Фантастичната книга-загадка: Codex Seraphinianus

Това е книга написана, но не преведена. Напечатана, но непрочетена. Консумирана само визуално. Даже и от автора. Това е книга-гатанка и се казва "Codex Seraphinianus".

Написана и илюстрирана от италианския архитект и промишлен дизайнер Луиджи Серафини в продължение на около 30 месеца през 1976 - 1978 г. Тя съдържа приблизително 360 страници (в зависимост от изданието) и се явява илюстрована енциклопедия на непознат и измислен свят, написана на неизвестен език с необяснима азбука.

През 1978 г. в Милано, издателство Franco Maria Ricci получили пакет. Когато сътрудниците на издателството го отворили, намерили голямо количество илюстрирани страници. Това били рисунки – много причудливи и странни. Самият текст към тях не могъл да прочете никой.


Съпровождащото писмо към пакета обяснявало, че автора на труда - Луиджи Серафини, е създал енциклопедия на въображаем свят по примера на средновековните научни кодекси: всяка страница детайлно изобразява определен обект, действие или явление; забележките са написани на измислен език.

Самото заглавие „SERAPHINIANUS” е абревиатура на: „Strange and Extraordinary Representations of Animals and Plants and Hellish Incarnations of Normal Items from the Annals of Naturalist/Unnaturalist Luigi Serafini” (в превод "Странните и Необикновени Представи на Животни и Растения и Дяволски Въплъщения на Обикновени Неща из Аналите на Натуралиста/Ненатуралиста Луиджи Серафини").

Една част от труда е посветена на Природата и Науката, включваща почти всичко - флора, фауна, физика, механика... Друга част – на Човекът – образи на обикновени и необикновени хора, писменост, храна и облекло, архитектура, игри и развлечения. А съвсем друга обхваща историята на извънземната писмена система използвана в самия Кодекс.

Илюстрациите най-вече представляват сюрреалистични пародии на вещи от реалния свят. Някои от тях могат ясно да се разпознаят, а други наистина са уникални. На практика, всички изображения са нарисувани подробно, ясно и с много богати детайли.
В този си вид Codex Seraphinianus представлява пълноценна енциклопедия на един измислен свят, който може би е съществувал, съществува или ще съществува някъде из Вселената.
Codex-ът е един от най-любопитните примери за илюстрована книга. „Четенето” на тази книга изисква нетрадиционно възприятие и непривична нагласа.
Едва ли бихме могли да намерим някакъв смисъл в четенето на тази книга, но със сигурност насладата от това да се докоснем до едно толкова сюрреалистично въображение, което вероятно се доближава до това на Салвадор Дали, ще остави дълбока следа в нашата памет.

Ето и няколко страници от самата книга:

https://www.mystics.eu/knigi-i-filmi/knigi/192-fantastichnata-kniga-zagadka-codex-seraphinianus.html

" 27 години дзен, унищожиха живота ми"

27 години дзен, унищожиха живота ми

И така, практикувах дзен-медитация 27 години, всеки ден и това разби живота ми. Сега, като казвам „разби живота ми”, това не е нещо лошо, нито пък добро. Виждате ли, след 27 години дзен, нещо да бъде „добро” или „лошо” става наистина проблематично. Неща като „добро” или „лошо” губят своя смисъл. Дори думи по един и същи начин дори и 27 години преди дзен, с изключение на това, че аз не го знаех. Това е същото, което казва и дзен-учителя Шунрю Сузуки в своята книга „Дзен-ум – ум на начинаещ”. Той казва, че всеки един от нас се пробужда през цялото време, с тази разлика, че хората просто не го знаят. Сега осъзнах, че той бе прав. С други думи, не са ви нужни 27 години медитация, за да разрушите живота си, защото това вече се е случило на всички вас. Сузуки също казва, че преди да откриете просветлението вие си мислите, че това е нещо много специално, но след това осъзнавате, че там няма нищо специално. Той бе много прав и за това. Един от проблемите обаче, е когато вече имате това осъзнаване, то разрушава живота ви, дори все пак това да не е наистина проблем, защото то никога не се е случвало. И накрая, нищо не се е случило и дори не е имало и „на края”. Факта, че там може да има „край” на нещо става наистина нелеп след 27 години дзен, повярвайте ми. Подлудявам жена си, защото говоря по този начин през цялото време, което е една от многото причини, поради които казах, че дзен разби живота ми. Например, жена ми ще ми каже нещо, което Опра Уинфри е казала по телевизията, за това колко важно е за обвързаните двойки да комуникират помежду си, а аз казвам: „О, тая Опра е такава глупава тъпанарка!”. И жена ми казва, че Опра понякога има много добри попадения, а аз казвам, че понятието „добри” няма никаъв смисъл и че Опра казва това, което казва, защото това кара хората да й дават пари и това е всичко. Жена ми си мисли, че съм луд и не може да разбере за какво всъщност говоря. Това е проблем, с който жена ми се оправя, така че в края на краищата това не е проблем. Не е трудно да разбереш когато няма проблем. Започвате да схващате такива неща след 27 години дзен. Веднъж писах статия тук, в Unexplained Mysteries, казвайки на хората да спрат да се притесняват за нещата, защото никой от нас няма за какво да се притеснява, поради очевидния факт, че никой от нас не съществува. Незабавно, около 100 потребителя постнаха отговорите си, предполагайки че аз съм абсолютно ненормален. Някои хора бяха изключително обидени от моето предположение,  че те не съществуват, други наричаха статията „лъжливата теория”, дори и с доста по-лоши имена, а ако не ми вярвате прочетете статията и гадните коментари след нея. Нека ви кажа нещо, ако искате наистина да натъжите хората, просто им кажете предположението си, че те не са нещо реално, а само си мислят, че са. Повярвайте ми, те ще ви бъдат наистина много ядосани. Но защо? Това е така, защото хората влагат много голям смисъл в идеята за съществуването – едно реално, солидно съществуване. Те го искат. Дори и живота им да е мизерен, скучен и ироничен, те ще се чувстват застрашени ако предположите, че техния мизерен и скучен живот не е реален. Интересното е, че ако хората са щастливи, изпълнени с радост и водят изпълнен с възбуждащи приключения живот, то те няма да се чувстват застрашени от идеята, че техния живот е фалшива илюзия. Няма да ги е грижа толкова много. Те така или иначе са щастливи, защо да ги е грижа дали едно нещо е реално или не? Все пак няколко от тези щастливите ще се натъжат ако им кажете, че те не съществуват. Изведнъж, те са по-малко щастливи, защото ги е страх от идеята, че не съществуват. Те искат тяхното щастливо съществувание да е реално. Все пак, концепцията, че някои хора са щастливи а други нещастни е абсолютно погрешна, защото техните особености и ценности нямат основно значение когато мислите за тях. След 27 години дзен да кажеш: „Аз съм щастлив”, или: „Аз съм тъжен” са празни изявления, които са едно отклонение – и това отклонение не е дори и отклонение, защото в случая няма и какво да отклоняваме. Схванахте ли? Може би се чудите как всичко това започна за мен. Когато бях в колежа, учейки за журналист, се включих в един свободно избираем курс към философския факултет. Беше курс само за 1 семестър, наречен „Дзен-медитация”. Около 90 минути седмично, това което правехме идвайки в клас, бе да седнем върху една възглавница и да зяпаме празната бялата стена. Всичко, което правехме бе да зяпаме стената и да се концентрираме върху дишането си. Ако се появяха „мисли” бяхме инструктирани да ги игнорираме и да ги оставим да се реят, те не трябваше да ни притесняват. След около 25 минути зяпане в стената, ние се изправяхме и правехме някакъв вид – медитация разходка, която отнемаше около 15 минути. Тогава отново сядахме долу и започвахме да зяпаме стената за още 25 минути. След това инструкторът биеше един звънец, което означаваше, че трябва да спрем. Предполагаше се, че трябва да спрем да правим нищо и да започнем да правим нещо отново. Тази част е доста странна. Тогава, той провеждаше дискусия относно дзен и ние трябваше да четем книгата на Сузуки, „Дзен-ум – ум на начинаещ”. Едно от наистина забаните неща за този курс бе, че имахме двама вярващи христиани. Те правеха каквото се искаше от тях, за да заслужат мизерната колежанска стипендия, включително и курса по дзен-медитация, но след това, по време на дискусията, казваха неща като: „Всичко това е толкова нелепо! Защо хората не могат просто да си четат Библията и да разберат както иска Исус от нас, да следват съветите му и да водят един добър, морален живот?” И след това казваха нещо от рода на: „Всички бихме били по-добре ако дадем живота си за Исус, а не да си губим времето да зяпаме в празната бяла стена!”. По някаква причина тези коментарии караха всички да се смеят, дори и да са съгласни с християните. Все пак, всички мразеха този курс, не само христианите. Аз също го мразех и само 8 човека от общо 20 завършиха курса. Трябваше да призная християните – те завършиха курса но никога не се отказаха от тяхната омраза към всичко това и никога не престанаха да насърчават хората да „следват Исус”. Както и да е, да зяпаш бяла стена е изключително трудно нещо и това подлудяваше хората. Никой не искаше да го прави, или да му се наслаждава, дори и това да означаваше добавена по-висока степен към колежанската диплома. Това, което е странно, бе че аз не само завърших курса, но поради накаква причина продължих да медитирам, най-малко веднъж на ден и правех това последните 27 години – което и доведе до разрушаването на живота ми и което ме докара до това да пиша луди статии като тази в Unexplained Mysteries. Някои хора тук знаят, че съм написал доста коментарии в темата „World Events” във форума и в случай, че се чудите nick-а ми е „IronGhost”. Заедно с това име, има и една голяма снимка на окото ми. Във всеки случай, някои ми пратиха лични съобщения и ме питаха защо винаги споря и вземам страната на либералите – те си мислят, че това е някакво противоречие, защото след 27 години дзен, наистина не би трябвало да бъда нито либерал нито консерватор, не би трябвало да бъда никакъв. Не е въпроса в това дали някой е либерал или консерватор. Въпроса е в това да видиш, че някой не е нито либерал, нито консерватор. Ако сте либерал, ами бъдете си такъв, ако сте консерватор, тогава бъдете консерватор. Виждате ли за какво става въпрос? Схванахте ли? Едно нещо е странно, че след 27 години дзен, аз все още мисля, че филма на Патерсън за Голямата стъпка, който се появи в сайта, е истински, а не фалшив. Но какво общо има това с всичко? След 27 години дзен, когато гледам филма за Голямата стъпка, той ми прави впечатление на истински. Е, голяма работа? Но тогава някои хора казват:  „Според теб Голямата стъпка не съществува наистина, защото нищо не съществува”. И аз казвам: „И какво от това?”. Все още мисля, че филма наистина показва Голямата стъпка. Може и да греша. Може и да е фалшив. Може това да е Боб Хейронимус преоблечен като маймуна. Не това е важното тук. Важното е, че това може да е истинската Голяма стъпка или може да е преоблечен като маймуна мъж на име Боб Хейронимус. Просто трябва да го видите. Едно нещо е сигурно, дали това е Боб Хейронимус или не, той не е по-различен от никой и може да постигне просветление, без значение дали го осъзнава или не. Схванахте ли? Имам добър приятел на име Майк, който е брилянтен компютърен специалист. Той е родом от Северна Дакота. Когато Майк прави сложни математически изчисления, той ги решава толкова бързо, все едно пише писмо. Майк си мисли, че аз съм луд и по негови думи аз съм една „откачалка”. Майк е класическия пример за скептик и атеист – той е истински материалист. Той не вярва във философията, освен ако това не е поведенческа философия, защото всичко се отнася до един основен процес и му влияе, а другото е само спекулация. И така, аз го попитах след като си мисли, че аз съм само една „откачалка” защо си губи времето да говори с мен и да се мотае насам натам с мен? И Майк каза: „Е, ти си луд, но ти знаеш, че си луд. Това е разликата да бъдеш малко луд.” И аз си помислих: „Ооо! Живота на Майк също е бил разбит от дзен и късметлията дори не е трябвало да зяпа стената веднъж на ден в продължение на 27 години!” Нито е пък трябвало и аз да го правя. Това се отнася и за вас читателите. Както моя живот е бил разрушен от дзен. Някои от вас го знаят, някои не. Но това няма значение дали го знаете, не защото ситуацията изглежда е същата. На дзен му отне 27 години да разбие живота ми, но това не бе загуба на време. Това не бе нищо. Щеше да се случи така или иначе. Но в края на краищата нищо всъщност не се е случило. Нищо НЕ Е трябвало да се случи и нищо НЕ СЕ Е случило. Схванахте ли? https://www.parallelreality-bg.com/statii/filosofia/asternphilosophy/205-27-.html Кен Корцзак

Бойко Борисов и Цветан Цветанов допуснаха сериозна стратегическа грешка

Бойко Борисов и Цветан Цветанов допуснаха сериозна стратегическа грешка. За следващите избори трябва да проведат следните промени:

1. ГЕРБ да се раздели на 5 отделни партии.

2. ББ и ЦЦ не участват в тях, но са техни морални стожери, идеолози и патрони.

3. 5те партии на ГЕРБ се явяват на изборите без да се конкурират помежду си, в отделни избирателни райони.

4. Всяка от тях трябва да спечели поне 5% от гласовете.

5. В парламента 4 от тях сформират коалиция, а петата стои от страни по метода Сидеров.

Благодарение на тези разумни ходове, ГЕРБ ще има следните преимущества в бъдещия парламент:

1. БСП ще е първа сила, но ще й викат, че не е спечелила изборите. И че е в тотална изолация.

2. ГЕРБ ще участва паритетно в комисиите и, както е в момента, всяка парламентарна група ще има по равен брой депутати във всяка комисия. Но тъй като ГЕРБ са 5 парламентарни групи ще имат 5 пъти повече представителство в комисиите. Комисиите ще могат спокойно, както е в момента, да взимат решения и да имат кворум само с 1/6 от техните членове.

3. В Консултативния съвет по национална сигурност и на други подобни форуми, ГЕРБ ще бъде представен от 5 лидери на парламентарно представени партии. Така ще надделее над тримата викащи лидери на тройната коалиция, защото ГЕРБ ще има петорна коалиция. (Де факто петорна, а де юре, да не забравяме, четворна!)

Оставяме на читателите, сами да намеря останалите преимущества на тази разумна стратегия.

*Разбира се в следващия парламент, най-вероятно, Атака няма да присъства, а БСП ще има значително по-малко представителство .

Математика за олигарси, боклуци и друга гад

Според математиката на тройната коалиция “против ГЕРБ са гласували 2,5 милиона души”.

Това се получава когато от общия брой на гласувалите извадим броя на гласувалите за ГЕРБ. Или 3,6 милиона – 1,1 милиона = 2,5 милиона гласували против ГЕРБ.

Сега, следвайки тази формула, нека видим колко са гласували против тройната коалиция. Ето какво се получава:

Срещу БСП са гласували 3,6 мил – 0,9 мил. = 2,7 мил.

Срещу Атака са гласували 3,6 мил – 0,3 мил = 3,3 мил.

Срещу ДПС са гласували 3,6 мил – 0,4 = 3,2 мил.

И ако искаме да видим колко хора са гласували против тройната коалиция:

2,7+3,3+3,2= 9,2 милиона души гласували против тройната коалиция.

Общо против целия парламент са гласували 10,3 милиона избиратели!

А ако смятаме и тези, които не гласуваха на изборите…?

И замирисва на море... а после на избори до дупка

1. Защо им е на Икономическите групировки да наложат свой човек за шеф на ДАНС?*

Това е ключовият въпрос. Отговорът е очевиден. Икономическите групировки зад ДПС имат нужда от определен комфорт в сферата от компетенции на ДАНС.

2. Явно е, че икономическите групировки, т.е. олигарси, са в състояние да свалят правителството.

От тук нататък какво остава на Станишев? Курс към нови избори, през жестока кампания. Оставка като шеф на БСП и спокоен живот в Брюксел. Но не. Освен, ако ПЕС не преглътне факта, че Станишев е първият лидер на ПЕС загубил секретни документи и всички избори.

Т.е. няма полезен ход. Затова и влязоха вабанк, с главата напред, в 15 минутен щурм в опит за държавен преврат. Който все още е успешен.

*Според в-к Сега: "Изборът (на Пеевски за шеф на ДАНС) предизвика и брожение в парламентарната група на БСП, но е бил наложен на депутатите с аргумента на Орешарски, че ако Пеевски не бъде избран, икономически групировки ще свалят правителството."

Медийните кошчета за отпадъци на управляващите

Това са петъчните издания и емисии. Медийни кошчета за отпадъци на управляващите. Информацията, която трябва да изнесат, но която не им е изгодна, която им вреди, но информация, която не могат да премълчат, се поднася в петък. По възможност след обяд. Така тя има възможност бързо да отшуми. През уикенда хората гледат да не мислят за проблеми и неприятности, а за забавление и разтуха. В понеделник вали дъжд от информация за предстоящата седмица. А ако все пак е останало нещо от петъчните институционални боклуци, информационният порой ги отмива на поточета.

Така хем са го казали, хем не са.