| Ерик Клиненберг, "Монд дипломатик" | |
Склонни сме да гледаме Интернет като медията на абсолютната свобода, тъй като в крайна сметка глобалната мрежа позволява на всеки – стига да разполага с достатъчно средства – да получава информация по заявка, да разпространява такава по цял свят, както и новини, и лични мнения. В известен смисъл това е идеалната медия, която ни освобождава от пипалата на пропагандата и парите. Нима?
Шефовете на американските медийни групировки и техните поддръжници в Конгреса говорят за разнообразната информация в Интернет и твърдят, че законите за традиционните комуникационни средства (старите медии) май са станали ненужни. Как, заявяват категорично те, която и да е групировка – дори и да притежава градския всекидневник, една от четирите национални тв мрежи (NBC, CBS, ABC, Fox) и осем местни радиостанции - би могла да монополизира информационния пазар, след като Интернет предлага на потребителите толкова източници на информация? Изследователят във фондация “Херитидж” (с крайно дясна ориентация) Джеймс Гатузо дори заяви, че мерките за борба срещу сливането на медии вредели на аудиторията: Истинският проблем, с който се сблъскват потребителите, не се корени толкова в медиите-монополисти, а във факта, че тези хора трябва да направят безпрецедентен избор, който почти ги обърква. За тях истинската заплаха се състои повече в прекалените и ненужни ограничения, които задържат развитието на технологиите и на информационните пазари, а оттук съответно и ползите, които този напредък може да им осигури.
Изхождайки от подобна позиция, бившият президент на Федералната комисия по комуникациите (ФКК) Майкъл Пауъл определи своите приоритети и обясни следното: Противно на преобладаващите в медиите тези, аз смятам, че имаме толкова много средства за масово осведомяване, че буквално сме залети. Уверявам ви, при всичките източници, от които постоянно получаваме информация, нито една важна новина не може да се появи в пространството, без да я научим в рамките на 20 минути. Трябва само да вляза в новините на Гугъл, за да мога да избера сред 4000 информационни източници в цял свят. Невероятно е да си представя до какъв обем от данни имам достъп.
Със сигурност масираното разпространение на новини промени самото функциониране на медиите. Не можем обаче да се ограничим до тази констатация, тъй като според Центъра за бъдещето на цифровизираните услуги към Южнокалифорнийския университет 21% от гражданите на Съединените щати са използвали Интернет само веднъж през цялата 2005 г., а 33% нямат Интернет у дома си. А пък по-малко от половината потребители на глобалната мрежа нямат високоскоростен Интернет, който улеснява четенето на файлове със звукове и изображения.
И въпросът не е само в това, че заможните и образовани хора имат навик по-често да ползват Интернет. Важно е също, че те и по-умело боравят с него, а съответно и по-бързо стигат до последните новини по мрежата, до досиета от документи и до предоставяните услуги. Като процент от всички потребители, които ползват посочените опции, хората с висше образование и с добри доходи по-лесно намират информацията и развлеченията, които търсят в Интернет, докато онези, които не са много образовани и не разполагат с толкова средства, са склонни да се ограничават в сърфиране в търговски сайтове и в тези на големите медии.
Опасен мит
Интернет не се ползва чак толкова масово, както заявяват шефовете на медийните групировки, които се стремят към по-голямо окрупняване на притежаваните тв канали и радиостанции. Впрочем, независимо от твърденията на нейните привърженици, по отношение на регионалните новини на мрежата не може да се разчита особено. Кризата, предизвикана от урагана Катрина, показа безспорно до каква степен някои нововъведения в областта на новите медии могат да спомогнат за жизнеспособността на гражданското общество. Въпреки че при нормални обстоятелства не обръщаме внимание на новите сайтове, които обогатяват предлагането на местни новини. Има опасност обаче обичайните твърдения за революционния подем на регионалната журналистика, дело на многобройни “блогъри”, да прикрият факта, че мултинационалните групировки от сферата на комуникациите се насочват към Интернет, за да разширят публиката и влиянието си. Схващането, че новите информационни технологии били премахнали рисковете от концентрация на медийни компании, е основният и най-опасен мит в ерата на цифровизацията.
Според Доклада за медиите – 2006 на Проекта за отлични постижения в журналистиката, дълго време Интернет се характеризираше с неограничения брой нови сайтове, които отразяваха целия спектър от обществени мнения. При все това, зад гърба на най-популярните Интернет-страници стоят мощни медийни групировки. Според показателя Нилсен/Нет, сред 20-те най-посещавани сайта през 2005 г., 17 са били свързани с традиционни информационни компании, т.е., които произвеждат основната част от публикувани онлайн новини за всекидневниците, телевизионните канали или списанията. Впрочем, ето какви са данните през декември 2005 г. (преброяването е според единични посещения на потребител в сайт): Yahoo News - 24,6 млн. души; MSNBC - 22,9 милиона; CNN - 20,9 милиона; AOL - 14,7 милиона; Internet Broadcasting Systems - IBS (който разпространява повторно в Интернет теми и сюжети, подготвяни за големите тв канали) - 12,9 милиона; Gannett - 11,5 милиона; New York Times - 10,9 милиона; Tribune Newspapers - 10,5 милиона; Knight Ridder digital - 9,9 милиона; USA Today - 9,9 милиона.
Новите информационни гиганти като Yahoo, AOL и IBS естествено се включиха “на хартия” в списъка на големите тв мрежи, кабелните телевизии и пресгрупите. Те обаче не произвеждат собствени новини. Джин Кимелман, директор на Съюза на потребителите, обобщава: Интернет е великолепен източник на информация. От него зависят малък брой потребители. Но когато Федералната комисия по комуникациите ги запита къде сърфират за новини, половината анкетирани отговориха “télévision.com”. Следващата по брой група посочи “presse écrite.com”. Това означава, че те се влияят от същите източници на информация, които, разбира се, разполагат с нова технология и използват нови методи, но в които няма собствени авторски мнения и гледни точки.
Големите медийни компании, които замислиха сложни планове, за да пренасочат потока от Интернет потребители към собствените си уеб страници, са доста по-непредприемчиви, когато става дума за авторски разследвания, особено местни. В основната си част техните информации са заимствани или пренаписвани новини от агенции или от вече публикувани анализи и коментари. Самите вестници използват глобалната мрежа по-скоро, за да публикуват онлайн статиите от печатните си издания, но не предлагат интерактивни материали или мултимедийни продукти.
Колкото до новите “в клуба” като Yahoo, AOL или IBS, те почти напълно зависят от информациите на другите медии. Кратките сухи новини от агенциите – например Асошиейтед прес и Ройтерс в САЩ, запълват почти 3/4 от съдържанието на ABC.com и 3/5 от това на Fox.com и на MSNBC.com. Даже такива авторитетни пресгрупи като New York Times и Washington Post много активно използват новините от агенциите, за да предоставят на посетителите на своите уеб страници информация в реално време. И го правят с риск да разпространят по-некачествени новини от тези в печатните си издания.
По този начин големите медийни групировки превърнаха обширното пространство на Интернет в огромна кутия, в която се събират идентични текстове и оттам се прехвърлят от сайт в сайт, без да обогатяват авторската журналистика. Тъй като нямат икономически модел за развитие на Интернет медия, мениджърите на големите сайтове даже бяха започнали да съкращават през 2003-2004 г. професионалните журналисти от Интернет изданията, които се занимаваха с публикуването, пренаписването и търсенето на събития и теми. В резултат от това почти 60% от новините от агенциите се “качваха” в Интернет без въобще да са редактирани. Като анализира 1903 материала, поместени от 9-те най-посещавани сайта, Проектът за отлични постижения в журналистиката прави извода, че съдържанието, което те предоставят в глобалната мрежа, макар и с по-голям обем, с нова информация и технически усъвършенствано, в огромната си част продължава да представлява морга за депеши, сюжети “втора употреба” и статии, написани по информация от сутрешните всекидневници.
На онлайн новините им липсва достоверност и причината за това е недостигът на журналисти, които да проверяват информациите, да редактират или да добавят данни от разследвания към готовите статии. Толкова новини от Интернет са неверни, че читателите вече им нямат доверие, освен ако източникът не е медия, на която може да се разчита – по принцип печатно издание. Разбира се, Интернет няма монопол върху глупостите или върху поръчковата журналистика. Скандалите, които избухват заради типичните грешки или фалшификациите на Джейсън Блеър и Джудит Милър (от New York Times), на Стивън Глас (The New Republic), на Джак Кели (USA Today) – да се ограничим само до тези примери – доказаха, че най-авторитетните вестници въобще не са опазени от прояви на грубо нарушаване на етичните принципи в журналистиката. Но в случаи като тези вътрешните разследвания и строгите наказания показаха, че има желание да се спазват известни професионални критерии.
Всеки, който сърфира в мрежата, знае, че по-голямата част от “малките” сайтове предлагат повече коментари, отколкото разследвания, както и че тук-там се съобразяват с приетите професионални правила в журналистиката. И къде Уол-Март и неговата компания за връзки с обществеността “Еделман” намериха медии, които са склонни да публикуват – понякога дословно – рекламни съобщения за дейности на фирмата, като например ролята й при осигуряването на помощи за жертвите от урагана Катрина? Къде беше разпространена “информацията” за евреите, които уж били организирали атентатите на 11 септември и предупредили всички работещи в Световния търговски център, които изповядват юдейската религия, да не ходят в офисите си през онзи ден? Ами - в Интернет.
Даже Дан Гилмор, чиято книга "Ние, медиите" прокламира революционните възможности на “гражданската журналистика”, прави следното предположение: Интернет е манна небесна за всякакви манипулатори, лъжци и мошеници. Освен това Гилмор изразява опасение да не би съмненията, породени от грандиозното количество електронни празнословия, да подтикнат потребителите да търсят “истинските” новини в сайтовете на авторитетните медии, което още повече би увеличило тяхното влияние: Възможният парадоксален ефект от потока не особено достоверни информации, които се въртят в мрежата, би могъл да бъде засилване на влиянието на големите медии, със сигурност поне в краткосрочен план.
Неведнъж професионалните журналисти са изпадали в заблуда, използвайки новини от Интернет. Например през декември 2005 г. Джули Карт от "Лос Анджелис таймс" прочела в мрежата, че губернаторът на Уайоминг Дейв Фройдентал е нарушил закона за защита на застрашените животни, като отказал да допусне отново на територията на щата порода вълк от такъв вид. Той бил заявил, че Уайоминг смята в момента, че вълкът не струва повече от което и да е куче от щата, което не се ползва с никаква законова защита. "Лос Анджелис таймс" публикува новината на първа страница, преди да разбере, че става дума за “първоаприлска шега”, изфабрикувана от Интернет потребител, комуто никога не би дошло наум, че шегичката му може да се появи като водеща новина в най-авторитетните национални издания. На следващия ден всекидневникът, собственост на пресгрупа “Трибюн”, която съкрати много журналисти, публикува уточнение, в което заявяваше, че по погрешка е приписала изказване на губернатора на Уайоминг...
Понякога подобни мошеничества рефлектират и върху предизборните кампании. По време на телевизионен дебат през октомври 2000 г., в който един срещу друг застават Хилари Клинтън и Ричард Лацио – и двамата кандидати за сенатори от Ню Йорк, журналистката от местния телевизионен канал WCBS-TV Марша Кремър настоява съперниците да отговорят на следния въпрос: Каква е вашата позиция по отношение на федералния закон 602P? След като г-жа Клинтън, смутена, промърморва: Нямам абсолютно никаква идея какво е това, журналистката репликира: Е, добре, ще ви кажа. Този проектозакон, който ще се обсъжда в Конгреса, постановява, че пощите могат да принудят потребителите на електронни съобщения да плащат 0,05 долара (0,04 евро) за всеки изпратен имейл, въпреки че самите пощи нямат никакъв принос за осъществяване на тази услуга. Те обаче се надяват така да компенсират дефицита си от 230 милиона долара годишно, който смятат, че се дължи на масовата употреба на електронни съобщения. На човек, който изпраща по 10 имейла на ден, това би коствало 180 долара годишно. Тъй че аз задавам въпроса, дали бихте подкрепили този проектозакон. Тогава двамата кандидати заявяват, че са против такъв проектозакон, като републиканецът Лацио вижда в него хищната ръка на една държава, която се опитва да си присвои без никакво право парите на данъкоплатците.
Разбираме, че двамата събеседници трябва да са били объркани. Но те не са имали никакво основание да се смутят от проектозакона 602P – една от активно разпространяваните измислици в Интернет мрежата. Известно доверие в него вероятно създават безбройните съпътстващи конкретни данни: твърди се, че проектът бил предложен от депутат (измислен) на име Тони Шнел и веднага бил подкрепен в уводната статия (също фиктивна) на вестник "Уошингтониън", като в същото време на проекта се била противопоставила адвокатска кантора (такава не съществува), с посочен конкретен адрес (такова местонахождение реално няма). Въпреки че множество имейли и уеб сайтове предупредиха, че това е измислица, в WCBS очевидно никой не е обърнал внимание.
Все пак в повечето градове инфосайтовете отварят нови пространства за публикуване на разследвания, които традиционните медии пренебрегват. Понякога те изненадват местната преса по отношение на теми и сюжети - нейна “запазена територия” - но които тя вече няма журналистически ресурси да следи както трябва. В Ню Йорк например един граждански изследователски център, който се занимава и с лобиране - Citizens Union Foundation, започна да издава през септември 1999 г. Gotham Gazette. Този Интернет сайт предлага портал с всички услуги за онези, които се интересуват от обществените политики и дейността на неправителствени организации. С екип от петима души и годишен бюджет от 500 000 долара, набиран от субсидии и дарения, Gotham Gazette публикува всекидневно: дайджест на новините с линкове, които отправят всяка новина към многобройните нюйоркски публикации (във всекидневници, седмичници, месечни издания, уеб страници); собствени репортажи за разнообразни проекти на неправителствените организации, както и за културни и политически проекти; коментари, написани от различни автори, университетски преподаватели и журналисти; програма на събитията в града; критики на книги; малки обяви; рубрика за разясняване разходването на общинския бюджет; интерактивни карти; видеоигри, чрез които могат да се дават предложения за разрешаване на градоустройствени проблеми; линкове към най-посещаваните блогове в региона и т.н.
Един от тези блогове, Gothamist, също се занимава с местната политика - от общинските избори до стачките на градския транспорт. Блогът обобщава и коментира вестникарските статии. Сайтът ни се развива добре само защото в града има изключително много медии. Нашият блог им “обира каймака” и затова зависи от тях, обяснява Джейк Добкин, един от създателите на сайта, след което уточнява: Имаме “уши” навсякъде. Във всеки квартал на Ню Йорк има поне по един наш читател; а тези потребители играят важна роля при “зареждането” на сайта. Често те ни изпращат коментари, уточнения. Когато в Манхатън избухне пожар, ние можем в следващите минути да разпространим в Интернет снимки от инцидента.
Тези нови нюйоркски медии представляват допълнителен източник за местни новини за гражданите, които вече са добре осведомени какво става в региона благодарение на изобилието на класически медии и на техните професионални информации. Успехът им често се дължи на това, че могат да привличат рекламодатели, насочени към млада и заможна публика. На други места в страната именно хората, които биха имали най-голяма необходимост от източници на информация, алтернативни на доминиращите големи медии, всъщност най-трудно могат да се доберат до тях.
През септември 2005 г. във Вашингтон двама души бяха убити в интервал от 45 минути: единият на улица в луксозен квартал, другият – в беден квартал в югоизточната част на столицата. Първото убийство бе описано във "Вашингтон пост" в статия от 528 думи, на второто бе отделено място от 56 думи в хрониката. Това обаче не е цялата история. Трябва да добавим, че във втория случай жителите на бедния квартал не разполагаха нито с блогове, нито с Интернет форуми, чрез които да могат да се организират на протест, да изискат от общината да им предостави най-добрите услуги, както и засилени мерки за охрана. В първия случай хората имаха достъп до глобалната мрежа, а тези от югоизточния квартал нямаше на кого да се оплачат.
Докато възможностите за достъп до Интернет и за създаване на уеб сайт не бъдат предлагани по-справедливо в обществото, електронното правителство, онлайн форумите и блоговете спокойно биха могли – противно на представата на техните “автори” – да задълбочат социалния срив, да предоставят нови възможности на и без друго привилегировани граждани, позволявайки им да участват в демократичните институции или да отстояват правата си пред властите.
Въпросите, които поражда масовизирането на Интернет, напомнят нещо, които специалистите по история на медиите подчертават от години: новите технологии никога не премахват необходимостта от изработването на законови инструменти, с които да се попречи например на малък брой гигантски предприятия да доминират на пазара и да обслужват приоритетно най-облагодетелстваните слоеве от населението.
Откъс от книгата Fighting for Air: The Battle to Control America’s Media (Битката за ефира: Борбата за контролиране на американските медии) (Metropolitan Books, New York, 2007), Le Monde diplomatique
