15 юни 2013

ИКОНОМИКА НА КРАВИТЕ

 

Традиционен капитализъм
Имате две крави.
Продавате едната и купувате бик.
Стадото ви се умножава и отбелязвате икономически растеж.
Продавате ги и се пенсионирате с дохода.
Американска корпорация

Имате две крави.
Продавате едната и насилвате другата да дава мляко за четири крави.
Изненадани сте, когато кравата пада мъртва.
Френска корпорация
Имате две крави.
Стачкувате, защото искате три крави.
Японска корпорация
Имате две крави.
Променяте дизайна им, така че да са с една десета от размера на обикновена
крава и да дават двадесет пъти повече мляко.
Тогава създавате сполучлив анимационен филм с крави, наречени Каукимон и ги
пласирате по целия свят.
Германска корпорация
Имате две крави.
Реконструирате ги, така че те живеят по 100 години, ядат веднъж на месец и
се доят сами.
Английска корпорация
Имате две крави.
И двете са луди.
Италианска корпорация
Имате две крави, но не знаете къде са.
Правите кратка почивка, за да обядвате.
Руска корпорация

Имате две крави.
Броите ги и научавате, че имате пет крави.
Броите ги отново и научавате, че имате 42 крави.
Пак ги броите и разбирате, че имате 12 крави.
Спирате да броите крави и отваряте друга бутилка водка.
Швейцарска корпорация
Имате 5000 крави, но нито една от тях не е ваша.
Просто ги държите на отговорно пазене.
Междувременно ги използвате за реклама и продавате шоколад.
Индуска корпорация
Имате две крави.
Обожавате ги.
Китайска корпорация

Имате две крави.
Имате 300 човека, които ги доят.
Претендирате за пълна заетост, висока волска производителност и арестувате
репортерите, които са съобщили числата.
Израелска корпорация
Е, ето ги тези две еврейски крави, нали така?
Те отварят млечна фабрика и магазин за сладолед, и тогава продават филмовите
права.
Изпращат телетата си в Харвард, за да станат доктори. Така че, за какво са
им хора?

Българска корпорация

Нямате никакви крави, но твърдите, че сте експерт в гледането им.

Наемате гръцки консултант, който да ви напише проект, с който кандидатствате

да получите две безплатни крави по ФАР и едно теле по САПАРД.

След тригодишни мъки получавате само двете крави, които веднага давате

на гръцкия консултант като разплащане за услугите му.

Консултантът твърди, че му дължите още две крави и едно теле и ви съди в Брюксел.

Спекулативния капитализъм на Енрон
Имате две крави.
Продавате три от тях на публично регистрираната си компания, като използвате
документи за кредит, взет от зет ви от банката, тогава извършвате
дългов/ипотечен суап с асоциирана генерална оферта, така че си връщате
обратно всичките четири крави, с данъчен кредит за пет крави.
Млечните права върху шестте крави се трансферират по посредник към фирма на
Кайманите, притежавана тайно от главния акционер, който продава правата на
всичките седем крави обратно на вашата регистрирана компания. Според
годишния доклад компанията притежава осем крави, с опция върху още една.
Продайте една крава, за да купите нов президент на САЩ, и ще се окажете с
девет крави.
При официалното съобщение не се предоставя балансов лист. Публиката купува
вашия бик.

14 юни 2013

И замирисва на море... а после на избори до дупка

1. Защо им е на Икономическите групировки да наложат свой човек за шеф на ДАНС?*

Това е ключовият въпрос. Отговорът е очевиден. Икономическите групировки зад ДПС имат нужда от определен комфорт в сферата от компетенции на ДАНС.

2. Явно е, че икономическите групировки, т.е. олигарси, са в състояние да свалят правителството.

От тук нататък какво остава на Станишев? Курс към нови избори, през жестока кампания. Оставка като шеф на БСП и спокоен живот в Брюксел. Но не. Освен, ако ПЕС не преглътне факта, че Станишев е първият лидер на ПЕС загубил секретни документи и всички избори.

Т.е. няма полезен ход. Затова и влязоха вабанк, с главата напред, в 15 минутен щурм в опит за държавен преврат. Който все още е успешен.

*Според в-к Сега: "Изборът (на Пеевски за шеф на ДАНС) предизвика и брожение в парламентарната група на БСП, но е бил наложен на депутатите с аргумента на Орешарски, че ако Пеевски не бъде избран, икономически групировки ще свалят правителството."

17-годишният Делян Пеевски в компанията на все още живият по онова време Илия Павлов

Снимката е на bulphoto

ВОЙНАТА МЕЖДУ МЕДИЙНИТЕ ГРУПИРОВКИ!

 

Две са основните групировки, които определят българския медиен пазар и влияят съществено на медийната ситуация в страната, особено след като държавата е абдикирала, а обществените структури имащи отношение към медиите са анемични.

Най-младата, но най-бързо набираща сила е медийната групировка на Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, но всъщност конците дърпат банкерът Цветан Василев и Ахмед Доган.

Другият голям конкурент до скоро беше ВАЦ Медия груп, която притежаваше двата всекидневника „ 24 часа” и „Труд”, седмичника “168 часа”, няколко второстепенни вестници и списания, печатница “София” и разпространителската фирма “Стрела”.

ВАЦ Медия груп и “БГ Приватинвест” скоро обявиха, че са подписали споразумение за продажба на групировката. Според споразумението, освен двата всекидневника „ 24 часа” и „Труд”, новият собственик придобива и седмичника “168 часа” и останалите активи. Партньори в инвестицията са Любомир Павлов, създател на проекти като вестник “Експрес” и ТВ7, Огнян Донев и Христо Грзев. Сделката не е приключила окончателно, защото се води  съдебен спор между Донев и Грозев, за когото има съмнение, че е извършил фиансова некоректност. Основният инвеститор е Огнян Донев.

Защо му е на Огнян Донев да купува вестници – въпрос зададен му от жрналистката Бенова?

„Не беше допустимо други да купят вестниците. Степента на концентрация в медиите е достатъчно висока. И за да се гарантира свободата на словото и плурализма на мненията в България, е подходящо тези два ключови вестника – „Труд” и „ 24 часа “, да не бъдат присъединени към някои от съществуващите медийни групи. Не съм специалист на медийния пазар, но степента на концентрацията е очевидна и е широко дискутирана в самите медии. Може да звучи високопарно, но имах възможността да се противопоставя на тенденцията за монополизиране на българския медиен пазар и по-специално на печатните медии. Това, което се случва в момента – споровете около разпределението на собствеността в бившата ВАЦ пречи, но не толкова в икономически план, а по-скоро в психологически.

Не е толкова трудно да се види, че един седмичник, два ежедневника и две телевизионни програми съвсем едностранчиво отразяват случая и подкрепят една от спорещите страни”. Огнян Донев има предвид медийната групировка Кръстева – Пеевски и очевидно знае, че с тях ще се води война.                                                                                  Похвални са намеренията на Огнян Донев но те са все още само намерения.

Дългогодишните главни редактори на вестниците “Труд” и “24 часа” Тошо Тошев и Венелина Гочева са отстранени по познатия начин – издигат ги. Стават членове на издателския борд на двата вестника, а шеф на борда е Любомир Павлов, който е и акционер в дружеството. Години наред издателят ВАЦ търпеше незаменимите главни редактори въпреки, че двата вестника западаха прогресивно и тиражите им намаляха в пъти.

Рано или късно ще стане ясно какво е разпределението на собствеността на вестниците “Труд” и “24 часа”, както и върху активите на ВАЦ. Към досегашните слухове, че крайният клиент ще е пак някоя задгранична фирма на Цветанов – Пеевски, се добави и нов – че зад сделката стоят капитали на групировката ТИМ.

Но едно е съвършено ясно, който и да е, някой е извадил много пари, доста повече, отколкото реално струват двата затихващи вестника.

За такава сделка може да извади пари само някой от политически амбиции, или който харчи лесно спечелени или дадени му пари.

За сега не се знае кои и колко са играчите в тази медийна игра, но този въпрос скоро ще се изясни – наближават избори, тогава се разкриват картите.

А сега да преминем към другата основна медийна групировка, Кръстева – Пеевски, където дори се знае кой им „дърпа конците”!

Четвъртък, ранен следобед. Вниманието на пешеходците по булевард “Витоша” е привлечено от двама мъже, които излизат от близко заведение. Плътно ескортирани от въоръжените си бодигардове, двамата се качват на бронирани лимузини. Те са били паркирани на забранената за движение на коли “Витоша” посред бял ден, което говори достатъчно за самочувствието им – никой не може да ги глоби.

Човекът с костюма и вратовръзката е Цветан Василев – съсобственик и шеф на Корпоративна банка, с интереси и в недвижимите имоти, пътното строителство и застраховането, а от известно време участва в издателския бизнес. Партньорът му е Делян Пеевски – депутат от ДПС, ковчежник и дясна ръка на лидера Ахмед Доган. Свързват ги общите им интереси в политиката и медиите. Цветан Василев на практика контролира “Нова българска медийна група”, а Делян Пеевски е неформален управител на пресгрупата, в която влизат вестниците “Монитор”, “Телеграф”, “Политика”, “Уикенд”, “Меридиан Мач”, “Засада” (преди “Експрес”) и великотърновският “Борба”, няколко телевизии, електронни сайтове и др., на повечето от които официално собственик е неговата майка Ирена Кръстева.

Този политико-бизнес-медиен кръг беше оформен по време на тройната коалиция с цел да се предотврати идването на ГЕРБ на власт. Тогава банката на Цветан Василев пое обслужването на почти цялата енергетика и държавните структури, които се намираха предимно под контрола на ДПС. В отплата, вестниците от пресгрупата на Кръстева – Пеевски се хвърлиха в открита предизборна защита на тройната коалиция и яростно атакуваха най-големия им политически враг – ГЕРБ.

Въоръжена с вестниците и с достъп до политическите решения, към края на кабинета “Станишев” групата около Корпоративна банка беше натрупала финансова мощ и възможности да прокарва пред очите на всички неизгодни за данъкоплатците решения. Най-фрапиращият пример беше почти осъществения бартер със сградите на Националната агенция по приходите, по който три от сградите на данъчните, замалко щяха да станат собственост на фирма от обкръжението на Корпоративна банка. След изборите одобрената от предишния Министерски съвет сделка беше отменена.

Към края на Станишевото управление се оказа, че в Корпоративна банка са концентрирани 35% от депозитите на най-големите държавни компании – 420 млн. лева, което представлява близо една четвърт от всички депозити и е значително повече от собствения й капитал.

Очакваше се, че след смяната на политическата власт в България, държавата ще оттегли депозитите от банката, но това не се случи.

За една нощ медийната група на Василев – Пеевски (Доган) стана по-голям политически подръжник на новото правителство на ГЕРБ от пресцентъра на Министерския съвет. Непроменено, позитивно и безкритично остана отношението на медийната група към ДПС и президента Георги Първанов.

Защо и как държавата при управлението вече на ГЕРБ продължава да подкрепя медийната група, свързана с Ахмед Доган, тепърва ще се изяснява, но вече изплуват контурите на вероятна сделка: медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт.

Сигурното на този етап е, че кръгът от фирми около Корпоративна банка е добре поставен и в новата власт, а контролираните от тях вестници се използват като инструмент за прокарване на политически и бизнес интереси. Най-пресният пример е спечеления в началото на април договор за застраховане на ТЕЦ “Марица-изток 2″ от дружеството “Виктория”, чийто председател на надзорния съвет е Цветан Василев.

В средата на март вестниците “Монитор” и “Телеграф” излязоха със заглавия на първа страница “Октопод в енергетиката”. Мишена на двете публикации беше застрахователната компания “Алианц”.

Публикациите излизат ден преди да бъде решено кой ще спечели една от големите обществени поръчки в енергетиката – тази за застраховане имуществото на “ТЕЦ “Марица-изток 2 и победител е дружество “Виктория”.

Във всички сделки Цветан Василев не участва директно, а чрез свързани помежду си дружества, някои от които с офшорна регистрация.

„Убий конкуренцията с вестник” – мотото на медийната групировка!

Голяма медийна сила е съсредоточена в лагера Василев, Кръстева – Пеевски, Доган. А имат и мълчаливото толериране от правителството. И ето как се отплащат :

Журналисти, работещи за Пеевски, неколкократно се оплакват, че им се налага жестока цензура. След идването на новата власт, им е забранено да пишат материали срещу Бойко Борисов или който и да е от управляващите.

В писмото си до Razkritia.com източник от медийната групировка твърди, че в продължение на няколко години Делян Пеевски и Кръстева са стопирали всяко разследване, касаещо злоупотреби за милиони, свързани със структурите на БСП и ДПС. Двамата шефове са принуждавали главните редактори да се отчитат пред тях всяка вечер с материалите, които предстои да бъдат публикувани в конкретното издание. По този начин десетки разследвания за източване на европейски фондове, публикации, свързвани с тайни партийни каси, били унищожени.

Преди да дойде Бойко Борисов на власт, Делян Пеевски буквално не разрешавал да се споменава името му, като бил назоваван само и единствено „столичния кмет”. След като ГЕРБ спечелил изборите, Пеевски обърнал монетата и забранил да публикуват дори негови снимки, на които е намръщен.

Ще следим отблизо дали има симбиоза между Борисов и Василев-Доган.

В медийния бизнес има още една група, можеби най-голямата по брой и обем – т. н. Жълта преса. Към нея принадлежат двата седмичника с най-голям тираж – общо около 450 хиляти -”Уикенд” и “Шоу”, които са придобили голяма популярност сред българските читатели. Повечето от другите издания са от категорията на “еднодневките”. Но и те имат своето място на пазара, особено при утвърждаващата се пазарна икономика. Ето какво казва един известен бизнесмен:

„Всеки, който има желание, нека да опита. Не трябва да ограничаваме по някакъв критерий стопанската инициатива. Всеки може да прави със собствените си пари каквото иска. Хора откриват магазин, той не върви, затварят го. Много дълго време българите нямахме възможност за инициатива, сега ни е предоставена. Има достатъчно много и печатни издания, и електронни медии, радиа, телевизии. Множествеността е основна форма на плурализма, а тя гарантира и свободната инициатива”.

Свободата на словото очевидно реално съществува само в жълтата преса макар, че е сериозно деформирана и в повечето случаи се е  превърнала в слободия. Влиянието на жълтата преса върху медийната среда у нас с изключение на “Уикенд” и “Шоу” е ограничено.

Медийната война в България тепърва ще се разгаря и ще се води основно между двете групировки, начело на които стоят олигарси, в десятката на най-богатите в България – Цветан Василев и Огнян Донев.

Борбата ще е жестока, защото и двете страни влагат много милиони в един бизнес, който в същност не е печеливш, но чрез него се решават големи стратегически икономически и политически цели.

http://razuznavane.com/?p=857

НОВИТЕ МЕДИЙНИ ОЛИГАРСИ – КРЪСТЕВА & ПЕЕВСКИ И БАНКЕРЪТ ЦВЕТАН ВАСИЛЕВ

 

ТОВА СА МЕДИЙНИТЕ ОЛИГАРСИ, КОИТО МОНОПОЛИЗИРАТ МЕДИЙНИЯ ПАЗАР С ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ.

„ НИЩО, КОЕТО НЕ Е ОПИСАНО, НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО”” тази древна мисъл ни даде повод да опишем жалкото състояние на българските медии, защото всичко се е случвало и продължава да се случва и затова трябва да се опише!

Когато човек прочете доклада на американското посолство в София от 2009 г. за състоянието на българските медии, който УИКИЛИЙКС помести в сайта си разбира, че американците всичко са видели и вярно описали, защото точно така се е случвало.

Трагичното е не само защото това се е случило, или затова, че и сега се случва.

Трагично най-вече е затова, че тези, които трябва да се замислят сериозно и да предприемат нещо, съзнателно се правят, че не го виждат. Убедете се сами!

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВпредседател на Съвета за електронни медии казва:

“Колкото и да изричаме някакви имена, в момента те не извършват незаконни действия. Ето, г-жа Кръстева е тук, може да я порицаваме, но тя не прави нищо незаконно”.

Според Лозанов, Кръстева може да бъде порицавана морално и не е работа на регулаторните органи да се намесват.

Наистина, какво общо има Съветът за електронни медии с морала на медиите? Господин Лозанов се прави, че не вижда големите проблеми на българските медии, които американците са видяли много добре и описват в своя доклад.

А той носи обидно заглавие: „БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ – ЛИПСА НА ПАРИ И МОРАЛ”.

В него се казва: „Сред доминиращите играчи е новосформираният конгломерат „Нова българска медийна група“, за която се твърди, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и телевизия, както и че планира да си купи още една. Собственикът на групата – Ирена Кръстева, доскоро е била на служба, от която няма как да е спечелила средствата, необходими за такава инвестиция”.

Колко по-ясно да се изрази един посланик, за това, че сделката на Ирена Кръстева с купуването на голямата част от националните български медии”намирисва” и при това  меко казано!

В доклада пише кой е големият проблем на българските медии:

„Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора. Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват определени новини, за да публикуват пропагандни материали под формата на новини и не поместват информации, които не се харесват на спонсорите им. Корупцията в медиите очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество.“

Ето това са последиците от сделката на Кръстева, която според вас г-н Лозанов „не прави нищо незаконно”.

Тази голяма медийна сделка се извършва от играчи, които стоят зад гърба на Кръстева и Пеевски и им дърпат конците. Целта им не е печалба. Тези „кукловоди” съзнателно превръщат българските медии в просяци и те да бъдат спасителните „спонсори”.

Но това, че те налагат своето влияние – влиянието превръщат във власт, а властта – в пари, тава не се ли вижда от вас господин Лозанов и съвета, който ръководите.

Прокуратурата и тя си е измила ръцете, когато през юни 2009 година обяви, че „парите, с които Ирена Кръстева придоби куп медии са чисти, а собственичката им няма никакви задължения към държавата под формата на данъци и осигуровки”.

Новият собственик на огромната сграда на “ИПК Родина” , която стои много години недовършена на престижното Цариградско шосе е Акционерното дружество на медийната групировка “Обединени български вестници”.  Неин мажоритарен собственик е “Си дивелъпмънтс” на Ирена Кръстева и банкера Цветан Василев.

„И журналистите обобщават с често тиражираното клише:

„Въпреки всички скандали около името й, Ирена Кръстева вече е фактор на медийния пазар с водеща роля”.

Наричат я новата медийна „императрица”, а и тя се държи като такава.

Проследихме пътя на „медийната императрица” Ирена Кръстева:

Започнала е като коректорка в издателството на БАН през 80-те години и там работи дълго време. В началото на 1990 г., с настъпилите политически промени у нас, тя напуска издателството и твърди, че е започнала работа в частна фирма.

Неочаквано за всички, Кръстева се озовава начело на държавното дружество “Олимпика” ЕАД, под чиято шапка са много апетитни спортни обекти, включително известната зала “Универсиада”.

Името й бързо попадна в медиите, защото веднага извършва много съмнителни корупционни сделки със спортни имоти, между които негласната приватизация на зала”Универсиада”, като облагодетелства фирма на царския любимец Лучано.

Назначението й в”Олимпика” ЕАД е станало по линия на НДСВ, от Лучано и близката на Кръстева царска говорителка Галя Дичева.

Тя и синът й Делян Пеевски са изявени активисти на НДСВ, Делян е председател на младежката организация. От там тръгват царските им облаги.

През февруари 2002 г. Кръстева е издигната отново по линия на НДСВ.

След като Лучано става спортен министър, от благодарност той я назначава на апетитната длъжност изпълнителен директор на Спортния тотализатор, въпреки острите реакции и шумни протести в жълтата партия.

По същото време в НДСВ се вихри още един скандал със другия член от фамилната двойка. Съвсем неочаквано синът на Ирена Кръстева, Делян Пеевски – едва 21 годишен, е назначен за парламентарен секретар на транспортното министерство. Като добавка, той получава ръководния пост на директорския борд в пристанище Варна. Сред голяма част от активистите на НДСВ има остра негативна реакция, но Симеон мълчи и не реагира.

След 2005 г., когато приключва ерата Сакскобургготски и НДСВ слиза от властта, Кръстева е снета от шефското място на спортния тотализатор. Освбоден е и синът й Пеевски от всички постове, които е получил по време на Симеоновото правителство. А ето баланса на мйка и син за този период:

Проверка на “Капитал” показа, че Ирена Кръстева е придобила три апартамента в София, което от заплата не е възможно, а официален бизнес няма.

Само от имотната декларация на Пеевски става ясно, че за три години (2002 – 2004) той е придобил три луксозни имота в столицата, сред които мезонет в кв. “Павлово”, друг апартамент в центъра на София и къща с двор в Бояна.

Съседи на Пеевски разказаха, че той бил почитател на марката “Порше”, а в автопарка му имало и чисто нов джип “Кайен” и спортен автомобил от същата марка.

Активите на майката и сина надхвърлят няколко милиона лева и то само за един кратък период.

Следвайки линията „винаги с властта”и притежавайки всички необходими лични качества за нагаждане и докарване, Ирена Кръстева и синът й Пеевски вече са в орбитата на ДПС. Доган и партията му са във властта и са пуснали дълбоки корени и в държавното управление и търсят българско участие за параван на партията.

Кръстева и синът й имат солиден опит, особено в „задкулистните игри” и далаверите, натрупали са и не малко състояние, създали са полезни връзки – те са точните кадри за кръга на Доган.

Пеевски е представител на онова поколение политически кариеристи, които ДПС привлича от различни партии. Първи и най-емблематични в този процес бяха бившите ключови фигури, но прогонени за далавери от СДС Христо Бисеров и Йордан Цонев.

Въпреки, че не отговаря на изискванията за следовател, “по изключение” Делян Пеевски е назначен на работа в Националното следствие. Шефът на службата Ангел Александров, който е приятел на Доган, не може да откаже тази услуга, Соколът да има още един верен човек в следствието.

От тогава, Пеевски минава изцяло под крилото на Ахмед Доган и прави бърза кариера в ДПС.

Непонятно за много, включително и за активистите на етническата турска партия, от квотата на ДПС Пеевски получава поста заместник министър при Емел Етем. В министерството на бедствията и авариите той  отговаря за Държавния резерв, както го наричали” кешовата” служба и веднага започва да врежда фирмите от кръга на Доган.

Намесва се и в една от най-големите и проблемни фирми – “Булгартабак”, към която големи апетити пораждащи остри противоречия и сблъсъци, имат асове от лобитата на БСП.

Пеевски е обвинен, че е притискал шефа на “Булгартабак” Христо Лачев да сключва сделки с точно определени фирми от догановия кръг.

Този сблъсък на икономически интереси съвпада с големия скандал на бившия министър Румен Овчаров, който с риск на кариерата си се хвърля да спасява приятеля си – олигархът Красимир Георгиев, задържан в следствието за пране на пари в големи размери.

Овчаров, неговата дясна ръка в министерството – зам.министър Корнелия Нинова, началникът на Националното следствие Ангел Александров, и Пеевски са освободени.

Покрай този голям скандал, който едва не свали правителството на Станишев, в медиите се появяват разкрития за големия брой имоти, придобити за кратко време от Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Те обаче не се оказват достатъчни за сезиране на прокуратурата и комисията “Кушлев”.

Нещо повече – под натиска на ДПС и Доган премиерът Станишев възстановява Пеевски на поста зам.-министър, което определено говори за силните позиции на Доган в управлението на ”тройната коалиция”.

Въпреки всички скандали около майката и синът, в началото на 2007 г.  Ирена Кръстева пристъпва към закупуването на първите вестници. Чрез “Нова българска медийна група” от Петьо Блъсков, тя купува вестниците “Монитор”, “Телеграф” и “Политика”.След това чрез същото дружество се сдобива с “Меридиан мач”.

В сделката с вестник “Експрес” и тв-каналите “Тв7 ” и “Спорт 7″ Кръстева участва с друга фирма – “Краун Медиа” ЕАД.

Ето и фирмите от „обръча”, зад които стоят банкерът Цветан Василев и Ахмед Доган – „кукловодите”:

Нова Българска медийна група холдинг” АД с едноличен собственик Ирена Кръстева. Синът й Делян Пеевски се води изпълнителен директор на холдинга.

Краун Медиа” ЕАД.

Дружеството притежава вестник “Експрес” чрез издателя “Експрес БГ” АД, както и “Спорт 7″ АД и “ТВ 7″, собственици на едноименните тв-канали. В “Спорт 7″ на последното общо събрание на акционерите като представител на “Краун Медиа”ЕАД се явява Ирена Кръстева с 99% от акциите, а останалият 1% принадлежи на “Краун Медиа Лимитед” – дружество с регистрация в Англия, чийто представител е Любомир Павлов – известен като „Любо пъпката”. Той се води и като техен представител в Търговския регистър. Кръстева присъства и в директорските бордове на всички тези медии.

Групировката “Си Ди Дивелопмънтс”, притежава 86% от ИПК “Родина” и участва чрез две свои фирми “Балканска медийна компания на Ирена Кръстева с 50% и Цветан Василев чрез фирмата си “ТЦ-ИМЕ” АД – Технологичен център – Институт по микроелектроника АД, също с 50%. Според някои източници, Василев е прехвърлил своя дял от ИПК”Родина” на Кръстева и тя е едноличен собственик.

Няколко думи за Цветан Василев. Той притежава 51% от Корпоративна Търговска Банка АД и е основен фактор за бързото израстване на Кръстева и Пеевски като крупни медийни фигури и олигарси, но с благословията на Доган.

Състоянието на Василев се оценява на близо 400 милиона лева, направено предимно при управлението на Иван Костов.

Бизнесменът – банкер е личен приятел наЕвгени Бакърджиев, който го свързва сМайкъл Чорни. Така се оформя един „триъгълник”, където се разиграват много пари.

Известно е, че Чорни е изгонен от България, като „заплаха за националната сигурност” и мафиот, но това не му пречи да прави големи и печеливши сделки и да поддържа връзки на високо равнище – Иван Костов, Богомил Бонев, Спас Русев и други..

След забогатяването си Цветан Василев минава изцяло в лагера на Ахмед Доган и става един от най-приближените му и доверени приятели.

За връзките на Василев на високо ранище говори факта, че Корпоративна търговска банка и сега държи голяма част от активите на държавните фирми, въпреки че е сравнително малка и от депозитите им печели десетки милиони.

Василев и банката му са тясно свързани с медийната група на Ирена Кръстева, за която е характерно, че от върл противник на Бойко Борисов, сега е една от най-безкритичните към властта. Тази нова тактика вероятно се внушава от банкера Цветан Василев.

След последните парламентарни избори и обособената управляваща “тройна коалиция” – БСП, ДПС и Атака, целият огън на мощната медийна групировка е насочена срещу Бойко Борисов и ГЕРБ. Начело на тази медийна война e TV7, начело с политическия хамелеон Бареков.

Изданията на медийната група на Кръстева не членуват в Съюза на издателите в България и не са подписали Етичния кодекс на българските медии.

Експанзията на медийната група на Кръстева-Пеевски  продължава.

“Нова порция медии напазарува бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски”, съобщи Frognews.bg. Закупените вестници са Черноморски фар и бургаският Фактор, а към тях се прибавяла и Фар ТВ.

ДПС се окопава медийно достатъчно навреме преди изборите догодина, твърдят запознати със ситуация в Бургас.

Делян Пеевски вече е пълновластен господар на над 80 процента от пазара за разпространение на вестници, като е сложил ръка върху две от най-големите фирми в бранша – „Прес” ООД и „Братя Герини”. Под контрола на Пеевски вече са и други мастодонти в бранша като „Близнаци”, „Оларт”, „Сенатор”, „Комекс”, „Национална дистрибуция”. С новата сделка той контролира почти напълно търговията с вестници и може да решава кое издание да се появи на павилиона и кое не.

В медийните среди се говори, че Пеевки-Кръстева навлизат сериозно и на пазара на интернет издания у нас, за да разширят аудиторията си при спадащите читатели на вестниците.

Сайтовете за икономическа информация и статистика еcon.bg и stat.bg вече са собственост на Ирена Кръстева и нейния син – Делян Пеевски. Създаденият през 2001 г. еcon.bg предлага специализирана информация и разполага с каталог от 130 хил. български фирми. Stat.bg е създаден през 2002 г. и предлага статистическа макроикономическа информация.

Цветан Василев и Делян Пеевски превърнаха търговията с влияние в норма за медиите, както и използването им за разчистване на сметки с бизнес конкуренти. Търговията с влияние, която прилага групировката Кръстева-Пеевски е винаги в техен интерес, в интерес на банкера Цветан Василев, на Доган и ДПС.

Ето какво пише малкото останала независима българска преса:

Трескавото изкупуване на вестници, телевизии, сайтове и фирми, които разпространяват пресата на медийната група Кръстева – Пеевски, зад които стои Корпоративна банка и ДПС, няма нищо общо с медийния бизнес у нас.

Вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици.

Търговията с влияние се превръща в норма на поведение за все по-голяма част от българския медиен пазар. Странното е, че в България на тези процеси се гледа като на нещо обичайно и приемливо, а единствените притеснения за съдбата на медиите идват от външни анализатори като “Репортери без граници”. В техния последен доклад за България пише:

“Новите магнати виждат медиите само като начин за по-нататъшно лично обогатяване чрез възможностите, които те предлагат за влияние и изнудване. Новите медийни собственици сега са част от привилегирования медиен eлит”.

Край на Първа част.

 

http://razuznavane.com/?p=814

19 април 2013

Детски стаи от различни краища на света

 

Проектът „Къде спят децата“ на английския фотограф Джеймс Молисън показва леглата на деца от различни точки на света – Кения, Сенегал, Китай, Индия, САЩ и др.

Разликите са потресаващи. От една страна, виждаме момиченце от Токио, чиято майка харчи по 1000 долара на месец за дрехите й, а от друга син на бедуински овчар, който спи с козите навън. Непали от Индия пък работи в кариера за добив на гранит от 3-годишна възраст.

From a teahouse for geishas-in-training to a hut in the Amazon, a book captures the diversity of kids'-room interior design

11-year-old Joey, who killed his first deer when he was seven, lives in Kentucky with his family.

On the heels of my recent homage to where children read and learn comes a curious look at where they sleep. That's exactly what Kenyan-born, English-raised, Venice-based documentary photographer James Mollison explores inWhere Children Sleep—a remarkable series capturing the diversity of and, often, disparity between children's lives around the world through portraits of their bedrooms. The project began on a brief to engage with children's rights and morphed into a thoughtful meditation on poverty and privilege, its 56 images spanning from the stone quarries of Nepal to the farming provinces of China to the silver spoons of Fifth Avenue.

"From the start, I didn't want it just to be about 'needy children' in the developing world, but rather something more inclusive, about children from all types of situations. It seemed to make sense to photograph the children themselves, too, but separately from their bedrooms, using a neutral background." — James Mollison

Perhaps most interestingly, the book was written and designed as an empathy tool for nine- to 13-year-olds to better understand the lives of other children around the world, but it is also very much a poignant photographic essay on human rights for the adult reader.

7-year-old Indira works at a granite quarry and lives in a one-room house near Katmandu, Nepal, with her parents, brother and sister.

4-year-old Jasmine has participated in over 100 child beauty pageants and lives in a large house in the Kentucky countryside.

4-year-old Romanian boy who shares a mattress with his family in the outskirts of Rome.

8-year-old Justin plays football, basketball and baseball. He lives in a four-bedroom house in New Jersey.

Alyssa lives in a small wooden house with her family in Appalachia.

8-year-old Ahkohxet belongs to the Kraho tribe and lives in Brazil's Amazon basin.

9-year-old Dong shares a room with his parents, sister and grandfather, growing rice and sugar cane in China's Yunnan Province.

9-year-old Delanie aspires to be a fashion designer and lives with her parents and younger siblings in a large house in New Jersey.

9-year-old Tsvika and his siblings share a bedroom in an apartment in the West Bank, in a gated Orthodox Jewish community known as Beitar Illit.

9-year-old Jamie shares a top-floor apartment on New York's Fifth Avenue with his parents and three siblings. The family's two other homes are in Spain and the Hamptons.

10-year-old Ryuta is a champion sumo-wrestler living in Tokyo with his family.

12-year-old Lamine sleeps in a room shared with several other boys in the Koranic school in their Senegalese village.

14-year-old Irkena is a member of the semi-nomadic Rendille tribe in Kenya and lives with his mother in a temporary homestead in the Kaisut Desert.

14-year-old Prena is a domestic worker in Nepal and lives in a cell-like room in the attic of the house where she works in Katmandu.

14-year-old Erien slept on the floor of her favela abode in Rio de Janeiro until the late stages of her pregnancy.

15-year-old Risa is training to be a geisha and shares a teahouse with 13 women in Kyoto, Japan.

Mollisey is represented by MAP and Flatland Gallery, and published by Chris Boot.

Where Children Sleep is reminiscent of Peter Menzels's voyeuristic tours of the world through people's diets and possessions, and JeongMee Yoon's look at the conditioning of children's gender identity through the color schemes of their bedrooms. The book's glow-in-the-dark cover, a la Radioactive, is a wonderfully playful cherry on top.


This post also appears on Brain Pickings.
Images: Courtesy of James Mollison via The New York Times

ООН с резолюция срещу събарянето на антифашистките паметници

  ООН прие резолюция срещу героизирането на нацизма. В нея изрично се осъжда оскверняването и събарянето на монументи, в памет на хората, ко...