Неспасяемата

Реконтра

Димитър Бежански

Прибирам се миналата седмица към къщи и на улицата ме среща един приятел.
- О - вика, - Мите, откога не сме се виждали, ела - вика - да те водя на един коктейл!
- Не ща - викам, - не обичам коктейлите!
Той като взе да ме гледа едно подозрително! Ама подозрителнооо!
- Как така - вика - не обичаш коктейлите?! Що не обичаш коктейлите?! Ти - вика - българин ли си? Няма - вика - българин, който да не обича коктейлите!
Изгледа ме още веднъж подозрително и си отиде на коктейла без мене.
Два дни по-късно ми се обажда Майкъл Чорни. Звъни ми на домашния телефон.
- Здравствуй - вика, - Митя! Как дела?
- Ами как да са ми - викам - делата? Харашо са! Очень даже са харашо!
А Майкъл въздиша.
- У тебя - вика - дела харашо, но у "Левски" плоха идут! Вазми - вика - потренируй ти ребятата!
- Бе, как бе, Миша! - викам. - Как ще ги тренирам аз ребятата?! Аз нищо не разбирам от футбол!
Гласът на Мишата изведнъж стана подозрителен. Ама подозрителеееен!
- Как - вика - ничево не разбираш ат футбол?! Ти - вика - балгар? Нет - вика - такова балгарина, каторий не разбира ат футбол!
Тъкмо той затвори телефона и ми звъни Симеон. Да, да - същият! Симеон Сакскобургготски.
- Здравейте - вика, - Бежански!
- Здраве желая - викам, - Ваше величество!
- Бихте ли се съгласили - вика - да ви предложим за евродепутат? От моята партия...
- О, не - викам, - Ваше величество, недейте! Не ме бива за тая работа! Намерете си някой друг!
- А обикновен депутат? - вика той. - Дето има една дума, ще кандисате ли да станете един най-прост депутат на другите избори? Щото това-онова, едно-друго, ама май се задават предсрочни избори...
- И за най-прост депутат - викам - не кандисвам, бай Симеоне! Не ме бива за тая работа, казах ти...
Симеон помълча минута-две, после попита, но попита така - с подозрение:
- Абе, бай Димитре - вика, - ти българин ли си? Щото - вика - аз, дето съм човек вече на възраст, за първи път попадам на българин, който разправя, че не го бива за депутат...
Помълча още малко, помълча, каза едно "хм!" и затвори.
След него - Серьожата! Абе, кво им става на тия премиери? Тъкмо приключа с бившия и ми звъни настоящият!
- Бате Митко - вика, - много съм на зор! Ще трябва да правя ремонт на кабинета! Навиваш ли се да станеш министър?
- Недей - викам, - Сергейчо! Недей, мойто момче! Не ставам аз за министър!
Серьожата много се озадачи.
- Как така - вика - не ставаш?! Аз премиер станах, без да се замисля, ти за министър отказваш! Ти българин ли си, какъв си?!
- Ако щеш - викам, - печенег ме пиши, но отказвам!
Момчето се обиди и ми тресна телефона.
А тази сутрин пък ми звънят едни младежи, симпатични такива, ентусиазирани. Но ми звънят не по телефона, а направо на вратата.
- Правим - викат - нова партия! ПСБ! Партия за спасение на България! Запишете се при нас! Да спасим заедно България!
Отказах и на тях. Страна, в която всеки след родината най-обича коктейлите, в която всеки разбира от футбол, всеки умира да бъде депутат и всеки е готов още утре да стане министър, такава страна е неспасяема!