ECOCAPSULE Dwelling with the spirit of freedom

http://www.ecocapsule.sk/ecocapsule

Содата лекува рак

 

http://www.change-life.eu/body/health/92-vazhno-e-da-znaesh

Обръщение специално към българите

 

В подкрепа на Европейската гражданска инициатива за Безусловен базов доход нашият приятел от Швейцария Ено Шмидт, един от инициаторите на швейцарското движение за национална петиция за Безусловен базов доход, подготви обръщение специално към нас, българите. Щото все ни казват не давайте Швейцария за пример, там е друго. Ами, друго е, но само защото ние самите не вярваме, че можем да живеем другояче – по нов начин! Ето, какво ни казва Ено...

„Безусловният базов доход е тема, разпространена из целия свят. Защото тя означава, човекът да бъде взет насериозно. Човекът да бъде признат. Това би трябвало да се подразбира, но в действителност не е така. Ако не работим в тази насока, от само себе си и съвсем автоматично се случва, че все повече вещи, функции, сметки се възприемат от хората за истински и действителни, и не ни остава сила да окажем признание на самия човек. А, какво е това човекът? Това е този или тази, които седят насреща ми. Няма идея по-голяма от човека. И човек е винаги този, който седи насреща.

Аргументите срещу Безусловния базов доход са същите като тези срещу премахването на робството или срещу въвеждането на демокрацията. Когато е трябвало да бъде премахнато робството, са казвали, че това не може да стане, защото икономиката щяла да се срине, конкурентоспособността спрямо другите страни щяла да бъде засегната. Казвали, че това не може да стане, защото не знаели какво ще се случи тогава, когато милиони роби вече не са роби, а са свободни. Те не били подготвени за това. Затова не можело да стане. Не можело и защото Бог създал хората различни и човекът нямал право да отхвърля различията. Било срещу реда, ако робите вече не са роби, а са свободни. За хората това е било навик, нещо естествено, всекидневие и затова това е било и тяхното убеждение, че трябва да има робство и че всички обществени ценности ще се сринат, ако се премахне робството.

Същото се случва днес и с Безусловния базов доход.

Така както някога е премахнато робството, както е въведена демокрацията, така ще дойде и Базовият доход.“

https://www.facebook.com/EGIBBD

 

"граждански доход"

от Сабрина Дел Пико,
март 2013
Януари 2013-та, няколко седмици преди изборите в Италия Бепе Грило, ексцентричния лидер на "Мувименто 5 Стеле" ("Движение Пет Звезди"), заяви: "Първото нещо, което ще направим, след влизането си в Парламента е да приложим "граждански доход" за тези, които са останали без или все още нямат работа". По време на кампанията си движението представи програма от 20 точки, втората от които беше това предложение, неправилно наречено от Бепе Грило "граждански доход".
Терминът обикновено се използва, като синоним на "базов доход", който е безусловен доход, раздаван на всички без каквито и да било изисквания за работа или други условия. Вместо това, Грило го използва, като ново наименование за осигуровките за безработни, обвързани с готовност за приемане на предложение за работа, когато постъпи такова. Самият Грило заяви в скорошно интервю, че "бюрата по труда ще предлагат на хората до три работни позиции. Ако те не приемат ще изгубят правото на тази помощ." Той дори не уточни, дали предложенията за работа ще са съвместими с индивидуалните компетенции на кандидатите.
В последвалите политически дебати, действията на Грило предизвикаха огромни спорове над терминологията, както и хаос в тълкуването на евентуалните резултати от тази мярка. Този дебат все пак предизвика широки дискусии над това да се помага на граждани изпитващи финансови затруднения.
Фактът е, че през юли 2012-та, Мрежата за Базов Доход в Италия (BIN Italia), заедно с много неправителствени организации бе организирала кампания за гарантиран доход, която завърши през декември същата година, събирайки 50 000 подписа в подкрепа на инициативата.
Свободен превод със съкращения от - Международна Мрежа за Базов Доход (BIEN): http://www.basicincome.org/bien/pdf/Flash69.html#_D._ITALY:_5
— in Bulgaria.

https://www.facebook.com/EGIBBD/posts/561503000554820?notif_t=like

Евро-дивидент

 

Philippe van Parijs

Да критикуваш е лесно. Да съставиш план е по-трудно.  Ето тук е изложен един прост и радикален план, аз ще го изложа по-разумно и по-бързо.

Ще го наричам - Евро-дивидент. Той се състои в плащането на скромен основен доход на всеки законно пребиваващ жител на Европейския съюз, или поне на подгрупа държави-членки на ЕС, които са въвели еврото, или са поели ангажимент да го направят скоро. Този доход осигурява всеки пребиваващ жител със универсален и безусловен долен лимит, който може да бъде допълнен по желание: чрез доходи от труд, капиталови доходи и социални помощи. Нивото му може да варира от страна в страна според разходите за живот, може да бъде по-нисък за младите хора и по-висок за възрастните. Следва да се финансира от Данъка върху добавената стойност. За финансирането на Евро-дивидент от средно 200 евро на месец за всички жители на Европейският съюз, трябва да се хармонизира ДДС -ставката на ЕС на около 20%, което се равнява на близо 10% от БВП на ЕС.

Защо имаме нужда от такава безпрецедентна схема? Поради четири причини. Най-спешната е свързана с кризата в Еврозоната. Защо става така, че САЩ са се справяли много десетилетия наред с единна валута, въпреки разнообразието на своите 50 щата и различията в техните икономически съдби, докато Еврозоната е в голяма беда след само едно десетилетие? От Милтън Фридман до Амартия Сен, икономистите ни предупреждават: Европа няма два буферни механизма, които да служат, както в САЩ, като мощни заместители на напасването на обменните курсове на отделните държави.

Един от механизмите е междудържавното преселение. Делът на американските граждани, които се преместват в друг щат в даден период, е шест пъти по-висок от дела на жителите на ЕС, които се преместват в друга държава-членка. Европейците може и да станат малко по-мобилни. Но нашето укрепено езиково разнообразие налага много строги ограничения за това до колко можем да очакваме или наистина да се надяваме да се разшири този първи механизъм. Безработните в Атина никога няма да мигрират и да се преселят толкова гладко до Мюнхен, отколкото от Детройт до Аустин.

Вторият мощен буферен механизъм на зоната на долара  се състои от автоматични междущати трансфери, основно чрез функционирането на социална държава, до голяма степен организирана и финансирана на федерално ниво. Ако Мичиган или Мисури страдат икономически, те не потъват в низходяща спирала. Не само тяхната безработица е смекчена от емиграцията. В допълнение, поради намаляващите данъчни задължения и увеличените социални плащания, голяма част от техните социални разходи, всъщност се финансират от останалата част на страната. В зависимост от използваната методология, степента на тази автоматична компенсация варира между 20% и 40%.  От друга страна, в рамките на ЕС корекциите на спада на потреблението чрез нетните трансфери между държавите възлизат на по-малко от 1%.  Като се има предвид лошите перспективи на миграционния механизъм, Еврозоната просто не може да си позволи да пренебрегва втория механизъм. Под каква форма трябва да го приеме? В ЕС ние не трябва да имаме една мега социална държава. Трябва нещо по-скромно, по-общо, кръгла сума и следователно по-съвместима с принципа на субсидиарност на ЕС, това е, от което се нуждаем. Ако иска да бъде приложим, нашият паричен съюз трябва да се снабди с нови инструменти. Един от тях е буферен механизъм, който може да бъде само нещо като Евро-дивидент.

Втората причина, поради която ни трябва такава транснационална трансферна схема, e че важи и за ЕС като цяло. Езиковото и културно многообразие на Европейския континент прави междудържавната миграция не само по-скъпа, но следователно и по-невъзможна за засегнатите лица. Също така се намаляват ползите и се увеличават разходите на засегнатите общности. Интеграцията в нова среда, както икономическа така и социална, отнема повече време, изисква повече административни и образователни ресурси, като създава по-трайно напрежение, отколкото е случаят с междущатната миграция в САЩ. Тъй като мигранти от по-бедните страни се преселват в по-богатите градски райони, чувството на нападение от неприспособяеми тълпи захранва импулса за изграждане на широки граници и отхвърляне и на двете - свободното движение и недопускането на дискриминация. Съществува обаче алтернатива: това е организирането на систематични трансфери от центъра към периферията. Хората вече няма да има нужда да се изселват и да бягат от своите общности и близки само и само, за да оцелеят. Вместо това, населението в достатъчна степен ще стабилизира имиграцията, приспособявайки я към магнитните области и ще спре силно инвалидизиращата емиграция в периферните райони. За да е политически устойчив и социално-икономически ефективен, Европейският съюз със своята свободна вътрешна миграция трябва да въведе нещо подобно на Евро-дивидент.

Третото и най-важно е това, че свободното движение на капитала, човешкия капитал, стоките и услугите, преминаващи през границите на държавите-членки, води до намаляване на капацитета за разпределение на ресурсите на всяка една от тях, което са извършвали успешно в миналото. Държавите- членки вече не са суверенни държави, способни да определят демократично своите приоритети и да реализират солидарност между своите граждани. Те са принудени да се държат така, сякаш са фирми, обсебени от конкурентоспособността си, нетърпеливи да привлекат или запазят своя капитал и човешкия такъв, готови да премахнат всякакви социални разходи, които не могат да се продават като инвестиция, и всяка схема, готова да привлече социални туристи или други непродуктивни индивиди. Това вече не е демокрация, която налага своите правила относно пазарите, които да използва за свои цели. Това е един пазар, който сам налага своите закони върху демокрациите и ги принуждава да поставят за основен приоритет конкурентоспособността си. Ако нашите различни начини за организиране на социална солидарност трябва да бъдат спасени от хватката на данъчната и социална конкуренция,то част от нея трябва да бъде издигнато на по-високо ниво. Силата и разнообразието на нашите социални държави няма да оцелеят под убийствения натиск на конкурентоспособността, освен ако обединеният европейски пазар не функционира на основата на нещо като Евро-дивидент.

Накрая, важно е за всички измерения наа функционирането на Европейския съюз, решенията му да се считат за законосъобразни, така че правителствата и гражданите да не чувстват право да ги заобикалят по различни начини. Има един важен фактор, от който зависи дали гражданите много осезаемо възприемат, че ЕС прави нещо за тях, а не само за елита, за двигателите, или за тези, които са в състояние да се възползват от новите възможности, но и за аутсайдерите, за тези които са изоставени, които си стоят у дома. Бисмарк спомогна за стабилизирането на несигурната легитимност на единната си Германия чрез създаване на първата в света държавна пенсионна система. Ако ЕС иска да бъде в очите на хората повече от една безсърдечна бюрокрация,  ако щете да се възприема като една грижовна Европа, с която всеки да може да се идентифицира, ЕС ще трябва да намери начин с нещо напълно безпрецедентно: - универсален Евро-дивидент.
Има ли някакви основателни възражения срещу това предложение? Разбира се,че има. Някои например, могат да поставят под въпрос мъдростта на използването на ДДС за финансиране на схемата. Вярно е, че ДДС е най- европеизираният от всички основни форми на данъчното облагане. Но не би ли било по-разумно да се използва данъка на Тобин или въглеродния данък? Ние можем да го направим, но това, което тези данъци могат да финансират, при доста оптимистични предположения, е общоевропейски месечен Евро-дивидент между 10 и 14 Евро. А защо не  по-прогресивния данък върху доходите? Защото дефиницията на данъка върху доходите варира значително в различните държави и е политически много чувствителен . Освен това днес, данък общ доход всъщност едва ли е по-прогресивен от ДДС. Когато се добави към националните ставки, 20% ставка за ДДС, би ли могла да бъде неустойчива? Те не трябва да се добавят към непроменените ставкина ДДС. Социалните разходи на държавите-членки може и трябва да се коригират надолу, а приходите от данъка върху дохода - нагоре, това ще е прякото отражение на наличността на Евро-дивидента.
Други най-вероятно ще възразят, че всяка една от четирите горе изброени функции може да бъде изпълнена по-добре от много по-сложни и по-фини механизми. Повечето от тези аргументи биха били верни.  Моето твърдение просто е, че никой друг управленски механизъм не би изпълнил така и четирите функции и същевременно да бъде и разбираем за редовия европейски гражданин.

Едно по-фундаментално възражение, колкото и желани да са очакваните ефекти, е, че би било несправедливо да се дава на всички нещо срещу нищо. Това възражение почива на погрешно схващане. Евро-дивидентът не представлява несправедливо преразпределение на плодовете на тежкия труд на работниците. По-скоро представлява споделяне между всички европейски жители под формата на скромен базов доход, като част от ползите на европейската интеграция. Колко сме спестили в резултат на това, че не сме водили или подготвяли война с нашите съседи? Колко сме спечелили в резултат на увеличената конкуренция между фирмите ни или с позволяването на производствените фактори да се движат из Европа, където са най-продуктивни? Никой не знае и никой не би и узнал. Но това, което е сигурно, че тези ползи са разпределени много неравно из европейското население, в зависимост от това дали са двигатели или си стоят у дома, в зависимост от това дали европейската интеграция е постигнала по-евтино потребеление за тях или е направила уменията им по-ценни. Един скромен Евро-дивидент просто е един директен и ефективен начин за гаранция, че някои от тези ползи ще достигнат всеки европеец по осезаем начин.

Това не е ли утопично? Естествено че е, в същия смисъл и Европейският съюз беше утопичен до неотдавна,  в същия смисъл и социалноосигурителната система беше утопична преди Бисмарк да положи първите й основи. Но Бисмарк не е създал пенсионната система от милосърдие. Той го е направил, защото хората започнали да се мобилизират в полза на радикални реформи из целия Райх, който той се опитвал да обедини. Какво чакаме ние тогава?

http://www.social-europe.eu/2013/07/the-euro-dividend/

Angel Stefanov's invitation is awaiting your response

Angel Stefanov would like to connect on LinkedIn. How would you like to respond?   Angel Stefanov Finance, Media, PR Confirm you know Angel You are receiving Reminder emails for pending invitations. Unsubscribe. © 2013 LinkedIn Corporation. 2029 Stierlin Ct, Mountain View, CA 94043, USA.

Швейцария: Основен доход за всички

Инициатива за създаване на нов федерален закон, известен като “безусловен основен доход” бе официално въведенa в Швейцария през април т.г. Идеята се състои просто от даването на месечен доход на всички граждани, който не е свързан нито с приходи, нито с работата, и генерира коментари из швейцарската блогосфера.

В рамките на швейцарското законодателство, всеки гражданин може да предложи популярни инициативи: става въпрос за система на пряка демокрация, която дава възможност на гражданите да изискват законодателна промяна на федерално или конституционно ниво. Ако инициативата за въвеждане на основен доход събере повече от 100 000 подписа преди 11-ти октомври, 2013 г., Федералното събрание е задължено да я разгледа и — ако инициативата е преценена като правдоподобна, — да свика референдум.

Швейцарски франкове, Джим (CC BY-NC-SA 2.0), Flickr.

В блога си, Паскал Холенгвен разяснява:

L'initiative populaire « pour un revenu de base inconditionnel » propose d'inscrire dans la constitution fédérale « l'instauration d'une allocation universelle versée sans conditions » devant «permettre à l'ensemble de la population de mener une existence digne et de participer à la vie publique ».

La loi règlerait le financement et fixerait le montant de cette allocation (les initiants la situent à 2000-2500 francs par mois, soit, grosso modo, le montant maximum de l'aide sociale actuelle, mais n'inscrivent pas ce montant dans le texte de l'initiative). Le revenu de base est inconditionnel : il n'est subordonné à aucune contre-prestation. Il est universel (tout le monde le touche) et égalitaire (tout le monde touche le même montant). Il est individuel (il est versé aux individus, pas aux ménages).

Il n'est pas un revenu de substitution à un revenu ou un salaire perdu. En revanche, il remplace tous les revenus de substitution (assurance chômage, retraite, allocations familiales, allocations d'étude, rentes invalidité) qui lui sont inférieurs. Comment le financer? Par l'impôt direct sur le revenu et la fortune, par l'impôt indirect sur la consommation (la TVA), par un impôt sur les transactions financières, et surtout par le transfert des ressources consacrées au financement de l'AVS, de l'AI, de l'aide sociale et des autres revenus de substitution inférieurs au montant du revenu de base.

В основата на инициативата “за безусловен основен доход” стои предложението за “създаването на безусловна универсална помощ”, която да бъде записана във Федералната конституция и която “ще позволи на цялото население да води достойно съществуване и да участва в обществения живот”.

Законът ще се занимае с финансирането и определянето на размера на помощите; предлагащите инициативата споменават около 2 000-2 500 швейцарски франка на месец (2 200 — 2 700 щатски долара), което е приблизително същото като максималната социална осигуровки, но това не е влкючено в съдържанието на инициативата. Основният доход не идва с никакви предварителни условия: не е обект на какъвто и да е начин на изследване. Той е универсален (всеки ще го получи) и егалитарен (всеки ще получи същата сума). Също така е личен (ще се изплаща на лица, а не на домакинства).

Това не е доход, който да замени неполучена заплата. Напротив, той замества всички нискостоящи обезщетения (безработица, пенсии, семейни надбавки, студентски стипендии, помощи за инвалиди). Как ще бъде финансиран? Чрез прякото данъчно облагане на доходите и богатството, косвеното данъчно облагане върху потреблението (ДДС), облагане на финансовите транзакции и, най-вече, чрез преразпределение на ресурси, които понастоящем са разпределени за финансиране на държавните пенсии и помощи за безработните, социални осигуровки и други социални грижи, по-малки от размера на основния доход.

В своя блог, Фред Юбльор изразява гледна точка:

Le truc important, c’est que ce revenu est fixé pour toutes et tous sans qu’il n’y ait de contrepartie de travail ; oui, un revenu sans emploi. Cela peut choquer. Mais dans le fond c’est une idée parfaitement défendable. D’une part, on lutte ainsi contre la pauvreté et la précarité, plus besoins d’aides sociales en complément de revenus autres et des dizaines d’aides différentes et complexes à mettre en œuvre. Ce revenu inconditionnel est également un bon point pour l’innovation et la création. (…) On est aussi dans un nouveau paradigme qui peut effrayer les capitalistes acharnés : libérer l’Homme du travail et lui rendre son statut d’homo sapiens prévalant à celui d’homo travaillus qui a tellement cours dans notre société.

Важното нещо е, че тези приходи са фиксирани за всеки, без да има изискване да са работещи; точно така, това е доход, без работа. Това може да изглежда шокиращо, но в основата си е напълно защитима идея. От една страна, се борим срещу бедността и несигурността, вече няма да е необходимо да има социална осигуровка, която да повишава други доходи, както и десетки различни и тромави помощи. Този безусловен доход е също добър за иновациите и творчеството. (…) Също така правим промяна на образеца, която закостенялите капиталисти може да счетат за тревожна: освобождението на работника, връщането обратно на статута му като Homo sapiens вместо този на Homo rabotikus, който властва в нашето общество [Бел. ред.: Homo rabotikus е игра на думи описваща човека, който прекарва най-голямата част от времето си в работа].

Мартуф определя редица аргументи в полза на един основен доход, както е показано тук:

Човешките причини за работа, от freeworldcharter.org чрез active rain и адаптирано от Мартуф на Френски, с посзволение за използване в други статии.

Тази нова представа за света е проучена най-вече в хелветико-немския филм Основен доход: културен тласък, от Енон Шмид и Даниел Хани, двама от осемте швейцарски основателите на инициативата:

“И какво ще правите с основения доход?”

На сайта на BIEN-Suisse, швейцарският клон на глобалната мрежа с призив а за основен доход (англ.), Интернет потребителите бяха запитани следния въпрос:

Voilà, ça y est, vous l'avez. Chaque mois vous recevez 2500 francs sans condition. Dites-nous en quoi votre vie a changé. Dites-nous ce que vous faites de votre temps. A quoi vous consacrez votre vie ?

Та ето на. Получавате 2 500 швейцарски франка всеки месец, без условия. Кажете ни как животът ви ще се промени. Кажете ни как ще прекарвате времето си. На какво ще посветите живота си?

Отговорите са различни. Антоан ще основе ресторант, Гаетан — ферма. Рено ще се посвети на музика:

Mon premier projet serait de finir et de tenter de produire un instrument de musique que je suis en train de créer. Parallèlement à ça je proposerais des cours d'utilisation de mon instrument de musique préféré et peu connu dans la région

Първият ми проект ще бъде да завърша музикален инструмент, който съм в процес на създаване и ще опитам да го пусна в производство. В същото време бих предлагал уроци за това как да се свири на любимия ми музикален инструмент, който не е добре познат в този регион.

Потребителят Херфу70 би приоритизирал семейството си:

Je suis Père de famille (3 enfants – 6-11-14 ans) et suis le seul salairé de la famille. Disposer d'une revenu de base me permettrait de consacrer plus temps à mes enfants. Mon épouse pourrait également avoir une activité autre que celle qu'elle occupe dans le foyer, ce qui lui permettrait de plus s'épanouir.

Баща съм (3 деца – 6, 11 и 14 години) и съм единствения работещ в семейството. Да имам един основен доход би ми позволило да отделя повече време за децата си. Съпругата ми също ще бъде в състояние да направи нещо, извън грижите за нашия дом, което ще й позволи да живее по-пълноценно.

Афиш от инициативата “Основен и безусловен доход”

Във Facebook, привърженици на инициативата за основния доход стартираха конкурс, наречен “звезда за цял живот”. Посетителите на сайта са поканени да се заснемат, сякаш са осъдени на доживотен.

Основен доход ще “направи повече вреда, отколкото полза”
Но не всички са убедени от тази идея. Според Жан-Кристоф Шваб, член на Долната камара на представителите на Швейцария, социалистите не трябва да подкрепят предложението, което той смята, че ще “направи повече вреда, отколкото полза и ще бъде катастрофа за работниците и служителите”. Той даде следното обяснение в блога си:

Les partisans du revenu de base prétendent que ce revenu doit « libérer de l’obligation de gagner sa vie » et entraînerait la disparition des emplois précaires ou mal payés, car, puisque le revenu de base garantit le minimum vital, plus personnes ne voudra de ces emplois. Or, c’est probablement le contraire qui se produirait. Comme ces faibles montants ne suffiront pas à atteindre le premier objectif de l’initiative, à savoir garantir des conditions de vie décentes, leurs bénéficiaires seront obligés de travailler quand même, malgré le revenu de base. La pression d’accepter n’importe quel emploi ne disparaîtra donc pas.

Поддръжниците на основния доход твърдят, че той трябва “да освободи хората от задължението да си изкарват прехраната” и да доведе до изчезването на нестабилна или ниско платена заетост, защото, понеже този основен доход гарантира минималната работна заплата доживот, никой няма да иска тези работни места. Това е повече от вероятно да доведе до обратен ефект. Тъй като ниското ниво на изплащания няма да бъде достатъчно за задоволяване на основната цел на инициативата, а именно да се осигури достоен стандарт на живот, получателите ще бъдат задължени да работят така или иначе, въпреки основния доход. Натиск да се приеме всяка налична работа няма да си отиде.

Той добави:

Enfin, le revenu de base inconditionnel aurait pour grave défaut d’exclure définitivement bon nombre de travailleurs du marché du travail (dont on nierait alors le droit au travail): ceux dont on ne jugerait pas la capacité de gain suffisante (p. ex. en raison d’un handicap, de maladie ou de faibles qualifications) n’auraient qu’à se contenter du revenu de base.

Накрая, най-лошото от всичко е, че безусловен основен доход изключва завинаги голям брой работници от трудовия пазара (като отрича правото им да работят): тези, които се определени, че имат недостатъчен потенциал за печалба (например поради инвалидност, болест или липса на квалификациите) просто ще трябва да се задоволяват с основния доход.

Неговият анализ е спорен, както се вижда от поредицата коментари под постинга. От френска гледна точка, Джеф Рено обясни защо левицата се противопоставя на безусловен основен доход:

La gauche de la fin du 19è et du 20è siècle s’est forgée autour de la valeur travail et la défense des travailleurs. Ce combat se retrouve dans la défense persistante du salariat et de son St. Graal, le CDI, alors même que ce “statut” ne concerne plus qu’une minorité de personnes.

Левицата от края на 19-ти и от 20-ти век беше изфабрикувана на база ценностите на работа и защита на работниците. Тази борба е центрирана около безкрайната защита на работника и на неговия Свети Граал, договори с неограничена продължителност, докато този “статут” се прилага само към малцинство.

Със стартирането на инициативата, Юбльор се надява, че голям обществен дебат ще се развие в Швейцария:

Ce sera au moins la porte ouverte à un grand débat de société et l’occasion de réfléchir à ce que l’on veut et à quelle vie on aspire. Ce système d’allocation universelle (ou autres noms), ça fait un moment que je le suis, je me souviens qu’on en avait parlé dans des cours sur la précarité et le lien social il y a une dizaine d’années à l’université. Le principe est franchement séduisant et mérite qu’on s’y arrête.

Quand on voit le monde que nous donne le système capitaliste et productiviste actuel, on peut bien se prendre à rêver d’autre chose, d’un monde laissant plus de chances à chacune et chacun.

Това поне ще отвори врати за голям обществен дебат и за шанса да се разсъждава върху това, което искаме и към какъв начин на живот се стремим. От известно време следя идеята за универсална система за помощи (наред с други имена). Спомням си, че се говореше за това преди десет години в университет, в лекциите за нестабилност и социални връзки. Идеята е, честно казано, много съблазнителна и заслужава наблюдение отблизо.

Когато погледнете света, създаден от текущия капиталистически продукционен модел, лесно бихте се озовали в ситуация, в която копнеете за нещо друго, за свят, който дава на всеки по-добър шанс.

http://bg.globalvoicesonline.org/2012/05/1696