Оставката на другаря министър Румен Петков остава

къс разказ на тема: "Какво събитие или поредица от събития би довело до оставката на министъра?"

- Здравейте, другарю Петков - Станишев се изправи и протегна ръка през бюрото си.

- Здраве желая - отвърна бодро министъра и стисна колкото може по-силно ръката на премиера. Беше дошъл уверен и подготвен. Предвидливо беше посетил тоалетната. Разговор със Сергей не би го затруднил никога, но сега беше особен случай. Серго щеше усилено да го кара да си подава оставката, а той остроумно щеше да отказва. Това приповдигаше настроението на вътрешния министър. Този път щеше да дава особено остроумни отговори. Щеше да затвърди усещането си за превъзходство над премиера и целия свят. "С какво ли ще започне?"- помисли си..
- Как е жената, семейството?... - подхвана Станишев посочвайки мястото срещу себе си.
- Много добре са, благодаря! - Румен се насочи с широка крачка към барчето, ловко разви капачката на водката, поразбута шумно чашите, докато си избере подходяща и си наля. После отпи една голяма глътка, две-три по-малки и се настани удобно на меката мебел в страни от бюрото на премиера.
Сергей беше свикнал с поведението на заместника си. Стана от бюрото, седна срещу него, намести си очилата и каза:
- Предполагам разбираш, че все по-усилено се поставя въпроса за твоята оставка и...
- Знам - прекъсна го Петков запалвайки цигара - Аз не им обръщам внимание.
- Но аз не мога да не им обръщам - Сергей опита да бъде твърд доколкото му е възможно - Предлагам да си подадеш оставката, а аз ще я приема и ще ти изкажа благодарност и ....
- Че тя моята оставка с какво ще помогне? Тя, ако би помогнала с нещо, моята оставка, аз веднага щях да си я подам. Но моята оставка с нищо няма да помогне и за това няма да си я подам. - отвърна Петков гледайки тавана на премиерския кабинет.
Станишев се опита да проследи логичестака нишка в това, което чу, но после се отказа:
- Трябва да направим някакъв компромис, както се изказа и другарката Дончева...
- Абе ти Таня ли ще слушаш - гръмко се засмя Петков - те всичките нейни изказвания са породени от ужастната тишина на нейната спалня! - продължи смеейки се и много доволен.
- Не само тя. И от европейската комисия настояват и аз не мога..
- Те от тая комисия само гледат как да си спестят парите по фондовете и се чудят как да ни ги спрат. Затова. Нали им казах, че в МВР подготвяме план за действие по проблемите и съвсем скоро ще им го изпратим. Какво искат повече? - отвърна Петков чоплейки ухото си за ушна кал.
- Опозицията проглуши с искания за твоята оставка. За хората, които ги слушат, доводите им имат основание...
- Еми разбира се, те искат да си подам оставката и така да дестабилизират правителсвото елеминирайки най-здравото звено в него. Мислят, че ако атаката им към мен мине, после лесно ще направят така, че да падне цялото правителство. Но им е крива сметката.
- Разбери, мене ме питат, защо нито едно поръчково убийство не е разкрито. И аз нищо не мога да им отговоря. Ето примерно убийството на кмета на Елин Пелин...
- То не беше поръчково! То беше битово.
- Добре, но не е разкрито. А МВР тогава работеше по шест версии за това убийство. Нито една ли не се оказа вярна вярна?
- Имаше единайсет убийства на кметове. Не мога аз да отговарям. Това е абсурд. Освен това, случаят вече е доста стар.
- Но последните скандали в МВР не са... Куювич, наркотиците, братя Галеви...
- Те не са братя. Медиите ги изкараха така за по-лесно. И не са Галеви... То добре, че засега скандалите са само в МВР, бе Сергей. Ти знаеш ли откъде идват парите в партийната ни каса? Парите за изборите от къде идват? Знаеш ли?....
- Не! Не знам и не искам да знам! - този път Станишев прекъсна министъра, гласът му стана твърд и рязък, очилата се свличаха по потното му лице и той непрекъснато ги наместваше обратно. Петков се възползва от паузата и поглеждайки премиера през вежди каза:
- Аз се казвам Румен Петков, не съм Румен Овчаров. Оставка няма да подавам, а и не виждам за какво да го правя! Изкупителна жертва няма да ставам. - министърът говореше тихо, но отчетливо - А ти защо не се посъветваш с Доган, той сигурно може да измисли нещо. Има интерес да помогне атаките срещу правителството да спрат. Той не ти ли каза нещо?
- Ти от къде знаеш какво ми е казал?
- Какво да знам? Нищо не знам. Какво ти е казал?
- Няма значение. Ето какво ще направим.... Ще изтеглим Кунева като еврокомисар. Ти ще подадеш оставка като министър и вицепремиер. Аз със съжаление и в името на политическия мир ще я приема. След като разследванията приключат, ще те предложим за еврокомисар. Разбира се, ще бъдеш на този пост за по-малко от година, поради изтичане на мандата. Но това ще е достатъчно да покажеш какво можеш. След това ще издигнем кандидатурата ти за следващ президент на републиката или поне евродепутат. От европейската левица непрекъснато искат да им пратим някой достоен човек за зампредседател. Знаеш, че за всичко това няма да има особени пречки...
- Това вече е друго. То и без това аз вече в МВР-то съм си реализирал потенциала... С удоволствие ще дам всичко от себе си за партията и държавата. Познаваш ме. Нищо няма да ме спре да го правя. Ти само виж царя да не се опъне, че нали го знаеш какъв е непредсказуем понякога... - сянка на съмнение пролази по челото на министъра.
Станишев стана:
- Не се безпокойте, другарю Петков. Радвам се, че се разбрахме и ви благодаря за съдействието. - Прекосиха кабинета заедно отивайки към вратата. Станишев не посмя да сложи ръка на рамото на министъра. Подаде ръка и отново усети мощно ръкостискане.
- Няма за какво да ми благодарите, другарю министър-председател. Вашите желания са закон за мен! - отвърна Петков гледайки в очите премиера, колкото може по-искрено. - И не се безпокойте, веднага се заемам да намеря свой достоен заместник. Още утре ще ви изпратя най-добрата кандидатура за ваше вице и МВР-шеф!
Петков вече беше в коридора. Вървейки към стълбите доволно повтаряше последните си думи: "... ваше вице и МРВ-шеф..." Беше много доволен от себе си. Ставаше все по-добър. Жалко, че никой друг не го чу. Щеше да е по-добре да беше примерно на заседание на министерския съвет. Или пък в някой кулоар на парламента. "Но нищо. Другия път..." - помисли си слизайки щастливо по стълбите.