Личности на словото

Мойсей
Роден около 1 500 години преди Христа в Египет. Първият еврейски пророк, записал това, което Бог му нарежда в книга – т.нар. Тора (сега това са първите пет книги от Библията). Става
предводител на целият еврейски народ,(живеещ по това време в тежки условия в Египет) към Обетованата земя. Интересно е, че Мойсей загатва,че ги е въртял в кръг 40 години за да си отидат тези, които все са оплаквали съдбата си и са внасяли смут и песимизъм в народа.
Така от новото поколение, което не помни какво е било положението в Египет се създава Израил. Прогонват чрез меча си живеещите там езически племена и трайно се установяват приблизително на същата територията на която през 1948 г. се
създаде новия Израел.
Дори и на Мойсей не е позволено да стъпи в новата земя, а само да я огледа от едно възвишение, малко преди смъртта си.
Подобно на другите големи пророци гробът му е неизвестен. Но този на най-големият му помощник - брат му Аарон е. В момента се намира на едно възвишение в Йордания и е една от светините на
тази мюсюлманска страна!!!
Стария завет добре описва колко трудно Мойсей налага на народа Божието послание, как повечето искат видим бог – златен телец, как негодуват и недоволстват, как част от царете връщат
временно Израил към езичеството и старите сатанински култове – мистерии. Когато пък е изпратен Христос за да даде за последно
истинското знание на целия свят, мрака не може да разчита на езическия шаманизъм и шарлатанство повече – разпространява секти (манихеи-павликяни-богомили-катари...).
Не искам, а и не мога да пресъздам изразността на
Библията и затова ще свърша дотук разказа си за Мойсей с откъс от нея:
" Защото законът бе даден чрез
Мойсея, а благодатта и Истината
произлезе чрез Иисус Христос ".
/Св.Библия, Ев.от Йоан 1: 17/
Поредното доказателство, че между Мойсей и Христос има приемственост, има завършеност. Тоест Новият завет е най-висш закон за Земята, той е цел. Прочее: да се съобразяваме с реалността,
но да следваме Целта.
==================================================================
Заратустра
Заратустра (на гр. Зороастър) е роден в Бактрия, в семейство на благородник, трудно е да се определи кога точно. Предполага се между VII-VI век пр. Христа. Смята се, че е автор на книга Гатта,
която по-късно бива включена в сборна свещена книга наречена Авеста. Важно е да се спомене, че казаното от него е малко и се съдържа само в Гатта, а Авеста е сборна жреческо-сатанинска
книга, която е създадена по-късно.
Животът на Заратустра се променя, когато Бог наречен от него Ахурамазда, му дава истинското знание и напътствия, които да заменят езичеството. Според мен този човек е изпратен там по това време, за да подготви хората за идващият Мохамед, за интелектуалното и морално повдигане на народа.
Така например преди Иисус е изпратен Йоан Кръстител, виж от Новият завет Йоан 1: 31.
Той учи, че Земята, хората и всичко добро е сътворено от мъдрият Ахурамазда, чрез силата на своя Дух. Но Лъжата и нейните сили започват борба с това дело, в която борба ние трябва да подпомагаме добрите сили.
Ето какво казва Заратустра:
“ Теб считам за свещен Ахурамазда,
когато твоята добра мисъл се появи
пред мен… Трудно е да разпространя
вярата сред хората, че твоите слова са истинни ”.
Той също предупреждава за Последният съд, където на всеки ще се раздаде според делата.
Впоследствие Заратустра бива поканен в двора на цар
Хистасп, откъдето води спорове и дискусии с проповедниците на езичеството. Остава там до смъртта на царя, убит от нахлуващите номади.
Словата на Заратустра погрешно (или умишлено) се щамповат като “дуализъм”. Струва ми се обаче, че във всичко, което завършва на “изъм” има нещо нередно, нещо изкуствено измислено от някои.
Мозъка на психично и физически здравия човек инстинктивно разграничава лъжата от истината. В това няма средно положение.
Буда например проповядва за верността на средният път – да не се изпада нито в една, нито в друга крайност. Но с гореспоменатото няма среден път. Или си с Бог (Истината) или с дявола (лъжата). По
този повод Иисус казва: “Който не е с мен е против мен”. / Лука 11: 23/.
В „Окултна енциклопедия” на С.Тухолка пише:
„ В Персия първоначалната религия на Заратустра била изопачена и Ариман – злото начало бил поставен начело с Ормузд (Ахурамазда).
В Християнството ересите от манихеи до катари, извратени гностически секти въвели поклоничеството на злото начало.
Тамплиерите се кланяли на Бафомет, който изобразявал Луцифер...
Злото действително е тясно свързано с доброто, но то не е равносилно на доброто ”.
==================================================================
Буда
Сидхарта Гаутама е роден около 560 г. пр.Христа, близо до град Капилавасту. Астролози предупреждават баща му, който е цар на Сакхая, че синът му ще остави домът си, ще облече монашеска роба и ще стане Буда – просветен, за да спаси човечеството. Преди да стане това, казват те, синът ти ще види четирима души: изнемощял старец, болен човек, мъртвец и монах.
Естествено баща му, като човек с власт и материална
задоволеност не иска от сина си да спасява човечеството, а да властва и да се наслаждава на живота. Така той се стреми синът му никога да не види тези четири знака.
Сидхарта се оженва на шестнадесет, ражда му се син. Веднъж, когато той е на около 29 години решава да се разходи извън пределите на двореца, за да види как живеят хората. Така той среща четиримата души от предсказанието и разбира, че един ден ще стане жертва на старостта, болестите и смъртта. Забелязва спокойствието и едновременно ведрината и динамичността в лицето на монаха. Ето как решава да се отрече от богатствата и безгрижният живот.
Подстригва си косата, оставя семейството си,
скита из страната за да слуша и се обучава при учители, да изучава йога, подлага се на строга диета...
Така след много години разбира, че изпадането в крайности винаги е грешно и ненужно. Открива Средният път. Някой ще възкликне с насмешка: ”открил е Америка”. Да не забравяме обаче, че Буда е живял преди 2500 години, във време на езичество и мрак.
Търсейки истината се казва, че той достига до просветление застанал под дървото Бо.
Ето още някои от словата на Буда, подбрани в съзвучие с Библията:
„Будността е път към безсмъртие.
Пробуди се. Не бъди ленив. Следвай закона на добродетелта.”
Иисус казва: “Който е познал света, открил е труп.”
Буда казва: “Гледай на света като на сапунен мехур. Гледай на него като на мираж. Царят на смъртта не вижда този, който гледа на света с такива очи.”
Какво са имали предвид и двамата – измамния материализъм – болестта на старозаветните и неграмотни хора. Болестта от която ние младите, нямаме право да боледуваме.
За тези, които не четат свещените книгите на живота, а се задоволяват с теориите на университети и висши училища:
“Дълга е нощта за този, който бодърства. Дълъг е пътят за този, който е уморен. Дълъг е животът за глупците, които не познават истинския закон.”
Важно е все пак да се знае, че в словата на Дао, Буда, Конфуций не се среща думата Създател, нито пък се говори нещо за Него.
Въпреки това те, както видяхме (и както надявам се всеки сам ще се убеди след прочита им) не са далеч от Библията и Корана.
За съжаление в Индия както винаги жреческата каста веднага след смъртта на Буда започва свои допълнения, „учения” и т.н. Та и там, ако човек не знае кое е извора ще бъде подлъган.
Преди Будизмът да се оформи като религия (макар думата да е неточна) в Индия е бил разпространен Индуизма. Неговите свещени книги са:
Веди – предполагаем период на съставяне ок. 1500 г. пр. Хр. Говори се че са най-старите свещени писания, макар че най-важното е че не са писани от пророци, а от жреци. Текстът им е крайно
объркващ и неясен, с изключение на откъслечни изречения.
Естествено имат голяма литературна и културна ценност, както митологиите на Древна Гърция и Рим например.
Упанишади – по-късни източници; по другото отношение са аналогични с Ведите.
Махабхарата, Бхагаватгита, Рамаяна – предполагаем период на съставяне преди 2500 години; също не са пророчески писания.
Преведени са на български с изключение на съпътстващитеги разяснения и тълкувания от по-сетнешни представители на жреческата каста – брамините.
Основните вярвания в Индуизма са: единство на всичко в Брахман – основен бог. Цел на живота – осъзнаване че сме част от бога и последващо единение, завръщане. Самсара – човек или
душата му се прераждат множество пъти. Всеки има определена съдба – Карма и тя заедно с действията в този живот определят следващото прераждане. Пантеона от небесни богове е съставен от
33-ма, а най-висшият от тях е Индра.
Имат вярване, че досега на света са дошли деветима Буди, като последният неправомерно естествено, казват че бил Буда Сидхарта Гаутама. Очакват последният – десети Буда.
Тоест нещо истинско и простовато веднага умело бива превзето от жреците и впоследствие объркано и опорочено.
Историкът Йордан Николов пише:
" Влиянието на традиционните шамани и жреци в Тибет било много силно, будизмът срещнал
сериозна съпротива. Към VIII век Самбхава предприел тактически ход - причислил езическите божества към будизма ”.
Този “тактически ход” създава илюзията че в Тибет цари чист будизъм, както например че в Западния свят цари чисто Християнство… А кое е чисто – чисто е това което е написал самия пророк, а не което някои тълкуват и изменят.
Ето например хода на сектата, която пледира да е обединила всички пророци в едно, учи че дявола е създал света и темподобни:
- манихеи – около III век сл.Христа – в земите на днешен Иран
- павликяни – към VI век – днешна Армения
- богомили – България, към X-XI век
- катари, албигойци и т.н. – в Италия, Франция -
разпространяващи се все по-назапад.
==================================================================
Иисус Христос
Така нареченият “Западен свят” възприема рождената година на Иисус за начало на новата ера, или казано с истински думи за началото на по-висшя завет – Новият завет. Интересно е как има хора невярващи в Христос, което автоматично трябва да значи че не вярват и в Стар завет, Корана и всички места и чудеса свързани с чистата неопорочена вяра.
В Лука 4:6 дявола казва следното на Иисус: “над всички царства и славата им, е мене предадена, и аз давам, комуто искам”.
"Дявола" както вече писахме е условен, събирателен образ, но много често има реални измерения и последствия в нашия живот - злоба, инат, мързел, надменност...
Иисус е роден близо до градчето Витлеем в изключително бедна и скромна обстановка. Такъв е и целият Му живот. Напътства хората, изцерява ги, възкресява мъртви. Избира дванадесет, които
да бъдат винаги до Него за да видят делата Му, за да почерпят от силата и мъдростта Му. След възкресението Си, им се явява за да обяви началото и на тяхното дело – разпространение на истината
по целия свят.
Без възкресение – няма Християнство, тоест нямаше да е разпространено по целия свят, нямаше да има вяра в Богочовечността на Иисус, нямаше свързаните с Него свети места да лекуват и зареждат с енергия.
И.Панчовски: “Безспорно е, че всеки народ си има свои национални герои и пророци, които са го вдъхновявали и ръководили към напредък и успех в историческия му път. Влиянието на някои
велики хора е прекрачило тесните граници на техните народи и те са станали всепризнати духовни ръководители на цялото общество и човечество. Но религиозната и нравствена обнова на света е
свързана с личността, делото и учението на Иисус Христос.”
Иисус разказва следната притча:
" Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: “камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от
Господа, и е дивно в очите ни”?
/Св.Библия, Нов завет, Ев.от Матей 21:33-42/
==================================================================
Мохамед (Мухаммад ибн Абдулах)
Преди да започна с живота на Мохамед, трябва да кажа че мюсюлманите и евреите са братя според първия закон Мойсеев.
Авраам има син от египтянката Агар и му дава името Измаил. Но най-добре да видим извора:
" И пак рече Ангелът Господен на Агар: ще умножа и преумножа твоето потомство тъй, че от множество не ще може да се изброи.
И още й рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание;
той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички - против него; ще живее пред
лицето на всичките си братя.” /16:10-13/
" И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.” /21:20/
" Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар;
и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам, Мишма, Дума, Маса, Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма.
Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.” /25:13-16/
/Св.Библия, Стар завет, Първа книга Мойсеева/
Както виждаме наистина потомството на Измаил живее в пустинята и е „между човеците като див осел”. Поредното сбъднато Библейско пророчество.
Мохамед (Мухаммад ибн Абдулах) е роден около 570 г.сл. Христа в град Мека, чиито баща умира седмици преди това и го оставя под грижите на дядо му. Едва навършил осем години той вече е кръгъл сирак и негов наставник става чичо му Абу Талиб.
Отначало се прехранва като пастир, по-късно като придружител на кервани. На 25 години се оженва за Хадиджа, вдовица от знатен търговски род.
На 40 години започва да чува гласа на архангел Гавриил, впоследствие осъзнава ролята си и започва да записва всичко чуто.
Ц.Теофанов:
" Имал авторитет на солиден и уравновесен
мъж, но подобно на останалите Божи пратеници в началото го разбирали малцина. Близките му от рода Курайши посрещнали проповедите му с присмех, наричали го “луд поет”, “магьосник”.
Трудно им било да скъсат със езическите си вярвания, а от друга страна виждали заплаха за властта си в Корана, който осъжда алчността, лихварството, гнета.
През 630 година Мухаммад повел към Мека 10-хилядна
бедуинска войска и влязъл в града без бой, като не позволил да го опустошат. Посетил Кааба, повалил кумирите и обявил храма за ислямска светиня.”
В.Соловьов:
" Дните на персийското, както и на византийското
владичество в Арабия са преброени. В Мека се е родил човекът, чрез когото се изпълняват древните Божии обети за Измаил, неговия праотец, дадени чрез Мойсей в Библията:
“Ангелът Господен пак рече на Агар: ще умножа и преумножа твоето потомство...” /Битие 16 : 10-12/
Измаил е син на Авраам, т.е. мюсюлманите са кръвни братя с евреите (макар че всички хора са кръвни братя помежду си)".
Ето какво е записал Мохамед в Свещеният Коран за Иисус (Иса), Старият Завет (Тората) и Новият Завет (Евангелието):
" И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариям, да потвърди Тората, което бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и поучение за богобоязливите.”
/Сура 5,част 6, 46/
Няколко месеца преди смъртта си през 632 година, Мухаммад изпълнил т.нар. “прощално поклонение” пред храма Кааба.
Както Библията, така и Корана притежават един неподражаемстил, отличаващ ги от всяка друга книга. Не може да бъде надмината мъдростта и редът на словата, положени в тези книги на живота.
Историята дотук доказа това.
Естествено писахме че във всяка книга има и истина и лъжа, и уловки и т.н. Така че търсенето и поуките са вечни, а пристрастията опасни.
" Хвала на Аллах – Господа на световете
Всемилостивия, Милосърдния
Владетеля на Съдния ден
Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем
Насочи ни по правия път,
Пътят на тези, които си дарил с благодат,
а не на тези, над които тегне гняв, нито на заблудените ".
/Свещен Коран, Първо знамение – Сура Откриване/
" Когато Аллах рече: “О, Иса (Иисус), Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези,
които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.
А онези, които не повярваха, ще накажа с тежко мъчение в земния живот и в отвъдния. И не ще има за тях избавители ".
/Свещен Коран, Сура Родът на Имран (Ал Имран), стих 55, 56/

 

http://www.esencia1.info/static.php?page=static090323-113728