ДЪГА - ПРОСТРЯНА ЧЕРГА

Записките на Ди Ал Пе

ПОД РЕДАКЦИЯТА НА Г-Н НИКОЛАЙ ГЮЛЕВ

Самиздат ”Лотос и Роза”

първо съкратено издание

ПОСВЕЩЕНИЕ

На Але

с благодарност

за люботърпението

ИЗНАЧАЛИЕ

Аз пътувам, лудувам, смея се, танцувам... Но преди да прочетете моите откровения нека си припомним словата на Джиду Кришнамурти от „Първата и последна свобода“:

Има надежда в хората, а не в обществото, не в системите, организираните религиозни системи, надежда има във вас и в мен. Когато цитирате Бхагавад Гита, Библията или някоя китайска свещена книга, вие просто повтаряте, нали? А това, което повтаряте не е истината. То е лъжа, защото истината не може да бъде повторена.

Триъгълника на понятията в моя живот е :

ТВОРЧЕСТВО

ОБЩЕНИЕ СЛУЖЕНИЕ

Общението е Общуване по Пътя към Съвършенство. Служението е Предназначението на Пробудилият се Човек. А Творчеството е Плода на собственият ни изчистен Изказ.

ИЗ-РАЗ-И ...

Ако няма зор има По(-)Зор !

Живеещият с миналото си е обречен.

Животът е взаимно даване на възможности.

Залезни планове за утре.

Изборът е извор на благодат

Оцеляващият живее между лишения и изкушения.

Следвай Пътя си, приемай с радост и бъди щастлив!

Трудностите изграждат и каляват характера на човека

“Нещастието е велик учител,

чийто уроци са жестоки”.

Оноре дьо Балзак

В живота мой обикновено всичко става или прекалено рано, или прекалено късно. Именно това ме е карало да се мятам, като риба на сухо, между отчаянието и жизнерадостта! Но когато – тогава, колкото – толкова.

Нямам детство – болестите ми го отнеха.

Още от малък си бях луда глава. С останалите деца играехме къде ли не. И така в един хубав летен ден, решихме да играем гоненка върху старата баня. Но не успях да взема един завой и паднах отвисоко...

Благодарение  на това се зарових в Света на книгите – станах книжен човек с книжни идеали.

Появи се първият Истински приятел. От него ми остана ходенето по чукарите и любовта към конете.

Годините минаваха и в живота ми се появи Вторият приятел.            Седяхме на един чин, говорехме за възвишеи и обикновени неща.

Един единствен път се събрахме на бреха на морето. И тогава ми бе пукната главата с бурканче от пюре...

Имаше време, когато бях недоволен от своите Приятели. Дори си мислех, че не ме заслужават. Но всичко се преобърна и сега аз не мога да отвърна достойно на тези, без които не можем. Затова нека не роптаем излишно и се опитаме да простим, за да не останем сами.

Така аз вечно търсех приятели. И често ги губех. Но след като едно момиче ме пречисти, мога “света да пребродя за две ръце протегнати насреща”.

Е, НЕ, НИЕ

Е, това е!

„Не, няма тъжни дни – има любов!“ - изпя Йорданка Христова.

„... безотчайно и вечно не, както преди – изпя Лили Иванова.

„Не нам, не нам, а имени твоему“ - пише на Руския паметник в София.

Моят път на Лотоса и Розата е от Единство до ЕдинЕниЕ!

ЕдинЕниЕ – Един е ние и Ние сме Един.

НИЕ – това сме Събожниците творящи Битие.

Наскоро се спомина Акаша. В нейното „Аз съм“ в www.trudno.com намерих подобна изповедност:

„Аз Съм Ние.

Ние е в Мене, и Аз Съм в Ние.

Ние Сме  е Аз Съм.“

„I Am We.

We is in Me, and I AM in We.

We Are is I Am.

На 27 януари 2006 г. Але ми направи подарък, връчвайки ми книгата на Дийпак Чопра „Живот без болест“ с надслов: „Вечната промяна“. Ето малък откъс от нея:

„Застанете и познайте,

че Аз съм Бог.“

Псалтир, 45:11

Едно е всичко и всичко е едно

Действителността съществува защото вие сте дали своето съгласие за това. Всеки път, когато действителността се променя споразумението е било нарушено. В историята на науката този факт се смята за промяна на парадигмите.

Парадигмата сама по себе си не е факт, а концепция или схващане за нещата. За да бъде променена действителността, това схващане или концепция трябва да бъде възприето, което може да стане само на равнище колективно съзнание.

Ню Йорк и Лондон или за Найлона (Ny-lon^*)

Ангелчето, Гарджето и Малкият са три приятелки.

На концерта на Копчетата при тях дойде Лешояда. На “своите криле” той отнесе Малкия. След време в “SILVER”а на концерта на “Пиф” Гарджето и Лешояда направиха крилат танц. По – късно Ангелчето “отлетя”, а Малкият пое към далечни земи. Гарджето и Лешояда се срещаха в заведенията на различните. Една нощ Гарджето дойде в заведението гдето край дверите бе поставена снимка “Ny – lon Live”. То бе разтревожено и объркано.

- Вече не зная какво е приятелството?!

Лешояда отвърна не толкова с думи, а с танц и нежност. Фреди пееше:

- “Кой иска да живее вечно”.  “Who wants to live forever”

- “Искам да съм свободен”. “I want to be free”

- “Шоуто трябва да продължи”. “The show must go on”

Руска песен. Покана за танц. Гарджето танцува с мъжка страст и ярост, а Лешояда с женска нежност и мекота. И в един миг устните са толкова близо...

- Тръгвам си – рече Гарджето.

- И аз... – каза Лешояда.

Навън мъж се облекчава на ламаринената ограда.

- Накъде си? – попита Лешояда.

- В своя си посока – отвърна Гарджето.              

- А не можем да изберем двама някаква посока!

- Не!

Продължават заедно. Лешояда я хваща за ръка. От нея изпада жълто ластиче за коса.

Разговор на раздяла.

- Лешояде, ти си съвършен човек!

- Не, просто се опитвам да бъда истински!

- Но ти си истински...

- Благодаря, беше много мило.

- Довиждане!

- Успех!

ОТКЪСЛЕЦИ

Истината е във всяко листо, във всяка сълза.

Алционе^*

На Друг(ар)ите

Разговор. Кафе.

Среща. Накъде.

Е добре –

Почивка или блян – живота е път желан.

На Вапцаров

Отново думата си удържа

и пак без пукната пара,

на път си тръгнал към върха,

без хляб дори, но с вяра в бъдните дни. 

Пролет. Сахат тепе. Каменна къща.

Среща с птичарите. А децата сторили са чудо.

Камъкът положен да приема водата

днес е разцъфтял с полегналите в него

*0 роза и листенца.

Деца. Тухли. Игра.

Наковалня. Чайник. “Червен пипер”. 

Камък. Широка лъка. Гайда. Чанове.

Овце по моста преминават.

Песъчинките в подмолите остават.

Музиката е вълшебство –

тя е детство. Чрез нея

най-добре са изразени

чувства, блянове, мечти,

когато думите безсилни са били!

От Кара бунар Кара Петър идеше, светлоносна душа имаше.

В дълбока вода окъпана, чанове си носеше и гайда за възлюблена.

На музиката се обрекъл, но живота не отрекъл.

На “избранници” свиреше под открити небеса и твореше чудеса.

И Господ го дари чрез ангел за син му се яви.

Възможност. Друг път.

Време за ред. Напред.

Крила. Небеса. Орел. Самота.

Скала. Пилета. Пръв полет. Красота!

Кръст в риба.

Слънце в мрак.

Има надежда.

Седя си на бара. Пея мантри. Арабска нощ е.

Урок по танци. Къна. Цъфнала ръка.

6 януари 2005г. Клуб „НО“.

Слана върху трева.

Белязана душа.

Простота.

Водка „Тройка“.

„Борзой“ - „Савой“.

Стоп. „Сянка“. „Куйн“

Следа. Смъртни ли сме?!

Цветя червени. Бурен жълт. Вятър.

Звуци игриви. Усмихната жена. Чинарово листо.

Кое е преходното?!

На Нея

Небеса. Вода. Капка.

Мома. Сълза. Осолена звезда.

Есен. Крайбрежен град. С приятелка седиш на бара. Повей на вятър. Падащи листа. Тя излезе да си поиграе с тях. И получи своето име - Танцуваща с листата.

Момичето обичаше да се къпе на свещи. Душата и бе светла и искряща, а тялото и подобно  свещ откликваше на възвишените и пориви. Веднъж за своя воден обред тя използува свещи от четиридесето на дядо си. А родителите и се скараха... Те не разбраха, че в пречистеното тяло на тяхното дете се е превъплътил духът на предците...

Стройно момиче пред мене върви.

Ръка. Бутилка. Цвете.

Вятър с листенцата си играе.

Бутилката в кофата. Цветето в дланта.

Всичко е на мястото си. 

Градина. Обърнато колело.

Момиче в червено откъсва липова клонка

Гальовно удря задната гума.

Защо ли?

Малко момиче избягва с мъж – неведнъж. Първият мъж. Първият акт.

- Не помня как е било – беше ми едно...

Фанелка. Среда на бедро. Приятел.

- Защо си гола ?! Ще ти завия бушона!

След време – тя е жена. Вижда го на 200 метра и беж към дома.

Какво ще е продължението... на сериала...

Добрата Лунна Фея

Зима. Сняг. Белота. Чистота. Двукатна къща в крайречно селце.

Малко момиче отива в другата стая да спи на леглото на Снежанка. Оставя насаме двама влюбени.

В пещерата мъжът греши. Предчувствие за раздяла. Прекрасни стихове в “нашата тетрадка”.

Борба за Любовта. Мерцедес. Приятелката поднася букет от пет орхидеи.

Но идва краят в Деня на Детето.

Стихът “Ако”. Среща пред църква до детска градинка.

Камъчетата в нейните ръце “проговарят”.

Септември, колело, път. Заваля и той си спомня нейните слова:

- “Дъждът е щастие!”

Не успяват да тръгнат с колела. Тайната е разкрита.

Избеляла покривка на цветя.

- “Не си стар и грозен”.

С влак до морето. В пристанището платноход.

Самоход. “Беседка”. “Война”. “Чисто небе”. Безкрайна нощ. Сближени души. Мъжът е  Син Магьосник.

Утро. Чешми. Скална обител. Бяг. Катакомби.

Успешно придвижване. Представяне на приятели.

Църква. Прекрасно песнопение.

-“Но защо има толкова малко хора?!”

Плаж. Море. Мелница. Дъжд. Камъни. Прегръдка. Нощ. Грешка. Утро. Прошка. “Изненада”. Излет. Долина. Извор. Студено море. Песен – крясък.

Утро. Мляко и смокини. Изпращане.

Късна среща. Село. Зима. Първичност. . .

Град. Грубост. Дума. Болка. Утеха. Сън. . .

Разминаване. Нова година. Среща. Колело. . .

Камен бряг. Огън. “Конец”. Тя е пораснала.

Прекрасните писма престават. Гласове “по жицата”.

Кога ли ще се срещнат?!

Утро. Събуждането е усмивки. Мъжът тръгва към Юмрука с момичето дарило му вода.

Изгрев. Разговор. Раздяла.

Той тръгва нагоре към върха,а тя надолу към групата...блажени мигове

На върха с Изгрева

Отново съм Сам-Ин .Къде ли си Т-Он-И

Днес и сега?!

Правилната посока е градивната.

РАЗ,ДВА,ТРИ.

Всичко ще се нареди.

ЧЕТИРИ,ПЕТ,ШЕСТ. 

Дръзко!

Продължи напред!

Имаш ли пари?!

Тръгнал към мечти

Звезден човек бъди!

Едно споделяне.

Един танц.

Един човек

В нощта...

Чудесен е света!

ЧУЖДИ И НЕЧУЖДИ МИСЛИ

На Мелничката нарекла ме Цитата!

Топла вечер. Цъфнали липи. Кафе “Макс”. Разговор с приятели;

- Защо толкова често цитираш ?

Твърде много хора са живели преди нас, твърде много неща са казани и записани, затова е твърде трудно да кажеш нещо ново, нещо различно. Затова понявга използваме изреченото или записаното преди нас.* * *

ОЦЕЛЯВАЩИЯ ЖИВЕЕ МЕЖДУ ЛИШЕНИЯ И ИЗКУШЕНИЯ

Положението е мое, защото то е образ на моя свободен избор, и всичко това, което то ми предоставя е мое, доколкото то ме изобразява и обозначава. Нали аз съм този, който определя доколко са неблагополучни нещата и доколко те са непредвидими, когато вземам решения за себе си. Ето защо няма случайности в живота; едно обществено събитие, което избухва внезапно и ме увлича, не идва отвън; ако аз съм въвлечен в една война, тази война е моя война, тя е по мой образ и подобие и аз я заслужавам.

Жан Пол Сартр

    “Свобода и отговорност”

В началото на ХХІ век един мъж, за да излезе начисто, прие да бъде оцеляващ. Пример му бе Великия Гетсби.

Жилището му бе един подвал в Града под тепетата. Спеше под земята. Будилник му бе дрънченето на кофите за смет… Първото, което виждаше, когато излизаше на светло, бяха звездите на стената на къщата отсреща. Те му припомняха за прохладната нощ и чудните сънища, за мечтите и приятелите – тези без които бихме се загубили.

Работеше като строител, благодарение на близки хора. Учеше се на търпение и спокойствие. С получените пари се препитаваше и строеше полека–лека своя “пясъчен замък на мечтите”.

Беше открит и откровен и затова приятелите му се множаха. Усмивката не слизаше от лицето му. Непринуденият смях бе нейно естествено продължение. Олицетворение на живота му бе танцът. В него въплътяваше своята страст и копнеж за близост и топлота. Музикантите свиреха по-добре, когато той беше в движение пред сцената.

Пътуваше по всемъзможни начини – било в търсене на работа, било за да отвърне на нечий сърдечен зов или да стигне до “свещени места”, за които жадуваше душата му. Книгите бяха негови постоянни спътници. И те като него пътуваха от приятел към приятел. водеше си записки, за да предаде вълшебството на ежедневието. Подготвяйки се да издаде книга, раздаваше своите откровени послания за красота и човечност.

Преодоляваше трудните мигове с помощта на приятелите си. Отблагодаряваше се раздавайки се, помнейки песента:

“ - Ако си дал от себе си, не си живял напразно.”

VIA VITA EST

(чужди и нечужди мисли)

Пътят живот е и животът път е!

Дълго, пределно дълго ходих на “едни и същи места, с едни и същи хора, по едно и също време, по едни и същи причини”!

Вярно е, че не можеш да се окъпеш в една и съща река два пъти. Затова понявга вървя “по стари пътеки, към стари и познати, за стари неща”.

Години  ми бяха нужни, да надмогна очакването на обаждането на познат да тръгна на нейде по белий свят.

Сега веч обикновено тръгвам сам (Но, не защото не приемам) някого (никого) до себе си). Просто повечето ми приятели и познати са заети. А изпълнени с радост са онези попътни съпреживени часове?!

Учителят Гецуан казал

-“Кеичу, първият майстор на колела, направил две колела. Всяко има петдесет спици. Да предположим, че отрежете главината? – Ще има ли тогава колело?”(1)

С двете колела на моето колело се движа в Колелото на Живота. Себеосъществявам се пътувайки към нови хора и нови земи за нови (и дейности. Природните гледки.)  ме предразполагат към съсредоточаване и самовглъбяване.

Ще завърша с една Дзен случка:

- “Джошу се обърнал към учителят Нансен:

- Кой е верният Път?

Нансен отговорил:

- Всекидневният път е верният Път.

Джошу запитал.

- Мога ли да го науча?

Нансен отвърнал:

- Колкото повече учиш, толкова си по-далеч от Път.

Джошу полюбопитствал:

- “Но, ако не го изучавам, как ще да го узная?”

Отговорът на Нансен бил:

- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай.

За да се озовеш на него разтвори себе си широко като небето”.(2)

Послепис:

Щастлив е оня човек намерил Пътя свой в живота. Разбира се без трудности не може. Те са неразривна част от съществуването ни и нека ги приемаме като пратени(ци) свише и преодолявайки ги да носим достойно кръста свой (Колелото погледнато отгори има формата на кръст!)!

Ще завърша с мисълта на Ваклуш Толев:

  “Трудът ни Сизиф не е безмислен, поради липсата на отчаяние,

а отчаянието е наказание за нашето безверие!”

(Тази мисъл с рисунка на труженика стоеше на вратата  ми в заслона “Орлово чука”, където бях хижар екскурзовод !)

Написано за Радост с вдъхновение.

гр. Пловдив лето 2000

1 и 2 са взети от книгата “Дзен будизъм - въведение, оригинални текстове” - 1990 година, гр. София, изд. “Логис”, стр.   и 23.

Г-н Ваклуш Толев е Учител на Общество Път на Мъдростта

Камен бряг – свещено място и “рай за децата на цветята”

За описание на това прекрасно кътче на нашето Северно Черноморие на Южна Добруджа ще използвам началото на разказа “Хорай” на Коидзуми Якумо:

  “Синьо видение на губещи се във висините дълбини – море и небе са се слели в сияйна омара...

Утро на пролетен ден.

Само небе и море – лазурен безкрай...

На преден план игриви вълни проблясват сребристо, нишките на морската пяна се вият във водовъртеж.

Но малко по-нататък не се долавя движение, нито багри: мътното топлосиньо на водата се разлива и разтваря в синевата на въздуха. И няма хоризонт. Само устремена в безкрая далечина – под краката ти е бездънна пропаст, а над нея се извисява необятния небесен купол и с височината палитрата става все по-наситена...”

Човек се чувства добре на свещените места. Това съм го разбрал от “скaлната си лудост” – завърших курсовете по алпинизъм и пещерно дело в “монашеската долина” – Поломието (там бях и хижар-екскурзовод на заслон “Орлова чука”).

По време на странстванията ми с колело достигнах и до други бленувани, жадувани от душата ми места.

До Огънчето всяко лято се събираме приятели, за да споделим спомени, мисли и чувства и пречистени, след това продължаваме пътя свой...

Моите приятели “каменните хора с широки души” не са прости хора, а планинари, катерачи, пещерняци, хора, изучаващи археология, архитектура, философия и т.н., които добре знаят “Златното правило”:

  “Злополуките стават поради надценяване на собствените сили или подценяване на природните дадености!”

Миналата година Орлето се изложи и се наложи да го вадят от “пропастта”. Но досега никой от приятелите ми не се е преселил в отвъдното на Камен бряг – там, където се отива със съответната нагласа и подготовка!

Огънчето се намира между две скални гробища – пред казана на селото и на Яйлата, където пред изкопаните във варовика (с включения – древни организми (амонити и др.)) гробове има три величествени каменни стъпала. Това според някои знаещи е храм на Дарзала – тракийският бог на Слънцето. Младежи са били хвърляни върху копия, като пратеници в отвъдното.

Според легендата (обожествяваният по-късно) Залмоксис се е върнал...

Неслучайно тук “децата на цветята”  посрещат “Утрото на 1-ви юли” – (поредната) Нова година, на Новите хора от Новата епоха.

Не е случайно и това, че “... най-слънчевото момче. Най-обичаното. Най-топлото.”, се е преселило в отвъдното именно там. Траките са празнували, когато някой е починал. А ние си имаме песен народна:

“Ако й умра, йощ загина, немой да ме жалите,

кръшно оро заиграйте, мене спомняйте.”

От филма “Високи ледове” съм запомнил следното:

- “Какво искаш да ти кажа? – Истината, или чистата истина?!”

От достоверен източник научих: “Живко се е държал безотговорно – викал “А-а-а..., У-у-у...!”, подскачал. И когато му казали:

*1 “По-кротко. Внимавай!”

*2 “Няма страшно. Аз тук съм идвал толкова пъти...” – отвърнал той.”

(Предавам случката по смисъл. Малцина са тези, които могат да предадат с точност думите, изречени от някой преди време.)

Но в тъмното се случило непоправимото (но в тъмнината станала бедата!)...

*3 “Загубите са знаци, които трябва да разчетем” – каза един приятел край Огънчето.

Аз загубих колежка – алпинистка, но го преодолях и преосмислих и сега продължавам да странствам.

Глупости са туй да се поставят парапети (трябва да ги имаме в главите си!) и да се направи палатков лагер. Поради парична немощ, не можах да регистрирам Дружество за Общуване с Природата “Камен бряг”. Устава, прехвърлен на дискета, нося постоянно в джоба си заедно с личните си вещи. А идеята ми е заедно с приятели да се развива мек, селски, екологичен и свещен (включително и отшелнически) туризъм, което е в съзвучие с това “свещено място”.

Някога, идвайки към брега, можеше “да луднеш” от “равнината”,  където скалното плато и морето се сливат. Сега кръстът на Бени нарушава възприятията (древните не са оставяли “видими” надгробия).

Послепис: “Девет месеца без единствения ни син Михаил – Слънчицето.

“От много върхове надничам,

спущам се по всичките наклони

и в бездната се губи моят път...”

Пейо Кр. Яворов” – из посмъртник, видян до “Петте кьошета” в София!

СътворЧЕСТво

Школа "ЕдинЕниЕ"

ВъвЕдЕниЕ

Пътят ми е от Единство до ЕдинЕниЕ.

На 27.01.1983г. след прочитането на книгата "Йога" на инж. Венцеслав Евтимов,започнах да практикувам.Йога в превод означава Единство - целта е сливане на личния дух Атман с вселенския Брахман.

Преминах през много книги,практики,погледи на приятели,пътувания,изгреви и залези,докато се реших да бъда ръководител на СъБор/сбор на приятели/ "ЕдинЕниЕ" - "един е Ние и ние сме Един".

"Вярвам в Единния" - това ни обЕдинява.Моето предложение е сбор от усещания за ВсЕмира от различни точки на земния Шар.

СЕТИВНОСТ

лъч

усещането,че си

изгрев

усещането,че си

живот

усещането,че си

сутрин

усещането,че си

завеса

усещането,че си

вятър

усещането,че си

жажда

усещането,че си

стих

усещането,че си

лъч

Павлина Михайлова

ПрЕдложЕниЕ(projekt) “ЗЕМЯ - НЕБЕ - ОРЛОВО СЪРЦЕ”

VII. МОЯТ ПЪТ

Моят път

Нагоре

Е обратен на посоката

На падаща звезда…

Остава ми

да вярвам,

че за разлика от нея,

аз ще смогна

да се върна пак

на моето небе-

Земята.

Из “Търсете българския алпинист”

на Анастас Стоянов

Животът е Танц между двете двери на безсмъртната душа-раждането и смъртта.

Танца е първично вдъхновеиие-той е всяко изчистено движение!

- Ти си поет на движението! - рече Художникът.

- Радвам се когато танцуващ цветисто и рисуваш картини във въздуха – каза Музикантът.

Дядо ми - Никола Кръстев Петров - Бачо Кольо беше възпитаник на френския колеж в Пловдив.Свирил е в Униатската църква,а бе погребан като комунист.В Каварна основава девически хор и духов оркестър.Беше композитор и учител по музика.

И мен научи да свиря на акордеон.Но се скарахме - проявих Ненооларския инат и станах танцьор,а баща ми и сега свири на тромпет.

ДВОЕЗВУЧИЕ

Какво е това музиката?                                     Музиката е вълшебство -

Звуци?Ритъм?                                                       тя е детство.       

-Мелодия. . .                      Чрез нея най-добре са изразени

Треска?Пулс?                                                         нашите чувства,блянове,мечти,

-Терзание. . .                      щом думите безсилни са били.

Свобода?Пропаст?

-Мълчание. . .                   Седя на бара.Пия бира.Пея

Смисъл?Живот?                                                   мантри.Арабска нощ е.Урок

-Изгнание. . .                     по танци.Къна.Цъфнала ръка.

Тихо,не плачи.

Есен.Крайбрежен град.

С приятелка седиш на бара.

Една струна трепна и разтревожи                     Вятър.Падащи листа.Тя

акустичната тишина на нощните                      излезе да си поиграе с тях. 

улици.                                                                     И получи своето име -

Един миг се сви от болка и,обезумял,              Танцуваща с листата.

скочи в пропастта на времето.                              Димитър Петров

Един луд го последва от беззвездния                из "ДЪГА-ПРОСТРЯНА ЧЕРГА"

си прозорец. . .

Една болка раздра асфалта и се притаи,

задъхана,в ръба на бордюра.

"...This is the end,my only friend,the end..."

Някъде високо Млечният път се

прекръсти и пак увисна в очакване. . .

Остана само музиката.

Мила Въжарова из "КРЪГ"

В Каварна-родния крайморски град-наследих от вуйчо си две неща: занаят/каменоделство/ и дом на улица "Пейо Крачолов Яворов".Нему принадлежи стихът:

И винаги напред ,

и всякога надиря…

Аз вечно диря.

Сетне в Русе опитах пантомима при Йордан де Мео,преди народните танци загрявахме с балетен  екзерсист,преминах през аеробика,класически танци и акробатичен рокенрол.А великата глупост, която извърших е, че се отказах от формация “Пластик”…

ВСИЧКО,КОЕТО има истинска стойност в живота , е възникнало от медитацията-няма друг начин.Медитацията е майка на изкуството, на музиката, на поезията , на танца, на скулптурата.Всичко що е творческо, жизнеутвърждаващо ,е родено от медитацията.

Из “Индия -моя любов” на ОшО

Нявга в началото танцувах много смешно и си дадох дума да се науча…И през лятото на 1983г.станах най добър танцьор на откритата площадка.Сетне давах началото в закрити и открити места.Сега съм Лудият смях-на 1юли 2000 г. танцувах между Огъня и Морето,а миналата година ме показаха по “Сигнално жълто” по случай Julaia morning fest 2004. По-късно участвувах в „Будохармония 2004“, организирана от сенсей Ангел. А от скоро преподавам дадената ми свише форма”Реещ се Орел” и приложението и върху рок балади.Именно  това искам да представя в”ЧЕРВЕНАТА КЪЩА”.

Един ден ти ще видиш гърбати пясъчни хребети, които потъват подобно бели китове в Тихия океан между Лима и Ла Чинча. Тук Андите се спускат към ръба континента като стръмна пустиня. Ни отблясък от вечни снегове, ни полъх от водопадни реки, ни повей от плесенясала джунгла-пясък и пясък, който застила и смила околния свят, неспирна вековечна мелница. Но и над пясъка господствува някой-това е огромният вятър вендавал откъм остров Пасха, той стрива и самата вятърна мелница. А над вятъра? Над вятъра е кондорът. Кондорът минава толкова високо, че ще го съзреш едва когато реши да връхлети на някоя земна твар. Тогава именно ще дочуеш сепнат човешки вик из недрата на пясъчните хребети:”Иу-у-у-ууууу…”Човешкият вид наподобява свистенето на други орлови криле, но напразно, кондорът ще грабне избраната жертва. Този път беше едно черно яре със звънче през шийката. Птицата го отнасяше на възбог, а звънчето му трептеше наистина с небесен звън.

Из “Време и вик под кондора”на Никола  Инджов.

Благодаря на всички , които ми помогнаха да се науча да преподавам-Светлият индиец,Слезлият от Небето,Лятното момиче, Свирещото момче и…

А ето и текста съпровождащ Танца:

Слънцето държиш в ръце, огрява то земята, възлиза в небесата.

Ти Човече веч си орел,приземил се разтваряш криле,завърташ се,а сетне си

играеш с вятъра и политаш!

Когато танцуваш,нека танцува не само тялото,но и умът ти и така се пречистваш!А ръцете обърнати нагоре са чаши приемащи благодатта свише!

Съставил:Димитър Александров Петров

ИзложЕниЕ

В Китай първоелементът Дърво е знак за движение. Дървото е връзка между Земята и Небето. На него олицетворението на движението – Птицата – си прави гнездо

Всеки може да научи формата. Но да направиш съчетание,да дадеш израз на своята душа,това ме радва като преподавател.

Истинския танц е бавният - там е красотата на ПРЕМИНАВАНЕТО на музиката на   душата в движения на тялото.

Източната музика носи дълбините на спокойствието,а рок баладите - копнежа за близост,нежност,топлота.

На събора "ЕдинЕниЕ" се роди заглавието на книгата ми:"ДЪГА-ПРОСТРЯНА ЧЕРГА", а "СЪРЦЕ" бе заглавието на творческата работилница за танц. А преди четенето на темата "Човекът и Камъкът. . ." направих успешен опит за уличен танц.

Моето прЕдставлЕниЕ за нещата

За да се сбъднат мечтите ни,нека работим за качествата жертвоготовност,всеотдайност и съпричастност. Достатъчни са шепа приятели и всеки да погледне с очите на другия. И още . . . зала с озвучаване и осветление. . .

Външна част: Покана за танц на тротоара върху мелодията на "Полета на Кондора" изпълнена на флейта. Продължение с други улични музиканти последвани от брейкденс.

Вътрешна част: Въведение чрез слово и движение - среща на взаимност,гдето всеки е участник. А сетне зазвучава източна музика - танц за усвоилите,взаимна тишина/медитация по двойки/ за останалите. И накрая приложение на наученото днес, преди, в минали животи върху рок балади.

НИЕ сме творци на Битието!

25.01.2006г.

София

с уважение:Димитър Александров

Петров

//dialspe.hit.bg/       dim_5@abv.bg

0888957063
Предложение №2

Сътворчество

От първично вдъхновение към първична свобода

Основното понятие в Школа ЕдинЕниЕ е заглавието на това постоянно действащо предложение. Но дотам се достига преминавайки през съучастие, сътрудничество и съдружие!

Резултатът от едно съжителство е:

- Напътствия на Оризовите Братя,
живеещи в Дома на рисуваните камъни

I. Основна задача е постигането на качествата: Ред, Чистота, Завършеност

II. Свободата се изразява в уважение към свободата на всеки събожник

III. Животът е взаимно даване на възможности

IV. Приятелството се гради на жертвоготовност, всеотдайност и съпричастност

Тази година успях да участвам в един съвместен проект за който взаимно си благодарихме. Имаме уговорка за бъдещо сътрудничество.

ГРУПА “ТЕАТЪР НА БЕЛИТЕ ПОЛЕТА” И ЕКОЛОГИЧНО СДРУЖЕНИЕ “ЗА ЗЕМЯТА”
организират
КАСТИНГ ЗА ХОРА И ИДЕИ
по проект на екологично сдружение “За земята” „Дървета срещу сгради – една
зелена визия за Южния парк”.
Дата: 18/05/2005
Час: 17:00
“Театър на белите полета” е пространство за идеи и експерименти на
границата между изкуството, психологията и социалната ангажираност на
всеки човек. Създаден е от група ентусиасти с различни професии, но с общо
любопитство към социалните роли и ситуации, в които попадат.
“Театърът на белите полета” експериментира с ново отношение – на
креативност и отговорност – към събитията и фигурите в нашата общност. Тук
изследваме новия смисъл, който те придобиват в това, различно от
обичайното, състояние.
Какво са “белите полета”? Ами, най-общо казано:
... полетата в краищата на вестниците, в които понякога пишем за да
вместим сред безличните заглавия нещо важно, което не трябва да
забравим...
... пространствата между редовете, където често има доста повече от онова,
което е написано...
... слепите петна във възприятията ни (породени от очуждението,
стереотипите, имперсоналната публичност), които ни пречат да видим сред
вълната от информация толкова много неща, които ни касаят лично...
... белите петна в спомените на обществото или всичко онова, което ни се
изплъзва и затова е толкова любопитно...
В “Театър на белите полета” се опитваме да изиграем въпросите и
персонажите от “белите полета”. Като източник на вдъхновение служи опита
на не-писмената традиция в театъра: форум-театър, плейбек театър,
социодрама и др.
В рамките на проекта на екологично сдружение “За земята” “Дървета срещу
сгради – една зелена визия за Южния парк” през периода май 2005 – април
2006 ще се проведе серия от акции, в които ще се опитаме да използваме
средствата на театъра и изкуството, за да провокираме в общността един
по-личен и по-креативен ангажимент към бъдещето на Южния парк. Каним
всички, които имат интерес и биха искали да се включат като доброволци към
проекта на среща в За Земята (ул.Бузлуджа №55) на 18.05.2005 от 17:00 –
вашето присъствие, идеи и активност са добре дошли.
Поздрави и до скоро,
Добринка Вълкова, Мален Маленов
“Театър на белите полета”

Посоката е ясна, няма връщане!

Мечтите са опасни, искат сбъдване.

Реални са във своето невъзможие.

Възможни са в свойто идеалие.

Мечтите са живота, искат правене!

Тодор Янкулов

Участници:

Лудият смях
и Ратна

На 26 октомври 2005г. на улица Дондуков №9 в представителството на фирма Деметра-Гея Лудият смях направи танц в „тишина“.

Опит за Открит Дневник

Ти това съм Аз, чийто разказ води Той.

А из ПО преРАЗказаНИЯ живот става легенда.

30-10-2004 г.

Утро. Кафе със сметана. Покрив. Поправени улуци. Паднала кофа. Бесни родители. Спирка. Очакване.

- Ти ли си ?!

- Да, не ме ли позна ?

- Не очаквах да те срещна тук!

- Посях мечта в морето, израстна тя в полето, а разцъфтя в “планината от хора”...

- Отивам на аерогарата – за мен това е приключение...

- Приятен полет на душата ти!

Почистване на двор след купон. Вечерна почерпка. Танци. Картичка. Цигара. Кока-кола. Особен поглед.

Къде отлетяха думите ?!