Можем ли да преборим корупцията чрез образованието и как точно да стане това?

Основната тема на разговор, която изниква винаги на маса като съществен проблем пред нашата страна, е корупцията. Понеже ние от uspelite.bg обичаме да подхождаме положително и градивно към негативните теми в нашето ежедневие, решихме да видим как може да се потърси решение на този голям обществен проблем в световен мащаб чрез образованието. И именно заради това се обърнахме за коментар към Алекс Петков, с когото вече сме коментирали идеята за въвеждане на практиката за антикорупционно образование у нас. 

Алекс Петков е на 27 години и работи като консултант в отдела за корупция и икономически престъпления към Службата на ООН за наркотици и престъпления (UNODC). Неговият екип разработва материали и програми за антикорупционно образование, които да се преподават в университети по целия свят като част от програмата Education for Justice (E4J) на ООН. 

Разкажи ни какво представлява инициативата Education for Justice?

E4J e инициатива, която цели да промотира върховенството на закона и намаляване на престъпността по света чрез подобряване качеството на образованието. В момента това е най-големият проект на UNODC, обхваща всички сфери на дейност на организацията – борба с тероризъм, организирана престъпност, корупция и др., както и всички нива на образование – от начални училища до университети. В рамките на E4J ние разработваме образователни материали и подготвяме преподаватели по цял свят да използват тези материали, за да преподават на своите студенти и ученици горепосочените теми и да ги възпитават така, че когато пораснат, те да са абсолютно нетолерантни към тях в своето ежедневие. Аз конкретно се занимавам със създаването на учебни материали, които да помогнат на университетски предподаватели да включат темата „корупция“ в своите дисциплини.

Защо е необходима такава програма според ООН?

Образованието е ключът към преодоляването на сериозни обществени проблеми като престъпност, тероризъм, трафик на хора, злоупотреби и измами. Тук отдавна сме разбрали, че една страна не може да постигне развитие без солидна образователна система и чрез инициативи като E4J ние се опитваме да накараме и държавите членки да го осъзнаят.

Корупцията е един от многото примери – от години е ясно, че стандартните методи за борба с това явление не дават необходимите резултати. И то не защото тези методи са неефективни сами по себе си, а защото не се прилагат по правилния начин. Провалът на антикорупционните политики в световен мащаб се дължи на субективни фактори, най-вече на манталитета и поведението на хората в системата, която трябва да се поправи. Няма как едно общество, в което моралът и почтеността са второстепенни ценности, да не е корумпирано и каквото и да се опиташ да направиш, то най-вероятно ще си остане такова.

Затова първо трябва да се започне с промяна на общата нагласа към корупцията. Поради тази причина ролята на образованието е толкова важна за нас. Чрез него ние виждаме възможност да възпитаваме децата и младите на ценности и морални норми, които да формират тяхното поведение така, че да са нетърпими към корупционни практики независимо в коя сфера решат да се реализират, когато пораснат.

В същото време колкото по-дълго работя в тази сфера, толкова повече се убеждавам, че хората имат тотално погрешни възприятия за това какво представлява корупцията и как да се справят с нея. Това се дължи най-вече на проблема с обективността и достоверността на информацията, която достига до обикновения човек по основните канали. Това е и втората причина за необходимостта от антикорупционно образование, тъй като то ще повиши осведомеността на хората за това какво е корупция и как тя може да се пребори.

От твоя опит кои са според теб най-големите заблуди и стереотипи, които хората имат спрямо корупцията?

Някои от най-разпространените схващания за корупцията са напълно погрешни и за съжаление, те се срещат именно в най-засегнатите страни. Може би неслучайно. Например, когато хората твърдят, че страната им е най-корумпираната в света, обикновено те не са прави. И тук не говоря само за България, интересно е, че и в много други страни по света хората мислят по същия начин. Лошо е, когато едно такова твърдение се възприеме масово от хората в едно общество, защото това изкривява представите им за проблема и те започват да имат нереалистични очаквания за неговото разрешаване. Те започват да отхвърлят всичко, което не предлага кардинално разрешение на проблема. Такова кардинално решение обаче няма откъде да се появи, защото не може изведнъж да премахнеш нещо, което се е разпростирало с години в обществото.

Друга популярна заблуда е, че щом някъде някой успее да се справи с корупцията, ако ние направим същото като него, ще имаме същите резултати. В България често можем да чуем, че трябва да копираме румънския модел, а други държави по света се опитват да копират модела на Хонг Конг. Практиката обаче показва, че ако просто копираш нещо, което е проработило някъде другаде, то вероятността това същото нещо да се провали при теб, е много голяма. Така например почти всички държави, които са се опитали да въведат модела от Хонг Конг, са се провалили, защото не си дават сметка, че изключително успешната антикорупционна комисия, създадена там през 80-те години на миналия век, всъщност има над 1300 високоплатени служители, бюджет от над 90 милиона долара и пълна независимост в действията си. Такива условия са трудно постижими в други страни. Затова и ние съветваме държавите, с които работим, че трябва да си поставят реални цели, съобразени с особеностите на конкретната среда, а не само да се опитват да имитират добри практики и да очакват, че с това работата е свършена.

Има и още доста примери за масови заблуди, които пречат за справянето с корупцията на национално ниво.

Наскоро участва в TEDx Stara Zagara, адресирайки точно този проблем. Ще споделиш ли накратко какво говори по време на твоя TED talk?

Беше ми изключително приятно да участвам в това събитие не само защото беше в родния ми град, но и защото аудиторията беше предимно от млади хора, които тепърва ще навлизат в живота, ще се сблъскват с проблеми като корупцията, но и ще имат възможност да променят средата, в която живеят. В моята презентация говорих именно за тези митове, които ни пречат да осъзнаем колко сериозна е корупцията и как да се справим с нея. Защо не трябва да се оплакваме от липсата на политическа воля, а да я предизвикаме или защо не трябва да вярваме, че корупцията е навсякъде вместо да търсим и подкрепяме примерите за честност и почтеност. Именно в това се изразява промяната в начина на мислене на хората, която е необходима, за да се води реална борба с корупцията.

Има ли иновативни методи за борба с корупцията и кои са те?

Разбира се. Самите корумпирани хора са доста иновативни и създават все повече модерни начини за злоупотреби и корупция, така че същото се изисква и от нас. Като цяло в последните години все по-голямо внимание се отделя на превантивните действия за сметка на фактическото преследване на вече извършени престъпления. Освен образованието, на което все повече международни организцаии залагат като основен превантивен инструмент, голяма популярност набират и методите за оценка на рисковете от корупция. Това са интересни инструменти, с които може да се открият слабите места в една организация, където би могла да възникне корупция и съответно да се вземат необходимите мерки за предотвратяване още преди корупцията да се е случила.

Новите технологии също предлагат надеждни опции за повишаване на прозрачността и отчетността в организациите и контролиране на тяхната дейност. Онлайн системи за обществени поръчки, е-правителства и други подобни инструменти ще се използват все повече и повече. Включително и блокчейн технологиите, въпреки че все още не са достатъчно развити, също се разглеждат от някои специалисти като потенциално средство за борба с корупцията.

Твоите съвети към обществото?

Знам, че доста млади учители следят вашата медия и бих се радвал, ако поне част от тях обмислят въвеждането на антикорупционни материали в техните класове, без значение дали става въпрос за училища или университети. Със сигурност няма да навреди, но пък може да постави началото на една голяма промяна, която всички бихме искали да видим.

http://uspelite.bg/mojem-li-da-preborim-koruptsiyata-chrez-obrazovanieto-i-kak-tochno-da-stane-tova--2

Още за Райна Княгиня

http://www.facebook.com/notes/%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2/%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%8F/10150557804030456

 

от Йордан Василев на 02 май 2011 г. в 11:29

Гледах снощи по телевизията тържествата за Априлското въстание. Всичко добре. Райна Княгиня ушила знамето и го развяла. И дотук. А после? Поразрових се и стигнах до тъжни, да не кажа ужасни факти и заключения за нашенската немара и неуважение към достойни хора и техните потомци.

Ето какво намерих по архиви, спомени и т. н.:

Странни истории от българското минало

ТРАГИЧНАТА УЧАСТ НА РАЙНА КНЯГИНЯ И НА НЕЙНИТЕ СИНОВЕ

Името на Райна Княгиня е легенда, чуваме го още в училище – тя е развяла знамето при обявяването на Априлското въстание, възседнала върху кон. А не знаем какво е станало с нея след това.

Но сега – отначало – Райна поп Георгиева Футекова от Панагюрище е била на 20 години, когато поема риска да бъде с революционерите. Тя заедно с пет други момичета ушива знамето, Бенковски я покачва на бял кон, за да го развее в първия ден на въстанието, прекарва ужасните месеци след поражението във влажно мазе на затвор в Пловдив, след унизително разкарване с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца, тухли и камъни по главната улица в южния ни град през лятото на 1876 година. Големият ангийски журналист Мак Гахан я сравнява с Жана д,Арк.

Била е с горд, независим дух, дори опърничава. Като ученичка има отличен успех и ниско поведение – все непослушна.

Освободена е от турския арест след намесата на американския консул Скайлер, а след това я поема консулът на Русия в Пловдив, българинът Найден Геров. Изпраща я да учи в Русия. Тя избира – според нейния си опак нрав странна специалност – акушерство. Причините – най-кратко следване и най-бързо ще се върне в Родината. Без да подозира, че тогава мечтата й ще бъде вече изпълнена – ще пристигне в свободна България. И без да знае, че теглилата й тепърва започват.

Трябва да напомня, че Райна Княгиня не е от случаен род. Нейният брат Захари Футеков е автор на ценни речници – немско-български, на чуждите думи. И те са преиздавани многократно.

Връща се в Родината, но кой е чул тогава думата “акушерство”? Има си за тази работа хора – бабите, нали и до днес денят на родилната помощ се нарича “бабинден”.

Залавя се Райна с учителство в Търново. Как може да се върне в родното Панагюрище, когато там я възпримат като леко момиче, казано на днешен език – направо курва. При еснафския морал на ХІХ век така се гледа на жена, яхнала кон и развяла знаме...

Докато учи в Русия получава няколко писма от учителя Васил Дипчев. Отговаря му и тя. След Освобождението се виждат през ваканцията в Панагюрище. Той вече е кмет. През юли 1882 година се оженват, тя напуска учителството и се превръща в къщовница на своя грубичък съпруг, който е приел съдбата да вземе такава ”пропаднала” жена, при това навършила цели 26 години – за тогавашните нрави – стара мома. Не чува съветите на близки да се разведе, а ражда пет момчета. Едното умира.

А другите? Добре, че не е била жива да види техните трагедии.

Остава вдовица през 1898 година с четири малки деца на ръце, болна – последици от влагата в затвора, туберкулоза. Преселва се в София, тук има чужди дипломати, които не признават нашенските баби при раждане. Почва да акушерства – бедна, направо мизерстваща, куцука с бастун и фенерче през тогавашното село Орландовци – да помага на родилки. Името на този днешен квартал на София иде от някакъв каменоделец Орландо, италианец, заселил се там и майсторил надгробни паметници.

Райна Княгиня, която сега е легенда за нас, си оставала бедна, нямала средства, за да изучи своите сираци и ги изпраща на държавна издръжка – във военни училища. Не е могла да си въобрази на какво бъдеще ги обрича.

Първият син – Иван Дипчев участва в Балканската и в Първата световна война, стига до чин генерал и се пенсионира през 1936 година. Но комунистическата власт го изпраща в концлагер, а след това и го изправя на старини на съд за въображаеми престъпления отпреди 30 години. Помня това - процесът бе в Троян, а аз бях там изселен и учех в гимназията. Присъда няма, но офицерът не може да понесе унижението и угасва в болница. Гробът му не се знае.

По-сносна е съдбата на втория син – Георги Дипчев. Той завършва морско училище, като машинист на торпедоносеца “Дръзки” участва в потопяването на турския кръстосвач ”Хамидие”, после се заселва в Бургас и умира там от рак.

Трагедия е погубването на третия син – Владимир Дипчев, както и съдбата на цялото му семейство. Офицер, герой от Балканската война с три ордена за храброст, напуска войската след съкращението й според Ньойския договор, става чиновник и директор на кинематографията. След идването на комунистическата власт през 1944 година изчезва, убит незнайно къде като бивш офицер. И гробът на този син на легендарната Райна Княгиня не се знае. Но пък потомците му са изпратени по време на комунизма в концлагер.

Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев – също е офицер, полковник. Макар отдавна да е напуснал армията, по време на комунистическото управление е изпратен в концлагер.

Слава Богу, Райна Княгиня не е могла да види всичко това, защото заболява тежко, загубва представа за реалността (полудява) и умира през 1917 година, преди да се случат трагедиите с потомците й. Тленните й останки намират покой през 1976 година, когато са пренесени от София в родното Панагюрище и са препогребани там в двора на бащината й къща.

Нейният внук ми даде смъртния акт, издаден тогава от софийската община, аз го преснимах и  му го върнах. Тъй че сведенията са достоверни, освен от архиви, всичко бе потвърдено от внука на Райна Княгиня.

                                                                   Йордан Василев

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света.

Според изследванията на астрономи, физици и математици последната корекция на нашия календар е извършена през 4768 г. пр.н.е.

    За него проф. М. Лонгон казва следното във френското списание “Население и общество”: "Научно е доказано, че прабългарите в далечното минало са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен. Сега, когато от няколко години насам в една от комисиите на ООН и в ЮНЕСКО се обсъжда нов календар, валиден за цял свят, създаденият преди векове от прабългарите календар ще послужи като модел и източник на идеи за изработване на такова календарно летоброене, което ще бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо .”

(Цит. по книгата на Борис Чолпанов “Славата на България”, Военно издателство, София, 1988 г.; стр. 23.)

РАДИ ПАНАЙОТОВ

"... факти из областта на астрономията и глотогенезата дават основание на доста изследователи да търсят корените му още във II хил. пр. Р. Х. И до ден днешен древният български календар ни изумява с универсалността и точността си."

Доц. Д-р Атанас Стаматов

Издателство МГУ "Св. Иван Рилски"

•  

"Българите пренасят от хилядолетията преди Христос една от най-съвършените системи за измерване продължителността на земната година . Движението на съзвездията, оприличени на животни, се отчита в 12-годишен цикъл в съответствие с пътя на Янкул (Юпитер) около Слънцето.
...

   По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи. В съответствие с древнобългарския календар годината е имала 365 денонощия. Започвала е с най-късия зимен ден, който е бил празничен . Към всяка четвърта година се е отчитал един допълнителен ден, наречен "Ден на слънцето”.
Дванадесет месеца формирали четири тримесечия, като всеки месец на последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия.
Така всеки член на древнобългарското общество можел самостоятелно да води отчет за изминалото време.

...

   Според изчисленията на проф. Васил Златарски това начало се отнася към 5 505 г. преди новата ера. В този смисъл можем да пресметнем, че предстоящата 2001 година след рождението на Христа всъщност се явява 7 506 г. от началото на древнобългарското летоброене . Така Българите се нареждат сред народите с най-древно времеизмерване – показателен факт за тяхната изначална цивилизационна закваска."

акад. Д. Мишев – БАН
http://tangra.bitex.com/bul/kalendar.htm

•  

Календарът на древните българи е базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер. Имената на съзвездията в древнобългарския календар са както следва: Мишка (Водолей), Вол (Риби), Тигър (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Овца (Дева), Маймуна (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог). Календарът започва с Мишка (Водолей), защото е възникнал 2-3000 години преди Христа, когато най-късият ден, избран за начало на новата година - 22 декември, е бил в съзвездието Водолей.

Кирил Стойчев

http://www.aura-astro.hit.bg/discovery.htm

•  

"...древнобългарския календар... е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния. Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от древнобългарската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера."

Иво Андровски - историк

http://www.aura-astro.hit.bg/bulgaria.htm

•  

"Тюркският циклов календар дължи доста от особеностите си на древнобългарския."

КОИ СА БЪЛГАРИТЕ И ОТ КЪДЕ ПРОИЗХОЖДАТ

Виктор Великов

http://fatherland.hit.bg/koisa.htm

 

http://web.hit.bg/bgsviat/Kalendara.html

Идеите за ООН

Какво сме дали на света?

Какво сме дали на Света? е въпросът.
А това е двадесет и втория Отговор.

Идеите, развити в книгата 'Звезда на съгласието', служат на американския президент Уилсън за формулиране на неговите 14 точки за омиротворяване на света и полагане основите на Обществото на народите. Автор на Звезда на съгласието е:
Никола Димков, българин.
Първо малко Биография.
Никола Димков е роден в 1859 в българското село в Серско - Горно Броди, по онова време в пределите на Османската империя, в днешно време под името Ано Вронду, в Гърция.
Получава образованието си в Париж. След което се установява в Цариград, днес Истанбул.
Развива бизнес с подкови, открива си фабрика.
Участва активно в живота на българската колония в града. Член е на съвета на Българската екзархия. Почетен гражданин на османската столица.
С две думи - влиятелна личност.
Българско дело.
В края на 1916 и началото на 1917 инж. Никола Димков написва книгата Звезда на съгласието. Книгата сама по себе си представлява проект за създаване на световна организация на мира и сътрудничеството между всички страни, народи и религии.
Никола Димков отпечатва проекта си на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на тогавашния президент на САЩ - Томас Уилсън.
Това е по времето, когато САЩ все още не са се намесили в Първата Световна война и прочутите 14 точки на президента Уилсън за следвоенното уреждане на света и създаване на Общество на народите - не са съществували.
Дори биографът на Томас Уилсън – Бекер, свидетелства, че идеята не е била на президента, а е заимствана от други.
В проекта си Никола Димков предлага създаването на Постоянен световен съвет, който да проучва - ”средствата, пригодни да поддържат мир и сговор между всички народности в света.
В интервю за гръцкия вестник Фарос, отпечатано като притурка към второто издание на книгата Звезда на съгласието, Никола Димков доразвива идеята си за устройството на Постоянния съвет.
Освен 3 главни съвета авторът предлага той да се подразделя на 20 върховни бюра, уреждащи : вътрешното устройство на съвета, световната безопасност и разоръжаване, междуверските отношения, въпросите на националните малцинства, световното правосъдие, просвета и култура, здравеопазване, земеделие, промишленост, търговия, труд и тъй нататък.
Дори само бегло съпоставяне на тия формулировки на инж. Никола Димков с устава на Обществото на народите и особено на днешната Организация на обединените нации е достатъчно да открием сходствата.
Каквото и да си говорим:
Проектът на инж. Никола Димков е български принос в създаването и дейността на днешната световна организация за мир и сигурност.
чети, чети и се учи.

http://www.jenite.net/2008/10/22.html

Какво сме дали на света?

1. Киселото мляко
2. Компютъра
3. Електронният часовник
4. Българският фолклор
5. Най-далечната планета
6. Фотокопирната техника
7. Douglas DC-3
8. Въздушната възглавница
9. Телефонният секретар
10. Хапчето АнтиБебе
11. Двигателите на модула Орел
12. Световен рекорд на 100 метра с препятствия
13. Статуята на Леонардо да Винчи
14. Рекорд в Художествената Гимнастика
15. 209 см
16. Жена на Боен Самолет
17. Космическа храна
18. Шестият сърдечен тон
19. Лекарство от Кокиче
20. 1497 победи
21. Скоростната кутия
22. Идеите за ООН
23. Опакованият Райхстаг
24. Сюрреализъм
25. Матрицата
26. Евромонета
27. Най-младият член
28. Най-добрият Студент
29. Българските Математици
30. Мартеничката
31. Кирилицата
32. Граховозелената рокля
33. GSM за космоса
34. Брауновият газ
35. Най-умната жена
36. Първата въздушна бомбардировка
37. Райна Кабаиванска