Преди време 70 процента от американците дали своето мнение при едно национално проучване на общественото мнение за деяние, което не съществувало.
Някои чувствали, че щатите трябвало да поемат отговорността, други чувствали, че това трябва да направи правителството. (Хората имали мнение за неща, които даже не съществували!)
Над 40 процента от американците избрали последната от трите възможности, които им били предоставени, когато ги попитали за тяхното мнение относно това, колко лесно трябва да бъде в САЩ получаването на развод.
Независимо кое мнение било предложено последно, те избирали именно него.
- По-големият избор увеличава пробването, а не продажбите…!
Продажбите на конфитюр в един магазин се увеличили 10 пъти, когато хората могли да пробват до 6 вида конфитюра, в сравнение с предишните дни, когато магазинът предлагал 20 вида.
- Какво хората казват и какво правят – това са две много различни неща!
Студентите заявяват, че преписването е лошо нещо в анонимни анкети. Ако им се предостави възможност, даже студентите, обявили се категорично против преписването по време на изпити, незабавно преписват.
- Хората не ви казват, какво мислят; те избират от възможните отговори, които вие сте им дали
При проучване на общественото мнение, когато питат хората, кой е най-важният въпрос за нацията, те дават стотици напълно различни отговори.
Наблюдава се голяма разлика в процентите, когато на хората се предлага списък с възможни отговори на същия въпрос.
- Оформлението променя всичко!
Когато питат хората по такива актуални теми, като ядрените оръжия, те дават противоположни отговори, в зависимост от това, как е формулиран въпросът.
Въз основа на тези и десетки други сериозни и надеждни изследвания стигаме да следните заключения:
- Мненията на хората, техните мисли и желания често се формират от въпросите, които им се задават.
- Мислите на хората, техните мнения и желания често се създават в момента и почти нямат връзка с това, което хората всъщност правят или в какво ще вярват по-късно.
- Много хора имат убеждения за неща, които не са истински и се основават не на познания, а на въпроси за такива неща
- Важен Ключ 1:
Повечето хора действат доста автоматично в своето поведение.
Виждат реклама по телевизията и, тъй като безкритично вярват на това, което виждат, решават, каква напитка да пият, в кой ресторант да се хранят, какъв данъчен консултант да използват, всичко това се основава на предложението.
- Важен Ключ 2:
Щом повечето хора изберат нещо, запишат нещо, кажат нещо, независимо дали е смислено или не, независимо дали отговаря на техните жизнено важни интереси или не, те се хващат здраво за това решение, без да се интересуват, как е било взето то.
- Важен Ключ 3:
Хората не харесват когнитивния дисонанс.
Повечето от тях не могат да задържат две противоположни мисли в съзнанието си и затова просто избират мисълта/решението/ убеждението, към което са придържали преди най-кратък период от време и отхвърлят останалите без повече размишления.
Това се нарича закон на последователността и той гласи следното:
„Когато един човек обявява писмено (или, в по-малка степен, устно), че заема позиция по всеки въпрос или гледна точка, той е много склонен да защитава това убеждение, независимо от неговата точност, дори да е изправен пред категорично доказателство в подкрепа на противоположния възглед.”
Предишните решения на вашите клиенти или хора, с които сте общували, обсъждайки някакъв проблем оказват силно влияние на техните убеждения и нагласи.
Щом човек публично е казал „Аз никога не X”, той обикновено никога не го прави. Много хора правят необмислени публични изявления, които често се превръщат в убеждения и постоянни нагласи.
Причината е много проста. Учили са ни, че дадената дума ни задължава. Когато казваме нещо, можете да разчитате на нас.
Супер ключ – кой не се разделя със своите решения?
При едно проведено неотдавна изследване участниците трябвало да вземат решение и да избират между различни възможности.
Помолили хората от група А да „запомнят решенията си”. Хората от група Б били помолени да „напишат решенията си и после да ги изтрият“. На хората от група В казали да напишат решенията си на хартия и да ги предадат на изследователите.
Какво мислите, участниците от коя група държали най-много на своите решения? Точно така. Хората от група Б останали верни на своите решения през 75% от времето.
Тези от група В държали на решенията си през половината от времето, а хората от група А били склонни да променят решенията си.
От това следва, че трябва да накарате своя клиент да записва нещата, докато участва например в процес на продажба /характерна тактика за финансовите консултанти, когато продават застраховки и други финансови продукти/.
Човек може да пише каквото си иска , от целите си през следващата година до това, какво харесва в една кола, къща, папка с ценни книжа или екскурзионен пакет.
Най-важното е да го накарате да вземе писалка в ръцете си и да пише! И запомнете: Никога не задавайте въпрос, който ще го накара постоянно да отговаря с „не”.
Експеримента с няколко предсмъртни писма!
При едно изследване на участниците в него казали да се досетят, кои предсмъртни писма на самоубийци са истински и кои фалшиви.
След като отговорили, кои писма смятали за истински и защо, а после за кои чувствали, че са фалшиви и защо, им казали, дали са познали.
По-късно, когато ги попитали, дали са мислели, че ще се справят в началото на задачата,участниците казали нещо много интересно.
Онези, на които съобщили, че са се справили зле, си спомнили, че, когато им поставили задачата, си помислили, че няма да се справят.
Другите, на които казали, че са се справили добре, си спомнили, че при поставянето на задачата, си помислили, че ще се справят.
Участниците получили правилните отговори в случаен ред. Редът на техните отговори обаче съвсем не бил случаен.
Те си спомняли как мислели, предвиждали, целеполагали, преценявали, какво всъщност се случило в противовес на това, какво са мислили, че ще се случи.
Подобно изследване било повтаряно няколко пъти, в различни контексти, и всеки път резултатите били същите.
Ако лицето не съобщава публично своите мисли/чувства преди някакво събитие, можете да бъдете сигурни, че той ще си спомни, че е предвиждал истинския резултат, а не това, което си е мислел в началото.
Лесно ли променят хората своите убеждения?
През 1981 година на участници в експеримент била показана статия. Това била ретроспекция за президента Ричард Никсън, озаглавена „Беше ли Никсън мошеник?“.
Статията напълно отхвърляла идеята, че Никсън е бил мошеник. Участниците в експеримента направили извода, че Никсън наистина е бил престъпник.
Уигнър и Ербър (1992, 1995) разкрили в различни изследвания, че да кажеш на някого да не мисли за нещо, означава, че е много по-вероятно той да мисли за него.
При маркетинга, продажбите, терапията и взаимоотношенията вашата задача е да го възпрепятствате, ако можете!
В противен случай, човекът ще формира убеждение, което ще стане филтър за цялата бъдеща комуникация по въпроса.
Да се опитвате да промените филтъра е като да ме накарате да сменя филтъра за маслото на колата, трудна работа.
Лара, Рос и Лепър (1979) нарекли това „търсене на потвърждение”. Хората търсят потвърждение на своите убеждения. Много е просто!
Авторите открили също така, че хората, които вярвали в нещо, да го наречем X, не търсят доказателство, опровергаващо тяхното мнение, а когато „го видят”, те го омаловажават.
Когато психолозите получават ‘Информация, която създава 1 убеждение (тип изследване, което е много по-добре контролирано сега, отколкото в миналото, поради огромния дългосрочен ефект от създаването на лъжливи убеждения у хората), а после им съобщят измислена информация, то те, психолозите, все още са склонни да вярват на първоначалната информация или да , не я отхвърлят напълно на етапа на оценката.
А това са хората, за които се предполага, че знаят, как работи съзнанието…какво остана за всички нас, нормалните…?
Няма коментари:
Публикуване на коментар