„13-годишен се обеси на катерушка - имитирал „Страх”, „В Индонезия момче се обеси, имитира герой нинджа”, „Поне 3 жертви след видео със смъртта на Саддам” – смразяващи заглавия във вестниците и интернет пространството ни карат да се замислим какво гледат децата ни по телевизията.
13-годишият Мартин Маринов от Козлодуй почина нелепо, като се обеси на катерушка, имитирайки риалити шоуто „Страх”. Седмокласникът завързал около врата си велосипедна верига, а другия й край - за катерушката. Целта била да достигне намиращия се в близост ключ, за да се освободи, но се подхлъзнал и увиснал на съоръжението.
Момче от централната част на остров Ява - Индонезия, се обеси, без да иска, подражавайки на любимата си японска анимация „Наруто”. Главният герой там е момче - нинджа и е кумир на милиони хлапета по света. Детето се опитвало да повтори сцени, видени в анимационното филмче, и се обесило с колана си.
Обесването на Саддам Хюсеин, видяно по телевизионните канали и интернет в целия свят, предизвика самоубийства на деца непосредствено след смъртта му. Само в рамките на седмица през 2007 г. медиите тогава отразиха трагедии с три деца, обесили се, след като видели екзекуцията на иракския лидер. Жертвите бяха 10-годишно момче от Тексас, 9-годишно пакистанче и 15-годишна девойка в Индия.
Детската психика е крехка, те подражават както на родителите си, така и на любимите си анимационни герои, участници в риалити шоута, компютърни игри. Плашеща е черната хроника с деца, посегнали на живота на свои връстници, по особено жесток начин. Подобни брутални убийства едва ли са рожба на нечия детска психика, имайки предвид на какви сцени са свидетели по телевизията.
Родители, учители и деца коментираха фаталния инцидент в Козлодуй от началото на седмицата. Според класния ръководител на Мартин Бояна Анчова момчето било кротко и послушно, със среден успех, не е влизало в конфликти с преподаватели или съученици.
В интернет пространството децата от училището коментират различни версии за инцидента. Според едно от тях, Мартин се е заключил с катинар и си е изтървал ключа. Навел се е да го вземе и се е подхлъзнал. Други пък разказват, че последните думи на детето били: „Последен опит правя и той е най-опасният”.
Почернената майка признава, че момчето гледало „Страх”, но винаги си лягало рано. Тя също твърди, че Мартин е бил кротък, никога не закъснявал, бил точен и стриктен.
Естествено, никой не може да понесе отговорност за случилото се. Нито продуцентите, нито сценаристите, нито самите участници могат да поемат някаква вина, а по-скоро тя може да се прехвърля от човек на човек. Ако инцидентът се беше случил в училище, виновни са преподавателите, директорът, чистачката, ако щете. Сега спокойно може да обвинят майката, която е допускала Мартин да гледа „Страх”. Всъщност, истината е, че не можеш да затваряш очите на детето си и да му запушваш ушите всеки път, когато някой по телевизията „пусне малко кръв”. Поради простата причина, че това вече се счита за обичайна сцена на малкия екран.
Нова телевизия изрази съжалението си във връзка с трагедията и е съпричастна към болката на семейството на Мартин Мартинов и изрично подчертава, че телевизията няма за цел да провокира имитация на предаванията или филмите. „Изпитанията, на които са подложени участниците в предаването „Страх”, се изпълняват под строг контрол на специалисти и при изключителни мерки за сигурност. Идеята на „Страх” е да покаже положителните качества в една личност – сила на духа, психическа и физическа издръжливост, преборване на страховете, се казва в официално съобщение на телевизията по повод трагичния инцидент.
Когато създават предаванията си, сценаристите не се замислят колко силно влияят върху малките си зрители. Децата около възрастта на Мартин са най-уязвими. Те възприемат филмите, компютърните игри и предаванията по телевизията като реалност, споделя професионалния си опит психологът Христо Монов. Гледат любимия си герой и искат да бъдат като него - да полетят като Батман, да пълзят като Паяка. А това става само в играта. В реалността не може да прелиташ от 8-етажни сгради, да имаш сто живота.
„19-годишният Николай Ивов Арабаджиев убива и разчленява тялото на своя съученик Атанас Христов Атанасов. След това изхвърля частите от тялото в кофа за смет”, „15-годишният Алберто Йорданов е заклан от неговия 19-годишен приятел Владислав Владимиров”, „Момичета гасят фасове по врата и ръцете на 15-годишно момче в училище в София”, „Осемгодишно момче стреля с въздушна пушка и ранява ученик в двора на бургаско училище”, 14-годишно момче почина след сбиване в двора на училище в Разград… И прочее и прочее.
