Едни от първите звезди се намират в сърцето на Млечния път

Астрономи, разгледали тъмния балдж на нашата галактика, се натъкват на едни от най-старите звезди във Вселената.
Около центъра на Млечния път има сфероидална изпъкналост, наречена балдж. Той е съставен от стари звезди и съдържа кълбовидни звездни купове, силно концентрирани около него.
Видимата част от централното сгъстяване се проектира в съзвездието Стрелец и е най-яркият участък от Млечния път.
Учени анализират група от стари мъждиви звезди - HP1,намиращи се в центъра на нашия галактически балдж, на около 21 500 светлинни години от Земята, в проучване, което се очаква да бъде публикувано в месечния журнал на Кралското астрономическо общество през април тази година.
Използвайки данни от обсерваторията Джемини в Чили и космическия телескоп Хъбъл, учените изчисляват, че тези звезди са на около 12.8 млрд. години, което ги прави едни от най-старите звезди не само в нашата галактика, но и във Вселената като цяло.

Едни от най-старите звезди се крият в балджа на Млечния път.Това е нещо, което в научните среди се знае от години, но никой не можеше да го докаже.И други проучвания са изследвали HP1 и близки групи звезди, но екипът на Стефано Соуза от Университета Сао Пауло има една преднина – той използва нова технология, наречена адаптивна оптика.Тя коригира грешките в космическите снимки, причинени от атмосферата на Земята.Тези редактирани наблюдения, както и архивни снимки от Хъбъл, позволяват на учените да пресметнат разстоянието от иначе бледите звезди до Земята и да изчислят яркостта им.

Интензитетът и цветът на всяка звезда издава за вида ѝ –дали е джудже, или гигант например и дали отделя елементи по-тежки от водород и хелий. Теглото на елементите на звездите, наречено металичност, е от основно значение за изследването на стареенето на небесните обекти.

Учени подозират, че най-старите звезди във Вселената се състоят само от чист водороден газ. Първите атоми хелий се смята, че са се появили от ядрена реакция в сърцето на тези звезди.С времето и раждането на все повече звезди се появяват и другите химични елементи, познати днес на човечеството.По тази логика звездите, които съдържат елементи, по-тежки от водород и хелий, се считат за по-млади.HP1 са бедни на тежки елементи,така учените от Джемини установяват, че те са стари.

„HP1 са едни от оцелелите създатели на сърцевината на нашата галактика“, казва Леандро Кребер, водещ на изследването от Университета Сао Пауло и държавния университет „Санта Круз“ в Бразилия.

Фактът, че Млечният път крие древни звезди в сърцето си, е една прекрасна предпоставка за астрономите да изследват ранните години на нашата галактика.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/edni-ot-pyrvite-zvezdi-se-namirat-v-syrceto-na-mlechniia-pyt-6093598

Папеса Йоана (2009)

http://arenabg.com/torrents/pope-joan-2009/279943/

 

Режисьор : Сьонке Вортман
В ролите : Йохана Вокалек, Джон Гудман, Дейвид Уенам, Иън Глен, Анатоли Таубман и др.
IMDB : Линк към IMDB
Държава : Германия, Великобритания, Италия, Испания
Година : 2009
Времетраене : 2 часа и 15 минути
Резюме : Папеса Йоана според някои теории е глава на Римокатолическата църква в периода 855-858 г., заела папския престол под името Йоан VIII. На 12-годишна възраст, облечена с мъжки дрехи избягала с един монах в Атина. Там станали членове на една от най-престижните през девети век книжовни школи. След смъртта на любовника си тя отишла в Рим, където станала преподавател във висше училище, после кардинал и накрая - папа.

Произход според науката, религията, псевдонауката

 

Детски стаи от различни краища на света

 

Проектът „Къде спят децата“ на английския фотограф Джеймс Молисън показва леглата на деца от различни точки на света – Кения, Сенегал, Китай, Индия, САЩ и др.

Разликите са потресаващи. От една страна, виждаме момиченце от Токио, чиято майка харчи по 1000 долара на месец за дрехите й, а от друга син на бедуински овчар, който спи с козите навън. Непали от Индия пък работи в кариера за добив на гранит от 3-годишна възраст.

From a teahouse for geishas-in-training to a hut in the Amazon, a book captures the diversity of kids'-room interior design

11-year-old Joey, who killed his first deer when he was seven, lives in Kentucky with his family.

On the heels of my recent homage to where children read and learn comes a curious look at where they sleep. That's exactly what Kenyan-born, English-raised, Venice-based documentary photographer James Mollison explores inWhere Children Sleep—a remarkable series capturing the diversity of and, often, disparity between children's lives around the world through portraits of their bedrooms. The project began on a brief to engage with children's rights and morphed into a thoughtful meditation on poverty and privilege, its 56 images spanning from the stone quarries of Nepal to the farming provinces of China to the silver spoons of Fifth Avenue.

"From the start, I didn't want it just to be about 'needy children' in the developing world, but rather something more inclusive, about children from all types of situations. It seemed to make sense to photograph the children themselves, too, but separately from their bedrooms, using a neutral background." — James Mollison

Perhaps most interestingly, the book was written and designed as an empathy tool for nine- to 13-year-olds to better understand the lives of other children around the world, but it is also very much a poignant photographic essay on human rights for the adult reader.

7-year-old Indira works at a granite quarry and lives in a one-room house near Katmandu, Nepal, with her parents, brother and sister.

4-year-old Jasmine has participated in over 100 child beauty pageants and lives in a large house in the Kentucky countryside.

4-year-old Romanian boy who shares a mattress with his family in the outskirts of Rome.

8-year-old Justin plays football, basketball and baseball. He lives in a four-bedroom house in New Jersey.

Alyssa lives in a small wooden house with her family in Appalachia.

8-year-old Ahkohxet belongs to the Kraho tribe and lives in Brazil's Amazon basin.

9-year-old Dong shares a room with his parents, sister and grandfather, growing rice and sugar cane in China's Yunnan Province.

9-year-old Delanie aspires to be a fashion designer and lives with her parents and younger siblings in a large house in New Jersey.

9-year-old Tsvika and his siblings share a bedroom in an apartment in the West Bank, in a gated Orthodox Jewish community known as Beitar Illit.

9-year-old Jamie shares a top-floor apartment on New York's Fifth Avenue with his parents and three siblings. The family's two other homes are in Spain and the Hamptons.

10-year-old Ryuta is a champion sumo-wrestler living in Tokyo with his family.

12-year-old Lamine sleeps in a room shared with several other boys in the Koranic school in their Senegalese village.

14-year-old Irkena is a member of the semi-nomadic Rendille tribe in Kenya and lives with his mother in a temporary homestead in the Kaisut Desert.

14-year-old Prena is a domestic worker in Nepal and lives in a cell-like room in the attic of the house where she works in Katmandu.

14-year-old Erien slept on the floor of her favela abode in Rio de Janeiro until the late stages of her pregnancy.

15-year-old Risa is training to be a geisha and shares a teahouse with 13 women in Kyoto, Japan.

Mollisey is represented by MAP and Flatland Gallery, and published by Chris Boot.

Where Children Sleep is reminiscent of Peter Menzels's voyeuristic tours of the world through people's diets and possessions, and JeongMee Yoon's look at the conditioning of children's gender identity through the color schemes of their bedrooms. The book's glow-in-the-dark cover, a la Radioactive, is a wonderfully playful cherry on top.

---

This post also appears on Brain Pickings.
Images: Courtesy of James Mollison via The New York Times

Up: Love Story

Телевизията - харакири за мозъка

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3846131

Много хора вярват, че висенето пред телевизора информира, забавлява и успокоява. Все повече специалисти обаче подлагат това на съмнение, пише "Дойче веле"

През свободното си време повечето хора гледат телевизия. Все по-малко са тези, които четат книги, ходят на разходки или играят с децата си.

Телезрителите вярват, че висенето пред екрана не вреди на здравето, а напротив - информира, забавлява и успокоява.

Все повече специалисти обаче подлагат на съмнение тази убеденост и предупреждават за опасностите от телевизията.

Безмозъчност?

Сигурно не всички знаят, че като медия телевизията установява пълен контрол над зрителя. Причината е проста: при гледането на телевизия почти се изключва лявото полукълбо на мозъка, което отговаря за аналитичните мисловни процеси.

Тоест, когато седим пред екрана, вместо да анализираме видяното и чутото, ние попиваме информациите и несъзнателно ги приемаме за чиста монета.

Хипнозата

Когато гледаме телевизия, изпадаме в състояние, подобно на транс. Така се променя предният лоб на мозъка, който отговаря за аналитичната дейност. Освен това човек използва само дясното полукълбо, а лявото с течение на времето закърнява.

Хората, които прекаляват с гледането на телевизия, след време може да загубят способността да се концентрират и да решават сами проблемите си.

Промиване на мозъци

Половин минута след включване на телевизора човек, тъй да се каже, остава само с половин мозък. Информацията, която идва от екрана, често пъти се приема наготово, с други думи - мозъците се промиват.

Бизнесът и политиката особено обичат да използват този ефект на телевизията - за реклама и за манипулация. В Англия, например, чрез телевизията въздействат върху затворниците.

Еднопосочна улица

Човекът пред телевизора не обменя информация, той просто попива идващото от екрана. Тоест, комуникацията е едностранна. Зрителят понякога се превръща в пасивно кошче за ненужни съобщения. Въпреки това обаче мнозина продължават да вярват, че техният приятел, телевизорът, не може да им навреди.

Лошите новини са истински новини

Новините се въртят непрекъснато по всички телевизионни канали. По-страшното е, че те почти винаги са тревожни, дори ужасяващи.

Специалистите по комуникации отдавна са доказали, че лошите новини привличат вниманието на повече зрители, отколкото добрите. Това претоварване на мозъка с отрицателни емоции влияе на психиката, а от там и на здравето.

Наркотично въздействие

Голяма част от зрителите пускат телевизора си сутрин след ставане и не го спират дори вечер в леглото. Ако ги питате защо, ще чуете какви ли не обяснения: "Самотен съм, това ми е компанията", "Не мога без новини!", "Вечер ми трябва нещо преди заспиване". В действителност тези хора са психически зависими от телевизията, но както всеки зависим човек никога не биха го признали.

Немалко са домакинствата, където всеки си има собствен телевизор в стаята. Вечер всеки се инсталира пред своя си екран, което обрича човешката комуникация. Тъжната реалност е, че повечето възрастни предпочитат да гледат телевизия, вместо да разговарят с партньора и децата си.

В подобни семейства конфликтите и противоречията не се обсъждат, а се премълчават. При родителите гледането на телевизия поотделно води до пълно отчуждаване и пасивност. Много бракове умират в бавна агония, а за децата последствията са много по-страшни.

Деца с възпалени очи

За да израстне нормално, всяко дете има нужда да играе с други деца - така трупа опит и т. нар. "социална компетентност". Детето трябва да се движи, има нужда от стабилна емоционална връзка с родителите.

Огромна част от съвременните семейства нямат време да се занимават с децата. Вместо това ги оставят часове наред в пасивна отпуснатост пред телевизора. Последиците са фатални...

Убиец на въображението

Изследователи от университета във Вашингтон доказват, че гледането на телевизия, видео или дивиди, както и компютърните игри са пагубни за детското развитие. Eдностранната комуникация с уредите не учи децата на нищо, напротив - тя задушава детското въображение.

Детските филми често не са подходящи за деца. Особено най-малките зрители (под 3 години) не разполагат с необходимите знания, за да разбират изцяло действието.

Да не говорим, че бързата смяна на сцените и музиката ги претоварват. Малките не правят разлика между видяното и реалността, което води не само до страхове и кошмари, но и до нереалистична представа за заобикалящата ги действителност.

И още ТВ-болести

Психолози и педагози стигат до извода, че децата, които прекарват много време пред малкия екран, се оплакват от слаба памет и липса на концентрация, че имат трудности с логичното мислене и не показват съпричастност към околните.

ТВ-зависимите деца са пасивни, с наднормено тегло и в много случаи психично разстроени.Университетът в Саарбрюкен изнесе още шокиращи данни.

Деца и подрастващи, които главно седят пред телевизора или компютъра, имат множество здравословни проблеми. Те страдат от изкривявания на гръбначния стълб, прегърбване, хлътнал гръден кош, изкривени рамене и крака. Част от тях имат проблеми с равновесието и не могат да стоят изправени със затворени очи по-дълго от минута.

В координацията на тялото ни участват очите, мускулите, ставите, костите, кожата и не на последно място - вестибуларният апарат. Дългото втренчване мобилизира само зрението, а всичко останало закърнява.

Заради това децата, които не се движат достатъчно, не са и в състояние да стоят изправени със затворени очи.

Коварните реклами

Рекламите също въздействат отрицателно върху зрителите. Те са пълни със съмнителни твърдения, като например "най-щастлив е този, който купува най-много". Лошото е обаче, че тези твърдения засядат директно в подсъзнанието.

Така телезрителят е склонен да повярва, че всички проблеми в живота се разрешават само и единствено с покупката на правилния продукт.

Пак лошо за телевизията

Оказва се, че това е най-популярното занимание преди сън и почивката на мнозина зависи от тв програмата, а не от "природните разписания"

Учените не спират да говорят за вредата от телевизията.
Оказва се, че това е най-популярното занимание преди сън и нощната почивка на повечето хора зависи от телевизионната програма, а не от "природните разписания", като биологичните фактори, настъпването на нощта и т.н.
Зяпането на безброй канали преди лягане разваля нощния сън и може да причини хронични здравословнипроблеми, предупреждават отново учените, цитирани от "Дейли телеграф".
Те са установили че тази практика масово измества изискващите дисциплина и усилие физически или дори по-интелектуални занимания.
Изследване на Университета в Пенсилвания сред 21 475 пълнолетни установява, че гледането на телевизия в леглото заема близо 50% от времето преди сън.
Напоителният сън е изключително важен, тъй като позволява на мозъка да се възстанови след тежкия ден.

Липсата му пък увеличава риска от наднормено тегло, сърдечни заболявания и депресия, напомнят специалистите.
В случаите, когато поради дежурства и много работа се налага да спим по-малко, това може да се компенсира със саможертвен отказ от малко телевизия, предлагат те.

Проучване: Нещастните хора гледат телевизия, щастливите правят секс

Според специалистите гледането на телевизия кара човек да се почувства добре за кратко време, но в дългосрочен план води до общо усещане за подтиснатост и неудовлетвореност от живота.

Нещастните хора гледат много повече телевизия, докато щастливите четат или се срещат с приятели, разкриват резултатите от над 30-годишно изследване, проведено от американски социолози от Университета в Мериленд.

Резултатите сочат, че хората, които определят себе си като "не щастливи", прекарват 30% повече време на ден пред синия екран, отколкото "много щастливите". Доволните от живота си гледат телевизия около 19 часа седмично, а останалите - над 25.

Според специалистите висенето пред телевизора кара човек да се почувства добре за кратко време, но в дългосрочен план води до общо усещане за подтиснатост и неудовлетвореност от живота.

Това е леко и приятно занимание, което обаче няма дълготрайна полза за човека и просто изяжда времето, което би могло да се посвети на други занимания. Те може и да доставят много по-малко непосредствено удоволствие, но да са далеч по-обогатяващи в дългосрочен план, категорични са учените.

"Удоволствието всъщност е кратко. Колкото по-дълго седите пред телевизора, толкова нараства риска след това да станете с чувството на неудовлетвореност, тежест и тревога", обяснява един от изследователите Джон Робинсън.

"Телевизията не изисква прекалено напрягане на мозъка, не е трудно и ангажиращо занимание и е идеално за хора, които имат проблеми със социализацията или ограничени възможности за други дейности като спорт и т.н.

Освен това хроничното усещане за нещастие може да бъде травмиращо в социален и личен план и да се отразява зле на способността за работа и общуване, но дори и най-подтиснатият човек може просто да включи дистанционното и да се остави да бъде пасивно забавляван или поне отвличан от мислите за нещастието си.

Така че се получава нещо като омагьосан кръг - всъщност самото усещане за неудовлетвореност води към дивана пред телевизора като своебразен отдушник."

Двойките с нещастни бракове също сядат по-често пред синия екран. За разлика от тях щастливите правят 30% повече секс, по-често посещават религиозни служби и четат вестници.

"Щастливците" предпочитат да прекарват времето си в правене на любов, четене на книги, социални контакти, както и да отделят време за семейството си или да се отдават на обществено полезна дейност.

Същевременно учените потвърждават, че гледането на телевизия е нещо като "универсално занимание", директно свързано с усещането за приятно прекарано време. Повечето анкетирани са го оценили с 8 по десетобалната система.

Според обяснението на психолозите от екипа гледането на телевизия е своеобразно бягство от действителността, а към това са склонни повече неудотвлетворените от живота си хора, които в същото време не намират достатъчно сили и мотиви да го променят.

Е, има и добра новина за телевизиите. Според един от авторите на изследването глобалната финансова криза може да доведе до повишаване на интереса към тях. В крайна сметка това е едно от заниманията на безработните.

Резултатите от изследването са публикувани в новия брой на списанието Social Indicators Research.

Творчеството – културна ценност

В изследването на творческото мислене съществуват две основни направления. Едното, чисто психологическо, поставя за основа изследването на самия творчески акт. Другото се стреми да изследва резултатите от творческата изява на разни личности.

Възможно ли е творческия процес да се управлява? Възможно ли е творчеството да е точна наука? Такова е заглавието на една от книгите на Г. Алтшулер – „Творчеството като точна наука”.

Погледната малко по-друг начин въпросът е почти хамлетовски: „да мисля или да не мисля”? След знаменитото – „мисля, следователно съществувам” (изразяващ възторга от осъзнатото предимство на човека над останалия свят, от онова, което носи светлина и знание, изведнъж се оказва: „знам, че мисля, но не знам как мисля...”

Основно място в творческия процес се пада на новите идеи. Източник на новите идеи е определена информация, в това число и почерпената от общуването. Идеите идват от опита или от по-общи теоретически съображения.

„Основи на творческото мислене” е с тематика създаване на нови идеи и тяхното приложение в практиката на всеки човек.

Под „творческо мислене” се разбира не само създаването на нови идеи, а също така разбор и моделиране на проблемната ситуация, пред която е изправен отделен човек, независимо от професията и образованието му (бизнесмен, политик, учен, преподавател и т.н.).

В предлаганият курс се разкриват начините на управление на творческия процес, които се основават на анализ и разбор на осъществени творчески актове. Разкрива се такава технология при която процесът на мислене не е хаотичен, а организиран и управляем. Посочени са основните принципи, (а не конкретни формули и правила), както и множество задачи, част от които от ежедневието ни предлага в доста голямо количество. Чрез тях човек ще се научи не само на управление на мисленето, но и как да преодолява психологическите бариери, като се възползва от вложените в курса задачи.

Томографските изследвания показват, че в нашият мозък (човешкият) няма обособен “център на творчеството”.

Това може би свидетелства, че нашият мозък принципно е настроен за творчество!

За удобствата (или неудобствата), които ни заобикалят, трябва да благодарим (или виним) и склонността на хората към творчество.

Онова, което ни заобикаля почти никога не ни задоволява и вечно търсим нещо ново.

Благо или не творчеството е съществена, ако не и една от най-важните страни на човешкия живот. Това налага тази страна да бъде изучавана и усъвършенствана.

Владимир Буковски: Гейове и феминистки превзеха властта. Започна нова Оруелска епоха

http://e-vestnik.bg/7218

С първото си посещение в България известният руски писател и дисидент Владимир Буковски разбуни духовете. Според Буковски, зад термина „политическа коректност“ се крие пъклен план за разрушаване на обществата, който бързо и успешно се реализира в световен мащаб от активистите на различни малцинствени групи – хомосексуалисти, феминистки, религиозни общности и др. Обикновените граждани стават жертва на репресивни закони, приети под натиска на малцинствените групи. „Налага се масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите. Започва някаква нова Оруелска епоха“, казва Буковски.

Владимир Буковски е роден през 1942 година и е убеден противник на комунистическата идеология от 14-годишен. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (”психушки”), използвани от съветския режим като специализирани затвори. Въпреки репресиите, организира различни демонстрации срещу властта. Събира над 150 страници с доказателства за зверствата на комунистическия режим и успява да ги предаде на Запад, с което привлича вниманието на правозащитници от цял свят. Автор е на “Наръчник по психиатрия за инакомислещи”.

През 1976 година Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. През 1977 година се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.

През 2007 г. е издигнат от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация.

Владимир Буковски посети България по покана на издателство „Факел експрес“, Нов български университет и Международната организация на франкофонията. Заедно с известните руски писатели и правозащитници - Юз Алешковски, който представи новия си роман “Предпоследен живот”, издаден най-напред у нас, и Олга Шамборант той взе участие в дискусия за политическата коректност. Ето откъси от неговото изказване:

„Събитията, на които отбелязваме 20-годишнина - крахът на Съветския съюз, разпадането по националности и републики - не ни изненадаха. Те се очакваха и Оруел правилно ги бе предвидил в романа си “1984 година”. Това, което се случи впоследствие обаче, бе неочаквано за мнозина. Вместо светът да осъзнае комунизма като страшен феномен в историята на човечеството на 20-и век, погубил стотици милиони по цял свят, станаха някакви нелогични неща.

Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябва да се преместят надясно. Нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи - не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“. Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влезнах в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: „Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се раждат всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени“.

После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, така си и останало.

Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове - ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. - червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…

Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. „Отело“ - тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай - член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. - изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им - по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма.

Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен - против това беше Западът.

Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини. Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд. Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи. Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свърхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения. Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма. Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи. Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

РиЛа ДАва СиЛа!

  В Духа обновлени,дръзко към върха нов устремени......
                                        и когато Другият/Другарят/ Си Ти и ти си Другият достигаш СвяТОст!
                                                                                Ди Ал Пе
    ДА тръгнеш с това, което имаш, ЗА ДА бъдеш себе СИ! - това е задачата в началото....
    Пеш от Княжево през Карпузов /динен/ валог, хижите"Планинец", "Момина скала" и "Тинтява" към връх Камен дел-изчистени съмнения...спомен за Лечителя, ОСВЕТЕНА ПЛАНИНА,и зимно /нощно преминаване през Черни връх/ "плана на ината"-спомен от КРЪГА НА СВЕТЛИНАТА/...
ПЛАТОТО-НАТУРА ЗОНИ, СУБАРКТИЧНИ ВЪРБИ И СПОМЕН ЗА ПРОЯВЕНО СЪТВОРЧЕСТВО ПО ВРЕМЕ НА ШЕСТМЕЧНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ПЛОЩАД  "НЕЗАВИСИМОСТ"  ПРЕД МС... и последен валс ...
    БО решава твоите въпроси!
    Мъгла и дъжд.Сближаване с Пролет в "Кукувиче гнездо" и надолу през мокрите/мочурливи/ поляни.
    Две чешми-две групи...С Деси напред...Снимки по склона. Зелева чорба. Ти си вече Индианският смях.
На стан край изворите на Паланкария.Ръмежа спря...и се чува мърморенето:
-"Аз съм Слънчевка! ОБИЧАМ ОГРЯНИ ДНИ!Мразя да ми е студено!"
Разговори.Четене - "звездни зрънца в бездната на нощтта/А. КИМ/-пролята сълза в окото на Ния. Боси нагоре към Демян.БОЛКА И УДОЛЕТВОРЕНИЕ....
    Кръгов разговор-младите помагат за веселото/ти/ представяне:
-"Един от хубавите преводи на екология е "чистота"! Разглеждайки нещата в цялост се започва от чистота на съзнанието, следва чистота на взаимоотншенията, породена от чистота на външната и вътрешната природа, следва чистота на връзката ни с ПРИ-РОДата и /чак/ тогава имаме чистота на проявлението. "
    Предложение за ОХЛЮВ,КОСТЕНУРКА И ЗАЕК- РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СВОБОДНА ВОЛЯ ЗА ЕдинЕниЕ.
    -" ТУК В ПЛАНИНАТА Е БОГ И КРАСОТАТА,
РАЗКРИВА СЕ ПЪРВИЧНОСТТА НА НЕЩАТА,
СПОДЕЛЯНЕТО И РАДОСТТА ОТКРИВАМЕ В СВЕТА! "-ОТКРОВЕНИЕ НА СЛЪНЧЕВКА.
    "ОРЛИТЕ БЯХА ИЗПРЕВАРЕНИ ОТ ОХЛЮВИТЕ...."
    Те стигнаха до кръчма "ВЕСЕЛИЕ", а другите навреме в ловна хижа"ЯРЕБИЧНА".
    Нагоре към първенеца на на Верила -ГОЛЯМ ДЕБЕЛЕЦ. Залезен смях...
    Огън . Песни. Споделеност. Чешма . ЧИСТОТА...
    Отново сме по горски пътища.
-"Защо кършиш клони.  Унищожаваш живот"
    -"Пътят е хубаво да е чист!"
    -"Това е въпрос на етика?!"
-ЧИСТ ПЪТ- ЧИСТО СЪЗНАНИЕ!
    Почивка.Четене.Йога.Танц.Разтягане.
    -"На "гащите" ти пише"KISS DISS"?!"
    -"Tова са ми работните..."
    -"И добри ли пари изкарваш?!"
    -"ДА..."
    Клисура. Кръчма. Разделяне. ПРИЗНАТО ПОРАЖЕНИЕ - в името на ЗДРАВЕТО.
    Нагоре до първито равнище за обща смимка. Взаимно признание...сбъднато благоденствие...
ВОДАТА. О, ДА тя е знак за ВИСОТА И ПЪТ до Обесен камък.
    Огън и Скала - горещи изказвания за Чистотата на ИдеЯта, свободната воля и отговорността.
    Кръг на БЛАГОДАРНОСТТА,последван от приказки ,песни и звън на китара...
    В дъждовното утро да тръгнеш овреме.Среща-благослов.
    Застигнат си край навеса. Облекчаване. Пътека. Оса. Лекарства. Подкрепа.
    Хижа"ПИОНЕРСКА"- четата се събра. Споделена диня. Нагоре след плаката. ПЛАКАТОНОСЦИ ПО ВЪЛШЕБНАТА ПЪТЕКА-
"ОБИЧАМ РИЛА - ХОДЯ ПЕША".
    Старата хижа. Храна - причастие. Първа раздяла. ЗАЕДНО ДО ПЕТОТО ЕЗЕРО. Нагоре сме малцина. Среща с "първенците"край Седмото езеро.
Каменни пирамиди. ЕДИН ШАМАН РАЗСЕЯ МЪГЛИТЕ...
Надолу, за да стигнеш навреме за "разделеният превоз"...край играещи йога..
НИЕ, СЪПОХОДНИЦИТЕ,бяхме като ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА САНКХЯ, тръгнали към ОКОНЧАТЕЛНОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ ,чрез опознаването /на принципите/ на ПРАКРИТИ /ПРИРОДАТА/ и на ПУРУША /ДУШАТА/ !
Ди Ал Пе /културен посланик на ФЕДЕРАЦИЯ ЗА ДУХОВНО ЕДИНЕНИЕ "РОЗА"/

По следите на Родовата памет и защо я загубихме

Ангел Стефанов

"-Чичо, дай пет пари! - каза детето и веднага засрамено си наведе и извъртя главата със захапан пръст.

Гавазинът обясни на консула, че детето иска пет пари.

- Защо ти са пет пари? - попита гавазинът по поръка на консула.

Но детето бе научено само да поиска пари, не бе му казала майката защо му са пари и затова вместо отговор то повтори:

- Чичо, дай пет пари! - и пак се засрами."

("Пази Боже сляпо да прогледа", Ал. Константинов)

Родовата памет

е избледняло, неясно и далечно понятие, останало някъде назад в учебниците по история и в патетичните речи произнасяни от самозабравили се, по време на честване на националните празници, политици. Родовата памет е единствената възможна спасителна нишка, която да ни преведе през лабиринта на обърканото ни сиво ежедневие, да ни държи здраво на земята във време на бурен и с променлива посока политически вятър, да ни помогне да останем на повърхността и да ни предпази от задушаване в морето на заливащата ни ненужна информация и масова "култура". Родовата памет е липсващото, но съществено звено между моята личност и семейство, от една страна, и моято отечество от друга. Без чиста и ясна родова памет не можем пълноценно да разберем и оценим понятия като държава, отечество, родина, България...

Ако познаваме своя род, нашите предци, тяхната история, техните силни и слаби страни, техните успехи и несполуки, ако знаем историята на родния си край, обичаите, традициите, поминъка, ще разберем и колко много време, усилия, кръв, пот и сълзи са вложили от себе си, хората преди нас, тези които сме наследили и които са ни създали като хора и личности. Ще осъзнаем, че трябва да сме им безкрайно благодарни за всичко материално и нематериално, което имаме, за това, което сме и което искаме да бъдем.

Така ще живеем по-добре и ще спим по-спокойно. Няма да се нуждаем да злоупотребяваме със средства, които да замъгляват съзнанието ни, като алкохол, тютюнев дим, наркотици, сапунени сериали, реалити формати и други такива, които лишават личността от уникалност и я правят лесно манипулируема. Тогава гласът на съвестта и собственото достойнство няма да ни позволят да изхвърляме боклук на улицата, да подминаваме биещи се деца, бързо да се отдалечаваме, ако станем свидетели на престъпление, да не протестираме, ако ни продадат некачествена стока или мрачно да се съгласяваме, когато чуем някой да се оплаква, колко е лошо тук, как никога няма да се оправим и т.н и т.н...

Някои се опитват чрез т.нар. обща култура да запълнят бездната между себе си и обществото в което живеят. Как да се решат проблемите на алиенацията, или на български език, на отчуждението, водещо до депресия и безпомощност, при едни, и до агресия и насилие, при други? Разширяването на общата култура, като самоцел не решава тези проблеми, а ги задълбочава. Защото разширяването на общата култура, в най-добрия случай, е насочено към по-високия стандарт, а не към по-ниския. Общата култура се разширява повече към силно развитите и с по-висок стандарт на живот Западна Европа и Северна Америка, а съвсем малко към далечните и по-слабо развити от нас части на света. Това засилва отчаянието ни и чувството за окаяност. В най-лошия случай, общата култура се развива към безсмислени неща, като слабо известни имена на градове и села от кръстословиците и друга ненужна информация. Рекламите и новините също ни обливат с дъжд от непотребна и вредна за психофизиологичното ни здраве информация, както и т.нар. популярна литература за себереализация, самоусъвършенстване или отслабване.

Родовата памет ни дава основата, посоката и мотивацията за нашето развитие. Тя е нашата изначална култура, нашата естествена жизнена среда в която ние чувстваме, живеем и се развиваме най-добре. Най-пълноценни и полезни сме, ако познаваме нашия род и пазим нашата родова памет. Чувстваме се по-уверени, когато сме свързани с корените на нашия произход, когато имаме самочувствието, че сме част от едно по-голямо цяло, което е допринесло блага на обществото. Осъзнаваме, че животът нито е започнал от нас, нито ще свърши с нас. Замисляме се, за истинската стойност на нещата с които се занимаваме и които ще оставим след себе си на нашите деца, внуци и правнуци.

От друга страна, такива хора, с ясна родова памет и самосъзнание, са ценни за обществото. Затова то ги търси, подкрепя и насърчава. И обратно, хора откъснати от своя произход и култура, нямат стойност за обществото. Те трудно намират своето място, чувстват се сякаш всички са против тях и искат да сменят държавата или мястото където живеят. Такива хора се живеят некомфортно в рамките на общността и са склонни да настояват за промяна на общоприетите правила, традиции и ценности, вместо да променят себе си и своите индивидуалистични или егоистични нагласи. Те считат, че са хора без късмет, че Бог или съдбата са ги изоставили. Започват да отхвърлят общоприетите ценности, загубват представа за истина, красота и добро.

Натрупаните вследствие на родовата култура и памет материални блага и ценности, лесно се разпиляват и разрушават, веднага щом чувството за родова принадлежност бъде загубено.

Обществените блага и ценности не могат да бъдат възстановени преди да бъде възстановена родовата памет. Именно загубата на тази памет беше причината в последните 20 години натрупаните материални и духовни ценности да бъдат разграбени, разпилени и разрушени, както и невъзможността да се създадат нови такива. В нашата история имаме редица примери за редуващи се периоди на възвръщане на родовите ценности и памет, последвани от натрупване на материални и духовни блага, последвани от напускане или отричане на родовата принадлежност и загуба на ценностите.

Ето защо е напълно погрешно да се смята, че парите могат да решат основните проблеми на семейството или държавата. Без възстановяване на загубената родова памет, поради която загуба сме стигнали до липса на пари, а и на духовни ценности, не може да се решат основните, дълбинни проблеми. Напротив, в случай на външно финансово стимулиране на такива семейства, общества или държави, вместо решаване на проблемите, ще бъдат загубени и тези средства, което само по себе си ще задълбочи кризата.

Типичен пример от преди две седмици, когато по една от националните телевизии беше показано семейство от мъж и жена, всеки с по едно доведено дете от предишен брак. Наложило им се е да изоставят децата си, защото не им достигали пари. И двамата са работещи, но взели ипотечен заем срещу жилището си за 30 000 лева. Запитани, какво е станало с тези пари, те заявиха, че са ги изхарчили за "лични нужди".

В национален аспект, след влизане на България в Европейският съюз, вместо да изнасяме и допринасяме към европейската общност с култура и уникални български стоки и услуги, вместо да използваме преимуществото, че България е втора по природни дадености в Европа, ние се превръщаме в донори на евтина работна ръка и престъпност. Освен членския си внос за Европейския съюз, ние връщаме полагащите ни се огромни средства от следприсъединителните европейски фондове, а друга огромна част полагащи ни се европейски средства просто сме неспособни да усвоим. Оказва се, че финансовите ресурси влезли в България през последните 8 години са почти изцяло присвоени. А средствата по инфраструктурните проекти са вложени в некачествени труд и материали.

Решението

в никакъв случай не е да искаме и да получаваме още средства. А да обърнем поглед навътре и назад към нашата същност и нашето минало. Да осъзнаем какво значи и с какво задължава да бъдем потомци на велик народ. Тогава ще разберем защо да не оставяме нито едно парче продородна земя необработено. Защо да възвърнем обемът на добива на розово масло. Защо да произвеждаме истински българско кисело мляко, български плодове и зеленчуци, вместо да  внасяме. Защо да пазим и правим достъпна природата си. Защо да направим културата, историята и пътищата си разбираеми за българските и чуждите туристи. И още много други "защо", които ще разберем едва след като започнем да чувстваме жизнената енергия от възстановяване на родовата си памет.

Процес на загуба на родовата памет

Гениалният писател Алеко Константинов в разказа си "Пази Боже сляпо да прогледа" само в няколко реда е описал отлично българската действителност в един такъв период на загуба на родовата памет и упадък на ценностите. Майката праща детето да проси дребни пари, но нито то, нито тя знаят защо.

Писателят едва ли е бил запознат с т.нар. архетипни мотиви от съвременната аналитична психология и културология, но в развитието на неговият герой Христо Белокровский, ясно се откроява пътя на архетипния мотив на инициацията.

Това са и етапите в процеса на загуба на родовата памет: Първи етап – откъсване от дома. Втори – преминаване в нова обществена група. Трети – придобиване на нов тип знания. Четвърти – придобиване на нова идентичност.

Разбира се преминаването през тези етапи е задължително в процеса на съзряване и изграждане на всеки, който може да се определи като личност. Но има един скрит пети етап, който можем да наречем "завръщане". Много малка част от хората достигат и преминават през този етап. Такива хора наричаме предани синове, или патриоти, или светци, или с други названия, които да характеризират именно това, че след като са доказали себе си, като личности и професионалисти, те се завръщат и посвещават живота си изключително в полза на своето семейство, род, държава или свят.

Нашите национални герои Ботев и Левски, а и много други, са именно такива. Те са имали отлични възможности за реализация, казано на съвременен език. Реализация в социален, културен, политически и всякакъв друг аспект. Но са предпочели не само да се върнат към своя роден край и родови корени, но и да посветят живота си за решаване на съпровождащите ги съществени проблеми. Поради общоизвесни причини на тях им се е наложило да пожертват живота си в изпълнение на своя национален дълг. Но, съдейки по думите и делата им, те са щели да продължат да помагат на своята родина дори и да бяха доживели освобождението за което се бореха.

През целия си живот те са пазили жива в себе си своята родова памет. Тя е държала духът им буден, мотивирала ги е неуморно да учат, работят и живеят, като дават всичко от себе си, така че да бъдат сред най-добрите ученици, работници и въобще във всичко с което се заемат. Всичко това в името на своя род, в името на своите близки и роднини. С мисълта, че когато се завърнат в родния си край и в родния си дом, да няма от какво да се срамуват, а да оправдаят надеждите на тези, които дълго и с надежда са ги чакали да ги посрещнат. С мисълта, че не те самите да се гордеят с успехите и постиженията на своя род, а родът им да се гордее с техните успехи.

Във времето в което живеем има множество световно известни българи. Има и много българи успешни в различни области без да са световноизвестни. Много от тях са запазили или възстановили своята родова памет. Те подпомагат своите родни места и хората, които живеят там по различни начини. Често се завръщат там, подържат връзка с местни хора и използват контактите, позициите и влиянието си, за да подобрят състоянието и живота на хората с които са свързани. На практика те се превръщат в истински спасители за своя род и роден край. За съжаление, почти е невъзможно да чуем за тях, поради спецификата на съвременните медии.

В същото време, много по-голям брой българи живеят и работят извън България. Лично познавам много такива в най-развитите и богати държави, които дори и не изпращат пари на своите мизерстващи в България родители, които от своя страна получават по около 100 лева пенсия месечно. Защо и по каква причина децата им са предпочели такъв живот в който не могат да отделят 20 или 50 евро, които в държавата в която живеят са почти нищо, но в България са една цяла пенсия? Възможно е наистина самите те да мизерстват и да не могат да отделят тези пари. Но в такъв случай, няма причина да продължават да водят мизерен живот зад граница, вместо да дойдат и да изкарват повече пари в собствената си страна.

А какво и как да направим ние, за да възвърнем родовата си памет и да подобрим собствения си и на околните живот?

ДЪГА - ПРОСТРЯНА ЧЕРГА

Записките на Ди Ал Пе

ПОД РЕДАКЦИЯТА НА Г-Н НИКОЛАЙ ГЮЛЕВ

Самиздат ”Лотос и Роза”

първо съкратено издание

ПОСВЕЩЕНИЕ

На Але

с благодарност

за люботърпението

ИЗНАЧАЛИЕ

Аз пътувам, лудувам, смея се, танцувам... Но преди да прочетете моите откровения нека си припомним словата на Джиду Кришнамурти от „Първата и последна свобода“:

Има надежда в хората, а не в обществото, не в системите, организираните религиозни системи, надежда има във вас и в мен. Когато цитирате Бхагавад Гита, Библията или някоя китайска свещена книга, вие просто повтаряте, нали? А това, което повтаряте не е истината. То е лъжа, защото истината не може да бъде повторена.

Триъгълника на понятията в моя живот е :

ТВОРЧЕСТВО

ОБЩЕНИЕ СЛУЖЕНИЕ

Общението е Общуване по Пътя към Съвършенство. Служението е Предназначението на Пробудилият се Човек. А Творчеството е Плода на собственият ни изчистен Изказ.

ИЗ-РАЗ-И ...

Ако няма зор има По(-)Зор !

Живеещият с миналото си е обречен.

Животът е взаимно даване на възможности.

Залезни планове за утре.

Изборът е извор на благодат

Оцеляващият живее между лишения и изкушения.

Следвай Пътя си, приемай с радост и бъди щастлив!

Трудностите изграждат и каляват характера на човека

“Нещастието е велик учител,

чийто уроци са жестоки”.

Оноре дьо Балзак

В живота мой обикновено всичко става или прекалено рано, или прекалено късно. Именно това ме е карало да се мятам, като риба на сухо, между отчаянието и жизнерадостта! Но когато – тогава, колкото – толкова.

Нямам детство – болестите ми го отнеха.

Още от малък си бях луда глава. С останалите деца играехме къде ли не. И така в един хубав летен ден, решихме да играем гоненка върху старата баня. Но не успях да взема един завой и паднах отвисоко...

Благодарение  на това се зарових в Света на книгите – станах книжен човек с книжни идеали.

Появи се първият Истински приятел. От него ми остана ходенето по чукарите и любовта към конете.

Годините минаваха и в живота ми се появи Вторият приятел.            Седяхме на един чин, говорехме за възвишеи и обикновени неща.

Един единствен път се събрахме на бреха на морето. И тогава ми бе пукната главата с бурканче от пюре...

Имаше време, когато бях недоволен от своите Приятели. Дори си мислех, че не ме заслужават. Но всичко се преобърна и сега аз не мога да отвърна достойно на тези, без които не можем. Затова нека не роптаем излишно и се опитаме да простим, за да не останем сами.

Така аз вечно търсех приятели. И често ги губех. Но след като едно момиче ме пречисти, мога “света да пребродя за две ръце протегнати насреща”.

Е, НЕ, НИЕ

Е, това е!

„Не, няма тъжни дни – има любов!“ - изпя Йорданка Христова.

„... безотчайно и вечно не, както преди – изпя Лили Иванова.

„Не нам, не нам, а имени твоему“ - пише на Руския паметник в София.

Моят път на Лотоса и Розата е от Единство до ЕдинЕниЕ!

ЕдинЕниЕ – Един е ние и Ние сме Един.

НИЕ – това сме Събожниците творящи Битие.

Наскоро се спомина Акаша. В нейното „Аз съм“ в www.trudno.com намерих подобна изповедност:

„Аз Съм Ние.

Ние е в Мене, и Аз Съм в Ние.

Ние Сме  е Аз Съм.“

„I Am We.

We is in Me, and I AM in We.

We Are is I Am.

На 27 януари 2006 г. Але ми направи подарък, връчвайки ми книгата на Дийпак Чопра „Живот без болест“ с надслов: „Вечната промяна“. Ето малък откъс от нея:

„Застанете и познайте,

че Аз съм Бог.“

Псалтир, 45:11

Едно е всичко и всичко е едно

Действителността съществува защото вие сте дали своето съгласие за това. Всеки път, когато действителността се променя споразумението е било нарушено. В историята на науката този факт се смята за промяна на парадигмите.

Парадигмата сама по себе си не е факт, а концепция или схващане за нещата. За да бъде променена действителността, това схващане или концепция трябва да бъде възприето, което може да стане само на равнище колективно съзнание.

Ню Йорк и Лондон или за Найлона (Ny-lon^*)

Ангелчето, Гарджето и Малкият са три приятелки.

На концерта на Копчетата при тях дойде Лешояда. На “своите криле” той отнесе Малкия. След време в “SILVER”а на концерта на “Пиф” Гарджето и Лешояда направиха крилат танц. По – късно Ангелчето “отлетя”, а Малкият пое към далечни земи. Гарджето и Лешояда се срещаха в заведенията на различните. Една нощ Гарджето дойде в заведението гдето край дверите бе поставена снимка “Ny – lon Live”. То бе разтревожено и объркано.

- Вече не зная какво е приятелството?!

Лешояда отвърна не толкова с думи, а с танц и нежност. Фреди пееше:

- “Кой иска да живее вечно”.  “Who wants to live forever”

- “Искам да съм свободен”. “I want to be free”

- “Шоуто трябва да продължи”. “The show must go on”

Руска песен. Покана за танц. Гарджето танцува с мъжка страст и ярост, а Лешояда с женска нежност и мекота. И в един миг устните са толкова близо...

- Тръгвам си – рече Гарджето.

- И аз... – каза Лешояда.

Навън мъж се облекчава на ламаринената ограда.

- Накъде си? – попита Лешояда.

- В своя си посока – отвърна Гарджето.              

- А не можем да изберем двама някаква посока!

- Не!

Продължават заедно. Лешояда я хваща за ръка. От нея изпада жълто ластиче за коса.

Разговор на раздяла.

- Лешояде, ти си съвършен човек!

- Не, просто се опитвам да бъда истински!

- Но ти си истински...

- Благодаря, беше много мило.

- Довиждане!

- Успех!

ОТКЪСЛЕЦИ

Истината е във всяко листо, във всяка сълза.

Алционе^*

На Друг(ар)ите

Разговор. Кафе.

Среща. Накъде.

Е добре –

Почивка или блян – живота е път желан.

На Вапцаров

Отново думата си удържа

и пак без пукната пара,

на път си тръгнал към върха,

без хляб дори, но с вяра в бъдните дни. 

Пролет. Сахат тепе. Каменна къща.

Среща с птичарите. А децата сторили са чудо.

Камъкът положен да приема водата

днес е разцъфтял с полегналите в него

*0 роза и листенца.

Деца. Тухли. Игра.

Наковалня. Чайник. “Червен пипер”. 

Камък. Широка лъка. Гайда. Чанове.

Овце по моста преминават.

Песъчинките в подмолите остават.

Музиката е вълшебство –

тя е детство. Чрез нея

най-добре са изразени

чувства, блянове, мечти,

когато думите безсилни са били!

От Кара бунар Кара Петър идеше, светлоносна душа имаше.

В дълбока вода окъпана, чанове си носеше и гайда за възлюблена.

На музиката се обрекъл, но живота не отрекъл.

На “избранници” свиреше под открити небеса и твореше чудеса.

И Господ го дари чрез ангел за син му се яви.

Възможност. Друг път.

Време за ред. Напред.

Крила. Небеса. Орел. Самота.

Скала. Пилета. Пръв полет. Красота!

Кръст в риба.

Слънце в мрак.

Има надежда.

Седя си на бара. Пея мантри. Арабска нощ е.

Урок по танци. Къна. Цъфнала ръка.

6 януари 2005г. Клуб „НО“.

Слана върху трева.

Белязана душа.

Простота.

Водка „Тройка“.

„Борзой“ - „Савой“.

Стоп. „Сянка“. „Куйн“

Следа. Смъртни ли сме?!

Цветя червени. Бурен жълт. Вятър.

Звуци игриви. Усмихната жена. Чинарово листо.

Кое е преходното?!

На Нея

Небеса. Вода. Капка.

Мома. Сълза. Осолена звезда.

Есен. Крайбрежен град. С приятелка седиш на бара. Повей на вятър. Падащи листа. Тя излезе да си поиграе с тях. И получи своето име - Танцуваща с листата.

Момичето обичаше да се къпе на свещи. Душата и бе светла и искряща, а тялото и подобно  свещ откликваше на възвишените и пориви. Веднъж за своя воден обред тя използува свещи от четиридесето на дядо си. А родителите и се скараха... Те не разбраха, че в пречистеното тяло на тяхното дете се е превъплътил духът на предците...

Стройно момиче пред мене върви.

Ръка. Бутилка. Цвете.

Вятър с листенцата си играе.

Бутилката в кофата. Цветето в дланта.

Всичко е на мястото си. 

Градина. Обърнато колело.

Момиче в червено откъсва липова клонка

Гальовно удря задната гума.

Защо ли?

Малко момиче избягва с мъж – неведнъж. Първият мъж. Първият акт.

- Не помня как е било – беше ми едно...

Фанелка. Среда на бедро. Приятел.

- Защо си гола ?! Ще ти завия бушона!

След време – тя е жена. Вижда го на 200 метра и беж към дома.

Какво ще е продължението... на сериала...

Добрата Лунна Фея

Зима. Сняг. Белота. Чистота. Двукатна къща в крайречно селце.

Малко момиче отива в другата стая да спи на леглото на Снежанка. Оставя насаме двама влюбени.

В пещерата мъжът греши. Предчувствие за раздяла. Прекрасни стихове в “нашата тетрадка”.

Борба за Любовта. Мерцедес. Приятелката поднася букет от пет орхидеи.

Но идва краят в Деня на Детето.

Стихът “Ако”. Среща пред църква до детска градинка.

Камъчетата в нейните ръце “проговарят”.

Септември, колело, път. Заваля и той си спомня нейните слова:

- “Дъждът е щастие!”

Не успяват да тръгнат с колела. Тайната е разкрита.

Избеляла покривка на цветя.

- “Не си стар и грозен”.

С влак до морето. В пристанището платноход.

Самоход. “Беседка”. “Война”. “Чисто небе”. Безкрайна нощ. Сближени души. Мъжът е  Син Магьосник.

Утро. Чешми. Скална обител. Бяг. Катакомби.

Успешно придвижване. Представяне на приятели.

Църква. Прекрасно песнопение.

-“Но защо има толкова малко хора?!”

Плаж. Море. Мелница. Дъжд. Камъни. Прегръдка. Нощ. Грешка. Утро. Прошка. “Изненада”. Излет. Долина. Извор. Студено море. Песен – крясък.

Утро. Мляко и смокини. Изпращане.

Късна среща. Село. Зима. Първичност. . .

Град. Грубост. Дума. Болка. Утеха. Сън. . .

Разминаване. Нова година. Среща. Колело. . .

Камен бряг. Огън. “Конец”. Тя е пораснала.

Прекрасните писма престават. Гласове “по жицата”.

Кога ли ще се срещнат?!

Утро. Събуждането е усмивки. Мъжът тръгва към Юмрука с момичето дарило му вода.

Изгрев. Разговор. Раздяла.

Той тръгва нагоре към върха,а тя надолу към групата...блажени мигове

На върха с Изгрева

Отново съм Сам-Ин .Къде ли си Т-Он-И

Днес и сега?!

Правилната посока е градивната.

РАЗ,ДВА,ТРИ.

Всичко ще се нареди.

ЧЕТИРИ,ПЕТ,ШЕСТ. 

Дръзко!

Продължи напред!

Имаш ли пари?!

Тръгнал към мечти

Звезден човек бъди!

Едно споделяне.

Един танц.

Един човек

В нощта...

Чудесен е света!

ЧУЖДИ И НЕЧУЖДИ МИСЛИ

На Мелничката нарекла ме Цитата!

Топла вечер. Цъфнали липи. Кафе “Макс”. Разговор с приятели;

- Защо толкова често цитираш ?

Твърде много хора са живели преди нас, твърде много неща са казани и записани, затова е твърде трудно да кажеш нещо ново, нещо различно. Затова понявга използваме изреченото или записаното преди нас.* * *

ОЦЕЛЯВАЩИЯ ЖИВЕЕ МЕЖДУ ЛИШЕНИЯ И ИЗКУШЕНИЯ

Положението е мое, защото то е образ на моя свободен избор, и всичко това, което то ми предоставя е мое, доколкото то ме изобразява и обозначава. Нали аз съм този, който определя доколко са неблагополучни нещата и доколко те са непредвидими, когато вземам решения за себе си. Ето защо няма случайности в живота; едно обществено събитие, което избухва внезапно и ме увлича, не идва отвън; ако аз съм въвлечен в една война, тази война е моя война, тя е по мой образ и подобие и аз я заслужавам.

Жан Пол Сартр

    “Свобода и отговорност”

В началото на ХХІ век един мъж, за да излезе начисто, прие да бъде оцеляващ. Пример му бе Великия Гетсби.

Жилището му бе един подвал в Града под тепетата. Спеше под земята. Будилник му бе дрънченето на кофите за смет… Първото, което виждаше, когато излизаше на светло, бяха звездите на стената на къщата отсреща. Те му припомняха за прохладната нощ и чудните сънища, за мечтите и приятелите – тези без които бихме се загубили.

Работеше като строител, благодарение на близки хора. Учеше се на търпение и спокойствие. С получените пари се препитаваше и строеше полека–лека своя “пясъчен замък на мечтите”.

Беше открит и откровен и затова приятелите му се множаха. Усмивката не слизаше от лицето му. Непринуденият смях бе нейно естествено продължение. Олицетворение на живота му бе танцът. В него въплътяваше своята страст и копнеж за близост и топлота. Музикантите свиреха по-добре, когато той беше в движение пред сцената.

Пътуваше по всемъзможни начини – било в търсене на работа, било за да отвърне на нечий сърдечен зов или да стигне до “свещени места”, за които жадуваше душата му. Книгите бяха негови постоянни спътници. И те като него пътуваха от приятел към приятел. водеше си записки, за да предаде вълшебството на ежедневието. Подготвяйки се да издаде книга, раздаваше своите откровени послания за красота и човечност.

Преодоляваше трудните мигове с помощта на приятелите си. Отблагодаряваше се раздавайки се, помнейки песента:

“ - Ако си дал от себе си, не си живял напразно.”

VIA VITA EST

(чужди и нечужди мисли)

Пътят живот е и животът път е!

Дълго, пределно дълго ходих на “едни и същи места, с едни и същи хора, по едно и също време, по едни и същи причини”!

Вярно е, че не можеш да се окъпеш в една и съща река два пъти. Затова понявга вървя “по стари пътеки, към стари и познати, за стари неща”.

Години  ми бяха нужни, да надмогна очакването на обаждането на познат да тръгна на нейде по белий свят.

Сега веч обикновено тръгвам сам (Но, не защото не приемам) някого (никого) до себе си). Просто повечето ми приятели и познати са заети. А изпълнени с радост са онези попътни съпреживени часове?!

Учителят Гецуан казал

-“Кеичу, първият майстор на колела, направил две колела. Всяко има петдесет спици. Да предположим, че отрежете главината? – Ще има ли тогава колело?”(1)

С двете колела на моето колело се движа в Колелото на Живота. Себеосъществявам се пътувайки към нови хора и нови земи за нови (и дейности. Природните гледки.)  ме предразполагат към съсредоточаване и самовглъбяване.

Ще завърша с една Дзен случка:

- “Джошу се обърнал към учителят Нансен:

- Кой е верният Път?

Нансен отговорил:

- Всекидневният път е верният Път.

Джошу запитал.

- Мога ли да го науча?

Нансен отвърнал:

- Колкото повече учиш, толкова си по-далеч от Път.

Джошу полюбопитствал:

- “Но, ако не го изучавам, как ще да го узная?”

Отговорът на Нансен бил:

- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай.

За да се озовеш на него разтвори себе си широко като небето”.(2)

Послепис:

Щастлив е оня човек намерил Пътя свой в живота. Разбира се без трудности не може. Те са неразривна част от съществуването ни и нека ги приемаме като пратени(ци) свише и преодолявайки ги да носим достойно кръста свой (Колелото погледнато отгори има формата на кръст!)!

Ще завърша с мисълта на Ваклуш Толев:

  “Трудът ни Сизиф не е безмислен, поради липсата на отчаяние,

а отчаянието е наказание за нашето безверие!”

(Тази мисъл с рисунка на труженика стоеше на вратата  ми в заслона “Орлово чука”, където бях хижар екскурзовод !)

Написано за Радост с вдъхновение.

гр. Пловдив лето 2000

1 и 2 са взети от книгата “Дзен будизъм - въведение, оригинални текстове” - 1990 година, гр. София, изд. “Логис”, стр.   и 23.

Г-н Ваклуш Толев е Учител на Общество Път на Мъдростта

Камен бряг – свещено място и “рай за децата на цветята”

За описание на това прекрасно кътче на нашето Северно Черноморие на Южна Добруджа ще използвам началото на разказа “Хорай” на Коидзуми Якумо:

  “Синьо видение на губещи се във висините дълбини – море и небе са се слели в сияйна омара...

Утро на пролетен ден.

Само небе и море – лазурен безкрай...

На преден план игриви вълни проблясват сребристо, нишките на морската пяна се вият във водовъртеж.

Но малко по-нататък не се долавя движение, нито багри: мътното топлосиньо на водата се разлива и разтваря в синевата на въздуха. И няма хоризонт. Само устремена в безкрая далечина – под краката ти е бездънна пропаст, а над нея се извисява необятния небесен купол и с височината палитрата става все по-наситена...”

Човек се чувства добре на свещените места. Това съм го разбрал от “скaлната си лудост” – завърших курсовете по алпинизъм и пещерно дело в “монашеската долина” – Поломието (там бях и хижар-екскурзовод на заслон “Орлова чука”).

По време на странстванията ми с колело достигнах и до други бленувани, жадувани от душата ми места.

До Огънчето всяко лято се събираме приятели, за да споделим спомени, мисли и чувства и пречистени, след това продължаваме пътя свой...

Моите приятели “каменните хора с широки души” не са прости хора, а планинари, катерачи, пещерняци, хора, изучаващи археология, архитектура, философия и т.н., които добре знаят “Златното правило”:

  “Злополуките стават поради надценяване на собствените сили или подценяване на природните дадености!”

Миналата година Орлето се изложи и се наложи да го вадят от “пропастта”. Но досега никой от приятелите ми не се е преселил в отвъдното на Камен бряг – там, където се отива със съответната нагласа и подготовка!

Огънчето се намира между две скални гробища – пред казана на селото и на Яйлата, където пред изкопаните във варовика (с включения – древни организми (амонити и др.)) гробове има три величествени каменни стъпала. Това според някои знаещи е храм на Дарзала – тракийският бог на Слънцето. Младежи са били хвърляни върху копия, като пратеници в отвъдното.

Според легендата (обожествяваният по-късно) Залмоксис се е върнал...

Неслучайно тук “децата на цветята”  посрещат “Утрото на 1-ви юли” – (поредната) Нова година, на Новите хора от Новата епоха.

Не е случайно и това, че “... най-слънчевото момче. Най-обичаното. Най-топлото.”, се е преселило в отвъдното именно там. Траките са празнували, когато някой е починал. А ние си имаме песен народна:

“Ако й умра, йощ загина, немой да ме жалите,

кръшно оро заиграйте, мене спомняйте.”

От филма “Високи ледове” съм запомнил следното:

- “Какво искаш да ти кажа? – Истината, или чистата истина?!”

От достоверен източник научих: “Живко се е държал безотговорно – викал “А-а-а..., У-у-у...!”, подскачал. И когато му казали:

*1 “По-кротко. Внимавай!”

*2 “Няма страшно. Аз тук съм идвал толкова пъти...” – отвърнал той.”

(Предавам случката по смисъл. Малцина са тези, които могат да предадат с точност думите, изречени от някой преди време.)

Но в тъмното се случило непоправимото (но в тъмнината станала бедата!)...

*3 “Загубите са знаци, които трябва да разчетем” – каза един приятел край Огънчето.

Аз загубих колежка – алпинистка, но го преодолях и преосмислих и сега продължавам да странствам.

Глупости са туй да се поставят парапети (трябва да ги имаме в главите си!) и да се направи палатков лагер. Поради парична немощ, не можах да регистрирам Дружество за Общуване с Природата “Камен бряг”. Устава, прехвърлен на дискета, нося постоянно в джоба си заедно с личните си вещи. А идеята ми е заедно с приятели да се развива мек, селски, екологичен и свещен (включително и отшелнически) туризъм, което е в съзвучие с това “свещено място”.

Някога, идвайки към брега, можеше “да луднеш” от “равнината”,  където скалното плато и морето се сливат. Сега кръстът на Бени нарушава възприятията (древните не са оставяли “видими” надгробия).

Послепис: “Девет месеца без единствения ни син Михаил – Слънчицето.

“От много върхове надничам,

спущам се по всичките наклони

и в бездната се губи моят път...”

Пейо Кр. Яворов” – из посмъртник, видян до “Петте кьошета” в София!

СътворЧЕСТво

Школа "ЕдинЕниЕ"

ВъвЕдЕниЕ

Пътят ми е от Единство до ЕдинЕниЕ.

На 27.01.1983г. след прочитането на книгата "Йога" на инж. Венцеслав Евтимов,започнах да практикувам.Йога в превод означава Единство - целта е сливане на личния дух Атман с вселенския Брахман.

Преминах през много книги,практики,погледи на приятели,пътувания,изгреви и залези,докато се реших да бъда ръководител на СъБор/сбор на приятели/ "ЕдинЕниЕ" - "един е Ние и ние сме Един".

"Вярвам в Единния" - това ни обЕдинява.Моето предложение е сбор от усещания за ВсЕмира от различни точки на земния Шар.

СЕТИВНОСТ

лъч

усещането,че си

изгрев

усещането,че си

живот

усещането,че си

сутрин

усещането,че си

завеса

усещането,че си

вятър

усещането,че си

жажда

усещането,че си

стих

усещането,че си

лъч

Павлина Михайлова

ПрЕдложЕниЕ(projekt) “ЗЕМЯ - НЕБЕ - ОРЛОВО СЪРЦЕ”

VII. МОЯТ ПЪТ

Моят път

Нагоре

Е обратен на посоката

На падаща звезда…

Остава ми

да вярвам,

че за разлика от нея,

аз ще смогна

да се върна пак

на моето небе-

Земята.

Из “Търсете българския алпинист”

на Анастас Стоянов

Животът е Танц между двете двери на безсмъртната душа-раждането и смъртта.

Танца е първично вдъхновеиие-той е всяко изчистено движение!

- Ти си поет на движението! - рече Художникът.

- Радвам се когато танцуващ цветисто и рисуваш картини във въздуха – каза Музикантът.

Дядо ми - Никола Кръстев Петров - Бачо Кольо беше възпитаник на френския колеж в Пловдив.Свирил е в Униатската църква,а бе погребан като комунист.В Каварна основава девически хор и духов оркестър.Беше композитор и учител по музика.

И мен научи да свиря на акордеон.Но се скарахме - проявих Ненооларския инат и станах танцьор,а баща ми и сега свири на тромпет.

ДВОЕЗВУЧИЕ

Какво е това музиката?                                     Музиката е вълшебство -

Звуци?Ритъм?                                                       тя е детство.       

-Мелодия. . .                      Чрез нея най-добре са изразени

Треска?Пулс?                                                         нашите чувства,блянове,мечти,

-Терзание. . .                      щом думите безсилни са били.

Свобода?Пропаст?

-Мълчание. . .                   Седя на бара.Пия бира.Пея

Смисъл?Живот?                                                   мантри.Арабска нощ е.Урок

-Изгнание. . .                     по танци.Къна.Цъфнала ръка.

Тихо,не плачи.

Есен.Крайбрежен град.

С приятелка седиш на бара.

Една струна трепна и разтревожи                     Вятър.Падащи листа.Тя

акустичната тишина на нощните                      излезе да си поиграе с тях. 

улици.                                                                     И получи своето име -

Един миг се сви от болка и,обезумял,              Танцуваща с листата.

скочи в пропастта на времето.                              Димитър Петров

Един луд го последва от беззвездния                из "ДЪГА-ПРОСТРЯНА ЧЕРГА"

си прозорец. . .

Една болка раздра асфалта и се притаи,

задъхана,в ръба на бордюра.

"...This is the end,my only friend,the end..."

Някъде високо Млечният път се

прекръсти и пак увисна в очакване. . .

Остана само музиката.

Мила Въжарова из "КРЪГ"

В Каварна-родния крайморски град-наследих от вуйчо си две неща: занаят/каменоделство/ и дом на улица "Пейо Крачолов Яворов".Нему принадлежи стихът:

И винаги напред ,

и всякога надиря…

Аз вечно диря.

Сетне в Русе опитах пантомима при Йордан де Мео,преди народните танци загрявахме с балетен  екзерсист,преминах през аеробика,класически танци и акробатичен рокенрол.А великата глупост, която извърших е, че се отказах от формация “Пластик”…

ВСИЧКО,КОЕТО има истинска стойност в живота , е възникнало от медитацията-няма друг начин.Медитацията е майка на изкуството, на музиката, на поезията , на танца, на скулптурата.Всичко що е творческо, жизнеутвърждаващо ,е родено от медитацията.

Из “Индия -моя любов” на ОшО

Нявга в началото танцувах много смешно и си дадох дума да се науча…И през лятото на 1983г.станах най добър танцьор на откритата площадка.Сетне давах началото в закрити и открити места.Сега съм Лудият смях-на 1юли 2000 г. танцувах между Огъня и Морето,а миналата година ме показаха по “Сигнално жълто” по случай Julaia morning fest 2004. По-късно участвувах в „Будохармония 2004“, организирана от сенсей Ангел. А от скоро преподавам дадената ми свише форма”Реещ се Орел” и приложението и върху рок балади.Именно  това искам да представя в”ЧЕРВЕНАТА КЪЩА”.

Един ден ти ще видиш гърбати пясъчни хребети, които потъват подобно бели китове в Тихия океан между Лима и Ла Чинча. Тук Андите се спускат към ръба континента като стръмна пустиня. Ни отблясък от вечни снегове, ни полъх от водопадни реки, ни повей от плесенясала джунгла-пясък и пясък, който застила и смила околния свят, неспирна вековечна мелница. Но и над пясъка господствува някой-това е огромният вятър вендавал откъм остров Пасха, той стрива и самата вятърна мелница. А над вятъра? Над вятъра е кондорът. Кондорът минава толкова високо, че ще го съзреш едва когато реши да връхлети на някоя земна твар. Тогава именно ще дочуеш сепнат човешки вик из недрата на пясъчните хребети:”Иу-у-у-ууууу…”Човешкият вид наподобява свистенето на други орлови криле, но напразно, кондорът ще грабне избраната жертва. Този път беше едно черно яре със звънче през шийката. Птицата го отнасяше на възбог, а звънчето му трептеше наистина с небесен звън.

Из “Време и вик под кондора”на Никола  Инджов.

Благодаря на всички , които ми помогнаха да се науча да преподавам-Светлият индиец,Слезлият от Небето,Лятното момиче, Свирещото момче и…

А ето и текста съпровождащ Танца:

Слънцето държиш в ръце, огрява то земята, възлиза в небесата.

Ти Човече веч си орел,приземил се разтваряш криле,завърташ се,а сетне си

играеш с вятъра и политаш!

Когато танцуваш,нека танцува не само тялото,но и умът ти и така се пречистваш!А ръцете обърнати нагоре са чаши приемащи благодатта свише!

Съставил:Димитър Александров Петров

ИзложЕниЕ

В Китай първоелементът Дърво е знак за движение. Дървото е връзка между Земята и Небето. На него олицетворението на движението – Птицата – си прави гнездо

Всеки може да научи формата. Но да направиш съчетание,да дадеш израз на своята душа,това ме радва като преподавател.

Истинския танц е бавният - там е красотата на ПРЕМИНАВАНЕТО на музиката на   душата в движения на тялото.

Източната музика носи дълбините на спокойствието,а рок баладите - копнежа за близост,нежност,топлота.

На събора "ЕдинЕниЕ" се роди заглавието на книгата ми:"ДЪГА-ПРОСТРЯНА ЧЕРГА", а "СЪРЦЕ" бе заглавието на творческата работилница за танц. А преди четенето на темата "Човекът и Камъкът. . ." направих успешен опит за уличен танц.

Моето прЕдставлЕниЕ за нещата

За да се сбъднат мечтите ни,нека работим за качествата жертвоготовност,всеотдайност и съпричастност. Достатъчни са шепа приятели и всеки да погледне с очите на другия. И още . . . зала с озвучаване и осветление. . .

Външна част: Покана за танц на тротоара върху мелодията на "Полета на Кондора" изпълнена на флейта. Продължение с други улични музиканти последвани от брейкденс.

Вътрешна част: Въведение чрез слово и движение - среща на взаимност,гдето всеки е участник. А сетне зазвучава източна музика - танц за усвоилите,взаимна тишина/медитация по двойки/ за останалите. И накрая приложение на наученото днес, преди, в минали животи върху рок балади.

НИЕ сме творци на Битието!

25.01.2006г.

София

с уважение:Димитър Александров

Петров

//dialspe.hit.bg/       dim_5@abv.bg

0888957063
Предложение №2

Сътворчество

От първично вдъхновение към първична свобода

Основното понятие в Школа ЕдинЕниЕ е заглавието на това постоянно действащо предложение. Но дотам се достига преминавайки през съучастие, сътрудничество и съдружие!

Резултатът от едно съжителство е:

- Напътствия на Оризовите Братя,
живеещи в Дома на рисуваните камъни

I. Основна задача е постигането на качествата: Ред, Чистота, Завършеност

II. Свободата се изразява в уважение към свободата на всеки събожник

III. Животът е взаимно даване на възможности

IV. Приятелството се гради на жертвоготовност, всеотдайност и съпричастност

Тази година успях да участвам в един съвместен проект за който взаимно си благодарихме. Имаме уговорка за бъдещо сътрудничество.

ГРУПА “ТЕАТЪР НА БЕЛИТЕ ПОЛЕТА” И ЕКОЛОГИЧНО СДРУЖЕНИЕ “ЗА ЗЕМЯТА”
организират
КАСТИНГ ЗА ХОРА И ИДЕИ
по проект на екологично сдружение “За земята” „Дървета срещу сгради – една
зелена визия за Южния парк”.
Дата: 18/05/2005
Час: 17:00
“Театър на белите полета” е пространство за идеи и експерименти на
границата между изкуството, психологията и социалната ангажираност на
всеки човек. Създаден е от група ентусиасти с различни професии, но с общо
любопитство към социалните роли и ситуации, в които попадат.
“Театърът на белите полета” експериментира с ново отношение – на
креативност и отговорност – към събитията и фигурите в нашата общност. Тук
изследваме новия смисъл, който те придобиват в това, различно от
обичайното, състояние.
Какво са “белите полета”? Ами, най-общо казано:
... полетата в краищата на вестниците, в които понякога пишем за да
вместим сред безличните заглавия нещо важно, което не трябва да
забравим...
... пространствата между редовете, където често има доста повече от онова,
което е написано...
... слепите петна във възприятията ни (породени от очуждението,
стереотипите, имперсоналната публичност), които ни пречат да видим сред
вълната от информация толкова много неща, които ни касаят лично...
... белите петна в спомените на обществото или всичко онова, което ни се
изплъзва и затова е толкова любопитно...
В “Театър на белите полета” се опитваме да изиграем въпросите и
персонажите от “белите полета”. Като източник на вдъхновение служи опита
на не-писмената традиция в театъра: форум-театър, плейбек театър,
социодрама и др.
В рамките на проекта на екологично сдружение “За земята” “Дървета срещу
сгради – една зелена визия за Южния парк” през периода май 2005 – април
2006 ще се проведе серия от акции, в които ще се опитаме да използваме
средствата на театъра и изкуството, за да провокираме в общността един
по-личен и по-креативен ангажимент към бъдещето на Южния парк. Каним
всички, които имат интерес и биха искали да се включат като доброволци към
проекта на среща в За Земята (ул.Бузлуджа №55) на 18.05.2005 от 17:00 –
вашето присъствие, идеи и активност са добре дошли.
Поздрави и до скоро,
Добринка Вълкова, Мален Маленов
“Театър на белите полета”

Посоката е ясна, няма връщане!

Мечтите са опасни, искат сбъдване.

Реални са във своето невъзможие.

Възможни са в свойто идеалие.

Мечтите са живота, искат правене!

Тодор Янкулов

Участници:

Лудият смях
и Ратна

На 26 октомври 2005г. на улица Дондуков №9 в представителството на фирма Деметра-Гея Лудият смях направи танц в „тишина“.

Опит за Открит Дневник

Ти това съм Аз, чийто разказ води Той.

А из ПО преРАЗказаНИЯ живот става легенда.

30-10-2004 г.

Утро. Кафе със сметана. Покрив. Поправени улуци. Паднала кофа. Бесни родители. Спирка. Очакване.

- Ти ли си ?!

- Да, не ме ли позна ?

- Не очаквах да те срещна тук!

- Посях мечта в морето, израстна тя в полето, а разцъфтя в “планината от хора”...

- Отивам на аерогарата – за мен това е приключение...

- Приятен полет на душата ти!

Почистване на двор след купон. Вечерна почерпка. Танци. Картичка. Цигара. Кока-кола. Особен поглед.

Къде отлетяха думите ?!