колко малко му трябва на един ЧОВЕК

Неотдавна бил открит магазин, в който жените можели да си изберат и да си купят мъж. На входа висяла табела с правилата на работа на магазина със следното съдържание:
1. Вие можете да посетите този магазин само веднъж.
2. В магазина има 6 етажа, като качеството на мъжете се повишава с увеличаването на броя на етажите.
3. Можете да си избирате мъж, от който и да е етаж и да се качвате на по-горен етаж.
4. Не се разрешава връщането на по-долен етаж.
Една жена решила да посети същият този "Магазин за мъже", за да си намери половинка. След като прочела на входа на първия етаж табелата: "Мъже, които имат работа" - тя веднага се качила на втория етаж. Табелата на втория етаж гласяла: "Мъже, които имат работа и обичат децата". Жената отишла на третия. Там имало надпис: "Мъже с работа, обичащи деца и необикновенно красиви". "Божичко!" - зарадвала се жената, но все пак се качила на четвъртия етаж. Там висляла табела: "Мъже с работа, които обичат деца, ослепително красиви и помагащи вкъщи".
- Невероятно! - възкликнала жената - Много ми е трудно да устоя! Но, произнасяйки това, тя все пак се качила на петия етаж. Надписът там бил: "Мъже, имащи работа, обичащи децата, с ослепителна красота, помагащи вкъщи и много романтични".
На жената много и се приискало да остане на този етаж и да си избере половинка, но все пак, се преборила с чувствата си си и се качила на последния етаж. И на този етаж прочела надпис със следното съдържание:
"Вие сте посетителка № 31 456 012, тук няма мъже, този етаж съществува само за да докаже за пореден път, че е невъзможно да се угоди на една жена. Благодарим ви, че посетихте нашия магазин!"
А точно срещу този магазин бил открит "Магазин за жени". На първия етаж се предлагали жени, които обичат да правят секс. На втория - богати жени, обичащи да правят секс. А от третия до шестия етаж досега никой, никога не се е качвал...
Това за пореден път доказва колко малко му трябва на един мъж и колко много на една ЖЕНА :)

любовта

1. Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
2. Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обичаме!
3. Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
4. Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
5. Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
6. Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
7. Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

СТУДЕНТ И ПРОФЕСОР

 
Професор по философия, атеист, говори за проблемите на науката и Всемогъщия Господ. Той моли един от новите си студенти да стане и го пита:
Значи, вярвате в Бог?
Абсолютно, сър!
Бог добър ли е?
Разбира се!
А Бог всевластен ли е?
Да.
Брат ми почина от рак, въпреки че се молеше на Бог да го излекува. Повечето от нас биха направили всичко по силите си, за да помогнат на болните. Но не и Бог! И защо тогава е добър?
Студентът мълчи.
Не можете да отговорите, нали? Добре, да пробваме пак, момчето ми! Бог добър ли е?
Да.
А дяволът добър ли е?
Не.
Откъде произлиза дяволът?
От... Бог...
Злото е навсякъде, нали? А Бог е създал всичко. Така ли е?
Да.
Има ли болести? Омраза? Грозота? Всички тези ужасни неща съществуват в света, нали?
Да, сър.
Следователно, кой ги е създал?
Студентът отново не дава отговор.
Науката казва, че имаш 5 сетива, които можеш да използваш, за да възприемаш, разпознаваш и изследваш света около теб. Кажи ми, синко, Някога виждал ли си Бог?
Не, сър.
Усещал ли си Го, помирисал ли си Го, вкусил ли си Го? Въобще някакво сетивно възприятие за Бог?
Не, сър, боя се че не съм.
Но все пак вярваш в Него?
Да.
Съгласно емпиричния, доказуем протокол, науката казва, че твоят Бог не съществува. Какво ще кажеш за това?
Нищо. Имам само своята вяра.
Да. Вяра. Това е проблемът на науката.
Професоре, съществува ли топлина?
Да.
А съществува ли студ?
Да.
Не, сър. Не съществува.
Залата притихва при този обрат на нещата.
Сър, може да имаме много топлина, повече топлина, супер жега, мега жега, нажежено до бяло, малко топло или никаква топлина. Но не можем да имаме нещо, наречено студ. Може да достигнем -458 целзиеви градуса, при което нямаме никаква топлина, но повече не може. Няма такова нещо като студ. Студ е само дума, която използваме за отсъствие на топлина. Не можем да измерим студа. Топлината е енергия. Студът не е противоположност на топлината, а само отсъствие на такава.
Настава гробна тишина сред аудиторията.
Ами тъмнина, Професоре? Има ли тъмнина?
Да. Как би имало нощ, ако нямаше тъмнина?
Отново грешите, сър! Тъмнината е липсата на нещо. Може да има слаба светлина, нормална светлина, ярка светлина, светкавица... Но ако постоянно няма светлина, тогава просто няма нищо и това е което наричаме тъмнина. В действителност тъмнина просто няма. Ако имаше, щяхме да можем да направим тъмнината по-тъмна, нали?
Добре, какво всъщност се опитваш да кажеш с това, младежо?
Опитвам се да покажа грешката във Вашето изложение
Грешка? Би ли обяснил?
Сър, Вие работите, приемайки двойствеността като условие. Казвате, че има живот и след него смърт, добър Бог и лош Бог. Възприемате Бог като нещо крайно, нещо, което можем да обхванем в мислите си. Използвате електричество и магнетизъм, но нито сте ги виждали, нито пък, още по-малко сте разбрали дори едното от тях. Да възприемате смъртта като противоположност на живота, означава, че пренебрегвате факта, че смъртта не би могла да съществува самостоятелно. Смъртта не е противоположното на живота, просто липса на такъв. Сега, кажете ми, професоре, учите ли Вашите студенти, че са произлезли от маймуни?
Ако имат предвид естествения еволюционен процес, да, разбира се.
А наблюдавали ли сте някога с очите ли еволюция, сър?
Професорът клати глава с усмивка, започвайки да осъзнава накъде води разговорът.
Доколкото никой не е наблюдавал процес на еволюция в действие и не би могъл да докаже дори, че този процес наистина съществува, нима Вие не ни преподавате своята гледна точка? Нима вие не сте учен, а проповедник?
Тишина.
Някой от тук, присъстващите, виждал ли е мозъка на професора?
Избухва смях.
Някой чувал ли е, усещал ли е, докосвал или подушвал ли е мозъка на професора? ... Явно никой не е. Значи, според утвърдените закони на емпиричния, доказуем протокол, науката твърди, че Вие нямате мозък, сър. С цялото ми уважение, сър, как тогава да вярваме на това, което ни преподавате, сър?
Залата утихва. Професорът – вперил поглед в студента с непроницаемо изражение.
Предполагам, че ще трябва да го приемеш на доверие, синко.
Точно така, сър... Връзката между човек и Бог е ВЯРАТА. Това е силата, която крепи живота и движението на целия свят.
Айнщайн е бил студентът.

Насърчи ме

Поласкай ме и може да не ти повярвам.
Критикувай ме и може да не те харесам.
Пренебрегни ме и може да не ти простя.
Насърчи ме и не ще те забравя.

****Ако изгубиш пари, богатство - изгубил си НИЩО! Ако изгубиш чест- изгубил си нещо. Ако изгубиш вяра- изгубил си всичко!"****-

Пеньо Пенев

В паметта на едно дете, което трябва да почетем

  Нека всички гласно да го прочетем.- Мамо, излязох с приятели. Отидох на един купон, и си спомних какво ми каза преди да изляза: „Недей да пиеш, ако ще караш.“ Затова, пих един спрайт. Почувствах се горда със себе си за това, че послушах ...съвета ти, и за разлика от много мои приятели бях трезвена!! Направих своя избор, и твоите думи бяха свещени за мен. Когато купона свърши, хората започнаха да се качват по колите си, пияни. Аз се качих в моята със сигурността че съм в състояние да карам. Тогава, Мамо, не можех дори да си представя какво ме очаква. Нещо неочаквано… Сега съм тук, просната на земята и чувам полицаите да говорят: „Момчето, което се блъсна в тази кола е пияно“. Мамо, гласовете са толкова далечни..! Кръвта ми е навсякъде и се опитвам с всички сили да не заплача. Мога да чуя и докторите: „Момичето няма да издържи“. Сигурна съм мамо, че момчето което ме блъсна, не е искало да ме рани. Но защо…?! Той е пил, а аз трябва да умра. Защо живота е толкова несправедлив, мамо? Защо хората го правят, знаейки че могат да заличат толкова човешки животи..?! Болката ми в момента е огромна, все едно ме бодът с хиляди ножове. Мамо, кажи на сестричката ми да не се плаши, кажи на татко да бъде силен. И моля те, отиди при момчето, и му дай съвет, както даде на мен. Може би, ако неговите родители му бяха казали, сега щях да съм жива, мамо! Дъхът ми отслабва все повече и повече, и започвам да се страхувам наистина. Това са последните ми моменти и се чувствам толкова сама. Как исках да можеше да си до мен сега, мамо, докато съм тук на земята, умираща. Исках да ти кажа толкова неща, Обичам те мамо, Обичам те толкова много! Обещавам да те пазя, да бъда твоя ангел, и да те защитавам както направи ти. Сбогом мамо.“ Тези думи са написани от журналистката, която е била на мястото на инцидента. Докато е умирало, момичето е шепнело тези думи. От теб не се иска нищо, просто ако поне малко тази история те е трогнала, прати го на няколко човека за да запазим нас, и тези около нас. Благодаря на всички, че го споделиха със своите близки! Надявам се да успеем да отрезвим голяма част от родителите и децата, които не мислят за последствията от своята безотговорност. Да се замислим...! Отнема 3 минути да се прочете, а толкова много, за да помислиш.

Цената на Времето

 
Представете си, че една банка пълни сметката Ви всяка сутрин с 86,400 евро. Тези пари не се запазват за следващите дни, а напротив всичко, което не успеете да използвате през деня се нулира в неговия край.
Какво бихте правили? Разбира се, бихте изтеглили и използвали парите до последния цент всеки ден. Добрата новина е, че всеки от нас има подобна банка – спонсор. Тя се нарича – време.
Всяка сутрин времето ни дава 86,400 секунди живот през този ден. Всяка вечер секундите, които не сме инвестирали и изживели добре са безвъзвратно загубени. Времето не позволява баланси или овърдрафт. Всеки ден то отваря нова сметка и всяка вечер изгаря това, което не сме оползотворили. Ако не успеете да използвате даденото време, загубите са за Ваша сметка.
И няма връщане обратно. И няма планове за бъдещето. Научете се да живеете с всичко налично във всеки един момент, във всеки един ден. Инвестирайте в деня така, че да вземете максимума, по отношение на здраве, щастие и успех!
Ние имаме една банкова сметка, която е еднакво достъпна за всички.
Но тя е малко по-особена от онази, в която държим и оперираме с авоарите си.
В нея не ни е позволено да депозираме. Можем единствено да теглим от наличното...
Никога не можем да си вземем извлечение от тази банкова сметка.
Никога не знаем колко ни е останало още за ползване в нея.
И няма мениджър, с който да можем да обсъдим, как по-ефективно да ползваме дебита ù.
Да, тази банкова сметка е нашето време!
Никой от нас не знае, с колко време още разполага.
И никой от нас не е в състояние да увеличи дните си.
Единственото, което можем, е да направим така, че те да са изпълнени с удовлетворение и щастие!
Часовникът тиктака. Вземете максимума от деня.
За да осъзнаете цената на една година, попитайте какво мисли студент, който не е успял да се дипломира.
За да осъзнаете цената на един месец, попитайте майка, която дава живот на преждевременно родило се дете.
За да осъзнаете цената на една седмица, попитайте редактора на седмичен вестник.
За да осъзнаете цената на един час, попитайте двама влюбени, които чакат да се видят.
За да осъзнаете цената на една минута, попитайте човек, който е изпуснал влакът.
За да осъзнаете цената на една секунда, се обърнете към човек, който тъкмо е избегнал ужасна злополука.
За да осъзнаете цената на една милисекунда, попитайте състезателят, който печели сребърен медал на Олимпиадата.
Ценете всеки момент, който Ви е даден. И го ценете още повече, когато го споделите със специален за Вас човек, специален достатъчно, за да му отделяте време.
И помнете – времето не чака никого.