СТУДЕНТ И ПРОФЕСОР

 
Професор по философия, атеист, говори за проблемите на науката и Всемогъщия Господ. Той моли един от новите си студенти да стане и го пита:
Значи, вярвате в Бог?
Абсолютно, сър!
Бог добър ли е?
Разбира се!
А Бог всевластен ли е?
Да.
Брат ми почина от рак, въпреки че се молеше на Бог да го излекува. Повечето от нас биха направили всичко по силите си, за да помогнат на болните. Но не и Бог! И защо тогава е добър?
Студентът мълчи.
Не можете да отговорите, нали? Добре, да пробваме пак, момчето ми! Бог добър ли е?
Да.
А дяволът добър ли е?
Не.
Откъде произлиза дяволът?
От... Бог...
Злото е навсякъде, нали? А Бог е създал всичко. Така ли е?
Да.
Има ли болести? Омраза? Грозота? Всички тези ужасни неща съществуват в света, нали?
Да, сър.
Следователно, кой ги е създал?
Студентът отново не дава отговор.
Науката казва, че имаш 5 сетива, които можеш да използваш, за да възприемаш, разпознаваш и изследваш света около теб. Кажи ми, синко, Някога виждал ли си Бог?
Не, сър.
Усещал ли си Го, помирисал ли си Го, вкусил ли си Го? Въобще някакво сетивно възприятие за Бог?
Не, сър, боя се че не съм.
Но все пак вярваш в Него?
Да.
Съгласно емпиричния, доказуем протокол, науката казва, че твоят Бог не съществува. Какво ще кажеш за това?
Нищо. Имам само своята вяра.
Да. Вяра. Това е проблемът на науката.
Професоре, съществува ли топлина?
Да.
А съществува ли студ?
Да.
Не, сър. Не съществува.
Залата притихва при този обрат на нещата.
Сър, може да имаме много топлина, повече топлина, супер жега, мега жега, нажежено до бяло, малко топло или никаква топлина. Но не можем да имаме нещо, наречено студ. Може да достигнем -458 целзиеви градуса, при което нямаме никаква топлина, но повече не може. Няма такова нещо като студ. Студ е само дума, която използваме за отсъствие на топлина. Не можем да измерим студа. Топлината е енергия. Студът не е противоположност на топлината, а само отсъствие на такава.
Настава гробна тишина сред аудиторията.
Ами тъмнина, Професоре? Има ли тъмнина?
Да. Как би имало нощ, ако нямаше тъмнина?
Отново грешите, сър! Тъмнината е липсата на нещо. Може да има слаба светлина, нормална светлина, ярка светлина, светкавица... Но ако постоянно няма светлина, тогава просто няма нищо и това е което наричаме тъмнина. В действителност тъмнина просто няма. Ако имаше, щяхме да можем да направим тъмнината по-тъмна, нали?
Добре, какво всъщност се опитваш да кажеш с това, младежо?
Опитвам се да покажа грешката във Вашето изложение
Грешка? Би ли обяснил?
Сър, Вие работите, приемайки двойствеността като условие. Казвате, че има живот и след него смърт, добър Бог и лош Бог. Възприемате Бог като нещо крайно, нещо, което можем да обхванем в мислите си. Използвате електричество и магнетизъм, но нито сте ги виждали, нито пък, още по-малко сте разбрали дори едното от тях. Да възприемате смъртта като противоположност на живота, означава, че пренебрегвате факта, че смъртта не би могла да съществува самостоятелно. Смъртта не е противоположното на живота, просто липса на такъв. Сега, кажете ми, професоре, учите ли Вашите студенти, че са произлезли от маймуни?
Ако имат предвид естествения еволюционен процес, да, разбира се.
А наблюдавали ли сте някога с очите ли еволюция, сър?
Професорът клати глава с усмивка, започвайки да осъзнава накъде води разговорът.
Доколкото никой не е наблюдавал процес на еволюция в действие и не би могъл да докаже дори, че този процес наистина съществува, нима Вие не ни преподавате своята гледна точка? Нима вие не сте учен, а проповедник?
Тишина.
Някой от тук, присъстващите, виждал ли е мозъка на професора?
Избухва смях.
Някой чувал ли е, усещал ли е, докосвал или подушвал ли е мозъка на професора? ... Явно никой не е. Значи, според утвърдените закони на емпиричния, доказуем протокол, науката твърди, че Вие нямате мозък, сър. С цялото ми уважение, сър, как тогава да вярваме на това, което ни преподавате, сър?
Залата утихва. Професорът – вперил поглед в студента с непроницаемо изражение.
Предполагам, че ще трябва да го приемеш на доверие, синко.
Точно така, сър... Връзката между човек и Бог е ВЯРАТА. Това е силата, която крепи живота и движението на целия свят.
Айнщайн е бил студентът.