Истината за играта Травиан

Икономическата криза донесе нови правила в играта Травиан

По информация на българския клон на играта, от 1.9. се въвеждат нови правила във всички сървъри по света. България е една от първите страни където това вече стана. Новите правила са комерсиално ориентирани и целят стимулиране на печалбите. За съжаление единствено администрацията на играта може да ги тълкува и прилага. Няма процедура за оспорване на решения или наложено наказание.

Административните и контролните функции в играта се изпълняват от волнонаети доброволци, които често са обвинявани в корупционни схеми и сътрудничество с някои от групировките т.нар. кланове. Правилата и критериите се прилагат различно спрямо различни играчи. Преди няколко месеца, в знак на протест, голяма част от редовните участници в България демонстративно изтриха регистрациите си и напуснаха, насочвайки се към международните сървъри, където правилата се прилагат значително по-справедливо.

Новите правила срещат остра критика и негативни коментари в официалния форум на българския сървър. Макар и строго цензуриран от администраторите си, форумът не може да си позволи да скрие и премълчи изказванията срещу новите правила, защото администрацията трябва да въведе и приложи новостите, да да ги обясни и защити. В противен случай нова вълна от отказващи се играчи ще донесе огромни финансови загуби.

По информация от наш източник в международните сървъри има играчи, които плащат на играта до 2000 евро на година. Регистрираните участници са стотици хиляди. В България няма регистриран физически или юридически субект, който да носи отговорност за играта пред държавните органи и данъчните власти. Отделни жалби до Комитета за регулиране на съобщенията, Комисията за защита на потребителите и други са били подавани през годините. В момента на сайта на играта може да се види следното:
"Отговорни за тази версия на Травиан са:
Travian Games GmbH
Wilhelm-Wagenfeld-Straße 22
80807 München
Германия
Местоположение:
Amtsgericht München,
HRB 173511
Ust-IdNr. DE 246258085
Управител: Florian Bohn
Тел.: 004989/32 49 15 93 8 (не е за оплаквания и поддръжка) Факс: 004989/32 49 15 97 3 (само за въпроси, свързани със закъпуване на злато и Plus акаунт)
Email:
Главен: admin@travian.bg
Поддръжки: support@travian.bg
Travian Плюс: plus@travian.bg
Моля, не забравяйте да напишете името и света, когато пишете на поддръжката в играта.
Всички права върху текста, изображенията и програмият код се държат от Travian Games GmbH. Travian е регистрирана търговска марка на Travian Games GmbH. "

САМИТЕ ПРАВИЛА

Според администрацията, новите правила ще бъдат задължителни за всички държави и сървъри където се играе играта. Това значи за десетки държави по света и за милиони участници. Но след протести от въвеждане на тези правила на българския сървър администрацията започна да моделира част от правилата, така че да ги направи по-поносими за потребителите.

Основно правило е свързано със строгото и задължително използване на български език и кирилица в играта и във форума. Но играта е лошо и на места погрешно преведена на български език. Най-очебиен пример за това е наличието на словосъчетанието "днескашни мнения" в главното меню на форума. Слабата езикова култура се предпоставя също от доброволния, дори детски, безплатен труд при преводите и подръжката на играта и прилежащия й форум.

Много от правилата са специфични и неразбираеми за хора, които не са наясно със самата игра. Но за тези, които играят от години е ясно, че целта е по-големи приходи за собствениците.
================================

Поста е от http://forum.bg-mamma.com/index.php?PHPSESSID=92a73a4a87e70ac55b839e832e22e3e7&topic=379483.msg10713885#msg10713885

Здравейте! Играх Травиан за периода 06.03.2009-28.03.2009. Преди няколко дни попаднах на тази тема и честно казано бях на страната на Мултихънтър. Но така беше до снощи, когато се сблъсках с простотията на BG варианта. Очертава се дълго мнение... Не знам дали всички ще ме разберат, но ще се опитам да изразя повечето аспекти, за които се сещам:
1. Travian, в оригиналния си вариант е добре замислена игра. Но това според мен, се определя по-скоро от типа й - Massively multiplayer online role-playing game. Факта, че е браузър игра, я прави лесно достъпна за широка публика, но в същото време са налице много предпоставки за подобряване на интерфейса, които не могат да бъдат засечени. Всъщност, те се засичат, но трудно се доказват, особено при разумна настройка. Като човек, който се занимава с разработване на софтуер, не виждам нищо лошо, че създателите са намерили начин да печелят пари за труда си, но според мен той е абсолютно грешен и изопачаващ играта. В продажбата на "злато" няма нищо лошо по принцип, но играчите, които го ползват получават преимущество. А то изкривява човешките взаимоотношения в играта. Така, тя се превръща в средство за избиване на комплекси! А да се купува злато е абсолютно излишно... Има сайтове, които предлагат безплатни скриптове и Ви дават това, от което ви лишават създателите. Дори повече! Тези, които са фенове могат да разгледат тук. Мисля, че не се необходими кой знае какви компютърни умения за да се:
• инсталира Firefox;
• добави Greasemonkey;
• добавят скриптове 1, 2, 6 и 9.
В случай, че започнете да ги ползвате, съвсем скоро ще си помислите, че сте много добри, но не забравяйте, че не сте само Вие. Има още много хора, които са по-напред в Статистиките, а те трябва да са не-човеци за да са там без да са автоматизирали процеса. Или с други думи - играта се нуждае от цялостна преработка, която не да забранява ползването на такива скриптове с Правила, а да ги прави невъзможно. Четох някъде, че новата версия (3.5) елиминирала възможността за ползване на много от тях, но силно се съмнявам това да остане за дълго така. По-скоро ще отнеме известно време на програмистите-ентусиасти да публикуват подобренията си.
В случай, че не желаете да ползвате "злато" или други подобрения, защото "играете за удоволствие", толкова по-зле за Вас! Запомнете, че ще ви мачкат всички. В голямата си част, тези хора е възможно да не струват и 5 стотинки в "реалния си живот" сравнено с Вас, но ще Ви мачкат и ще Ви комплексират докато си тръгнете разочаровани или докато не станете като тях!
2. Да, играта е интересна, защото се развиват взаимоотношения в един виртуален свят, в който няма "финансова криза". Децата Ви и Вие можете да влезете в "Матрицата", ако желаете. Така ще забравите проблемите си. Но те няма да се разрешат. Напротив, ще се задълбочават все повече и повече.
• Ако сте дете или юноша това може да изкриви мирогледа ви. Ще членувате в клан със сектантско описание. Ще свикнете да мачкате или да бъдете мачкани. А всички знаят, че нито първото, нито второто са полезни за обществото!
• Ако сте възрастен и сте single, можете да заживеете във виртуалния свят. Да се пристрастите и да комуникирате с други пристрастени. В някои случаи не е изключено взаимоотношенията Ви да прераснат и в реалния живот. Може би тук има известна обществена полезност, но оценям шанса да намерите подходящия човек като незначителен.
• Ако сте семеен, не е изключено да намерите някого, с когото да се изч*кате. Извинете ме за грубия език, но аз така виждам нещата. Надявам се да не правя реклама на играта. Ако съпругът/съпругата Ви играе тази игра, не е лошо да се опитате да разберете защо, и да му/й помогнете да я остави. В противен случай, не ви чака нищо хубаво. Не пренебрегвайте мнението ми, защото е възможно да си изпатите от MMORPG! В много случаи може да гледате на тях, като на сайтове за запознанства, само че маскирани. Много оригинално, нали?
• Ако сте цяло семейство, което играе, то Вие вероятно избягвате предния вариант, но за сметка на това вече всички се нуждаете от лечение... Контактувах с много такива хора в играта. Моля ви, не заставайте на контра, ако четете тези редове. Не искам да Ви обидя, а да ви помогна да осъзнаете, това което иначе ще осъзнаете след време. Ако е месец, както в моя случай - добре, но може да Ви отнеме години... А те няма да се върнат!
3. Екипът на travian.bg постъпва крайно непрофесионално. Аз бях блокиран не заради подобренията, които ползвах, а заради това че се опитах да помогна на един юноша да се осъзнае. Съответното лице започна преговори със заплаха, че щяло цитирам "да ни стане тясно" (при това на маймуница), но много скоро след това му доказах, че греши. Не знам дали ме разбра. Не ми се поства кореспонденцията тук, защото ще се измести акцента, който искам да поставя. Но в резултат на тази кореспонденция, лицето се оплака на Мултихънтър и аз бях блокиран под претекст, че съм изнудвал. Не знаех причината и писах да ме разблокират. Трейснах IP, потърсих телефони за контакт, но така и не намерих начин да се свържа с поддръжката, освен през интерфейса на играта. Останах с впечатление, че тези хора се мислят за Господ. Те решават как да Ви санкционират. А тази санкция Ви струва загубеното време в играта и е изключително неприятно. И те действително са Господ в света, който са измислили, защото те колят и бесят. А най-непрофесионалното е, че докато търсих как да се свържа с тях, попаднах на обява за работа като Мултихънтър. Потърсете в Google jobs@travian.bg. Това, което прави впечатление, е че "За обявената позиция няма предвидена заплата и дейността, която извършвате е на доброволни начела" (Не е изключено скоро тази обява да не може да бъде намерена). На мен това ми звучи като: Ако не сте успели да избиете комплексите си в играта, станете Мултихънтър и ще имате възможността да го направите. Всички играчи ще Ви се молят, когато ги блокирате, а Вие ще решавате кого да помилвате и кого - не! Е, аз бях от помилваните, защото бях наказан с 5% популация. Само че цялата история с блокирането, издирването на поддръжката, разбирането на причината и субективния начин за определяне на наказанието ме отвратиха!
В заключение, се придържам към мнението, че Травиан e обществено вредна игра, която не бих препоръчал на никого. А като родител, бих използвал всякакви методи за да не допусна детето ми да играе на нея или ако вече играе - да го откажа възможно най-скоро! Радвам се, че осъзнах сравнително бързо Истината за играта Травиан.

Абортът убива 42 млн. деца годишно

И с т и н а т а _ Д н е с

Чрез аборт годишно сe убиват 42 000 000 деца. В Източна Европа с аборт завършват около 45% от бременностите.

Всекидневно в България се извършват 500 аборта

Всяка пета бременност завършва по този начин, а в Европа – всяка трета. Резултатите показват, че на всеки 1000 жени в детеродна възраст (15–44 г.) през 1995 г., 35 абортират. Днес има спад на 29 жени по тези показатели. Данните сочат, че от 1995 г. до днес абортите по света са намалели с 4 млн. В развиващите се страни всяка година се правят по 35 млн. аборта, а в икономически силните страни – едва 7 млн. В Източна Европа с аборт завършват около 45% от бременностите. Половината от тях са извършвани в страните от бившия Съветски съюз. Тринайсет на сто от смъртните случаи на жени са вследствие на аборт.

Начинът за борба с абортите не е забраната, а по-скоро повишаване на възможностите за образование на характера при младите.

В много от Американските щати вече се въвеждат такива програми в училищата и резултатите са далеч по-ефективни от досегашните опити за борба чрез противозачатъчни и сексуално образование. Оказва се, че проблема е по-скоро въпрос на характер и възпитание за които обществото  не се грижи през последните няколко десетилетия.

Артинсталацията „Абортът убива деца” е част от изложбата „Отворени пространства – демократични граждани” на шведския художник Пер Хаселберг. В продължение на една седмица в края на ноември художникът Самуил Стоянов пробиваше всеки ден по 500 дупки в една от централните колони на галерия „Васка Емануилова”. Самуил Стоянов застава зад правото детето да живее и правото на бременната да бъде информирана за същността на аборта като действие. 

Самуил Стоянов, художник:
„Дупките съответстват на броя на абортите, които всекидневно се извършват в България. Детето още от създаването си в утробата на майката е човешко същество и като такова то има правото на живот! Не е право на обществото само защото е по-силно от едно дете и има възможност да спре неговото развитие и живот да го убие.

С увеличаването на броя аборти хората започват да го приемат за нормално решение, но за съжаление това се формира и в съзнанието на много гинеколози и доктори. Стига се дотам, че лекари, дори семейни лекари, препоръчват на майки да направят аборт.”

Абортът убива 42 млн. деца годишно

И с т и н а т а _ Д н е с

Чрез аборт годишно сe убиват 42 000 000 деца. В Източна Европа с аборт завършват около 45% от бременностите.

Всекидневно в България се извършват 500 аборта

Всяка пета бременност завършва по този начин, а в Европа – всяка трета. Резултатите показват, че на всеки 1000 жени в детеродна възраст (15–44 г.) през 1995 г., 35 абортират. Днес има спад на 29 жени по тези показатели. Данните сочат, че от 1995 г. до днес абортите по света са намалели с 4 млн. В развиващите се страни всяка година се правят по 35 млн. аборта, а в икономически силните страни – едва 7 млн. В Източна Европа с аборт завършват около 45% от бременностите. Половината от тях са извършвани в страните от бившия Съветски съюз. Тринайсет на сто от смъртните случаи на жени са вследствие на аборт.

Начинът за борба с абортите не е забраната, а по-скоро повишаване на възможностите за образование на характера при младите.

В много от Американските щати вече се въвеждат такива програми в училищата и резултатите са далеч по-ефективни от досегашните опити за борба чрез противозачатъчни и сексуално образование. Оказва се, че проблема е по-скоро въпрос на характер и възпитание за които обществото  не се грижи през последните няколко десетилетия.

Абортът убива деца"

Артинсталацията „Абортът убива деца” е част от изложбата „Отворени пространства – демократични граждани” на шведския художник Пер Хаселберг. В продължение на една седмица в края на ноември художникът Самуил Стоянов пробиваше всеки ден по 500 дупки в една от централните колони на галерия „Васка Емануилова”. Самуил Стоянов застава зад правото детето да живее и правото на бременната да бъде информирана за същността на аборта като действие.

Самуил Стоянов, художник:
„Дупките съответстват на броя на абортите, които всекидневно се извършват в България. Детето още от създаването си в утробата на майката е човешко същество и като такова то има правото на живот! Не е право на обществото само защото е по-силно от едно дете и има възможност да спре неговото развитие и живот да го убие.

С увеличаването на броя аборти хората започват да го приемат за нормално решение, но за съжаление това се формира и в съзнанието на много гинеколози и доктори. Стига се дотам, че лекари, дори семейни лекари, препоръчват на майки да направят аборт.”

проф. д-р Стефан Младенов Стоянов

знаменит български лингвист

(15.12.1880-01.05.1963)

Роден във Видин на 15.02.1880 г. Завършва класическия отдел на Видинската гимназия. От 1898 до 1902 следва славянска филология във Висшето училище в София (дн. Софийски университет). Специализира във Виена, Петербург, Прага, Париж и Мюнхен. Доктор по филология на Пражкия университет (1905). Редовен професор и титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание в СУ (1921-1948). Основател и редактор на сп. "Родна реч" (1927-1943). Автор на множество трудове по литературно-исторически и езикови въпроси. Член на БАН от 1920 г., на Българския археологически институт от 1922, на Славянския семинар при Кралския колеж на Лондонския университет, на Славянския институт в Прага, на Германската, Полската и Съветската академии на науките. Езиковедската си дейност започва с изследвания в областта на българската диалектология, историята и етимологията на българския език и другите славянски езици. Занимава се и с въпроси на сравнителното езикознание. Участва в разработването на речници, пише рецензии и практически наръчници. Умира на 01.05.1963 г.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Иван Богоров
Декаденти и семковщина

 

За Стефан Младенов:

Михайлова, Е. Стефан Младенов, библиографски принос. С., 1956, 310 с.

Езиковедски изследвания в чест на академик Стефан Младенов С., 1957, 653 с.

Георгиев, Вл. Академик Стефан Младенов (1880-1963). – Бълг. език, № 4-5, 1963, с. 305-312

Попов, П. К. Научното дело на академик Стефан Младенов (1880-1963). – Бълг. език и лит., № 4, 1963.

Bernard, R. Stefan Mladenov. Necrologie. – Rev. etud. slav., 43, 1964, 1-4, p. 306-309.

Селимски, Л. Стефан Младенов и изучение староболгарского языка. – Palaeobulgarica, 4, 1980, 3, р. 114-118.

Zeil, L. Stefan Mladenows Wahl zum korrespondierenden Mitglied der Berliner Akademie der Wissenschaften im Jahre 1942. Zur 100. Wiederkehr seines Geburtstages. – Ztschr. Slaw., 24, 1980, p. 907-915.

Георгиев, Вл. 100 години от рождението на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 301-305.

Добрев, Ив. Проблемите на българската езикова история в научното дело на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 305-307.

Кочев, Ив. Академик Стефан Младенов и проблемите на българската диалектология. – Бълг. език, 31, 1981, с. 308-310.

Георгиева, Е. Академик Стефан Младенов и сп. „Родна реч". – Бълг. език, 31, 1981, с. 311-318.

Георгиев, Ст. Изследователска методология и теоретически постижения на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 319-326.

Шимански, Т. Академик Стефан Младенов като етимолог. – Бълг. език, 31, 1981, с. 326-331.

Симеонов, Б. Приносът на акад. Стефан Младенов за проучването на прабългарската съставка на езика ни. – Бълг. език, 31, 1981, с. 332-336.

Заимов, Й. Ономастичните проучвания на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 336-338.

Вакарелска Д. Академик Стефан Младенов и тракийските диалекти. – Бълг. език, 31, 1981, с. 338-340.

Божков, Р. Изследванията на акад. Стефан Младенов върху северозападните български говори. – Бълг. език, 31, 1981, с. 340-342.

Русинов, Р. Историята на новобългарския книжовен език в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 342-346.

Мурдаров, Вл. Приносът на акад. Стефан Младенов в историята на българския правопис. - Бълг. език, 31, 1981, с. 346-350.

Балкански, Т. Словообразователните омоними в “Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език. А-К. С., 1927-1951, съставен от Стефан Младенов с донегдешно участие на Ал. Теодоров-Балан". – Бълг. език, 31, 1981, с. 350-353.

Попова, М. Лингвистичната терминология в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 353-358.

Попов К. Научното дело на видни български езиковеди. С., 1982, с. 85-94.

Мурдаров, В. Стефан Младенов. – В: Мурдаров, В. Виена и началото на българската езикословна наука. С., 1988, с. 91-95.

Kурсове в Софийския университет

• История на българския език
• Българска диалектология
• Български синтаксис
• Българското ударение
• Българска етимология
• Български географски названия
• Български литературен език
• Гръцка морфология с оглед на главните индоевропейски езици
• Паметници на готския и старонемския език
• Увод в индоевропейското езикознание
• Общо езикознание
• Принципи по езикознанието
• Увод в ексерименталната фонетика
• Увод в индоевропейската фонетика
• Индоевропейска морфология
• Образуване на имената в индоевропейските езици
• Индоевропейското езиково семейство
• Староиндийски език
• Готски език
• Готски език с увод в германската граматика
• Индоевропейски имена на реки и води
• Старонемски диалекти
• Увод в индоевропейската етимология
• Общо езикознание с оглед на епическия санскрит Махабхарата
• Индоевропейска фонетика
• Индоевропейско езикознание
• Чешки език
• Полски език
• Старогорнонемски език
• Звукофизиология с увод в сравнителната фонетика на индоевропейските езици
• Старобългарски език в лексикално отношение

Публикации

Монографии

Съвременният български книжовен език и народните ни говори. С, 1943. 67 с. (Библ. Бълг. кн. №5).

Увод по всеобщо езикознание. 2. доп. изд. С., Унив. печ., 1943. VII, 284 с. (Унив. библ. №276).

История на българския език. Прев. и ред. И. Дуриданов от нем. изд. 1929. С., БАН, 1979. 412 с.

Речници

Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. С., Хр. Г. Данов, 1941. XX, 704 с.

Речник на чуждите думи в българския език. С обяснение на потекло и състав. 2. доп. изд. С., 1943. 640 с. 3. знач. доп. и разш. над. 1947.

Български тълковен речник. С оглед към нар. говори. Т. 1. А-К. С., Печ. Д. Стефанов, 1951. 1126 с. (Съавт.: А. Теодоров-Балан).

Избрани студии и статии

Към въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село (Видинско). – СбНУ, 18, 1901, с. 471-506.

Един сръбски учен за говорите в Източна Сърбия и Западна България. – Период. сп., 65, 1904, с. 444-452.

За пограничните говори в Източна Сърбия. – Изв. на Семинара по слав. фил. СУ, 1, 1905, с. 101-116.

Промените в граматическия род в славянските езици. – Изв. на Семинара по слав. фил. СУ, 2 (1906-1907), 1907, с. 65-114.

“Български старини из Македония”, събрани от Й. Иванов. С., 1908 (рец.). – Учил. прегл., 13, 1908, 10, с. 914-924.

Зайковски светогорски требник. – Период. сп., 71, 1910, с. 155-205.

Върху езика на Боянския надпис. – Минало, 2, 1911, 5-6, с. 4-5.

Мекостта на съгласните в българските говори (няколко звукофизиоложки опити с изкуствени небца). – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 10-11, 1915, с. 1-12.

История на българский език. А. Обща част. Том първи (рец.). – Славянски глас, 13, 1920, 5-6, с. 43-46.

Вероятни и мними остатъци от езика на Аспаруховите българи в новобългарската реч. – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 17, 1921, с. 201-288.

Към въпроса за езиковото новаторство у нас. – Слънце, 3, 1921, 2, с. 123-134.

Из историята на някои по-малко известни български думи (Етимологически съпоставки). – Сп БАН, 22, 1921, с. 227-241.

Българското влияние върху езика на македонските власи. – Учил. прегл., 22, 1923, 4-5, с. 246-255.

Бележки към една старобългарска граматика. – Учил. прегл., 22, 1923, 9, с. 670-681.

„Беседата на презвитер Козма против богомилите" от Никола Благоев (рец.). – Духовна култ., 4, 1923, 16, с. 140-156.

Съкровищата на старата българска книжнина. – Духовна култ., 4, 1923, 18-19, с. 202-224.

Към изследването на т.н. хетероклизия в индоевропей-ските езици. – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 19, 1923, с. 1-34.

Два въпроса из старобългарската граматика. – Сп БАН, 35, 1926, с. 37-59.

Няколко думи за Кричимския надпис. – Сп. БАН, 1945, № 33, 87-94.

Българската реч в произведенията на Елин Пелин. – Балк. преглед, 1948, 606-628.

Иван Вазов като образцов ревнител за български език и слог. - В: Ив. Вазов. С., 1950, 270-296.

Смесеният алтайско-индоевропейски характер на японския език и неоспоримото наличие на алтайски и индоевропейски елементи в японски. – В: Сб. в чест на акад. А. Теодоров-Балан. С., 1956, 323-327.

Някои славянски имена на реки и тяхното значение за праисторията и за общото езикознание. – Изв. Инст. бълг. ез., 5, 1957, 13-22.

АЗ ОХРАНЯВАХ ВАНГА !

Езотеричният дневник на специалния агент от ДС /о.р. капитан/ Евлоги Петров

Б.Р. Три епизода от живота на Ванга - папски нунций, Бялото братство и Илия Павлов, много стегнато и увлекателно описани в този биографичен разказ, написан по дневника на  полицая - охранител на Ванга, който не пропуска да каже "Отче наш" преди хранене. От текста става ясно, че Ванга и героите на разказа, черпят сили от Сатаната. Изобличават се католицизма и масонството, като тъмни сили. Описва се тайна сбирка на Бялото братство свикана от Людмила Живкова. Освен Ванга присъстват Светослав Николаевич Рьорих и самият Сай Баба. Много точно е описана обстановката, характера и маниерите на Ванга. Източникът на текста е православният сайт Двери на православието . Публикуваме без съкращения.

Папският нунций за специални поръчения монсеньор Джовани ди Лагомаджоре се прекръсти и благодари на Бога за това, че полетът мина успешно и сребристият Ту-134 на българските авиолинии се приземи благополучно на Аерогара София. Мина без проблеми митническата проверка и излезе навън. Беше краят на юни; жегата бе притиснала иначе зелената балканска столица. Затова монсеньор Джовани не изчака автомобила на нунциатурата, а се метна в първото изпречило се пред погледа му такси. Регистрира се в гранд-хотел “България” и побърза да се шмугне под прохладния душ. Докато подсушаваше с хавлиената кърпа късо подстриганата си смолисточерна и къдрава коса, около елегантната тонзура, погледът му се рейна през прозореца: по диагонал, на отсрещната страна на улицата съзря трикольора, развяващ се пред италианското посолство. Вместо да облече отново черното расо, отецът извади от обемистата си пътна чанта дънки марка “Carrera”; вдигна ципа, закопча металното копче и нахлузи върху широкоплещестия си торс жълта тениска, на която се виждаха петте олимпийски кръга, един симпатичен мечок и се четеше надписът “Москва 1980”. Обу сандалите на бос крак, нахлупи на темето си бяла бейзболна шапка и слезе припряно по стълбите. От “Rent-a-car” нае един фиат и настъпи газта; след доста лутане най-после излезе на международния път за Солун… Четири часа по-късно фиатът спря пред една скромна неизмазана тухлена къщица в местността Рупите край град Петрич.
                                   *   *   *
Беше привечер, когато пред къщата спря един рент-а-карски фиат. Отвън, покрай телената мрежа на дворчето, се бе извила дълга-дълга опашка от подтиснати, облечени в тъмни дрешки женоря, примесени тук-там с някой чичо с шлиферен каскет; те си бяха платили в Петрич таксата и сега смирено чакаха да им дойде редът. Очевидно притеснен от чернодрехото нямо множество, чужденецът  седеше в колата и не знаеше какво да предприеме. Тогава отвътре долетя пронизителният глас на Ванга, която ме викаше:
- Евлогиии! Евлоги да дойде тука!
Влязох. За да облекчи непосилната задуха, в ъгъла жужеше електрически вентилатор с розова перка. Една от приближените жени, които се грижеха за леля Ванга, изнесе покрай мен леген с вода, в който врачката си бе разхлаждала краката.
- Евлоги, викни оня жабар, италиянчето дето чака у колата! - тонът й беше режещ и безцеремонен, не търпеше възражения.
През тези 16 години, откакто съм на служба тука, май научих почти целия регистър на гласовете, с които говори. Този път това беше нейният си глас. Друг път, обаче,  гласът й ставаше властен и суров - мъжки - променяше тембъра си, даже лицето и се изменяше; като дойдеше на себе си, Ванга въздъхваше: “Ох, пуснаха ме Силите!” Когато в нея влизаха Големите сили, после с дни се чувстваше зле, като парцал съм, оплакваше се тя…
Аз съм ченге по рождение, милиционер по душа; вярно, за да вляза в Системата ми се наложи да скрия някои биографични подробности. Като тази, че прадядо ми е бил заможен селянин, да не кажа – чорбаджия. Така от Евлоги Охниминчев станах просто Евлоги Петров.
За по-сигурно се махнах от родното си място. Установих се в Пиринския край. А през 1965 година началникът на Градското управление на МВР в Петрич ме постави да охранявам пред дома на Ванга, за да респектирам /да, точно тъй каза майорът!/, да респектирам чакащите и да не стават безредици. С мерак бях облякъл кафявата милиционерска униформа, приятно ми беше да усещам тежината на ТТ-то на кръста си. Обаче, след няколко месеца на новата служба взе да ми става чоглаво като се изтъпаня такъв, униформен и въоръжен срещу тези безобидни, попарени от скръб хорица. Обясних на началника положението, примолих му се и той излезе човек – разреши ми да охранявам в цивилни дрехи. Само една червена лента на левия ми ръкав подсказваше на народа, че съм длъжностно лице, на което се дължи респект. Вероятно големите ни началници са имали и някакви други подозрения относно Ванга, защото имах нареждане да не се отлъчвам от нея. Да, обаче, отвреме-навреме пристигаха едни очевидно важни птици и я откарваха в неизвестна посока с черните си лимузини. Тогава началниците го решиха – дадоха една волга и аз по съвместителство станах и шофьор на петричката врачка. С две думи – залепих се за нея като гербова марка. Така станах свидетел и на нейната кариера – как от недолюбвана от комунистическата власт след Девети “шарлатанка”, през 1967 година Ванга стана първата щатна гадателка в комунистическа България, а може би и в целия соцлагер!

Ето как стана това: през 66-та големиот български поет Венко Марковски беше поканил леля Ванга в София да стане кръстница на внучето на Иван Аржентински, имаше такъв един писател. Тия двамата много я тачеха и я заведоха да я представят лично на Първия. Не знам Тодор Живков какво я беше питал и тя какво му бе отговорила, ама се харесаха. И така Ванга бе назначена със заплата на старши научен сътрудник I степен в Института по сугестология. Тоя институт, пък и самата тая наука “сугестология”, ако питате мене, си бяха чиста проба “шменти-капели”. Ама нали Людмила си падаше по всичките тези йоги-фоги и прочие, а пък татко й не даваше косъм да падне от главата и – та затова си беше дал благословията за института на проф. Георги Лозанов. Обаче цялата тази дейност я вършеха почти в нелегалност – пазеха се да не разберат правоверните учени от БАН. Или пък – чукай на дърво! – да не научат батюшките в Москва; че тогава не само Людмила щяха да вдигнат на балон – стопроцентово щяха да изстрелят и Тато с ракета в Космоса! Както и да е, исках да кажа, че Ванга бяха я назначили на длъжност “обект за изследване” в оня институт; и всеки месец на 25-то число тя се разписваше срещу 220 лв. във ведомостта. Верно, честен кръст!

Ама не беше само Първия, дето го беше омагьосала Ванга. Като магнит привличаше тая сляпа жена хората. И се стичаше народ не само от цяла България, ами и от Югославия, от Гръчко, даже две американки бяха пристигнали през 1969-а. На следващата година ни изпратиха по пощата един пакет – книга били написали за Петричката врачка; едно наше момиче с английска филология ни каза за какво става дума. “Психически явления зад Желязната завеса” било заглавието, а пък американките се казвали Шийла Острандер и Лин Шрьодер; хвалели способностите на леля Ванга и я сравнявали с някакъв холандец Джерард Кройзет и една друга американска гледачка, не и запомних името.

Обаче, това стълпотворение ето до какво доведе. Всеки ден аз бях длъжен да пиша доклад: колко посетители са минали, има ли някакви подозрителни лица… И, очевидно, някой от шефовете се беше усъмнил дето минават толкова много хора от Югославия. Тогава нали не бяхме в добри отношения с комшиите, имахме разногласия по Македонския въпрос и прочие. И една привечер пред къщата на Ванга спряха две софийски волги; слязоха осем цивилни колеги и взеха да тършуват вътре – обиск! Най-вече проверяваха подаръците, донесени на врачката от Югославия. След това разбрах, че имало съмнения дето по този начин евентуалните вражески шпиони можело да си разменят информация… Да, обаче, Ванга се оплакала на Тато и тогава ела гледай как хвърчат милиционерски фуражки и пагони! Ама случаят навярно се е размирисал чак до Москва, защото наскоро след това изпълнение се чу, че на проф. Лозанов му щракнали белезниците на летището демонстративно, като в американски филм. Тъй както щял да отлита за Щатите, милият. После го пуснали, обаче Института по сугестология го закриха тихомълком, а документацията му я конфискували нашите от милицията…

Такива ми ти работи. Но височайшите посещения при нашата гледачка не секнаха. Спомням си, че през 1979-та беше дошъл един индиец, изпратен лично от министър-председателката Индира Ганди да пита нещо. Миналата есен пък идваха едни дипломати от никарагуанското посолство. Да не говорим за Лили Иванова…

                                       *   *   *
- Евлогии, викни оня жабар, италиянчето дето чака у колата!
Абе какъв ти жабар – пременил се във фланелка с мечока Миша; ама щом Ванга казва, че е италианец, значи е такъв. Въведох го в стаята и той смотолеви на развален български:
-  Добра виечер…
И не си свали шапката от главата, ами запристъпя от крак на крак и взе да се кокори в мен многозначително.
-  Ааа, Джовани! Яз от Евлоги немам тайни. Как е отецът? А, ке се оправи, ке се оправи! Кой е Горилата, дава ми се тука това име?
- Това прозвище на наш човек – Пол Марцинкус се казва, той управлява капитали на Ватикан.
-  Много пари, 10 милиарда ми казват. Ама добре сте ги вложили – 60 фирми, в Холивуд, във фабрика за противозачатъчни. К’вой туй противозачатъчни?
-  А, да не забременили жени…
-  Ами туй нещо угодно ли е на Господа, тъй питат силите… Ами кой е Синдона и Калви?
- Роберто Калви, шеф на “Банко Амброзиано”. Микеле Синдона от Сицилия, финанси… посредник… Работили с Марцинкус… Преди години… две години Синдона изчезва.
- Не е изчезнал той, ами е в Америка. Виждам тука един да му дава фалшив паспорт. Казват, че е Джон Гамбино, шеф на коза ностра. К’вой туй коза ностра?
-   Мафия, престъпник…
-  Ааа! Виждам, полицията търси Синдона по вилите край Рим. Ай, красиви къщи имате бе! Какво – Ванда и Личо… Кои са тез, българи ли са?
-  “Ванда” наричат вила на Личо Джели.

-  Бе той опасен човек тоз Личо! Показват ми ги тука как ги събира около себе си много хора, важни хора. Ами к’ви са тез престилки, дето си ги препасват – да не са касапи?!
-   Зидари, масони наричат.
- Пе две какво значи? Дават ми пе две…
- Значи “Пропаганда 2”. Ложа на масони.
-  Казват ми – 952 души в нея. А, виждам и ваши хора - в расо, пък отгоре престилка… Двама души искат да напечатат списъка във вестниците. Така, така – да… За да потулят скандала, тези хора с престилките дават пари на турчина да стреля срещу папата, тъй казват силите…
-  Мамма миа!
-   И да кажеш на отеца, че българинът Сергей Антонов е невинен. Тъй ми казват – Кутоло от камората току-що отиде при Али Агджа в затвора, да го подучи да натопи България за атентата. К’вой туй камората?
-  Камора – мафия в Неапол…
-  Айде, Джовани, със здраве. И са стягай, ти ке бидеш следващийот папа!
                                   *   *   *
Една вечер, беше около 9 часа, звънна телефонът. Обикновено аз приемам разговорите. Обаждаше се самата Людмила Живкова; искаше утре да се срещне с Ванга. В София.Тръгнахме с волгата рано, да използваме утринната хладина.
Обикновено срещите на Ванга с щерката на Първия ставаха в извънградската вила на фамилията в подножието на Витоша. От прозорците на уютната гостна – традиционното място за техните разговори - се откриваше пасторална гледка към гористия склон на планината, по която пасяха вакли овчици. Понякога се срещаха в един апартамент до Докторския паметник. Този път Людмила беше уредила да се срещнат в резиденцията Врана. В 10 часа черната волга се гмурна в прохладата на величествения лесопарк на бившия царски дворец. Посрещнаха ни наистина царски. Разположихме се в удобните старинни мебели стил “сецесион”; поднесоха ни добре охладени напитки и леки закуски, приготвени с кулинарна фантазия. Духовете на миналото веднага наобиколиха Ванга и тя започна да описва онова, което виждаше вътрешният и поглед: една ръка с пръстен, която чука по прозореца, циганския оркестър и танцуващите циганки…
-  Ха – ето че дойде и принц Кирил! Бре, че снажен, ама и мургав – няма разлика от танцувачките… - позасмя се врачката.
- Безделник. – уточни скептично Людмила Живкова; после насочи вниманието ни към четвъртия присъстващ в приемната. – Лельо Ванга, искам да те запозная с един наш съмишленик – това е Евгени Немиров; посветен е в Учението, маг и био-лечител. Но най-изумителни са неговите звездни пътешествия…
-   Не, нямам нищо общо с космонавта Георги Иванов! – подсмихна се тъничко спортният тип с вид на авантюрист. – Става въпрос за пътешествия в Астрала…
Людмила леко се сконфузи от това уточнение.
-  Така, така… Ето, дойде и тейко му – Добри Немиров съм, казва. Държи книги, препасан е с престилка. Що е работил он?
-   Беше известен български писател… И масон.
В този момент бързо, но безшумно като привидение в прохладния салон влезе един мъж от охраната, който ни бе посрещнал на входа на резиденцията; прошепна нещо на ухото на домакинята и тя скокна припряно след него…Няколко минути по-късно и двете врати на приемната се разтвориха широко и Людмила въведе новодошлите. Пръв влезе един синеок, брадат и белокос пъргав дядо на видима възраст около 70-те. Имаше излъчване на дворянин и мужик едновременно - в някаква трудно установима пропорция. Другият беше силно мургав, със смолисточерна брада и тюрбан на главата – очевидно индиец. Людмила сияеше; в погледа и се четеше благоговение, когато ги представи: самият Рьорих, Светослав Николаевич и знаменитият гуру Сай Баба!
Евгени Немиров стана от стола, ръкува се с Рьорих, след това се поклони доземи на индиеца. В отговор Сай Баба направи същия земен поклон. После новодошлите насядаха също около стилната виенска кръгла маса.

-  Е, приятели, добре сте дошли! – думите на Людмила не се отнасяха единствено за моята скромна персона; аз присъствах на тази височайша езотерична сбирка единствено заради настояването на Ванга. – Мисля, че нещата вървят повече от добре и наистина скоро ще имаме повод да празнуваме. Добрата новина е, че вече ни е предоставена сграда за създаването на Международния Рьорихов център. Българската научна делегация, която посети миналия месец долината Кулу в Хималаите вече ми представи своята концепция за възстановяването на Рьориховия институт “Урусвати” /”Утринна звезда”/ в нашата страна. Концепцията, заедно със справката за необходимите средства, е одобрена!

Светослав Николаевич тихичко изръкопляска и каза възторжено:
-  Поздравляю вас! Вы превращаете Болгарию в передового поста Белого братства!

- Всички религии ще изчезнат. – намеси се и Ванга; но това не беше нейният глас. – Ще остане само учението на Бялото братство. Като бял цвят то ще покрие Земята и благодарение на него хората ще се спасят. Учението е като огнена Библия, не може вече да се крие. Като огнена лава то ще се отприщи към хората… А ти, Людмила правилно си разбрала, че семената на Учението ще се разпространят чрез децата навсякъде. Затова твоите детски асамблеи са много важни!
Дъщерята на Първия направи голямо усилие, за да прикрие удоволствието си от тези думи, но не успя. Руменината плъзна нагоре по иначе бледото и, аскетично лице, увенчано със стегнат бял тюрбан. В този момент уникалният стенен часовник с кукувичка отмери 12 по обед. Людмила плесна с ръце:
-  Има ли гладни?
Рьорих преведе въпроса на гуруто. Сай Баба направи няколко почти неуловими движения с ръцете си и пред всеки от нас – ей-така, сякаш от нищото – се появи по една порция ориз, подправена със специални аромати и завита стегнато в бананов лист! Стреснах се, честно… Сложих длан над ориза – беше горещ, сякаш е приготвен току-що. Гледам, другите започнаха да ядат. Аз скръстих ръцете си под масата и започнах наум: 

Отче наш,
Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия!

Така ме е учил дядо – молитва преди всяко хранене. При последната дума порцията ориз пред мен с едва доловимо съскане се изпари! Дяволска работа… По същия начин след миг изчезнаха и другите порции. Всички, с изключение на Ванга, останаха със зяпнали усти; индиецът взе да ломоти нещо, беше недоволен…
Излязох навън, под предлог, че трябва да оправя нещо по колата. След четиридесет минути излязоха и останалите от компанията. На сбогуване с Людмила индиецът раздвижи по особен начин ръката си и в дланта му се появи – пак така от нищото – един платинен пръстен с вграден тъмносив камък.
- Ах, но това е топаз! – изуми се тя. – Той отгатна, моят камък е топаз!
Пръстенът премина от ръка в ръка. Докато го държах, топазът оцвети пръстите ми в лилаво; това беше някаква свръхестествена материя. Върнах пръстена, но дланта ми продължаваше да излъчва лилава светлина в продължение на няколко минути. Дяволска работа ви казвам…На връщане към Петрич, във волгата Ванга се разприказва. Видяла ги – силите помагали на индиеца да прави своите чудеса. Същите сили, дето говорят чрез нея. А пък до Евгени Немиров видяла един висок мъж с необикновено хубаво лице, от когото лъхал студ като от ледник.
“Кога некой дойде при мен заедно с тоя същийот мъж, разбирам, дека дните му са преброени. Ама не ми дават да му кажем.” – рече врачката.
                                     *   *   *
След една седмица Людмила се обади по телефона. Беше развълнувана
– Евгени Немиров не се завърнал от поредното си пътуване в Астрала, духът му не се прибрал повече в тялото! Официалната диагноза на лекарите била “инфаркт”, но те нищо не разбирали... Ах, тя очаквала да се случи нещо лошо, защото един ден преди това топазът от пръстена и променил цвета си, почернял целият като смола!..
- Яз нели ти рекох! – Ванга тържествуваше. – Нели ти казах за оня леден красавец, дето стоеше все зад лявото рамо на Евгени?!
  - Лельо Ванга, притеснявам се, че може да ми се случи нещо лошо и на мене... – чувах гласа на Людмила от слушалката на деривата в съседната стая. – Знаеш ли, тази сутрин топазът пак почерня като смола; после изчезна, ей-така – разтопи се във въздуха! А преди два дни имах много неприятна среща в съветското посолство с Константин Черненко от КГБ... Сега нещо става – не мога да открия никого в резиденцията...
- Нема страшно, тъй ми викат силите. – успокои я Ванга.
На другия ден – беше неделя – научихме от радиото, че Людмила Живкова, председател на Комитета за култура и член на Политбюро на Българската комунистическа партия е починала внезапно...
                              *   *   *
- Евлогиии! Покани да влезе Илия! – извика ми Ванга.
Излязох навън и попитах:
-  Кой е тука Илия? Илия да влезе – Ванга го вика...
Едно здраво, набито и широкоплещесто момче разбута чакащите пред телената мрежа бабички и влезе.
-  Добър ден... – каза той като не знаеше къде да си сложи ръцете.
-  Е, Илия, дошъл си да питаш кой ти открадна ладата, а? Прежали я. Виждам я – блъсната, крадците изполомени, добро нема да видат... Не, нема да станеш шампион на България. Зарежи я борбата, другаде ти е силата на тебе, момче. Генералска керка ке земеш; генералот много ке ти помогне. Богат ке бидеш, повеке пари от Тодор Живков ке имаш. И тав-ма-тург, тавматург ке станеш... К’вой туй тавматург -  Ванга очевидно питаше силите.
-  Ааа, казаха ми – масон от 33-та степен. Ти ке доведеш нашийот цар от Мадрид, он “братко” ке ти дума... Ама големата ти севда от Казанлък ке дойде, тъй да знаеш... И да го пазиш сорцето си. На 7-ми март все у вас да си седиш, тъй ми казват силите... Пази се и от Геме Димитров! ( *1) Тоя що – роднина ли ти е? Айде, тръгвай сега, че одвънка ми е дошел на крака съветскийот посланик...
---
*1) На бул. “Г.М. Димитров”, пред офиса на своята “МG корпорация” на 7 март 2003 г. бе прострелян в сърцето Илия Павлов

ОТ Двери БГ: Настоящият текст-мистификация е откъс петата книга на Петър Марчев,  "Идеалният роман или Невероятните приключения на д-р Охниминчев" (2007), която е носител на наградата за най-добър роман в конкурса "Фантастика през 100 очи" на издателство "Аргус". Благодарим на автора за доброволното му забъркване в хулиганската ни инициатива и за любезно предоставения текст. Желаещите да си закупят "Идеалния роман", могат да щракнат тук. Желаещите да посетят личния сайт на Петър Марчев, да заповядат тук.

ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА - съкратен текст -

Отразена деноминацията от 5.07.1999 г.,
обн., ДВ, бр. 56 от 29 юни 1993 г., изм., бр. 63 от 1994 г., изм. и доп., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., доп., бр. 107 от 2000 г.

...

Възникване на авторското право
Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

...

Закриляни обекти
Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.
Изключения
Чл. 4. Не са обект на авторското право:
1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.

...

Автори и други носители на авторско право
Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.

Предположение за авторство
Чл. 6. До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.

Авторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно
Чл. 7. (1) Произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.
(2) До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.

...

Допустимо свободно използване
Чл. 23. Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска:
1. използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
2. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) използването на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения с изключение на компютърни програми и бази данни в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите;

...

Възнаграждение при записване за лично ползване
Чл. 26. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Авторите на произведения, записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите-изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите на звукозаписите и продуцентите на първоначалния запис на записаните филми имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения са възпроизвеждани по репрографски начин за лично ползване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които произвеждат или внасят празни звуконосители или видеоносители и апарати, предназначени за записване, а възнаграждението по ал. 1, изречение второ - от лицата, които произвеждат или внасят апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин. Размерът на възнаграждението е 5 на сто от производствената цена на произведените в страната носители и 2 на сто от производствената цена на произведените в страната апарати, съответно от митническата облагаема стойност на внесените носители и апарати.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Възнагражденията се изплащат на организация, създадена по реда на чл. 40 от заинтересуваните организации, представляващи отделните категории носители на права по този закон, която ги разпределя между тях. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отделя и постъпва по сметката на Националния фонд "Култура".
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:
а) една трета за авторите;
б) една трета за артистите-изпълнители;
в) една трета за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Суми, събрани на основание ал. 1, подлежат на връщане от организацията, която ги събира:
1. когато обложените празни звуконосители и видеоносители:
а) са станали впоследствие предмет на сделка за износ, без да са били запълнени;
б) са били впоследствие запълнени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
в) са били закупени от законно лицензирани радио- или телевизионни организации и са били запълнени от тях и оставени за нуждите на техните собствени предавания;
г) са били закупени от производители на филми и други аудиовизуални произведения и са били запълнени от тях и използвани за техни собствени производствени или рекламни нужди;
2. когато обложените апарати, предназначени за записване или възпроизвеждане по репрографски начин, са станали впоследствие предмет на сделка за износ и ако тази сделка е била осъществена преди използването им в страната.
(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Апарати, предназначени за записване по смисъла на този член, са всички апарати, които са предназначени за записване на произведения върху звуконосители или видеоносители от звукозаписи и видеозаписи или от радио- и телевизионни предавания, а апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин - машините, предназначени да правят копия от печатни материали чрез фотокопиране или чрез друг способ, осигуряващ подобен резултат.
(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) По прилагането на този член Министерският съвет издава наредба.

...

Иск за обезщетение
Чл. 94. (1) (Предишен текст на чл. 94 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Който наруши авторско право или сродно на него право, дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, лицата по ал. 1 могат да искат вместо обезщетение:
1. приходите, получени вследствие на нарушението, или
2. стойността на предмета на нарушението по цени на дребно, или
3. от седемдесет лева до тридесет и пет хиляди лева.

Джордж Клуни - посланик на мира на ООН

Носителят на „Оскар“ Джордж Клуни официално беше определен за мирен пратеник на ООН в Ню Йорк. Филмовият актьор, който ще насочи вниманието към мироопазващите мисии на ООН по света, пристигна от пътуване до региона Дарфур в Судан. Клуни заяви, че се надява да може да помогне на хората, който страдат от конфликта в региона.

Американският актьорДжордж Клуни стана мирен пратеник на ООН на 31 януари. Той обеща да използва популярността си, за да насочи вниманието към миротворческите усилия на световната организация, особено в суданската област Дарфур, съобщава BBC.

Клуни разказа за неотдавнашното си посещение в Африка, където беше заедно с помощник-генералния секретар на ООН Джейн Хол Лют. За две седмици те посетиха 19 места в Дарфур, Централноафриканската република, Чад и Демократична република Конго.

„Много съм горд, че съм тук като пратеник на мира и посланието ми е: светът ни гледа и не можем да си позволим да се провалим", каза Клуни, който дойде в централата на ООН с родителите си.

Актьорът заяви, че смята да се съсредоточи върху проблемите на Дарфур, който познава по-добре. Той обаче допълни, че е готов да пътува навсякъде, където е необходимо за работата му като пратеник на ООН.

"Аз съм син на новинар и мисля, че работата на пратеника означава и отговорност да се борави с факти, не да казваш на хората това, което искат да чуят, а да им казваш истината, такава каквато е, нефилтрирана", заяви 46-годишният Клуни.

Джордж Клуни е деветият мирен пратеник на ООН. Той беше избран заради способността си да привлича общественото внимание към критични международни политически и социални въпроси. Другите 8 мирни пратеници на ООН са: Майкъл Дъглас, Ели Визел, Джей Гудол, Йо-Йо Ма, Даниел Баренбойм, Паулу Коелю, Мидори Гото и йорданската принцеса Хая.

Носителят на Оскар за поддържаща роля (във филма "Сириана") заяви, че престижната награда е хубаво нещо, но тя носи не само слава, но и отговорност. Клуни е номиниран и за тазгодишните награди „Оскар" за изпълнението си в трилъра „Майкъл Клйтън".

Посланиците на мира на ООН са личности, които притежават широко признат талант в изкуството - киното, литературата, музиката или спорта и могат да помогнат за популяризиране на идеалите и дейностите на организацията по света. Сред тях са били бившият шампион по бокс Мохамед Али и покойният Лучано Павароти. БТА