тоя век. И пророк Иеремия ни заплашва, като казва: “Проклет да е човекът, който се надява на човек” и пр. И като изброява разни примери на зли хора, доказва, че е “благословен човек, който се надява на Господа.” “Не говорете какво ще ядем или какво ще пием, или в що ще се облечем, защото всичко това езичниците търсят. Погледнете на небесните птички, че нито сеят, нито жънат, нито в житниците събират, и вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-добри от тях.” Сами (без нищо) излязохте от света, не се връщайте отново нито с тяло, нито с ум, защото никой, както е казано, който сложи ръката си на ралото и гледа назад, няма да влезе в Царството Небесно. И затова апостолът учи: “Миналото да забравяме към предстоящото да се стремим”. Какво значи,чеда мои: “миналото да забравяме” – нищо друго, освен дълбоко да забравяме и никак да не се предаваме на всичко онова, което оставихме и презряхме заради Бога, когато излязохме от света: да се трудим в предстоящия ни подвиг, в който бяхме призовани от Подвигоположника, нашия Господ Иисус Христос, нашия преблаг Бог, Който ни удостои да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и бремето Му леко.
Както ви събра благодатта на Светия дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено – единодушно като гледате само на вечното въздаяние, което Бог е приготвил на ония, които Го любят. Общежителното пребивание е много по-полезно за монасите, отколкото уединението. Мнозина не могат да изпълняват уединения живот, но само твърде малцина, и то съвършените в монашеските подвизи. Общият живот е полезен във всичко, както и отеческите книги ни говорят и учат доста за това. Боговдъхновеният пророк Давид го хвали, като казва: “Ето колко е хубаво и прекрасно е, кога живеят братята наедно.” И друг боговдъхновен църковен песнописец прибавя: “За тия Господ обеща живот вечен.” И самичък нашия Господ Иисус Христос не говори ли със Своите пречисти уста: “Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз сред тях.” А богоносните наши отци за уединения живот казват: “Горко на самия, защото, ако падне, няма кой да го вдигне.” Ето защо, чеда, не пренебрегвайте общежителния живот, който се възхваля от Духа Светаго, чрез пророческите уста, но още повече го закрепете и бъдете като едно тяло в Господа, имащо различни членове – едни представляват главата, която се разпорежда, други – нозете, които работят и носят, трети – другите членове на тялото, та всичко да съставлявате в Господа едно духовно тяло, водено и управлявано от една разумна и словесна душа (в духовен смисъл говорим) и нищо разделено да няма. И когато устрите такова пребиваване и такъв живот в Бога, тогава и Сам Той ще бъде сред вас, като ще ви управлява невидимо със Своята благодат.
Не търсете да сядате на първо място и да началствате, но помнете Оня, Който е казал: “Който у вас иска да бъде най-голям, да ви бъде слуга.” Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония, които Бог ви покаже, тоест ония мъже , които от всички са засвидетелствани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения и които могат добре и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасището на благочестие и на животворящите Христови заповеди. За такива трябва да се търси повече указания от Бога, отколкото да се разчита на свое мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и монашески наставник преподобният Ефрем Сирин, всички почнете да желаете началство и председателство и да станете игумени, наставници, учители, ще разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични за монасите страсти. Тогава ще стане ясно, че го няма Христа сред вас, тъй като Христос не е учител на раздори и несъгласия, но на мир и съединение. Той се моли на Бога и Отца за Своите свети ученици да бъдат едно, тоест единомислени, и не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва така: “Отче Свети, запази ги в Твоето име да бъдат едно, както сме и ние”, и пак: “Не само за тия се моля, но и за вярващите в Мене поради думите им – всички да бъдат едно.” Също така и вие бъдете едно, имайте мир в себе си, защото Христос говори на учениците Си: “Мир ви оставям, Моя мир ви давам.” А какъв е, чеда мои, тоя мир Христов? Сам Христос казва: “Аз ви давам не както светът дава.” Мирът Христов превъзхожда всеки ум. Този мир е оня, за който пророкът казва: “Неговият мир няма граница.” И апостолът ни учи, като казва “Имайте святост и бъдете в мир с всички, защото без това никой не може да види Бога.” Такъв, прочее, мир имайте между себе си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко по Бога, за да не прогонвате благия наш владика Бога.
Ако ли пък се намери между вас някой, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв бързо извадете вън от вашето събрание, та гангрената да не намери тлъстини според апостола и да не се разпространи злото между добрите и като горчив корен да не произрасте високо, и да направи пакост, та мнозина да се осквернят. Злият вълк да не разтрои мирното стадо Христово, защото и такива ще се явят. За тях Христос предсказва, като казва: “Трябва да дойде съблазън, но горко на света от съблазните.” Ето защо, чеда, пазете се от такива и не ги допускащайте да живеят между вас, но ги отстранявайте по-далеч от себе си, както пастирът отстранява краставите овце от чистото стадо.
Като живеете пък заедно заради Господа и един на другиго като носите теготите, не пренебрегвайте и живеещите в уединение и скитащите се в пустините, и във вертепите, и в земните пропасти, за които не беше достоен целият свят, но им помагайте, с което можете, за да ги имате за молитвеници към Бога, защото много може да направи усърдната молитва на праведника.
Ден и нощ се поучавайте в закона Господен, често четете книгите на светите отци и се старайте да подражавате на светите наши отци: Антония, Теодосия и пр., които със своите добри дела просияха като светила в света. Здраво се придържайте о църковните правила, като не изоставяте и не пренебрегвате нищо от онова, което светите отци са установили.
Да не пренебрегвате ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.” Всякога помнете в ума си смъртния час. Така правеха древните пустинни отци и не ядоха напразно своя хляб, и не само хранеха себе си от труда на ръцете си, но и даваха и на търсещите и така не бяха излъгани в своята надежда.
“Добро е, казва апостолът, в благодат да се укрепва сърцето, а не с храна, която не са получили полза ония, които са ходили по тоя път.” Същият казва: “Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, защото чрез него едни, без да знаят, приемаха ангели.”
Новопросветени люде, утвърждавайте своя еднокръвен народ във вярата и го наставлявайте да остави глупавите езически обичаи и лоши нрави, които държи и след приемането на светата вяра. Това прави поради своето неразвитие, заради това е нужно и вразумяване.
Още много има да ви говоря, мои възлюбени чеда в Господа, но не ми е възможно всичко да ви напиша. Предавам ви на Оногова, Който е източник на всяка премъдрост и разум и Който е истински Утешител, Светия и Животворящ Дух. Сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко добро дело.
Сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий вместо мене за наставник и началник, на когото всички сте свидетели, че е достоен да управлява добре по Бога, и единодушно го избрахте за началник, макар той и да не искаше, но от послушание и смирение се подчини на вашата молба. После Бог ще ви посочи кого да изберете.
Аз пък отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги споменавайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, та да намеря милост в съдния ден, тъй като не можах да направя никакво добро на земята и се страхувам от деня на съда и мъките, приготвени за грешници като мен. Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Написа се в 6449 (941) година от сътворението на света, месец март, 25-и ден.
Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, с подписа на своята ръка потвърждавам писаното по-горе.

Отговарят ли българските хотели на звездите си?

Голямото надлъгване с летните почивки започна.
Повечето хотели и ресторанти в България са изрисували на видно място звезди, които трябва да убедят клиента, че при тях всичко е качествено.
В България хотелите и ресторантите имат от една до пет звезди, хижите от един до три еделвайса, плажовете са А, В и С. Категоризацията е задължителна и тя се прави от държавата и общините. Но част от заведенията и хотелите са си сложили звезди, въпреки че още не са категоризирани и не са вписани в регистъра на Държавната агенция по туризъм. Други, едва започнали процедурата за категоризация, вече се рекламират с желания брой звезди по туристическите изложения.

Не са малко местата за нощувка, в които уж всичко е наред с категоризацията, имат си изискваните помещения, басейни, легла, има градина, нощни лампи, завивки, кърпи и т.н., но когато се запътиш да поплуваш в басейна, се оказва, че той е с размера на локва, колкото да си потопиш краката, стаите са тесни, няма телевизор, банята е като кутийка, има само една кърпа на легло и т. н.

Ако пътува човек в чужбина, може да попадне в хотел, където всяка вечер ще намира примерно бонбон върху възглавницата си и всяка сутрин – вестник пред вратата. Примерно в Китай в хотел с 5 звезди могат да те изненадат всеки ден с различна картичка с животно от китайския зодиак с фъншуй пожелание. Това са част от елементарните похвати на добрата практика за ухажване на клиента.
Броят на звездите на хотелите у нас за съжаление често не гарантира на клиента обслужване и околна среда на ниво.

Как лъжат потребителя

Когато пътува или отива на почивка, средният българин е свикнал по броя на звездите да се ориентира горе-долу какво ще получи към леглото като услуга. За българското Черноморие българите имат някаква традиция или се информират от приятели къде е евтино и хубаво. Но мнозина шарят из Интернет, търсейки да резервират места и хванат добри цени за почивката. Лъскавите снимки и изписаните звезди на хотелите на място се оказват нещо различно. Подвеждаща информация пускат не само собствениците на апартаменти, къщи, семейни и хотели със звезди, но и туроператорите, предупредиха от Държавната агенция по туризъм. Затова в Интернет страницата на агенцията е достъпен регистърът на хотелите с категория, телефон за връзка и с фирмата собственик или наемател.
На сайта има данни за заличените туроператори, както и списък на туроператорите, които работят. Така човек може да провери дали дадена туроператорска фирма е регистрирана. Масово фирми без офиси и регистрация предлагат екскурзии, предупреждават от агенцията.

Всяка държава има собствени изисквания за категоризирането на обектите. Няма общоевропейски правила и засега не се обсъжда да се въведат, обясни Рилка Кандиларова, началник управление “Категоризация на местата за нощувки и хранене” в Агенцията по туризъм.

Тези фамилни хотели също претендират за 2 звезди. Снимка: Светослава Банчева

Всички подове, стени, тавани и елементи от обзавеждането трябва да бъдат изправни, без следи от замърсяване и захабяване, пише в действащата наредба за категоризиране.
Но в момента категоризацията на хотелите е безсрочна – тоест, когато един хотел получи своите 3 или 4 звезди, няма повторно категоризиране след няколко години.
Ако един 4-звезден хотел, обновяван преди 7 години, се сравни с нов хотел, построен преди 1-2 години, той няма да отговаря по комфорт на него, въпреки че има същия брой звезди. Обща е констатацията, че българските хотели не се поддържат.
Ако оставим категорията им да е безсрочна, нивото им ще падне, обясни Кандиларова. Например в Турция, големия конкурент на България в областта на туризма, хотелите са много добри и поддържани. В Гърция са овехтели, но за тях полагат грижи и имат огромни поддържани градини.
Практиката у нас показва, че при безсрочната категоризация, веднъж минали ли са процедурата за категоризиране, собствениците спират да инвестират в хотелите.

Какви са изискванията за 1,2,3,4 и 5 звезди?
Ето какво изисква действащата наредба за категоризиране:

Хотел 1 звезда

В него задължително трябва да има места за паркиране или гариране, асансьор, ако сградата е над три етажа. Трябва да има универсална инвалидна количка, автомат за почистване на обувките и четка за почистване на пясък за летните хотели. Долу във фоайето специално табло трябва да информира всеки ден за температурата на въздуха и морската вода или за снежната покривка за зимните хотели. Във фоайето трябва да има телевизор, метална каса, телефон, компютър. План-схема на обекта е задължителна. Единичните стаи трябва да са най-малко с площ 9 кв. м. , а двойните - 12 кв. м. Ако има балкон - стаите могат да са с 10% по-малка квадратура.
Леглото трябва да е не по-малко от 1 на 2 метра, да има шкафче и нощна лампа с насочваща светлина. В гардероба трябва да са закачени по три закачалки на легло, да има обувалка, четка за дрехи и обувки. Душът в банята да е със завеса, хавлиените кърпи трябва да са по две на легло, да има кутия с тоалетна хартия и дезодорант. Задължително трябва да се зарежда пакетиран или течен сапун, като за тази категория шампоанът не е задължителен. Подмяната на спалното бельо трябва да става на 3 дни, а стаите и сервизните помещения да се почистват всеки ден. Длъжностните лица да бъдат с униформено облекло. Туристът трябва да може да получи информация за разписанието, маршрутите и тарифите на транспортните средства, работното време на културно-историческите и търговските центрове, за културните мероприятия. Хотелът да предоставя пощенски и телефонни услуги, поръчка на такси, спортни, лекарски и медицински услуги.
Това са част от минималните изисквания за всеки хотел от най-ниската категория, а в реалността еднозвездните хотели приличат на туристически спални и не покриват и половината от тези изисквания.
С увеличаване на звездите стаите, коридорите, стълбищата се увеличават като размер и брой.

Хотел 2 звезди

Към изискванията за 1 звезда вече трябва да има обезопасен балкон, телефонна инсталация, щандове за стоки и сувенири. Да има градински и водни декоративни площи. Освен метална каса, трябва да са осигурени индивидуални касети за съхраняване на ценности на гостите по една на всеки 5 стаи, да има телефони за вътрешна връзка, стенни часовници. В стаите да има телефон, радио, стенно огледало за цяла фигура, на балкона - масичка с леки столове и простор или сгъваема сушилка за дрехи. Да има заведение за хранене. Хотелът трябва да е назначил охрана и да има технически средства за охрана. При пристигане пиколо взима багажа на госта, изчаква го докато се регистрира и го придружава до стаята му. Към услугите се прибавят пране, гладене, съхранение на ценности, екскурзии и други забавления. Има изисквания за минимални познания на чужд език за камериерки, администратор и др. Има изисквания за камериерки и др. да имат познания и по български език.

Хотел “Серенити бей”, построен заедно с група от още десетина хотела на мястото на бившия къмпинг “Нестинарка”. За да отговори на изискванията за 3 звезди, такъв хотел трябва да има асансьори, заведения, градина, балкон за всяка стая и т. н. Снимка: Светослава Банчева

Хотел 3 звезди

Към изискванията за горните две категории се добавят:
За стаите - антре с вграден гардероб и балкон, мека мебел и салонна масичка, телефон, вентилатор, ако няма климатик, мини бар, телевизор, картина на стената и ваза за цветя. Папка с телефонен указател и рум сървиз. В банята вече трябва да има вана или душ кабина, хавлиените кърпи да са по три на легло плюс по една кърпа за вана. Спортно занимателният бокс става задължителен и към него да има детска занималня. Климатикът е задължителен за общите помещения на хотелите, построени след 1 юни 2003 г. Трябва да са осигурени телевизионна, видео и сателитна инсталация. Заведенията за хранене и развлечения са вече най-малко две.
Портиер посреща и изпраща гостите. Персоналът трябва да говори чужд език, да има професионална квалификация в съответната област. Хотелът предоставя бизнес услуги, химическо чистене, занимание с деца, рентакар, купуване или заверка на билети за страната и чужбина, резервиране на места в заведение за хранене и забавление, купуване на билети за концерти, театър, кино и спортни мероприятия. Трябва да има и специален подход за хора с увреждания.

Хотел 4 звезди

Плюс изреденото за категория с 3 звезди, трябва да има бръснаро-фризьорски и козметичен салон. Басейнът става задължителен - открит за летните хотели и закрит за зимните. Трябва да има масажна зала и сауна, детски басейн. Трябва да има устройства за безналично плащане, стенни часовници за часовите зони по света. Хотелът трябва да осигурява техническа възможност за включване на Интернет във всяка стая. Да има бизнес център с всички необходими устройства и конферентен блок. В стаите вече се предлагат халати и чехли за еднократна употреба, сешоар, гребени, козметиката се обогатява със соли за вана. Хотелът предлага транспорт до основните транспортни и бизнес зони в селището или курорта. Изискванията за познания на чужди езици и професионална квалификация се увеличават конкретно за различните длъжности в хотела.
Хотел 5 звезди

Към всичко изредено за горните категории има изисквания за още услуги, магазини, задължителни стават летен, зимен и детски басейн. В стаите трябва да има едновременно вана и душ кабина. Има специални изисквания за униформите и броя на персонала, размерите на коридори, стълби, фоайетата на хотела, входа, козирката му дори, климатични инсталации и т. н.

Хотел 4 звезди в египетския курорт Хургада. Тук няма хотел, по-висок от три етажа и без огромна, добре поддържана градина. Снимка: Иван Бакалов

”Не трябва да робуваме на категоризацията. Аз съм малко скептичен към тези звезди, защото за мен най-силният фактор е клиентът, той одобрява или не даден хотел. Отивайки в заведение, той не гледа звездите, а как го посрещат, какво е качеството на продукта и каква е цената”, коментира Благой Рагин, председател на Българската ресторантьорска и хотелиерска асоциация. Според него прекалено високите изисквания могат само да оскъпят продукта, но ако липсват реклама, инфраструктура, култура на обслужване, луксозните хотели няма да привлекат скъпите туристи. Хубав хотел, хубава стая, а наоколо мръсотия, неуредици, дупки по пътищата, обяснява Рагин.

“Качеството на продукта трябва да бъде повишено във връзка с невероятната конкуренция в туризма, която се оформя в България”, коментира Анелия Крушкова, председател на Държавната агенция по туризма в отговор на исканията на част от бранша за по-ниски базови критерии при категоризирането или въвеждане на доброволна категоризация. “В България имаме над 900 000 легла и трябва да отсеем по някакъв начин тези, които предлагат действително качествен сервиз на определена категория, от тези, които са по-ниска категория и може би имат също добро обслужване, но са просто по-ниска категория. В това няма нищо лошо.

Градина на четиризвезден хотел в Хургада. Снимка: Иван Бакалов

Трябва да има целия спектър от категоризирани обекти, който да бъде достъпен за всеки от нас, който където пожелае да отиде”, казва Крушкова.
В България всички хотели, заведенията за хранене, туристическите хижи трябва да се категоризират, за да могат да работят, според изискванията на Закона за туризма. Агенцията по туризъм е подготвила промени в закона, с които предлага хотелът или ресторантът да получават категорията за 3 или за 5 години, а не както е в момента - без срок. След изтичането им, тя да се подновява, като пак се направи преглед на състоянието на обекта.

Кой как слага звездите?

Хотелите с 2, 3, 4 и 5 звезди и заведенията за хранене се категоризират от председателя на Държавната агенция по туризъм. Средствата за подслон с една звезда и прилежащите към тях ресторанти, барчета и кафета, семейните хотели, пансиони, къщи и самостоятелни стаи и заведения с категория 1 и 2 звезди, се категоризират от кмета на общината, на територията на която се намира съответният обект.
Не може да започне категоризация на обекта преди той да бъде напълно завършен и да има документ за въвеждане в експлоатация, акт 16, документи за квалификацията на персонала и др.
Временното удостоверение дава право хотелът да работи, но той още не е получил категория. В рамките на трите месеца експертна група на агенцията минава на място, за да провери дали обектът съответства на исканите звезди. Инспекторите проверяват дали това, което собственикът е заявил, отговаря на изискванията на закона. Категорията не определя цената за нощувката. Поне нормативно няма пряка зависимост.

Хотел в Слънчев бряг. Снимка: Булфото

Според зам.-ректора на Висшия колеж по туризъм, Асен Чаушев, категоризацията е станала чисто формална в последните години. „Това че някой ще отиде и провери лъжиците, ножовете, вилиците, чиниите и басейна на даден обект, е формално. Въпросът е да има пълна и непрекъсната инспекция как се изпълняват изискванията, а такава няма, възмущава се Чаушев - достатъчно е да се видят дрехите на хората, които работят в ресторантите и заведенията за хранене. Нямат униформи, а те са задължителни по норматив. Не трябва да се гледат само курортите, в градовете също има туристи. Навсякъде трябва да се въведе поголовно обучение на кадрите. Защото в туризма в момента работим с 50% необучени хора. Погледнете сервитьорския състав - колко елементарно, етично неподготвени хора има сред тях. Срещал съм и в други държави такива, но му виждаш усмивката, защото той е призван да бъде такъв. Българинът не е призван да работи цял живот сервитьор или барман. Има си едно наум, че ще се издигне, че тук е временно”, казва Чаушев.

В много случаите се оказва, че хотелите нямат категория, а се предлагат с някаква. Имат си брошури с нарисувани много звезди, а всъщност не са минали процедурата, не са одобрени. Това е наказуемо. Санкциониращ орган е Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Агенцията по туризъм няма контролни функции. И тук се оказва големият проблем с разминаването между категория и действително качество на българските хотели.
Държавната агенция прави само предварителната проверка за категоризиране на обекта. Лошото е, че те не правят последваща проверка, за да установят, че наистина хотелът е изпълнил изискванията за всички минимални неща за съответната категория.
Комисията за защита на потребителите може да затвори хотела, след това да направи предложение до ДАТ за намаляване или отнемане на категорията, ако установи несъответствие.

Къде да се оплаче клиентът?

Потребителите могат да подадат сигнал, че даден хотел не отговаря на съответните звезди, защото липсват определени неща, но само до Комисията за защита на потребителя. Ако подадат сигнала до Агенцията по туризъм, тя го препраща пак в комисията.
Най-честите пропуски са, че в хотелите няма място за обслужване на хора с увреждания, няма инвалидни колички, няма детски столчета в ресторантите, няма място за багаж. Няма телефони. Много често срещан пропуск е липсата на план-схема на обекта. Тя е изключително важна при пожар и авария. В летните хотели масово няма апарат за почистване на пясък, за почистване на обувки.

Има 5-звездни хотели, в които няма и душ кабина, и вана. Това вече не подлежи на предписание. Това е несъответствие, което е основание да се свали категорията. Ако е кандидатствал за 5 звезди - да му се намали на 4. Докато, ако липсва завеса на душ-кабината, или халат, чехли за еднократна употреба в хотел с висока категория, се предписва срок, в който трябва да се осигурят.
Но ДАТ е вписал хотела в регистъра и му е дал звездите. Експертите от агенцията не проверяват втори път как е изпълнено тяхното предписание и точно тук възникват проблемите, обясни Рилка Кандиларова.

Не е случаен фактът, че 58-те браншови организации в туризма не зачитат Агенцията по туризъм. Просто от нея в момента нищо не зависи… след като хотели могат да си слагат звезди без да са категоризирани, а други, категоризирани, не отговарят по качество на звездите, които им е дала ДАТ.

http://e-vestnik.bg/3975

НАкъде с деца на почивка?!

 

"Да си неестествен се е превърнало в твоя естествен живот. Разбира се, че да си естествен, е истинско чудо, най-великото чудо: просто да се наслаждаваш на обикновените неща, храната, съня, пиенето, вятърът, който подухва... Да се радваш на обикновените неща, наслаждавайки им се, це лият живот се превръща в празник.
ОШО
Изборът е извор на Благодат!
И сега изборът е между престой в  5звезден хотел или да наблюдаваш падаща звезда сред природата...поводи за първото и доводи за второто...
Участието ми в семинара с дъх на смола на Чатъма беше съчетание от другарство, природозащита и каменоделство.А за Жоро това място за медитация е свързано с баба му, а в съня за бъдещето му там е пълно със щастливи млади хора, деца и бебета. Там сега се провежда първият детски лагер и това е поредното разчупване на рамката и завръщане сред приРОДата. Имаме М.И.Р., ТРИНОГА, Приземни хора , родови имения и още и още се роим...
Каква е разликата между това да се пренесеш и през почивката  заедно с удобствата. Днешната цивилизация се гради на трите У-та- удобство, удоволствие, ура.Човек си създава удобство, за да изпита удоволстие и вика :УУУУУУУУУУРРРРРРРРАААААААААААА...колко съм велик...Истнски велик е онзи , който в един лик е съчетал земното и вечното, а това става естествено и всецяло сред природата. Когато добием чистота на вътрешната природа имаме честота на проявление във външната..и изразяване на истинската ни същност.
По-рано бяхме прродозащитници,сега сме еколози, а имаме Министерство на околната среда и водите/което има твърде често дейност:вреди./.
В своята книга" Бодливата роза " Николай Хайтов споменава една арбска поговорка:
"Ако яйцето удари камъка-язък за яйцето.Ако камъкътудари яйцето-язък за яйцето. " и продължава:"Дано само някои не са си въобразили, че ние хората сме камъкът , а Природата яйцето. "/" Риломанастирски гори"-Г. Георгиев и К. Тюфекчиев 1898 с. Зениздат , стр.130/

 

http://dialspe.blog.bg/zabavlenie/2010/07/25/nakyde-s-deca-na-pochivka.581958

Живот = риск

Владимир Буковски: Гейове и феминистки превзеха властта. Започна нова Оруелска епоха

http://e-vestnik.bg/7218

С първото си посещение в България известният руски писател и дисидент Владимир Буковски разбуни духовете. Според Буковски, зад термина „политическа коректност“ се крие пъклен план за разрушаване на обществата, който бързо и успешно се реализира в световен мащаб от активистите на различни малцинствени групи – хомосексуалисти, феминистки, религиозни общности и др. Обикновените граждани стават жертва на репресивни закони, приети под натиска на малцинствените групи. „Налага се масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите. Започва някаква нова Оруелска епоха“, казва Буковски.

Владимир Буковски е роден през 1942 година и е убеден противник на комунистическата идеология от 14-годишен. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (”психушки”), използвани от съветския режим като специализирани затвори. Въпреки репресиите, организира различни демонстрации срещу властта. Събира над 150 страници с доказателства за зверствата на комунистическия режим и успява да ги предаде на Запад, с което привлича вниманието на правозащитници от цял свят. Автор е на “Наръчник по психиатрия за инакомислещи”.

През 1976 година Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. През 1977 година се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.

През 2007 г. е издигнат от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация.

Владимир Буковски посети България по покана на издателство „Факел експрес“, Нов български университет и Международната организация на франкофонията. Заедно с известните руски писатели и правозащитници - Юз Алешковски, който представи новия си роман “Предпоследен живот”, издаден най-напред у нас, и Олга Шамборант той взе участие в дискусия за политическата коректност. Ето откъси от неговото изказване:

„Събитията, на които отбелязваме 20-годишнина - крахът на Съветския съюз, разпадането по националности и републики - не ни изненадаха. Те се очакваха и Оруел правилно ги бе предвидил в романа си “1984 година”. Това, което се случи впоследствие обаче, бе неочаквано за мнозина. Вместо светът да осъзнае комунизма като страшен феномен в историята на човечеството на 20-и век, погубил стотици милиони по цял свят, станаха някакви нелогични неща.

Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябва да се преместят надясно. Нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи - не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“. Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влезнах в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: „Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се раждат всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени“.

После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, така си и останало.

Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове - ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. - червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…

Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. „Отело“ - тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай - член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. - изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им - по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма.

Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен - против това беше Западът.

Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини. Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд. Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи. Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свърхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения. Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма. Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи. Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

Бивш гей защитава брака

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=22&Itemid=54

Предистория: На 2-ри ноември 2004 г. жителите на американския щат Охайо гласуват чрез референдум към конституцията на щата да се добави поправка която изрично да дефинира брака като съюз между мъж и жена. С цел да защити брачната институция, поправката също така забранява юридическото признаване на всякакви форми на съвместно съжителство освен брак между мъж и жена.

Ето и текстът на поправката:

Само съюз между един мъж и една жена може да бъде брак валиден и зачитан от този щат и неговите политически подразделения. Този щат и неговите политически подразделения няма да създават или зачитат със законен статут взаимоотношенията на неженени лица когато те за подобни по дизайн, качество и значимост на брака.

Според официалното преброяване, в подкрепа на конституционната поправка за гласували 3,202,272 (61.64%). Против за гласували 1,992,561 (38.36%).

В подкрепа на закона свидетелства Г-н Грег Куинлан. Неговата реч (със съкращения) е поместена тук.

Г-н Председател и членове на сенатския Комитет по финанси и финасови институции, благодаря ви за възможността да свидетелствам в подкрепа на охайовския закон за защита на брака.

Аз съм Грег Куинлан и това е моята красива жена Шерил.

Аз се отказах от хомосексуалния начин на живот преди повече от 11 години. Жена ми стори същото преди повече от 4 години.

Хомосексуализмът е разстройство на половата идентичност. Има много научни изследвания по темата и хиляди отделни случаи, които доказват, че хора с хомосексуални чувства могат да се променят чрез терапия и квалифицирана помощ. Няма нито биологично доказателство, нито пък изследване, което да е било повторено, нито пък генетичен тест, който да придава валидност на тезата, че хомосексуализмът е вроден. Никой не е роден гей, никой! Хомосексуализмът е емоционално разстройство, патология, която може да бъде променена когато човек е силно мотивиран.

Ние с жена ми сме били жертви на сексуално тормоз като деца. От първа ръка знаем, че да си гей не е весело, а начин на живот, в резултат на който се чувстваш отпаднал и подтиснат.

Много хомосексуалисти са преживели емоционални травми като развод или смърт на родител, сексуален тормоз или други катаклизми по време на своето детство.

Като фелдшер аз гледах как 100 от моите приятели и познати умряха от СПИН и други болести. След това спрях да броя. Неизчислима е вредата, която хомосексуалното поведение е нанесло и продължава да нанася.

Аз живях като хомосексуалист повече от 9 години. Основах Дейтънския комитет на Кампанията за човешки права и събрах хиляди долари за най-голямата американска гей организация.

През 1998 г. основах организацията Про-фамили нетуорк. Почнах и да помагам на тези, които искат да се откажат от хомосексуалния начин на живот.

Какво общо има всичко това със закона за защита на брака в Охайо?

Десетки хиляди хомосексуалисти са се променили и много други искат да се променят. Хомосексуализмът е поведение, не генетична особеност. Въз основа на доказаните факти няма никакво основание за еднополов брак, еднополови съжителства и партньорста. Никакво.
Ние с жена ми, заедно с хиляди други, сме доказали, че лица с хомосексуални наклонности могат да се променят и следователно имат правото да сключват брак. Ние сме избрали да следваме указанията на нашия Създател. Това означава, че сме обвързани един към друг като мъж и жена.

Охайо трябва да защити своите граждани като защити брака, не да поощрява хомосексуализма.

Политиката на този щат трябва да бъде да помага на тези, които искат да им се помага.

Вие, членовете на Комитета по финанси и финансови институции, имате задължението да не поощрявате пагубно поведение.

Благодаря ви,
Грег и Шерил Куинлан

Млада плячка

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=53&Itemid=57

Предистория

В края на 2002 г. възрастовата граница за хомосексуални сношения беше свалена от 18 на 14 години. В употреба влезе аргументът "равноправие", тъй като възрастовата граница за хетеросексуални сношения е 14 години.
В момента България има една от най-ниските възрастови граници в Европа!

Анализ

Поставянето на равен знак между нормалното хетеросексуално поведение и еднополовото поведение не отчита безспорните разлики между двете, както и негативни медицински последствия на еднополовото поведение, особено когато става въпрос за младежи.  В случая не става въпрос за "права".  Единственият резултат от свалянето на възрастовата граница е, че едно нездравословно поведение стана достъпно за деца и подрастващи.
Последствия на законовата промяна са изцяло отрицателни.  За съжаление, много от тях вече са налице.
Тази мярка, заедно с превръщането на еднополовото поведение в "мода" и усиленото рекламиране на хомосексуализма (особено сред подрастващи момчета и момичета), може да доведе до развращаване и вербуване на деца и младежи.

Факти

Факт: “Ранните "тийн" години са критичния период, когато потенциално хетеросексуален младеж може да пробва еднополово поведение и да се пристрасти към опасни поведенчески навици.”

Източник: Dr. Joseph Nicolosi, Executive Director of the National Association for the Research and Therapy of Homosexuality (NARTH), NARTH Bulletin, August, 1997.

Факт: "Сексуалните съблазнявания по време на детството са очевидна причина за хомосексуализма.  Когато тези съблазнявания дават удоволствие и удобство, еднополовото поведение може да причини пристрастряване, особено за някой с проблеми в семейството си."

Източник: Charles Socarides M.D. в книгата Homosexuality, A Freedom Too Far.

Факт: "Според едно изследване на хомосексуални мъже проведено през 1990 г., 37% са били съблазнени към еднополовото поведение в ранна възраст от чичо или някой значително по-възрастен.  Или, в случая с лезбийките, съблазнени от по-възрастна жена."

Източник: Charles Socarides M.D. в книгата Homosexuality, A Freedom Too Far.

Факт: 25.9% от 12 годишните момчета и момичета се чувстват "несигурни" каква им е сексуалната ориентация.

Източник:  Alan P. Medinger,  “Adolescents and Homosexuality - Close Look at a Major Study,” pp. 1-2,  Regeneration News, February, 1993. Изследването е проведено сред 34,000 деца.

Анализ: Тъй като хомосексуалистите са 1-2 процента от пълнолетното население, почти всички "несигурни" момчета и момичета ще пораснат хетеросексуални.

За съжаление, напоследък сме свидетели на две обезпокоителни промени: ниската възрастова граница за хомосексуални сношения и рекламирането на еднополовото поведение именно на подрастващите.

Психиката на едно 14 годишно дете (независимо дали е момче или момиче) не е укрепнала и тепърва му предстои немалко психическо и емоционално развитие.  С приетите промени в НК парламентът позволява на хомосексуалисти да предлагат секс на девойки и юноши, които не са готови за това и чиято психика все още е в процес на развитие.

Ако гейовете и лесбийките се възползват от това “право”(!), броят на хомосексуалистите със сигурност ще се увеличи.

За някои младежи ранните тийнейджърски години са периода, по време на който се определя тяхната бъдеща сексуалност.  С новите промени има опасност един потенциално хетеросексуален младеж да пробва хомосексуално поведение и по-късно да развие такива наклонности.  Свалянето на възрастовата граница за хомосексуални сношение изложи на риск много младежи, особено тези, които са несигурни в своята сексуалност.

Освен това, много от мъжете хомосексуалисти имат влечения към момчета и в момента в България има момчета, които поради беднотия и безизходица продават телата си на възрастни педерасти, така че да припечелят някой лев.  Новите промени в НК ще ускорят и задълбочат тази отвратителна тенденция, от което ще пострадат най-вече засегнатите деца и техните семейства.

Факт: Според проучване проведено сред британски младежи на възраст от 15 до 19 години, 35% от момчетата и 9% от момичетата са били търсени за секс от пълнолетни хомосексуалисти.  2% от момчетата и един процент от момичетата са се съгласили.

Източник:  Schofield, M., The Sexual Behavior of Young People, Boston, Little, Brown: 1965.

Факт: През 1976 година излиза книгата "За пари или любов: Проституцията на момчета в Америка" (For Money or Love: Boy Prostitution in America) на разследващия журналист Робин Лойд (Robin Lloyd).  

Лойд пише следното: "Сигурно половин милион безпризорни момчета в тази страна (на възраст от 10 до 16) продават телата си на по-възрастни мъже, които желаят [момчета]."

"Момчешката проституция се появява с приемането на хомосексуализма."

Факт: Американският сенатор Бирч Баух (Birch Bayh), либерален демократ и бивш Председател на сенатския под-комитет за разследване на младежката престъпност, нарича информацията на Лойд " страшна в своята точност,"  и добавя, че проституцията на момчета е "досега необсъждана страна на хомосексуалния свят."

Изследователят Клифорд Линдекър (Clifford Lindecker ) потвърждава разкритията на Лойд:  "Проституцията на момчета...се разраства и става по-очевидна докато хомосексуалистите се разкриват и създават гей-организации...момчетата научават, че могат да изкарат пари правейки нещо, което те и техните приятели са приели за нормално поведение."

Източник: Clifford Linedecker, книгата Children in Chains, публикувана през 1981 г.

Факт: Едно от най-мащабните изследвания на хомосексуализма в Америка е проведено през 1979 г. и е публукивано в книгата The Gay Report.  Разпитвани са 5000 гейове и лезбийки.  Любопитно е, че авторите на доклада са хомосексуални активисти, но въпреки това спокойно споделят информация, която може сериозно да навреди на каузата им.
Така примерно на страница 275 пише, че 23% от запитани са правили секс с деца на възраст 13 - 15 г.

Опасност:

Оправдани опасения вдъхва фактът, че един гей пътеводител в интернет дава съвети къде могат да бъдат намерени момчета са секс.

(Пътеводителят е проверяван за последно през 2005 г. По очевидни причини адресът му не е публикуван тук.)

20 факта за еднополовото поведение

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=52&Itemid=29

1.)  Според изследване проведено в Холандия, еднополовото поведение значително увеличава риска от психически и емоционални разстройства.

Източник: (Study of 5,998 Dutch adults) Theo G.M. Sandforde et al., "Same-sex sexual behavior and psychiatric disorders: Findings from the Netherlands Mental Health Survey and Incidence," Archives of General Psychiatry 58, 10 (2001): 85-91.

2.)  Епидемиолози предполагат, че половината от мъжете, които правят секс с мъже, ще се разболеят от ХИВ [вирусът, който причинява СПИН].  Мъжете, които почнат да правят секс с мъже  докато са по-млади са по-склонни към заразяване с вируса ХИВ.

Източник: N. Hessol et al., "Prevelance, incidence, and progression of human immunodeficiency virus infection in homosexual and bisexual men in hepatitis B vaccine trials, 1978-1988," American Jounal of Epidemiology 130, 6 (1989): 1167-1175. D. Hoover et al., "Estimating the 1978-1990 and future spread of human immunodeficiency virus type 1 in subgroups of homosexual men," American Jounal of Epidemiology 134, 10 (1991): 1190-1205.  M. Morris and L. Dean, "Effects of sexual behavior change on long-term human immunodeficiency virus prevelance among homosexual men," American Jounal of Epidemiology 140, 3 (1994): 217-232.

3.)  Епидемиолози предполагат, че 30% от 20-годишните хомосексуално активни мъже ще са или заразени с ХИВ или умрели преди да навършат 30.

Източник: E. Goldman, "Psychological Factors Generate HIV Resurgence in Young Gay Men," Clinical Psychiatry News, Oct. 1994.

Източник: (Study of 5,998 Dutch adults) Theo G.M. Sandforde et al., "Same-sex sexual behavior and psychiatric disorders: Findings from the Netherlands Mental Health Survey and Incidence," Archives of General Psychiatry 58, 10 (2001): 85-91.

4.)  Според изследване проведено сред 425 мъже на възраст между 17 и 22 години, които са правили секс с други мъже: 15,2% от 79те мъже, почнали да правят секс с мъже преди да навършат 15 години, са серопозитивни.  11,6% процента от тези, започнали да правят секс с мъже докато са били на възраст между 15-19 години, са серопозитивни.

Източник: G. Lemp et al., "Seroprevalence of HIV and risk behaviors among young homosexual and bisexual men," Journal of the American Medical Association 272, 6 (1994): 449-454.

5.)  Хепатит B и C, прекомерно пушене на цигари, злоупотреба с алкохол и наркотици, проституция и СПИН се срещат значително по-често сред жени, които правят секс с жени.

Източник: Katherine Fethers et al., "Sexually Transmitted Infections and Risk Behaviors in Women Who Have Sex With Women," Sexually Transmitted Infections 76, 5 (2000): 345-349.  T. Myers et al., "The Talking Sex Project: Descriptions of the Study Populations and Correlates of Sexual Practice Baseline." Canadian Journal of Public Health 83, 1 (1992).

6.)  Според американския център за контрол на заболяванията (Centers for Disease Control), повече от три четвърти от хомосексуалните мъже, участвали в изследването, не са знаели, че са заразени с ХИВ.

Източник: CDC Media Relations, Centers for Disease Control, 7-12 July 2002. (http://www.cdc.gov/od/oc/media/pressrel/archives/2002.htm)

7.)  32% от хомосексуалните мъже и жени злоупотребяват с алкохол.  Сред хетеросексуалните процентите са съответно 10 и 5.

Източник: L. Field, J. Latham and C. Philips, "Alcoholism in the Gay Community: The Price of Alienation, Isolation, and Oppression." (1977)

8.)  Според изследване проведено през 1991 г., гейовете имат средно по 308 партньора през живота си.

Източник: H. Meyer-Balburg et al., "Sexual Risk Behavior, Sexual Functioning and HIV-Disease Progression in Gay Men," Journal of Sex Research 28, 1 (1991): 3-27.

9.)  Според изследване на женския и мъжкия хомосексуализъм на A.P. Bell и M.S. Weinberg, 43 процента от белите хомосексуалните мъже са имали над 500 партньора, а 28% са имали над 1000 партньора.

Източник:  A.P. Bell and M.S. Weinberg, Homosexualities, A Study of Diversity Among Men and Women  (New York: Simon and Schuster, 1978), 308-309; A освен това: A.P. Bell, M.S. Weinberg и S.K. Hammersmith, Sexual Preference (Bloomington: Indiana University Press, 1981). 

10.)  Едва 2.7% от възрастните гейове са имали само един партньор през живота си.

Източник: Paul Van de Ven et al., "A Comparative Demographic and Social Profile of Older Homosexually Active Men," Journal of Sex Research 34 (1997): 35.

11.)  Според изследване на американското министерство на правосъдието, има епидемия от насилие между хомосексуалисти: Средно по 13740 мъже годишно стават жертви на насилие от страна на своите хомосексуални партньори.  Средно по 16900 жени стават жертви на насилие извършено от еднополовите им партньорки.

Източник: Callie Maire Rennison, "Intimate Partner Violence and Age of Victim, 1993-99," Bureau of Justice Statistics: Special Report, Oct. 2001.
(Случаите на насилие между хомосексуални лица са значително повече от случаите на насилие извършени от хетеросексуални лица срещу хомосексуалисти.)

12.)  Според друго изследване, повече от поливината лезбийки са били обект на физически, психически, словесен и емоционален тормоз от страна на жена-любовница.

Източник:  Gwat Yong Lie and Sabrina Gentlewarrier, "Intimate Violence in Lesbian Relationships: Discussion of Survey Findings and Practice Implications," Journal of Social Service Research 15 (1991): 41-59.

13.)  Тормоз и насилие са съществен проблем за еднополовите двойки.  44% от гейовете се оплакват, че са били обект на насилие; 13% се оплакват от сексуално насилие и 83% се оплакват от емоционален тормоз.  55% от лезбийките са били обект на физическо насилие, 14% се оплакват от сексуален тормоз,  а 84% са били жертва на емоционален тормоз.

Източник:  (Study of 499 ethnically diverse homosexual, bisexual, and transgender teenagers and adults) Susan C. Turrell, "A Descriptive Analysis of Same-Sex Relationship Violence for a Diverse Sample," Journal of Family Violence 13 (2000): 281-293.

14.)  Макар че много хомосексуални мъже не търсят млади сексуални партньори, немалък процент от гейовете търсят юноши или момчета за секс.

Източник:  Zebulon A. Silverthorne and Vernon L. Quinsey, "Sexual Partner Age Preferences of Homosexual and Heterosexual Men and Women," Archives of Sexual Behavior 29, 1 (2000): 73.

15.)  73% от хомосексуалните мъже са правили секс с момчета на възраст 16-19 г., или по-млади.

Източник: Karla Jay and Allen Young, The Gay Report: Lesbians and Gay Men Speak Out about Sexual Experiences and Lifestyles (New York: Summit Books, 1979), 275.

16.)  Тези, които са привлечени от лица от същия пол, са 1%-3% от населението, но извършват около една трета от всички сексуални престъпления срещу деца.

Източник: Timothy J. Dailey, "Homosexuality and Child Sexual Abuse,"

17.)  Много изследвания доказват, че хомосексуалистите са по-склонни към блудства с малолетни.

Източник:  W.D. Erickson et al., "Behavior Patterns of Child Molesters," Archives of Sexual Behavior 17 (1988): 83.  K. Jay et al., The Gay Report: Lesbians and Gays Speak Out About Sexual Experiences and Lifestyles (New York: Summit Books, 1979,) 275.  Eugene Abel et al., "Self-reported sex crimes of non-incarcerated Pedophiliacs," 2 J.  Interpersonal Violence 3 (1987): 5.  ("Child molestation, by comparison, was a relatively infrequent crime, occuring from an average of 23.2 times by a pedophile (nonincest) with female targets, to an average of 281.7 times by a pedophile (nonincest) whose targets were male.")  R. Blanchard et al., "Fraternal Order and Sexual Orientation Among Pedophiles," Archives of Sexual Behavior 29 (2000): 464.  K. Freund and R.I. Watson, "The Proportions of Heterosexual and Homosexual Pedophiles Among Sex Offenders Against Children: An Exploratory Study," Journal of Sex and Marital Therapy 34 (1992): 34-43.

18.)  Според статия в Journal of Homosexuality (академичния журнал на гей движението) сексуалните отношения между мъже и момчета, и жени и момичета, са част от "гей и лезбийския живот".

Източник: Helmit Graupner, "Love Versus Abuse: Crossgenerational Sexual Relations of Minors: A Gay Rights Issue?" Journal of Homosexuality 37 (1999): 23, 26.

19.)  12% от децата на лезбийски "семейства" стават лезбийки.  Процентът е многократно по-висок от процента на обратни жени в обществото.

Източник: Tasker and S. Golombok, "Adults Raised as Children in Lesbian Families," American Journal of Orthopsychiatry 65, 2 (1995): 213.

20.)  Според изследване, сравнило група деца израснали в нормално "традиционно" семейство с група деца израснали в лезбийско "семейство":  29% от момичетата и 13% от момчетата с еднополови родители са имали поне една хомосексуална връзка.  Нито едно от децата с хетеросексуални родители не е имало хомосексуална връзка.

Източник: Susan Golombok and and Fiona L. Tasker, "Do Parents Influence The Sexual Orientation of Their Children?  Findings from a Longitudinal Study of Lesbian Families," Developmental Psychology 32 (1996): 7.

Последствията от еднополовите бракове в Масачузетс, САЩ

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=55:2010-02-04-23-03-06&catid=36:docs&Itemid=54
Положението е по-стряскащо отколкото някой може да си представи!

(Знамената пред кметството в Бостън)

Всеки, който си мисли, че еднополовите “бракове” са една безобидна ексцентричност, която не би повлияла на останалите от обществото, трябва да погледне какви са последствията от хомосексуалните бракове в Масачузетс. Приемането им от обществото се превърна в едно насилствено налагане върху всички нормални хора. Това, за което ще прочетете в тази статия е само началото.

Как започна всичко

На 18 ноември 2003 г., Върховният съд на Масачузетс провъзгласи за противоконституционно да не се позволяват браковете между партньори от един и същ пол. Шест месеца по-късно, хомосексуалните „бракове” станаха реалност.

Държавните училища

Яростното пропагандиране на хомосексуалните „бракове” в щата започна скоро след решението на съда през номеври 2003 г.

В гимназията на моите собствени деца имаше училищна инициатива, която ги приканваше да празнуват легализирането на еднополовите „бракове”. Това се случи в началото на декември 2003 г. Събитието включваше група от водещи, включително и учители от гимназията, които обявиха, че смятат да се „оженят” за хора от техния пол и да създадат семейства и потомство чрез осиновяване на деца или изкуствено осеменяване. На децата бяха раздадени пропагандни брошури, в които се обясняваше как “да си хомосексуалист е нещо нормално за нашето общество“.

Няколко месеца след това инициативата се пренесе в средните училища. През септември 2004 г., една „госпожа” преподаваща на 8-и клас съобщи по Националното радио, че разрешаването на еднополовите „бракове” е премахнало задръжките за преподаването на хомосексуализъм в училищата. „Мнението ми е, че аз ЗНАМ, че сега това е напълно законно. Ако някой иска да ме предизвика на тази тема бих му казала „Остави ме на мира. Сега всичко е законно“. Това бяха нейните думи в ефира на радиото. Тя също така разказа, как вече дискутира темата за гей секса със своите ученици до степен, до която тя пожелае. Например, била разказвала на децата, че лесбийките могат да се задоволяват вагинално със секс играчки.

(Хомо-пропагандата в детските градини)
До следващата година пропагандата се пренесе и в началните училища и детските градини. В градините беше раздаденакнижка с картинки, в които се обясняваше как еднополовите „семейства” са напълно нормални семейства както всички други. През 2005 г., Дейвид Паркър, родител с дете в детската градина (Лексънтън, Масачузетс), настоял да бъде уведомен, когато учителите дискутират хомосексуализъм или транссексуалност с неговия син. В резултат на тези си искания бил арестуван.

На учениците втори клас в същото училище беше прочетена книжката, „Крал и Крал”, в която се разказва за двама мъже, които се влюбили и се оженили. Когато родителите Роб и Робин Уиртлин възразили срещу това, училищните власти им казали, че нямат задължение да ги уведомяват или да им позволяват да изтеглят децата си от тези часове.

През 2006 г. двете семейства, Паркър и Уиртлин, завели дело с исканията да им бъде позволено да изтеглят децата си от час, когато се преподават предмети с хомосексуална насоченост. Федералните съдии отхвърлили иска. Тяхното заключение било, че щом еднополовите „бракове” са позволени в щата, училището всъщност има задължение да разяснява хомосексуалните взаимоотношения на децата! Приемането на хомосексуализма се бе превърнало във въпрос на това да си добър гражданин!

Помислете за това: Само защото еднополовите бракове са „легални”, федералният съдия отсъжда, че училищата имат задължението да пропагандират хомосексуализма на деца, без значение от мнението на техните родители!

През 2006 г. в началното училище, в което моята дъщеря ходи на детска градина, родителите на децата в трети клас бяха принудени да ги спрат да ходят на училище, защото мъж претърпял операция за смяна на пола бил доведен в училището да разяснява на децата, че вече има “различни видове семейства”. Училищните власти официално казали на една от майките, която изразила възражения, че държането й е „неподходящо”.

Радикална промяна настъпи и в училищните библиотеки. В целия щат, от началните училища до гимназиите, в библиотеките изобилства от литература обясняваща хомосексуализма и държанието на обратните, като в част от книгите дори има открито порнографско съдържание. Оплакванията на родителите, разбира се, са игнорирани или прието враждебно.

През последната година хомосексуалистки групи използват парите на данъкоплатците, за да разпространяват една голяма книжка с името „Съдебно равенство”, в която се разказва как и защо трябва да се празнува разрешаването на еднополовите „бракове”. Тази книжка се разпространява и във всички училищни библиотеки на щата. В Масачузетс, вече е обичайна практика учителите да показват снимки на своите хомосексуални „съпрузи” и дори да ги водят в училищата и да ги запознават с учениците. И двете училища в моя град имат директори, които са „женени” за хора от техния пол и които водят със себе си на работа.

(Училищен хомо-марш в Бостън)

В училищата има „гей дни”, които се приемат като необходимост, която да бори „нетолерантността”, която би могла да възникне в резултат от естественото отрицание на еднополовите връзки. Стотици гимназии и дори средни училища в целия щат организират„гей, лесбийски и транссексуални” дни. Те „празнуват” хомосексуалните бракове и пропагандират травеститизъм и трансесксуализъм. В моя град, член на училищните настоятелства скоро заявиха, че борбата с „хомофобията” вече е един от главните им приоритети.

Щом веднъж хомосексуализмът се приеме за нещо нормално, всички граници ще паднат. Училищата вече работят по възприемането на транссексуализма (включително травеститизма и смяната на пола). Организираната от властите на щата Комисия на Гей, Лесбийската, Бисексуалната и Транссексуалната Младеж има транссексуални членове.

Здравеопазването

Комисарят на Масачузетската служба по обществено здраве е „женен” за друг мъж. През 2007 г. на мероприятие организирано от щата, той заяви на една група от младежи, че е „прекрасно да си гей” и че иска да се увери, че има достатъчно СПИН тестове за всички.

Откакто хомосексуалните бракове станаха „легални” (и съответно хомосексуализма се пропагандира яростно), случаите на заразени със СПИН нарастнаха значително в нашия щат.Тази година средствата, които се отделят за борба със СПИН-а са завишени с близо $500 000. След като хомо-лобистката група MassEquality уреди тези пари да бъдат отпуснати от законодателната власт на щата, те заявиха на своите подръжници „След като случаите на заразени със СПИН зачестяват, ясно е че, борбата с болестта е далеч от своя край“.

Цитирайки „правото да се оженим“, като едно от „най-важните предизвикателства” във време, в което е „прекрасно да си гей“, щатската служба по обществено здраве помогна за издаването на Малката черна книжка, Педалът на 21 век, която представлява една грозна порнография, която бе раздавана на деца от Бруклинската гимназия на 30 април, 2005 г.

(Какво по-”нормално” от това да правиш орална любов или фистинг на сексуален партньор от твоя пол?)

В тази книжка са дадени указания как момчетата могат да правят свирки на други момчета, да им мастурбират, как може някой съвсем „безопасно” да уринира върху теб с цел сексуално удовлетворение. Също така в нея се включва списък на барове и заведения в Бостън, където можете да срещнете млади мъже с цел анонимен секс.

Домашно насилие

След като узаконни дисфункционалната природа на хомосексуалните връзки, съдебната власт на щата Масачузетс почуства, че трябва да харчи повече пари на година, за да се пребори с невероятно бързо растящото домашно насилие сред хомосексуалните връзки. Тази година за това бяха отделени $350 000, в сравнение със $100 000 отделени през миналата година.

Бизнесът

Всички застрахователи в щата Масачузетс са задължени да признават “омъжените” еднополови двойки под и да им осигуряват безплатни застраховки, здравно осигуряване и т.н.

Различните бизнес индустрии трябва да признават всички права и привилегии  „оженените” еднополови двойки. Това се отнася, както за служителите във фирмите, така и за клиентите на фирмите.

Сватбената индустрия е задължена да обслужва хомосексуалното общество, ако от страна на хомосексуалистите се прояви такова желание. Сватбени фотографи, сватбени зали, кетъринг услуги и т.н. - техните услуги трябва да са достъпни за хомосексуалиститежелаещи да сключат брак. Всички отказали да работят за хомосексуалисти се преследват с цялата сила на закона и биват съдени за „дискриминация”.

Различните фирми редовно биват подлагани на „тестове” за толерантност от хомосексуални активисти. Групи от хомосексуални активисти посещават различни ресторанти или барове и публично се целуват или опипват, за да разберат дали заведението гарантира задоволително ниво на „равенство“, след като хомосексуалните бракове са вече легални. В действителност, все повече и повече явни изрази на хомосексуално поведение могат да бъдат забелязани на публични места в целия щат. Това се прави с цел подсилването на „брачното равенство”.

Юридически професии

Адвокатите в щата, които искат да упражняват своята професия държат изпит наречен „Bar exam”, в който трябва да отговарят на въпроси и да докажат своята компетност по въпросите отнасящи се до еднополовите “бракове”. През 2007 г., Стефан Дюн, жител на Бостън, бе скъсан на този изпит, защото отказал да отговаря на въпросите отнасящи се до хомосексуалните бракове.
Въпросите отнасящи се до хомосексуалните „семейства” вече са здраво установени в правната система на щ

ата Масачузетс. В много адвокатски кантори, практикуващите адвокати са задължени да организират семинари за хомосексуални „бракове”. Вече има и няколко съдиии хомосексуалисти в щата.

Осиновяване на децата от еднополови двойки сключили „брак”

Хомосексуалистите, които са сключили „брак” могат да изискват да осиновяват деца, точно като нормалните двойки. По тази причина организацията Catholic Charities реши изцяло да отрече осиновяването на деца, пред перспективата да бъде задължена да приема осиновяване на деца от хомосексуални семейства.

През 2006 г., Масачузетската служба по социални услуги награди двама мъже, които са се „оженили”, за „Родители на годината“. Двамата мъже вече бяха осиновили детенце с помощта на щатската служба (въпреки изричното неодобрение от страна на генетичните родители на детето). Според информацията изнесена от медиите, ден след това осиновяване същата служба предложила на мъжете да осиновят второ детенце.Хомосексуалистите изглежда се ползват с привилегии при осиновяването на деца в сравнение с хетеросексуалните родители от щатските власти.

Щатските власти

През 2004 г., Губернаторът на Масачузец Мит Ромни нареди на Съдиите на Мира да сключват хомосексуални бракове, когато има желаещи. В противен случай ги грози уволнение.

Благодарение на същия губернатор, в брачните свидетелства на щата има „участник А и участник Б”, вместо „съпруг и съпруга”. Губеранаторът всъщност нямаше законовото право да извършва такива промени и го направи на своя глава.

Откакто хомосексуалните взаимоотношения са официално „нормални”, щатските власти отпускат огромни суми пари от данъците, за да подпомагат хомосексуални активистки групи. В частност, щатската Комисия на Гей, Лесбийската, Бисексуалната и Транссексуалната Младеж е съставена от радикални и войнствени хомосексуалисти, чиято цел на пропаганда са децата в училищата. Тази година те получиха $700 000, за да извършват пропаганда в училищата
През 2008 г., щатските власти промениха здравните закони в щата, така че да покриват здравното лечение на „омъжените” хомосексуалисти.

Общественото пространство

(“Жена” с брада. Транссексуалните
са толкова “нормални”.)

(“Жена” претърпяла операция за смяна
на пола с гордост показва белезите си.)

С узаконяването на гей „браковете”, зачестиха годишните гей прайд паради. В тях участват все повече политици и корпорации, дори полицейски организации. И не се стига само до тук. Вече се организира и един профански марш наречен Dyke March, който минава през центъра на Бостън и парад на транссексуалните в гр. Нортхемптън.

В този парад можете да видите изродски гледки, като жени, които са премахнали гърдите си, за да станат „мъже” и с гордост демонстрират операциите си.

Медиите

Медиите в Бостън и по-точно вестникът „Boston Globe”, често включват истории за хомосексуалисти, които са се „оженили”, но не включва истории за нормални двойки. Те оправдават това  с тяхното разбиране за „равенството”. Според тях всички са равни, така че е без значение дали историите са за хомосексуалисти или нормални двойки. Също така, колонките със съвети към читателите вече изобилстват със съвети към хомосексуалните двойки и съвети към нормалните как да ги приемат по-лесно.

Все повече се увеличава групата на репортери или телевизионни водещи, които са открито „омъжени” за хомосексуалисти и участват в парадите пропагандиращи „гейска гордост”.

В действителност гей браковете разрешени ли са в Масачузетс?

Както навсякъде в САЩ, налагането на еднополовите бракове на хората от Масачузетс е в резултат на действието на радикални и арогантни съдии и подли политици.

Как стоят нещата в действителност: Според конституцията не е позволено на властите да не позволят гей браковете, за това те дадоха срок от 6 месеца да се изрази категорично становище по този въпрос. Това се случи през 2003 г. Трябва да се отбележи, че конституцията на щата Масачузетс забранява съдилищата да правят или променят съществуващи закони или да нареждат на техни подклонове да действат по определен начин. Конституцията забранява „правното преразглеждане” - т.е. съдът да променя или анулира определени закони. Фактите сочат, че съдът запази мълчание и не промени закона за браковете! Въпреки това, въпреки препоръките на мнозина, губернаторът Ромни промени брачните свидетелства и нареди признаването на хомосексуалистки бракове, но технически те все още са НЕЛЕГАЛНИ в Масачузетс.

Въпреки, че е незаконно, ние сме задължени да понасяме.

В заключение

Хомосексуалните „бракове” са надвиснала над обществото ни опасност и това е само началото.

Пределно ясно ни е, че хомосексуалното движение и тяхната мания да сключват бракове в действителност не се дължи на тяхното желание да се женят помежду си. Проучванията показват как хомосексуалистките взаимоотношения са изначало дисфункционални на много нива, и „бракът” както ние го познаваме не е нещо постижимо за тях, дори за мечтите им. В действителност през последните три месеца няма нито една снимка на хомосексуалисти сключили брак в брачната секция на вестника Synday Boston Globe, а преди беше пълно с тях.Тяхната борба всъщност е в това хомосексуализмът да бъде признат като нещо нормално или по-точно да бъде натрапен на едно общество, което не желае да го приеме, с редица политически и социални законови средства.