Чрез аборт годишно сe убиват 42 000 000 деца. В Източна Европа с аборт завършват около 45% от бременностите.
Всекидневно в България се извършват 500 аборта
Начинът за борба с абортите не е забраната, а по-скоро повишаване на възможностите за образование на характера при младите.
В много от Американските щати вече се въвеждат такива програми в училищата и резултатите са далеч по-ефективни от досегашните опити за борба чрез противозачатъчни и сексуално образование. Оказва се, че проблема е по-скоро въпрос на характер и възпитание за които обществото не се грижи през последните няколко десетилетия.
Артинсталацията „Абортът убива деца” е част от изложбата „Отворени пространства – демократични граждани” на шведския художник Пер Хаселберг. В продължение на една седмица в края на ноември художникът Самуил Стоянов пробиваше всеки ден по 500 дупки в една от централните колони на галерия „Васка Емануилова”. Самуил Стоянов застава зад правото детето да живее и правото на бременната да бъде информирана за същността на аборта като действие.
Самуил Стоянов, художник:
„Дупките съответстват на броя на абортите, които всекидневно се извършват в България. Детето още от създаването си в утробата на майката е човешко същество и като такова то има правото на живот! Не е право на обществото само защото е по-силно от едно дете и има възможност да спре неговото развитие и живот да го убие.С увеличаването на броя аборти хората започват да го приемат за нормално решение, но за съжаление това се формира и в съзнанието на много гинеколози и доктори. Стига се дотам, че лекари, дори семейни лекари, препоръчват на майки да направят аборт.”
Абортът убива деца"
За по-сигурно се махнах от родното си място. Установих се в Пиринския край. А през 1965 година началникът на Градското управление на МВР в Петрич ме постави да охранявам пред дома на Ванга, за да респектирам /да, точно тъй каза майорът!/, да респектирам чакащите и да не стават безредици. С мерак бях облякъл кафявата милиционерска униформа, приятно ми беше да усещам тежината на ТТ-то на кръста си. Обаче, след няколко месеца на новата служба взе да ми става чоглаво като се изтъпаня такъв, униформен и въоръжен срещу тези безобидни, попарени от скръб хорица. Обясних на началника положението, примолих му се и той излезе човек – разреши ми да охранявам в цивилни дрехи. Само една червена лента на левия ми ръкав подсказваше на народа, че съм длъжностно лице, на което се дължи респект. Вероятно големите ни началници са имали и някакви други подозрения относно Ванга, защото имах нареждане да не се отлъчвам от нея. Да, обаче, отвреме-навреме пристигаха едни очевидно важни птици и я откарваха в неизвестна посока с черните си лимузини. Тогава началниците го решиха – дадоха една волга и аз по съвместителство станах и шофьор на петричката врачка. С две думи – залепих се за нея като гербова марка. Така станах свидетел и на нейната кариера – как от недолюбвана от комунистическата власт след Девети “шарлатанка”, през 1967 година Ванга стана първата щатна гадателка в комунистическа България, а може би и в целия соцлагер!
Обикновено срещите на Ванга с щерката на Първия ставаха в извънградската вила на фамилията в подножието на Витоша. От прозорците на уютната гостна – традиционното място за техните разговори - се откриваше пасторална гледка към гористия склон на планината, по която пасяха вакли овчици. Понякога се срещаха в един апартамент до Докторския паметник. Този път Людмила беше уредила да се срещнат в резиденцията Врана. В 10 часа черната волга се гмурна в прохладата на величествения лесопарк на бившия царски дворец. Посрещнаха ни наистина царски. Разположихме се в удобните старинни мебели стил “сецесион”; поднесоха ни добре охладени напитки и леки закуски, приготвени с кулинарна фантазия. Духовете на миналото веднага наобиколиха Ванга и тя започна да описва онова, което виждаше вътрешният и поглед: една ръка с пръстен, която чука по прозореца, циганския оркестър и танцуващите циганки…
