Сайтове, вестници, списания, радиостанции и телевизии на Делян Пеевски

 

Сайтовете на Пеевски:

•    Blitz.bg

•    Vsekiden.com

•    Bnews.bg

•    Monitor.bg

•    Inews

•    econ.bg

•    sporta.bg

•    get.bg

•    Livenews.bg

Вестниците на Пеевски:

•    „Уикенд”

•    „Шоу”

•    „Всеки ден”

•    „Телеграф”

•    „Монитор”

•    „Политика”

•    „Новинар”

•    „Борба” – Велико Търново

•    „Марица” – Пловдив

•    „Струма” – Благоевград

Телевизиите на Пеевски:

•    ТВ7

•    Нюз7

•    ББТ

•    The Voice – музикална телевизия

Радиата на Пеевски:

•    Magic

•    The Voice

•    “Витоша”

•    “Веселина”

Списанията не Пеевски:

•    „Топ Гиър”

•    „Аутобилд”

•    „Хелоу”

•    „Уикенд за жената”

•    „Биограф”

•    И още поне 3-4 списания на фирма „МС тийм”.

Важно - неважно

 

ВОЙНАТА МЕЖДУ МЕДИЙНИТЕ ГРУПИРОВКИ!

 

Две са основните групировки, които определят българския медиен пазар и влияят съществено на медийната ситуация в страната, особено след като държавата е абдикирала, а обществените структури имащи отношение към медиите са анемични.

Най-младата, но най-бързо набираща сила е медийната групировка на Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, но всъщност конците дърпат банкерът Цветан Василев и Ахмед Доган.

Другият голям конкурент до скоро беше ВАЦ Медия груп, която притежаваше двата всекидневника „ 24 часа” и „Труд”, седмичника “168 часа”, няколко второстепенни вестници и списания, печатница “София” и разпространителската фирма “Стрела”.

ВАЦ Медия груп и “БГ Приватинвест” скоро обявиха, че са подписали споразумение за продажба на групировката. Според споразумението, освен двата всекидневника „ 24 часа” и „Труд”, новият собственик придобива и седмичника “168 часа” и останалите активи. Партньори в инвестицията са Любомир Павлов, създател на проекти като вестник “Експрес” и ТВ7, Огнян Донев и Христо Грзев. Сделката не е приключила окончателно, защото се води  съдебен спор между Донев и Грозев, за когото има съмнение, че е извършил фиансова некоректност. Основният инвеститор е Огнян Донев.

Защо му е на Огнян Донев да купува вестници – въпрос зададен му от жрналистката Бенова?

„Не беше допустимо други да купят вестниците. Степента на концентрация в медиите е достатъчно висока. И за да се гарантира свободата на словото и плурализма на мненията в България, е подходящо тези два ключови вестника – „Труд” и „ 24 часа “, да не бъдат присъединени към някои от съществуващите медийни групи. Не съм специалист на медийния пазар, но степента на концентрацията е очевидна и е широко дискутирана в самите медии. Може да звучи високопарно, но имах възможността да се противопоставя на тенденцията за монополизиране на българския медиен пазар и по-специално на печатните медии. Това, което се случва в момента – споровете около разпределението на собствеността в бившата ВАЦ пречи, но не толкова в икономически план, а по-скоро в психологически.

Не е толкова трудно да се види, че един седмичник, два ежедневника и две телевизионни програми съвсем едностранчиво отразяват случая и подкрепят една от спорещите страни”. Огнян Донев има предвид медийната групировка Кръстева – Пеевски и очевидно знае, че с тях ще се води война.                                                                                  Похвални са намеренията на Огнян Донев но те са все още само намерения.

Дългогодишните главни редактори на вестниците “Труд” и “24 часа” Тошо Тошев и Венелина Гочева са отстранени по познатия начин – издигат ги. Стават членове на издателския борд на двата вестника, а шеф на борда е Любомир Павлов, който е и акционер в дружеството. Години наред издателят ВАЦ търпеше незаменимите главни редактори въпреки, че двата вестника западаха прогресивно и тиражите им намаляха в пъти.

Рано или късно ще стане ясно какво е разпределението на собствеността на вестниците “Труд” и “24 часа”, както и върху активите на ВАЦ. Към досегашните слухове, че крайният клиент ще е пак някоя задгранична фирма на Цветанов – Пеевски, се добави и нов – че зад сделката стоят капитали на групировката ТИМ.

Но едно е съвършено ясно, който и да е, някой е извадил много пари, доста повече, отколкото реално струват двата затихващи вестника.

За такава сделка може да извади пари само някой от политически амбиции, или който харчи лесно спечелени или дадени му пари.

За сега не се знае кои и колко са играчите в тази медийна игра, но този въпрос скоро ще се изясни – наближават избори, тогава се разкриват картите.

А сега да преминем към другата основна медийна групировка, Кръстева – Пеевски, където дори се знае кой им „дърпа конците”!

Четвъртък, ранен следобед. Вниманието на пешеходците по булевард “Витоша” е привлечено от двама мъже, които излизат от близко заведение. Плътно ескортирани от въоръжените си бодигардове, двамата се качват на бронирани лимузини. Те са били паркирани на забранената за движение на коли “Витоша” посред бял ден, което говори достатъчно за самочувствието им – никой не може да ги глоби.

Човекът с костюма и вратовръзката е Цветан Василев – съсобственик и шеф на Корпоративна банка, с интереси и в недвижимите имоти, пътното строителство и застраховането, а от известно време участва в издателския бизнес. Партньорът му е Делян Пеевски – депутат от ДПС, ковчежник и дясна ръка на лидера Ахмед Доган. Свързват ги общите им интереси в политиката и медиите. Цветан Василев на практика контролира “Нова българска медийна група”, а Делян Пеевски е неформален управител на пресгрупата, в която влизат вестниците “Монитор”, “Телеграф”, “Политика”, “Уикенд”, “Меридиан Мач”, “Засада” (преди “Експрес”) и великотърновският “Борба”, няколко телевизии, електронни сайтове и др., на повечето от които официално собственик е неговата майка Ирена Кръстева.

Този политико-бизнес-медиен кръг беше оформен по време на тройната коалиция с цел да се предотврати идването на ГЕРБ на власт. Тогава банката на Цветан Василев пое обслужването на почти цялата енергетика и държавните структури, които се намираха предимно под контрола на ДПС. В отплата, вестниците от пресгрупата на Кръстева – Пеевски се хвърлиха в открита предизборна защита на тройната коалиция и яростно атакуваха най-големия им политически враг – ГЕРБ.

Въоръжена с вестниците и с достъп до политическите решения, към края на кабинета “Станишев” групата около Корпоративна банка беше натрупала финансова мощ и възможности да прокарва пред очите на всички неизгодни за данъкоплатците решения. Най-фрапиращият пример беше почти осъществения бартер със сградите на Националната агенция по приходите, по който три от сградите на данъчните, замалко щяха да станат собственост на фирма от обкръжението на Корпоративна банка. След изборите одобрената от предишния Министерски съвет сделка беше отменена.

Към края на Станишевото управление се оказа, че в Корпоративна банка са концентрирани 35% от депозитите на най-големите държавни компании – 420 млн. лева, което представлява близо една четвърт от всички депозити и е значително повече от собствения й капитал.

Очакваше се, че след смяната на политическата власт в България, държавата ще оттегли депозитите от банката, но това не се случи.

За една нощ медийната група на Василев – Пеевски (Доган) стана по-голям политически подръжник на новото правителство на ГЕРБ от пресцентъра на Министерския съвет. Непроменено, позитивно и безкритично остана отношението на медийната група към ДПС и президента Георги Първанов.

Защо и как държавата при управлението вече на ГЕРБ продължава да подкрепя медийната група, свързана с Ахмед Доган, тепърва ще се изяснява, но вече изплуват контурите на вероятна сделка: медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт.

Сигурното на този етап е, че кръгът от фирми около Корпоративна банка е добре поставен и в новата власт, а контролираните от тях вестници се използват като инструмент за прокарване на политически и бизнес интереси. Най-пресният пример е спечеления в началото на април договор за застраховане на ТЕЦ “Марица-изток 2″ от дружеството “Виктория”, чийто председател на надзорния съвет е Цветан Василев.

В средата на март вестниците “Монитор” и “Телеграф” излязоха със заглавия на първа страница “Октопод в енергетиката”. Мишена на двете публикации беше застрахователната компания “Алианц”.

Публикациите излизат ден преди да бъде решено кой ще спечели една от големите обществени поръчки в енергетиката – тази за застраховане имуществото на “ТЕЦ “Марица-изток 2 и победител е дружество “Виктория”.

Във всички сделки Цветан Василев не участва директно, а чрез свързани помежду си дружества, някои от които с офшорна регистрация.

„Убий конкуренцията с вестник” – мотото на медийната групировка!

Голяма медийна сила е съсредоточена в лагера Василев, Кръстева – Пеевски, Доган. А имат и мълчаливото толериране от правителството. И ето как се отплащат :

Журналисти, работещи за Пеевски, неколкократно се оплакват, че им се налага жестока цензура. След идването на новата власт, им е забранено да пишат материали срещу Бойко Борисов или който и да е от управляващите.

В писмото си до Razkritia.com източник от медийната групировка твърди, че в продължение на няколко години Делян Пеевски и Кръстева са стопирали всяко разследване, касаещо злоупотреби за милиони, свързани със структурите на БСП и ДПС. Двамата шефове са принуждавали главните редактори да се отчитат пред тях всяка вечер с материалите, които предстои да бъдат публикувани в конкретното издание. По този начин десетки разследвания за източване на европейски фондове, публикации, свързвани с тайни партийни каси, били унищожени.

Преди да дойде Бойко Борисов на власт, Делян Пеевски буквално не разрешавал да се споменава името му, като бил назоваван само и единствено „столичния кмет”. След като ГЕРБ спечелил изборите, Пеевски обърнал монетата и забранил да публикуват дори негови снимки, на които е намръщен.

Ще следим отблизо дали има симбиоза между Борисов и Василев-Доган.

В медийния бизнес има още една група, можеби най-голямата по брой и обем – т. н. Жълта преса. Към нея принадлежат двата седмичника с най-голям тираж – общо около 450 хиляти -”Уикенд” и “Шоу”, които са придобили голяма популярност сред българските читатели. Повечето от другите издания са от категорията на “еднодневките”. Но и те имат своето място на пазара, особено при утвърждаващата се пазарна икономика. Ето какво казва един известен бизнесмен:

„Всеки, който има желание, нека да опита. Не трябва да ограничаваме по някакъв критерий стопанската инициатива. Всеки може да прави със собствените си пари каквото иска. Хора откриват магазин, той не върви, затварят го. Много дълго време българите нямахме възможност за инициатива, сега ни е предоставена. Има достатъчно много и печатни издания, и електронни медии, радиа, телевизии. Множествеността е основна форма на плурализма, а тя гарантира и свободната инициатива”.

Свободата на словото очевидно реално съществува само в жълтата преса макар, че е сериозно деформирана и в повечето случаи се е  превърнала в слободия. Влиянието на жълтата преса върху медийната среда у нас с изключение на “Уикенд” и “Шоу” е ограничено.

Медийната война в България тепърва ще се разгаря и ще се води основно между двете групировки, начело на които стоят олигарси, в десятката на най-богатите в България – Цветан Василев и Огнян Донев.

Борбата ще е жестока, защото и двете страни влагат много милиони в един бизнес, който в същност не е печеливш, но чрез него се решават големи стратегически икономически и политически цели.

http://razuznavane.com/?p=857

Риалити шоута погубват децата ни

„13-годишен се обеси на катерушка - имитирал „Страх”, „В Индонезия момче се обеси, имитира герой нинджа”, „Поне 3 жертви след видео със смъртта на Саддам” – смразяващи заглавия във вестниците и интернет пространството ни карат да се замислим какво гледат децата ни по телевизията.

13-годишият Мартин Маринов от Козлодуй почина нелепо, като се обеси на катерушка, имитирайки риалити шоуто „Страх”. Седмокласникът завързал около врата си велосипедна верига, а другия й край - за катерушката. Целта била да достигне намиращия се в близост ключ, за да се освободи, но се подхлъзнал и увиснал на съоръжението.

Момче от централната част на остров Ява - Индонезия, се обеси, без да иска, подражавайки на любимата си японска анимация „Наруто”. Главният герой там е момче - нинджа и е кумир на милиони хлапета по света. Детето се опитвало да повтори сцени, видени в анимационното филмче, и се обесило с колана си.

Обесването на Саддам Хюсеин, видяно по телевизионните канали и интернет в целия свят, предизвика самоубийства на деца непосредствено след смъртта му. Само в рамките на седмица през 2007 г. медиите тогава отразиха трагедии с три деца, обесили се, след като видели екзекуцията на иракския лидер. Жертвите бяха 10-годишно момче от Тексас, 9-годишно пакистанче и 15-годишна девойка в Индия.

Детската психика е крехка, те подражават както на родителите си, така и на любимите си анимационни герои, участници в риалити шоута, компютърни игри. Плашеща е черната хроника с деца, посегнали на живота на свои връстници, по особено жесток начин. Подобни брутални убийства едва ли са рожба на нечия детска психика, имайки предвид на какви сцени са свидетели по телевизията.

Родители, учители и деца коментираха фаталния инцидент в Козлодуй от началото на седмицата. Според класния ръководител на Мартин Бояна Анчова момчето било кротко и послушно, със среден успех, не е влизало в конфликти с преподаватели или съученици.

В интернет пространството децата от училището коментират различни версии за инцидента. Според едно от тях, Мартин се е заключил с катинар и си е изтървал ключа. Навел се е да го вземе и се е подхлъзнал. Други пък разказват, че последните думи на детето били: „Последен опит правя и той е най-опасният”.

Почернената майка признава, че момчето гледало „Страх”, но винаги си лягало рано. Тя също твърди, че Мартин е бил кротък, никога не закъснявал, бил точен и стриктен.

Естествено, никой не може да понесе отговорност за случилото се. Нито продуцентите, нито сценаристите, нито самите участници могат да поемат някаква вина, а по-скоро тя може да се прехвърля от човек на човек. Ако инцидентът се беше случил в училище, виновни са преподавателите, директорът, чистачката, ако щете. Сега спокойно може да обвинят майката, която е допускала Мартин да гледа „Страх”. Всъщност, истината е, че не можеш да затваряш очите на детето си и да му запушваш ушите всеки път, когато някой по телевизията „пусне малко кръв”. Поради простата причина, че това вече се счита за обичайна сцена на малкия екран.

Нова телевизия изрази съжалението си във връзка с трагедията и е съпричастна към болката на семейството на Мартин Мартинов и изрично подчертава, че телевизията няма за цел да провокира имитация на предаванията или филмите. „Изпитанията, на които са подложени участниците в предаването „Страх”, се изпълняват под строг контрол на специалисти и при изключителни мерки за сигурност. Идеята на „Страх” е да покаже положителните качества в една личност – сила на духа, психическа и физическа издръжливост, преборване на страховете, се казва в официално съобщение на телевизията по повод трагичния инцидент.

Когато създават предаванията си, сценаристите не се замислят колко силно влияят върху малките си зрители. Децата около възрастта на Мартин са най-уязвими. Те възприемат филмите, компютърните игри и предаванията по телевизията като реалност, споделя професионалния си опит психологът Христо Монов. Гледат любимия си герой и искат да бъдат като него - да полетят като Батман, да пълзят като Паяка. А това става само в играта. В реалността не може да прелиташ от 8-етажни сгради, да имаш сто живота.

„19-годишният Николай Ивов Арабаджиев убива и разчленява тялото на своя съученик Атанас Христов Атанасов. След това изхвърля частите от тялото в кофа за смет”, „15-годишният Алберто Йорданов е заклан от неговия 19-годишен приятел Владислав Владимиров”, „Момичета гасят фасове по врата и ръцете на 15-годишно момче в училище в София”, „Осемгодишно момче стреля с въздушна пушка и ранява ученик в двора на бургаско училище”, 14-годишно момче почина след сбиване в двора на училище в Разград… И прочее и прочее.

Великите учени за вярата си в Бога

Антологията “50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци.

Цялата книга в PDF формат (на български, английски и руски език) можете да изтеглите оттук:

NOBELISTS-BG

NOBELISTS-ENG

Тази pdf-антология се разпространява безплатно и може да бъде използвана само за некомерсиални цели.

Печатното издание можете да намерите във всички големи градове на България, в следните книжарници:

- верига книжарници ПИНГВИНИТЕ, www.pe-bg.com

- верига книжарници ХЕЛИКОН, www.helikon.bg

СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСТ ПЪРВА. УЧЕНИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК): Алберт Айнщайн, Макс Планк, Шрьодингер, Хайзенберг, Маркони, Макс Борн, Робърт Миликан, Джон Екълс, Чарлз Таунс и др.

ЧАСТ ВТОРА. ПИСАТЕЛИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК): Франсоа Мориак, Т.С. Елиът,  Солженицин, Чърчил, Киплинг, Анри Бергсон,  Херман Хесе, Жан-Пол Сартр и др.

ЧАСТ ТРЕТА. МИРОТВОРЦИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК): Алберт Швайцер, Джими Картър, Теодор Рузвелт, Удроу Уилсън, Джон Мот, Мартин Лутър Кинг и др.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. БАЩИТЕ НА МОДЕРНАТА НАУКА (16 - 20 ВЕК):Нютон, Галилей, Коперник, Да Винчи, Декарт, Джордано Бруно, Пастьор, Фарадей, Едисон, Дарвин и др.

NB: ТАБЛИЦА "МОДЕРНИТЕ НАУКИ И ТЕХНИТЕ ОСНОВАТЕЛИ"

ЧАСТ ПЕТА. ФИЛОСОФИТЕ НА МОДЕРНАТА ЕПОХА (17 - 20 ВЕК):Кант, Хегел, Джон Лок, Дейвид Хюм, Волтер, Русо, Хобс, Спиноза, Бъркли, Киркегор, Витгенщайн и др.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1. ДРУГИ РЕЛИГИОЗНИ НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ

ПРИЛОЖЕНИЕ 2. ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

БИБЛИОГРАФИЯ НА КИРИЛИЦА

БИБЛИОГРАФИЯ НА ЛАТИНИЦА: (A-L) (M-Z)

♦♦♦♦♦♦♦

УВОД

Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци. Тази информация беше събирана в продължение на 11 години предимно от библиотеките в София, Виена, Милано и Кембридж (Харвард), както и чрез личната ми кореспонденция с учени-нобелисти.

Вярвам, че тази антология ще затвърди убежденията на християните, ще обнадежди търсещите и колебаещите се и ще бъде интересна за онези атеисти, които са достатъчно смели, за да се противопоставят на Айнщайн и Нютон.

                                      От съставителя

♦♦♦♦♦♦♦

“Книгата ‘50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА’ е една невероятно интересна и уместна антология, която съдържа мненията на първокласни учени!”

Чарлз ТАУНС,
Нобелов лауреат за физика,
изобретател на лазера

♦♦♦♦♦♦♦

Copyright (c) Тихомир Димитров – съставителство, преводи, 2006

Рекламно-издателска агенция “Спектра”, Варна

Петя Манолова – редактор

ISBN-10: 954-90892-5-8

ISBN-13: 978-954-90892-5-7

Всички права запазени

E-mail на съставителя: tih777@yahoo.com

http://nobelisti.com

Пристрастяване към интернет

Пристрастени ли сте към интернет?

Ако някой знае дали скритата реклама във филма е санкционорана, нека ми пише.

Холограмна телевизия

CNN направи първия в света холограмен репортаж. Това стана по време на изборите за президент на САЩ.

Репортажът бе за гласуването в Чикаго и разпределението на гласовете за Барак Обама и Джон Макейн.

Моят отбор. Нашето първенство

Най-добрите клипове на YouTube за 2007 година

YouTube направи класация на най-интересните си клипове през миналата година. Отличени са клипове в категориите: Възхитителен, Комедия, Коментар, Творчески, Eyewitness, Вдъхновяващ, Обучение, Музика, Политика, Сериал, Кратък филм и Спорт

Тук са отличените.
А тук всички номинирани.


Приятно гледане.

Броене на пари в различните култури

(без претенции за достоверност)

Тони Блеър жестоко откровен към медиите

В речта си в сградата на Ройтерс Тони Блеър показа колко е доволен от медиите в края на кариерата си като премиер на Великобритания.

Отиващият си британски премиер наруши табутата и каза какво мисли за съвременната британска журналистика

Свободните медии са жизненоважни за свободното общество. Погледнете само в кои страни няма свободен печат и ще разберете колко е вярно това? Но част от свободата се състои също и в това да имаш право да говориш свободно за медиите. Както всеки друг човек, аз също имам пълното право да говоря.

Вината

Не смятам да държа реч за това кой е виновен и кой не. Това, за което искам да говоря, е промяната, която настъпва в отношенията между политиката, обществения живот и медиите в резултат на променящата се комуникационна среда, в която всички работим. Няма виновници - това е факт, но според мен последиците от тази промяна не са в полза на обществения живот и имаме нужда от сериозен и задълбочен дебат, чрез който да решим как да регулираме тази тенденция, така че да подсигурим бъдещето си.
Първото, което искам да направя в моя анализ, е да призная вината си. В ранните дни на Новата лейбъристка партия полагахме твърде много усилия да се харесаме на журналистите, да ги убедим, да ги оставим доволни. В наша защита мога да кажа само, че след 18 г. в опозиция, през които бяхме подложени на жестоки нападки от страна на някои представители на медиите, не виждахме алтернатива. Точно такова отношение обаче често подклажда именно онези негативни тенденции в развитието на средствата за масова комуникация, за които ще говоря сега.
За публиката също е трудно да знае и да се ориентира във всички факти. Ще посоча само доклада "Хътън" (разследване за "задкулисни игри" около смъртта на оръжейния експерт Дейвид Кели, за който имаше съмнение, че се е самоубил, защото е бил посочен от правителството като източник на информация за иракските оръжия), продължило шест месеца, през които аз като министър-председател и други министри бяхме подложени на безпрецедентен обществен разпит и взиране. Решението бе омаловажено, защото не се хареса на критиците ни. Но това бе пример за даване на отчет, а не за отбягване.
Светът на комуникациите, както и всичко останало се променя вследствие на напредналите технологии и става все по-раздробен и по-разнопосочен.
Централните новини на радиотелевизионните компании Би Би Си и Ай Ти Ен навремето бяха гледани и слушани от 8-10 млн. души. В момента зрителите им са точно наполовина. В същото време има 24-часови канали, които отразяват събитията в момента, в който те се случват.

Пазарът

Вестниците се борят за своя дял от все по-свиващия се медиен пазар. Много от тях преминаха онлайн, хората могат да ги четат в деня, в който излизат, а не на следващия. Рекламодателите започват да се оттеглят от печатните издания и да рекламират в интернет. Съществуват около 70 млн. блога, всеки ден се създават 120 000 нови блогове. Младите все по-малко ще се осведомяват от традиционните източници. В същото време се наблюдава сливане на видовете медии и преливане на един вид в друг.
Новините се превръщат в безплатно и свободно достъпно благо, което всеки може да получи онлайн. Реалистично погледнато, тази тенденция може само да се задълбочава.
Всеки забелязва тези тенденции. По-малко очевидни са последиците от тях. Новините се предлагат 24 часа на ден, седем дни в седмицата, в реално време. На другия ден вестниците не дават актуална информация. Те трябва да откриват новини, да са с една крачка пред събитията. Или да предлагат коментари.
Днес, ако нещо се случи, журналистите искат от нас реакция в реално време. Често трудното е да събереш две и две, да сглобиш фактите, а не да ги съобщиш. Една грешка може да превърне драматичното положение в кризисно. През 60-те години се е случвало кабинетът да се оттегли на двудневно съвещание, преди да излезе с изявление по даден важен въпрос. Такова нещо не може да се случи днес - още по обяд на първия ден кабинетът ще трябва да си е събрал багажа. Днес всичко е въпрос на минути. Не можеш да си позволиш да реагираш дори със секунда закъснение.
Ще кажа нещо, което обикновено няма да чуете от нито един политик или обществена фигура, но повечето от тях знаят, че това е самата истина: голяма част от работата ни - освен истински важните решения, които ни се налага да вземаме - се състои в това да се опитваме да останем в крак с темпото на медиите и с тяхната хиперактивност. На моменти не можеш да ги настигнеш. Попитайте който и да е военен, бизнесмен, граждански служител, спортист, всеки, който е начело на някаква организация, дори в областта на благотворителността - те ще ви кажат същото.
Впускаме се в пространни дебати защо хората са така цинично настроени спрямо политиците и обществения живот. В тези дебати от политиците се очаква да признаят, че вината е тяхна и да се самобичуват публично.
Колкото и невероятно да ви звучи, повечето политици наистина се захващат с политика, защото искат да служат на обществото и в по-голямата си част съвестно се опитват да постъпват правилно.

Политиката

Според мен истинската причина за цинизма е точно в начина, по който си взаимодействат днес представителите на политическия свят и медиите.
Ние, политиците, се опитваме да замажем предполагаемата си вина. Затова аз въведох брифингите, публикуване на протоколите от заседанията, месечните пресконференции, Закона за достъп до информацията и т.н. Не че имаше полза от кое да е от тези неща. Причината беше в това, че те не бяха насочени към разрешаването на основния проблем: начина, по който се отразяват политическите събития.
Истината е, че в резултат на променящия се контекст, в който се налага да работят медиите на ХХI век, средствата за масова информация са изправени пред една конкуренция, която не може да бъде сравнена с нищо досега. Те не са двигателят на тази промяна, те са нейна жертва.
За да оцелеят при тези обстоятелства, медиите отдават все повече значение на "въздействието". То придава облик, прави ги различни, кара хората да ги забележат. Естествено, точността също е важна, но въздействието е на първо място.
Това води до сериозни последици. Първо, дава се приоритет на скандалните истории. Новините рядко се смятат за важни, ако не нагнетяват ситуацията повече, отколкото я осветляват. "Уотъргейт" бе ярък пример на журналистика, но може да се напише докторска дисертация за последиците за журналистиката от разкриването на нечия конспирация.
Второ, критикуват се мотивите, а не преценките на политиците. Не е важно, че някой е сгрешил, важното е дали го е направил от нечисти подбуди.
Трето, страхът да не пропуснат новина означава, че всички медии се впускат вкупом, когато надушат някаква новина. В това отношение те са като див звяр, който разкъсва на парченца хората и техните репутации. Никое средство за комуникация не би посмяло да се отлъчи от глутницата.
Четвърто, коментарите на новините излизат едва ли не на предно място пред съобщаването им. И например, когато някой политик каже нещо, коментарите за казаното от него заемат толкова място, колкото и самото изказване. Получава се така, че не е важно какво казват политиците, важно е какво медиите им слагат в устата.
Тук идва и петият момент - размиването на границите между коментар и новина. Коментарът е заслужаваща уважение част от журналистиката. (Тук дава като лош пример в."Индипендънт"). Но се предполага, че той се поднася отделно. Фактите и мненията трябва да бъдат ясно разграничени. Голяма част от средствата за информация днес редовно ги смесва.

Баланс

Последствията са, че в новините няма баланс. Всичко е или черно, или бяло - хората, проблемите, събитията. Животът обикновено е сив, но този цвят отсъства от палитрата на средствата за масова информация.
Неправителствените организации и научните общности знаят, че няма надежда изобщо да влязат в новините освен ако не предложат нещо сензационно.
Мисля, че отношенията между политици и медии са сериозно накърнени и имат нужда да бъдат нормализирани.
Написах тази реч след много колебания. Знам, че някои ще обявят, че говоря глупости. Но също така знам, че бях длъжен да кажа тези неща.

* Речта е произнесена при откриването на новата централа на Агенция "Ройтерс" в Лондон. Публикуваме я със съкращения.

Контраатака

А ако бяхме подкрепили войната в Ирак?

Саймън Келнер, гл. редактор на "Индипендънт"

Нашата редакционна политика и ценности бяха разкритикувани от премиера Блеър. В своето изказване, което засегна различните аспекти на политиката и медиите, той посочи нашия вестник като пример за ерозията на взаимоотношенията между гражданите и държавата. И ние в интерес на нашите журналисти и особено на нашите читатели решихме, че неговите твърдения не могат да останат без опровержение.
Не можем да не сме поласкани от обстоятелството, че от всичките британски медии Блеър посочи по име само нашето издание. Напротив, ние дори се чувстваме реабилитирани заради нашето принципно несъгласие с неговата политика в Ирак (или в Близкия изток, както свойствено се изрази той. Обърнете внимание, че той не използва думата Ирак), което очевидно го е ядосало.
Ние не се ровим в чуждите боклукчийски кофи. Ние уважаваме правото на публичните хора на частен живот. Но след 10 години от управлението на Тони Блеър, 10 години пиар и контрапиар, съмнителни досиета, предупреждения, погребване на лоши новини, манипулации и дезинформации - ние смятаме, че необходимостта от интерпретиране и коментиране на официалните версии на ставащото е важно както никога. И ние сме убедени, че нашите читатели са в състояние да различат новини от мнения.
Очевидно е, че Блеър се нервира не от това, че ние решително отстояваме някои мнения, а фактът, че той не е съгласен с нашата позиция. Ако бяхме подкрепили нахлуването в Ирак (както например одобрихме намесата в Косово и Сиера Леоне), дали щеше да критикува нашия стил на журналистика? Разбира се, че не. Ние нямаме намерение да се извиняваме за нашето несъгласие с политиката в Ирак, което е най-голямата външнополитическа глупост в наше време, но и занапред ще търсим сметка на Блеър и неговото правителство.
Независимо от това ние приветстваме приноса на Блеър в тази важна дискусия. Той е прав, че отношенията между пресата и политическата върхушка трябва да се поправят. Неговото изказване за особената роля на вестниците в тази бързо променяща се медийна среда поражда спорове, които сега текат в нашата редакция и вероятно във всички други британски издания. Времената, когато вестниците бяха просто дъска за обяви, които съобщават за събитията от предишния ден, безвъзвратно отидоха в миналото, като черно-бялата телевизия.
Разбира се, че новините все още са гръбнакът на съдържанието, което предлагаме на своите читатели, но ние смятаме, че днес нашата аудитория изисква нещо повече. Трудно е да си представим какъв вестник има предвид Блеър в своите платонически небесни сфери, но мисля, че ние със сигурност можем да твърдим, че нашето издание не е такова.

*Главен редактор на в."Индипендънт"

Декларация на Съвета на Европа

Декларация за свободата на съобщенията по Интернет (Страсбург, 28.05.2003)
(Приета от Комитета на министрите на 840-тото заседание на постоянните представители)

Държавите-членки на Съвета на Европа,
Напомняйки за ангажимента на страните-членки по отношение на фундаменталните права на свободно изразяване и информация, както са гарантирани от Член 10 на Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи;
Предвид, че е необходимо да бъде препотвърдена свободата на изразяване и свободно разпространение на информация по Интернет;
Като същевременно осъзнават необходимостта от балансиране между свободата на изразяване и информация и другите законни права и интереси съгласно Член 10, параграф 2 на Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи;
Напомняйки в това отношение за Конвенцията за киберпрестъпленията и препоръката Rec(2001)8 за саморегулиране относно съдържанието в киберпространството;
Освен това, напомняйки Резолюция № 1 на 5-тата Европейска Министерска Конференция по политиката на средствата за масова информация (Солун, 11-12 декември 1997 г.);
Обезпокоени относно опитите за ограничаване на публичния достъп до съобщенията по Интернет поради политически причини или други мотиви, противоречащи на демократичните принципи;
Убедени в необходимостта да бъде твърдо декларирано, че предварителният контрол върху съобщенията по Интернет, независимо от границите, трябва да продължи да се прилага само по изключение;
Освен това, предвид съществуващата необходимост да бъдат премахнати препятствията за индивидуален достъп до Интернет и по този начин да бъдат допълнени вече предприетите мерки за определяне на пунктове за публичен достъп съгласно Препоръка № R (99) 14 за универсално обслужване на обществото по отношение на новите съобщителни и информационни услуги;
Убедени, че свободата на предоставяне на услуги чрез Интернет ще допринесе за гарантиране на правото на потребителите да имат достъп до плуралистично съдържание от разнообразни вътрешни и чеждестранни източници;
Убедени също, че е необходимо да бъде ограничена отговорността на провайдерите на услуги, когато те само пренасят информацията, или когато добросъвестно предоставят достъп до трети страни или поместват текст на трети страни;
Напомняйки в това отношение Директива 2000/31/EC на Европейския Парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно определени правни аспекти на услугите, предоставяни от информационното общество на вътрешния пазар, по-конкретно електронната търговия, (Директива за електронната търговия);
Подчертавайки, че свободата на съобщенията по Интернет не би трябвало да бъде в ущърб на човешкото достойнство, човешките права и основните свободи на други хора, по-конкретно непълнолетните;
Предвид, че трябва да се намери баланс между зачитането на волята на потребителите на Интернет да не бъде разкрита тяхната самоличност и необходимостта органите на изпълнителната власт да проследят онези, които са отговорни за престъпни дейсттвия;
Приветствайки усилията на провайдерите на услуги да съдействат на органите на изпълнителната власт, когато попаднат на незаконно съдържание в Интернет;
Отбелязвайки важността на сътрудничеството между тези органи в борбата им срещу такова съдържание,
Декларират, че се стремят да се придържат към следните принципи в областта на съобщенията по Интернет:


Принцип 1: Правила за съдържанието в Интернет

Страните-членки не трябва да налагат ограничения върху съдържанието по Интернет в по-голяма степен от онези, които се прилагат по отношение на другите средства за пренасяне на съдържанието.

Принцип 2: Саморегулиране или съвместно регулиране

Страните-членки би трябвало да поощряват саморегулирането или съвместното регулиране относно съдържанието, което се разпространява по Интернет.

Принцип 3: Липса на предварителен държавен контрол

Обществените власти не трябва да отказват на обществото достъп до информация и други съобщения по Интернет, независимо от границите, чрез генерално блокиране или мерки за филтриране. Това не възпрепятства инсталирането на филтри за защита на непълнолетните, по-конкретно на местата, до които те имат достъп, като училища или библиотеки.

При условие, че се спазват средствата за защита, предвидени в Член 10, параграф 2 на Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи, могат да бъдат предприети мерки за принудително сваляне на ясно идентифицируемо съдържание в Интернет, или алтернативно, за блокиране на достъпа до него, ако компетентните национални власти са взели временно или окончателно решение относно неговата незаконност.

Принцип 4: Сваляне на бариерите за участие на физически лица в информационното общество

Страните-членки трябва да насърчават и поощряват достъпа на всички до съобщенията по Интернет и информационните услуги без дискриминация и на приемлива цена. Освен това, активното участие на обществото, например чрез съставяне и поддържане на индивидуални уеб страници, не би трябвало да бъде предмет на никакво лицензиране или други изисквания в този смисъл.

Принцип 5: Свобода за предоставяне на услуги по Интернет

Предоставянето на услуги по Интернет не би трябвало да бъде предмет на специални разрешителни режими единствено на базата на използваните средства за пренасяне на данни.
Страните-членки би трябвало да потърсят мерки за поощряване на плуралистичното предлагане на услуги по Интернет, което задоволява различни нужди на потребителите и социалните групи. На провайдерите на услуги би трябвало да бъде разрешено да действат в нормативна рамка, която им гарантира недискримиран достъп до национални и международни далекосъобщителни мрежи.

Принцип 6: Ограничена отговорност на провайдерите на услуги по Интернет

Страните-членки не би трябвало да налагат на провайдерите на услуги общото задължение да наблюдават съдържанието на Интернет, до който осигуряват достъп, което пренасят или съхраняват, нито да търсят активно факти или обстоятелства, указващи за незаконна дейност.
Страните-членки следва да се погрижат провайдерите на услуги да не бъдат подвеждани под отговорност за съдържанието на Интернет, когато тяхната функция, както е дефинирана в националния закон, се свежда до пренасяне на информация или осигуряване на достъп до Интернет.
В случаите, когато функциите на провайдерите на услуги са по-широки и те съхраняват съдържание, произхождащо от други, страните-членки могат да ги държат съвместно отговорни, ако не действат експедитивно за свалянето или деактивирането на достъпа до информация или услуги, веднага щом научат, както е дефинирано в националния закон, за незаконния характер, в случай на иск за щети, на факти или обстоятелства, разкриващи незаконността на дейността или информацията.
При дефиниране съгласно националния закон на задълженията на провайдерите на услуги, както са посочени в предходния параграф, трябва да се обърне необходимото внимание на зачитането на свободата на изразяване на онези, които първи са предоставили информацията, както и на съответното право на потребителите да получат информацията.
Във всички случаи горепосочените ограничения на отговорността не би трябвало да се отразяват на възможността за налагане на възбрани, когато от провайдерите на услуги бъде поискано да прекратят или предотвратят до възможната степен някакво нарушение на закона.

Принцип 7: Анонимност

За да бъде осигурена защита срещу наблюдаване в мрежата и за да се стимулира свободното изразяване на информация и идеи, страните-членки би трябвало да зачитат волята на потребителите на Интернет да не бъде разкрита тяхната самоличност. Това не възпрепятства страните-членки да предприемат мерки и да си сътрудничат с оглед да проследят онези, които са отговорни за криминални действия, съгласно националното право, Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи и други международни спогодби в областта на правосъдието и полицията.

Горещата култура около нас...

колаж: Бисер Бойчев

"The Hot Culture around us" by Biser Boichev
(Click on the pic. to enlarge)

Софийски пирати и сандъкът на ГДБОП

(в-к Сега)

Емил Спахийски

Акцията на спецполицаите не е много законна и няма за цел нито да помогне на българската култура, нито да удари организираната престъпност. Чии интереси обслужва тогава?

Емил Спахийски

Обикновено, когато започне някоя показна акция, както тази със затварянето на сайтовете за свободна обмяна на данни, си задавам класическия въпрос: "Кому выгодно", но в малко по-различен вариант. Кой иска да вземе този бизнес? Кой в момента пуска промоция на нов софтуерен продукт? Или кой не си е реализирал продукцията?
Хората, които организираха целия този лов на вещици, очевидно много добре знаят какво правят, те не са прости, нито неграмотни. Това обаче не означава, че целият този цирк не е една голяма простотия. Още по-тъжното е, че в очите им май и ние самите минаваме за прости хора.
След цялата кампания "Внимание! Пиратството ограбва!", която се въртя до безумие по националните телевизии, радиостанции, аутдор, би следвало да си помислим, че всичко това е редно, законно и едва ли не в подкрепа на българската и световната култура. Обаче целият този опит да ни изкарат прости направо ни ограбва. Защото става дума за очевидни неща.
Години наред по центъра на София и всички останали градове в страната се продаваха и се продават пиратски дискове - музика, софтуеър, филми - еротични и игрални. Дори в дните, когато спецченгета атакуваха офисите на тези, дето поддържат "Арена", "Замунда", "Бол", съвсем спокойно можеше да се купят такива дискове на "Славейков", "Солунска" и прочее. Ключовите думи в случая са "купувам" и другата - "продавам". Преди да се опитват да ни пробутват загрижеността си от кражбата на интелектуална собственост, агентите трябваше да гледат филма "Карибски пирати. Сандъкът на мъртвеца". Него спокойно можеха да си го дръпнат от някой торент - безплатно. От характера на морските кръвопийци става пределно ясно, че целта на пиратството е печалба. Взимаш трупаното с труд имане от някого и живееш с него, продаваш и ставаш благородник от златото, дето си откраднал.
Има и друг вид пирати. Те вземат от тези, дето имат, и го дават на тези, дето нямат, като комисионата все пак остава за тях. Никой не остава на сухо.
В сайтовете, които сега са спрени, няма търговия. Има споделяне. Образно казано, ако си купите вестник "СЕГА" и го дадете на комшията, това се нарича споделяне, а не пиратство. Комшията ще го прочете, но не е пират. Той може да стане такъв, ако отиде с копието пред Националния стадион и го продаде за 20 ст.
По логиката на спецченгетата всички библиотеки трябва да бъдат затворени, защото в тях авторското право на писатели, поети, научни работници се споделя с хиляди хора безплатно. Това е толкова ясно за разбиране, че и на моя невръстен племенник ще му светне в мозъчето.

Лъжа е, че авторите не получават пари за споделени файлове

Дотук говорим само за логика и философия на пиратството. Сега идва и десертът. Самият законодател се е погрижил да постави основите на компенсацията на носителите на авторски права по отношение на споделени авторски продукти. В Закона за авторското право и сродните му права е въведено т.нар. компенсационно възнаграждение. Общо взето, ние всички, които имаме компютри, плащаме за него. Това означава, че когато купуваме CD, DVD, видеокасета, харддиск, преносима памет, ние даваме някакъв процент в този фонд. Този фонд отива в организациите, които представляват авторските права, и авторите получават възнаграждение. Как става това, не е предмет на тази статия. Факт е, че ние плащаме. Факт е, че хората, които поддържат сайтовете, на които има безплатни филми и музика, не получават и стотинка от тези пари. Ние не плащаме, те не получават и това означава, че не нарушават закона.

Обърканата ценностна система - българска култура

Ние тайничко плащаме и за много други неща. Плащаме за българската култура и тезата на "Внимание! Пиратството ограбва!" е тотално извратена. От директните и косвените данъци, които всеки от нас плаща, се финансира не само Министерството на културата, но и всички фондове за производство на филми. Националният филмов център, БНТ, фондации… Това, което нас ни ограбва, е, че ние нямаме никаква власт да променим начина, по който се харчат данъците за култура. Ето ви експеримент. Сложете един съвременен български филм в свободните сайтове и да видим колко пъти той ще бъде изтеглен оттам. В същото време един стойностен филм, дори и да се разпространява свободно в торентите, ако го пуснат на нормална цена, той ще бъде купуван. Това се видя с ленти като "Опасен чар", "Оркестър без име" и много други. Волята на българина да подкрепя съвременната култура си пролича и от особения случай с албума на "Ъпсурт". Въпреки че той изцяло е финансиран от "Нескафе" и съответно разходите по него до голяма степен се покриват, хиляди хора предпочетоха да си го купят, за да им свалят шапка за усилията и таланта.

XXI век сме! Елате да живеете в днешния ден

От всичко казано дотук става ясно, че акцията на спецполицаите не е много законна, не е насочена към пресичане на незаконно забогатяване, че няма за цел да удари организираната престъпност и че не е в подкрепа на българската култура. Аз дълбоко съм убеден в две неща: тези хора знаят какво правят, но не знам за кого го правят. За съжаление въпреки данъците, които плащам, въпреки законните си основания аз нямам достъп до тази информация. Не искам да съм пират, а да получавам това, за което плащам.
Вече сме в един нов век, далеч след началото на постмодерния свят. Всичко се изменя, дори начинът, по който хората се забавляват. Киното и музиката са огромен бизнес. Този бизнес сам трябва да намери начин хем да привлича много потребители, хем да се защитава от посегателства. Големият бизнес това и прави. Стремежът към огромни печалби не може да търпи "библиотеките". Не може да търпи филм като "Казино Роял", който предварително е изплатен от рекламите, да не спечели поне $1 млрд. допълнително. "Майкрософт", който монополизира пазара и може да си прави каквото пожелае, никога няма да се съгласи печалбата му да падне под цената на външния дълг на Бразилия.
Библиотеките обаче не са таксиметрова служба и е тъпо да ти пускат брояч за всяка секунда, която прекарваш в нея. Хората имат право на свободни територии, хората имат право да споделят идеи, култура, без това да се отразява на дневната им дажба храна, парно и прочее.
Опитът това право да се ограничава е вече престъпление. А липсата на избор, на свобода е по-голямо престъпление и това, което наблюдаваме, обслужва всякакви други интереси, но не и на културата, на авторите, ако щете, и на националните приоритети. Точно поради тази причина, без да плащаме на Министерството на културата, можем да развеем знамето: "Внимание! Простотията ограбва!"

Нeочакваните щастливци от чудото Интернет

Ерик Клиненберг, "Монд дипломатик"

Склонни сме да гледаме Интернет като медията на абсолютната свобода, тъй като в крайна сметка глобалната мрежа позволява на всеки – стига да разполага с достатъчно средства – да получава информация по заявка, да разпространява такава по цял свят, както и новини, и лични мнения. В известен смисъл това е идеалната медия, която ни освобождава от пипалата на пропагандата и парите. Нима?

Шефовете на американските медийни групировки и техните поддръжници в Конгреса говорят за разнообразната информация в Интернет и твърдят, че законите за традиционните комуникационни средства (старите медии) май са станали ненужни. Как, заявяват категорично те, която и да е групировка – дори и да притежава градския всекидневник, една от четирите национални тв мрежи (NBC, CBS, ABC, Fox) и осем местни радиостанции - би могла да монополизира информационния пазар, след като Интернет предлага на потребителите толкова източници на информация? Изследователят във фондация “Херитидж” (с крайно дясна ориентация) Джеймс Гатузо дори заяви, че мерките за борба срещу сливането на медии вредели на аудиторията: Истинският проблем, с който се сблъскват потребителите, не се корени толкова в медиите-монополисти, а във факта, че тези хора трябва да направят безпрецедентен избор, който почти ги обърква. За тях истинската заплаха се състои повече в прекалените и ненужни ограничения, които задържат развитието на технологиите и на информационните пазари, а оттук съответно и ползите, които този напредък може да им осигури.

Изхождайки от подобна позиция, бившият президент на Федералната комисия по комуникациите (ФКК) Майкъл Пауъл определи своите приоритети и обясни следното: Противно на преобладаващите в медиите тези, аз смятам, че имаме толкова много средства за масово осведомяване, че буквално сме залети. Уверявам ви, при всичките източници, от които постоянно получаваме информация, нито една важна новина не може да се появи в пространството, без да я научим в рамките на 20 минути. Трябва само да вляза в новините на Гугъл, за да мога да избера сред 4000 информационни източници в цял свят. Невероятно е да си представя до какъв обем от данни имам достъп.

Със сигурност масираното разпространение на новини промени самото функциониране на медиите. Не можем обаче да се ограничим до тази констатация, тъй като според Центъра за бъдещето на цифровизираните услуги към Южнокалифорнийския университет 21% от гражданите на Съединените щати са използвали Интернет само веднъж през цялата 2005 г., а 33% нямат Интернет у дома си. А пък по-малко от половината потребители на глобалната мрежа нямат високоскоростен Интернет, който улеснява четенето на файлове със звукове и изображения.

И въпросът не е само в това, че заможните и образовани хора имат навик по-често да ползват Интернет. Важно е също, че те и по-умело боравят с него, а съответно и по-бързо стигат до последните новини по мрежата, до досиета от документи и до предоставяните услуги. Като процент от всички потребители, които ползват посочените опции, хората с висше образование и с добри доходи по-лесно намират информацията и развлеченията, които търсят в Интернет, докато онези, които не са много образовани и не разполагат с толкова средства, са склонни да се ограничават в сърфиране в търговски сайтове и в тези на големите медии.

Опасен мит

Интернет не се ползва чак толкова масово, както заявяват шефовете на медийните групировки, които се стремят към по-голямо окрупняване на притежаваните тв канали и радиостанции. Впрочем, независимо от твърденията на нейните привърженици, по отношение на регионалните новини на мрежата не може да се разчита особено. Кризата, предизвикана от урагана Катрина, показа безспорно до каква степен някои нововъведения в областта на новите медии могат да спомогнат за жизнеспособността на гражданското общество. Въпреки че при нормални обстоятелства не обръщаме внимание на новите сайтове, които обогатяват предлагането на местни новини. Има опасност обаче обичайните твърдения за революционния подем на регионалната журналистика, дело на многобройни “блогъри”, да прикрият факта, че мултинационалните групировки от сферата на комуникациите се насочват към Интернет, за да разширят публиката и влиянието си. Схващането, че новите информационни технологии били премахнали рисковете от концентрация на медийни компании, е основният и най-опасен мит в ерата на цифровизацията.

Според Доклада за медиите – 2006 на Проекта за отлични постижения в журналистиката, дълго време Интернет се характеризираше с неограничения брой нови сайтове, които отразяваха целия спектър от обществени мнения. При все това, зад гърба на най-популярните Интернет-страници стоят мощни медийни групировки. Според показателя Нилсен/Нет, сред 20-те най-посещавани сайта през 2005 г., 17 са били свързани с традиционни информационни компании, т.е., които произвеждат основната част от публикувани онлайн новини за всекидневниците, телевизионните канали или списанията. Впрочем, ето какви са данните през декември 2005 г. (преброяването е според единични посещения на потребител в сайт): Yahoo News - 24,6 млн. души; MSNBC - 22,9 милиона; CNN - 20,9 милиона; AOL - 14,7 милиона; Internet Broadcasting Systems - IBS (който разпространява повторно в Интернет теми и сюжети, подготвяни за големите тв канали) - 12,9 милиона; Gannett - 11,5 милиона; New York Times - 10,9 милиона; Tribune Newspapers - 10,5 милиона; Knight Ridder digital - 9,9 милиона; USA Today - 9,9 милиона.

Новите информационни гиганти като Yahoo, AOL и IBS естествено се включиха “на хартия” в списъка на големите тв мрежи, кабелните телевизии и пресгрупите. Те обаче не произвеждат собствени новини. Джин Кимелман, директор на Съюза на потребителите, обобщава: Интернет е великолепен източник на информация. От него зависят малък брой потребители. Но когато Федералната комисия по комуникациите ги запита къде сърфират за новини, половината анкетирани отговориха “télévision.com”. Следващата по брой група посочи “presse écrite.com”. Това означава, че те се влияят от същите източници на информация, които, разбира се, разполагат с нова технология и използват нови методи, но в които няма собствени авторски мнения и гледни точки.

Големите медийни компании, които замислиха сложни планове, за да пренасочат потока от Интернет потребители към собствените си уеб страници, са доста по-непредприемчиви, когато става дума за авторски разследвания, особено местни. В основната си част техните информации са заимствани или пренаписвани новини от агенции или от вече публикувани анализи и коментари. Самите вестници използват глобалната мрежа по-скоро, за да публикуват онлайн статиите от печатните си издания, но не предлагат интерактивни материали или мултимедийни продукти.

Колкото до новите “в клуба” като Yahoo, AOL или IBS, те почти напълно зависят от информациите на другите медии. Кратките сухи новини от агенциите – например Асошиейтед прес и Ройтерс в САЩ, запълват почти 3/4 от съдържанието на ABC.com и 3/5 от това на Fox.com и на MSNBC.com. Даже такива авторитетни пресгрупи като New York Times и Washington Post много активно използват новините от агенциите, за да предоставят на посетителите на своите уеб страници информация в реално време. И го правят с риск да разпространят по-некачествени новини от тези в печатните си издания.

По този начин големите медийни групировки превърнаха обширното пространство на Интернет в огромна кутия, в която се събират идентични текстове и оттам се прехвърлят от сайт в сайт, без да обогатяват авторската журналистика. Тъй като нямат икономически модел за развитие на Интернет медия, мениджърите на големите сайтове даже бяха започнали да съкращават през 2003-2004 г. професионалните журналисти от Интернет изданията, които се занимаваха с публикуването, пренаписването и търсенето на събития и теми. В резултат от това почти 60% от новините от агенциите се “качваха” в Интернет без въобще да са редактирани. Като анализира 1903 материала, поместени от 9-те най-посещавани сайта, Проектът за отлични постижения в журналистиката прави извода, че съдържанието, което те предоставят в глобалната мрежа, макар и с по-голям обем, с нова информация и технически усъвършенствано, в огромната си част продължава да представлява морга за депеши, сюжети “втора употреба” и статии, написани по информация от сутрешните всекидневници.

На онлайн новините им липсва достоверност и причината за това е недостигът на журналисти, които да проверяват информациите, да редактират или да добавят данни от разследвания към готовите статии. Толкова новини от Интернет са неверни, че читателите вече им нямат доверие, освен ако източникът не е медия, на която може да се разчита – по принцип печатно издание. Разбира се, Интернет няма монопол върху глупостите или върху поръчковата журналистика. Скандалите, които избухват заради типичните грешки или фалшификациите на Джейсън Блеър и Джудит Милър (от New York Times), на Стивън Глас (The New Republic), на Джак Кели (USA Today) – да се ограничим само до тези примери – доказаха, че най-авторитетните вестници въобще не са опазени от прояви на грубо нарушаване на етичните принципи в журналистиката. Но в случаи като тези вътрешните разследвания и строгите наказания показаха, че има желание да се спазват известни професионални критерии.

Всеки, който сърфира в мрежата, знае, че по-голямата част от “малките” сайтове предлагат повече коментари, отколкото разследвания, както и че тук-там се съобразяват с приетите професионални правила в журналистиката. И къде Уол-Март и неговата компания за връзки с обществеността “Еделман” намериха медии, които са склонни да публикуват – понякога дословно – рекламни съобщения за дейности на фирмата, като например ролята й при осигуряването на помощи за жертвите от урагана Катрина? Къде беше разпространена “информацията” за евреите, които уж били организирали атентатите на 11 септември и предупредили всички работещи в Световния търговски център, които изповядват юдейската религия, да не ходят в офисите си през онзи ден? Ами - в Интернет.

Даже Дан Гилмор, чиято книга "Ние, медиите" прокламира революционните възможности на “гражданската журналистика”, прави следното предположение: Интернет е манна небесна за всякакви манипулатори, лъжци и мошеници. Освен това Гилмор изразява опасение да не би съмненията, породени от грандиозното количество електронни празнословия, да подтикнат потребителите да търсят “истинските” новини в сайтовете на авторитетните медии, което още повече би увеличило тяхното влияние: Възможният парадоксален ефект от потока не особено достоверни информации, които се въртят в мрежата, би могъл да бъде засилване на влиянието на големите медии, със сигурност поне в краткосрочен план.

Неведнъж професионалните журналисти са изпадали в заблуда, използвайки новини от Интернет. Например през декември 2005 г. Джули Карт от "Лос Анджелис таймс" прочела в мрежата, че губернаторът на Уайоминг Дейв Фройдентал е нарушил закона за защита на застрашените животни, като отказал да допусне отново на територията на щата порода вълк от такъв вид. Той бил заявил, че Уайоминг смята в момента, че вълкът не струва повече от което и да е куче от щата, което не се ползва с никаква законова защита. "Лос Анджелис таймс" публикува новината на първа страница, преди да разбере, че става дума за “първоаприлска шега”, изфабрикувана от Интернет потребител, комуто никога не би дошло наум, че шегичката му може да се появи като водеща новина в най-авторитетните национални издания. На следващия ден всекидневникът, собственост на пресгрупа “Трибюн”, която съкрати много журналисти, публикува уточнение, в което заявяваше, че по погрешка е приписала изказване на губернатора на Уайоминг...

Понякога подобни мошеничества рефлектират и върху предизборните кампании. По време на телевизионен дебат през октомври 2000 г., в който един срещу друг застават Хилари Клинтън и Ричард Лацио – и двамата кандидати за сенатори от Ню Йорк, журналистката от местния телевизионен канал WCBS-TV Марша Кремър настоява съперниците да отговорят на следния въпрос: Каква е вашата позиция по отношение на федералния закон 602P? След като г-жа Клинтън, смутена, промърморва: Нямам абсолютно никаква идея какво е това, журналистката репликира: Е, добре, ще ви кажа. Този проектозакон, който ще се обсъжда в Конгреса, постановява, че пощите могат да принудят потребителите на електронни съобщения да плащат 0,05 долара (0,04 евро) за всеки изпратен имейл, въпреки че самите пощи нямат никакъв принос за осъществяване на тази услуга. Те обаче се надяват така да компенсират дефицита си от 230 милиона долара годишно, който смятат, че се дължи на масовата употреба на електронни съобщения. На човек, който изпраща по 10 имейла на ден, това би коствало 180 долара годишно. Тъй че аз задавам въпроса, дали бихте подкрепили този проектозакон. Тогава двамата кандидати заявяват, че са против такъв проектозакон, като републиканецът Лацио вижда в него хищната ръка на една държава, която се опитва да си присвои без никакво право парите на данъкоплатците.

Разбираме, че двамата събеседници трябва да са били объркани. Но те не са имали никакво основание да се смутят от проектозакона 602P – една от активно разпространяваните измислици в Интернет мрежата. Известно доверие в него вероятно създават безбройните съпътстващи конкретни данни: твърди се, че проектът бил предложен от депутат (измислен) на име Тони Шнел и веднага бил подкрепен в уводната статия (също фиктивна) на вестник "Уошингтониън", като в същото време на проекта се била противопоставила адвокатска кантора (такава не съществува), с посочен конкретен адрес (такова местонахождение реално няма). Въпреки че множество имейли и уеб сайтове предупредиха, че това е измислица, в WCBS очевидно никой не е обърнал внимание.

Все пак в повечето градове инфосайтовете отварят нови пространства за публикуване на разследвания, които традиционните медии пренебрегват. Понякога те изненадват местната преса по отношение на теми и сюжети - нейна “запазена територия” - но които тя вече няма журналистически ресурси да следи както трябва. В Ню Йорк например един граждански изследователски център, който се занимава и с лобиране - Citizens Union Foundation, започна да издава през септември 1999 г. Gotham Gazette. Този Интернет сайт предлага портал с всички услуги за онези, които се интересуват от обществените политики и дейността на неправителствени организации. С екип от петима души и годишен бюджет от 500 000 долара, набиран от субсидии и дарения, Gotham Gazette публикува всекидневно: дайджест на новините с линкове, които отправят всяка новина към многобройните нюйоркски публикации (във всекидневници, седмичници, месечни издания, уеб страници); собствени репортажи за разнообразни проекти на неправителствените организации, както и за културни и политически проекти; коментари, написани от различни автори, университетски преподаватели и журналисти; програма на събитията в града; критики на книги; малки обяви; рубрика за разясняване разходването на общинския бюджет; интерактивни карти; видеоигри, чрез които могат да се дават предложения за разрешаване на градоустройствени проблеми; линкове към най-посещаваните блогове в региона и т.н.

Един от тези блогове, Gothamist, също се занимава с местната политика - от общинските избори до стачките на градския транспорт. Блогът обобщава и коментира вестникарските статии. Сайтът ни се развива добре само защото в града има изключително много медии. Нашият блог им “обира каймака” и затова зависи от тях, обяснява Джейк Добкин, един от създателите на сайта, след което уточнява: Имаме “уши” навсякъде. Във всеки квартал на Ню Йорк има поне по един наш читател; а тези потребители играят важна роля при “зареждането” на сайта. Често те ни изпращат коментари, уточнения. Когато в Манхатън избухне пожар, ние можем в следващите минути да разпространим в Интернет снимки от инцидента.

Тези нови нюйоркски медии представляват допълнителен източник за местни новини за гражданите, които вече са добре осведомени какво става в региона благодарение на изобилието на класически медии и на техните професионални информации. Успехът им често се дължи на това, че могат да привличат рекламодатели, насочени към млада и заможна публика. На други места в страната именно хората, които биха имали най-голяма необходимост от източници на информация, алтернативни на доминиращите големи медии, всъщност най-трудно могат да се доберат до тях.

През септември 2005 г. във Вашингтон двама души бяха убити в интервал от 45 минути: единият на улица в луксозен квартал, другият – в беден квартал в югоизточната част на столицата. Първото убийство бе описано във "Вашингтон пост" в статия от 528 думи, на второто бе отделено място от 56 думи в хрониката. Това обаче не е цялата история. Трябва да добавим, че във втория случай жителите на бедния квартал не разполагаха нито с блогове, нито с Интернет форуми, чрез които да могат да се организират на протест, да изискат от общината да им предостави най-добрите услуги, както и засилени мерки за охрана. В първия случай хората имаха достъп до глобалната мрежа, а тези от югоизточния квартал нямаше на кого да се оплачат.

Докато възможностите за достъп до Интернет и за създаване на уеб сайт не бъдат предлагани по-справедливо в обществото, електронното правителство, онлайн форумите и блоговете спокойно биха могли – противно на представата на техните “автори” – да задълбочат социалния срив, да предоставят нови възможности на и без друго привилегировани граждани, позволявайки им да участват в демократичните институции или да отстояват правата си пред властите.

Въпросите, които поражда масовизирането на Интернет, напомнят нещо, които специалистите по история на медиите подчертават от години: новите технологии никога не премахват необходимостта от изработването на законови инструменти, с които да се попречи например на малък брой гигантски предприятия да доминират на пазара и да обслужват приоритетно най-облагодетелстваните слоеве от населението.

Откъс от книгата Fighting for Air: The Battle to Control America’s Media (Битката за ефира: Борбата за контролиране на американските медии) (Metropolitan Books, New York, 2007), Le Monde diplomatique

Синдромът "Борат"

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Синдромът "Борат"

Бойко Ламбовски

Саша Барон Коен си изпълни програмата - направи скандал, прочу се в цял свят, подписа изгоден договор, спечели големи пари. Филмът "Борат: Културен обмен с Америка за напредък на великия братски казахстански народ" бе забранен в Русия и Казахстан, оглави класациите в САЩ и Великобритания, подтикна жителите на румънското село Глод да заведат дело срещу наглеца, задето ги е омаскарил, а кинокритиците накара да се чешат по главите и да се чудят какъв жанр е полудокументалната, весела, дебилна, хиперпросташка лента, която анализират.
...
(Щракнете върху заглавието, зада видите цялата статия.)

Политически PR?

Тези снимки бяха публикувани в този ред и една до друга във вчерашния брой на вестник Сега. Можете ли да познаете за какво иде реч, без да четете текста под снимките? Защото когато прочетете текста може да останете доста изненадани...

А ето и обясненията:

1. Деца изучават Корана в неделното училище в новопостроената джамия в село Рибново.

2. Деветима нови членове на ВМРО се заклеха пред нож, пистолет и библия във вярност към организацията в най-стария православен храм "Св. Успение Богородично" във Варна.

Т.е. строят се вражески жамии и се изучава корана, но расте достойна смяна, вливаща се вече в редиците на организацията, която единствена ще защити българското, християнското и всички български национални интереси.

Явно ВМРО има добри ПР идеи, но при осъществяването им допускат груби грешки. Без претенции за изчерпателност ще изброим някои от тях.

1) Призивът да се гласува на президентските избори със зачертаване на всички кандидати събра доста привърженици. Но недоизпипаната идея донесе повече недействителни бюлетини, повишили избирателната активност и така дали директна подкрепа за действащия президент Първанов.

2) ВМРО опита със съдействието на Нова ТВ да организира дебат по националните въпроси с кандидат президентите и с участие на лидера на организацията. Отново добра идея, но и тя беше провалена дори без да бъдат извлечени възможните ползи от самия провал. Дебатът не се състоя, защото основните участници не намериха причина да дойдат, а Нова ТВ не намери причина да го проведе само с трима участници, единият от които щеше да бъде Кр. Каракачанов.

3) Двете снимки по горе щяха да свърша добра работа, ако втората от тях не беше с това съдържание. Просто фронлайнерите от т.нар. "нови членове на ВМРО" развалят впечатлението, което се иска да се внуши. Да не говорим, за комеентарите в форима на вестника, където са публикувани снимките, че трите жени отпред са, цитирам, "представителки на магистралните работнички от малцинството"...

А иначе ВМРО е традиционната организация, която трябва, но така и не успява да защитава българските национални интереси.

Ще продължим с интерес да следим PR упражненията на организацията, а също ще се опитаме и да проследим тяхното финансиране.

Медийните кошчета за отпадъци на управляващите

Това са петъчните издания и емисии. Медийни кошчета за отпадъци на управляващите. Информацията, която трябва да изнесат, но която не им е изгодна, която им вреди, но информация, която не могат да премълчат, се поднася в петък. По възможност след обяд. Така тя има възможност бързо да отшуми. През уикенда хората гледат да не мислят за проблеми и неприятности, а за забавление и разтуха. В понеделник вали дъжд от информация за предстоящата седмица. А ако все пак е останало нещо от петъчните институционални боклуци, информационният порой ги отмива на поточета.

Така хем са го казали, хем не са.