2018 г. беше белязана от научни открития, сякаш излезли от книга на Жул Верн и възбуждащи въображението на теми роботика и астрономия.
Дестинация "Марс"
През изминалата година Марс определено беше център на вниманието на учените. С поглед към бъдещето и може би първата планета освен Земята, която ще бъде колонизирана от човешкия вид, последните изследвания представиха много интересни резултати за Марс. Едновременно с това, червената планета остава все така енигматична и понякога дори необяснима с изненадите, които крие на и под повърхността си.
Ето трите особено важни открития за Червената планета тази година.
Вода
Италианската космическа агенция обяви, че благодарение на нов вид радар, наречен Марсис, е успяла да установи наличието на течна вода под замръзналите полюси на планетата. Роберто Оросеи, главният учен на Националния институт за астрофизика съобщи, че въпросното езеро е с обем над един трилион литра вода (сравнимо с вместимостта на едно от най-големите езера в Европа – Инари).
Д-р Оросеи посочи, че много микроорганизми са способни да живеят в екстремни условия, а наличието на течна вода е почти задължително за съществуването на живот.
Органични молекули
Паралелно с това откритие, учени от Американската космическа агенция, обявиха, че марсоходът "Кюриосити" (Curiosity) е открил следи от органични молекули на повърхността на Марс. Това са съединения на въглерода - същите както животополагащите съединения на Земята.
Макар това да е изключително окуражаващо откритие, учените от НАСА припомнят, че не е абсолютно сигурно доказателство за съществуването на живот на Марс, тъй като тези молекули теоретично биха могли да бъдат продукт и на геологични процеси.
Храната на бъдещето
Учените в Полярната изследователска станция прибраха първата реколта от зеленчуци, отгледани в 100% изкуствени условия, така както биха били отглеждани например на Марс. Немски учени отгледаха салата, краставици и репички във високотехнологичен парник, при постоянна външна температура под -20 градуса по Целзий.
Тези три постижения и открития, взети заедно, биха били от особена полза при бъдещо пътуване и колонизиране на Марс. Наличието на течна вода значително би улеснило адаптацията на човешкия вид към марсиански начин на живот. От друга страна, учените са особено внимателни при изпращането на проби и планирането на мисии до червената планета, тъй като биха искали на всяка цена да защитят местния живот на Марс, ако такъв съществува.
Науката в защита на планетата
2018 г. беше интересна и по отношение на технологичния и научен напредък в сфери, свързани с единствения засега дом на човеството – Земята.
Риба-робот
Учени от Масачузетския технологичен институт създадоха бионична риба-робот, с която да могат да изследват и осъществяват мониторинг на дълбоководния живот.
Досегашните прототипи обикновено имаха проблем с комуникациите под определени дълбочини и всяваха недоверие у морските обитатели с шумните си мотори и странен вид. Това значително възпрепятстваше наблюдаването на естественото поведение на морската фауна.
СоФи (от Soft Robotic Fish) позволява на учените да изследват морския свят незабелязано и по този начин да събират данни, които след това да бъдат използвани за опазването и защитаването на живота в Земните океани.
Обратимото изменение на климата
Друго важно откритие е свързано със запазването на биоразнообразието на Земята. Научен доклад на ООН потвърди, че Монреалския протокол за пълното изключване на химикали, увреждащи озоновия слой от човешката дейност, наистина дава добри резултати.
Според последните измервания, озоновата дупка над полюсите е започнала постепенно да се затваря. Това откритие потвърди, че ако сегашните забрани продължават да се спазват стриктно, дупката може да е част от миналото до края на века.
То е също и особено важен показател за това, че глобалното изменение на климата категорично е проблем с изцяло човешки произход. Последните измервания показаха също, че стриктното спазване на съществуващите международни договори за опазване на климата би позволило успешното ограничаване на глобалното затопляне под желаната граница от 1.5 градуса по Целзий до края на века.
Българският принос
Българските учени успяват да не останат по-назад от международните си колеги, въпреки честия недостиг на финансиране и неравната битка за средствата по европейските програми за научно субсидиране.
Екип от учени от Медицинския университет в София и Института за полимери към Българската академия на науките публикува статия, описваща дизайна на нов тип полимер с практическо приложение.
Този полимер е замислен като нова форма за доставяне на лекарства с обезболяващи и противовъзпалителни свойства, например ибупрофен, чрез кожата. Новосъздаденият полимер е тестван и за нетоксичност при директен контакт с кожата и резултатите са обещаващи.
Доставянето на лекарства чрез контакт с кожата вместо венозно или перорално е една от основните изследователски сфери в модерната фармакология. Много лекарства, преминавайки през храносмилателната система, претърпяват метаболитни промени, което значително намалява тяхната крайна концентрация в организма и съответно ефективността им. То позволява по-добър контрол върху постоянното освобождаване на равни количества от медикамента, когато това е нужно.
https://www.dnevnik.bg/tehnologii/2018/12/15/3362464_destinaciia_mars_i_koi_sa_vajnite_nauchni_otkritiia_na/
Няма коментари:
Публикуване на коментар