ООН прие резолюция срещу героизирането на нацизма. В нея изрично се осъжда оскверняването и събарянето на монументи, в памет на хората, които са воювали срещу нацизма по време на Втората световна война. Какво точно е записано в документа? Защо Европейският съюз и САЩ гласуваха срещу него? Какви могат да бъдат последствията от пренаписването на историята?
https://www.youtube.com/watch?v=uM4McIDrgls
http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=22&Itemid=54
Предистория: На 2-ри ноември 2004 г. жителите на американския щат Охайо гласуват чрез референдум към конституцията на щата да се добави поправка която изрично да дефинира брака като съюз между мъж и жена. С цел да защити брачната институция, поправката също така забранява юридическото признаване на всякакви форми на съвместно съжителство освен брак между мъж и жена.
Ето и текстът на поправката:
Само съюз между един мъж и една жена може да бъде брак валиден и зачитан от този щат и неговите политически подразделения. Този щат и неговите политически подразделения няма да създават или зачитат със законен статут взаимоотношенията на неженени лица когато те за подобни по дизайн, качество и значимост на брака.
Според официалното преброяване, в подкрепа на конституционната поправка за гласували 3,202,272 (61.64%). Против за гласували 1,992,561 (38.36%).
В подкрепа на закона свидетелства Г-н Грег Куинлан. Неговата реч (със съкращения) е поместена тук.
Г-н Председател и членове на сенатския Комитет по финанси и финасови институции, благодаря ви за възможността да свидетелствам в подкрепа на охайовския закон за защита на брака.
Аз съм Грег Куинлан и това е моята красива жена Шерил.
Аз се отказах от хомосексуалния начин на живот преди повече от 11 години. Жена ми стори същото преди повече от 4 години.
Хомосексуализмът е разстройство на половата идентичност. Има много научни изследвания по темата и хиляди отделни случаи, които доказват, че хора с хомосексуални чувства могат да се променят чрез терапия и квалифицирана помощ. Няма нито биологично доказателство, нито пък изследване, което да е било повторено, нито пък генетичен тест, който да придава валидност на тезата, че хомосексуализмът е вроден. Никой не е роден гей, никой! Хомосексуализмът е емоционално разстройство, патология, която може да бъде променена когато човек е силно мотивиран.
Ние с жена ми сме били жертви на сексуално тормоз като деца. От първа ръка знаем, че да си гей не е весело, а начин на живот, в резултат на който се чувстваш отпаднал и подтиснат.
Много хомосексуалисти са преживели емоционални травми като развод или смърт на родител, сексуален тормоз или други катаклизми по време на своето детство.
Като фелдшер аз гледах как 100 от моите приятели и познати умряха от СПИН и други болести. След това спрях да броя. Неизчислима е вредата, която хомосексуалното поведение е нанесло и продължава да нанася.
Аз живях като хомосексуалист повече от 9 години. Основах Дейтънския комитет на Кампанията за човешки права и събрах хиляди долари за най-голямата американска гей организация.
През 1998 г. основах организацията Про-фамили нетуорк. Почнах и да помагам на тези, които искат да се откажат от хомосексуалния начин на живот.
Какво общо има всичко това със закона за защита на брака в Охайо?
Десетки хиляди хомосексуалисти са се променили и много други искат да се променят. Хомосексуализмът е поведение, не генетична особеност. Въз основа на доказаните факти няма никакво основание за еднополов брак, еднополови съжителства и партньорста. Никакво.
Ние с жена ми, заедно с хиляди други, сме доказали, че лица с хомосексуални наклонности могат да се променят и следователно имат правото да сключват брак. Ние сме избрали да следваме указанията на нашия Създател. Това означава, че сме обвързани един към друг като мъж и жена.
Охайо трябва да защити своите граждани като защити брака, не да поощрява хомосексуализма.
Политиката на този щат трябва да бъде да помага на тези, които искат да им се помага.
Вие, членовете на Комитета по финанси и финансови институции, имате задължението да не поощрявате пагубно поведение.
Благодаря ви,
Грег и Шерил Куинлан
В края на 2002 г. възрастовата граница за хомосексуални сношения беше свалена от 18 на 14 години. В употреба влезе аргументът "равноправие", тъй като възрастовата граница за хетеросексуални сношения е 14 години.
В момента България има една от най-ниските възрастови граници в Европа!
Поставянето на равен знак между нормалното хетеросексуално поведение и еднополовото поведение не отчита безспорните разлики между двете, както и негативни медицински последствия на еднополовото поведение, особено когато става въпрос за младежи. В случая не става въпрос за "права". Единственият резултат от свалянето на възрастовата граница е, че едно нездравословно поведение стана достъпно за деца и подрастващи.
Последствия на законовата промяна са изцяло отрицателни. За съжаление, много от тях вече са налице.
Тази мярка, заедно с превръщането на еднополовото поведение в "мода" и усиленото рекламиране на хомосексуализма (особено сред подрастващи момчета и момичета), може да доведе до развращаване и вербуване на деца и младежи.
Факт: “Ранните "тийн" години са критичния период, когато потенциално хетеросексуален младеж може да пробва еднополово поведение и да се пристрасти към опасни поведенчески навици.”
Източник: Dr. Joseph Nicolosi, Executive Director of the National Association for the Research and Therapy of Homosexuality (NARTH), NARTH Bulletin, August, 1997.
Факт: "Сексуалните съблазнявания по време на детството са очевидна причина за хомосексуализма. Когато тези съблазнявания дават удоволствие и удобство, еднополовото поведение може да причини пристрастряване, особено за някой с проблеми в семейството си."
Източник: Charles Socarides M.D. в книгата Homosexuality, A Freedom Too Far.
Факт: "Според едно изследване на хомосексуални мъже проведено през 1990 г., 37% са били съблазнени към еднополовото поведение в ранна възраст от чичо или някой значително по-възрастен. Или, в случая с лезбийките, съблазнени от по-възрастна жена."
Източник: Charles Socarides M.D. в книгата Homosexuality, A Freedom Too Far.
Факт: 25.9% от 12 годишните момчета и момичета се чувстват "несигурни" каква им е сексуалната ориентация.
Източник: Alan P. Medinger, “Adolescents and Homosexuality - Close Look at a Major Study,” pp. 1-2, Regeneration News, February, 1993. Изследването е проведено сред 34,000 деца.
Анализ: Тъй като хомосексуалистите са 1-2 процента от пълнолетното население, почти всички "несигурни" момчета и момичета ще пораснат хетеросексуални.
За съжаление, напоследък сме свидетели на две обезпокоителни промени: ниската възрастова граница за хомосексуални сношения и рекламирането на еднополовото поведение именно на подрастващите.
Психиката на едно 14 годишно дете (независимо дали е момче или момиче) не е укрепнала и тепърва му предстои немалко психическо и емоционално развитие. С приетите промени в НК парламентът позволява на хомосексуалисти да предлагат секс на девойки и юноши, които не са готови за това и чиято психика все още е в процес на развитие.
Ако гейовете и лесбийките се възползват от това “право”(!), броят на хомосексуалистите със сигурност ще се увеличи.
За някои младежи ранните тийнейджърски години са периода, по време на който се определя тяхната бъдеща сексуалност. С новите промени има опасност един потенциално хетеросексуален младеж да пробва хомосексуално поведение и по-късно да развие такива наклонности. Свалянето на възрастовата граница за хомосексуални сношение изложи на риск много младежи, особено тези, които са несигурни в своята сексуалност.
Освен това, много от мъжете хомосексуалисти имат влечения към момчета и в момента в България има момчета, които поради беднотия и безизходица продават телата си на възрастни педерасти, така че да припечелят някой лев. Новите промени в НК ще ускорят и задълбочат тази отвратителна тенденция, от което ще пострадат най-вече засегнатите деца и техните семейства.
Факт: Според проучване проведено сред британски младежи на възраст от 15 до 19 години, 35% от момчетата и 9% от момичетата са били търсени за секс от пълнолетни хомосексуалисти. 2% от момчетата и един процент от момичетата са се съгласили.
Източник: Schofield, M., The Sexual Behavior of Young People, Boston, Little, Brown: 1965.
Факт: През 1976 година излиза книгата "За пари или любов: Проституцията на момчета в Америка" (For Money or Love: Boy Prostitution in America) на разследващия журналист Робин Лойд (Robin Lloyd).
Лойд пише следното: "Сигурно половин милион безпризорни момчета в тази страна (на възраст от 10 до 16) продават телата си на по-възрастни мъже, които желаят [момчета]."
"Момчешката проституция се появява с приемането на хомосексуализма."
Факт: Американският сенатор Бирч Баух (Birch Bayh), либерален демократ и бивш Председател на сенатския под-комитет за разследване на младежката престъпност, нарича информацията на Лойд " страшна в своята точност," и добавя, че проституцията на момчета е "досега необсъждана страна на хомосексуалния свят."
Изследователят Клифорд Линдекър (Clifford Lindecker ) потвърждава разкритията на Лойд: "Проституцията на момчета...се разраства и става по-очевидна докато хомосексуалистите се разкриват и създават гей-организации...момчетата научават, че могат да изкарат пари правейки нещо, което те и техните приятели са приели за нормално поведение."
Източник: Clifford Linedecker, книгата Children in Chains, публикувана през 1981 г.
Факт: Едно от най-мащабните изследвания на хомосексуализма в Америка е проведено през 1979 г. и е публукивано в книгата The Gay Report. Разпитвани са 5000 гейове и лезбийки. Любопитно е, че авторите на доклада са хомосексуални активисти, но въпреки това спокойно споделят информация, която може сериозно да навреди на каузата им.
Така примерно на страница 275 пише, че 23% от запитани са правили секс с деца на възраст 13 - 15 г.
Опасност:
Оправдани опасения вдъхва фактът, че един гей пътеводител в интернет дава съвети къде могат да бъдат намерени момчета са секс.
(Пътеводителят е проверяван за последно през 2005 г. По очевидни причини адресът му не е публикуван тук.)
http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=52&Itemid=29
1.) Според изследване проведено в Холандия, еднополовото поведение значително увеличава риска от психически и емоционални разстройства.
Източник: (Study of 5,998 Dutch adults) Theo G.M. Sandforde et al., "Same-sex sexual behavior and psychiatric disorders: Findings from the Netherlands Mental Health Survey and Incidence," Archives of General Psychiatry 58, 10 (2001): 85-91.
2.) Епидемиолози предполагат, че половината от мъжете, които правят секс с мъже, ще се разболеят от ХИВ [вирусът, който причинява СПИН]. Мъжете, които почнат да правят секс с мъже докато са по-млади са по-склонни към заразяване с вируса ХИВ.
Източник: N. Hessol et al., "Prevelance, incidence, and progression of human immunodeficiency virus infection in homosexual and bisexual men in hepatitis B vaccine trials, 1978-1988," American Jounal of Epidemiology 130, 6 (1989): 1167-1175. D. Hoover et al., "Estimating the 1978-1990 and future spread of human immunodeficiency virus type 1 in subgroups of homosexual men," American Jounal of Epidemiology 134, 10 (1991): 1190-1205. M. Morris and L. Dean, "Effects of sexual behavior change on long-term human immunodeficiency virus prevelance among homosexual men," American Jounal of Epidemiology 140, 3 (1994): 217-232.
3.) Епидемиолози предполагат, че 30% от 20-годишните хомосексуално активни мъже ще са или заразени с ХИВ или умрели преди да навършат 30.
Източник: E. Goldman, "Psychological Factors Generate HIV Resurgence in Young Gay Men," Clinical Psychiatry News, Oct. 1994.
Източник: (Study of 5,998 Dutch adults) Theo G.M. Sandforde et al., "Same-sex sexual behavior and psychiatric disorders: Findings from the Netherlands Mental Health Survey and Incidence," Archives of General Psychiatry 58, 10 (2001): 85-91.
4.) Според изследване проведено сред 425 мъже на възраст между 17 и 22 години, които са правили секс с други мъже: 15,2% от 79те мъже, почнали да правят секс с мъже преди да навършат 15 години, са серопозитивни. 11,6% процента от тези, започнали да правят секс с мъже докато са били на възраст между 15-19 години, са серопозитивни.
Източник: G. Lemp et al., "Seroprevalence of HIV and risk behaviors among young homosexual and bisexual men," Journal of the American Medical Association 272, 6 (1994): 449-454.
5.) Хепатит B и C, прекомерно пушене на цигари, злоупотреба с алкохол и наркотици, проституция и СПИН се срещат значително по-често сред жени, които правят секс с жени.
Източник: Katherine Fethers et al., "Sexually Transmitted Infections and Risk Behaviors in Women Who Have Sex With Women," Sexually Transmitted Infections 76, 5 (2000): 345-349. T. Myers et al., "The Talking Sex Project: Descriptions of the Study Populations and Correlates of Sexual Practice Baseline." Canadian Journal of Public Health 83, 1 (1992).
6.) Според американския център за контрол на заболяванията (Centers for Disease Control), повече от три четвърти от хомосексуалните мъже, участвали в изследването, не са знаели, че са заразени с ХИВ.
Източник: CDC Media Relations, Centers for Disease Control, 7-12 July 2002. (http://www.cdc.gov/od/oc/media/pressrel/archives/2002.htm)
7.) 32% от хомосексуалните мъже и жени злоупотребяват с алкохол. Сред хетеросексуалните процентите са съответно 10 и 5.
Източник: L. Field, J. Latham and C. Philips, "Alcoholism in the Gay Community: The Price of Alienation, Isolation, and Oppression." (1977)
8.) Според изследване проведено през 1991 г., гейовете имат средно по 308 партньора през живота си.
Източник: H. Meyer-Balburg et al., "Sexual Risk Behavior, Sexual Functioning and HIV-Disease Progression in Gay Men," Journal of Sex Research 28, 1 (1991): 3-27.
9.) Според изследване на женския и мъжкия хомосексуализъм на A.P. Bell и M.S. Weinberg, 43 процента от белите хомосексуалните мъже са имали над 500 партньора, а 28% са имали над 1000 партньора.
Източник: A.P. Bell and M.S. Weinberg, Homosexualities, A Study of Diversity Among Men and Women (New York: Simon and Schuster, 1978), 308-309; A освен това: A.P. Bell, M.S. Weinberg и S.K. Hammersmith, Sexual Preference (Bloomington: Indiana University Press, 1981).
10.) Едва 2.7% от възрастните гейове са имали само един партньор през живота си.
Източник: Paul Van de Ven et al., "A Comparative Demographic and Social Profile of Older Homosexually Active Men," Journal of Sex Research 34 (1997): 35.
11.) Според изследване на американското министерство на правосъдието, има епидемия от насилие между хомосексуалисти: Средно по 13740 мъже годишно стават жертви на насилие от страна на своите хомосексуални партньори. Средно по 16900 жени стават жертви на насилие извършено от еднополовите им партньорки.
Източник: Callie Maire Rennison, "Intimate Partner Violence and Age of Victim, 1993-99," Bureau of Justice Statistics: Special Report, Oct. 2001.
(Случаите на насилие между хомосексуални лица са значително повече от случаите на насилие извършени от хетеросексуални лица срещу хомосексуалисти.)
12.) Според друго изследване, повече от поливината лезбийки са били обект на физически, психически, словесен и емоционален тормоз от страна на жена-любовница.
Източник: Gwat Yong Lie and Sabrina Gentlewarrier, "Intimate Violence in Lesbian Relationships: Discussion of Survey Findings and Practice Implications," Journal of Social Service Research 15 (1991): 41-59.
13.) Тормоз и насилие са съществен проблем за еднополовите двойки. 44% от гейовете се оплакват, че са били обект на насилие; 13% се оплакват от сексуално насилие и 83% се оплакват от емоционален тормоз. 55% от лезбийките са били обект на физическо насилие, 14% се оплакват от сексуален тормоз, а 84% са били жертва на емоционален тормоз.
Източник: (Study of 499 ethnically diverse homosexual, bisexual, and transgender teenagers and adults) Susan C. Turrell, "A Descriptive Analysis of Same-Sex Relationship Violence for a Diverse Sample," Journal of Family Violence 13 (2000): 281-293.
14.) Макар че много хомосексуални мъже не търсят млади сексуални партньори, немалък процент от гейовете търсят юноши или момчета за секс.
Източник: Zebulon A. Silverthorne and Vernon L. Quinsey, "Sexual Partner Age Preferences of Homosexual and Heterosexual Men and Women," Archives of Sexual Behavior 29, 1 (2000): 73.
15.) 73% от хомосексуалните мъже са правили секс с момчета на възраст 16-19 г., или по-млади.
Източник: Karla Jay and Allen Young, The Gay Report: Lesbians and Gay Men Speak Out about Sexual Experiences and Lifestyles (New York: Summit Books, 1979), 275.
16.) Тези, които са привлечени от лица от същия пол, са 1%-3% от населението, но извършват около една трета от всички сексуални престъпления срещу деца.
Източник: Timothy J. Dailey, "Homosexuality and Child Sexual Abuse,"
17.) Много изследвания доказват, че хомосексуалистите са по-склонни към блудства с малолетни.
Източник: W.D. Erickson et al., "Behavior Patterns of Child Molesters," Archives of Sexual Behavior 17 (1988): 83. K. Jay et al., The Gay Report: Lesbians and Gays Speak Out About Sexual Experiences and Lifestyles (New York: Summit Books, 1979,) 275. Eugene Abel et al., "Self-reported sex crimes of non-incarcerated Pedophiliacs," 2 J. Interpersonal Violence 3 (1987): 5. ("Child molestation, by comparison, was a relatively infrequent crime, occuring from an average of 23.2 times by a pedophile (nonincest) with female targets, to an average of 281.7 times by a pedophile (nonincest) whose targets were male.") R. Blanchard et al., "Fraternal Order and Sexual Orientation Among Pedophiles," Archives of Sexual Behavior 29 (2000): 464. K. Freund and R.I. Watson, "The Proportions of Heterosexual and Homosexual Pedophiles Among Sex Offenders Against Children: An Exploratory Study," Journal of Sex and Marital Therapy 34 (1992): 34-43.
18.) Според статия в Journal of Homosexuality (академичния журнал на гей движението) сексуалните отношения между мъже и момчета, и жени и момичета, са част от "гей и лезбийския живот".
Източник: Helmit Graupner, "Love Versus Abuse: Crossgenerational Sexual Relations of Minors: A Gay Rights Issue?" Journal of Homosexuality 37 (1999): 23, 26.
19.) 12% от децата на лезбийски "семейства" стават лезбийки. Процентът е многократно по-висок от процента на обратни жени в обществото.
Източник: Tasker and S. Golombok, "Adults Raised as Children in Lesbian Families," American Journal of Orthopsychiatry 65, 2 (1995): 213.
20.) Според изследване, сравнило група деца израснали в нормално "традиционно" семейство с група деца израснали в лезбийско "семейство": 29% от момичетата и 13% от момчетата с еднополови родители са имали поне една хомосексуална връзка. Нито едно от децата с хетеросексуални родители не е имало хомосексуална връзка.
Източник: Susan Golombok and and Fiona L. Tasker, "Do Parents Influence The Sexual Orientation of Their Children? Findings from a Longitudinal Study of Lesbian Families," Developmental Psychology 32 (1996): 7.
http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=55:2010-02-04-23-03-06&catid=36:docs&Itemid=54
Положението е по-стряскащо отколкото някой може да си представи!
(Знамената пред кметството в Бостън)
Всеки, който си мисли, че еднополовите “бракове” са една безобидна ексцентричност, която не би повлияла на останалите от обществото, трябва да погледне какви са последствията от хомосексуалните бракове в Масачузетс. Приемането им от обществото се превърна в едно насилствено налагане върху всички нормални хора. Това, за което ще прочетете в тази статия е само началото.
Как започна всичко
На 18 ноември 2003 г., Върховният съд на Масачузетс провъзгласи за противоконституционно да не се позволяват браковете между партньори от един и същ пол. Шест месеца по-късно, хомосексуалните „бракове” станаха реалност.
Държавните училища
Яростното пропагандиране на хомосексуалните „бракове” в щата започна скоро след решението на съда през номеври 2003 г.
В гимназията на моите собствени деца имаше училищна инициатива, която ги приканваше да празнуват легализирането на еднополовите „бракове”. Това се случи в началото на декември 2003 г. Събитието включваше група от водещи, включително и учители от гимназията, които обявиха, че смятат да се „оженят” за хора от техния пол и да създадат семейства и потомство чрез осиновяване на деца или изкуствено осеменяване. На децата бяха раздадени пропагандни брошури, в които се обясняваше как “да си хомосексуалист е нещо нормално за нашето общество“.
Няколко месеца след това инициативата се пренесе в средните училища. През септември 2004 г., една „госпожа” преподаваща на 8-и клас съобщи по Националното радио, че разрешаването на еднополовите „бракове” е премахнало задръжките за преподаването на хомосексуализъм в училищата. „Мнението ми е, че аз ЗНАМ, че сега това е напълно законно. Ако някой иска да ме предизвика на тази тема бих му казала „Остави ме на мира. Сега всичко е законно“. Това бяха нейните думи в ефира на радиото. Тя също така разказа, как вече дискутира темата за гей секса със своите ученици до степен, до която тя пожелае. Например, била разказвала на децата, че лесбийките могат да се задоволяват вагинално със секс играчки.
(Хомо-пропагандата в детските градини)
До следващата година пропагандата се пренесе и в началните училища и детските градини. В градините беше раздаденакнижка с картинки, в които се обясняваше как еднополовите „семейства” са напълно нормални семейства както всички други. През 2005 г., Дейвид Паркър, родител с дете в детската градина (Лексънтън, Масачузетс), настоял да бъде уведомен, когато учителите дискутират хомосексуализъм или транссексуалност с неговия син. В резултат на тези си искания бил арестуван.
На учениците втори клас в същото училище беше прочетена книжката, „Крал и Крал”, в която се разказва за двама мъже, които се влюбили и се оженили. Когато родителите Роб и Робин Уиртлин възразили срещу това, училищните власти им казали, че нямат задължение да ги уведомяват или да им позволяват да изтеглят децата си от тези часове.
През 2006 г. двете семейства, Паркър и Уиртлин, завели дело с исканията да им бъде позволено да изтеглят децата си от час, когато се преподават предмети с хомосексуална насоченост. Федералните съдии отхвърлили иска. Тяхното заключение било, че щом еднополовите „бракове” са позволени в щата, училището всъщност има задължение да разяснява хомосексуалните взаимоотношения на децата! Приемането на хомосексуализма се бе превърнало във въпрос на това да си добър гражданин!
Помислете за това: Само защото еднополовите бракове са „легални”, федералният съдия отсъжда, че училищата имат задължението да пропагандират хомосексуализма на деца, без значение от мнението на техните родители!
През 2006 г. в началното училище, в което моята дъщеря ходи на детска градина, родителите на децата в трети клас бяха принудени да ги спрат да ходят на училище, защото мъж претърпял операция за смяна на пола бил доведен в училището да разяснява на децата, че вече има “различни видове семейства”. Училищните власти официално казали на една от майките, която изразила възражения, че държането й е „неподходящо”.
Радикална промяна настъпи и в училищните библиотеки. В целия щат, от началните училища до гимназиите, в библиотеките изобилства от литература обясняваща хомосексуализма и държанието на обратните, като в част от книгите дори има открито порнографско съдържание. Оплакванията на родителите, разбира се, са игнорирани или прието враждебно.
През последната година хомосексуалистки групи използват парите на данъкоплатците, за да разпространяват една голяма книжка с името „Съдебно равенство”, в която се разказва как и защо трябва да се празнува разрешаването на еднополовите „бракове”. Тази книжка се разпространява и във всички училищни библиотеки на щата. В Масачузетс, вече е обичайна практика учителите да показват снимки на своите хомосексуални „съпрузи” и дори да ги водят в училищата и да ги запознават с учениците. И двете училища в моя град имат директори, които са „женени” за хора от техния пол и които водят със себе си на работа.
(Училищен хомо-марш в Бостън)
В училищата има „гей дни”, които се приемат като необходимост, която да бори „нетолерантността”, която би могла да възникне в резултат от естественото отрицание на еднополовите връзки. Стотици гимназии и дори средни училища в целия щат организират„гей, лесбийски и транссексуални” дни. Те „празнуват” хомосексуалните бракове и пропагандират травеститизъм и трансесксуализъм. В моя град, член на училищните настоятелства скоро заявиха, че борбата с „хомофобията” вече е един от главните им приоритети.
Щом веднъж хомосексуализмът се приеме за нещо нормално, всички граници ще паднат. Училищата вече работят по възприемането на транссексуализма (включително травеститизма и смяната на пола). Организираната от властите на щата Комисия на Гей, Лесбийската, Бисексуалната и Транссексуалната Младеж има транссексуални членове.
Здравеопазването
Комисарят на Масачузетската служба по обществено здраве е „женен” за друг мъж. През 2007 г. на мероприятие организирано от щата, той заяви на една група от младежи, че е „прекрасно да си гей” и че иска да се увери, че има достатъчно СПИН тестове за всички.
Откакто хомосексуалните бракове станаха „легални” (и съответно хомосексуализма се пропагандира яростно), случаите на заразени със СПИН нарастнаха значително в нашия щат.Тази година средствата, които се отделят за борба със СПИН-а са завишени с близо $500 000. След като хомо-лобистката група MassEquality уреди тези пари да бъдат отпуснати от законодателната власт на щата, те заявиха на своите подръжници „След като случаите на заразени със СПИН зачестяват, ясно е че, борбата с болестта е далеч от своя край“.
Цитирайки „правото да се оженим“, като едно от „най-важните предизвикателства” във време, в което е „прекрасно да си гей“, щатската служба по обществено здраве помогна за издаването на Малката черна книжка, Педалът на 21 век, която представлява една грозна порнография, която бе раздавана на деца от Бруклинската гимназия на 30 април, 2005 г.
(Какво по-”нормално” от това да правиш орална любов или фистинг на сексуален партньор от твоя пол?)
В тази книжка са дадени указания как момчетата могат да правят свирки на други момчета, да им мастурбират, как може някой съвсем „безопасно” да уринира върху теб с цел сексуално удовлетворение. Също така в нея се включва списък на барове и заведения в Бостън, където можете да срещнете млади мъже с цел анонимен секс.
Домашно насилие
След като узаконни дисфункционалната природа на хомосексуалните връзки, съдебната власт на щата Масачузетс почуства, че трябва да харчи повече пари на година, за да се пребори с невероятно бързо растящото домашно насилие сред хомосексуалните връзки. Тази година за това бяха отделени $350 000, в сравнение със $100 000 отделени през миналата година.
Бизнесът
Всички застрахователи в щата Масачузетс са задължени да признават “омъжените” еднополови двойки под и да им осигуряват безплатни застраховки, здравно осигуряване и т.н.
Различните бизнес индустрии трябва да признават всички права и привилегии „оженените” еднополови двойки. Това се отнася, както за служителите във фирмите, така и за клиентите на фирмите.
Сватбената индустрия е задължена да обслужва хомосексуалното общество, ако от страна на хомосексуалистите се прояви такова желание. Сватбени фотографи, сватбени зали, кетъринг услуги и т.н. - техните услуги трябва да са достъпни за хомосексуалиститежелаещи да сключат брак. Всички отказали да работят за хомосексуалисти се преследват с цялата сила на закона и биват съдени за „дискриминация”.
Различните фирми редовно биват подлагани на „тестове” за толерантност от хомосексуални активисти. Групи от хомосексуални активисти посещават различни ресторанти или барове и публично се целуват или опипват, за да разберат дали заведението гарантира задоволително ниво на „равенство“, след като хомосексуалните бракове са вече легални. В действителност, все повече и повече явни изрази на хомосексуално поведение могат да бъдат забелязани на публични места в целия щат. Това се прави с цел подсилването на „брачното равенство”.
Юридически професии
Адвокатите в щата, които искат да упражняват своята професия държат изпит наречен „Bar exam”, в който трябва да отговарят на въпроси и да докажат своята компетност по въпросите отнасящи се до еднополовите “бракове”. През 2007 г., Стефан Дюн, жител на Бостън, бе скъсан на този изпит, защото отказал да отговаря на въпросите отнасящи се до хомосексуалните бракове.
Въпросите отнасящи се до хомосексуалните „семейства” вече са здраво установени в правната система на щ
ата Масачузетс. В много адвокатски кантори, практикуващите адвокати са задължени да организират семинари за хомосексуални „бракове”. Вече има и няколко съдиии хомосексуалисти в щата.
Осиновяване на децата от еднополови двойки сключили „брак”
Хомосексуалистите, които са сключили „брак” могат да изискват да осиновяват деца, точно като нормалните двойки. По тази причина организацията Catholic Charities реши изцяло да отрече осиновяването на деца, пред перспективата да бъде задължена да приема осиновяване на деца от хомосексуални семейства.
През 2006 г., Масачузетската служба по социални услуги награди двама мъже, които са се „оженили”, за „Родители на годината“. Двамата мъже вече бяха осиновили детенце с помощта на щатската служба (въпреки изричното неодобрение от страна на генетичните родители на детето). Според информацията изнесена от медиите, ден след това осиновяване същата служба предложила на мъжете да осиновят второ детенце.Хомосексуалистите изглежда се ползват с привилегии при осиновяването на деца в сравнение с хетеросексуалните родители от щатските власти.
Щатските власти
През 2004 г., Губернаторът на Масачузец Мит Ромни нареди на Съдиите на Мира да сключват хомосексуални бракове, когато има желаещи. В противен случай ги грози уволнение.
Благодарение на същия губернатор, в брачните свидетелства на щата има „участник А и участник Б”, вместо „съпруг и съпруга”. Губеранаторът всъщност нямаше законовото право да извършва такива промени и го направи на своя глава.
Откакто хомосексуалните взаимоотношения са официално „нормални”, щатските власти отпускат огромни суми пари от данъците, за да подпомагат хомосексуални активистки групи. В частност, щатската Комисия на Гей, Лесбийската, Бисексуалната и Транссексуалната Младеж е съставена от радикални и войнствени хомосексуалисти, чиято цел на пропаганда са децата в училищата. Тази година те получиха $700 000, за да извършват пропаганда в училищата
През 2008 г., щатските власти промениха здравните закони в щата, така че да покриват здравното лечение на „омъжените” хомосексуалисти.
Общественото пространство
(“Жена” с брада. Транссексуалните
са толкова “нормални”.)
(“Жена” претърпяла операция за смяна
на пола с гордост показва белезите си.)
С узаконяването на гей „браковете”, зачестиха годишните гей прайд паради. В тях участват все повече политици и корпорации, дори полицейски организации. И не се стига само до тук. Вече се организира и един профански марш наречен Dyke March, който минава през центъра на Бостън и парад на транссексуалните в гр. Нортхемптън.
В този парад можете да видите изродски гледки, като жени, които са премахнали гърдите си, за да станат „мъже” и с гордост демонстрират операциите си.
Медиите
Медиите в Бостън и по-точно вестникът „Boston Globe”, често включват истории за хомосексуалисти, които са се „оженили”, но не включва истории за нормални двойки. Те оправдават това с тяхното разбиране за „равенството”. Според тях всички са равни, така че е без значение дали историите са за хомосексуалисти или нормални двойки. Също така, колонките със съвети към читателите вече изобилстват със съвети към хомосексуалните двойки и съвети към нормалните как да ги приемат по-лесно.
Все повече се увеличава групата на репортери или телевизионни водещи, които са открито „омъжени” за хомосексуалисти и участват в парадите пропагандиращи „гейска гордост”.
В действителност гей браковете разрешени ли са в Масачузетс?
Както навсякъде в САЩ, налагането на еднополовите бракове на хората от Масачузетс е в резултат на действието на радикални и арогантни съдии и подли политици.
Как стоят нещата в действителност: Според конституцията не е позволено на властите да не позволят гей браковете, за това те дадоха срок от 6 месеца да се изрази категорично становище по този въпрос. Това се случи през 2003 г. Трябва да се отбележи, че конституцията на щата Масачузетс забранява съдилищата да правят или променят съществуващи закони или да нареждат на техни подклонове да действат по определен начин. Конституцията забранява „правното преразглеждане” - т.е. съдът да променя или анулира определени закони. Фактите сочат, че съдът запази мълчание и не промени закона за браковете! Въпреки това, въпреки препоръките на мнозина, губернаторът Ромни промени брачните свидетелства и нареди признаването на хомосексуалистки бракове, но технически те все още са НЕЛЕГАЛНИ в Масачузетс.
Въпреки, че е незаконно, ние сме задължени да понасяме.
В заключение
Хомосексуалните „бракове” са надвиснала над обществото ни опасност и това е само началото.
Пределно ясно ни е, че хомосексуалното движение и тяхната мания да сключват бракове в действителност не се дължи на тяхното желание да се женят помежду си. Проучванията показват как хомосексуалистките взаимоотношения са изначало дисфункционални на много нива, и „бракът” както ние го познаваме не е нещо постижимо за тях, дори за мечтите им. В действителност през последните три месеца няма нито една снимка на хомосексуалисти сключили брак в брачната секция на вестника Synday Boston Globe, а преди беше пълно с тях.Тяхната борба всъщност е в това хомосексуализмът да бъде признат като нещо нормално или по-точно да бъде натрапен на едно общество, което не желае да го приеме, с редица политически и социални законови средства.
О Т В О Р Е Н О П И С М О
Уважаеми Дами и Господа,
Ние, долуподписаните организации, като представители на различни прослойки и групи на българското общество, искаме да изразим своето дълбоко безпокойство относно провеждането на насрочения на 26 юни т.г. гей-парад в нашата столица. В този акт виждаме не друго, а пореден целенасочен опит да се размият общоприетите граници в обществото ни и да се ерозират нагласите му по отношение на българското семейство.
Свидетели сме на грубо манипулиране на общественото мнение с цел промяна на изконните ценности и традиции на нашия народ. Парадиращите умело маскират исканията си под формата на „граждански права и свободи”, като фактически призовават към ограничаване на правата и свободите на всички различно мислещи.
Непрекъснато ескалиращите искания на гей-активистите будят нашата сериозна тревога и загриженост – декриминализирането на хомосексуализма и гарантирането на гражданските права на хомосексуалистите се използва като основа за последваща заявка за легализиране на хомосексуалните бракове, които дори да имат право да осиновяват и отглеждат деца.
През последните години сме свидетели на все по-агресивно и масово промотиране чрез медиите, културата, изкуството* и образованието на хомосексуалните взаимоотношения, без да се говори за последствията и рисковете от тях за отделния човек и обществото като цяло. Чрез развлекателната индустрия и медиите хомосексуализмът се налага като «мода» и като един «безобиден» начин да си различен от другите. В училищата и детските градини под формата на обучения за толерантност на децата се представя само едната страна, като същевременно умишлено се премълчават известни статистически данни и медицински факти, доказващи вредата и риска от хомосексуалното поведение, като например:
- Многократно по-широко разпространение на HIV/СПИН, психични разстройства, депресия, самоубийства;
- Драстично скъсяване на средната продължителност на живота (от 79 на 45 години при жените и от 75 на 43 години при мъжете**);
- Връзка между хомосексуалното поведение и криминогенния фактор, в т.ч. склонност към насилие, проституция, педофилия.
Ние не отричаме правото на личен избор на всеки човек, но сме против агресивното едностранчиво натрапване на това противоестествено поведение под формата на парад по улиците, чрез медиите и образователната система. Категорично възразяваме срещу обвиненията на хомосексуални активисти в омраза само защото не приемаме да плащаме за моралните, духовните и здравните последствия на хомосексуализма. Обективните факти не могат да бъдат наричани омраза, а призивите за ограничаване на свободата на словото са признак на интелектуално безсилие.
Нашето желание е българското общество и най-вече децата да живеят в страна, която утвърждава семейните ценности и поощрява изграждането на здрави и щастливи семейства. Психолозите, лекарите и педагозите са единни в мнението си, че най-доброто за едно дете е то да бъде възпитавано в хетеросексуално семейство с един баща и една майка. Здравите семейства са залог и основа за здраво общество. Според Конституцията на Република България моделът на българското хетеросексуално моногамно семейство няма алтернатива.
Ние може да сме различни по етнос и вероизповедание, но сме единодушни, че бъдещето на България - нашите деца - е немислимо без мама и татко. Не можем да седим безучастно при опитите за обезличаване и унищожаване на българското семейство, както и когато на децата и младите хора у нас се пропагандира и натрапва обществено опасно хомосексуално поведение.
Във връзка с гореизложеното апелираме към вас да положите всички усилия, според дадените ви по Закон правомощия, за утвърждаване традиционните семейни ценности, правата на децата и за ограничаване агресивното и едностранчиво налагане на деструктивно за личността и обществото ни поведение, чрез «гей-фестивали», «гей-паради», медиите и образователната система.
С уважение,
N
Име, фамилия
Организация
1
Петър Вълков, психолог и Росен Йеротеев
Граждански форум за защита на детето и семейството
2
Стоян Георгиев, председател
Гражд. сдруж. Асоциация Общество и ценности
3
Адв. Диана Даскалова, съучредител
Фондация «Център за правна помощ – Глас в България»
4
Д-р Благодатка Ангелова
Българска Християнска Медицинска Асоциация
5
Радослав Илиев, изпълнителен директор
Фондация «Бъдеще и надежда»
6
Мария Терзиева
Фондация «Светлина за живот»
7
Николай Неделчев, председател на УС
Сдружение «Обединени евангелски църкви»
8
Елена Дянкова, координатор
ГИ «Справедливост 21»
9
Мария Цонова Иванова
Сдружение „ХА Нова надежда за хора с увреждания”
10
Иво Койчев, председател на УС
Фондация «Мост на любов – България»
11
Д-р Петър Стоянович, председател
ПП Движение Гергьовден
12
Георги Иванчев, председател
Грaждански к-т за възраждане на Видинския край
13
Кирил Методиев, председател
ПП Общество за нова България
14
Епископ Христо Пройков
Католическа църква в България
15
Иван Вълков, представляващ
Фонд. «Светлина на Балканите»
16
Филип Рашев, управител
Фондация «Мисия възстановяване»
17
Огнян Чипев, председател
Сдружение «Нови хан – Европейско селище»
18
Снежинка Цветанова, предс.
СНЦ «ЕКО МРАМОР»
19
Гроздан Стоевски, изп. дир.
Сдружение «Краун България»
20
Георги Бакалов
Апостолска реформирана църква
21
Димитър Димитров
ХЦС «Реката»
22
Любо Генчев Петков
ХЦ Месия
23
Светослав Петров
Национален християнски център
24
Людмил Ятански
БЕЦ Блага вест
25
Владислав Тригонов
Храм Свети Георги
-------------------
За контакт:
Росен ЙЕРОТЕЕВ, тел. 0895 446 826
Петър ВЪЛКОВ, тел. 0895 632 139
Граждански форум за защита на детето и семейството
email: forum_za_zashtita@mail.bg www.mamaitatko.com
На вниманието на :
Г-н Георги Първанов, Президент на Република България
Г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България
Г-н Цветан Цветанов, Министър на Вътрешните Работи на Република България
Г-н Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката
Г-жа Цецка Цачева, Председател на Народното Събрание на Република България
Г-н Йордан Бакалов, Председател на Парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите
Г-н Анастас Анастасов, Председател на Парламентарна Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Г-жа Даниела Петрова, Председател на Парламентарната Комисия по културата, гражданското общество и медиите
Г-н Лъчезар Иванов, Председател на Парламентарна Комисия по здравеопазване
Г-н Огнян Янакиев, Председател на Парламентарна Комисия по образованието, науката и въпросите за децата, младежта и спорта
Г-жа Йорданка Фандъкова, Кмет на град София
Г-н Георги Лозанов, Председател на Съвета за електронни медии
Г-н Гиньо Ганев, Омбудсман на Република България
Българските медии
Хубава си моя горо, дюшеме ще стане скоро from Embassy of Peace, Sofia on Vimeo.
изпълнява Краси Кунчев
Посолство на Мира
6.5.2010
Tвърде впечатляващо свидетелство за духовната зрелост на поколението, което идва след нас. Eдно момиче на 12 години зашлевява оглушителна плесница на нас, възрастните, които се смятаме за по-умни от децата. Случило се е преди 18 години, но едва днес научаваме за това.
Лазар Корбанколев - В Софийския затвор обявих гладна стачка - 18 дни за да се срещна с адвокат на 14-ия ден от гладната стачка ми бе нанесен побой до припадък от старшина Христо Туфанов. Биеха затворниците всеки ден, биеха ги така както и животни не се бият. Очевидно престъпниците в затвора бяха повече от невинните, защото имаше твърде много милиционери. През лятото на 1989г. в Централния затвор докараха отец Христофор Събев, Д-р Константин Тренчев, Николай Колев-Босия, Тодор Гагалов. От отец Христофор Събев, с когото се запознах на едночасовата разходка по време на "карето", разбрах за събития около Дружеството. След отказ да работя в затвора/ поставих условие, че ще работя ако ме затворят в една килия с Тодор Живков/ след 70 дни карцер и обявяване на нова гладна стачка бях преместен в Пловдивския затвор. За "добре дошъл" ми дадоха още 10 дни карцер. Също и побой от студента - задочник по право Красимир Богданов Стоянов.
XI. СЛЕД КАТО ИЗЛЕЖАХ " ПОЗДРАВИТЕЛНИЯ" КАРЦЕР
дойде 10 ноември. Ако бях сигурен, че само 10 месеца след като вляза в затвора, ще детронират Правешкия самодържец с удоволствие бих влязал още през 1956 година като малолетен. Затворниците бяха обнадеждени, но аз им казах, че по- малкото зло само е заменило по- голямото.
На 29 ноември обявихме гладна стачка в подкрепа на колегите си от Софийския затвор. Искахме и среща с Радой Ралин, Блага Димитрова, БНТ, Главна прокуратура, за преразглеждане на делата. Същият ден по мое предложение в отряда образувахме " Комитет за защита правата на затворниците". На 1 декември последва събрание в киносалона на затвора. Дойдоха само 1 прокурор от Пловдивска прокуратура и 1 журналист от местния вестник " Отечествен глас", който се казваше Коларов. След дискусия всички представители на отрядите решиха да се продължи стачката. Изключение направиха 1 или 2. Последва груб натиск от страна на управата и затворниците прекратиха стачката. Около 15 човека отказвахме да я прекратим и бяхме пратени в карцера. Продължихме я до 14 декември 1989г. В карцера бяхме изолирани от другите затворници. С постановление последва освобождаване на затворници, в голямата си част осъдени за криминални деяния. Последваха няколко месеца сиво затворническо ежедневие. Не пропуснаха да ми нанесат побой дори и на Бъдни вечер, когато вестник " Работническо дело" призоваваше със запалени свещи на прозорците да се засвидетелства "воля за помирение". Надзирателят Заешки го разбираше по друг начин.
По- късно огнярът Недялко Недялков ми каза, че са му докарвали чували с документи за горене. Може-би това са били досиета. Посъветвах го да вземе от тях ако е възможно, обаче той ми отговори, че постоянно има надзирател.
XII. На 11.04.1990г.
отново бях в карцера. На 18.04.1990г. затворниците превземат покривите на Пловдивския затвор и обявяват стачка. По заповед на полковник Карагьозов за атака на покрива 1 затворник се запалва и след няколко дни почива. На 19.04.1990г. идва делегация на СДС, в която е и отец Амбарев. Освободен съм от карцера 6 дни предсрочно. Затворниците им съобщили, че от една седмица съм в карцера. Възстановява се "Клубът за защита на права на затворниците". Затворът е посетен и от екип на телевизията също и от журналиста на "Свободна Европа" Десподов.
На 21.04.1990г. на събрание решаваме да предложим на тези, които са по покривите да слязат и стачката да продължи само с отказ от работа. В затвора идва Илия Минев - председател на "Дружеството за защита правата на човека", който помоли хората да слязат. Стефан Стефанов, един от тях каза, че ще слязат само ако ги помоли изгорелия техен другар. Отказват категорично да слязат. В исканията на "Затворническия комитет" има и такива за признаване на трудов стаж работата в затвора, сключване на договор с предприятия, отменяне на ергенския данък, преразглеждане на всички дела до 10 ноември, право на свиждане всеки месец, право на внасяне на учебници за изучаване на чужди езици, право на религиозна литература. През това време почина още един затворник. На 22.04. сутринта ме извикаха при началника на затвора. Присъстваше и цивилен, към когото се обръщаха с Другарю Полковник. Полковник Карагьозов каза, че затворниците не искат да слязат. Отговорих, че не слизат защото имат в ръцете си един голям заложник - техния собствен живот. Казах им, че по единично не могат да ги свалят, защото те виждат, че стачката по другите затвори продължава. Предложих им да се осигури 30 минути телевизионно време и представители от всички затвори да отидат в София за преговори, като заедно вземат решение за слизане от покривите. Цивилният полковник прие тази идея, дори беше във възторг. Каза, че ще влязат във връзка със София. Насрочихме събрание със затворниците за следобяда, за да им се съобщи решението от София. При започване на събранието присъстваха всички затворници, с изключение може-би на 15-20, които бяха на покрива. Тогава аз предложих с едноминутно мълчание да почетем жертвите на Комунизма в затворите. Очаквах реакция от страна на офицерите и старшините, които също присъстваха на събранието, но такава нямаше. След това произнесох кратка реч, в която заявих, че между затворниците не виждам такива с милиони в Швейцарски банки, не виждам и убийците на Никола Петков, Трайчо Костов и Горуня. За това не се срамувам, че се намирам между убийци, но се срамувам, че убийци манипулират моите човешки права. След това началникът на затвора каза, че отговорът от София е положителен и поиска да изберем представител за преговорите. Затворниците настояваха аз да отида, но аз бях сигурен, че хората от покрива няма да се съгласят, за това предложих да бъде изпратен Стефан Стефанов, който беше заедно с тях. Извикаха го, той дойде в салона, съгласи се и остана да чака колата, която ще го закара в София. Вместо това вечерта са го откарали в друг затвор и по думите му след няколко месеца, жестоко е бит. В затвора нямаше никакви изтъпления, макар че всички затворници бяха заедно. Въпреки това служителите на затвора изпращат телеграма до София, че положението е неконтролируемо. Явно сценария се е водел не от Пловдивския затвор, което ни най-малко не намалява вината на затворническата управа за всичко последвало.
Беше хубав слънчев ден, затворниците се грееха на слънцето и никой не подозираше какво го очаква. Към 22 часа на територията на затвора влязоха "червени барети". Аз бях заключен в килията сам. В коридора чух някакъв шум. Погледнах през ключалката и видях надзирателя Иван Чангалов, че се приближава към врата. Отключи и на вратата застанаха няколко непознати в маскировъчни дрехи. Имаше и такива с милиционерска униформа, но с шлемове. Всички бяха въоръжени с автомати или само с палки. Казаха ми да изляза. В коридора имаше поне 30 човека от двете страни. Започнаха да ме бият жестоко, плачех от болка. Срещу мене насъскаха куче, то ме захапа за гушата но ме пусна, докато неговите "колеги" продължиха да ме удрят. Престанах да усещам ударите. Само виждах как стоварваха върху мен палките и ме ритат, но всичко беше като някакъв кошмарен сън. Спряха да ме удрят и чух глас: "В килията". С пълзене се прибрах в килията.
Пред очите ми се мярна някакъв човек с чук в ръка и заплаши с убийство.
Успях да видя, че всичко в килията е обърнато на опаки. В коридора вече чувах виковете на другите затворници. Цялата нощ бе изпълнена с писъци.
Срещу затвора има жилищен блок. Чух уплашен детски плач.
По-късно разбрах, че и един от надзирателите, беше се разплакал от гледката.
На сутринта в килията дойде отрядният началник капитан Иванов, придружен от надзиратели и каза да не се занимавам с политика.
На 25 април доведоха и друг затворник в килията, който при влизането на баретите се запалил и бе много обгорял.
Казваше се Петър Босев. Казваше, че в коридора са го били. Превръзките му бяха паднали. Помогнах му да се превърже.
Вечерта ме пуснаха да налея вода. В коридора бяха старшина Стоянов - задочника по право, старшина Папазиков и старшина Чомаков.
Започнаха да ме удрят. Старшина Стоянов хвърли палка в коридора и каза да я дам на Чомаков.
Подадох я и той започна да ме удря.
Три пъти ме поваляха с удари на пода. Когато ме пуснаха да вляза в килията, обгорения Петър Босев каза, че предпочита да го бият отколкото да слуша виковете.
Същият беше осъден за криминално деяние, а единият от надзирателите - разбойници, бе правист.
На 27 април отключиха килията.
Началникът на затвора каза да излизам от килията. В негово присъствие започнаха да ме удрят цял кордон от милиционери.
Бях преместен в друга килия, заедно с още няколко затворници.
На 28 април отново ме изкараха в коридора и отново старшина Стоянов заедно с един милиционер и един цивилен ми нанесоха побой.
Тук трябва да отбележа, че след 22 април затвора бе пренаселен от милиционери от Пловдив.
Сградата кънтеше от писъци седмици наред.
Направиха "тежък" салон. Последва карцер за всички от този салон.
Свиждане ни бе забранено до август, което не се отнасяше за някои хора.
Едва на 23 септември дойде подполковник Пендаров - главен Военен прокурор от Пловдив, за да разследва случилото се.
По същото време насрочиха преразглеждане на делото ми след намеса на "Амнести Интернешънъл".
На 24 януари 1991г. бях освободен от затвора.
XIII. РАЗОЧАРОВАНИЕ ОТ СЪСТОЯНИЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА КОЯТО ЗАВАРИХ.
Написах писмо до Президента и описах издевателствата. Отговор все още няма, отговор от този, който си пиеше кафето с Митеран, когато ние бяхме задържани по участъците на МВР или пребивани от бой по затворите.
XIV. ПРИКАЗКАТА ЗА НАЦИОНАЛНО ПОМИРЕНИЕ - ПРИСПИВНА ПЕСЕН.
"Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ, за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят.
Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви, в които тези хора да повярват. Как? Ще намерим единомишленици в тези страни и в Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата и изкуството, ще поощряваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството, т.е. безнравствеността
Нужни са писания, осмиващи честността и почтеността, като ненужни архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх между хората, безсрамието, доносничеството и още много други пороци, заложени в човека, трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и развращаване на младежта, лишаване от чувството на чест у нея. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител, ще насаждаме омраза между народите и най-вече омразата към Руския народ.
Всичко това ще осъществим под девиза - "Защита правата на човека и гражданските му свободи!"
Алън Фостер Дълес
България притежава уникална колекция от такъв клас вагони, част от които са в музея в Русе, а други в София, се поддържат и пътуват за забавление, когато има кой да ги наеме.
За жалост националното ни участие в изложението пропадна. Това е поредното скандално доказателство за манталитета на български институции и хора от различни нива, които не са склонни да развалят бюрократично-балканския си "рахатлък" в името на популяризиране на страната ни и на подобряване на имиджа и в Европа. Ето и фактите на тази, може би типична за нашата страна, но иначе некоректна и безотговорна история с лош край и негативен ефект. С главни действащи лица – български чиновници, които по презумпция и по заплата би трябвало особено ревностно да утвърждават цялостната ни интеграция в европейската публичност.
Две години от холандския Музей договарят участие на България в този престижен форум, лично директорът му, г-н Пол ван Влижмън посети София и Русе, остана очарован от видяното и от любезността на българската страна.
Официално сме поканени да участваме с два експоната – уникалният султански вагон-карета №1 и салон-вагонът на Цар Борис ІІІ.
Тъй нареченият вагон "Султание", има нужда от ремонт на покрива и подмяна на дървената греда за да бъде местен. Експерт след експерт от БДЖ в продължение на година оглеждаха и мъдруваха, но никой не пожела да поеме отговорност. Холандската страна нае опитен екип художници-реставратори, определи 50 000 евро за ремонт и транспорт, но от БДЖ решиха, че вече няма време, защото... "трябва да се съсредоточим" върху втория поканен експонат – вагонът на Цар Борис ІІІ, за който "уж" няма проблеми, има сертификат за движение и Европа.
Холандците платиха застраховката и поръчаха рекламен филм, който да се прожектира по време на изложението, поеха всички разноски по транспорт, охрана и т.н., поканиха за откриването, и то за своя сметка, Министъра на Транспорта, Изпълнителния Директор на БДЖ, дори предвидиха сума за компенсация – 10 000 евро. За сравнение, белгийският вагон, който е оценен пет пъти по-високо от българския като застрахователна стойност, получава 1250 евро компенсация.
Вместо да улеснят формалностите по оформянето на документите за преотстъпване на вагона за периода на експозицията, юристите на БДЖ започнаха да търсят всички възможни вратички за усложняване на процедурата. Разтълкуваха закона че, при такова "международно участие", се изисква разрешение на Министерския Съвет.
Времето изтичаше безвъзвратно. От посолството на Кралство Холандия се разтревожиха и се заеха да помагат.
Правителството на Република България си свърши работата, включи извънредно в заседанието си от 17 март въпроса и даде зелена светлина за участие на вагона в изложението, което бе оповестено от множество медии като свършен факт.
Но не така мислеше управленческия екип на БДЖ, които не само пренебрегна разпореждането на МС, но намери начин то наистина да стане "неизпълнимо". Не е ясно какви параметри са дадени на експерта, определял цената за наемане на вагона, но като се има предвид, че всички разходи се поемат от холандска страна, сумата надвиши цена, която би била получена ако всяка сутрин кралицата се разхожда с вагона. По ценоразпис това са 700 лева на ден. 58 000 евро сигурно се очакваше да закърпят бюджета на БДЖ за 2010 година.
Потресени, холандците за първи път изоставиха дипломатичния тон и заговориха за морал. Цитирам от писмото на Директора на Музея:
"… the European line of ethical conduct ... is clearly contrary to the Bulgarian legislation…" ("...европейската линия на етичност... е в ясно противоречие с българското законодателство...")
Още веднъж доказваме, че малко рано ни е гласувано доверие да бъдем член на ЕС. Никой няма да се сети за Железниците ни, ще споменават България –участието е оповестено, каталозите са отпечатани, въпросите ще са задавани.
Очевидно е, че БДЖ има да се справя с много други свои проблеми. Вредно е в нейна собственост да бъдат уникални исторически ценности. До този момент те са поддържани благодарение на възрожденските усилия на двама музейни работника в Русе и екип от Ремиза, депото, в което се съхраняват вагоните в София. Оцелели дори през времената, когато всичко царско е било вражеско, днес има кой да се погрижи те да потънат в забвение. В килера е забутана кокошката, от която се очаква да носи "златни яйца". Щеше да се осигури безплатна реклама на страната ни, да потече поток от туристи и желаещи да се повозят на царските вагони, България да издигне имиджа си, да се създадат контакти между ж.п. институциите на Холандия и България, и т.н.
Вероятно МС трябва още веднъж да се отклони от по-важни държавни дела и да предаде собствеността на вагоните в разпореждане на Министерството на Културата, защото на единствения музеен специалист в централата на БДЖ, Румяна Поборникова не й достигат нито сили, нито компетентност, за да се противопостави на нехаещ управленчески екип от средно ниво, в това число юристи и технически специалисти, които не желаят да си създават главоболия с "културни въпроси".
А на юристите и ръководството на БДЖ трябва да се потърси отговорност дори само заради това, че са допуснали, без да проверят факта, да включат в доклада си до МС информация, че Изложението в Утрехт се организира по повод слизането на Кралицата от трона, съобщение, поместено за кратко дори в интернет-страницата на МС. Безобразен дипломатически скандал, който бе смекчен от холандското посолство единствено с цел да се даде възможност на българската страна да се реваншира, като осигури вагона.
*Писмото е получено по имейл и отразява позицията на автора. Снимката е на редакцията.
Ангел Стефанов
"-Чичо, дай пет пари! - каза детето и веднага засрамено си наведе и извъртя главата със захапан пръст.
Гавазинът обясни на консула, че детето иска пет пари.
- Защо ти са пет пари? - попита гавазинът по поръка на консула.
Но детето бе научено само да поиска пари, не бе му казала майката защо му са пари и затова вместо отговор то повтори:
- Чичо, дай пет пари! - и пак се засрами."
("Пази Боже сляпо да прогледа", Ал. Константинов)
е избледняло, неясно и далечно понятие, останало някъде назад в учебниците по история и в патетичните речи произнасяни от самозабравили се, по време на честване на националните празници, политици. Родовата памет е единствената възможна спасителна нишка, която да ни преведе през лабиринта на обърканото ни сиво ежедневие, да ни държи здраво на земята във време на бурен и с променлива посока политически вятър, да ни помогне да останем на повърхността и да ни предпази от задушаване в морето на заливащата ни ненужна информация и масова "култура". Родовата памет е липсващото, но съществено звено между моята личност и семейство, от една страна, и моято отечество от друга. Без чиста и ясна родова памет не можем пълноценно да разберем и оценим понятия като държава, отечество, родина, България...
Ако познаваме своя род, нашите предци, тяхната история, техните силни и слаби страни, техните успехи и несполуки, ако знаем историята на родния си край, обичаите, традициите, поминъка, ще разберем и колко много време, усилия, кръв, пот и сълзи са вложили от себе си, хората преди нас, тези които сме наследили и които са ни създали като хора и личности. Ще осъзнаем, че трябва да сме им безкрайно благодарни за всичко материално и нематериално, което имаме, за това, което сме и което искаме да бъдем.
Така ще живеем по-добре и ще спим по-спокойно. Няма да се нуждаем да злоупотребяваме със средства, които да замъгляват съзнанието ни, като алкохол, тютюнев дим, наркотици, сапунени сериали, реалити формати и други такива, които лишават личността от уникалност и я правят лесно манипулируема. Тогава гласът на съвестта и собственото достойнство няма да ни позволят да изхвърляме боклук на улицата, да подминаваме биещи се деца, бързо да се отдалечаваме, ако станем свидетели на престъпление, да не протестираме, ако ни продадат некачествена стока или мрачно да се съгласяваме, когато чуем някой да се оплаква, колко е лошо тук, как никога няма да се оправим и т.н и т.н...
Някои се опитват чрез т.нар. обща култура да запълнят бездната между себе си и обществото в което живеят. Как да се решат проблемите на алиенацията, или на български език, на отчуждението, водещо до депресия и безпомощност, при едни, и до агресия и насилие, при други? Разширяването на общата култура, като самоцел не решава тези проблеми, а ги задълбочава. Защото разширяването на общата култура, в най-добрия случай, е насочено към по-високия стандарт, а не към по-ниския. Общата култура се разширява повече към силно развитите и с по-висок стандарт на живот Западна Европа и Северна Америка, а съвсем малко към далечните и по-слабо развити от нас части на света. Това засилва отчаянието ни и чувството за окаяност. В най-лошия случай, общата култура се развива към безсмислени неща, като слабо известни имена на градове и села от кръстословиците и друга ненужна информация. Рекламите и новините също ни обливат с дъжд от непотребна и вредна за психофизиологичното ни здраве информация, както и т.нар. популярна литература за себереализация, самоусъвършенстване или отслабване.
Родовата памет ни дава основата, посоката и мотивацията за нашето развитие. Тя е нашата изначална култура, нашата естествена жизнена среда в която ние чувстваме, живеем и се развиваме най-добре. Най-пълноценни и полезни сме, ако познаваме нашия род и пазим нашата родова памет. Чувстваме се по-уверени, когато сме свързани с корените на нашия произход, когато имаме самочувствието, че сме част от едно по-голямо цяло, което е допринесло блага на обществото. Осъзнаваме, че животът нито е започнал от нас, нито ще свърши с нас. Замисляме се, за истинската стойност на нещата с които се занимаваме и които ще оставим след себе си на нашите деца, внуци и правнуци.
От друга страна, такива хора, с ясна родова памет и самосъзнание, са ценни за обществото. Затова то ги търси, подкрепя и насърчава. И обратно, хора откъснати от своя произход и култура, нямат стойност за обществото. Те трудно намират своето място, чувстват се сякаш всички са против тях и искат да сменят държавата или мястото където живеят. Такива хора се живеят некомфортно в рамките на общността и са склонни да настояват за промяна на общоприетите правила, традиции и ценности, вместо да променят себе си и своите индивидуалистични или егоистични нагласи. Те считат, че са хора без късмет, че Бог или съдбата са ги изоставили. Започват да отхвърлят общоприетите ценности, загубват представа за истина, красота и добро.
Натрупаните вследствие на родовата култура и памет материални блага и ценности, лесно се разпиляват и разрушават, веднага щом чувството за родова принадлежност бъде загубено.
Обществените блага и ценности не могат да бъдат възстановени преди да бъде възстановена родовата памет. Именно загубата на тази памет беше причината в последните 20 години натрупаните материални и духовни ценности да бъдат разграбени, разпилени и разрушени, както и невъзможността да се създадат нови такива. В нашата история имаме редица примери за редуващи се периоди на възвръщане на родовите ценности и памет, последвани от натрупване на материални и духовни блага, последвани от напускане или отричане на родовата принадлежност и загуба на ценностите.
Ето защо е напълно погрешно да се смята, че парите могат да решат основните проблеми на семейството или държавата. Без възстановяване на загубената родова памет, поради която загуба сме стигнали до липса на пари, а и на духовни ценности, не може да се решат основните, дълбинни проблеми. Напротив, в случай на външно финансово стимулиране на такива семейства, общества или държави, вместо решаване на проблемите, ще бъдат загубени и тези средства, което само по себе си ще задълбочи кризата.
Типичен пример от преди две седмици, когато по една от националните телевизии беше показано семейство от мъж и жена, всеки с по едно доведено дете от предишен брак. Наложило им се е да изоставят децата си, защото не им достигали пари. И двамата са работещи, но взели ипотечен заем срещу жилището си за 30 000 лева. Запитани, какво е станало с тези пари, те заявиха, че са ги изхарчили за "лични нужди".
В национален аспект, след влизане на България в Европейският съюз, вместо да изнасяме и допринасяме към европейската общност с култура и уникални български стоки и услуги, вместо да използваме преимуществото, че България е втора по природни дадености в Европа, ние се превръщаме в донори на евтина работна ръка и престъпност. Освен членския си внос за Европейския съюз, ние връщаме полагащите ни се огромни средства от следприсъединителните европейски фондове, а друга огромна част полагащи ни се европейски средства просто сме неспособни да усвоим. Оказва се, че финансовите ресурси влезли в България през последните 8 години са почти изцяло присвоени. А средствата по инфраструктурните проекти са вложени в некачествени труд и материали.
Решението
в никакъв случай не е да искаме и да получаваме още средства. А да обърнем поглед навътре и назад към нашата същност и нашето минало. Да осъзнаем какво значи и с какво задължава да бъдем потомци на велик народ. Тогава ще разберем защо да не оставяме нито едно парче продородна земя необработено. Защо да възвърнем обемът на добива на розово масло. Защо да произвеждаме истински българско кисело мляко, български плодове и зеленчуци, вместо да внасяме. Защо да пазим и правим достъпна природата си. Защо да направим културата, историята и пътищата си разбираеми за българските и чуждите туристи. И още много други "защо", които ще разберем едва след като започнем да чувстваме жизнената енергия от възстановяване на родовата си памет.
Процес на загуба на родовата памет
Гениалният писател Алеко Константинов в разказа си "Пази Боже сляпо да прогледа" само в няколко реда е описал отлично българската действителност в един такъв период на загуба на родовата памет и упадък на ценностите. Майката праща детето да проси дребни пари, но нито то, нито тя знаят защо.
Писателят едва ли е бил запознат с т.нар. архетипни мотиви от съвременната аналитична психология и културология, но в развитието на неговият герой Христо Белокровский, ясно се откроява пътя на архетипния мотив на инициацията.
Това са и етапите в процеса на загуба на родовата памет: Първи етап – откъсване от дома. Втори – преминаване в нова обществена група. Трети – придобиване на нов тип знания. Четвърти – придобиване на нова идентичност.
Разбира се преминаването през тези етапи е задължително в процеса на съзряване и изграждане на всеки, който може да се определи като личност. Но има един скрит пети етап, който можем да наречем "завръщане". Много малка част от хората достигат и преминават през този етап. Такива хора наричаме предани синове, или патриоти, или светци, или с други названия, които да характеризират именно това, че след като са доказали себе си, като личности и професионалисти, те се завръщат и посвещават живота си изключително в полза на своето семейство, род, държава или свят.
Нашите национални герои Ботев и Левски, а и много други, са именно такива. Те са имали отлични възможности за реализация, казано на съвременен език. Реализация в социален, културен, политически и всякакъв друг аспект. Но са предпочели не само да се върнат към своя роден край и родови корени, но и да посветят живота си за решаване на съпровождащите ги съществени проблеми. Поради общоизвесни причини на тях им се е наложило да пожертват живота си в изпълнение на своя национален дълг. Но, съдейки по думите и делата им, те са щели да продължат да помагат на своята родина дори и да бяха доживели освобождението за което се бореха.
През целия си живот те са пазили жива в себе си своята родова памет. Тя е държала духът им буден, мотивирала ги е неуморно да учат, работят и живеят, като дават всичко от себе си, така че да бъдат сред най-добрите ученици, работници и въобще във всичко с което се заемат. Всичко това в името на своя род, в името на своите близки и роднини. С мисълта, че когато се завърнат в родния си край и в родния си дом, да няма от какво да се срамуват, а да оправдаят надеждите на тези, които дълго и с надежда са ги чакали да ги посрещнат. С мисълта, че не те самите да се гордеят с успехите и постиженията на своя род, а родът им да се гордее с техните успехи.
Във времето в което живеем има множество световно известни българи. Има и много българи успешни в различни области без да са световноизвестни. Много от тях са запазили или възстановили своята родова памет. Те подпомагат своите родни места и хората, които живеят там по различни начини. Често се завръщат там, подържат връзка с местни хора и използват контактите, позициите и влиянието си, за да подобрят състоянието и живота на хората с които са свързани. На практика те се превръщат в истински спасители за своя род и роден край. За съжаление, почти е невъзможно да чуем за тях, поради спецификата на съвременните медии.
В същото време, много по-голям брой българи живеят и работят извън България. Лично познавам много такива в най-развитите и богати държави, които дори и не изпращат пари на своите мизерстващи в България родители, които от своя страна получават по около 100 лева пенсия месечно. Защо и по каква причина децата им са предпочели такъв живот в който не могат да отделят 20 или 50 евро, които в държавата в която живеят са почти нищо, но в България са една цяла пенсия? Възможно е наистина самите те да мизерстват и да не могат да отделят тези пари. Но в такъв случай, няма причина да продължават да водят мизерен живот зад граница, вместо да дойдат и да изкарват повече пари в собствената си страна.
А какво и как да направим ние, за да възвърнем родовата си памет и да подобрим собствения си и на околните живот?
Декан на факултета по Изучаване на религия, Калифорнийски университет, Санта Барбара
Професор в колежа по сравнително изучаване на религия „Дж. Ф. Рауни”, Калифорнийски университет, Санта Барбара
По пътя към о бщата световна цивилизация, в която лице в лице ще се срещнат много културни и духовни традиции, става очевидно, че трябва добре да се разбираме. Това, обаче, не означава пълно съгласие с всичко. Иначе, как ще забележим разнообразието от ценности, които имат хората на Земята? На планетата ни, която става все по-тясна, за различните религии, големи и малки, това може да означава търсене на допирни точки и стремеж към взаимно обогатяване. Поради това е хубаво да имаме точно такива източници, които да ни дадат възможност да сравняваме различните религиозни традиции и е очевидно, че на първо място трябва да се обърнем към свещените текстове на различните религии.
„Свещените писания” са прекрасен сборник с фрагменти от свещените текстове на различните религии по света представени от широка теистична гледна точка. Напълно е възможно, някой да би предпочел друг принцип на подбор на материалите. Но, както справедливо е отбелязал в своето въведение Андрю Уилсън – нека тези хора създадат други, свои сборници от свещени текстове. Съвременният свят се отнася съвсем доброжелателно към разнообразието от подходи. В предлагания от нас метод на представяне на великите традиции може да се намери паралел и с други методи, по-точно – стремежа към единство. Мисля, че точно систематичното разпределение на текстовете по теми придава на метода ни логическа подреденост, което помага за по-лесното сравняване и съпоставяне на голям по обем материал.
Подобен род антология представлява интерес за широк кръг от читатели. Първо, тя ще бъде полезна на хората, които по природа имат склонност към религия и духовност, защото ще им позволи лесно да се запознаят с много свещени традиции. Второ, учащите се, които се занимават със сравнително изучаване на религии или история на религията, ще могат за използват тази книга по време на занятията си в час или при самостоятелна подготовка. Трето, свещенослужителите – християни, мюсюлмани, будисти или представители на други религии – ще възприемат книгата като добър справочник.
Освен това, в съвременния свят, всяка религиозна традиция трябва да се съобразява с другите. Какво говорят будистите за християнския теизъм? Какво казват мюсюлманите за китайските традиции? Какво мисли теистът за нетеистичните религии? Всички тези въпроси са жизнено важни, ако хората на планетата желаят да се отнасят сериозно, както към собствената си, така и към другите религии. Антологията ще им помогне в това и ще помогне за решаване на много въпроси. Тя е създадена с уважение към всички духовни традиции. Това е необходимо, ако смятаме да живеем в мир. Разбира се, това не винаги е лесно. Не мога да подценя напрежението, между братята и сестрите от съперничещи си религии. Но постепенно, вървейки към световна култура, се надявам, че ще преодолеем това напрежение и ще се научим да разговаряме и спорим помежду си съвсем доброжелателно. Тази антология несъмнено ще послужи за развитие на подобен диалог.
Безкрайно съм признателен на Международния религиозен фонд, който извърши огромна работа по подготовката на тази книга за публикация. Можем да се научим на всичко, каквото пожелаем, един от друг.
На 2 октомври Народното събрание прие на първо четене законопроекта за нов семеен кодекс внесен от министерския съвет. Автори на проекта за група депутати начело с Огнян Герджиков и Камелия Касабова.
По-долу са снимки от протеста организиран от асоциация Общество и ценности в който участваха различни граждански организации.
Около 150 души се събраха, за да изразят протеста си срещу въвеждане на понятията “фактически брак” и “фактическо съжителство”. Срещу узаконяването на многоженството и женитбите между роднини. Срещу зачеркването на брака и семейството като институции и обезличаването им като понятия.
Законът е стъпка към еднополовите бракове и усиновяването на деца от хомосексуалисти.
В това време, “случайно” попаднали журналисти се опитваха да измислят как да отразят събитието така, че да бъде политически “коректно” и удобно за неморалността на управляващите.
За първи път участваха и представители на Българската православна църква в лицето на главния й секретар. Според председателя на асоциация Общество и ценности, г-н Стоян Георгиев се заражда неокомунизъм в България.
Събраха се и още подписи.
Тук таме се забелязваха и някои бивши и бъдещи бивши политици.
“Спи градът
и селяните в него…”
ГЛАВА ПЪРВА
СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК
Форма на сключване на гражданския брак
Чл. 1. (1) Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.
(2) Религиозният обред няма правно действие.
Съгласие на встъпващите в брак
Чл. 2. (1) Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.
(2) Сключването на брак се извършва в присъствието на двама свидетели.
Документи за сключване на брак
Чл. 3. (1) Желаещите да встъпят в брак представят пред длъжностното лице по гражданското състояние:
1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак, установени в чл. 4 и 5;
2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3;
(2) Ако желаещите да встъпят в брак са избрали законовия режим на разделност, те представят за това писмена декларация с нотариална заверка на подписите, а ако са сключили брачен договор - удостоверение за сключения брачен договор от съответния нотариус с данните по чл. 7, ал. 2.
Възраст за встъпване в брак
Чл. 4. (1) Брак може да сключи лице, навършило 18 години.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило 16 години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различно местожителство, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по местожителството му.
Пречки за сключване на брак
Чл. 5. (1) Не може да сключи брак лице:
1. което е свързано с друг брак;
2. което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.
(2) Не могат да сключат брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри;
3. други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
4. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.
Място на сключването на брака
Чл. 6. (1) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината.
(2) Когато някой от встъпващите в брак поради уважителни причини не може да се яви на определеното място, по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние бракът може да бъде сключен и на друго място.
Ред за сключване на брака
Чл. 7. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на желаещите да встъпят в брак, както и представените от тях документи по чл.3.
(2) В акта за сключване на брак длъжностното лице по гражданското състояние отразява наличието на брачен договор, датата на договора, регистрационния номер и района на нотариуса, който го е изготвил или избрания законов имуществен режим на разделност.
(3) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва страните дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след утвърдителен отговор съставя акт за сключване на брака. Актът се подписва от страните, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.
Действие на акта за сключване на граждански брак
Чл. 8. Бракът се счита за сключен с подписването на акта от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.
Фамилно име на съпрузите
Чл. 9. При съставянето на акта за сключване на брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се вземе или добави бащиното име на другия съпруг, с които той е известен в обществото.
ГЛАВА ВТОРА
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
Равенство между съпрузите
Чл. 10. Съпрузите имат равни права и задължения в брака.
Взаимност между съпрузите
Чл. 11. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност.
Право на свободно придвижване
Чл. 12. Всеки съпруг има право свободно да се придвижва в страната и в чужбина.
Свобода при изповядване на религия
Чл. 13. Всеки съпруг има право свободно да изповядва своята религия и да изпълнява своите религиозни обичаи.
Семейно жилище и съвместно живеене на съпрузите
Чл. 14. Съпрузите имат равни права при избора на общото семейно жилище и живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено.
Свобода при избор на образование, професия и работа
Чл.15. Всеки съпруг свободно избира своето образование, обучение, професия, вид и място на работа.
Грижа за семейството
Чл. 16. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването, образованието и издръжката на децата.
Разходи и задължения за семейството
Чл. 17. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи в зависимост от възможностите им.
(2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, които единият или и двамата са поели за задоволяване на нужди на семейството.
(3) За задълженията, произтичащи от непозволено увреждане отговаря само съпругът, причинил непозволеното увреждане.
(4) Всеки съпруг е задължен да дава сведения на другия съпруг за имуществото и влоговете си.
ГЛАВА ТРЕТА
ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
РАЗДЕЛ І
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Режими на имуществени отношения
Чл. 18. (1) Режимите на имуществените отношения са:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.
(2) Законовият режим на общност се прилага, когато съпрузите не са избрали друг режим.
(3) Когато единият или двамата съпрузи сключват сделка с трето лице, уведомяват другата договаряща се страна за режима на имуществените отношения, при който бракът е сключен.
(4) По отношение на трети лица се смята, че съпрузите са в режим на съпружеска имуществена общност, ако:
3. брачният договор не е отразен в акта за граждански брак, не е включен в регистъра на брачните договори и съответно вписан по общия ред.
РАЗДЕЛ ІІ
РЕЖИМ НА ОБЩНОСТ
Законова съпружеска имуществена общност
Чл. 19. (1) Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Лично имущество
Чл. 20. (1) Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване.
(3) Лични са движимите и недвижимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за упражняване на професия или търговска дейност.
Преобразуване на лично имущество
Чл. 21. (1) Лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака.
(2) Когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
Управление и разпореждане с общи имущества
Чл. 22. (1) Съпрузите имат равни права на владение, ползване и разпореждане върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите.
(2) Разпореждането с общи движими и недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи.
(3) Сделка на разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършена от единия съпруг без съгласието на другия съпруг, е унищожаема. Искът може да бъде предявен от другия съпруг в 6-месечен срок от узнаването. Ако не бъде предявен такъв иск, сделката има действие и за другия съпруг.
(4) Разпореждане с обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, не може да бъде противопоставена на този съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ се прилага ал. 3.
(5) С влога се разпорежда съпругът, на чието име е открит. Когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на другия съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършват със съгласие на двамата съпрузи.
Разпореждане с лично имущество
Чл. 23. Всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.
Прекратяване на имуществената общност
Чл. 24. (1) Имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг, при развод или при унищожаване на брака.
(2) Имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това.
(3) Принудителното изпълнение върху отделни вещи, които са съпружеска общност, за личен дълг на единия от съпрузите прекратява общността върху тези вещи.
Дялове на съпрузите
Чл. 25. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.
Определяне на по-голям дял на съпруга
Чл. 26. (1) При прекратяване на имуществената общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото се предоставят за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.
(2) Съпругът, на когото са предоставени за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, които са предназначени за тяхното отглеждане и възпитаване.
(3) При прекратяване на общността поради развод или по реда на чл. 24, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.
Получаване на дял от личното имущество
Чл. 27. При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или търговска дейност и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
Срокове за предявяване на исковете
Чл. 28. Исковете по чл. 26, ал. 3 и чл. 27 могат да се предявяват до изтичането на една година от прекратяването на брака или на имуществената общност, а по чл. 26, ал. 1 и 2 – до изтичането на една година от влизането в сила на решението за родителските права.
РАЗДЕЛ ІІІ
РЕЖИМ НА РАЗДЕЛНОСТ
Законова имуществена разделност
Чл. 29. Всеки от съпрузите запазва имуществото си, което е придобил преди брака, и е собственик на имуществото, придобито от него през време на брака.
Представяне на лично имущество за управление
Чл. 30. Когато единият от съпрузите е предоставил на другия изрично или мълчаливо да управлява неговото имущество, последният при липса на противна уговорка дължи само плодовете, които са налице, ако управлението бъде отнето или бракът се прекрати.
Отговорност за задължения на семейството
Чл. 31. За задълженията, които единият или двамата съпрузи са поели за текущите нужди на домакинството, те отговарят солидарно.
РАЗДЕЛ ІV
БРАЧЕН ДОГОВОР
Договорен имуществен режим между съпрузите
Чл. 32. (1) Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор.
(2) С брачния договор могат да се уредят отношенията във връзка с притежаваното от страните имущество преди брака, отношенията във връзка с имуществото, което ще се придобие през време на брака, а така също и размерът на дяловете им при евентуално прекратяване на брака, както и участието им в разходите за задоволяване на нуждите на семейството.
(3) Отношенията по ал. 2 не могат да бъдат преуреждани.
(4) Съдията по вписванията води регистър на брачните договори.
(5) Когато с договора се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право, той има прехвърлително действие и се вписва по общия ред.
Форма и място на сключване на брачния договор
Чл. 33. (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
(2) Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се извършва от нотариуса, в чиито район се намира имотът.
(3) Когато с брачния договор се прехвърлят имоти от райони на различни нотариуси, той се сключва в един от тези райони по избор на страните.
Особен случай на сключване на брачен договор
Чл. 34. (1) Председателят на районния съд издава разрешение за сключване на брачен договор на встъпващия в брак при условията на чл. 4, ал.2, както и на ограничено запретения по представен от него проект на брачен договор. Съдът изслушва мнението на родителите или попечителя на встъпващия в брак непълнолетен или ограничено запретен. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис. С договора не може да се уговаря общност на имуществото, придобито преди брака.
(2) Определението на съда по ал. 1 се представя пред нотариуса при сключване на договора.
(3) Брачният договор се сключва лично от встъпващия в брак по ал.1.
Презумпция за съпружеска имуществена общност
Чл. 35. За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ПРОИЗХОД
Произход от майката
Чл. 36. (1) Произходът от майката се определя от раждането. Същото е и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена.
(2) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
(3) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на другото лице, което оспорва произхода, и във всички случаи детето.
Произход от бащата
Чл. 37. (1) Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено, преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак.
(3) Предположението за бащинство се прилага и когато при сключване на брака са били нарушени изискванията на чл. 8, ако детето се е родило до изтичането на 300 дни от решението за установяване на нарушението, но не по-рано от датата на сключване на брака.
(4) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на 300 дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт – от датата на предполагаемата смърт.
Оспорване на бащинство
Чл. 38. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от раждането.
(3) В случая по чл. 37, ал. 2, ако оспорването от страна на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг, който може да предяви иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от 3 години от влизането му в сила.
(4) Не се допуска оспорване на бащинство, когато майката с писмено съгласие на съпруга си, дадено пред управителя на съответното здравно заведение, е оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с чужд генетичен материал.
Страни по исковете за оспорване на бащинството
Чл. 39. При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, призовава се като страна и първият съпруг.
Припознаване
Чл. 40. Всеки дееспособен родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
Форма на припознаването
Чл. 41. Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние или чрез завещание. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на здравното заведение, в което се е родило детето.
Оспорване на припознаването от другия родител и от детето
Чл. 42. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, и на детето, ако то е пълнолетно. В 3-месечен срок от съобщението тези лица могат да оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. В случай че припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
(2) Ако припознаването се извърши преди съставяне на акта за раждане и майката е потвърдила, че припознаващият е баща на детето, той се вписва като баща при съставяне на акта за раждане.
(3) Когато припознаването бъде оспорено, припознаващият може в 3-месечен срок от получаването на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(4) Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до 3 години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. При уважаване на иска припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
Оспорване на припознаването от трети лица
Чл. 43. Извън случаите по чл. 42 припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което има правен интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването.
Унищожаване на припознаването
Чл. 44. Припозналият може да иска унищожаване на припозна-ването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, при заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, при насилие – в едногодишен срок от прекратяване на насилието, а при недееспособност – в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.
Иск за установяване на произход от майката
Чл. 45. Произходът от майката може да се търси с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се считал за баща на детето съгласно чл. 37.
Иск за установяване на произход от бащата
Чл. 46. (1) Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до 3 години от навършване на пълнолетието, и от майката - в 3-годишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
(2) Детето има право лично да предяви иск за установяване на произхода от бащата до 3 години от навършване на пълнолетието и когато искът, предявен от майката като негов законен представител, не е бил уважен.
Родителски права при установяване на произход по исков ред
Чл. 47. Когато съдът уважи исковете по чл. 45 и 46, той служебно постановява мерките за упражняване на родителските права и определя личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 128.
Пречки за установяване на произход
Чл. 48. Иск за търсене на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане, с предположението по чл. 37 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.
Искове от и срещу наследниците
Чл. 49. (1) Наследниците нямат право да предявяват исковете, предвидени в тази глава, но те могат да продължат делото по предявения от наследодателя им иск.
(2) Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.
Срокове
Чл. 50. Сроковете по тази глава се прилагат служебно и не подлежат на спиране и прекъсване.
ГЛАВА ПЕТА
РОДСТВО
Родство по права и съребрена линия
Чл. 51. (1) Родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото.
(2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.
Степени на родство
Чл. 52. (1) Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.
(2) Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина.
Сватовство
Чл. 53. (1) Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини.
(2) В линията и степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг.
(3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.
(4) Съпрузите на братята и сестрите са роднини по сватовство във втора степен.
(5) Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи.
(6) Сватовството се прекратява с прекратяването на брака.
ГЛАВА ШЕСТА
ОСИНОВЯВАНЕ
Осиновяван
Чл. 54. (1) Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило 18 години.
(2) Когато лицето е настанено в обществено заведение или в приемно семейство, то може да бъде осиновено само ако е включено в списъка за осиновяване на общинската служба за закрила на детето.
(3) Настаненото в обществено заведение или в приемно семейство лице може да бъде включено в списъка за осиновяване на общинската служба за закрила на детето по искане на неговите родители или на единият от тях, ако другият е неизвестен или починал.
(4) Изискването по ал. 3 се прилага и когато родителят е непълнолетен. В този случай е необходимо и разрешение на председателя на районния съд.
(5) С решение на районния съдия в списъка по ал. 2 може да бъде включено без искане на родителите и лице, което не е настанено в обществено заведение или в приемно семейство, когато те трайно не полагат грижи за него, трайно не дават издръжка за него, без да има обективна причина за това или го отглеждат и възпитават по вреден за развитието му начин.
(6) За лице, което е настанено в обществено заведение с предварително съгласие на родителите му за осиновяване или чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, управителят на заведението е длъжен да поиска включването му в списъка за осиновяване.
(7) Изискването осиновяваният да бъде включен в списъка на общинската служба за закрила на детето не се отнася за случаите, когато съпруг осиновява дете на своя съпруг, осиновяваният и осиновяващият са роднини по права линия, по съребрена линия до шеста степен включително, както и роднини по сватовство до трета степен включително.
(8) Когато лицето, което се осиновява не е настанено в обществено заведение или в приемно семейство, искане за включване в списъка за осиновяване правят родителите му.
Включване в списъка
Чл. 55. (1) Производството по чл. 54, ал. 5 започва по искане на прокурора или на кмета на съответната община. Родителите се призовават, за да бъдат изслушани от съда.
(2) Решението може да бъде обжалвано от органите и лицата по ал. 1 пред окръжния съд. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Сведения за деца, които могат да бъдат осиновени
Чл. 56. (1) В случаите по чл. 54, ал. 6 управителите на обществените заведения до 30-о число на всяко 3-месечие изпращат на съответната общинска служба за закрила на детето списък на децата със сведения за здравословното им състояние и възможностите за осиновяване.
(2) Сведенията по ал. 1 за деца над едногодишна възраст се изпращат на съответната общинска служба за закрила на детето с копие до съответното ведомство, в системата на което е общественото заведение, и до Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.
Осиновяващ
Чл. 57. Може да осиновява само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права.
Разлика във възрастта
Чл. 58. (1) Осиновяващият трябва да е най-малко с 15 години по-възрастен от осиновявания.
(2) Разлика във възрастта не се изисква, когато съпругът осиновява рожденото дете на своя съпруг.
(3) Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, такава разлика за другия съпруг не се изисква.
Предимство при осиновяване
Чл. 59. Когато за едно и също дете има искане за осиновяване и от български и от чужди граждани, с предимство се ползват българските граждани.
Забрана за осиновяване между роднини
Чл. 60. Не се допуска осиновяване между братя и сестри.
Забрана за осиновяване от две лица
Чл. 61. (1) Никой не може да бъде осиновен едновременно от две лица, освен ако те са съпрузи.
(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя.
Съгласие за осиновяване
Чл. 62. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на:
1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил 14 години.
(2) Съгласието на майката по ал. 1, т. 2 не може да бъде дадено по-рано от 30 дни след раждането.
(3) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако те са поставени под пълно запрещение или ако местожителството им е неизвестно.
Процедура за осиновяване пред общинската служба за закрила на детето
Чл. 63. (1) Желаещият да осиновява подава писмено заявление до общинската служба за закрила на детето по местожителството на осиновяващия с искане за издаване на писмено заключение за възможностите му да бъде осиновител.
(2) На основание на заявлението по ал. 1 общинската служба за закрила на детето извършва проверка в продължение на не повече от два месеца.
(3) Проверката по ал. 2 обхваща следните обстоятелства:
1. здравословно състояние на осиновяващия и членовете на неговото семейство;
2. семейно положение;
3. семейна среда;
4. икономическо състояние;
5. социално положение;
6. мотивите, поради които желае осиновяването на дете;
7. други изисквания от значение за интереса на осиновявания.
(4) Общинската служба за закрила на детето изготвя заключението по ал. 1 не по-късно от 3 месеца от подаването на молбата. Заключението се подписва от кмета на общината и има срок две години.
Сведения за осиновявания
Чл. 64. Общинската служба за закрила на детето дава писмени сведения за личността и здравословното състояние на осиновявания на лицето, получило заключение за възможностите му да бъде осиновител в едномесечен срок от подаване на заявлението.
Мнение за осиновяване
Чл. 65. (1) Осиновяваният на възраст от 10 до 14 години се изслушва от съда, освен ако има достатъчно данни, че той знае осиновяващия за свой родител.
(2) Настойникът, попечителят, както и родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, дават мнение по осиновяването.
(3) Когато родителят е малолетен или ненавършил пълнолетие, мнение за осиновяване дават и родителите му.
(4) Управителят на общественото заведение, в което е настанено дете с предварително съгласие на родителите за осиновяване или чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, дава мнение за осиновяването.
Осиновяване без съгласие на родител
Чл. 66. (1) Осиновяване без съгласието на родител се допуска по изключение, когато той трайно не полага грижи за детето, трайно не дава издръжка за него без да има обективна причина за това или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
(2) Осиновяване без съгласието на родителя, на когото е предоставено упражняване на родителски права, се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето, не го издържа, без да има обективна причина за това или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. В този случай се изисква съгласието на другия родител.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 родителят се изслушва от съда в закрито заседание без присъствието на осиновителите.
Форма на съгласието и мнението
Чл. 67. (1) Съгласието на осиновяващия, на родителите на осиновявания и на съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, както и мнението на родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, на настойника или попечителя може да бъде дадено пред съда лично или писмено с нотариално заверен подпис. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.
(2) Съгласието на осиновявания и на ненавършилия пълнолетие, както и на малолетния родител трябва да бъде дадено лично пред съда.
(3) Съгласието на родителя за осиновяване на дете от обществено заведение се дава с писмена декларация с нотариална заверка на подписа.
(4) Управителят на общественото заведение дава мнението си писмено.
Подсъдност
Чл. 68. Молбата за осиновяване се разглежда от районен съдия.
Процедура
Чл. 69. (1) Към молбата за осиновяване се прилагат:
1. писмено мотивирано заключение на общинската служба за закрила на детето по чл. 63, ал. 4;
2. сведения за личността и здравословното състояние на осиновявания;
3. нотариално заверена декларация от родителите на осиновявания или от неговия настойник или попечител, че съгласието им, съответно мнението за осиновяване е дадено след получаване на необходимите разяснения за последиците от осиновяването от страна на общинската служба за закрила на детето по местожителството им;
4. нотариално заверена декларация от осиновяващия и родителите на осиновявания, че нямат незаконна облага във връзка с осиновяването; такава декларация не се изисква, когато се осиновява дете от съпруг на осиновителя или когато осиновяването се извършва без съгласието на родителя.
(2) В производството по допускане на осиновяването участието на прокурора е задължително.
Решение по искането за осиновяване
Чл. 70. (1) Районният съдия разглежда делото в съдебно заседание при закрити врати и се произнася с решение.
(2) Съдията не е длъжен да възприеме заключението на общинската служба за закрила на детето по чл. 63, ал. 4, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
(3) Осиновяването се допуска само ако е в интерес на осиновявания.
Обжалване на решението
Чл. 71. Решението на районния съд може да се обжалва по общия ред от лицата по чл. 62, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и от прокурора.
Пълно осиновяване
Чл. 72. (1) Когато осиновеният е дете на неизвестни родители или е настанен в обществено заведение с предварително съгласие за осиновяване, или е осиновен при условията на чл. 66, ал. 1 между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите родини, от друга страна, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Същите последици на пълно осиновяване настъпват и когато лицата, посочени в чл. 62, ал. 1, дадат съгласие за това.
(2) Районният съдия постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя в общината, района или кметството, посочени в решението за допускане на осиновяването.
Непълно осиновяване
Чл. 73. Извън случаите по чл. 72 осиновяването е непълно и от него възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя, от друга страна, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. При това осиновяване родителските права и задължения преминават върху осиновителя, а рождените родители не наследяват осиновения.
Осиновяване от съпруг на родител
Чл. 74. При осиновяване по чл. 72 и 73 на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга страна, се запазват.
Прекратяване на осиновяването
Чл. 75. (1) Осиновяването се прекратява от съда:
1. при унищожаемост поради нарушение на чл. 54, 57, 58, 60, 61 и чл. 62, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2;
2. по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни;
3. при тежко провинение от едната страна в отношението й към другата страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.
(2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушаване на чл. 62, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2 може да се предяви в едногодишен срок, който тече за осиновителя и за родителите на осиновения от узнаването, а за осиновения – от навършването на пълнолетие.
(3) Извън случаите по ал. 2 прекратяване на осиновяването по ал. 1, т. 1 могат да поискат осиновителят, осиновеният и родителите на осиновения, а по ал. 1, т. 3 – осиновителят и осиновеният. В интерес на осиновения прекратяване на осиновяването може да поиска и прокурорът.
(4) Участието на прокурор по делата за прекратяване на осиновяването по ал. 1, т. 1 и 3 е задължително.
Прекратяване на осиновяването при смърт на осиновител
Чл. 76. (1) При осиновяване по чл. 72 съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на прокурора, ако единственият или двамата осиновители са починали и това се налага от интересите на осиновения.
(2) При осиновяване по чл. 73 ако единственият или двамата осиновители починат, осиновяването се счита за прекратено, но осиновеният наследява осиновителя.
Мерки за детето при прекратяване на осиновяването
Чл. 77. В случаите по чл. 75 и 76 с решението си съдът постановява връщане на непълнолетното дете при родителите, ако това е в интерес на детето, или мярка за закрила по чл. 92.
Продължаване на делото за прекратяване на осиновяването
Чл. 78. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 75, ал. 1, т. 1 и 3, делото може да бъде продължено от наследниците на починалата страна или от прокурора. Ако съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия. .
Действие на прекратяването
Чл. 79. Действието на осиновяването престава с прекратяването му.
ГЛАВА СЕДМА
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА
Грижи на родителите към децата
Чл. 80. (1) Родителите имат право и задължение да полагат грижи за отглеждането, възпитанието и развитието на ненавършилите пълнолетие и невстъпили в брак деца.
(2) Вторият баща и втората майка са длъжни да съдействат на родителите при изпълнението на задълженията по ал. 1.
Задължения на децата към родителите
Чл. 81. (1) Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка.
(2) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители.
Отношения между внуци и дядо и баба
Чл. 82. (1) Внуците са длъжни да уважават своите дядо и баба и да им помагат.
(2) Дядото и бабата имат право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Ако се пречи на поддържането на личните отношения, районният съд по местожителството на внуците по искане на дядото и бабата определя мерки за лични отношения с тях, освен ако това не е в интерес на децата.
Местоживеене на децата
Чл. 83. (1) Ненавършилите пълнолетие деца живеят при родителите си, освен ако важни причини налагат да живеят другаде. При отклонение от това задължение по искане на родителите районният съдия по местожителст-вото им, след като изслуша детето, ако е навършило 10 години, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.
(2) Ако поведението на родителите, поискали връщането на детето, представлява опасност за него или връщането на детето при родителите му не е в негов интерес поради други обстоятелства, съдът с решението може да откаже връщането му и да постанови мярка за закрила на детето по чл. 92. Съдът уведомява лицата, които имат право да предявят иск за ограничаване или лишаване от родителски права.
(3) Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местоживеенето на децата, след като бъдат изслушани родителите и децата, ако са навършили 10 години. Решението може да се обжалва по общия ред.
Упражняване на родителските права
Чл. 84. (1) Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите и на детето, ако е навършило 10 години. Решението може да се обжалва по общия ред.
(2) Родителските права не могат да бъдат упражнявани в противоречие с интересите на детето.
(3) Родителите са задължени да изразходват паричните суми на детето от издръжка, пенсия и други източници само за неговата издръжка, възпитание и образование.
Представителство и попечителско съдействие
Чл. 85. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.
(2) Отчуждаването на недвижими имоти и движими вещи, с изключение на тези, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести, както и извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение на районния съдия по местоживеенето им само при нужда или очевидна тяхна полза.
(3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 4, ал. 3.
Ограничаване на родителски права
Чл. 86. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, районният съд може да ограничи родителските права, като вземе съответните мерки в интерес на детето. При нужда се постановяват мерките по чл. 92.
(2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.
Лишаване от родителски права
Чл. 87. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. при особено тежки случаи по чл. 86;
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка.
(2) В случаите по ал. 1 съдът задължително се произнася за мерките за закрила на детето по чл. 92.
Процедура
Чл. 88. (1) Производството за ограничаване или лишаване от родителски права се образува пред районния съд по местоживеенето на детето по искане на другия родител, на прокурора или на кмета на общината.
(2) По делото задължително се изслушват прокурорът, представите-лят на общинската служба за закрила на детето, детето, ако е навършило 10 години, и родителят, освен ако той не се яви без уважителни причини.
Мерки относно личните отношения
Чл. 89. С решението за ограничаване или лишаване от родителски права съдът определя и мерките относно личните отношения между родителите и децата.
Промяна на мерките и възстановяване на родителските права
Чл. 90. (1) При промяна на обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл. 86, чл. 87, ал. 2 и чл. 89.
(2) Родителят може да поиска от съда да възстанови родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.
Вписване
Чл. 91. В случаите по чл. 87 и 90 съдът изпраща съобщение на общината по местожителството на родителя за съответно вписване на лишаването от родителски права или на последвалото им възстановяване в регистъра на населението.
ГЛАВА ОСМА
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Мерки за закрила на детето, постановени от съд
Чл. 92. (1) Мерките за закрила на детето, които съдът постановява, са:
1. настаняване на детето за отглеждане от бабата и дядото или от други близки на детето с тяхно съгласие;
2. настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство;
3. настаняване на детето в обществено заведение.
(2) При определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по ал. 1, освен ако това не е в интерес на детето.
(3) Съдът може да промени постановената мярка по искане на кмета, прокурора или родителя, ако това е в интерес на детето.
Приемно семейство
Чл. 93. (1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане и възпитание за определен от съда срок, който не може да бъде по-малък от 3 месеца.
(2) Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения.
(3) Кандидатите за приемно семейство подават заявление в общинската служба за закрила на детето по местоживеенето си. Съпрузите подават заявлението съвместно.
(4) Общинската служба за закрила на детето извършва проверка относно годността на лицата за приемно семейство и условията за отглеждане и възпитание на дете в него.
(5) Кандидатите се одобряват от службата по ал. 3 и се вписват в регистър, който е публичен.
Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство
Чл. 94. Не могат да кандидатстват за приемно семейство лица:
1. които не са навършили пълнолетие;
2. поставени под запрещение;
3. които са били лишени от родителски права или чиито родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини и родителските им права са възстановени;
4. които не могат да бъдат настойници;
5. настойници или попечители, както и приемни родители, заличени от регистъра по чл. 93, ал. 5;
6. които не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете;
7. осиновителите при прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на чл. 75, ал. 1, т. 3;
8. които страдат от болести по чл. 36 и 36а от Закона за народното здраве.
Основания за настаняване при приемно семейство
Чл. 95. Може да бъде настанено в приемно семейство дете, чиито родители:
1. са починали или са неизвестни, лишени са от родителски права или чиито родителски права са били ограничени;
2. без основателна причина трайно не полагат грижи за детето и не дават издръжка;
3. се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
Процедура
Чл. 96. (1) Настаняването в приемно семейство се извършва от районния съд при сключен договор между общината и приемното семейство. Ако детето е навършило 10 години, то се изслушва от съда, а ако е навършило 14 години, се изисква неговото съгласие. Съдът изслушва и приемното семейство.
(2) Решението може да се обжалва от родителите, прокурора и приемното семейство пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Отношения с родителите по произход
Чл. 97. (1) Приемното семейство е задължено да дава сведения на родителите за детето и да им съдейства за личните им контакти с него. Ако такива мерки са в интерес на детето, районният съд определя техния режим.
(2) Определението може да се обжалва по реда и от лицата, посочени в чл. 96.
Изразяване на мнение
Чл. 98. Приемното семейство има право да изрази мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето.
Прекратяване на настаняването
Чл. 99. (1) Настаняването при приемно семейство се прекратява:
1. с изтичането на срока, определен от съда;
2. с осиновяването на детето;
3. с навършването на пълнолетие от детето;
4. при възстановяване на родителските права;
5. при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;
6. при промяна на мярката по чл. 92, ал. 1.
(2) Извън случаите по ал. 1 настаняването може да бъде прекратено от районния съд по искане на приемното семейство или на кмета.
(3) Решението може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
(4) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.
Настаняване в обществено заведение
Чл. 100. (1) В обществено заведение може да бъде настанено дете в случаите по чл. 95.
(2) Настаняването в обществено заведение се извършва с решение на районния съд по искане на родителите, на кмета или на прокурора.
(3) Решението може да бъде обжалвано пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
(4) Решението за настаняване се изпълнява по административен ред.
(5) След изтичането на срока, за който детето е настанено в обществено заведение, съдът по искане на кмета, на прокурора или на родителя се произнася:
1. за връщане на детето при родителя;
2. за продължаване на срока за настаняването;
3. за включване в списъка на общинската служба за закрила на детето за осиновяване без съгласието на родителя.
(6) Решението може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалва-нето не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
(7) В случаите по ал. 1 и 5 родителят се призовава, за да бъде изслушан.
ГЛАВА ДЕВЕТА
ИЗДРЪЖКА
ПРАВО НА ИЗДРЪЖКА
Чл. 101. Право на издръжка има само лице, което е нетрудоспо-собно и не може да се издържа от имуществото си.
Ред на лицата, които дължат издръжка
Чл. 102. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред:
1. от съпруг или бивш съпруг;
2. от деца;
3. от родители;
4. от внуци и правнуци;
5. от братя и сестри;
6. от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно с лихвата.
Ред на лицата, които имат право на издръжка
Чл. 103. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
1. на деца, съпруг или бивш съпруг;
2. на родители;
3. на внуци и правнуци;
4. на братя и сестри;
5. на дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.
Размер на издръжката
Чл. 104. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Издръжка на деца от родители
Чл. 105. (1) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
(2) Родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни учебни заведения, в колежи и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно учебно заведение и на 25-годишна възраст при обучение в колеж или във висше учебно заведение.
(3) Издръжката по ал. 2 се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите.
Размер на издръжката на ненавършили пълнолетие деца
Чл. 106. Размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя.
Издръжка на бивш съпруг
Чл. 107. (1) Право на издръжка след развода има съпругът, чието поведение не прави получаването й неморално и несправедливо.
(2) Издръжката се дължи най-много до 3 години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-голям срок. Съдът може да продължи тези срокове, ако получаващият издръжката бивш съпруг е в особено тежко състояние, а другият може да я дава без особени затруднения.
(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.
Изменение и прекратяване на издръжката
Чл. 108. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.
Издръжка за минало време
Чл. 109. Издръжка за минало време по реда на този закон може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. Това не отнема правото да се търсят разходите по реда на неоснователното обогатяване по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, в случай че издръжката не е била плащана повече от една година преди завеждането на иска.
Отказ от издръжка
Чл. 110. Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.
Плащане на паричната издръжка
Чл. 111. Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законна лихва.
Забрана за прихващане
Чл. 112. Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Загубване на правото на издръжка
Чл. 113. (1) Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ.
(2) Алинея 1 не се прилага за издръжка на деца до навършване на 16-годишна възраст.
(3) Лишеният от родителски права не се освобождава от задълже-нието да издържа децата си. Лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от децата си.
Изплащане на присъдена издръжка от държавата
Чл. 114. Когато задълженото лице не дава присъдената издръжка, тя се плаща с целево предоставени средства от държавния бюджет за сметка на задълженото лице при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
Поемане на издръжката от държавата
Чл. 115. Държавата по реда на социалното подпомагане поема грижата за нуждаещия се, когато няма задължени лица по чл. 102 или те нямат възможност да дават издръжка.
ГЛАВА ДЕСЕТА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА
Основания
Чл. 116. Бракът се прекратява:
1. със смъртта на единия от съпрузите;
2. с унищожаването на брака;
3. с развод.
Прекратяване на брака при обявена смърт
Чл. 117. (1) Когато смъртта на някой от съпрузите е обявена от съда, бракът се прекратява с влизането в сила на решението.
(2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява.
Основания за унищожаване на брака
Чл.118.(1) Бракът се унищожава, когато:
(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.
Предявяване на иск за унищожаване на брака
Чл. 119. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:
(2) Искът по чл. 5, ал. 1, т. 2 може да се предяви не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението.
(3) При нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.
(4) Прокурорът може да поиска да се установи наличието на основание за унищожаване на брака, сключен в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, и след смъртта на единия от съпрузите.
(5) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.
Последици от унищожаването на брака
Чл. 120. (1) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.
(2) Заченатите или родените през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях важи предположението за бащинство по чл. 37.
Развод поради разстройство на брака
Чл. 121. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
(2) Бракът се прекратява и когато съпрузите живеят във фактическа раздяла повече от 2 години, освен когато тази раздяла е била по независещи от тях причини.
(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Развод по взаимно съгласие
Чл. 122. (1) При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
(2) Искане за развод по взаимно съгласие не може да се предяви, преди да са изтекли 2 години от сключването на брака.
Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
Чл. 123. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени интересите на децата.
(2) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците на споразумението. Когато в дадения срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.
(3) Искове относно упражняването на родителските права и издръжката на децата след прекратяване на брака по взаимно съгласие се допускат при промяна на обстоятелствата.
Продължаване на делото за развод от наследниците
Чл. 124. (1) Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг.
(2) Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.
Фамилно име след развода
Чл. 125. (1) След развода всеки от съпрузите възстановява фамилното си име от преди брака.
(2) По искане на единия съпруг съдът може да постанови след развода той да продължи да носи името на другия съпруг, ако е станал известен с това име или ако другият съпруг е съгласен.
(3) При промяна на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.
Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт
Чл. 126. След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена след смъртта на ищеца.
Отменяне на даренията
Чл. 127. (1) След развода даренията на имуществата със значителна стойност, направени във връзка или през време на брака от близки на съпрузите или от единия съпруг на другия, могат да бъдат отменени.
(2) Искът по ал. 1 може да се предяви до изтичането на една година от развода.
Родителски права след развода
Чл. 128. (1) При допускането на развода съдът служебно постано-вява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(2) Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед на интересите на децата.
(3) Съдът изслушва родителите и децата, ако са навършили 10 години.
(4) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови мярка за закрила по чл. 92.
(5) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
Предоставяне на семейното жилище след развода
Чл. 129. (1) При допускане на развода съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(2) В случаите по ал. 1, когато жилището е собственост на трето лице, съпругът, на когото е предоставено ползването му, се смята в наемни договорни отношения със собственика при условията на безсрочен договор.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(4) Ползването на семейното жилище по ал. 3 се прекратява и преди изтичането на срока, ако ползващият сключи нов брак.
(5) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО
Условия за учредяване
Чл. 130. (1) Настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
(2) Попечителството се учредява над непълнолетни, родителите на които са неизвестни, починали или лишени от родителски права, а също и над лица, поставени под ограничено запрещение.
(3) Длъжностни лица, обществени организации и граждани, на които стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство над някое лице, са длъжни незабавно да уведомят общината по местожителството или местопребиваването на лицето.
Орган по настойничество и по попечителство
Чл. 131. Орган по настойничество и по попечителство е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.
Настойнически съвет
Чл. 132. (1) Органът по настойничеството и по попечителството по местожителството на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси. Те образуват настойнически съвет.
(2) При възможност в състава на настойническия съвет се включват и лица с педагогическа подготовка.
(3) При назначаване на настойнически съвет на малолетно дете се изслушва детето, ако е навършило 10 години.
Назначаване на попечител
Чл. 133. (1) Органът по настойничество и по попечителство назначава попечител и заместник-попечител измежду роднините и близките на непълнолетния или поставения под ограничено запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси.
(2) При назначаване на попечител се изслушва непълнолетният.
Промени в настойническия съвет и попечителите
Чл. 134. (1) Органът по настойничество и по попечителство може по всяко време да направи промени в настойническия съвет и на попечителите, когато интересите на малолетния, непълнолетния или поставения под запрещение изискват това, когато задълженията по настойничеството или по попечителството не се изпълняват или когато изпълнението им е крайно обременително поради старост, болест, служебни задължения и др.
(2) Преди да се произнесе относно промените по ал. 1, органът по настойничество и по попечителство взема мнението и на близки на поставения под настойничество или попечителство.
Охранителни мерки
Чл. 135. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничество и по попечителство лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото и взема други охранителни мерки за личността и интересите на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.
(2) Когато е необходимо, органът по настойничество и по попечителство може да поиска от съда да постанови мерки по чл. 92 по отношение на малолетния и непълнолетния.
Обжалване на действията
Чл. 136. Действията на органа по настойничество и по попечител-ство, както и отказът да се учреди настойничество или попечителство или да се вземат други мерки, предвидени в този кодекс, могат да се обжалват от заинтересуваните лица или от прокурора пред районния съд, който решава въпроса по същество. Решението на районния съд не подлежи на обжалване.
Лица, които не могат да бъдат членове на настойнически съвет или попечители
Чл. 137. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права, осъдените за тежки умишлени престъпления, както и лицата, чието състояние или поведение представлява опасност за здравето или живота на поставените под настойничество или попечителство или е в противоречие с техните интереси, както и които по други причини не са в състояние да изпълняват настойнически или попечителски функции.
Права и задължения на настойника
Чл. 138. (1) Дейността на настойника е почетна.
(2) Настойникът е длъжен да се грижи за поставения под настойничество, за неговото отглеждане, възпитание и образование.
(3) Настойникът представлява поставения под настойничество пред трети лица.
(4) Настойникът е длъжен да управлява имуществото на поставения под настойничество по начин, който осигурява максимална защита на неговите интереси.
(5) Настойникът в срок от един месец е длъжен да уведоми органа по настойничество и по попечителство за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа.
(6) При неизпълнение на задълженията си по ал. 2, 3, 4 или 5 настойникът носи отговорност по общия ред.
Разпоредителни действия
Чл. 139. (1) При разпореждане с имущество на лице под настойниче-ство се прилага съответно чл. 85, ал. 2 и 3. Разрешение от районния съд се изисква и за теглене на суми от влоговете на лицето.
(2) Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.
Местоживеене на лицето, поставено под настойничество
Чл. 140. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат да живее другаде или ако е настанен в приемно семейство.
(2) Когато местоживеенето бъде променено без съгласието на настойника, той може да иска от районния съд да издаде заповед за връщане на поставения под настойничество в определеното му място на живеене. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.
Съветници в настойническия съвет
Чл. 141. Съветниците подпомагат настойника и заместник-настой-ника при изпълнение на техните задължения и уведомяват органа по настойничество и по попечителство за неблагополучия в отглеждането и възпитанието на малолетния и в опазване на правата и интересите на поставения под настойничество. Те изслушват отчета на настойника и участват при приемането му от органа по настойничество и по попечителство.
Права и задължения на попечителя
Чл. 142. (1) Дейността на попечителя е почетна.
(2) Попечителят е длъжен да се грижи за личността и за запазване интересите на поставения под попечителство. Той дава съгласие за извършване на правни действия от последния. Попечителят е длъжен да се грижи и за отглеждането, възпитанието и образованието на непълнолетния.
(3) Правилата на чл. 138, ал. 3, чл. 139, ал. 1 и чл. 140 се прилагат съответно и при попечителството.
Заместник-настойник и заместник-попечител
Чл. 143. (1) Заместник-настойникът замества настойника, когато той е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество. В тези случаи органът по настойничество и по попечителство може да назначи особен представител.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за заместник-попечителя.
Надзор върху действията на настойника
Чл. 144. Органът по настойничество и по попечителство може да спира действията на настойника и да предписва извършването на действия, след като вземе мнението на настойническия съвет.
Отчет на настойника и на попечителя
Чл. 145. (1) Всяка година до края на февруари настойникът дава отчет за своята дейност пред настойническия съвет, след което отчетът се представя пред органа по настойничество и по попечителство. Отчет се дава от настойника и при освобождаването му, а също и когато органът по настойничество и по попечителство поиска това.
(2) Попечителят при поискване от органа по настойничество и по попечителство в присъствието на заместник-попечителя дава обяснение за своята дейност.
(3) Органът по настойничество и по попечителство се произнася по отчета на настойника и по обясненията на попечителя и ако констатира нередовности, изисква отстраняването им.
(4) По искане на органа по настойничество и по попечителство районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми.
Преминаване от настойничество към попечителство
Чл. 146. (1) С навършване на 14-годишна възраст детето се освобождава по право от настойничество и органът по настойничество и по попечителство му назначава попечител и заместник-попечител. До назначаването им дейността се изпълнява от настойника.
(2) При преминаване от пълно към ограничено запрещение до назначаването на попечител дейността се изпълнява от настойника.
Особени случаи на настойничество и на попечителство
Чл. 147. (1) Настойник на малолетен с неизвестни родители е управителят на общественото заведение, в което е настанен малолетният.
(2) Попечител на непълнолетен с неизвестни родители е управителят на общественото заведение, в което е настанен непълнолетният.
(3) Настойник на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали, лишени са от тези права или са в невъзможност да ги упражняват.
(4) В случаите по ал. 1, 2 и 3 не се назначава настойнически съвет и заместник-попечител и не се образуват настойнически дела.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ПРИЛОЖИМ ЗАКОН ПРИ СЕМЕЙНОПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ
С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ
Сключване на брак в чужбина
Чл. 148. (1) Брак между български граждани в чужбина може да бъде сключен пред български дипломатически или консулски представител при спазване на изискванията на този кодекс, ако местният закон допуска това. Бракът може да бъде сключен и пред местен орган при спазване на формата, предписана от местния закон.
(2) Брак между български гражданин и чужд гражданин може да бъде сключен в чужбина пред български дипломатически или консулски представител при спазване на изискванията на този кодекс, ако отечественият закон на чуждия гражданин допуска това. Бракът може да бъде сключен и пред местен орган при спазване на формата, предписана от местния закон.
(3) Брак, сключен между чужди граждани в чужбина, се признава в Република България, ако са спазени законът и формата по местосключването му.
Сключване на брак между български и чужд гражданин пред български орган по гражданското състояние
Чл. 149. Чужд гражданин, който сключва брак с български гражданин в Република България или пред български дипломатически или консулски представител в чужбина, или пред капитан на български кораб в открито море, трябва да удостовери, че по неговия отечествен закон няма пречки за сключването на брака.
Условия за встъпване в брак
Чл. 150. (1) За български гражданин, който сключва брак в чужбина, са задължителни разпоредбите на чл. 4 и 5. Разрешението по чл. 4, ал. 2 може да се даде от българския дипломатически или консулски представител.
(2) За чуждия гражданин, който сключва брак с български гражданин пред длъжностно лице по гражданското състояние в Република България или пред български дипломатически или консулски представител в чужбина, или пред капитан на български кораб в открито море, условията за сключване на брак се определят по неговия отечествен закон, като разпоредбите на чл. 5 на този кодекс са задължителни.
(3) За чужди граждани, които сключват брак помежду си пред длъжностно лице по гражданското състояние в Република България или пред капитан на български кораб в открито море, условията за сключване на брак се определят по техните отечествени закони. В тези случаи е задължителна разпоредбата на чл. 5, ал. 1. Освен това не може да се сключи брак между роднини по права линия и между братя и сестри.
Недействителност на брака
Чл. 151. Основанията за унищожаемост и техните последици се уреждат:
1. от българския закон, ако бракът е между български гражданин и чужденец;
2. от закона на държавата, на която двамата съпрузи чужденци са били граждани при сключването на брака, както и от закона по местосключването на брака, доколкото той е бил задължителен за сключения от тях брак;
3. при брак между чужденци с различно гражданство – от отечествените им закони, ако те съвпадат, и от закона по местосключването на брака, доколкото той е бил задължителен за сключения от тях брак. При несъвпадане на отечествените закони прилага се този от тях, който допуска унищожаването, а относно последиците от унищожаването – този, който е по-благоприятен за децата или за добросъвестния съпруг, ако от брака няма деца.
Лични и имуществени отношения между съпрузи
Чл. 152. (1) Личните и имуществените отношения между съпрузи, единият от които е български гражданин, се уреждат от този кодекс, ако се осъществяват на българска територия.
(2) Личните и имуществените отношения между съпрузи чужденци с еднакво гражданство, ако се осъществяват на българска територия, се уреждат според отечествения им закон. Ако съпрузите са с различно гражданство, тези отношения се уреждат според съвпадащите разпоредби на отечествените им закони, а при липса на такива – от този кодекс.
(3) При разпореждане с недвижими имоти на българска територия се прилага законът на Република България.
Развод
Чл. 153. Разводът и неговите последици се уреждат:
1. от българския закон, ако единият от съпрузите е български гражданин;
2. при брак между чужденци с еднакво гражданство - от закона на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод;
3. при брак между чужденци с различно гражданство – от отечествените им закони, ако те съвпадат. При несъвпадане на отечествените закони прилага се този от тях, който допуска развода, а относно последиците от развода – този, който е по-благоприятен за децата или за невиновния съпруг, ако от брака няма деца.
Произход
Чл. 154. За произхода се прилага отечественият закон на детето по време на раждането.
Осиновяване
Чл. 155. (1) Осиновяване между лица, едното от които е български гражданин, се допуска съгласно разпоредбите на този кодекс.
(2) Български гражданин над едногодишна възраст може да бъде осиновен от чужденец, представил документ за възможностите си да бъде осиновител съгласно отечествения си закон. По изключение, с оглед здравословното състояние на детето или други важни обстоятелства в негов интерес, съдът може да допусне осиновяване от чужденец на български гражданин под едногодишна възраст, ако това е в негов изключителен интерес.
(3) Когато осиновителите или единият от тях е чужденец, а осиновяваният е български гражданин, се иска съгласието на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и осиновяването се извършва от български съд.
(4) Съгласието по ал. 3 се дава при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.
(5) Осиновяването между лица с еднакво гражданство се допуска при условията на отечествения им закон. Ако има различно гражданство, осиновяването се допуска при условията на отечествените им закони. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 54.
(6) Действието на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновителя.
(7) Прекратяването на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновения.
Отношения между родители и деца
Чл. 156. Отношенията между родители и деца се уреждат по отечествения закон на детето, освен ако родителите са с еднакво гражданство и техният отечествен закон е по-благоприятен за детето.
Настойничество и попечителство
Чл. 157. (1) Учредяването, действието и прекратяването на настой-ничеството и на попечителството се уреждат по отечествения закон на лицето, поставено под настойничество или попечителство.
(2) Задължението за приемане и изпълнение на длъжността на настойник, попечител или член на настойнически съвет се урежда по отечествения им закон.
Издръжка
Чл. 158. Задължението за издръжка, която чужденец търси от български гражданин, се урежда по този кодекс, а исковете са подсъдни на българските съдилища.
Отечествен закон на чужденец с двойно гражданство
Чл. 159. За чужденец, който има няколко чужди гражданства, отечествен закон е законът на държавата, където е постоянното му пребиваване.
Приложим закон за лице без гражданство
Чл. 160. За отечествен закон на лице без гражданство се счита законът на държавата, където е постоянното му пребиваване.
Ограничаване прилагането на чуждия закон
Чл. 161. Когато прилагането на чужд закон е несъвместимо с основните начала на правото на Република България, се прилагат разпоредбите на този кодекс.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони.
§ 2. (1) Общинските служби за закрила на детето и съответните ведомства по чл. 56, ал. 2 дават сведения за включените в списъците лица само лично на лицето, получило заключение по чл. 63, ал. 4, на лицето по чл. 155, ал. 2 или на друго физическо лице при изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите.
(2) Забранява се извършване на търговска дейност, свързана с осиновяването.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. Имуществените отношения между съпрузите по сключените до влизането в сила на този кодекс бракове се уреждат съгласно разпоредбите на Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр. 15 от 1992 г.).
§ 4. Висящите дела за развод, осиновяване или прекратяване на осиновяването към деня на влизането в сила на този кодекс се разглеждат и решават по досегашните условия и ред.
§ 5. Правилата за сроковете по този кодекс не се прилагат за сроковете, започнали да текат при действието на Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр. 15 от 1992 г.).
освен ако за завършването им по него се изисква по-дълъг срок от предвидения в този кодекс.
§ 6. (1) Родителите, оставили детето си за отглеждане в обществено заведение без съгласие за осиновяване, са длъжни в 6-месечен срок от влизането в сила на този кодекс:
(2) Ако родителите не предприемат действията по ал. 1, управителят на общественото заведение уведомява съответния районен прокурор и кмета на общината.
(3) Районният прокурор или кметът на общината в двумесечен срок е длъжен да поиска от съда включване на детето в списъка за осиновяване по реда на чл. 54, ал. 6.
§ 7. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр.12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г. и бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 259:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Производството по иск за развод започва с помирително заседание, ако ответникът в становището си по исковата молба поиска това. На помирителното заседание съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Неявяването на ответника без уважителни причини не е пречка за разглеждане на молбата като помирително заседание не се провежда.”;
б) алинея 3 се отменя.
в) създава се ал. 7:
“(7) Ако помирително заседание не се проведе, съдът насрочва делото не по-рано от 2 месеца от подаване на исковата молба.”
2. В чл. 259б числото “101” се заменя със “123”.
3. В чл. 260, ал. 4 числото “12” се заменя с “4” и числото “96” се заменя със “118”.
4. В чл. 268 думите “чл. 13 и 131, ал. 2” се заменят с “чл. 5 и 150, ал. 2”.
§ 8. В чл. 176 от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г.; попр., бр. 99 от 1974 г.; изм., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм.и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Коституционния съд на Република България - бр. 97 от 1995 г.; бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., Решение ? 19 на Конституционния съд на Република България - бр. 120 от 1997 г., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г. и бр. 7 от 1999 г.) ал. 3 се отменя.
§ 9. В чл. 158, ал. 2 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., Решение ? 8 на Конституционния съд на Република България - бр. 78 от 1994 г.; Решение ? 9 на Конституционния съд на Република България - бр. 87 от 1994 г.; Решение ? 17 на Конституционния съд на Република България - бр. 93 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1996 г., Решение ? 19 на Конституционния съд на Република България - бр. 96 от 1996 г., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., Решение ? 1 на Конституционния съд на Република България - бр. 6 от 1999 г. ) след думите “по книгите за вписване” се добавя “води регистър на брачните договори” и се поставя запетая, а след думите “както и” се добавя “извършва”.
§ 10. В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм. и доп., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 104 от 1996 г. и бр. 117 от 1997 г.) се правят следните изменения и допълнения :
1. В чл. 3 се създава буква “г”:
“г) който е бил лишен от родителски права по отношение на наследодателя поради виновно поведение.”
2. В чл. 5, ал. 3 думите “чл. 62” се заменят с “чл. 73”.
§ 11. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн. ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм. бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г. и бр. 33, 130 и 154 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 11:
а) създава се нова т. 8:
“8. закрила на децата – координиране и контрол на дейностите за защита на правата на децата; провеждане на мерките за закрила на децата, постановени от съда; проучване на осиновителите, даване на сведения за осиновявания, кандидатите за осиновители и следосиновително наблюдение;”;
б) досегашните т. 8, 9 и 10 стават съответно т. 9, 10 и 11.
2. В чл. 44, ал. 1 се създава т. 16:
“16. въз основа на проучване, изготвено от общинската служба за закрила на детето, подписва заключение на кандидата за осиновител за възможностите му да осиновява дете.”
3. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 7а:
“§ 7а. Устройството и дейността на общинските служби за закрила на детето се уреждат с правилник, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.”
§ 12. Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2000 г. и отменя Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр. бр. 15 от 1992 г.) и Указ № 1336 за прилагане на чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс (ДВ, бр. 33 от 1986 г.).
ООН прие резолюция срещу героизирането на нацизма. В нея изрично се осъжда оскверняването и събарянето на монументи, в памет на хората, ко...
