проф. д-р Стефан Младенов Стоянов

знаменит български лингвист

(15.12.1880-01.05.1963)

Роден във Видин на 15.02.1880 г. Завършва класическия отдел на Видинската гимназия. От 1898 до 1902 следва славянска филология във Висшето училище в София (дн. Софийски университет). Специализира във Виена, Петербург, Прага, Париж и Мюнхен. Доктор по филология на Пражкия университет (1905). Редовен професор и титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание в СУ (1921-1948). Основател и редактор на сп. "Родна реч" (1927-1943). Автор на множество трудове по литературно-исторически и езикови въпроси. Член на БАН от 1920 г., на Българския археологически институт от 1922, на Славянския семинар при Кралския колеж на Лондонския университет, на Славянския институт в Прага, на Германската, Полската и Съветската академии на науките. Езиковедската си дейност започва с изследвания в областта на българската диалектология, историята и етимологията на българския език и другите славянски езици. Занимава се и с въпроси на сравнителното езикознание. Участва в разработването на речници, пише рецензии и практически наръчници. Умира на 01.05.1963 г.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Иван Богоров
Декаденти и семковщина

 

За Стефан Младенов:

Михайлова, Е. Стефан Младенов, библиографски принос. С., 1956, 310 с.

Езиковедски изследвания в чест на академик Стефан Младенов С., 1957, 653 с.

Георгиев, Вл. Академик Стефан Младенов (1880-1963). – Бълг. език, № 4-5, 1963, с. 305-312

Попов, П. К. Научното дело на академик Стефан Младенов (1880-1963). – Бълг. език и лит., № 4, 1963.

Bernard, R. Stefan Mladenov. Necrologie. – Rev. etud. slav., 43, 1964, 1-4, p. 306-309.

Селимски, Л. Стефан Младенов и изучение староболгарского языка. – Palaeobulgarica, 4, 1980, 3, р. 114-118.

Zeil, L. Stefan Mladenows Wahl zum korrespondierenden Mitglied der Berliner Akademie der Wissenschaften im Jahre 1942. Zur 100. Wiederkehr seines Geburtstages. – Ztschr. Slaw., 24, 1980, p. 907-915.

Георгиев, Вл. 100 години от рождението на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 301-305.

Добрев, Ив. Проблемите на българската езикова история в научното дело на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 305-307.

Кочев, Ив. Академик Стефан Младенов и проблемите на българската диалектология. – Бълг. език, 31, 1981, с. 308-310.

Георгиева, Е. Академик Стефан Младенов и сп. „Родна реч". – Бълг. език, 31, 1981, с. 311-318.

Георгиев, Ст. Изследователска методология и теоретически постижения на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 319-326.

Шимански, Т. Академик Стефан Младенов като етимолог. – Бълг. език, 31, 1981, с. 326-331.

Симеонов, Б. Приносът на акад. Стефан Младенов за проучването на прабългарската съставка на езика ни. – Бълг. език, 31, 1981, с. 332-336.

Заимов, Й. Ономастичните проучвания на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 336-338.

Вакарелска Д. Академик Стефан Младенов и тракийските диалекти. – Бълг. език, 31, 1981, с. 338-340.

Божков, Р. Изследванията на акад. Стефан Младенов върху северозападните български говори. – Бълг. език, 31, 1981, с. 340-342.

Русинов, Р. Историята на новобългарския книжовен език в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 342-346.

Мурдаров, Вл. Приносът на акад. Стефан Младенов в историята на българския правопис. - Бълг. език, 31, 1981, с. 346-350.

Балкански, Т. Словообразователните омоними в “Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език. А-К. С., 1927-1951, съставен от Стефан Младенов с донегдешно участие на Ал. Теодоров-Балан". – Бълг. език, 31, 1981, с. 350-353.

Попова, М. Лингвистичната терминология в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 353-358.

Попов К. Научното дело на видни български езиковеди. С., 1982, с. 85-94.

Мурдаров, В. Стефан Младенов. – В: Мурдаров, В. Виена и началото на българската езикословна наука. С., 1988, с. 91-95.

Kурсове в Софийския университет

• История на българския език
• Българска диалектология
• Български синтаксис
• Българското ударение
• Българска етимология
• Български географски названия
• Български литературен език
• Гръцка морфология с оглед на главните индоевропейски езици
• Паметници на готския и старонемския език
• Увод в индоевропейското езикознание
• Общо езикознание
• Принципи по езикознанието
• Увод в ексерименталната фонетика
• Увод в индоевропейската фонетика
• Индоевропейска морфология
• Образуване на имената в индоевропейските езици
• Индоевропейското езиково семейство
• Староиндийски език
• Готски език
• Готски език с увод в германската граматика
• Индоевропейски имена на реки и води
• Старонемски диалекти
• Увод в индоевропейската етимология
• Общо езикознание с оглед на епическия санскрит Махабхарата
• Индоевропейска фонетика
• Индоевропейско езикознание
• Чешки език
• Полски език
• Старогорнонемски език
• Звукофизиология с увод в сравнителната фонетика на индоевропейските езици
• Старобългарски език в лексикално отношение

Публикации

Монографии

Съвременният български книжовен език и народните ни говори. С, 1943. 67 с. (Библ. Бълг. кн. №5).

Увод по всеобщо езикознание. 2. доп. изд. С., Унив. печ., 1943. VII, 284 с. (Унив. библ. №276).

История на българския език. Прев. и ред. И. Дуриданов от нем. изд. 1929. С., БАН, 1979. 412 с.

Речници

Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. С., Хр. Г. Данов, 1941. XX, 704 с.

Речник на чуждите думи в българския език. С обяснение на потекло и състав. 2. доп. изд. С., 1943. 640 с. 3. знач. доп. и разш. над. 1947.

Български тълковен речник. С оглед към нар. говори. Т. 1. А-К. С., Печ. Д. Стефанов, 1951. 1126 с. (Съавт.: А. Теодоров-Балан).

Избрани студии и статии

Към въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село (Видинско). – СбНУ, 18, 1901, с. 471-506.

Един сръбски учен за говорите в Източна Сърбия и Западна България. – Период. сп., 65, 1904, с. 444-452.

За пограничните говори в Източна Сърбия. – Изв. на Семинара по слав. фил. СУ, 1, 1905, с. 101-116.

Промените в граматическия род в славянските езици. – Изв. на Семинара по слав. фил. СУ, 2 (1906-1907), 1907, с. 65-114.

“Български старини из Македония”, събрани от Й. Иванов. С., 1908 (рец.). – Учил. прегл., 13, 1908, 10, с. 914-924.

Зайковски светогорски требник. – Период. сп., 71, 1910, с. 155-205.

Върху езика на Боянския надпис. – Минало, 2, 1911, 5-6, с. 4-5.

Мекостта на съгласните в българските говори (няколко звукофизиоложки опити с изкуствени небца). – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 10-11, 1915, с. 1-12.

История на българский език. А. Обща част. Том първи (рец.). – Славянски глас, 13, 1920, 5-6, с. 43-46.

Вероятни и мними остатъци от езика на Аспаруховите българи в новобългарската реч. – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 17, 1921, с. 201-288.

Към въпроса за езиковото новаторство у нас. – Слънце, 3, 1921, 2, с. 123-134.

Из историята на някои по-малко известни български думи (Етимологически съпоставки). – Сп БАН, 22, 1921, с. 227-241.

Българското влияние върху езика на македонските власи. – Учил. прегл., 22, 1923, 4-5, с. 246-255.

Бележки към една старобългарска граматика. – Учил. прегл., 22, 1923, 9, с. 670-681.

„Беседата на презвитер Козма против богомилите" от Никола Благоев (рец.). – Духовна култ., 4, 1923, 16, с. 140-156.

Съкровищата на старата българска книжнина. – Духовна култ., 4, 1923, 18-19, с. 202-224.

Към изследването на т.н. хетероклизия в индоевропей-ските езици. – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 19, 1923, с. 1-34.

Два въпроса из старобългарската граматика. – Сп БАН, 35, 1926, с. 37-59.

Няколко думи за Кричимския надпис. – Сп. БАН, 1945, № 33, 87-94.

Българската реч в произведенията на Елин Пелин. – Балк. преглед, 1948, 606-628.

Иван Вазов като образцов ревнител за български език и слог. - В: Ив. Вазов. С., 1950, 270-296.

Смесеният алтайско-индоевропейски характер на японския език и неоспоримото наличие на алтайски и индоевропейски елементи в японски. – В: Сб. в чест на акад. А. Теодоров-Балан. С., 1956, 323-327.

Някои славянски имена на реки и тяхното значение за праисторията и за общото езикознание. – Изв. Инст. бълг. ез., 5, 1957, 13-22.