Евро-дивидент

 

Philippe van Parijs

Да критикуваш е лесно. Да съставиш план е по-трудно.  Ето тук е изложен един прост и радикален план, аз ще го изложа по-разумно и по-бързо.

Ще го наричам - Евро-дивидент. Той се състои в плащането на скромен основен доход на всеки законно пребиваващ жител на Европейския съюз, или поне на подгрупа държави-членки на ЕС, които са въвели еврото, или са поели ангажимент да го направят скоро. Този доход осигурява всеки пребиваващ жител със универсален и безусловен долен лимит, който може да бъде допълнен по желание: чрез доходи от труд, капиталови доходи и социални помощи. Нивото му може да варира от страна в страна според разходите за живот, може да бъде по-нисък за младите хора и по-висок за възрастните. Следва да се финансира от Данъка върху добавената стойност. За финансирането на Евро-дивидент от средно 200 евро на месец за всички жители на Европейският съюз, трябва да се хармонизира ДДС -ставката на ЕС на около 20%, което се равнява на близо 10% от БВП на ЕС.

Защо имаме нужда от такава безпрецедентна схема? Поради четири причини. Най-спешната е свързана с кризата в Еврозоната. Защо става така, че САЩ са се справяли много десетилетия наред с единна валута, въпреки разнообразието на своите 50 щата и различията в техните икономически съдби, докато Еврозоната е в голяма беда след само едно десетилетие? От Милтън Фридман до Амартия Сен, икономистите ни предупреждават: Европа няма два буферни механизма, които да служат, както в САЩ, като мощни заместители на напасването на обменните курсове на отделните държави.

Един от механизмите е междудържавното преселение. Делът на американските граждани, които се преместват в друг щат в даден период, е шест пъти по-висок от дела на жителите на ЕС, които се преместват в друга държава-членка. Европейците може и да станат малко по-мобилни. Но нашето укрепено езиково разнообразие налага много строги ограничения за това до колко можем да очакваме или наистина да се надяваме да се разшири този първи механизъм. Безработните в Атина никога няма да мигрират и да се преселят толкова гладко до Мюнхен, отколкото от Детройт до Аустин.

Вторият мощен буферен механизъм на зоната на долара  се състои от автоматични междущати трансфери, основно чрез функционирането на социална държава, до голяма степен организирана и финансирана на федерално ниво. Ако Мичиган или Мисури страдат икономически, те не потъват в низходяща спирала. Не само тяхната безработица е смекчена от емиграцията. В допълнение, поради намаляващите данъчни задължения и увеличените социални плащания, голяма част от техните социални разходи, всъщност се финансират от останалата част на страната. В зависимост от използваната методология, степента на тази автоматична компенсация варира между 20% и 40%.  От друга страна, в рамките на ЕС корекциите на спада на потреблението чрез нетните трансфери между държавите възлизат на по-малко от 1%.  Като се има предвид лошите перспективи на миграционния механизъм, Еврозоната просто не може да си позволи да пренебрегва втория механизъм. Под каква форма трябва да го приеме? В ЕС ние не трябва да имаме една мега социална държава. Трябва нещо по-скромно, по-общо, кръгла сума и следователно по-съвместима с принципа на субсидиарност на ЕС, това е, от което се нуждаем. Ако иска да бъде приложим, нашият паричен съюз трябва да се снабди с нови инструменти. Един от тях е буферен механизъм, който може да бъде само нещо като Евро-дивидент.

Втората причина, поради която ни трябва такава транснационална трансферна схема, e че важи и за ЕС като цяло. Езиковото и културно многообразие на Европейския континент прави междудържавната миграция не само по-скъпа, но следователно и по-невъзможна за засегнатите лица. Също така се намаляват ползите и се увеличават разходите на засегнатите общности. Интеграцията в нова среда, както икономическа така и социална, отнема повече време, изисква повече административни и образователни ресурси, като създава по-трайно напрежение, отколкото е случаят с междущатната миграция в САЩ. Тъй като мигранти от по-бедните страни се преселват в по-богатите градски райони, чувството на нападение от неприспособяеми тълпи захранва импулса за изграждане на широки граници и отхвърляне и на двете - свободното движение и недопускането на дискриминация. Съществува обаче алтернатива: това е организирането на систематични трансфери от центъра към периферията. Хората вече няма да има нужда да се изселват и да бягат от своите общности и близки само и само, за да оцелеят. Вместо това, населението в достатъчна степен ще стабилизира имиграцията, приспособявайки я към магнитните области и ще спре силно инвалидизиращата емиграция в периферните райони. За да е политически устойчив и социално-икономически ефективен, Европейският съюз със своята свободна вътрешна миграция трябва да въведе нещо подобно на Евро-дивидент.

Третото и най-важно е това, че свободното движение на капитала, човешкия капитал, стоките и услугите, преминаващи през границите на държавите-членки, води до намаляване на капацитета за разпределение на ресурсите на всяка една от тях, което са извършвали успешно в миналото. Държавите- членки вече не са суверенни държави, способни да определят демократично своите приоритети и да реализират солидарност между своите граждани. Те са принудени да се държат така, сякаш са фирми, обсебени от конкурентоспособността си, нетърпеливи да привлекат или запазят своя капитал и човешкия такъв, готови да премахнат всякакви социални разходи, които не могат да се продават като инвестиция, и всяка схема, готова да привлече социални туристи или други непродуктивни индивиди. Това вече не е демокрация, която налага своите правила относно пазарите, които да използва за свои цели. Това е един пазар, който сам налага своите закони върху демокрациите и ги принуждава да поставят за основен приоритет конкурентоспособността си. Ако нашите различни начини за организиране на социална солидарност трябва да бъдат спасени от хватката на данъчната и социална конкуренция,то част от нея трябва да бъде издигнато на по-високо ниво. Силата и разнообразието на нашите социални държави няма да оцелеят под убийствения натиск на конкурентоспособността, освен ако обединеният европейски пазар не функционира на основата на нещо като Евро-дивидент.

Накрая, важно е за всички измерения наа функционирането на Европейския съюз, решенията му да се считат за законосъобразни, така че правителствата и гражданите да не чувстват право да ги заобикалят по различни начини. Има един важен фактор, от който зависи дали гражданите много осезаемо възприемат, че ЕС прави нещо за тях, а не само за елита, за двигателите, или за тези, които са в състояние да се възползват от новите възможности, но и за аутсайдерите, за тези които са изоставени, които си стоят у дома. Бисмарк спомогна за стабилизирането на несигурната легитимност на единната си Германия чрез създаване на първата в света държавна пенсионна система. Ако ЕС иска да бъде в очите на хората повече от една безсърдечна бюрокрация,  ако щете да се възприема като една грижовна Европа, с която всеки да може да се идентифицира, ЕС ще трябва да намери начин с нещо напълно безпрецедентно: - универсален Евро-дивидент.
Има ли някакви основателни възражения срещу това предложение? Разбира се,че има. Някои например, могат да поставят под въпрос мъдростта на използването на ДДС за финансиране на схемата. Вярно е, че ДДС е най- европеизираният от всички основни форми на данъчното облагане. Но не би ли било по-разумно да се използва данъка на Тобин или въглеродния данък? Ние можем да го направим, но това, което тези данъци могат да финансират, при доста оптимистични предположения, е общоевропейски месечен Евро-дивидент между 10 и 14 Евро. А защо не  по-прогресивния данък върху доходите? Защото дефиницията на данъка върху доходите варира значително в различните държави и е политически много чувствителен . Освен това днес, данък общ доход всъщност едва ли е по-прогресивен от ДДС. Когато се добави към националните ставки, 20% ставка за ДДС, би ли могла да бъде неустойчива? Те не трябва да се добавят към непроменените ставкина ДДС. Социалните разходи на държавите-членки може и трябва да се коригират надолу, а приходите от данъка върху дохода - нагоре, това ще е прякото отражение на наличността на Евро-дивидента.
Други най-вероятно ще възразят, че всяка една от четирите горе изброени функции може да бъде изпълнена по-добре от много по-сложни и по-фини механизми. Повечето от тези аргументи биха били верни.  Моето твърдение просто е, че никой друг управленски механизъм не би изпълнил така и четирите функции и същевременно да бъде и разбираем за редовия европейски гражданин.

Едно по-фундаментално възражение, колкото и желани да са очакваните ефекти, е, че би било несправедливо да се дава на всички нещо срещу нищо. Това възражение почива на погрешно схващане. Евро-дивидентът не представлява несправедливо преразпределение на плодовете на тежкия труд на работниците. По-скоро представлява споделяне между всички европейски жители под формата на скромен базов доход, като част от ползите на европейската интеграция. Колко сме спестили в резултат на това, че не сме водили или подготвяли война с нашите съседи? Колко сме спечелили в резултат на увеличената конкуренция между фирмите ни или с позволяването на производствените фактори да се движат из Европа, където са най-продуктивни? Никой не знае и никой не би и узнал. Но това, което е сигурно, че тези ползи са разпределени много неравно из европейското население, в зависимост от това дали са двигатели или си стоят у дома, в зависимост от това дали европейската интеграция е постигнала по-евтино потребеление за тях или е направила уменията им по-ценни. Един скромен Евро-дивидент просто е един директен и ефективен начин за гаранция, че някои от тези ползи ще достигнат всеки европеец по осезаем начин.

Това не е ли утопично? Естествено че е, в същия смисъл и Европейският съюз беше утопичен до неотдавна,  в същия смисъл и социалноосигурителната система беше утопична преди Бисмарк да положи първите й основи. Но Бисмарк не е създал пенсионната система от милосърдие. Той го е направил, защото хората започнали да се мобилизират в полза на радикални реформи из целия Райх, който той се опитвал да обедини. Какво чакаме ние тогава?

http://www.social-europe.eu/2013/07/the-euro-dividend/