Аюрведа - философия, която лекува

За диагностициране на заболяванията се използва методът на изследване на пулса, езика, ушните миди, очите и обвивката на кожата.

Методът на алтернативно лечение аюрведа идва от Индия и е известен от около 6 хил. години. Признат е официално от Световната здравна организация.

Названието произлиза от двете думи: "ayus" - живот и "veda" - знание или наука, тоест "наука за живота" или "знание за живота".

Това всъщност е система на медицинските знания за типовете темперамент, здравословен начин на живот, за профилактиката и методите на лечение на различните болести.

Един от главните принципи на аюрведа е индивидуалният подход към пациента, отчитане на неговите конституционални и физиологически особености.

Прието е пациентите да се делят на три типа:

- хора, склонни към слабост, които се наричат "Вата" (на санскрит - вятър),

- хора, склонни към пълнота - "Капха" (слуз) и

- среден тип хора - "Питта" (жлъчка).

Възможни са всякакви комбинации между тях. Всеки тип е предразположен към определени заболявания и има своя характеристика.

"Капха" са спокойни, бавни, миролюбиви, издръжливи. Бавно и методично усвояват новата информация, но я запомнят за дълго време, предразположени са към заболявания на белите дробове.

"Вата" са дружелюбни, отзивчиви, бързо схващат информацията, но и бързо я забравят, умствената и физическата енергия при тях се проявява на тласъци. Тези хора са активни, но бързо се уморяват и са предразположени към нервни разстройства.

"Питта" са остроумни, енергични, активни, типични холерици, бързо и ефективно усвояват новата информация. Техните уязвими места са тънкото черво, черният дроб и жлъчката.

Характерно е и това, че болестите се класифицират по шест стадия на тяхното развитие:

- психофизиологичен,
- енергоинформационен,
- невроендокринен,
- ендотоксически,
- симптоматически и
- терминален.

Първите три стадия се смятат за лесно лечими, четвъртият - за лечим, петият - за трудно лечим, а шестият - за нелечим.

За диагностициране на заболяванията се използва методът на изследване на пулса, езика, ушните миди, очите и обвивката на кожата.

Прилагат се също философският подход, ароматерапията, музикотерапията, цветотерапията, вкусотерапията, минералотерапията, иглотерапията, точковият масаж, балнеотерапията, лечебната и дихателната гимнастика, диетотерапията, прочистването на стомашно-чревния тракт, кръвта, бъбреците, дихателната система и кожата.