Астрономи, разгледали тъмния балдж на нашата галактика, се натъкват на едни от най-старите звезди във Вселената.
Около центъра на Млечния път има сфероидална изпъкналост, наречена балдж. Той е съставен от стари звезди и съдържа кълбовидни звездни купове, силно концентрирани около него.
Видимата част от централното сгъстяване се проектира в съзвездието Стрелец и е най-яркият участък от Млечния път.
Учени анализират група от стари мъждиви звезди - HP1,намиращи се в центъра на нашия галактически балдж, на около 21 500 светлинни години от Земята, в проучване, което се очаква да бъде публикувано в месечния журнал на Кралското астрономическо общество през април тази година.
Използвайки данни от обсерваторията Джемини в Чили и космическия телескоп Хъбъл, учените изчисляват, че тези звезди са на около 12.8 млрд. години, което ги прави едни от най-старите звезди не само в нашата галактика, но и във Вселената като цяло.
Около центъра на Млечния път има сфероидална изпъкналост, наречена балдж. Той е съставен от стари звезди и съдържа кълбовидни звездни купове, силно концентрирани около него.
Видимата част от централното сгъстяване се проектира в съзвездието Стрелец и е най-яркият участък от Млечния път.
Учени анализират група от стари мъждиви звезди - HP1,намиращи се в центъра на нашия галактически балдж, на около 21 500 светлинни години от Земята, в проучване, което се очаква да бъде публикувано в месечния журнал на Кралското астрономическо общество през април тази година.
Използвайки данни от обсерваторията Джемини в Чили и космическия телескоп Хъбъл, учените изчисляват, че тези звезди са на около 12.8 млрд. години, което ги прави едни от най-старите звезди не само в нашата галактика, но и във Вселената като цяло.
Едни от най-старите звезди се крият в балджа на Млечния път.Това е нещо, което в научните среди се знае от години, но никой не можеше да го докаже.И други проучвания са изследвали HP1 и близки групи звезди, но екипът на Стефано Соуза от Университета Сао Пауло има една преднина – той използва нова технология, наречена адаптивна оптика.Тя коригира грешките в космическите снимки, причинени от атмосферата на Земята.Тези редактирани наблюдения, както и архивни снимки от Хъбъл, позволяват на учените да пресметнат разстоянието от иначе бледите звезди до Земята и да изчислят яркостта им.
Интензитетът и цветът на всяка звезда издава за вида ѝ –дали е джудже, или гигант например и дали отделя елементи по-тежки от водород и хелий. Теглото на елементите на звездите, наречено металичност, е от основно значение за изследването на стареенето на небесните обекти.
Учени подозират, че най-старите звезди във Вселената се състоят само от чист водороден газ. Първите атоми хелий се смята, че са се появили от ядрена реакция в сърцето на тези звезди.С времето и раждането на все повече звезди се появяват и другите химични елементи, познати днес на човечеството.По тази логика звездите, които съдържат елементи, по-тежки от водород и хелий, се считат за по-млади.HP1 са бедни на тежки елементи,така учените от Джемини установяват, че те са стари.
„HP1 са едни от оцелелите създатели на сърцевината на нашата галактика“, казва Леандро Кребер, водещ на изследването от Университета Сао Пауло и държавния университет „Санта Круз“ в Бразилия.
Фактът, че Млечният път крие древни звезди в сърцето си, е една прекрасна предпоставка за астрономите да изследват ранните години на нашата галактика.
1 коментар:
Прекрасна и интересна публикация.
Публикуване на коментар