Творчеството – културна ценност

В изследването на творческото мислене съществуват две основни направления. Едното, чисто психологическо, поставя за основа изследването на самия творчески акт. Другото се стреми да изследва резултатите от творческата изява на разни личности.

Възможно ли е творческия процес да се управлява? Възможно ли е творчеството да е точна наука? Такова е заглавието на една от книгите на Г. Алтшулер – „Творчеството като точна наука”.

Погледната малко по-друг начин въпросът е почти хамлетовски: „да мисля или да не мисля”? След знаменитото – „мисля, следователно съществувам” (изразяващ възторга от осъзнатото предимство на човека над останалия свят, от онова, което носи светлина и знание, изведнъж се оказва: „знам, че мисля, но не знам как мисля...”

Основно място в творческия процес се пада на новите идеи. Източник на новите идеи е определена информация, в това число и почерпената от общуването. Идеите идват от опита или от по-общи теоретически съображения.

„Основи на творческото мислене” е с тематика създаване на нови идеи и тяхното приложение в практиката на всеки човек.

Под „творческо мислене” се разбира не само създаването на нови идеи, а също така разбор и моделиране на проблемната ситуация, пред която е изправен отделен човек, независимо от професията и образованието му (бизнесмен, политик, учен, преподавател и т.н.).

В предлаганият курс се разкриват начините на управление на творческия процес, които се основават на анализ и разбор на осъществени творчески актове. Разкрива се такава технология при която процесът на мислене не е хаотичен, а организиран и управляем. Посочени са основните принципи, (а не конкретни формули и правила), както и множество задачи, част от които от ежедневието ни предлага в доста голямо количество. Чрез тях човек ще се научи не само на управление на мисленето, но и как да преодолява психологическите бариери, като се възползва от вложените в курса задачи.

Томографските изследвания показват, че в нашият мозък (човешкият) няма обособен “център на творчеството”.

Това може би свидетелства, че нашият мозък принципно е настроен за творчество!

За удобствата (или неудобствата), които ни заобикалят, трябва да благодарим (или виним) и склонността на хората към творчество.

Онова, което ни заобикаля почти никога не ни задоволява и вечно търсим нещо ново.

Благо или не творчеството е съществена, ако не и една от най-важните страни на човешкия живот. Това налага тази страна да бъде изучавана и усъвършенствана.

Заветът (завещанието) на Свети Йоан Рилски към неговите ученици

Аз, смиреният и грешният Иоан, който не е сторил никакво добро на земята, когато дойдох в тая Рилска пустиня, не намерих в нея човек, а само диви зверове и непроходими гори. Заселих се в нея сам със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив. Небето ми беше покрив, земята постелка и билките храна. Обаче благия Бог, заради любовта на Когото всичко презрях и търпях глад и жажда, мраз, слънчев пек, и телесна голота, не ме остави, но като благоутробен и човеколюбив баща награди цялото мое лишение с изобилие. Какво да въздам на Господа за всичко, което ми даде. Много са благодеянията Му към мене, тъй като погледна от Своите свети височини към моето смирение и ми даде помощ да претърпя всичко, да претърпя не аз, но силата Христова, която е у мене, защото от Него е всяко добро даване и всеки съвършен дар идва отгоре.
И сега като ви гледам събрани в Господа тук, където, както казах, по-рано човек не обитаваше, а само диви зверове, и като чувам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, ви оставям това мое бащинско завещание, както и плътските родители оставят на своите чеда земно наследство от сребро и злато и друго богатство, та да помните вашия, по Дух Свети, баща и да не забравяте неговото завещание.
Зная, възлюбени в Господа чеда, добре зная, че вие като новоначеващи, още сте неукрепнали в монашеския живот. Не бойте се обаче, защото силата Божия в немощ се проявява. Ето защо намислих да ви напиша това грубо и просто мое завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате духом и телом в Господа и да успявате в добродетелите със страх Божий. Вярвам в моя Бог, на Когото служа от младостта си и усърдно се потрудих, вярвам, че след моето заминаване, тая пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от много пустинни граждани и над нея ще се изпълни написаното: “Чедата на неплодната са повече, отколкото у раждащата.”
Ето защо, моля ви, мои чеда, които събрах в Господа, моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, който заедно с апостола казва: “Заради вас боледувам, докато се отобрази във вас Христос.” Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, нищо да не разорите или да изоставите след моята смърт, но всичко, както написах, точно да изпълните, както се и обещахте пред Бога. А който престъпи или разори нещо от това, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Светия Дух и да няма дял със светиите, които от века са угодили на Бога, но неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда. Да се заличи името му от книгата на живите и да не бъде записан при праведните.
Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна от всякакво злословие, както приехте от светите отци, без да я примесвате с чужди и разни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, но ходете по дадения път. Пазете се внимателно от светските пристрастия и всякога помнете за какво сте излезли от света и защо сте презрели света и което е в света.
Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всяко зло според апостола. Същият го нарича второ идолослужение. Защото богатството на монаха не се състои в сребро и злато, а в съвършено нестяжание и отсичане на волята си и в голямото смирение. Не ви говоря това по заповед, но Христовите заповеди ви напомням. Христос говори на светите си ученици, а чрез тях и на всички, които са се отказали от света: “Не събирайте злато, нито сребро, нито мед” и пр. Златото и среброто са голям враг на монаха и като змия гризат оногова, който ги има. Ако имаме твърда надежда на Бога, Той няма да ни остави лишени от нищо, защото Сам Той говори: “Даже ако майката забравяше своите чеда, аз няма да ви забравя.” И пак: “Преди всичко търсете царството Божие и неговата правда, а всичко друго ще ви се прибави.” Когато в началото дойдох в пустинята, лукавият враг се опита да ме изкуси със сребролюбието: благочестивият цар ми прати много злато. Когато се отказах даже да го видя заради Господа, разбрах, че тая зла хитрост беше от дявола. Не го приех, но го върнах на царя, който го беше пратил, като помислих в себе си така: ако исках да имам злато, сребро или други подобни, защо тогава дойдох в тая страшна и непроходима пустиня, където не намерих човек, освен диви зверове.по тоя начин се избавих от примките на лукавия изкусител, който се стараеше да ме спъне с онова, от което самоволно се бях отрекъл. Заради това и вие не търсете нищо от тия неща; вашият Небесен Отец, преди да Му попросите, знае какво ви трябва.
Също така не търсете да бъдете обичани от земни царе и князе, нито да се надявате на тях, като забравяте небесния Цар, войниците на Когото се записахте да бъдете, както и да воювате не против плът и кръв, но против началника на тъмата в тоя век. И пророк Иеремия ни заплашва, като казва: “Проклет да е човекът, който се надява на човек” и пр. И като изброява разни примери на зли хора, доказва, че е “благословен човек, който се надява на Господа.” “Не говорете какво ще ядем или какво ще пием, или в що ще се облечем, защото всичко това езичниците търсят. Погледнете на небесните птички, че нито сеят, нито жънат, нито в житниците събират, и вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-добри от тях.” Сами (без нищо) излязохте от света, не се връщайте отново нито с тяло, нито с ум, защото никой, както е казано, който сложи ръката си на ралото и гледа назад, няма да влезе в Царството Небесно. И затова апостолът учи: “Миналото да забравяме към предстоящото да се стремим”. Какво значи,чеда мои: “миналото да забравяме” – нищо друго, освен дълбоко да забравяме и никак да не се предаваме на всичко онова, което оставихме и презряхме заради Бога, когато излязохме от света: да се трудим в предстоящия ни подвиг, в който бяхме призовани от Подвигоположника, нашия Господ Иисус Христос, нашия преблаг Бог, Който ни удостои да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и бремето Му леко.
Както ви събра благодатта на Светия дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено – единодушно като гледате само на вечното въздаяние, което Бог е приготвил на ония, които Го любят. Общежителното пребивание е много по-полезно за монасите, отколкото уединението. Мнозина не могат да изпълняват уединения живот, но само твърде малцина, и то съвършените в монашеските подвизи. Общият живот е полезен във всичко, както и отеческите книги ни говорят и учат доста за това. Боговдъхновеният пророк Давид го хвали, като казва: “Ето колко е хубаво и прекрасно е, кога живеят братята наедно.” И друг боговдъхновен църковен песнописец прибавя: “За тия Господ обеща живот вечен.” И самичък нашия Господ Иисус Христос не говори ли със Своите пречисти уста: “Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз сред тях.” А богоносните наши отци за уединения живот казват: “Горко на самия, защото, ако падне, няма кой да го вдигне.” Ето защо, чеда, не пренебрегвайте общежителния живот, който се възхваля от Духа Светаго, чрез пророческите уста, но още повече го закрепете и бъдете като едно тяло в Господа, имащо различни членове – едни представляват главата, която се разпорежда, други – нозете, които работят и носят, трети – другите членове на тялото, та всичко да съставлявате в Господа едно духовно тяло, водено и управлявано от една разумна и словесна душа (в духовен смисъл говорим) и нищо разделено да няма. И когато устрите такова пребиваване и такъв живот в Бога, тогава и Сам Той ще бъде сред вас, като ще ви управлява невидимо със Своята благодат.
Не търсете да сядате на първо място и да началствате, но помнете Оня, Който е казал: “Който у вас иска да бъде най-голям, да ви бъде слуга.” Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония, които Бог ви покаже, тоест ония мъже , които от всички са засвидетелствани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения и които могат добре и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасището на благочестие и на животворящите Христови заповеди. За такива трябва да се търси повече указания от Бога, отколкото да се разчита на свое мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и монашески наставник преподобният Ефрем Сирин, всички почнете да желаете началство и председателство и да станете игумени, наставници, учители, ще разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични за монасите страсти. Тогава ще стане ясно, че го няма Христа сред вас, тъй като Христос не е учител на раздори и несъгласия, но на мир и съединение. Той се моли на Бога и Отца за Своите свети ученици да бъдат едно, тоест единомислени, и не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва така: “Отче Свети, запази ги в Твоето име да бъдат едно, както сме и ние”, и пак: “Не само за тия се моля, но и за вярващите в Мене поради думите им – всички да бъдат едно.” Също така и вие бъдете едно, имайте мир в себе си, защото Христос говори на учениците Си: “Мир ви оставям, Моя мир ви давам.” А какъв е, чеда мои, тоя мир Христов? Сам Христос казва: “Аз ви давам не както светът дава.” Мирът Христов превъзхожда всеки ум. Този мир е оня, за който пророкът казва: “Неговият мир няма граница.” И апостолът ни учи, като казва “Имайте святост и бъдете в мир с всички, защото без това никой не може да види Бога.” Такъв, прочее, мир имайте между себе си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко по Бога, за да не прогонвате благия наш владика Бога.
Ако ли пък се намери между вас някой, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв бързо извадете вън от вашето събрание, та гангрената да не намери тлъстини според апостола и да не се разпространи злото между добрите и като горчив корен да не произрасте високо, и да направи пакост, та мнозина да се осквернят. Злият вълк да не разтрои мирното стадо Христово, защото и такива ще се явят. За тях Христос предсказва, като казва: “Трябва да дойде съблазън, но горко на света от съблазните.” Ето защо, чеда, пазете се от такива и не ги допускащайте да живеят между вас, но ги отстранявайте по-далеч от себе си, както пастирът отстранява краставите овце от чистото стадо.
Като живеете пък заедно заради Господа и един на другиго като носите теготите, не пренебрегвайте и живеещите в уединение и скитащите се в пустините, и във вертепите, и в земните пропасти, за които не беше достоен целият свят, но им помагайте, с което можете, за да ги имате за молитвеници към Бога, защото много може да направи усърдната молитва на праведника.
Ден и нощ се поучавайте в закона Господен, често четете книгите на светите отци и се старайте да подражавате на светите наши отци: Антония, Теодосия и пр., които със своите добри дела просияха като светила в света. Здраво се придържайте о църковните правила, като не изоставяте и не пренебрегвате нищо от онова, което светите отци са установили.
Да не пренебрегвате ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.” Всякога помнете в ума си смъртния час. Така правеха древните пустинни отци и не ядоха напразно своя хляб, и не само хранеха себе си от труда на ръцете си, но и даваха и на търсещите и така не бяха излъгани в своята надежда.
“Добро е, казва апостолът, в благодат да се укрепва сърцето, а не с храна, която не са получили полза ония, които са ходили по тоя път.” Същият казва: “Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, защото чрез него едни, без да знаят, приемаха ангели.”
Новопросветени люде, утвърждавайте своя еднокръвен народ във вярата и го наставлявайте да остави глупавите езически обичаи и лоши нрави, които държи и след приемането на светата вяра. Това прави поради своето неразвитие, заради това е нужно и вразумяване.
Още много има да ви говоря, мои възлюбени чеда в Господа, но не ми е възможно всичко да ви напиша. Предавам ви на Оногова, Който е източник на всяка премъдрост и разум и Който е истински Утешител, Светия и Животворящ Дух. Сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко добро дело.
Сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий вместо мене за наставник и началник, на когото всички сте свидетели, че е достоен да управлява добре по Бога, и единодушно го избрахте за началник, макар той и да не искаше, но от послушание и смирение се подчини на вашата молба. После Бог ще ви посочи кого да изберете.
Аз пък отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги споменавайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, та да намеря милост в съдния ден, тъй като не можах да направя никакво добро на земята и се страхувам от деня на съда и мъките, приготвени за грешници като мен. Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Написа се в 6449 (941) година от сътворението на света, месец март, 25-и ден.
Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, с подписа на своята ръка потвърждавам писаното по-горе.

Отговарят ли българските хотели на звездите си?

Голямото надлъгване с летните почивки започна.
Повечето хотели и ресторанти в България са изрисували на видно място звезди, които трябва да убедят клиента, че при тях всичко е качествено.
В България хотелите и ресторантите имат от една до пет звезди, хижите от един до три еделвайса, плажовете са А, В и С. Категоризацията е задължителна и тя се прави от държавата и общините. Но част от заведенията и хотелите са си сложили звезди, въпреки че още не са категоризирани и не са вписани в регистъра на Държавната агенция по туризъм. Други, едва започнали процедурата за категоризация, вече се рекламират с желания брой звезди по туристическите изложения.

Не са малко местата за нощувка, в които уж всичко е наред с категоризацията, имат си изискваните помещения, басейни, легла, има градина, нощни лампи, завивки, кърпи и т.н., но когато се запътиш да поплуваш в басейна, се оказва, че той е с размера на локва, колкото да си потопиш краката, стаите са тесни, няма телевизор, банята е като кутийка, има само една кърпа на легло и т. н.

Ако пътува човек в чужбина, може да попадне в хотел, където всяка вечер ще намира примерно бонбон върху възглавницата си и всяка сутрин – вестник пред вратата. Примерно в Китай в хотел с 5 звезди могат да те изненадат всеки ден с различна картичка с животно от китайския зодиак с фъншуй пожелание. Това са част от елементарните похвати на добрата практика за ухажване на клиента.
Броят на звездите на хотелите у нас за съжаление често не гарантира на клиента обслужване и околна среда на ниво.

Как лъжат потребителя

Когато пътува или отива на почивка, средният българин е свикнал по броя на звездите да се ориентира горе-долу какво ще получи към леглото като услуга. За българското Черноморие българите имат някаква традиция или се информират от приятели къде е евтино и хубаво. Но мнозина шарят из Интернет, търсейки да резервират места и хванат добри цени за почивката. Лъскавите снимки и изписаните звезди на хотелите на място се оказват нещо различно. Подвеждаща информация пускат не само собствениците на апартаменти, къщи, семейни и хотели със звезди, но и туроператорите, предупредиха от Държавната агенция по туризъм. Затова в Интернет страницата на агенцията е достъпен регистърът на хотелите с категория, телефон за връзка и с фирмата собственик или наемател.
На сайта има данни за заличените туроператори, както и списък на туроператорите, които работят. Така човек може да провери дали дадена туроператорска фирма е регистрирана. Масово фирми без офиси и регистрация предлагат екскурзии, предупреждават от агенцията.

Всяка държава има собствени изисквания за категоризирането на обектите. Няма общоевропейски правила и засега не се обсъжда да се въведат, обясни Рилка Кандиларова, началник управление “Категоризация на местата за нощувки и хранене” в Агенцията по туризъм.

Тези фамилни хотели също претендират за 2 звезди. Снимка: Светослава Банчева

Всички подове, стени, тавани и елементи от обзавеждането трябва да бъдат изправни, без следи от замърсяване и захабяване, пише в действащата наредба за категоризиране.
Но в момента категоризацията на хотелите е безсрочна – тоест, когато един хотел получи своите 3 или 4 звезди, няма повторно категоризиране след няколко години.
Ако един 4-звезден хотел, обновяван преди 7 години, се сравни с нов хотел, построен преди 1-2 години, той няма да отговаря по комфорт на него, въпреки че има същия брой звезди. Обща е констатацията, че българските хотели не се поддържат.
Ако оставим категорията им да е безсрочна, нивото им ще падне, обясни Кандиларова. Например в Турция, големия конкурент на България в областта на туризма, хотелите са много добри и поддържани. В Гърция са овехтели, но за тях полагат грижи и имат огромни поддържани градини.
Практиката у нас показва, че при безсрочната категоризация, веднъж минали ли са процедурата за категоризиране, собствениците спират да инвестират в хотелите.

Какви са изискванията за 1,2,3,4 и 5 звезди?
Ето какво изисква действащата наредба за категоризиране:

Хотел 1 звезда

В него задължително трябва да има места за паркиране или гариране, асансьор, ако сградата е над три етажа. Трябва да има универсална инвалидна количка, автомат за почистване на обувките и четка за почистване на пясък за летните хотели. Долу във фоайето специално табло трябва да информира всеки ден за температурата на въздуха и морската вода или за снежната покривка за зимните хотели. Във фоайето трябва да има телевизор, метална каса, телефон, компютър. План-схема на обекта е задължителна. Единичните стаи трябва да са най-малко с площ 9 кв. м. , а двойните - 12 кв. м. Ако има балкон - стаите могат да са с 10% по-малка квадратура.
Леглото трябва да е не по-малко от 1 на 2 метра, да има шкафче и нощна лампа с насочваща светлина. В гардероба трябва да са закачени по три закачалки на легло, да има обувалка, четка за дрехи и обувки. Душът в банята да е със завеса, хавлиените кърпи трябва да са по две на легло, да има кутия с тоалетна хартия и дезодорант. Задължително трябва да се зарежда пакетиран или течен сапун, като за тази категория шампоанът не е задължителен. Подмяната на спалното бельо трябва да става на 3 дни, а стаите и сервизните помещения да се почистват всеки ден. Длъжностните лица да бъдат с униформено облекло. Туристът трябва да може да получи информация за разписанието, маршрутите и тарифите на транспортните средства, работното време на културно-историческите и търговските центрове, за културните мероприятия. Хотелът да предоставя пощенски и телефонни услуги, поръчка на такси, спортни, лекарски и медицински услуги.
Това са част от минималните изисквания за всеки хотел от най-ниската категория, а в реалността еднозвездните хотели приличат на туристически спални и не покриват и половината от тези изисквания.
С увеличаване на звездите стаите, коридорите, стълбищата се увеличават като размер и брой.

Хотел 2 звезди

Към изискванията за 1 звезда вече трябва да има обезопасен балкон, телефонна инсталация, щандове за стоки и сувенири. Да има градински и водни декоративни площи. Освен метална каса, трябва да са осигурени индивидуални касети за съхраняване на ценности на гостите по една на всеки 5 стаи, да има телефони за вътрешна връзка, стенни часовници. В стаите да има телефон, радио, стенно огледало за цяла фигура, на балкона - масичка с леки столове и простор или сгъваема сушилка за дрехи. Да има заведение за хранене. Хотелът трябва да е назначил охрана и да има технически средства за охрана. При пристигане пиколо взима багажа на госта, изчаква го докато се регистрира и го придружава до стаята му. Към услугите се прибавят пране, гладене, съхранение на ценности, екскурзии и други забавления. Има изисквания за минимални познания на чужд език за камериерки, администратор и др. Има изисквания за камериерки и др. да имат познания и по български език.

Хотел “Серенити бей”, построен заедно с група от още десетина хотела на мястото на бившия къмпинг “Нестинарка”. За да отговори на изискванията за 3 звезди, такъв хотел трябва да има асансьори, заведения, градина, балкон за всяка стая и т. н. Снимка: Светослава Банчева

Хотел 3 звезди

Към изискванията за горните две категории се добавят:
За стаите - антре с вграден гардероб и балкон, мека мебел и салонна масичка, телефон, вентилатор, ако няма климатик, мини бар, телевизор, картина на стената и ваза за цветя. Папка с телефонен указател и рум сървиз. В банята вече трябва да има вана или душ кабина, хавлиените кърпи да са по три на легло плюс по една кърпа за вана. Спортно занимателният бокс става задължителен и към него да има детска занималня. Климатикът е задължителен за общите помещения на хотелите, построени след 1 юни 2003 г. Трябва да са осигурени телевизионна, видео и сателитна инсталация. Заведенията за хранене и развлечения са вече най-малко две.
Портиер посреща и изпраща гостите. Персоналът трябва да говори чужд език, да има професионална квалификация в съответната област. Хотелът предоставя бизнес услуги, химическо чистене, занимание с деца, рентакар, купуване или заверка на билети за страната и чужбина, резервиране на места в заведение за хранене и забавление, купуване на билети за концерти, театър, кино и спортни мероприятия. Трябва да има и специален подход за хора с увреждания.

Хотел 4 звезди

Плюс изреденото за категория с 3 звезди, трябва да има бръснаро-фризьорски и козметичен салон. Басейнът става задължителен - открит за летните хотели и закрит за зимните. Трябва да има масажна зала и сауна, детски басейн. Трябва да има устройства за безналично плащане, стенни часовници за часовите зони по света. Хотелът трябва да осигурява техническа възможност за включване на Интернет във всяка стая. Да има бизнес център с всички необходими устройства и конферентен блок. В стаите вече се предлагат халати и чехли за еднократна употреба, сешоар, гребени, козметиката се обогатява със соли за вана. Хотелът предлага транспорт до основните транспортни и бизнес зони в селището или курорта. Изискванията за познания на чужди езици и професионална квалификация се увеличават конкретно за различните длъжности в хотела.
Хотел 5 звезди

Към всичко изредено за горните категории има изисквания за още услуги, магазини, задължителни стават летен, зимен и детски басейн. В стаите трябва да има едновременно вана и душ кабина. Има специални изисквания за униформите и броя на персонала, размерите на коридори, стълби, фоайетата на хотела, входа, козирката му дори, климатични инсталации и т. н.

Хотел 4 звезди в египетския курорт Хургада. Тук няма хотел, по-висок от три етажа и без огромна, добре поддържана градина. Снимка: Иван Бакалов

”Не трябва да робуваме на категоризацията. Аз съм малко скептичен към тези звезди, защото за мен най-силният фактор е клиентът, той одобрява или не даден хотел. Отивайки в заведение, той не гледа звездите, а как го посрещат, какво е качеството на продукта и каква е цената”, коментира Благой Рагин, председател на Българската ресторантьорска и хотелиерска асоциация. Според него прекалено високите изисквания могат само да оскъпят продукта, но ако липсват реклама, инфраструктура, култура на обслужване, луксозните хотели няма да привлекат скъпите туристи. Хубав хотел, хубава стая, а наоколо мръсотия, неуредици, дупки по пътищата, обяснява Рагин.

“Качеството на продукта трябва да бъде повишено във връзка с невероятната конкуренция в туризма, която се оформя в България”, коментира Анелия Крушкова, председател на Държавната агенция по туризма в отговор на исканията на част от бранша за по-ниски базови критерии при категоризирането или въвеждане на доброволна категоризация. “В България имаме над 900 000 легла и трябва да отсеем по някакъв начин тези, които предлагат действително качествен сервиз на определена категория, от тези, които са по-ниска категория и може би имат също добро обслужване, но са просто по-ниска категория. В това няма нищо лошо.

Градина на четиризвезден хотел в Хургада. Снимка: Иван Бакалов

Трябва да има целия спектър от категоризирани обекти, който да бъде достъпен за всеки от нас, който където пожелае да отиде”, казва Крушкова.
В България всички хотели, заведенията за хранене, туристическите хижи трябва да се категоризират, за да могат да работят, според изискванията на Закона за туризма. Агенцията по туризъм е подготвила промени в закона, с които предлага хотелът или ресторантът да получават категорията за 3 или за 5 години, а не както е в момента - без срок. След изтичането им, тя да се подновява, като пак се направи преглед на състоянието на обекта.

Кой как слага звездите?

Хотелите с 2, 3, 4 и 5 звезди и заведенията за хранене се категоризират от председателя на Държавната агенция по туризъм. Средствата за подслон с една звезда и прилежащите към тях ресторанти, барчета и кафета, семейните хотели, пансиони, къщи и самостоятелни стаи и заведения с категория 1 и 2 звезди, се категоризират от кмета на общината, на територията на която се намира съответният обект.
Не може да започне категоризация на обекта преди той да бъде напълно завършен и да има документ за въвеждане в експлоатация, акт 16, документи за квалификацията на персонала и др.
Временното удостоверение дава право хотелът да работи, но той още не е получил категория. В рамките на трите месеца експертна група на агенцията минава на място, за да провери дали обектът съответства на исканите звезди. Инспекторите проверяват дали това, което собственикът е заявил, отговаря на изискванията на закона. Категорията не определя цената за нощувката. Поне нормативно няма пряка зависимост.

Хотел в Слънчев бряг. Снимка: Булфото

Според зам.-ректора на Висшия колеж по туризъм, Асен Чаушев, категоризацията е станала чисто формална в последните години. „Това че някой ще отиде и провери лъжиците, ножовете, вилиците, чиниите и басейна на даден обект, е формално. Въпросът е да има пълна и непрекъсната инспекция как се изпълняват изискванията, а такава няма, възмущава се Чаушев - достатъчно е да се видят дрехите на хората, които работят в ресторантите и заведенията за хранене. Нямат униформи, а те са задължителни по норматив. Не трябва да се гледат само курортите, в градовете също има туристи. Навсякъде трябва да се въведе поголовно обучение на кадрите. Защото в туризма в момента работим с 50% необучени хора. Погледнете сервитьорския състав - колко елементарно, етично неподготвени хора има сред тях. Срещал съм и в други държави такива, но му виждаш усмивката, защото той е призван да бъде такъв. Българинът не е призван да работи цял живот сервитьор или барман. Има си едно наум, че ще се издигне, че тук е временно”, казва Чаушев.

В много случаите се оказва, че хотелите нямат категория, а се предлагат с някаква. Имат си брошури с нарисувани много звезди, а всъщност не са минали процедурата, не са одобрени. Това е наказуемо. Санкциониращ орган е Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Агенцията по туризъм няма контролни функции. И тук се оказва големият проблем с разминаването между категория и действително качество на българските хотели.
Държавната агенция прави само предварителната проверка за категоризиране на обекта. Лошото е, че те не правят последваща проверка, за да установят, че наистина хотелът е изпълнил изискванията за всички минимални неща за съответната категория.
Комисията за защита на потребителите може да затвори хотела, след това да направи предложение до ДАТ за намаляване или отнемане на категорията, ако установи несъответствие.

Къде да се оплаче клиентът?

Потребителите могат да подадат сигнал, че даден хотел не отговаря на съответните звезди, защото липсват определени неща, но само до Комисията за защита на потребителя. Ако подадат сигнала до Агенцията по туризъм, тя го препраща пак в комисията.
Най-честите пропуски са, че в хотелите няма място за обслужване на хора с увреждания, няма инвалидни колички, няма детски столчета в ресторантите, няма място за багаж. Няма телефони. Много често срещан пропуск е липсата на план-схема на обекта. Тя е изключително важна при пожар и авария. В летните хотели масово няма апарат за почистване на пясък, за почистване на обувки.

Има 5-звездни хотели, в които няма и душ кабина, и вана. Това вече не подлежи на предписание. Това е несъответствие, което е основание да се свали категорията. Ако е кандидатствал за 5 звезди - да му се намали на 4. Докато, ако липсва завеса на душ-кабината, или халат, чехли за еднократна употреба в хотел с висока категория, се предписва срок, в който трябва да се осигурят.
Но ДАТ е вписал хотела в регистъра и му е дал звездите. Експертите от агенцията не проверяват втори път как е изпълнено тяхното предписание и точно тук възникват проблемите, обясни Рилка Кандиларова.

Не е случаен фактът, че 58-те браншови организации в туризма не зачитат Агенцията по туризъм. Просто от нея в момента нищо не зависи… след като хотели могат да си слагат звезди без да са категоризирани, а други, категоризирани, не отговарят по качество на звездите, които им е дала ДАТ.

http://e-vestnik.bg/3975

НАкъде с деца на почивка?!

 

"Да си неестествен се е превърнало в твоя естествен живот. Разбира се, че да си естествен, е истинско чудо, най-великото чудо: просто да се наслаждаваш на обикновените неща, храната, съня, пиенето, вятърът, който подухва... Да се радваш на обикновените неща, наслаждавайки им се, це лият живот се превръща в празник.
ОШО
Изборът е извор на Благодат!
И сега изборът е между престой в  5звезден хотел или да наблюдаваш падаща звезда сред природата...поводи за първото и доводи за второто...
Участието ми в семинара с дъх на смола на Чатъма беше съчетание от другарство, природозащита и каменоделство.А за Жоро това място за медитация е свързано с баба му, а в съня за бъдещето му там е пълно със щастливи млади хора, деца и бебета. Там сега се провежда първият детски лагер и това е поредното разчупване на рамката и завръщане сред приРОДата. Имаме М.И.Р., ТРИНОГА, Приземни хора , родови имения и още и още се роим...
Каква е разликата между това да се пренесеш и през почивката  заедно с удобствата. Днешната цивилизация се гради на трите У-та- удобство, удоволствие, ура.Човек си създава удобство, за да изпита удоволстие и вика :УУУУУУУУУУРРРРРРРРАААААААААААА...колко съм велик...Истнски велик е онзи , който в един лик е съчетал земното и вечното, а това става естествено и всецяло сред природата. Когато добием чистота на вътрешната природа имаме честота на проявление във външната..и изразяване на истинската ни същност.
По-рано бяхме прродозащитници,сега сме еколози, а имаме Министерство на околната среда и водите/което има твърде често дейност:вреди./.
В своята книга" Бодливата роза " Николай Хайтов споменава една арбска поговорка:
"Ако яйцето удари камъка-язък за яйцето.Ако камъкътудари яйцето-язък за яйцето. " и продължава:"Дано само някои не са си въобразили, че ние хората сме камъкът , а Природата яйцето. "/" Риломанастирски гори"-Г. Георгиев и К. Тюфекчиев 1898 с. Зениздат , стр.130/

 

http://dialspe.blog.bg/zabavlenie/2010/07/25/nakyde-s-deca-na-pochivka.581958

Живот = риск

Владимир Буковски: Гейове и феминистки превзеха властта. Започна нова Оруелска епоха

http://e-vestnik.bg/7218

С първото си посещение в България известният руски писател и дисидент Владимир Буковски разбуни духовете. Според Буковски, зад термина „политическа коректност“ се крие пъклен план за разрушаване на обществата, който бързо и успешно се реализира в световен мащаб от активистите на различни малцинствени групи – хомосексуалисти, феминистки, религиозни общности и др. Обикновените граждани стават жертва на репресивни закони, приети под натиска на малцинствените групи. „Налага се масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите. Започва някаква нова Оруелска епоха“, казва Буковски.

Владимир Буковски е роден през 1942 година и е убеден противник на комунистическата идеология от 14-годишен. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (”психушки”), използвани от съветския режим като специализирани затвори. Въпреки репресиите, организира различни демонстрации срещу властта. Събира над 150 страници с доказателства за зверствата на комунистическия режим и успява да ги предаде на Запад, с което привлича вниманието на правозащитници от цял свят. Автор е на “Наръчник по психиатрия за инакомислещи”.

През 1976 година Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. През 1977 година се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.

През 2007 г. е издигнат от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация.

Владимир Буковски посети България по покана на издателство „Факел експрес“, Нов български университет и Международната организация на франкофонията. Заедно с известните руски писатели и правозащитници - Юз Алешковски, който представи новия си роман “Предпоследен живот”, издаден най-напред у нас, и Олга Шамборант той взе участие в дискусия за политическата коректност. Ето откъси от неговото изказване:

„Събитията, на които отбелязваме 20-годишнина - крахът на Съветския съюз, разпадането по националности и републики - не ни изненадаха. Те се очакваха и Оруел правилно ги бе предвидил в романа си “1984 година”. Това, което се случи впоследствие обаче, бе неочаквано за мнозина. Вместо светът да осъзнае комунизма като страшен феномен в историята на човечеството на 20-и век, погубил стотици милиони по цял свят, станаха някакви нелогични неща.

Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябва да се преместят надясно. Нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи - не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“. Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влезнах в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: „Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се раждат всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени“.

После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, така си и останало.

Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове - ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. - червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…

Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. „Отело“ - тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай - член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. - изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им - по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма.

Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен - против това беше Западът.

Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини. Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд. Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи. Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свърхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения. Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма. Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи. Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

Бивш гей защитава брака

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=22&Itemid=54

Предистория: На 2-ри ноември 2004 г. жителите на американския щат Охайо гласуват чрез референдум към конституцията на щата да се добави поправка която изрично да дефинира брака като съюз между мъж и жена. С цел да защити брачната институция, поправката също така забранява юридическото признаване на всякакви форми на съвместно съжителство освен брак между мъж и жена.

Ето и текстът на поправката:

Само съюз между един мъж и една жена може да бъде брак валиден и зачитан от този щат и неговите политически подразделения. Този щат и неговите политически подразделения няма да създават или зачитат със законен статут взаимоотношенията на неженени лица когато те за подобни по дизайн, качество и значимост на брака.

Според официалното преброяване, в подкрепа на конституционната поправка за гласували 3,202,272 (61.64%). Против за гласували 1,992,561 (38.36%).

В подкрепа на закона свидетелства Г-н Грег Куинлан. Неговата реч (със съкращения) е поместена тук.

Г-н Председател и членове на сенатския Комитет по финанси и финасови институции, благодаря ви за възможността да свидетелствам в подкрепа на охайовския закон за защита на брака.

Аз съм Грег Куинлан и това е моята красива жена Шерил.

Аз се отказах от хомосексуалния начин на живот преди повече от 11 години. Жена ми стори същото преди повече от 4 години.

Хомосексуализмът е разстройство на половата идентичност. Има много научни изследвания по темата и хиляди отделни случаи, които доказват, че хора с хомосексуални чувства могат да се променят чрез терапия и квалифицирана помощ. Няма нито биологично доказателство, нито пък изследване, което да е било повторено, нито пък генетичен тест, който да придава валидност на тезата, че хомосексуализмът е вроден. Никой не е роден гей, никой! Хомосексуализмът е емоционално разстройство, патология, която може да бъде променена когато човек е силно мотивиран.

Ние с жена ми сме били жертви на сексуално тормоз като деца. От първа ръка знаем, че да си гей не е весело, а начин на живот, в резултат на който се чувстваш отпаднал и подтиснат.

Много хомосексуалисти са преживели емоционални травми като развод или смърт на родител, сексуален тормоз или други катаклизми по време на своето детство.

Като фелдшер аз гледах как 100 от моите приятели и познати умряха от СПИН и други болести. След това спрях да броя. Неизчислима е вредата, която хомосексуалното поведение е нанесло и продължава да нанася.

Аз живях като хомосексуалист повече от 9 години. Основах Дейтънския комитет на Кампанията за човешки права и събрах хиляди долари за най-голямата американска гей организация.

През 1998 г. основах организацията Про-фамили нетуорк. Почнах и да помагам на тези, които искат да се откажат от хомосексуалния начин на живот.

Какво общо има всичко това със закона за защита на брака в Охайо?

Десетки хиляди хомосексуалисти са се променили и много други искат да се променят. Хомосексуализмът е поведение, не генетична особеност. Въз основа на доказаните факти няма никакво основание за еднополов брак, еднополови съжителства и партньорста. Никакво.
Ние с жена ми, заедно с хиляди други, сме доказали, че лица с хомосексуални наклонности могат да се променят и следователно имат правото да сключват брак. Ние сме избрали да следваме указанията на нашия Създател. Това означава, че сме обвързани един към друг като мъж и жена.

Охайо трябва да защити своите граждани като защити брака, не да поощрява хомосексуализма.

Политиката на този щат трябва да бъде да помага на тези, които искат да им се помага.

Вие, членовете на Комитета по финанси и финансови институции, имате задължението да не поощрявате пагубно поведение.

Благодаря ви,
Грег и Шерил Куинлан