Декларация на Съвета на Европа

Декларация за свободата на съобщенията по Интернет (Страсбург, 28.05.2003)
(Приета от Комитета на министрите на 840-тото заседание на постоянните представители)

Държавите-членки на Съвета на Европа,
Напомняйки за ангажимента на страните-членки по отношение на фундаменталните права на свободно изразяване и информация, както са гарантирани от Член 10 на Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи;
Предвид, че е необходимо да бъде препотвърдена свободата на изразяване и свободно разпространение на информация по Интернет;
Като същевременно осъзнават необходимостта от балансиране между свободата на изразяване и информация и другите законни права и интереси съгласно Член 10, параграф 2 на Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи;
Напомняйки в това отношение за Конвенцията за киберпрестъпленията и препоръката Rec(2001)8 за саморегулиране относно съдържанието в киберпространството;
Освен това, напомняйки Резолюция № 1 на 5-тата Европейска Министерска Конференция по политиката на средствата за масова информация (Солун, 11-12 декември 1997 г.);
Обезпокоени относно опитите за ограничаване на публичния достъп до съобщенията по Интернет поради политически причини или други мотиви, противоречащи на демократичните принципи;
Убедени в необходимостта да бъде твърдо декларирано, че предварителният контрол върху съобщенията по Интернет, независимо от границите, трябва да продължи да се прилага само по изключение;
Освен това, предвид съществуващата необходимост да бъдат премахнати препятствията за индивидуален достъп до Интернет и по този начин да бъдат допълнени вече предприетите мерки за определяне на пунктове за публичен достъп съгласно Препоръка № R (99) 14 за универсално обслужване на обществото по отношение на новите съобщителни и информационни услуги;
Убедени, че свободата на предоставяне на услуги чрез Интернет ще допринесе за гарантиране на правото на потребителите да имат достъп до плуралистично съдържание от разнообразни вътрешни и чеждестранни източници;
Убедени също, че е необходимо да бъде ограничена отговорността на провайдерите на услуги, когато те само пренасят информацията, или когато добросъвестно предоставят достъп до трети страни или поместват текст на трети страни;
Напомняйки в това отношение Директива 2000/31/EC на Европейския Парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно определени правни аспекти на услугите, предоставяни от информационното общество на вътрешния пазар, по-конкретно електронната търговия, (Директива за електронната търговия);
Подчертавайки, че свободата на съобщенията по Интернет не би трябвало да бъде в ущърб на човешкото достойнство, човешките права и основните свободи на други хора, по-конкретно непълнолетните;
Предвид, че трябва да се намери баланс между зачитането на волята на потребителите на Интернет да не бъде разкрита тяхната самоличност и необходимостта органите на изпълнителната власт да проследят онези, които са отговорни за престъпни дейсттвия;
Приветствайки усилията на провайдерите на услуги да съдействат на органите на изпълнителната власт, когато попаднат на незаконно съдържание в Интернет;
Отбелязвайки важността на сътрудничеството между тези органи в борбата им срещу такова съдържание,
Декларират, че се стремят да се придържат към следните принципи в областта на съобщенията по Интернет:


Принцип 1: Правила за съдържанието в Интернет

Страните-членки не трябва да налагат ограничения върху съдържанието по Интернет в по-голяма степен от онези, които се прилагат по отношение на другите средства за пренасяне на съдържанието.

Принцип 2: Саморегулиране или съвместно регулиране

Страните-членки би трябвало да поощряват саморегулирането или съвместното регулиране относно съдържанието, което се разпространява по Интернет.

Принцип 3: Липса на предварителен държавен контрол

Обществените власти не трябва да отказват на обществото достъп до информация и други съобщения по Интернет, независимо от границите, чрез генерално блокиране или мерки за филтриране. Това не възпрепятства инсталирането на филтри за защита на непълнолетните, по-конкретно на местата, до които те имат достъп, като училища или библиотеки.

При условие, че се спазват средствата за защита, предвидени в Член 10, параграф 2 на Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи, могат да бъдат предприети мерки за принудително сваляне на ясно идентифицируемо съдържание в Интернет, или алтернативно, за блокиране на достъпа до него, ако компетентните национални власти са взели временно или окончателно решение относно неговата незаконност.

Принцип 4: Сваляне на бариерите за участие на физически лица в информационното общество

Страните-членки трябва да насърчават и поощряват достъпа на всички до съобщенията по Интернет и информационните услуги без дискриминация и на приемлива цена. Освен това, активното участие на обществото, например чрез съставяне и поддържане на индивидуални уеб страници, не би трябвало да бъде предмет на никакво лицензиране или други изисквания в този смисъл.

Принцип 5: Свобода за предоставяне на услуги по Интернет

Предоставянето на услуги по Интернет не би трябвало да бъде предмет на специални разрешителни режими единствено на базата на използваните средства за пренасяне на данни.
Страните-членки би трябвало да потърсят мерки за поощряване на плуралистичното предлагане на услуги по Интернет, което задоволява различни нужди на потребителите и социалните групи. На провайдерите на услуги би трябвало да бъде разрешено да действат в нормативна рамка, която им гарантира недискримиран достъп до национални и международни далекосъобщителни мрежи.

Принцип 6: Ограничена отговорност на провайдерите на услуги по Интернет

Страните-членки не би трябвало да налагат на провайдерите на услуги общото задължение да наблюдават съдържанието на Интернет, до който осигуряват достъп, което пренасят или съхраняват, нито да търсят активно факти или обстоятелства, указващи за незаконна дейност.
Страните-членки следва да се погрижат провайдерите на услуги да не бъдат подвеждани под отговорност за съдържанието на Интернет, когато тяхната функция, както е дефинирана в националния закон, се свежда до пренасяне на информация или осигуряване на достъп до Интернет.
В случаите, когато функциите на провайдерите на услуги са по-широки и те съхраняват съдържание, произхождащо от други, страните-членки могат да ги държат съвместно отговорни, ако не действат експедитивно за свалянето или деактивирането на достъпа до информация или услуги, веднага щом научат, както е дефинирано в националния закон, за незаконния характер, в случай на иск за щети, на факти или обстоятелства, разкриващи незаконността на дейността или информацията.
При дефиниране съгласно националния закон на задълженията на провайдерите на услуги, както са посочени в предходния параграф, трябва да се обърне необходимото внимание на зачитането на свободата на изразяване на онези, които първи са предоставили информацията, както и на съответното право на потребителите да получат информацията.
Във всички случаи горепосочените ограничения на отговорността не би трябвало да се отразяват на възможността за налагане на възбрани, когато от провайдерите на услуги бъде поискано да прекратят или предотвратят до възможната степен някакво нарушение на закона.

Принцип 7: Анонимност

За да бъде осигурена защита срещу наблюдаване в мрежата и за да се стимулира свободното изразяване на информация и идеи, страните-членки би трябвало да зачитат волята на потребителите на Интернет да не бъде разкрита тяхната самоличност. Това не възпрепятства страните-членки да предприемат мерки и да си сътрудничат с оглед да проследят онези, които са отговорни за криминални действия, съгласно националното право, Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи и други международни спогодби в областта на правосъдието и полицията.