МОЯТ БЕРДЯЕВ – ЕЗОТЕРИЧНИЯТ…

http://www.mediatimesreview.com/july04/Berdjiaev.php

РЕАЛИСТИЧНА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА “ПОДЗЕМНИЯ” БЕРДЯЕВ

Любомир ХРИСТОВ


клио, музата на историята


Още в Метафизика Аристотел забелязва, че в митовете присъстват интерполации за полза и изгода (Met.,1074,Б,5). Изглежда такава е и съдбата на всяко значимо духовно явление. Всяка следваща генерация със задна дата вгражда мисловни и оценъчни конструкти в “образеца”, естествено винаги съобразно изискванията на “текущото”. ЕлзаТриоле, една от най-атрактивните и интелигентни френски писателки, разви подобна концепция спрямо Историята, Историчното и Историка. Оказа се, че нито историята, нито нейната процесуална предметност, нито изследващият я историк подлежат на истинно реконструиране…Сега тази изпреварила времето си постмодерна ситуативност със сигурност може да бъде оспорена… (несигурно!), само от класически приспаните привърженици на Картезий…

А историята все пак следва безшумно шумния си ход като обективира, охлажда и вкаменява горещите изблици на духовно неспокойните хора. “Творчеството е антроподицея”, оправдание на човека, то е “охладен и потушен творчески огън”, роден от “Нищото-Свобода”, от “Нищото-Меон”. Вечно творческото протича през Космоса с импулсите на “биещи огнени токове”… Тези “Хераклитови” мисли са на Н.Бердяев, който е от знаещите, заедно с Ницше, че не около онези, които вдигат нов шум, а около творците на нови ценности се върти светът, върти се безшумно

Бердяев не е от тихите кабинетни мислители, иначе не би бил заточен във Вологодска губерния – при вече разкапващото се самодържавие на императорска Русия и изгонен от пределите на същата тази Матушка Рус – при вече утвърждаващия се болшевишки строй. Само тези да бяха фактите в биографията на толкова руския Бердяев, неговото творчество пак щеше да бъде подложено на митологични и метафизични интерполации и херменевтични процедури. До неотдавна той беше руският реакционер-аристократ, духовният “гуру” на озлобената реставраторска белоемиграция в Западна Европа, злостен враг на марксистката философия и идеология, противник на новия социален строй и религиозен мракобес… - демонизиран образ на идеен и политически Ариман! Колко много интерполации и неистини! Та той винаги, и на Запад, в изгнание, най-много се е отвращавал и противопоставял на духовното мракобесничество, на ретроградните русофоби, на злокачествените фанатични идеократи и “монархо-Херострати”… Сега, в постмодерната духовна ситуация, след катастрофичните реставрационни промени в Евразия, той пък най-често (и противно на духовната му природа!), бива представян единствено като певец на демократичните права и свободи, еталон за самостоятелност в зависимостта, апостол на християнското Благовестие, мечтател за “ново небе и нова земя” (Исаия), най-профетичният от източнославянските мислители… Колко много полуистини и неистини! Разни хора, разни оценки и идеали, ще кажете. Би било вярно, ако хората изричащи неистините бяха “разни”, т. е. различни. Но те не са различни, с ръка на сърцето твърдя, че не са. Защо е тази непонятна амбивалентност?

Защо е така ли? Защото хората на духа, учени и философи, поети, писатели, художници, музиканти, и не само тук в Евразия, а по една прастара прокоба в цялата човешка история, перманентно заболяват от “синдрома Шехерезада”. Също както нея, сладкодумната знойна омайница прелъстителка, те разказват Приказки на Властта - наФараона (от безсмъртното родословие на Бог Ра!), на Шаха, Султанаили Везира (Аллах да продължи дните им!), на Императора(Справедлив Съдия – Съвест на нациите!), на Краля-Слънце (и похотливите му придворни дами), на Вожда (Бащица на народите, Архитект на Световния мир!), на Президента (Какъв атлет! И музикант (саксофонист), с интереси в изкуството на орално-вокалните изпълнения - чувствителен към чисто човешките сексуални права на непорочната женска администрация!)… да, разказват Приказки на Властта, за да останат живи, когато Слънцето прогони Нощта…“Хиляда и една нощи” – Приказки на Властта за съхранение на Живота. Приказки под знака на Смъртта, но някои от тях – Безсмъртни! Голям трябва да е Страхът за Живота, за да измисля Безсмъртни Приказки, нали?

А той, Бердяев, е идентичен, верен на себе си. Затова остава резистентен към вирусите на Шехерезада! Силен, разкрепостен интелект, съчетал патоса на гръмогласния критицизъм с толкова прилягащата му бодяща по всички световни азимути “таралежова поза”, позиция и опозиция, заедно с интравертната отговорност и самонасладата на радващия се от творчеството дух. Бердяев е от тези мислители. Отричани, преследвани и анатемосвани, или признавани, почитани и превъзнасяни – те в най-голяма степен имат шанса да влязат в духовната история, макар че могат и да я ненавиждат, защото е неадекватна обективация на екзистенциално неизразимото. Но те могат да станат Учители на човечеството или Бащи на църквата. Могат, защото дори и когато е невъзможно да се говори Истината – те го правят! Тъкмо тогава!

Във невъобразимия вавилонски шум на тържището на Световния дух тези хора имат щастието да отминават идолите на Фр.Бейкън! Да презират жалките напъни на угодническото чупикръстно “дарование”! Да разпознават безпогрешно Смисъла! Решително да го освобождават от тираничния Авторитет на Властта и от Властта на Авторитета, от толкова манипулативно насажданите във всички времена изгодни Фикции и с достоен пиетет да го издигат в олтара на Ценностите.

Такива хора имат и допълнително си създават много неприятели. Философската и културната посредственост, религиозно дремещият “растителен типаж” (дремещо-спящите монади на Лайбниц), фанатично екзалтираните всеприслужващи “активисти” (с интелекта на стайния фикус) и полицейски сервилният обскурантизъм не харесват такива мислители. Те винаги са готови да им поднесат чашата с отрова (както на Сократ), да ги обругаят, разпънат и прободат на кръста (както Христос), да нахранят лъвовете от римските циркове с измъчените им тела (апостолите и учениците на Иисус), да ги захвърлят в безкултурните покрайнини на империята (Овидий), да запалят безпросветни клади под нозете им (Дж.Бруно, Сервет, Я.Хус), да ги обезглавят публично (както Т.Мор), да ги прогонят от университетските катедри (както Фихте, В.Соловьов, С.Булгаков, Н.Бердяев…), да ги поселячат (както Фойербах), да ги обявят за невменяеми (както П.Чаадаев), да ги направят раболепни слуги на политиката (Сенека, Шатобриан, Ж.дьо Местър или безлични биологични единици мърдащи в стадата “макартисти”, “марксисти”, “европоцентристи”, “евроинтегратори”, откровени провокатори, алчни и безсрамни компрадори-всеприслужници, Властитутки, колаборационисти), да ги прокудят от род и родина(както хилядите дисиденти през вековете)…

Защо е такава съдбата на свободно мислещите? На самостоятелните? На имащите пиетет към Сакралното, на нетърпящите мненията на Лаиците в толкова уютния за тях Профанен Свят? Една от съществените причини, според Николай Александрович е, че в цялата тази наша злощастна човешка история най-щедро е разпилян един непрекъснато оживяващ, вечно метастазиращ омразен социален феномен – Уравнителният Обскурантизъм. Като част от обществената духовна среда той е вграден здраво в етажите на всяка политическа уредба, т.е. на политическия деспотизъм и демократизъм от всички времена. Уравнителният обскурантизъм няма понятия за духовна йерархия, той е антийерархичен и количествено нивелиращ. В тази си модалност той е демократичен и егалитарен, но това не е причина да му се доверяваме и да му засвидетелстваме нежните си чувства. Защото той не признава качествеността на умствено възвишените и изпитва зоологическа завист и ненавист към духовно и философски независимите. Уравнителният обскурантизъм има един Враг – Свободният Човек и една Мисия – борбата против Свободното Знание и против святата и светла Творческа Умствена Култура. Той емисологос(ненавистник на Разума). Но ненавижда и рационално неизразимите “тъмни” пориви и прориви на екзистенциалния дух! Мрази нежните духовни кълнове, филизи и цветя на Логоса (и сублогосните образувания) и безжалостно ги погубва! Води инстинктивен живот на пещерен прилеп(гръцката дума “нихтерида” означава прилеп - Нощна Ериния!), Нощен Отмъстител, Вампир, който непрекъснато е обхванат от социален страх пред светлината, от светобоязън, от свето- и цветофобия! Като нощен разбойник той предпочита загасените светилници! Точно тези “светилници на света”, “lumen mundi”(Мат.,5:14), които апостолите Матей и Павел ни съветват да не гасим, защото човекът е “син на светлината”!(І Сол.5:5,19).

В социален план обскурантизмът изцяло е обзет от измамната насоченост на желанието си да спасява някаква вече издигната в култВърховна ценност - Царство Божие, Спасение, Национална Гордост, Независимост, Всеобща Евдемония, Чиста Кръв, Чиста Раса, Единство, Евроинтеграция или просто прислужнически, раболепен поклон пред анти-Христовите императиви на имперската Глобализация, представяща се като “Трети Път” - Third Way/der Driette Weg (Вж. Blair,Tony. Third way, better way, Washington Post, 27 septembre,1998; Също: Giddens, Anthony. “Neue Mitte”, “Dritter Weg” – eine moderne Linke?, Die Neue Gesellschaft, Frankfurter Hefte, 5,1999, S.436).

“Растителният обскурантизъм”, но най-вече осъзнатият, преднамереният обскурантизъм почти винаги се изживява профетично - като Визионер (Пророк:“Виждам Бъдещето!”), Идеократ и Егократ(Безапелационен, самовлюбен Воин на идеята:“Само в моята идея е Истината!”), като Месия (Спасител на обществото:”Тръгнете след мен и ще се спасите!”)...

Като чумоносен вятър, той налага едно и също задължително отношение към действителността, завихряйки и замитайки всичко “излишно” – тук всеки трябва да се чувства като във Време на Чума. Всички и всичко трябва да бъдат подчинени на Върховната Задача, на борбата с Чумата (спомнете си романа на А.Камю със същото заглавие!). Няма време за свобода на мисълта, за безкористно познание, за интелектуални глезотии, за “китайски блюда с духовни пикантерии”, за спиритически лакомства и екстази, за излишно творчество. За представителите на фанатичния едноизмерен обскурантизъм се отнася древната сентенция timeo hominem unius libri (страхувай се от човека на едната книга!), защото освен, че неизбежно е ограничен от съдържанието й, тъй като е чел само нея, той я познава превъзходно! И ще ви изобличи публично в нейното непознаване и незачитане! Ако това е Книгата на книгите – Библията- в епохата на Средните векове - това ще ви възкачи на кладата, а в постмодерната действителност ще ви осъди на безмълвие като ви изключи от виртуалната среда и информационния поток… Така че, когато се сблъскате с този феномен, трябва да избирате между физическото или духовното унищожение…

Той, уравнителният обскурантизъм, знае, че свободната енергия на духа, Логосната Енергемност, свободното знание, свободното творчество раждат ереси, от които егалитарното общество, удобно уредено и приятно (за едни!) и преизпълнено с жизнени несгоди и трагедии (за други!), но всички еднакво фасцинирани (омаяни) от Господстващата Доктрина - това “демократично общество” е заплашено с гибел, гибел на общите за потребяване ценности. Сам неспособен за членоразделно мислене, остойностяване и оценяване, неспособен да изследва, този тип обскурантизъм проявява кучешко-ловджийска страст да преследва! Оборудван със законничество и нормативизъм, със Закон и Меч в ръцете, той преследва тъкмо хора като Н.Бердяев, които предизвикват в изтънченото му обоняние най-висока сетивна възбуда. И както винаги, в социалния лов из дебрите на Историята, напред препускат с безгрешните си безусловни рефлекси природно най-пригодените за тази цел човеци-хрътки – слугинстващите черни души, колаборационистите, безсрамните кариеристи, Властитутките, Предателите…Знаете ли, Духоносни Мои Братя, че Юда не е просто библейски персонаж, не е единично Име?Юда е Универсалия, социален модус, Историческа Логофания!

Н.Бердяев е езотеричен мислител. По тази причина винаги е давал поводи за противоположни и противоречиви оценки, квалификации и класификации. Сам се оплаква в конфесионалната си философска автобиография Самопознание-то, че погрешно разбират идеите му. Такава е участта на многопластовите личности, защото още древните са знаели, че глупаците противоречат на другите, а мъдрите – на себе си! Но руският мислител е сред онези, които гневно и възмутено протестират, когато младите фашисти в Италия изгарят библиотеката на Б.Кроче, най-значителния от италианските философи на ХХ век. И е сред тези, които са потресени от варварски бруталното нападение на Хитлерова Германия над Съветска Русия: “Моята Русия е в опасност!” – възкликва горестно мислителят, изгонен от родната си страна от Лениновото правителство! Бердяев цял живот с познаване критикува марксизма (като бивш “легален марксист” той го владее отлично), но с не по-малка страст и концентрация критикува капитализма за прогнилата му еснафска буржоазност (по тази причина не одобрява О.Шпенглер и М.Шелер след като лично се среща с тях) и счита Маркс за гениален човек заради критичността му към безсрамната капиталистическа неправда.

И все пак социално-политическата му доктрина е езотерична. Мене непрекъснато ме разглеждат като политик, оплаква се той, а всъщност аз се отнасям към политиката като моралист и спиритуалист, т.е. с отвращение, защото в нея има много престъпност и няма нищосвещено. Бердяев пише “Философия на неравенството” с характерното подзаглавие Писма до неприятелите по социална философия (болшевиките!), в началото на 1918 година, в условията на вече тържествуващата руска революция. Именно в нея, в тази несправедлива по собствените му признания книга, той обяснява, както по-късно, през 1920 година, лично ще обясни на “самото страшилище” Ф.Е.Дзержински по време на разпита в ЧК, защо духовно не приема марксистката идеология и философия. Ще обясни с завладяващ патос и плам и защо не приема вече износената “парцалива демократична идея на уморените западни общества”.

За него социализмът е антидемократичен в много отношения, защото като идеал не е народно въжделение, не е плод на вътрешно духовно демократично усилие. Маркс не е демократ, макар и да е справедлив критик на Запада, но той е настроен елитарно иеврейско-месиански. Много от социалните възгледи на болшевиките и европейските им първоучители могат да се окачествят като Сатанокрация, власт на Сатаната, защото имат автократичен, принудителен, сектантски класов характер. Пролетариатът е новият десакрализиран Месия! Той е Комунистическият Христос! Всички революции завършват есхатологически реакционно – това е непоклатим исторически закон и колкото по-яростни и необуздани са те първоначално, толкова по-силна е реакционността им в “края”. Социалната справедливост не се постига и не се изразява в равенството по принуда, а в свободното достойнство на личността. Това не е постигнала нито една политическа система. Удивително е, че тези прозрения на руския мислител са реанимирани 50 години по-късно от сегашния Римски понтификат в проблематизиращата основите на морала енциклика Veritatis Splendor (Сиянието на Истината): “Свободата лежи върху основата на Истината и достойнството на човешката личност” (Вж.Giovanni Paolo II, Veritatis Splendor, Vatican, 1993, cap. ІV, 5).

Що се отнася до недъзите на демокрацията, тя за Бердяев ечовекобожество (забележете инверсията в словореда!), същинско отрицание на Божествения Източник. Нейната най-симплифицирана, но не проста, а до крайност опростачена от западната демокрация форма е: “Искам това, което искам”! В този смисъл Народовластието също е демонично, защото може безотговорно да пожелае най-страшното (напр. една съвременна технотронно обезпечена кръвопролитна война!) и визираната форма(принцип) ще го одобри и благослови. Това, Ноам Чомски, ученият, дисидентът на САЩ отМасачузетския технологичен институт - MIT (с бюджет от Пентагона!) нарича тъжно и насмешливо “милитаристичен хуманизъм”! (Вж.Chomsky,N. Der Neue Militärische Humanismus. Lektionen als dem Kosovo, Zürich, 2000,S. 6-7).

Внушете и посочете на уравнената в неграмотността си тълпа някой за виновен и вижте какво ще му се случи! „Hüte dich auch vor der heiligen Einfalt! Alles ist ihr unheilig, was nicht einfältig ist; sie spielt auch gerne mit dem Feuer – der Scheiterhaufen“ (Пази се от свещената простота! За нея е нечестиво всичко, което не е просто. Тя обича също да си играе с огъня – на кладите” – Also sprach Zarathustra, Leipzig, 1922, S.93). Така учи Ницшевият Заратустра и не греши за тези нищи духом, но иначе силни във фанатизма си люде, които изгаряйки поредния еретик или ересиарх, благочестиво вдигат молитвен поглед към Абсолюта, за да ги възнагради и благослови за абсолютната им преданост. “Боже, прости им…!” - но си залужава да се запитаме, дали те наистина не знаят какво правят?

След 26 години емиграция в Западна Европа Бердяев разбира, че в демократичните общества няма нищо трайно, а още по-малкоАбсолютно. Тук не само всичко е вече “по Айнщайновски”относително, но и всичко е приблизително - подлежи на делегитимация (Ю.Хабермас) и релативизиране, защото отсъства, няма го Духът на Вечността. Демократичните социални обединения са свободолюбиви само в смисъл, че са свободно равнодушни към Доброто и Злото, към Истината и Лъжата. Всъщност демократичната система е социален триумф на Количеството над Качеството на духа и над Самоценността на Истината. Демокрацията е неосъзнато архипримитивно питагорейство, без гордите космически, мистични, научни и философски висини на Питагор (Вж. Р.Радев. Антична философия, С.,1988,11-13), но с еснафско-просташки култ към Числото! Култ към Числото на боготворения Пазар, в светогледа, в светите простори на Ероса и свещеността на брака, в банковия сейф, в гнусната омерзителна емпирия на кварталния Бакалин или Лихвар, на Борсата, в смешната митологизирана илюзия-идеал на оксиденталния(западния) еснаф (der Spießbürger) за онова, което му е най-близо до сърцето - обществото на еснафите, Bürgergesellschaft – буржоазното, гражданското, усредненото общество… По-новите митотворци, като Дж.Сорос напр., предлагат “нова ориентация” – Offene Weltgesellschaft(Световно отворено общество) и даже вече съзират опасност (Gefahr) за неговото осъществяване(Вж.Soros,G. Die Krise des globalen Kapitalismus. Offene Gesellschaft in Gefahr), F.am Main, 2000, S.277-278).

Никой не може да отговори на въпроса защо Истината в това общество се изчислява и приема по броя на енергично и механично вдигнатите в Парламента ръце? Нима мъчителната, Зловещата История на човешката цивилизация не е доказала, че Истината никога не е “в мнозинство”? Иначе защо sancta simplicitas, свещената простота, ще пали клади, ще строи бесилки, ще набива на колове, ще изобретява гилотини, електрически столове, ще разстрелва “по закон”! Чий? Божият, човешкият и човечният закон не е ли “Не убивай!”?

Нима Истината не може да седи кротко и омърлушено сгушена на последния ред в някой(или вся-кой) Парламент, на Вселенския църковен Събор, на Конгреса на учените? Нали никой не е разпознал и Истината Христос! Така говори Свещеното Писание! Нали Той – Иисус - е най-презреният, най-гоненият, най-унижаваният в отвратителния Римски свят на “сангвиничното свинство, стегнато в троен възел като преплетени черва - хиперборци, преторианци, лоясали очи, двойни гуши, месо на образовани роби християни за храна на рибите и на дивите зверове в римските циркове, содомия, предателство, коварство и разврат на необразовани императори-калигули” (Б.Пастернак)? И когато се появява Той, озарен от сияние, Човешки, небрежно провинциален, замислено скромен, от Галилея… Го питат: “Що е Истина?”. Питат Го с невиждащи очи и нечуващи уши, с безсърдечни сърца! С копия в ръцете, за да Го прободат, с чукове и пирони, за да Го приковат на кръста, на символа на позора...

В най-превежданата си книга Новото Средновековие Бердяев посочва, че съвременните демокрации явно са се изродили и вече никого не могат да вдъхновят. Безбожната и лицемерна европейска цивилизация на ХІХ и ХХ век преживява смъртна криза, засягаща самите й основи - Бердяев почти повтаря Ницше. Неограничената власт на “Всем-ството”, “Das Man”, за която пишат Л.Шестов, Ортега-и-Гасет, Льо Бон, Хайдегер е по-страшна даже от тираничната власт на Еgo-крацията, от властта на Единицата, даже когато тя е в модуса на деспотизъм, сила и властен триумфализъм! Бердяев обича да цитира онова място в Метафизика-та на Аристотел, който отбелязва мъдрата, но страховита мисъл на Омир:“Няма Добро в многовластието! Да бъде един Властващият!”(Met.,1076, а).

Като духовно етическа категория капитализмът се появява и става реалност, защото човешката природа цялата “во зле лежит”. Защото е “един безсърдечен свят и дух на бездушни порядки”(Маркс). Затова и най-спасителната религия в него е “въздишка на угнетена твар”! Но по същата причина възникват и марксизмът, и социализмът. В това се състои обществената антиномия. Безбожието си социализмът наследява в люлката, където е заченат – в буржоазното капиталистическо общество на ХІХ век, най-безбожното в човешката история. Идололатрията (поклонението) пред идола на Мамона, вместо пред Бога, е еднакво присъща и на двете обществени системи. И двете убиват и гасят свободата на човека, забравили, че “където е Духът Господен, там е свободата”! Демокрацията е враждебна на свободния дух и нейното брутално лицемерие и демагогия трябва да бъдат прекратени, гордо заявява Бердяев. Защото, както казва и Бакунин, “свободата без социализъм е несправедливост, а социализмът без свобода е робство”! Свободата е аристократична, а не демократична, тя е за Личността, а не за “масата”. Егалитарната, всеобщо уравнителната страст размътва масовото съзнание и води до понижаване на личностното ниво, на свободата и културата в демократичния “еон”. ”Масата” не може да понася “бремето на свободата” и винаги, когато я получи, бърза да я поднесе на Нов Господар, превръщайки се в роб!

Изтънчен персоналист и екзистенциалист във философията, руският мислител твърди, че личностното битие предполага йерархичен строеж на Космоса, качествена разлика и дистанция, а не равенство на шансовете и правата. “Къде има равни шансове и права, в демокрациите ли?” – пита с насмешка той. Демократичната илюзия за правото на права(Клод Льофор), не е обществена добродетел, а посегателство върху свободата и качествената обособеност на харизматичната личност. Правата не се дават отвън, те са Божия харизма вътре в Човека! Точно затова християнството няма нищообщо с демокрацията и не я обосновава. Опитът да бъдат сближавани е отвратителна, безнравствена субституция(подмяна) и велика измама. Християнството е йерархично и сакрализира, обожествява качествената йерархия на личностно неповторимото(Иисус) и на Eдинно Неповторимия Бог, докато демокрацията релативизира йерархията и оскърбително я нивелира… Демокрацията е съборената в хоризонтално положение догматично установена християнска йерархия! Л.Фридман от Станфордския университет(Калифорния) точно така нарича съвременното постмодерно общество - хоризонтално (Вж. Friedman, Lawrence. The Horizontal Society, Yale University Press, 1999, р.17-18).

Демокрацията е феноменологична, повърхностна, тя не може да бъде дори вагинален, а само епидермален сърбеж, тя няма вкус към трансценденциите и Трансцендентното. Тя е за хоризонтални(омасовени, нивелирани и хомогенизирани индивиди), а не завертикални хора каквито са богоносните и човеколюбиви старци-исихасти в Атон, в Оптина пустиня, или будистките монаси в Индия и Непал. Затова всички демократични движения тревожат и измъчват чувствителните, религиозните, вглъбените хора, хората на високата умствена и духовна култура, довеждат ги до душевни съмнения, страдания и песимистичен духовен мартириум (мъченичество)…

Моят Бердяев, езотеричният Пророк на Свободата… Персонализираният, екзистенциалният Полъх на Мислеща Евразия…

Copyright © Любомир Христов


Литература

  1. Albert, Mathias. Territorium und Identität. Kollektive Identität und moderner Nationalstaat, Österreichische Zeitschrift für Politikwissenschaft, 28(3), Wien, 1999.
  2. Bauman, Zygmunt. Postmodern Ethics, Blackwell Publishing, 1993.
  3. Bauman, Zygmunt. Wars of the globalization era, European Journal of Social Theory, 4(1), 2001.
  4. Beck, U. Perspektiven der Weltgesellschaft, Frankfurt, 19
  5. Beck, U. Politik der Globalisierung, Frankfurt, 1997.
  6. Berdyaev, N. Truth and Revelation, London, 1953.
  7. Brzezinski, Z. Die einzige Weltmach(Amerikas Strategie der Vorherrschaft), Politick und Gesellschaft, 1,1998.
  8. Bulgakov, S. Dialog zwischen Gott und Mensch, Marbourg,1961.
  9. Chomsky, Noam. Der Neue Militärische Humanismus. Lektionen als dem Kosovo, Zürich, 2000.
  10. Chomsky, Noam. Profit over People. Neoliberalismus und Globale Weltordnung, Hamburg / Wien, 2000.
  11. Dahm, H. Grundzüge Russischen Denkens. Persönlichkeiten und Zeugnisse des 19 und 20 Jahrhunderts, München, 1979.
  12. Friedman, Lawrence. The Horizontal Society, Yale University Press, 1999.
  13. Giddens, Anthony. “Neue Mitte”, “Dritter Weg” – eine moderne Linke?, Die Neue Gesellschaft, Frankfurter Hefte, 5,1999.
  14. Giddens, Anthony. Die Konsequenzen der Moderne, Frankfurt, 1995.
  15. Habermas, Jurgen. Legitimation Crisis, London, 1988.
  16. Lipset, Seymour,M. L`americanisation de la gauche europeenne, Commentaire, Revue Trimestrielle, Paris, Vol.,24, № 95, 2001.
  17. Soros,Geordge. Die Krise des globalen Kapitalismus(Offene Gesellschaft in Gefahr), Fischer Taschenbuch Verlag, Frankfurt am Main, 2000.
  18. Августин, А. Творения бл.Августина, еп. Иппонийского, т. 1-3, Киев, 1914.
  19. Ареопагит, Д. Божественные имена, Киев, 1991.
  20. Бауман,З. Глобализацията(Последиците за човека), С.,1999.
  21. Бек, Улрих. Що е глобализация? Заблудите на глобализма – отговори на глобализацията, С.,2002.
  22. Бердяев, Н. Новое Средневековье (Размышления о судьбе России и Европы), М., 1991.
  23. Бердяев, Н. О назначении человека (Опыт парадоксальной этики), Париж, 1931.
  24. Бердяев, Н. Опыт эсхатологической метафизики (Творчество и объективация), Париж, 1947.
  25. Бердяев, Н. Я и мир объектов (Опыт философии одиночество и общения), Париж, 1934.
  26. Бердяев, Н. Русская идея, Париж, 1971.
  27. Бердяев, Н. Самопознанието, С., 1993.
  28. Бердяев, Н. Смисълът на историята, С., 1994.
  29. Бердяев, Н. За робството и свободата на човека, С.1992.
  30. Бердяев, Н. Царство Духа и царство Кесаря, М., 1995.
  31. Бодрияр,Ж. Илюзията за края, С., 1995.
  32. Дугин,А. Мистерии Евразии, В: Абсолютная Родина, М.,1999.
  33. Радев,Р. Антична философия, С.,1988.
  34. Христов,Л. Универсалиите срещу Човека, С.,2002.
  35. Чоран,Е-М. Изкушението да съществуваш, С.,1999.

Любомир Христов е доктор по философия, професор в СУ "Климент Охридски" и Великотърновския университет. Специализирал е философска антропология в Карловия университет (Прага) и е главен редактор на списание "Философия".

1 коментар:

dialspe каза...

"Егоистът в житейския смисъл на думата все пак може да излезе вън от себе си, да се заинтересува от света на чуждите идеи. Но фанатикът-егоцентрик, безкористният, аскетичният, беззаветно преданият на дадена идея, изобщо не може да направи това - идеята го центрира върху самия него. За нашата смутна епоха са характерни не само изблиците на фанатизъм, но и стилизацията на фанатизъм. Съременните хора изобщо не са толкова фанатични и съвсем не са толкова привързани към ортодоксални учения, колокото това може да изглежда на пръв поглед. Те искат да изглеждат фанатици, имитират фанатизъм, произнасят фанатични думи, правят насилствените жестове на фанатиците. Но много често това само прикрива вътрешната пустота. Имитацията и стилизацията на фанатизъм е само един от начините за запълване на тази пустота. Това означава също творческо безсилие, неспособност да се мисли. Претендиращите на знание на ортодоксалната истина се намират в състояние на безмислие. Любовта към мисълта, към познанието е също и любов към критиката, към диалогичното развите, любов към чуждата мисъл, а не само към собствената.

На фанатичната нетърпимост се противопоставя толерантността. Но толерантността е сложен феномен. Толерантността може да бъде резултат от безразличие, равнодушие към истината, неразличаване на доброто и злото. Това е топлохладната, либералната толерантност, и не тя трябва да бъде противопоставяна на фанатизма. Възможна е страстна любов към свободата и истината, пламенна отдаденост на идеята, но - при огромно внимание към човека, към човешкия път, към човешкото търсене на истината. Свободата може да бъде разбрана като неразривна част от самата истина. И не всичко човек трябва да търпи. Към съвременната нетърпимост и фанатизъм, към съвременната ортодоксомания изобщо не трябва да се отнасяме толерантно, обратното, трябва да бъдем нетолерантни. И на враговете на свободата изобщо не е необходимо да се дава безгранична свобода. В известен смисъл ни е нужна диктатура на реалната свобода. Докато съвременните диктатури се основават на душевен фундамент, който разкрива тежко душевно заболяване. Необходим е курс на духовно лечение.

Това е фрагмент от статия на Бердяев. Що се отнася до горецитираната мисъл, вероятно е перифраза; смисълът обаче е същият - разминаването между думи и дела.

Word of the Day

Article of the Day

This Day in History

Today's Birthday

In the News

Quote of the Day

Spelling Bee
difficulty level:
score: -
please wait...
 
spell the word:

Match Up
Match each word in the left column with its synonym on the right. When finished, click Answer to see the results. Good luck!

 

Hangman