Кирил Старцев

---

Кирил Василев Старцев е роден на 2. І. 1895 г. в Белоградчик. Произхожда от семейство на офицер. Има и по-малка сестра, починала твърде млада от туберкулоза. През 1902 г. баща му е преместен да служи в Русе. Затова детските и юношеските години на К. Старцев са свързани с този град. Тук той завършва през учебната 1913/1914 г. средно образование в полукласическия отдел на Държавната мъжка гимназия “Княз Борис”, а през 1916 г. завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война като запасен офицер (първоначално е взводен командир, а по-късно – военен пилот в І аеропланно отделение). През есента на 1918 г. К. Старцев се записва за студент в Политехническия университет в гр. Лозана (Швейцария), гдето и завършва висше образование по строително инженерство през лятото на 1922 г.

Придобил солидна подготовка по своята специалност, овладял много добре немски и френски език, младият инженер се връща в България след дипломирането си. Постъпва на работа в Русе като помощник секционен инженер в железопътната секция. От 1925 г. е началник на водоснабдителното бюро към Окръжната постоянна комисия в Русе. През 1927 г. инж. К. Старцев създава свое семейство. От брака си има две деца – син и дъщеря. Синът му Веселин1 е роден на 14. VІ. 1928 г., а дъщерята Татяна – през 1938 г.

Инж. К. Старцев бързо се утвърждава като авторитетен и уважаван специалист в Русе. Неговият висок професионализъм, съчетан с богатата му европейска култура, намира достойна оценка и от тогавашните български правителства. През пролетта на 1934 г. инж. К. Старцев е назначен за началник-отдел в Министерството на земеделието и държавните имоти, а от 10. І. 1935 г. до 14. ІХ. 1944 г. е кмет на Русе (с две прекъсвания – през втората половина на 1940 г. е кмет на гр. Добрич, а от м. юни 1942 г. до края на същата година е командирован като кмет на гр. Видин).

По повод на встъпването си в длъжността кмет на гр. Русе, инж. К. Старцев дава следното кратко изявление пред в-к “Русенска поща”: “Едва след като отида в Русе и се опозная с нуждите на града, ще мога да споделя някои мисли с читателите на в. “Русенска поща”. Сега мога да кажа, че ще направя за Русе всичко възможно, което познанията и силите биха ми позволили. Радва ме особно много обстоятелството, че както е поставена работата, отиването ми в Русе става по желание на русенци. Това ще улесни твърде много моята задача.” (в-к “Русенска поща”, год. ХІV, бр. 4416; Русе, 25 декемврий 1934 г., с. 1, кол. 4 – 5)
От 1935 г. за кмет на Русе е назначен инж. Кирил Старцев и благодарение на неговата компетентна и активна работа в навечерието на Втората световна война, Русе се намира отново в сторански и културен подем. През 1940 г. когато по силата на Краловската спогодба Южна Добруджа отново е върната на България, Русе повторно става областен център, а неговите граждани окрилени от надежди. През тези години в града живеят над 51000 души. През 1935 г. се открива Българско дунавско параходство /БРП/, а на следващата година най-големият внос на стоки се осъществява през русенското пристанище. През 1939 г. е открит накритият пазар /Халите/, а на следващата година е завършена сградата на Съдебната палата в Русе и е пуснат в действие фериботът Русе - Гюргево. Според сведение на Русенското общинско управление за състоянието на общината през 1943 г. Русе има една общинска болница и здравна служба с амбулатории, мъжка и девическа гимназии, техническо и мебелно средни училища, френско училище, германска търговска гимназия, стопанско и занаятчийско училище.