21 Март 2006
(www.bgfactor.org) Шестият европеец, допуснат за обучение в будитската обител
 |
Горнооряховецът Виктор Азманов е първият българин и шести по ред европеец, който ще изучава тънкостите на бойните изкуства в култовия китайски манастир Шао Лин. Той заминава на 22 март и ще престои в светата обител до 1 декември.
Виктор е роден в София на 15 октомври 1980 г. На седем години започва да се занимава с бойни изкуства. Завършил е средно образование в Горна Оряховица със засилено изучаване на немски и английски. В Австрия завършва висше образование “Международни икономически отношения”. Във Виена развива активна състезателна дейност. За малко пребивава в Мюнхен, където също тренира. В момента е студент във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност “Немска и английска приложна лингвистика.” Владее немски, английски, руски, сръбски. Справя се с китайския. Не е женен. С него разговаря репортер на великотърновския вестник “Янтра ДНЕС”:
Виктор, как се роди идеята за заминаването ти в Шао Лин?
За пръв път започнах да тренирам бойни изкуства на 7 години, макар че баща ми започна да ме занимава още като бях четиригодишен Сменил съм много школи и треньори. Основна роля за развитието ми изигра китайският учител доктор Ван. С него се запознахме през 1994 г. в Бургас на семинар по чи-гун и тай-чи-чуен. “Чи” значи вътрешна енергия, а “гун” е изкуство, значи изкуство на владеене на вътрешната енергия. Тай-чи-чуен е сутрешната гимнастика с плавни движения, която се практикува в цял Китай. Самият д-р Ван е възпитаник на Шао Лин и е прекарал 9 г. в манастира. Впечатли ме, защото е добър боец и мъдър човек. Доктор Ван е на близо 60-години, но като го погледне човек, никога не би му дал повече от 40. Няма нито един бял косъм, няма бръчки. Та горе-долу тогава ми се зароди идеята за манастира. Само че по онова време процесите в Китай не бяха набрали скорост и не беше моментът за заминаване. Когато тази година от манастира са заявили готовност да обучават един европеец, д-р Ван ме е препоръчал и така се стигна до заминаването ми.
Има ли други българи, които са се обучавали в Шао Лин?
Знам, че нашенци са го посещавали като туристи или с други цели... За да не се окаже, че говоря неистини, ще кажа това, което самият аз знам със сигурност, а то е, че има петима европейци, които са се обучавали в самия манастир. За школите, пръснати в Китай и по света, не става въпрос. Не съм чувал българин да се е обучавал там. Моята покана е за самия манастир Шао Лин Съ.
В България Шао Лин е познат предимно от филмите, в които едни хора се катерят по стени и хвърчат над водопади.
Не само в България, а и по целия свят манастирът е добил популярност най-вече чрез филмовите продукции, не всички от които са с високо качество. В Китай има много манастири, в които се провеждат обучения по бойни изкуства. Дори се твърди, че има друг манастир, който е по-добър от Шао Лин, но те просто не са станали известни чрез киното. Повечето от нещата, които се показват във филмите, са художествени измислици. Въобще възприятието на европейците за китаеца боец като гърчав, слаб и жълт не е вярно. Повечето са едри, мускулести и много силни.
Наясно ли си какво те очаква там? Как ще стигнеш до планината, какъв режим ще спазваш, каква ще е храната, облеклото?
Ще летя през Мюнхен за Пекин. С влак ще пътувам до Ли Ян старата столица на Китай, провинцията Хан Ъм. С маршрутка ще стигна до град Дън Фън. От там ще мина пеш 10-ина километра до манастира. Ще ме приемат след покриване на специален тест. Нивото му доста е високо. Но според доктор Ван, който добре знае моята подготовка, тестът едва ли ще ме затрудни. В манастира има няколко вида монаси. Едните се занимават предимно с религия, други с бойни изкуства и по-малко с религия, и третите, които са посветени предимно на тренировките. С мен ще се занимават вторите. Няма да участвам в религиозните им ритуали. От предварителната програма разбрах, че режимът включва по 12 часа тренировки на ден. Става се в 5,30 ч. сутринта. Има загрявка с бягане и катерене на скала. След това следва тай-чи-чуен, лека закуска от 8 до 8,30 ч. и след това започва сутрешният тренировъчен блок до 12 ч. Почивката и обядът са до към 13 ч. и след това до 19 ч. отново тренировки. Колкото до храната там “менюто” е само вегетарианско предимно ориз, бамбук, соя, плодовете личи, които дават много сили. Предимно въглехидратна храна.
Как ще бъдеш облечен?
Китайското кимоно не е като японското. Японското е бяло с колан. Китайското включва долнище, което се запасва в обувката и тя се увива около глезена нещо като нашите потури. Има пояс на кръста за оръжия и риза с дълбоко деколте. Монасите са с оранжеви роби.
Ще имаш ли някаква комуникация с външния свят?
В самия манастир не. Ще слизам до Дън Фън в неделните следобеди, когато има свободно време, и от там ще поддържам връзка с близките си чрез имейл или по друг начин.
Какво стои в основата на източните бойни изкуства?
Според много хора у-шу, общото понятие за бойни изкуства, е единствено и само бой, начин да нараняваш другите. Според други това е добра система за самозащита. Други ще кажат, че това е философия. Но според мен всичко това е грешно. За мен у-шу е начин на живот. Това е нещо по-силно от религията. Това е начин, по който ти ставаш по-добър, по-съвършен, по-адекватен към околния свят, по-бързо възприемаш и по-бързо се справяш с препятствията. Когато навлезеш във философията на бойните изкуства, включително хранене, натоварване, режим, осъзнаваш, че те овладява една живителна сила, двигател, който те мотивира сутрин да ставаш рано, за да спортуваш, да си достатъчно експедитивен, да си вършиш задълженията.
Бойното изкуство, което ще тренирам в манастира, се казва винг-чун. Това е стилът, който е тренирал Брус Ли. Той пък го учил от възпитаник на Шао Лин Ип Ман един от най-добрите учители в света. Винг-чун в превод означава “лепкави ръце”. Бойното изкуство на Брус Ли се казва “изпреварващ юмрук”. Интересна е теорията и философията на неговия бой, но е трудно приложима за европейци. Защото трябва да си максимум 60 кг, за да можеш да го практикуваш. А да имаш сила при такава малка маса, е много трудно. Във всеки боен стил, когато те атакуват, ти блокираш и контраатакуваш. При този стил ти направо атакуваш, за да удариш по-бързо. Ръката върви към теб и ти изстрелваш своята първа, най-просто казано. А иначе това е свързано със сложна теория за мозъчните импулси и т.н.
Възможно ли е уменията, придобити при бойните изкуства, да бъдат насочени в неправилна посока?
Не, защото обучението в Шао Лин започва със смирението. За да тренираме своето смирение, знам, че ще събираме камъчета от поляна, ще чистим пода на огромна зала и др. Истинските майстори на бойни изкуства никога не използват уменията си в неправилна посока. Един от най-известните Гичин Фунакоши, само един път е използвал бойните си умения извън залата, когато бил на 72 г. Тогава го нападнал крадец на улицата, той го обезвредил с чадъра си и го задържал, докато дойдат да го приберат.
Какво ще правиш, като се върнеш?
Не съм се състезавал от 4-5 години и мисля да посетя няколко турнира. Възнамерявам да подновя голяма част от школите, които водех преди, и да направя много нови такива. Защото осъзнавам, че в този забързан и объркан свят никой не обръща внимание на децата. Аз водя школи на деца, откакто самият аз бях дете. Бях на 14 г., когато сформирах първата си група. На 16 г. направих такава и в моето училище. Като минавах по коридора с някой учител, децата се обръщаха към мен с “господине”.
Оказва се, че нито училището, нито семейството гради ценностна система у децата. При у-шу тя е много правилно изразена. Като се започне от уважението към родителите и се стигне до дребни и елементарни неща. Затова искам да работя с деца и да открия голям спортен комплекс във Велико Търново.
От света на хармонията и съвършенството ще попаднеш пак в реалност, наситена с агресия, озлобление, негативизъм. Как ще успееш да се адаптираш?
9 месеца не са чак толкова много време, защото при монотонността на режима и тренировъчните дни губиш усещането за време. Мисля, че няма да имам нужда от дълга адаптация. Въпреки че мои познати, които са пребивавали в Китай за един месец, твърдят, че ще са ми нужни най-малко 3 месеца, за да се осъзная. Това, което със сигурност ще ми липсва, е, че хората там са добри, усмихнати и много вежливи. Въпросът, с който те посрещат на улицата, не е “Здравей, как си?”, а “Хранил ли си се?”. Сакън да отговориш не. Веднага се заемат със задачата да те нахранят.
Ще останеш ли да живееш в България?
Твърдо и категорично да. Живях в Австрия, в Германия. Като студент получавах високи доходи там. Да бягаш от проблемите, няма нищо общо с решаването им. Ако бягаме всички от тази страна, какво ще стане? По-добре да научим нещо добро и да го приложим тук.
Имаш ли любима мисъл, цитат?
Като бях малък, майка ми каза една молитва, чиято мъдрост осъзнах доста по-късно. Това е да имаш сила да приемеш това, което не можеш да промениш, мъжественост да промениш това, което можеш, и мъдростта да различиш едното от другото.
Ти си православен християнин, но в манастира ще живееш сред будисти. Няма ли да те изкуши тази религия, която намира все повече последователи по света?
Изучавам отдавна будизма. Това е красива и добра религия. Но коренът є е в Китай и Япония. Както китайските билки са много добри, но за местните хора. Според мен е сериозна грешка, че хората в България се опитват да се лекуват с женшен и различни източни корени и билки. На нас могат да ни действат билките, които виреят в България. Иначе щеше да е обратното. Будизмът е за техния начин на живот, за техните стереотипи, история, култура.
Виктор е роден в София на 15 октомври 1980 г. На седем години започва да се занимава с бойни изкуства. Завършил е средно образование в Горна Оряховица със засилено изучаване на немски и английски. В Австрия завършва висше образование “Международни икономически отношения”. Във Виена развива активна състезателна дейност. За малко пребивава в Мюнхен, където също тренира. В момента е студент във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност “Немска и английска приложна лингвистика.” Владее немски, английски, руски, сръбски. Справя се с китайския. Не е женен. С него разговаря репортер на великотърновския вестник “Янтра ДНЕС”:
Виктор, как се роди идеята за заминаването ти в Шао Лин?
За пръв път започнах да тренирам бойни изкуства на 7 години, макар че баща ми започна да ме занимава още като бях четиригодишен Сменил съм много школи и треньори. Основна роля за развитието ми изигра китайският учител доктор Ван. С него се запознахме през 1994 г. в Бургас на семинар по чи-гун и тай-чи-чуен. “Чи” значи вътрешна енергия, а “гун” е изкуство, значи изкуство на владеене на вътрешната енергия. Тай-чи-чуен е сутрешната гимнастика с плавни движения, която се практикува в цял Китай. Самият д-р Ван е възпитаник на Шао Лин и е прекарал 9 г. в манастира. Впечатли ме, защото е добър боец и мъдър човек. Доктор Ван е на близо 60-години, но като го погледне човек, никога не би му дал повече от 40. Няма нито един бял косъм, няма бръчки. Та горе-долу тогава ми се зароди идеята за манастира. Само че по онова време процесите в Китай не бяха набрали скорост и не беше моментът за заминаване. Когато тази година от манастира са заявили готовност да обучават един европеец, д-р Ван ме е препоръчал и така се стигна до заминаването ми.
Има ли други българи, които са се обучавали в Шао Лин?
Знам, че нашенци са го посещавали като туристи или с други цели... За да не се окаже, че говоря неистини, ще кажа това, което самият аз знам със сигурност, а то е, че има петима европейци, които са се обучавали в самия манастир. За школите, пръснати в Китай и по света, не става въпрос. Не съм чувал българин да се е обучавал там. Моята покана е за самия манастир Шао Лин Съ.
В България Шао Лин е познат предимно от филмите, в които едни хора се катерят по стени и хвърчат над водопади.
Не само в България, а и по целия свят манастирът е добил популярност най-вече чрез филмовите продукции, не всички от които са с високо качество. В Китай има много манастири, в които се провеждат обучения по бойни изкуства. Дори се твърди, че има друг манастир, който е по-добър от Шао Лин, но те просто не са станали известни чрез киното. Повечето от нещата, които се показват във филмите, са художествени измислици. Въобще възприятието на европейците за китаеца боец като гърчав, слаб и жълт не е вярно. Повечето са едри, мускулести и много силни.
Наясно ли си какво те очаква там? Как ще стигнеш до планината, какъв режим ще спазваш, каква ще е храната, облеклото?
Ще летя през Мюнхен за Пекин. С влак ще пътувам до Ли Ян старата столица на Китай, провинцията Хан Ъм. С маршрутка ще стигна до град Дън Фън. От там ще мина пеш 10-ина километра до манастира. Ще ме приемат след покриване на специален тест. Нивото му доста е високо. Но според доктор Ван, който добре знае моята подготовка, тестът едва ли ще ме затрудни. В манастира има няколко вида монаси. Едните се занимават предимно с религия, други с бойни изкуства и по-малко с религия, и третите, които са посветени предимно на тренировките. С мен ще се занимават вторите. Няма да участвам в религиозните им ритуали. От предварителната програма разбрах, че режимът включва по 12 часа тренировки на ден. Става се в 5,30 ч. сутринта. Има загрявка с бягане и катерене на скала. След това следва тай-чи-чуен, лека закуска от 8 до 8,30 ч. и след това започва сутрешният тренировъчен блок до 12 ч. Почивката и обядът са до към 13 ч. и след това до 19 ч. отново тренировки. Колкото до храната там “менюто” е само вегетарианско предимно ориз, бамбук, соя, плодовете личи, които дават много сили. Предимно въглехидратна храна.
Как ще бъдеш облечен?
Китайското кимоно не е като японското. Японското е бяло с колан. Китайското включва долнище, което се запасва в обувката и тя се увива около глезена нещо като нашите потури. Има пояс на кръста за оръжия и риза с дълбоко деколте. Монасите са с оранжеви роби.
Ще имаш ли някаква комуникация с външния свят?
В самия манастир не. Ще слизам до Дън Фън в неделните следобеди, когато има свободно време, и от там ще поддържам връзка с близките си чрез имейл или по друг начин.
Какво стои в основата на източните бойни изкуства?
Според много хора у-шу, общото понятие за бойни изкуства, е единствено и само бой, начин да нараняваш другите. Според други това е добра система за самозащита. Други ще кажат, че това е философия. Но според мен всичко това е грешно. За мен у-шу е начин на живот. Това е нещо по-силно от религията. Това е начин, по който ти ставаш по-добър, по-съвършен, по-адекватен към околния свят, по-бързо възприемаш и по-бързо се справяш с препятствията. Когато навлезеш във философията на бойните изкуства, включително хранене, натоварване, режим, осъзнаваш, че те овладява една живителна сила, двигател, който те мотивира сутрин да ставаш рано, за да спортуваш, да си достатъчно експедитивен, да си вършиш задълженията.
Бойното изкуство, което ще тренирам в манастира, се казва винг-чун. Това е стилът, който е тренирал Брус Ли. Той пък го учил от възпитаник на Шао Лин Ип Ман един от най-добрите учители в света. Винг-чун в превод означава “лепкави ръце”. Бойното изкуство на Брус Ли се казва “изпреварващ юмрук”. Интересна е теорията и философията на неговия бой, но е трудно приложима за европейци. Защото трябва да си максимум 60 кг, за да можеш да го практикуваш. А да имаш сила при такава малка маса, е много трудно. Във всеки боен стил, когато те атакуват, ти блокираш и контраатакуваш. При този стил ти направо атакуваш, за да удариш по-бързо. Ръката върви към теб и ти изстрелваш своята първа, най-просто казано. А иначе това е свързано със сложна теория за мозъчните импулси и т.н.
Възможно ли е уменията, придобити при бойните изкуства, да бъдат насочени в неправилна посока?
Не, защото обучението в Шао Лин започва със смирението. За да тренираме своето смирение, знам, че ще събираме камъчета от поляна, ще чистим пода на огромна зала и др. Истинските майстори на бойни изкуства никога не използват уменията си в неправилна посока. Един от най-известните Гичин Фунакоши, само един път е използвал бойните си умения извън залата, когато бил на 72 г. Тогава го нападнал крадец на улицата, той го обезвредил с чадъра си и го задържал, докато дойдат да го приберат.
Какво ще правиш, като се върнеш?
Не съм се състезавал от 4-5 години и мисля да посетя няколко турнира. Възнамерявам да подновя голяма част от школите, които водех преди, и да направя много нови такива. Защото осъзнавам, че в този забързан и объркан свят никой не обръща внимание на децата. Аз водя школи на деца, откакто самият аз бях дете. Бях на 14 г., когато сформирах първата си група. На 16 г. направих такава и в моето училище. Като минавах по коридора с някой учител, децата се обръщаха към мен с “господине”.
Оказва се, че нито училището, нито семейството гради ценностна система у децата. При у-шу тя е много правилно изразена. Като се започне от уважението към родителите и се стигне до дребни и елементарни неща. Затова искам да работя с деца и да открия голям спортен комплекс във Велико Търново.
От света на хармонията и съвършенството ще попаднеш пак в реалност, наситена с агресия, озлобление, негативизъм. Как ще успееш да се адаптираш?
9 месеца не са чак толкова много време, защото при монотонността на режима и тренировъчните дни губиш усещането за време. Мисля, че няма да имам нужда от дълга адаптация. Въпреки че мои познати, които са пребивавали в Китай за един месец, твърдят, че ще са ми нужни най-малко 3 месеца, за да се осъзная. Това, което със сигурност ще ми липсва, е, че хората там са добри, усмихнати и много вежливи. Въпросът, с който те посрещат на улицата, не е “Здравей, как си?”, а “Хранил ли си се?”. Сакън да отговориш не. Веднага се заемат със задачата да те нахранят.
Ще останеш ли да живееш в България?
Твърдо и категорично да. Живях в Австрия, в Германия. Като студент получавах високи доходи там. Да бягаш от проблемите, няма нищо общо с решаването им. Ако бягаме всички от тази страна, какво ще стане? По-добре да научим нещо добро и да го приложим тук.
Имаш ли любима мисъл, цитат?
Като бях малък, майка ми каза една молитва, чиято мъдрост осъзнах доста по-късно. Това е да имаш сила да приемеш това, което не можеш да промениш, мъжественост да промениш това, което можеш, и мъдростта да различиш едното от другото.
Ти си православен християнин, но в манастира ще живееш сред будисти. Няма ли да те изкуши тази религия, която намира все повече последователи по света?
Изучавам отдавна будизма. Това е красива и добра религия. Но коренът є е в Китай и Япония. Както китайските билки са много добри, но за местните хора. Според мен е сериозна грешка, че хората в България се опитват да се лекуват с женшен и различни източни корени и билки. На нас могат да ни действат билките, които виреят в България. Иначе щеше да е обратното. Будизмът е за техния начин на живот, за техните стереотипи, история, култура.
Няма коментари:
Публикуване на коментар