Защо мъжете умират по-рано от жените

Успех

1. Най-добрият начин „да си го върнеш” на някой е просто да му простиш.
2. Подхранвай мечтите си редовно и за съмненията ти няма да остане място.
3. Тъгата гледа в миналото ти, притеснението гледа около теб, а вярата и надеждата ти гледат нагоре.
4. Да стоиш по средата на пътя е опасно. Има вероятност да бъдеш съборен и от двете страни.
5. Думите са прозорците към сърцето.
6. Не е толкова трудно да направиш планина от една къртичина… просто започни да добавяш малко пръст.
7. Успешният брак не означава да намериш точния човек… означава да бъдеш точния човек.
8. Великият дъб някога е бил просто малко семенце лежащо в земята.
9. Да простиш е като да освободиш затворник… и после да разбереш, че този затворник си бил ти.
10. Няма проблем в това да сядаш на „гърнето с оплакванията” от време на време. Но не забравяй да го измиваш добре след като станеш от него.
11. Ще забележиш, че костенурката успява да направи нещо само когато си извади главата извън черупката си.

Щях да чистя тоалетните в Microsoft

Един безработен кандидатства за работа като чистач на тоалетните в Майкрософт. Шефът на човешки ресурси го вика на интервю, а след това му организира изпит, като го кара да отпуши една тоалетна.
След изпита му казва:
Назначен си, дай ми email-а си и ще ти изпратя формулярите, които трябва да попълниш, както и датата и часът, когато да дойдеш на работа.
Човекът отчаяно му отговаря, че няма компютър, нито e-mail.
Шефът на човешки ресурси му казва, че съжалява, но след като няма email, това означава че не съществува във виртуалното пространство, а след като не съществува, не можа да получи работата.
Човекът излиза отчаян, без да знае какво да прави, само с 10 долара в джоба. Тогава той решава да отиде в супермаркета и да купи 10 кг ягоди.
След това тръгва от врата на врата, за да продаде ягодите и така за по-малко от два часа удвоява капитала си. Така повтаря тази операция три пъти и се прибира с 60 долара в джоба.
Така, осъзнава, че може да продължи по същия начин. Започва все по-рано да излиза от къщи и да се прибира все по-късно и така утроява и учетворява парите си всеки ден.
Малко след това си купува ръчна количка, после камион и след известно време се оказва на чело на малка флотилия на камиони за доставки.
След 5 години
Човекът вече е собственика на една от най-големите мрежи за дистрибуция в САЩ.
Тогава той се замисля за бъдещето на семейството си и решава да сключи застраховка живот. Обажда се на застраховател, избира си план и когато разговорът наближава края си, застрахователят го пита за e-maila му, за да му изпрати офертата.
Тогава човекът му казва, че няма email! Интересно, казва му застрахователят, нямате email, а сте успял да построите тази империя, представете си къде щяхте да бъдете сега, ако имахте email.
Човекът се замисля и отговаря: Щях да чистя тоалетните в Microsoft
Поука 1 от историята:
Internet не може да оправи живота Ви.
Поука 2 от историята:
Даже и да нямаш email, ако работиш много можеш да станеш милионер.
Поука 3 от историята:
Прочете това по интернет, което значи, че по-вероятно да станеш чистач на тоалетни, отколкото милионер!
А поука 4 от историята:
Всеки сам да избере пътя в живота си, дали да си направи е-мейл, за да чисти тоалетните в Майкрософт, или да изгради империята си използвайки ума и находчивостта си!
Отивам да продавам ягоди...

20 сигурни признака, че никога няма да забогатеете!

1. Никога не сте работили в системата на ДС, не сте били партиен или поне комсомолски секретар и нямате роднини които да са заемали такива длъжности.
2. Винаги сте разчитали и продължавате да разчитате на държавата да ви осигури по-добър жизнен стандарт.
3. Редовно гледате новините и се информирате за политическата, и икономическа обстановка у нас и посвета, надявайки се да ориентирате какво точно се случва около вас.
4.Гледате на всички които са по-богати от вас, като на престъпници или поне хора които са ви задължени по някакъв неведом дори и за вас начин.
5. Не сте получавали заплатата си няколко месеца, но въпреки това продължавате да работите за същия работодател.
6. Не познавате кодекса на труда и трудовото законодателство на страната, а ако го познавате то приемате като нещо нормално неговото неспазване.
7. Никога не сте си търсил правата по какъвто и да е повод.
8. Редовно участвате в избирателния процес вярвайки, че това е единствения демократичен начин да промените собственото си положение.
9. Страхувате се, че ще останете без работа и поради това сте съгласни да работите на заплата, която смятате за малка.
10. Заплатата, която получавате не може да обезпечи нормален жизнен стандарт, но въпреки това не си търсите друга работа.
11. Работите три години в една фирма, но не се издигате в йерархията, а заплатата ви едвам догонва инфлацията или даже въобще не е увеличавана.
12. Имате кредити към банките, като сте използвали получените средства за закупуване на собствен дом или някаква покъщнина, или пък техника, но никога не бихте теглили кредит за да започнете собствен бизнес.
13. Никога не сте мислили сериозно върху възможността да започнете собствен бизнес.
14. Имате собствена кола, която използвате веднъж или два пъти седмично или, ако я използвате всекидневно я използвате заради удобството, а не защото ви пести пари.
15. Никога не правите сметка, когато купувате нещо относително скъпо спрямо вашите доходи, дали разходите по него ще са по-големи от очакваните ползи.
16. Не вярвате, че политиците ще се погрижат за вас, но въпреки това очаквате, че те точно това ще направят.
17. Никога не поемате рискове, независимо колко недоволен сте от собствения си живот.
18. Страхът е основната ви движеща сила.
19. Винги сте смятал, че заслужавате повече и че сте неоценен, но никога не сте претендирали да бъдете оценен.
20. Винаги чакате някой да ви забележи и да ви помогне да подобрите живота си и дай боже да забогатеете.

КРАСАВИЦАТА И ПОЕТЪТ (източна притча)

Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала:
— Кажи ми, защо вървиш след мен?
Мъжът отговорил:
— О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!
Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:
— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен. Погледни я, тя върви след мен.
Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица. Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. Свел поглед, той попитал с примирен глас:
— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?
Девойката се усмихнала и отговорила:
— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен. Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен. Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?

Живейте

Никога не мислете за това, което ви липсва, а за онова, което имате.
Живейте в любов и дълбока признателност!
Откажете се от всякаква емоционална привързаност към целите си!
Живейте със съзнателно намерение всеки ден!
Открийте истинската си цел!
Живейте в настоящето!
Винаги подкрепяйте, окуражавайте и вярвайте в себе си!

Ако сте били дете

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.