10 изгряващи, 10 западащи бизнеса

Кои сектори от малкия и средния бизнес в България ще изчезнат или ще се развият през следващите пет години

Има един списък с изчезнали и полуизчезнали бизнеси и услуги на пазара. Още преди време дребни предприемачи - занаятчии, са си изкарвали хляба с чукане и тракане по бакърджийници, сапунджийници и дюкяни за цървули, които сега са само атракция по улиците на занаятите. И в по-нови времена процесът продължава - вече никой не помни студиата, в които си носиш аудиокасетата, за да я запишат след два дни от грамофонна плоча или услугата „ловим бримки“. Списъкът обаче далеч не е затворен.
Николай СТАЙКОВ

Дори и очакванията за добрия ръст на икономката да се окажат прекалено оптимистични, законодателни и технологични вълни вече обричат много малки, че и средни, бизнеси на отмиране, при това повечето от тях ще го усетят до не повече от пет години. Западащите бизнеси

1. Видеотеките

Тъкмо да стане традиционна институция като фризьорското ателие и плод-зеленчука, кварталната видеотека вече се оказа обречена на изчезване. При това точно толкова сигурно, колкото и ателиетата за поправка на капачки за буркани. Интернет доставчиците и кабелните оператори ни обещават до броени месеци дигитална телевизия със стотици канали, а в следващите една до три години и video-on-demand (видео на поискване) технологии по кабела. Второто изисква доста по-мощна интернет свързаност от тази, която е налична в момента в големите градове на България, но че това някога ще се промени, едва ли някой се съмнява. Видеото на поискване ще направи избора на филм лесен и бърз, а избраното заглавие ще се гледа независимо кога е произведен филмът, дали е руски или американски и дали някой съсед също иска в момента да го гледа. Страхотно за всеки освен за собствениците на видеотеки, разбира се.

2. Независимите бензиностанции

Дали на някого му харесва или не, глобализацията на търговията с горива се оказва една от най-неизбежните. Мултинационалните компании купуват местните, после купуват и рафинериите, строят бензиностанции на най-добрите места по магистралите, към тях и магазини, автомивки, ресторанти, хубави тоалетни и започват да предлагат всевъзможни екстри и промоции. Освен всичко друго големите имат и повече пари за реклама и програми за лоялност. Диагнозата е ясна, а борбата за лъвския пай в бизнеса е с обречен победител. Засега бизнесът на малките бензиностанции се крепи благодарение на ръста в консумацията на горива - от увеличаващия се брой автомобили и евтиния долар. Когато пазарът достигне етап забавен растеж или спад, при първия външен ценови шок някой ще трябва да отпадне и малко е вероятно това да са „Лукойл“, OMV или Shell.

3. Обмяна на валута и визови услуги

В Западна Европа обменните бюра вече сериозно намаляха след въвеждането на еврото през 2002 г. След 2009 г., когато се очаква и България да приеме еврото, и тук логично този бизнес ще намалее автоматично най-малко между три и пет пъти. Просто тогава валута ще сменят само британските туристи (и то само ако Великобритания дотогава също не е приела еврото) и други евроскептици като норвежци и шведи. По всяка вероятност от сегашните 541 обменни бюра ще останат няколко пъти по-малко, основно в големите градове и в курортите.

вроинтеграцията на България ще погребе до броени години и един друг бизнес - визовите „услуги“. Обяви като „Британски визи - 100% сигурност“, „Визови услуги за чужденци в България“ и подобни на тях продължават да се срещат в ежедневието, но те са обречени да отидат точно там, където отидоха и обявите за шенгенските визи, при това само след три-четири години. След тях някой ден ще отпаднат и част от обявите за работа в чужбина, макар и не толкова бързо, колкото на много българи им се иска.

4. Фотостудиата

След края на ерата „фотоапарат - негатив - снимка на хартия“ идва още един удар за фотостудиото в сегашния му вариант - дигиталното фотостудио на самообслужване. То вече може да се види в много градове в Европа - машинка с човешки ръст, в която има слотове за всички видове карти за дигитални фотоапарати. Лесен и удобен интерфейс за разглеждане, обработване, изрязване, увеличаване, записване на снимките на CD и дори и махане на ефекта „червени очи“. Снимките се отпечатват веднага, при това без „елате утре да си ги вземете“ и „ама и тези снимки ли бяха за вадене“. Освен всичко друго не изискват специално помещение и може да се поставят на улицата или в супермаркета.
Тази технология вече работи по света, при това на цени, често по-ниски от аналогичните в България с човешка намеса. Моментът на пристигането на тази технология тук вече идва, и е много вероятно да остави стотици фотостудиа от сегашния тип без работа.

5. Куфарната търговия

Краят идва и за тази емблематична за балканския регион търговия. Митата със съседните държави падат, хипермаркетите вече започват да стават същите от двете страни на границите с Турция, Сърбия, Румъния и Гърция. Основният източник на куфарни стоки - Турция, получи перспектива за влизане в ЕС, което отсега нататък означава най-вече падане на мита. Сърбия също напредва сериозно в либерализацията на икономиката си, оттам и на търговията си. Резултатът вече е видим - куфарните търговци намаляха, защото са в този бизнес заради печалбата, а не заради любов към пътуванията.

6. Малките магазини за мобилни телефони

Всъщност търговията с мобилни апарати винаги си е била обречена да е при големите оператори и техните дилъри, просто доскоро ситуацията на пазара не беше от най-нормалните. Всичко вече си идва на мястото и големите оператори си взеха този бизнес обратно от магазините с размер два на три метра. Третият GSM оператор, който се очаква да се появи през пролетта на тази година, само ще ускори нещата. Лоша новина за малките магазини за мобилни телефони, както и за уличните продавачи на всякакви мобилни аксесоари, защото това ще е първата стока (поръчана за стотинки в Китай), която мобилният оператор ще подари на клиента в някоя лъскава промоция.

7. Ведомствените „барчета“

Невесела участ спохожда онези ведомствени оазиси, които в почивка и извън нея сближаваха неформално служители и служителки по ведомства, общини, министерства, агенции, съдилища и прочие. Те съществуват точно до момента, в който някой предприемчив човек с верните контакти не си издейства разрешение за поставяне на кафе-автомат в коридора с цена на еспресото 20 стотинки. Когато до него се появят и автомати за цигари, за напитки в кутийки и пакетирани храни, единствената уникална стока във ведомственото барче обикновено остава притопленият в тостер сандвич с шунка и кашкавал. Тихата смърт на ведомствените барчета вече е факт, само че тихомълком и без много да се забелязва, може би и защото на никого всъщност не му липсват.

8. Производителите на тютюн

Никой не си мисли сериозно, че държавният „Булгартабак“ ще купува и складира тютюн вечно. За разлика от светлите прогнози за земеделието след влизането в ЕС, тютюнопроизводството го чака точно обратното въпреки програмите за субсидии. Либерализицията на пазара от 2007 г. означава, че цигарите „Виктори“ ще се борят с „Марлборо“ и „Парламент“ на свободни начала и без ценови предимства и ще победи, то се знае, този с по-модерния и по-силен имидж. Освен това пушенето „убива“, „вреди сериозно на вас и на околните“ и „намалява оплодителната способност“. В ЕС отдавна обмислят сериозно да илюстрират вредите с картинки на ужасите. С две думи - тютюнът е обречена суровина в България, както и в целия цивилизован свят.

9. Малката квартална книжарница

Както при всеки друг сектор от търговията на дребно, тук тенденцията е ясна - ще оцелеят само тези, които предлагат най-голям избор и най-голям комфорт за купувача. Обречените са точно средните и малките книжарници, и най-вече тези, които са комбинирани за офис консумативи и за книги. Първите стоки вече отдавна се пазаруват от големите хипермаркети или се доставят директно в офиса по каталог, а вторите ще се изместят от големи играчи с магазини на ключови места и от поръчките по интернет. Столичният площад „Славейков“ най-вероятно ще си остане да съществува, защото софиянци си го харесват и вече дори свикнаха с камарите боклуци и найлоните по плочките след края на търговията с духовната храна. Останалите, особено тези, които не са в близост до училища и университети, ги чакат нелеки времена.

10. Вносът втора употреба

По всичко изглежда, пикът на този бизнес отмина преди няколко години. Първи вече започват да страдат вносителите на дрехи втора употреба, защото падането на митата за китайския текстил от началото на 2005 г. вече обезсмисля вноса на стари дрехи на килограм, които и без това пътуват за Западна Европа пак от Китай, когато са били нови естествено. Търговците на автомобили и части втора употреба също ще усетят на гърба си както новите екостандарти за вносните коли, така и засилените продажби на местните дистрибутори. Вече почти няма автомобилен производител в Европа, който да не разработва евтин автомобил за Източна Европа и третия свят - първи след „Шкода“ и „Сеат“ в този сегмент влезе „Рено“ (моделът след малки технически проблеми в румънския завод производител ще се появи всеки момент на пазара), а само преди седмица и „Фиат“ се закани до 2006 г. да пусне нова евтина кола с базова цена няколко хиляди евро. Ако и лизинговите схеми в следващите години стават все по-изгодни, посоката на пазара става повече от ясна. Евтиният долар и лизинговите схеми по подобен начин обезсмислят и тировете с хладилници и миялни машини втора употреба от Западна Европа. За капак на всичко и автомобилните превози в България по-скоро ще поскъпват, отколкото да поевтиняват.

Изгряващите бизнеси

Повечето прогнози за изгряващите бизнеси се основават на това, което вече се случва в Западна Европа и другите развити страни. Дали всичко това ще се повтори и в България все още не се знае, но по-смелите предприемачи, особено в големите градове, започват да опипват почвата в тази посока.

1. Биоземеделие и натурални продукти

Думите натурално и биологично продават толкова ефектно на потребителя в замърсения бетонен свят, че в много страни вече регулират със закон употребата им в рекламните послания. Засега органичните продукти, такива, произведени на незамърсени почви и без химикали и препарати, имат само един специализиран щанд в столичните хали, но перспективата е повече от ясна. Целият развит свят е залят с такива магазини и ресторанти, в които вече има хиляди продукти с етикет organic - от плодове и зеленчуци до шоколади и дори органична козметика. Натуралната продуктова атака ни чака и нас, само ни дебне да съберем някой лев повече, защото всичко органично е най-малко два пъти по-скъпо от нормалното.

2. Спорт, терапия и антистрес

Специалистите по всякакви възстановителни терапии и спорт неслучайно са в прогнозите на професиите с нарастващо търсене в САЩ за следващите десет години. Българите, които са пътували навън, засега все още се чудят на странни гледки, като например добре костюмиран човек, нахлупил лицето си над кислороден апарат срещу 29.95 евро за 20 минути. Няма съмнение обаче - здравословната мания идва и в България и цигарените забрани са само първият симптом. Съвременният стрес и манията за здраве са основният двигател на цяла индустрия на спортни зали, масажи, възстановяващи процедури, релаксиращи терапии, йога, дзен будизъм, дихателна медитация, източни бойни изкуства и други доказани и не толкова доказани глезотии за ума и тялото. Най-вероятно идват все по-добри времена и за психотерапевтите, но такива прогнози засега никой не се наема да направи.

3. Финансовите консултанти

След бума на недвижимите имоти, кредитите и на продажбите на нови автомобили, очакванията към следващия голям бум са към останалите услуги на финансовия сектор, най-вече към застрахователния бизнес, инвестиционните и данъчните консултации. Българите в момента например са измежду най-малко застрахованите хора в цяла Европа и ако не бяха задължителните застраховки, повечето самостоятелни брокери от този сектор сега да са наредени пред бюрата по труда. Перспективите пред брокерите в този бизнес са повече от светли - всички задължителни застраховки, като автомобилните например, са обречени на поскъпване, а покачването на цените на недвижимите имоти автоматично покачва и тяхната застрахователна премия. Изобщо идват добри времена за този бизнес, който има шансове ако не да задмине, поне да настигне по доходи и престиж онези забранени вече „силови“ застрахователи с черни джипове и тъмни очила.
По-добри времена със сигурност очакват и другите финансови консултанти - данъчни, по управление на инвестиции, по кредитиране и всякакви други услуги във финансовия сектор.

4. Екзотичните ресторанти

Класиката на скарата може би никога няма да изчезне, но статистиката за по-различните ресторанти говори сама. В София вече има два суши бара, по няколко индийски, турски, ливански, корейски, руски, мексикански, сръбски, гръцки, арменски, еврейски и други етнически ресторанти. Китайските ресторанти отдавна са колкото баничарниците, поне в големите градове, и тенденцията и тук е повече от ясна. Единственият проблем пред българските бизнесмени с амбиции в този бизнес е, че клиентите очакват, като влязат в ресторант, на който пише „индийски“, да видят вътре поне една екзотична физиономия, така че това си остава донякъде запазена зона на предприемачи - имигранти.

5. Дизайнерските магазини и ателиета

Какво се прави, след като жилището вече е налице? Обзавеждането. Следващото ниво в пирамидата на потребностите, след като покривът над главата е факт. И по света е така - всяко отваряне на магазин „Икеа“ се съпровожда с километрични опашки, истерия и полицейска охрана. Българите не ги подминаха нито хипермаркетите, нито магазините тип „направи си сам“ с всичко за малкия ремонт на дома, така че огромните халета с мебели и по-малките бутикови магазини с всякакви нужни и не толкова нужни предмети за жилището са на път. Озеленителните фирми, които на фона на западналите градинки и паркове сега са по скоро загадка на оцеляването, също могат да са спокойни - озеленяването отскоро вече е задължителна част от всеки архитектурен проект в страната, а строителната мания продължава.

6. Интернет търговията

Едно от нещата, в които засега България сериозно изостава от по-развитите страни, е електронната търговия. Проблемът е както в липсата на доверие в електронните разплащания, така и в неразвитите банкови услуги в тази област. Тук се очаква сериозен бум, особено в ниши като търговия с книги, електроника, части за автомобили, компютри и т.н. като оптимизмът идва най-вече от статистиката на кредитните карти, които са същинския фундамент на електронните разплащания.

7. Търговията с изкуство и антики

И тя си има важно място в пирамидата на потребностите, макар и някъде по-далеч над основата. От няколко месеца действа ново законодателство за търговията с културни ценности, която поотваря врата на свободната им търговия, макар че експертите в момента смятат, че свободният пазар е далеч, посоката и тук е ясна. Изчезването на фактическите граници с част от съседите също ще улесни движението на културни ценности, които в момента са проблем при преминаването през граница без сертификати.

8. Кетъринг и парти услуги

На никого не му се готви преди партито за рождения ден, и не му се мият чинии и тигани след него. Точно това предлагат, засега основно на корпоративни клиенти, специализираните кетъринг фирми, които предлагат само да си избереш менюто и оттам организират всичко. По-разглезените държави вече имат и услугата гостуване на майстор-готвач вкъщи. Такава засега в България няма, но пък на Ути Бъчваров и Иван Звездев сигурно някой ден ще им писне да стоят само в телевизионни студиа.

9. Агенции за домашни помощници и за гледане на деца

Ски в Банско или почистване на къщата? Отговорът е повече от ясен за повечето от българите, дори и за тези, които не карат ски. Въпросът е единствено кой и доколко може да си позволи лукса на заместване в домашния труд и гледането на децата. През последните години този сегмент от услугите се разви доста плахо, основно в София и големите градове и с предаване на „офертите“ от уста на уста. Очаква се обаче той да набере скорост, естествено, ако се увеличат и хората, които могат да си позволят това.

10. Автомобили под наем

Сериозният бизнес с коли под наем идва след евтините авиокомпании и масовия туристопоток. Британската евтина авиокомпания EasyJet например си има и собствена компания за автомобили, в която промоциите са не по-малко апетитни от тези за полети по 20 евро. В Испания, Италия и Португалия местните играчи отдавна са сериозна конкуренция на мултинационалните компании. В България този бизнес вече започва да се издига над заспалото си състояние години наред, така ще е и занапред, особено ако се засили туристопотокът към вътрешността на страната, а не само към големите курорти.

в-к "Капитал, бр. 9, март 2005 г.

Няма коментари:

Word of the Day

Article of the Day

This Day in History

Today's Birthday

In the News

Quote of the Day

Spelling Bee
difficulty level:
score: -
please wait...
 
spell the word:

Match Up
Match each word in the left column with its synonym on the right. When finished, click Answer to see the results. Good luck!

 

Hangman