07 март 2009

Абортът убива 42 млн. деца годишно

И с т и н а т а _ Д н е с

Чрез аборт годишно сe убиват 42 000 000 деца. В Източна Европа с аборт завършват около 45% от бременностите.

Всекидневно в България се извършват 500 аборта

SВсяка пета бременност завършва по този начин, а в Европа – всяка трета. Резултатите показват, че на всеки 1000 жени в детеродна възраст (15–44 г.) през 1995 г., 35 абортират. Днес има спад на 29 жени по тези показатели. Данните сочат, че от 1995 г. до днес абортите по света са намалели с 4 млн. В развиващите се страни всяка година се правят по 35 млн. аборта, а в икономически силните страни – едва 7 млн. В Източна Европа с аборт завършват около 45% от бременностите. Половината от тях са извършвани в страните от бившия Съветски съюз. Тринайсет на сто от смъртните случаи на жени са вследствие на аборт.

Начинът за борба с абортите не е забраната, а по-скоро повишаване на възможностите за образование на характера при младите.

В много от Американските щати вече се въвеждат такива програми в училищата и резултатите са далеч по-ефективни от досегашните опити за борба чрез противозачатъчни и сексуално образование. Оказва се, че проблема е по-скоро въпрос на характер и възпитание за които обществото  не се грижи през последните няколко десетилетия.

Артинсталацията „Абортът убива деца” е част от изложбата „Отворени пространства – демократични граждани” на шведския художник Пер Хаселберг. В продължение на една седмица в края на ноември художникът Самуил Стоянов пробиваше всеки ден по 500 дупки в една от централните колони на галерия „Васка Емануилова”. Самуил Стоянов застава зад правото детето да живее и правото на бременната да бъде информирана за същността на аборта като действие. 

Самуил Стоянов, художник:
„Дупките съответстват на броя на абортите, които всекидневно се извършват в България. Детето още от създаването си в утробата на майката е човешко същество и като такова то има правото на живот! Не е право на обществото само защото е по-силно от едно дете и има възможност да спре неговото развитие и живот да го убие.

С увеличаването на броя аборти хората започват да го приемат за нормално решение, но за съжаление това се формира и в съзнанието на много гинеколози и доктори. Стига се дотам, че лекари, дори семейни лекари, препоръчват на майки да направят аборт.”

Абортът убива 42 млн. деца годишно

И с т и н а т а _ Д н е с

Чрез аборт годишно сe убиват 42 000 000 деца. В Източна Европа с аборт завършват около 45% от бременностите.

Всекидневно в България се извършват 500 аборта

Всяка пета бременност завършва по този начин, а в Европа – всяка трета. Резултатите показват, че на всеки 1000 жени в детеродна възраст (15–44 г.) през 1995 г., 35 абортират. Днес има спад на 29 жени по тези показатели. Данните сочат, че от 1995 г. до днес абортите по света са намалели с 4 млн. В развиващите се страни всяка година се правят по 35 млн. аборта, а в икономически силните страни – едва 7 млн. В Източна Европа с аборт завършват около 45% от бременностите. Половината от тях са извършвани в страните от бившия Съветски съюз. Тринайсет на сто от смъртните случаи на жени са вследствие на аборт.

Начинът за борба с абортите не е забраната, а по-скоро повишаване на възможностите за образование на характера при младите.

В много от Американските щати вече се въвеждат такива програми в училищата и резултатите са далеч по-ефективни от досегашните опити за борба чрез противозачатъчни и сексуално образование. Оказва се, че проблема е по-скоро въпрос на характер и възпитание за които обществото  не се грижи през последните няколко десетилетия.

Абортът убива деца"

Артинсталацията „Абортът убива деца” е част от изложбата „Отворени пространства – демократични граждани” на шведския художник Пер Хаселберг. В продължение на една седмица в края на ноември художникът Самуил Стоянов пробиваше всеки ден по 500 дупки в една от централните колони на галерия „Васка Емануилова”. Самуил Стоянов застава зад правото детето да живее и правото на бременната да бъде информирана за същността на аборта като действие.

Самуил Стоянов, художник:
„Дупките съответстват на броя на абортите, които всекидневно се извършват в България. Детето още от създаването си в утробата на майката е човешко същество и като такова то има правото на живот! Не е право на обществото само защото е по-силно от едно дете и има възможност да спре неговото развитие и живот да го убие.

С увеличаването на броя аборти хората започват да го приемат за нормално решение, но за съжаление това се формира и в съзнанието на много гинеколози и доктори. Стига се дотам, че лекари, дори семейни лекари, препоръчват на майки да направят аборт.”

16 февруари 2009

проф. д-р Стефан Младенов Стоянов

знаменит български лингвист
(15.12.1880-01.05.1963)

Роден във Видин на 15.02.1880 г. Завършва класическия отдел на Видинската гимназия. От 1898 до 1902 следва славянска филология във Висшето училище в София (дн. Софийски университет). Специализира във Виена, Петербург, Прага, Париж и Мюнхен. Доктор по филология на Пражкия университет (1905). Редовен професор и титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание в СУ (1921-1948). Основател и редактор на сп. "Родна реч" (1927-1943). Автор на множество трудове по литературно-исторически и езикови въпроси. Член на БАН от 1920 г., на Българския археологически институт от 1922, на Славянския семинар при Кралския колеж на Лондонския университет, на Славянския институт в Прага, на Германската, Полската и Съветската академии на науките. Езиковедската си дейност започва с изследвания в областта на българската диалектология, историята и етимологията на българския език и другите славянски езици. Занимава се и с въпроси на сравнителното езикознание. Участва в разработването на речници, пише рецензии и практически наръчници. Умира на 01.05.1963 г.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Иван Богоров
Декаденти и семковщина

 

За Стефан Младенов:

Михайлова, Е. Стефан Младенов, библиографски принос. С., 1956, 310 с.

Езиковедски изследвания в чест на академик Стефан Младенов С., 1957, 653 с.

Георгиев, Вл. Академик Стефан Младенов (1880-1963). – Бълг. език, № 4-5, 1963, с. 305-312

Попов, П. К. Научното дело на академик Стефан Младенов (1880-1963). – Бълг. език и лит., № 4, 1963.

Bernard, R. Stefan Mladenov. Necrologie. – Rev. etud. slav., 43, 1964, 1-4, p. 306-309.

Селимски, Л. Стефан Младенов и изучение староболгарского языка. – Palaeobulgarica, 4, 1980, 3, р. 114-118.

Zeil, L. Stefan Mladenows Wahl zum korrespondierenden Mitglied der Berliner Akademie der Wissenschaften im Jahre 1942. Zur 100. Wiederkehr seines Geburtstages. – Ztschr. Slaw., 24, 1980, p. 907-915.

Георгиев, Вл. 100 години от рождението на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 301-305.

Добрев, Ив. Проблемите на българската езикова история в научното дело на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 305-307.

Кочев, Ив. Академик Стефан Младенов и проблемите на българската диалектология. – Бълг. език, 31, 1981, с. 308-310.

Георгиева, Е. Академик Стефан Младенов и сп. „Родна реч". – Бълг. език, 31, 1981, с. 311-318.

Георгиев, Ст. Изследователска методология и теоретически постижения на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 319-326.

Шимански, Т. Академик Стефан Младенов като етимолог. – Бълг. език, 31, 1981, с. 326-331.

Симеонов, Б. Приносът на акад. Стефан Младенов за проучването на прабългарската съставка на езика ни. – Бълг. език, 31, 1981, с. 332-336.

Заимов, Й. Ономастичните проучвания на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 336-338.

Вакарелска Д. Академик Стефан Младенов и тракийските диалекти. – Бълг. език, 31, 1981, с. 338-340.

Божков, Р. Изследванията на акад. Стефан Младенов върху северозападните български говори. – Бълг. език, 31, 1981, с. 340-342.

Русинов, Р. Историята на новобългарския книжовен език в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 342-346.

Мурдаров, Вл. Приносът на акад. Стефан Младенов в историята на българския правопис. - Бълг. език, 31, 1981, с. 346-350.

Балкански, Т. Словообразователните омоними в “Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език. А-К. С., 1927-1951, съставен от Стефан Младенов с донегдешно участие на Ал. Теодоров-Балан". – Бълг. език, 31, 1981, с. 350-353.

Попова, М. Лингвистичната терминология в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 353-358.

Попов К. Научното дело на видни български езиковеди. С., 1982, с. 85-94.

Мурдаров, В. Стефан Младенов. – В: Мурдаров, В. Виена и началото на българската езикословна наука. С., 1988, с. 91-95.

Kурсове в Софийския университет
  • История на българския език
  • Българска диалектология
  • Български синтаксис
  • Българското ударение
  • Българска етимология
  • Български географски названия
  • Български литературен език
  • Гръцка морфология с оглед на главните индоевропейски езици
  • Паметници на готския и старонемския език
  • Увод в индоевропейското езикознание
  • Общо езикознание
  • Принципи по езикознанието
  • Увод в ексерименталната фонетика
  • Увод в индоевропейската фонетика
  • Индоевропейска морфология
  • Образуване на имената в индоевропейските езици
  • Индоевропейското езиково семейство
  • Староиндийски език
  • Готски език
  • Готски език с увод в германската граматика
  • Индоевропейски имена на реки и води
  • Старонемски диалекти
  • Увод в индоевропейската етимология
  • Общо езикознание с оглед на епическия санскрит Махабхарата
  • Индоевропейска фонетика
  • Индоевропейско езикознание
  • Чешки език
  • Полски език
  • Старогорнонемски език
  • Звукофизиология с увод в сравнителната фонетика на индоевропейските езици
  • Старобългарски език в лексикално отношение
Публикации
Монографии

Съвременният български книжовен език и народните ни говори. С, 1943. 67 с. (Библ. Бълг. кн. №5).

Увод по всеобщо езикознание. 2. доп. изд. С., Унив. печ., 1943. VII, 284 с. (Унив. библ. №276).

История на българския език. Прев. и ред. И. Дуриданов от нем. изд. 1929. С., БАН, 1979. 412 с.

Речници

Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. С., Хр. Г. Данов, 1941. XX, 704 с.

Речник на чуждите думи в българския език. С обяснение на потекло и състав. 2. доп. изд. С., 1943. 640 с. 3. знач. доп. и разш. над. 1947.

Български тълковен речник. С оглед към нар. говори. Т. 1. А-К. С., Печ. Д. Стефанов, 1951. 1126 с. (Съавт.: А. Теодоров-Балан).

Избрани студии и статии

Към въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село (Видинско). – СбНУ, 18, 1901, с. 471-506.

Един сръбски учен за говорите в Източна Сърбия и Западна България. – Период. сп., 65, 1904, с. 444-452.

За пограничните говори в Източна Сърбия. – Изв. на Семинара по слав. фил. СУ, 1, 1905, с. 101-116.

Промените в граматическия род в славянските езици. – Изв. на Семинара по слав. фил. СУ, 2 (1906-1907), 1907, с. 65-114.

“Български старини из Македония”, събрани от Й. Иванов. С., 1908 (рец.). – Учил. прегл., 13, 1908, 10, с. 914-924.

Зайковски светогорски требник. – Период. сп., 71, 1910, с. 155-205.

Върху езика на Боянския надпис. – Минало, 2, 1911, 5-6, с. 4-5.

Мекостта на съгласните в българските говори (няколко звукофизиоложки опити с изкуствени небца). – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 10-11, 1915, с. 1-12.

История на българский език. А. Обща част. Том първи (рец.). – Славянски глас, 13, 1920, 5-6, с. 43-46.

Вероятни и мними остатъци от езика на Аспаруховите българи в новобългарската реч. – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 17, 1921, с. 201-288.

Към въпроса за езиковото новаторство у нас. – Слънце, 3, 1921, 2, с. 123-134.

Из историята на някои по-малко известни български думи (Етимологически съпоставки). – Сп БАН, 22, 1921, с. 227-241.

Българското влияние върху езика на македонските власи. – Учил. прегл., 22, 1923, 4-5, с. 246-255.

Бележки към една старобългарска граматика. – Учил. прегл., 22, 1923, 9, с. 670-681.

„Беседата на презвитер Козма против богомилите" от Никола Благоев (рец.). – Духовна култ., 4, 1923, 16, с. 140-156.

Съкровищата на старата българска книжнина. – Духовна култ., 4, 1923, 18-19, с. 202-224.

Към изследването на т.н. хетероклизия в индоевропей-ските езици. – Год. СУ. Ист.-филолг. фак., 19, 1923, с. 1-34.

Два въпроса из старобългарската граматика. – Сп БАН, 35, 1926, с. 37-59.

Няколко думи за Кричимския надпис. – Сп. БАН, 1945, № 33, 87-94.

Българската реч в произведенията на Елин Пелин. – Балк. преглед, 1948, 606-628.

Иван Вазов като образцов ревнител за български език и слог. - В: Ив. Вазов. С., 1950, 270-296.

Смесеният алтайско-индоевропейски характер на японския език и неоспоримото наличие на алтайски и индоевропейски елементи в японски. – В: Сб. в чест на акад. А. Теодоров-Балан. С., 1956, 323-327.

Някои славянски имена на реки и тяхното значение за праисторията и за общото езикознание. – Изв. Инст. бълг. ез., 5, 1957, 13-22.

15 февруари 2009

АЗ ОХРАНЯВАХ ВАНГА !

Езотеричният дневник на специалния агент от ДС /о.р. капитан/ Евлоги Петров


Б.Р. Три епизода от живота на Ванга - папски нунций, Бялото братство и Илия Павлов, много стегнато и увлекателно описани в този биографичен разказ, написан по дневника на  полицая - охранител на Ванга, който не пропуска да каже "Отче наш" преди хранене. От текста става ясно, че Ванга и героите на разказа, черпят сили от Сатаната. Изобличават се католицизма и масонството, като тъмни сили. Описва се тайна сбирка на Бялото братство свикана от Людмила Живкова. Освен Ванга присъстват Светослав Николаевич Рьорих и самият Сай Баба. Много точно е описана обстановката, характера и маниерите на Ванга. Източникът на текста е православният сайт Двери на православието . Публикуваме без съкращения.

Папският нунций за специални поръчения монсеньор Джовани ди Лагомаджоре се прекръсти и благодари на Бога за това, че полетът мина успешно и сребристият Ту-134 на българските авиолинии се приземи благополучно на Аерогара София. Мина без проблеми митническата проверка и излезе навън. Беше краят на юни; жегата бе притиснала иначе зелената балканска столица. Затова монсеньор Джовани не изчака автомобила на нунциатурата, а се метна в първото изпречило се пред погледа му такси. Регистрира се в гранд-хотел “България” и побърза да се шмугне под прохладния душ. Докато подсушаваше с хавлиената кърпа късо подстриганата си смолисточерна и къдрава коса, около елегантната тонзура, погледът му се рейна през прозореца: по диагонал, на отсрещната страна на улицата съзря трикольора, развяващ се пред италианското посолство. Вместо да облече отново черното расо, отецът извади от обемистата си пътна чанта дънки марка “Carrera”; вдигна ципа, закопча металното копче и нахлузи върху широкоплещестия си торс жълта тениска, на която се виждаха петте олимпийски кръга, един симпатичен мечок и се четеше надписът “Москва 1980”. Обу сандалите на бос крак, нахлупи на темето си бяла бейзболна шапка и слезе припряно по стълбите. От “Rent-a-car” нае един фиат и настъпи газта; след доста лутане най-после излезе на международния път за Солун… Четири часа по-късно фиатът спря пред една скромна неизмазана тухлена къщица в местността Рупите край град Петрич.
                                   *   *   *
Беше привечер, когато пред къщата спря един рент-а-карски фиат. Отвън, покрай телената мрежа на дворчето, се бе извила дълга-дълга опашка от подтиснати, облечени в тъмни дрешки женоря, примесени тук-там с някой чичо с шлиферен каскет; те си бяха платили в Петрич таксата и сега смирено чакаха да им дойде редът. Очевидно притеснен от чернодрехото нямо множество, чужденецът  седеше в колата и не знаеше какво да предприеме. Тогава отвътре долетя пронизителният глас на Ванга, която ме викаше:
- Евлогиии! Евлоги да дойде тука!
Влязох. За да облекчи непосилната задуха, в ъгъла жужеше електрически вентилатор с розова перка. Една от приближените жени, които се грижеха за леля Ванга, изнесе покрай мен леген с вода, в който врачката си бе разхлаждала краката.
- Евлоги, викни оня жабар, италиянчето дето чака у колата! - тонът й беше режещ и безцеремонен, не търпеше възражения.
През тези 16 години, откакто съм на служба тука, май научих почти целия регистър на гласовете, с които говори. Този път това беше нейният си глас. Друг път, обаче,  гласът й ставаше властен и суров - мъжки - променяше тембъра си, даже лицето и се изменяше; като дойдеше на себе си, Ванга въздъхваше: “Ох, пуснаха ме Силите!” Когато в нея влизаха Големите сили, после с дни се чувстваше зле, като парцал съм, оплакваше се тя…
Аз съм ченге по рождение, милиционер по душа; вярно, за да вляза в Системата ми се наложи да скрия някои биографични подробности. Като тази, че прадядо ми е бил заможен селянин, да не кажа – чорбаджия. Така от Евлоги Охниминчев станах просто Евлоги Петров.
Вангелия ГущероваЗа по-сигурно се махнах от родното си място. Установих се в Пиринския край. А през 1965 година началникът на Градското управление на МВР в Петрич ме постави да охранявам пред дома на Ванга, за да респектирам /да, точно тъй каза майорът!/, да респектирам чакащите и да не стават безредици. С мерак бях облякъл кафявата милиционерска униформа, приятно ми беше да усещам тежината на ТТ-то на кръста си. Обаче, след няколко месеца на новата служба взе да ми става чоглаво като се изтъпаня такъв, униформен и въоръжен срещу тези безобидни, попарени от скръб хорица. Обясних на началника положението, примолих му се и той излезе човек – разреши ми да охранявам в цивилни дрехи. Само една червена лента на левия ми ръкав подсказваше на народа, че съм длъжностно лице, на което се дължи респект. Вероятно големите ни началници са имали и някакви други подозрения относно Ванга, защото имах нареждане да не се отлъчвам от нея. Да, обаче, отвреме-навреме пристигаха едни очевидно важни птици и я откарваха в неизвестна посока с черните си лимузини. Тогава началниците го решиха – дадоха една волга и аз по съвместителство станах и шофьор на петричката врачка. С две думи – залепих се за нея като гербова марка. Така станах свидетел и на нейната кариера – как от недолюбвана от комунистическата власт след Девети “шарлатанка”, през 1967 година Ванга стана първата щатна гадателка в комунистическа България, а може би и в целия соцлагер!

Ето как стана това: през 66-та големиот български поет Венко Марковски беше поканил леля Ванга в София да стане кръстница на внучето на Иван Аржентински, имаше такъв един писател. Тия двамата много я тачеха и я заведоха да я представят лично на Първия. Не знам Тодор Живков какво я беше питал и тя какво му бе отговорила, ама се харесаха. И така Ванга бе назначена със заплата на старши научен сътрудник I степен в Института по сугестология. Тоя институт, пък и самата тая наука “сугестология”, ако питате мене, си бяха чиста проба “шменти-капели”. Ама нали Людмила си падаше по всичките тези йоги-фоги и прочие, а пък татко й не даваше косъм да падне от главата и – та затова си беше дал благословията за института на проф. Георги Лозанов. Обаче цялата тази дейност я вършеха почти в нелегалност – пазеха се да не разберат правоверните учени от БАН. Или пък – чукай на дърво! – да не научат батюшките в Москва; че тогава не само Людмила щяха да вдигнат на балон – стопроцентово щяха да изстрелят и Тато с ракета в Космоса! Както и да е, исках да кажа, че Ванга бяха я назначили на длъжност “обект за изследване” в оня институт; и всеки месец на 25-то число тя се разписваше срещу 220 лв. във ведомостта. Верно, честен кръст!

Ама не беше само Първия, дето го беше омагьосала Ванга. Като магнит привличаше тая сляпа жена хората. И се стичаше народ не само от цяла България, ами и от Югославия, от Гръчко, даже две американки бяха пристигнали през 1969-а. На следващата година ни изпратиха по пощата един пакет – книга били написали за Петричката врачка; едно наше момиче с английска филология ни каза за какво става дума. “Психически явления зад Желязната завеса” било заглавието, а пък американките се казвали Шийла Острандер и Лин Шрьодер; хвалели способностите на леля Ванга и я сравнявали с някакъв холандец Джерард Кройзет и една друга американска гледачка, не и запомних името.

Обаче, това стълпотворение ето до какво доведе. Всеки ден аз бях длъжен да пиша доклад: колко посетители са минали, има ли някакви подозрителни лица… И, очевидно, някой от шефовете се беше усъмнил дето минават толкова много хора от Югославия. Тогава нали не бяхме в добри отношения с комшиите, имахме разногласия по Македонския въпрос и прочие. И една привечер пред къщата на Ванга спряха две софийски волги; слязоха осем цивилни колеги и взеха да тършуват вътре – обиск! Най-вече проверяваха подаръците, донесени на врачката от Югославия. След това разбрах, че имало съмнения дето по този начин евентуалните вражески шпиони можело да си разменят информация… Да, обаче, Ванга се оплакала на Тато и тогава ела гледай как хвърчат милиционерски фуражки и пагони! Ама случаят навярно се е размирисал чак до Москва, защото наскоро след това изпълнение се чу, че на проф. Лозанов му щракнали белезниците на летището демонстративно, като в американски филм. Тъй както щял да отлита за Щатите, милият. После го пуснали, обаче Института по сугестология го закриха тихомълком, а документацията му я конфискували нашите от милицията…

Такива ми ти работи. Но височайшите посещения при нашата гледачка не секнаха. Спомням си, че през 1979-та беше дошъл един индиец, изпратен лично от министър-председателката Индира Ганди да пита нещо. Миналата есен пък идваха едни дипломати от никарагуанското посолство. Да не говорим за Лили Иванова…

                                       *   *   *
- Евлогии, викни оня жабар, италиянчето дето чака у колата!
Абе какъв ти жабар – пременил се във фланелка с мечока Миша; ама щом Ванга казва, че е италианец, значи е такъв. Въведох го в стаята и той смотолеви на развален български:
-  Добра виечер…
И не си свали шапката от главата, ами запристъпя от крак на крак и взе да се кокори в мен многозначително.
-  Ааа, Джовани! Яз от Евлоги немам тайни. Как е отецът? А, ке се оправи, ке се оправи! Кой е Горилата, дава ми се тука това име?
- Това прозвище на наш човек – Пол Марцинкус се казва, той управлява капитали на Ватикан.
-  Много пари, 10 милиарда ми казват. Ама добре сте ги вложили – 60 фирми, в Холивуд, във фабрика за противозачатъчни. К’вой туй противозачатъчни?
-  А, да не забременили жени…
-  Ами туй нещо угодно ли е на Господа, тъй питат силите… Ами кой е Синдона и Калви?
- Роберто Калви, шеф на “Банко Амброзиано”. Микеле Синдона от Сицилия, финанси… посредник… Работили с Марцинкус… Преди години… две години Синдона изчезва.
- Не е изчезнал той, ами е в Америка. Виждам тука един да му дава фалшив паспорт. Казват, че е Джон Гамбино, шеф на коза ностра. К’вой туй коза ностра?
-   Мафия, престъпник…
-  Ааа! Виждам, полицията търси Синдона по вилите край Рим. Ай, красиви къщи имате бе! Какво – Ванда и Личо… Кои са тез, българи ли са?
-  “Ванда” наричат вила на Личо Джели.

-  Бе той опасен човек тоз Личо! Показват ми ги тука как ги събира около себе си много хора, важни хора. Ами к’ви са тез престилки, дето си ги препасват – да не са касапи?!
-   Зидари, масони наричат.
- Пе две какво значи? Дават ми пе две…
- Значи “Пропаганда 2”. Ложа на масони.
-  Казват ми – 952 души в нея. А, виждам и ваши хора - в расо, пък отгоре престилка… Двама души искат да напечатат списъка във вестниците. Така, така – да… За да потулят скандала, тези хора с престилките дават пари на турчина да стреля срещу папата, тъй казват силите…
-  Мамма миа!
-   И да кажеш на отеца, че българинът Сергей Антонов е невинен. Тъй ми казват – Кутоло от камората току-що отиде при Али Агджа в затвора, да го подучи да натопи България за атентата. К’вой туй камората?
-  Камора – мафия в Неапол…
-  Айде, Джовани, със здраве. И са стягай, ти ке бидеш следващийот папа!
                                   *   *   *
Една вечер, беше около 9 часа, звънна телефонът. Обикновено аз приемам разговорите. Обаждаше се самата Людмила Живкова; искаше утре да се срещне с Ванга. В София.Тръгнахме с волгата рано, да използваме утринната хладина.
luidmila_i_vanga.jpgОбикновено срещите на Ванга с щерката на Първия ставаха в извънградската вила на фамилията в подножието на Витоша. От прозорците на уютната гостна – традиционното място за техните разговори - се откриваше пасторална гледка към гористия склон на планината, по която пасяха вакли овчици. Понякога се срещаха в един апартамент до Докторския паметник. Този път Людмила беше уредила да се срещнат в резиденцията Врана. В 10 часа черната волга се гмурна в прохладата на величествения лесопарк на бившия царски дворец. Посрещнаха ни наистина царски. Разположихме се в удобните старинни мебели стил “сецесион”; поднесоха ни добре охладени напитки и леки закуски, приготвени с кулинарна фантазия. Духовете на миналото веднага наобиколиха Ванга и тя започна да описва онова, което виждаше вътрешният и поглед: една ръка с пръстен, която чука по прозореца, циганския оркестър и танцуващите циганки…
-  Ха – ето че дойде и принц Кирил! Бре, че снажен, ама и мургав – няма разлика от танцувачките… - позасмя се врачката.
- Безделник. – уточни скептично Людмила Живкова; после насочи вниманието ни към четвъртия присъстващ в приемната. – Лельо Ванга, искам да те запозная с един наш съмишленик – това е Евгени Немиров; посветен е в Учението, маг и био-лечител. Но най-изумителни са неговите звездни пътешествия…
-   Не, нямам нищо общо с космонавта Георги Иванов! – подсмихна се тъничко спортният тип с вид на авантюрист. – Става въпрос за пътешествия в Астрала…
Людмила леко се сконфузи от това уточнение.
-  Така, така… Ето, дойде и тейко му – Добри Немиров съм, казва. Държи книги, препасан е с престилка. Що е работил он?
-   Беше известен български писател… И масон.
В този момент бързо, но безшумно като привидение в прохладния салон влезе един мъж от охраната, който ни бе посрещнал на входа на резиденцията; прошепна нещо на ухото на домакинята и тя скокна припряно след него…Няколко минути по-късно и двете врати на приемната се разтвориха широко и Людмила въведе новодошлите. Пръв влезе един синеок, брадат и белокос пъргав дядо на видима възраст около 70-те. Имаше излъчване на дворянин и мужик едновременно - в някаква трудно установима пропорция. Другият беше силно мургав, със смолисточерна брада и тюрбан на главата – очевидно индиец. Людмила сияеше; в погледа и се четеше благоговение, когато ги представи: самият Рьорих, Светослав Николаевич и знаменитият гуру Сай Баба!
Евгени Немиров стана от стола, ръкува се с Рьорих, след това се поклони доземи на индиеца. В отговор Сай Баба направи същия земен поклон. После новодошлите насядаха също около стилната виенска кръгла маса.

-  Е, приятели, добре сте дошли! – думите на Людмила не се отнасяха единствено за моята скромна персона; аз присъствах на тази височайша езотерична сбирка единствено заради настояването на Ванга. – Мисля, че нещата вървят повече от добре и наистина скоро ще имаме повод да празнуваме. Добрата новина е, че вече ни е предоставена сграда за създаването на Международния Рьорихов център. Българската научна делегация, която посети миналия месец долината Кулу в Хималаите вече ми представи своята концепция за възстановяването на Рьориховия институт “Урусвати” /”Утринна звезда”/ в нашата страна. Концепцията, заедно със справката за необходимите средства, е одобрена!

Светослав Николаевич тихичко изръкопляска и каза възторжено:
-  Поздравляю вас! Вы превращаете Болгарию в передового поста Белого братства!

- Всички религии ще изчезнат. – намеси се и Ванга; но това не беше нейният глас. – Ще остане само учението на Бялото братство. Като бял цвят то ще покрие Земята и благодарение на него хората ще се спасят. Учението е като огнена Библия, не може вече да се крие. Като огнена лава то ще се отприщи към хората… А ти, Людмила правилно си разбрала, че семената на Учението ще се разпространят чрез децата навсякъде. Затова твоите детски асамблеи са много важни!
Дъщерята на Първия направи голямо усилие, за да прикрие удоволствието си от тези думи, но не успя. Руменината плъзна нагоре по иначе бледото и, аскетично лице, увенчано със стегнат бял тюрбан. В този момент уникалният стенен часовник с кукувичка отмери 12 по обед. Людмила плесна с ръце:
-  Има ли гладни?
Рьорих преведе въпроса на гуруто. Сай Баба направи няколко почти неуловими движения с ръцете си и пред всеки от нас – ей-така, сякаш от нищото – се появи по една порция ориз, подправена със специални аромати и завита стегнато в бананов лист! Стреснах се, честно… Сложих длан над ориза – беше горещ, сякаш е приготвен току-що. Гледам, другите започнаха да ядат. Аз скръстих ръцете си под масата и започнах наум: 

Отче наш,
Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия!

Така ме е учил дядо – молитва преди всяко хранене. При последната дума порцията ориз пред мен с едва доловимо съскане се изпари! Дяволска работа… По същия начин след миг изчезнаха и другите порции. Всички, с изключение на Ванга, останаха със зяпнали усти; индиецът взе да ломоти нещо, беше недоволен…
Излязох навън, под предлог, че трябва да оправя нещо по колата. След четиридесет минути излязоха и останалите от компанията. На сбогуване с Людмила индиецът раздвижи по особен начин ръката си и в дланта му се появи – пак така от нищото – един платинен пръстен с вграден тъмносив камък.
- Ах, но това е топаз! – изуми се тя. – Той отгатна, моят камък е топаз!
Пръстенът премина от ръка в ръка. Докато го държах, топазът оцвети пръстите ми в лилаво; това беше някаква свръхестествена материя. Върнах пръстена, но дланта ми продължаваше да излъчва лилава светлина в продължение на няколко минути. Дяволска работа ви казвам…На връщане към Петрич, във волгата Ванга се разприказва. Видяла ги – силите помагали на индиеца да прави своите чудеса. Същите сили, дето говорят чрез нея. А пък до Евгени Немиров видяла един висок мъж с необикновено хубаво лице, от когото лъхал студ като от ледник.
“Кога некой дойде при мен заедно с тоя същийот мъж, разбирам, дека дните му са преброени. Ама не ми дават да му кажем.” – рече врачката.
                                     *   *   *
След една седмица Людмила се обади по телефона. Беше развълнувана
– Евгени Немиров не се завърнал от поредното си пътуване в Астрала, духът му не се прибрал повече в тялото! Официалната диагноза на лекарите била “инфаркт”, но те нищо не разбирали... Ах, тя очаквала да се случи нещо лошо, защото един ден преди това топазът от пръстена и променил цвета си, почернял целият като смола!..
- Яз нели ти рекох! – Ванга тържествуваше. – Нели ти казах за оня леден красавец, дето стоеше все зад лявото рамо на Евгени?!
  - Лельо Ванга, притеснявам се, че може да ми се случи нещо лошо и на мене... – чувах гласа на Людмила от слушалката на деривата в съседната стая. – Знаеш ли, тази сутрин топазът пак почерня като смола; после изчезна, ей-така – разтопи се във въздуха! А преди два дни имах много неприятна среща в съветското посолство с Константин Черненко от КГБ... Сега нещо става – не мога да открия никого в резиденцията...
- Нема страшно, тъй ми викат силите. – успокои я Ванга.
На другия ден – беше неделя – научихме от радиото, че Людмила Живкова, председател на Комитета за култура и член на Политбюро на Българската комунистическа партия е починала внезапно...
                              *   *   *
- Евлогиии! Покани да влезе Илия! – извика ми Ванга.
Излязох навън и попитах:
-  Кой е тука Илия? Илия да влезе – Ванга го вика...
Едно здраво, набито и широкоплещесто момче разбута чакащите пред телената мрежа бабички и влезе.
-  Добър ден... – каза той като не знаеше къде да си сложи ръцете.
-  Е, Илия, дошъл си да питаш кой ти открадна ладата, а? Прежали я. Виждам я – блъсната, крадците изполомени, добро нема да видат... Не, нема да станеш шампион на България. Зарежи я борбата, другаде ти е силата на тебе, момче. Генералска керка ке земеш; генералот много ке ти помогне. Богат ке бидеш, повеке пари от Тодор Живков ке имаш. И тав-ма-тург, тавматург ке станеш... К’вой туй тавматург -  Ванга очевидно питаше силите.
-  Ааа, казаха ми – масон от 33-та степен. Ти ке доведеш нашийот цар от Мадрид, он “братко” ке ти дума... Ама големата ти севда от Казанлък ке дойде, тъй да знаеш... И да го пазиш сорцето си. На 7-ми март все у вас да си седиш, тъй ми казват силите... Пази се и от Геме Димитров! ( *1) Тоя що – роднина ли ти е? Айде, тръгвай сега, че одвънка ми е дошел на крака съветскийот посланик...
---
*1) На бул. “Г.М. Димитров”, пред офиса на своята “МG корпорация” на 7 март 2003 г. бе прострелян в сърцето Илия Павлов

ОТ Двери БГ: Настоящият текст-мистификация е откъс петата книга на Петър Марчев,  "Идеалният роман или Невероятните приключения на д-р Охниминчев" (2007), която е носител на наградата за най-добър роман в конкурса "Фантастика през 100 очи" на издателство "Аргус". Благодарим на автора за доброволното му забъркване в хулиганската ни инициатива и за любезно предоставения текст. Желаещите да си закупят "Идеалния роман", могат да щракнат тук. Желаещите да посетят личния сайт на Петър Марчев, да заповядат тук.

14 февруари 2009

ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА - съкратен текст -

imsages Отразена деноминацията от 5.07.1999 г.,
обн., ДВ, бр. 56 от 29 юни 1993 г., изм., бр. 63 от 1994 г., изм. и доп., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., доп., бр. 107 от 2000 г.

...

Възникване на авторското право
Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

...

Закриляни обекти
Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.
Изключения
Чл. 4. Не са обект на авторското право:
1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.

...

Автори и други носители на авторско право
Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.

Предположение за авторство
Чл. 6. До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.

Авторство на произведение, разгласено под псевдоним или анонимно
Чл. 7. (1) Произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно.
(2) До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.
(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.

...

Допустимо свободно използване
Чл. 23. Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска:
1. използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
2. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) използването на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения с изключение на компютърни програми и бази данни в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите;

...

Възнаграждение при записване за лично ползване
Чл. 26. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Авторите на произведения, записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите-изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите на звукозаписите и продуцентите на първоначалния запис на записаните филми имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения са възпроизвеждани по репрографски начин за лично ползване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които произвеждат или внасят празни звуконосители или видеоносители и апарати, предназначени за записване, а възнаграждението по ал. 1, изречение второ - от лицата, които произвеждат или внасят апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин. Размерът на възнаграждението е 5 на сто от производствената цена на произведените в страната носители и 2 на сто от производствената цена на произведените в страната апарати, съответно от митническата облагаема стойност на внесените носители и апарати.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Възнагражденията се изплащат на организация, създадена по реда на чл. 40 от заинтересуваните организации, представляващи отделните категории носители на права по този закон, която ги разпределя между тях. Преди разпределението 20 на сто от събраната сума се отделя и постъпва по сметката на Националния фонд "Култура".
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин:
1. на възнагражденията по ал. 1, изречение първо:
а) една трета за авторите;
б) една трета за артистите-изпълнители;
в) една трета за продуцентите;
2. на възнагражденията по ал. 1, изречение второ:
а) 50 на сто за авторите;
б) 50 на сто за издателите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Суми, събрани на основание ал. 1, подлежат на връщане от организацията, която ги събира:
1. когато обложените празни звуконосители и видеоносители:
а) са станали впоследствие предмет на сделка за износ, без да са били запълнени;
б) са били впоследствие запълнени в страната от лице, което е придобило по законен път правото да прави такива записи и е уредило въпроса с авторските и сродните им права, свързани със записа;
в) са били закупени от законно лицензирани радио- или телевизионни организации и са били запълнени от тях и оставени за нуждите на техните собствени предавания;
г) са били закупени от производители на филми и други аудиовизуални произведения и са били запълнени от тях и използвани за техни собствени производствени или рекламни нужди;
2. когато обложените апарати, предназначени за записване или възпроизвеждане по репрографски начин, са станали впоследствие предмет на сделка за износ и ако тази сделка е била осъществена преди използването им в страната.
(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Апарати, предназначени за записване по смисъла на този член, са всички апарати, които са предназначени за записване на произведения върху звуконосители или видеоносители от звукозаписи и видеозаписи или от радио- и телевизионни предавания, а апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин - машините, предназначени да правят копия от печатни материали чрез фотокопиране или чрез друг способ, осигуряващ подобен резултат.
(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) По прилагането на този член Министерският съвет издава наредба.

...

Иск за обезщетение
Чл. 94. (1) (Предишен текст на чл. 94 - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Който наруши авторско право или сродно на него право, дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди.
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, лицата по ал. 1 могат да искат вместо обезщетение:
1. приходите, получени вследствие на нарушението, или
2. стойността на предмета на нарушението по цени на дребно, или
3. от седемдесет лева до тридесет и пет хиляди лева.

Джордж Клуни - посланик на мира на ООН

Носителят на „Оскар“ Джордж Клуни официално беше определен за мирен пратеник на ООН в Ню Йорк. Филмовият актьор, който ще насочи вниманието към мироопазващите мисии на ООН по света, пристигна от пътуване до региона Дарфур в Судан. Клуни заяви, че се надява да може да помогне на хората, който страдат от конфликта в региона.

Американският актьорДжордж Клуни стана мирен пратеник на ООН на 31 януари. Той обеща да използва популярността си, за да насочи вниманието към миротворческите усилия на световната организация, особено в суданската област Дарфур, съобщава BBC.

Клуни разказа за неотдавнашното си посещение в Африка, където беше заедно с помощник-генералния секретар на ООН Джейн Хол Лют. За две седмици те посетиха 19 места в Дарфур, Централноафриканската република, Чад и Демократична република Конго.

„Много съм горд, че съм тук като пратеник на мира и посланието ми е: светът ни гледа и не можем да си позволим да се провалим", каза Клуни, който дойде в централата на ООН с родителите си.

Актьорът заяви, че смята да се съсредоточи върху проблемите на Дарфур, който познава по-добре. Той обаче допълни, че е готов да пътува навсякъде, където е необходимо за работата му като пратеник на ООН.

"Аз съм син на новинар и мисля, че работата на пратеника означава и отговорност да се борави с факти, не да казваш на хората това, което искат да чуят, а да им казваш истината, такава каквато е, нефилтрирана", заяви 46-годишният Клуни.

Джордж Клуни е деветият мирен пратеник на ООН. Той беше избран заради способността си да привлича общественото внимание към критични международни политически и социални въпроси. Другите 8 мирни пратеници на ООН са: Майкъл Дъглас, Ели Визел, Джей Гудол, Йо-Йо Ма, Даниел Баренбойм, Паулу Коелю, Мидори Гото и йорданската принцеса Хая.

Носителят на Оскар за поддържаща роля (във филма "Сириана") заяви, че престижната награда е хубаво нещо, но тя носи не само слава, но и отговорност. Клуни е номиниран и за тазгодишните награди „Оскар" за изпълнението си в трилъра „Майкъл Клйтън".

Посланиците на мира на ООН са личности, които притежават широко признат талант в изкуството - киното, литературата, музиката или спорта и могат да помогнат за популяризиране на идеалите и дейностите на организацията по света. Сред тях са били бившият шампион по бокс Мохамед Али и покойният Лучано Павароти. БТА

13 февруари 2009

ДЗЕН

откъс от "Религиите по света: От възникването до съвременните секти"

smart д-р Ниниан Смарт

Създаването на дзен

Класическите форми на японския будизъм по един или друг начин подчертават отношението към земния живот. Това е особено вярно за разновидностите на чан будизма, навлязъл в Япония и развит далеч отвъд моделите, господстващи в Китай. Бащата на дзен будизма в Япония бил Ейсай (1141 - 1215), макар да срещнал голяма съпротива. В известна степен той се поддал на компромис, приемайки дзен за допълнителен елемент, който можел да се добави към тендай. Ейсай обаче дал тон на движението.
От голямо значение за утвърждаването на дзен било заселването на китайски учители в Япония под покровителството на управляващия шогунат. Сред тях четири основни фигури през ХІІІ в. създали чиста форма на чан. Впоследствие японските водачи дали специална насока на риндзай, движението, проповядващо внезапно просветление, на което били верни повечето проповедници на дзен.
Монахът Доген (1200 - 1253) донесъл методите и ученията цао-дън или сото от Китай. Той изживял освобождение, работейки с китайския си учител, и така получил достъп до традицията на предаване на истината, водеща началото си от Буда Шакямуни - или поне Доген видял нещата по този начин. Традицията на сото дзен възстановила пълната съзерцателна същност на будизма, която лесно можело да бъде пренебрегната в ритуалния формализъм при установяването на будизма в Япония.
Трудовете на Доген били обширни. Най-важно било едно произведение в 95 тома, наречено Шобогендзо или „Съкровищница на Правилното око на Дхарма”. Това му донесло голямо влияние в столицата Киото и в околностите й. Втората половина от живота си обаче прекарал в суровия планински манастир Ейхейджи. Там той си наложил това, което смятал за истински дзен монашески идеал - живот, отдаден на медитация, с много строга дисциплина и близък контакт с природата.
Мисълта на Доген била оригинална и насочена към основните неща в живота. Той осъзнал, че постигането и практиката са неделими. Като практикува медитация по правилния начин, т. е. дзадзен („седяща медитация”), човек постига директен контакт с реалността. Най-важната будистка истина е тази за непостоянната природа. Всички същества, живи и неживи, постоянно се променят, а отвъд това непостоянство няма непроменяща се Истина или Реалност, която може да се постигне` независимо от непостоянната природа на света. По-скоро непостоянството на нещата е истинската им природа, нещо повече - това е природата на Буда. Чрез седяща медитация ние директно изживяваме това непостоянство и така постигаме природа на Буда. Това постигане, трябва да повторим, не е нещо извънредно, а трябва да се открие в самите особености на потока на нещата. Така че същността на нещата се намира във времето - животът е време, верига от „сегашни моменти” като единен поток, но всяко от тези „сега” има своите особености.
И сото дзен, и риндзай дзен се стремят да премахнат предубежденията. Те подчертават погрешния характер на възгледите, които използваме, когато се опитваме да класифицираме и да разберем света. Една от основните причини за странните гатанки (коан или гун-ан на китайски), които учителите по риндзай използват, е да блокират умствените ни процеси, за да можем да се освободим от езика, който служи като мъгла, препятстваща чистия ни поглед върху истинската същност на нещата. Помислете за момент. Докато пиша тези редове, аз гледам през прозореца и виждам, наред с другите неща, една голяма ела. Но самото дърво ли изисква да бъде определено по този начин? Единствено човешкото удобство разделя гледката пред очите ми на дискретни части, като например дървета и езеро. По отношение на определението „голяма” дървото ли изисква да бъде сравнявано с останалите елхови дървета? Ето как, макар езикът ни да е удобен за комуникиране, той дава определен уклон на моите изживявания. Езикът се изпречва пред онзи вид неделимо зрително преживяване, наричано понякога „паненхенично” или „всичко наведнъж”, което идва преди каквито и да било опити да разделим нещата на противопоставянето субект - обект, аз и дървото. Следователно езикът засенчва потока на нещата и трябва да бъде изхвърлен, от гледна точка на дзен. Гатанката е един от начините за това (Бележка под линия: Авторът тук може би неволно се докосва до една интересна психолингвистична хипотеза, а именно, че езикът ни определя как да мислим за нещата в света (т. нар. “силен” вариант на хипотезата за лингвистичната относителност).
Първоначално коаните или гатанките, задавани на посветените, били взимани от сборници с въпроси и отговори на учители от миналото. Този жанр, наречен мондо, или въпроси и отговори, често съдържал парадокси. Ето един подходящ пример: един китайски учител седял, погълнат от медитация, когато някакъв монах го попитал за какво мисли. Учителят отвърнал: „Мисля за абсолютно немислимото.” „Но как може - попитал монахът - човек да мисли за абсолютно немислимото?” „Като не мисли.” С други думи, с мисълта си човек трябва да прекрачи границите на обикновените представи за мисленето.
Целта на използването на гатанки и седяща медитация е постигането на сатори или реализация в преживяването. Поради доктрината за пряко предаване от учител на ученик обикновено преживяването се смята за нещо, което едва ли не трябва да се удостовери от учителя. Учителят е този, който може да каже дали ученикът вижда нещата така, както са те наистина. Поради сливането на някои даоистки и чан идеи в Китай, както и поради силното присъствие на Природата в японската традиция, произлизащо донякъде от отношението към ками, сатори често било изразявано непряко, чрез сравнения с природни явления. Японското изкуство и литература били силно интегрирани в практиката на дзен. Както се казва в едно кратко стихотворение в японски стил:

Миналата година - в един прекрасен храм в Хиросава,

тази година - сред скалите на Нико,

всичко е едно и също за мен -

пляскащи ръце, върховете се извисяват в синевата!


Дзен и изкуствата - бойни и други

Една от основните привлекателни черти на дзен през класическия период на шогунатите била двойната му заслуга за реформиране на монашеството и посланието му към обикновения човек, ангажиран със светския живот. Първото било постигнато чрез опростяване на монашеския живот и наблягане върху упорит труд и практикуване на медитация - и двете били почти изгубени във висшите кръгове. Движението се харесало на простолюдието, тъй като възприело сериозен и практичен подход към сентенцията на махаяна за тъждествеността между емпиричния свят (самсара) и трансценденталния свят (нирвана). То дало нова посока на идеята, съдържаща се в латинската пословица laborare est orare, „да работиш означава да се молиш”, от голямо значение за западното монашество. Дзен съчетало най-вече медитацията и бойните изкуства - стрелбата с лък и владеенето на меча можели да се развиват по дзен начин, улучвайки мишената без целене (така се подчертавала спонтанността и равното значение на целта и средствата в обучението по дзен). По-женствените изкуства, като подреждането на цветя и чайната церемония, също придобили дзен облик и привкус. Идеалите на дзен - пестеливост, чистота, контрол и спонтанност - добили влияние във всички основни изкуства, като живопис, аранжиране на градини и калиграфия.
По времето на периода Ашикага (1338 - 1573) политическото влияние на дзен силно нараснало и на практика движението се превърнало в официална религия. Това положение се насърчавало и от факта, че неоконфуцианската мисъл често се сливала с облика на дзен, а конфуцианската етика била препоръчвана на простолюдието. Конфуцианските ценности съвпадали с тези на феодалното общество, управлявано от военната аристокрация. Идеята за петте отношения (баща - син, съпруг - съпруга, владетел - поданик, по-голям брат - по-малък брат и приятел - приятел) осигурявала структурата на йерархичното общество, в което системата от подчинени се компенсирала от нуждата от бащинска добронамереност у старшия партньор във всяко отношение.

Шинтоизмът и народната религия

Както в Япония, така и навсякъде будизмът не бил особено ревностна религия. Няма причина японските будисти да не продължават да почитат шинтоистките божества, при положение че все пак отстъпват почетното място на Буда и дават предимство на будистките ценности. Много често, както откриваме през класическия период в Япония, шинтоистките и будистките свети места се сливали. Понякога будистки монах можел да се ожени за шинтоистка жрица и двамата заедно да отворят храм (Бележка под линия: Тук личи, че схващането за монашеското призвание не е едно и също в християнска Европа и в другите части на света. При много разновидности от монаси в Индия, в древния Близък изток, а както виждаме, и в Япония, да си монах невинаги включвало отказ от сексуалния живот. Това винаги трябва да се има предвид, когато четем литература за различните религии и срещаме този термин, понякога безкритично предаден на български с думата “монах”). Понякога традиционните места на ками в планините били насищани с будистко значение, така че свещените поклонения се съчетавали. Увеличаването на броя на ямабуши (будистки планински аскети) помогнало за сливането на будистките ценности и тези на ками. Що се отнася до императорите, те продължавали да изпълняват редовни церемонии, свързани с мита за божествения им произход, без голямо противоречие със собствената им будистка вяра. На домашно ниво било съвсем естествено човек да има камидана и буцудан, т. е. лавица на божеството и олтар на Буда. Двете съществували спокойно едно до друго. Будисткият контрол върху погребалните ритуали и гробищата осигурил голямо влияние на религията в ежедневния живот, но тъй като браковете на японците обикновено били благославяни от церемония на ками, съществувал синтез в ритуалите по прехода. Конфуцианските ценности вдъхновявали ежедневната етика, докато даоистките гадатели и магьосници също имали своето място в обществото.

Навлизане на християнството

Епохата в края на режима Ашикага била белязана от насилие, най-вече опустошителната гражданска война, известна като Онинската война (1467 - 1478), и относителното разпадане на централната власт. Когато Ода Нобунага завзел властта над столицата през 1568 г., той отмъстил на будистите тендай и Чиста земя, които оказали въоръжена съпротива срещу режима му, и покровителствал католицизма, чието присъствие било по-чувствано особено след пристигането на прочутия мисионер Франциск Ксавиер (признат за светец в римокатолицизма) в Хюшю през 1549 г. В началото католицизмът имал успехи. За много от японците той приличал на сектата джодо или Чиста земя, с тази разлика, че призовавал името на Иисус Христос. Церемониите имали известно сходство с ритуализма на тендай. В епоха на голямо непостоянство и несигурност той предлагал силно съчетание на мит, изживяване и етика.
Следващият владетел обаче, Тойотоми Хидейоши (1536 -1598), не само пречупил силата на будистките армии, но и разпънал на кръст 26 християни. След смъртта му бил създаден шогунатът Токугава, който успял да наложи нов ред в Япония. Съществували опасения, че португалците и другите европейски сили могат да дестабилизират Япония, затова страната била затворена за останалата част от света. Накрая католицизмът бил изкоренен с жестокости, след едно отчасти католическо въстание през 1637 г. С указите на Токугава всички японци били задължени да станат будисти, поне официално, и в цялата страна е била създадена система от будистки енории, което увеличило неимоверно броя на будистките храмове. Етосът на режима обаче също бил дълбоко конфуциански и интересът към шинтоизма се възродил. По-нататък ще се върнем на периода Токугава или предмодерния период, когато разглеждаме японския отговор на колониализма и разоренията, причинени от търговската експанзия на Запада.

Японската класическа и предмодерна религия

Възникналата картина показвала жизнена и многообразна религиозна система. Нейното ритуално измерение съществувало на различни нива и видове. В школите Чиста земя и будизма ничирен ревностно се използвали благочестиви формули. Сред дзен школите се наблюдавало завръщане към ортодоксалната медитация, но с китайско-японски уклон. Запазил се и по-старият ритуализъм на тендай и шингон. Съхранени били и церемониите на шинтоистките богове, както свързани с будистките храмове, така и отделно от тях. Домашните ритуали съчетавали конфуциански, шинтоистки и будистки мотиви. Правели се поклонничества, като например обиколката на 33-те свещени места на Канон или 88-те храма на Шикоку (повече от 1100 км, което никак не било малко в древността). Имало поклонничества до шинтоисткия храм на Аматерасу в Изе и до много други места. Тези ритуали насърчавали и формирали различни религиозни изживявания.
Най-забележителното създание на класическия период било поставянето на началото на двете основни религиозни изживявания - нуминозното и мистичното. Култът към Амида поставил началото на нуминозното чувство на величие на Бога и недостойността или нищожността на човека пред лицето на Върховното. Дзен върнал на будизма усърдната концентрация върху мистичната страна. Тук обаче, наред с намирането на директната и ослепителна вътрешна светлина, посветеният можел да изживее пряко единение с природата в едно паненхенично изживяване. В същото време шинтоисткият ритуал засилвал желанието за постигане на чистота и премахване на нечистотиите.
Класическият период засилил традиционната етика, най-вече чрез използване на конфуцианската й система. Това спомогнало да се очертаят ценностите на Пътя на воина (бушидо), съчетаващ конфуциански напътствия и пестеливия стоицизъм на дзен традицията. В социално и институционалноотношение класическият период бил свидетел на разпространението и популяризирането на будизма, а накрая - на установяването на контрол от страна на шогуната. Императорското семейство и шинтоистките му връзки също запазили значението си, а между Будите и ками се зародила силна симбиоза. В конфуцианския академичен живот доминирали дзен монасите и макар да имало напрежение между старите тендай и шинтоистки кръгове, от една страна, и Чиста земя и дзен формите на будизъм, от друга, по времето на периода Токугава те вече се били слели в почтено сътрудничество.
В доктринно отношение две забележителни линии на развитие на японската традиция били ученията на Доген, вдъхнали свежа струя на равенството самсара - нирвана, и крайните, но логични заключения за спасението от Шинран. От гледна точка на повествователното измерение най-съществената концепция бил възгледът на Ничирен за собствената му пророческа мисия и сливането на съдбата на Япония и будизма, намерило място в неговите учения. На практика митът за напълно будистка Япония, разгледан по един силен и изключителен начин, прокарва някои аналогии между будизма в Япония и в Шри Ланка.
Най-много обаче японското творчество се проявило в седмото измерение- произведенията на изкуството. Японците са великолепни в духовната си естетика - неусетно сливат религия и красота. Никоя друга култура не е отишла толкова далеч в изпълването на простите умения с трансцендентен смисъл. Преди всичко дзен, със своя оригинален стил, проникнал с духа си толкова много от японските произведения на изкуството. Може би най-вече в изравнения чакъл, оформените храсти и скали, водопадите, подрязаните дръвчета и криволичещите алеи на градините край японските храмове може най-дълбоко да се почувства влиянието на религията върху японската култура и върху начина на общуване. Самото съхранение на красотата е вид религиозна повеля.
Голяма част от това, разбира се, се загубила след колониалния период. Но това е друга тема, на която ще се върнем в гл. 19.

ООН с резолюция срещу събарянето на антифашистките паметници

  ООН прие резолюция срещу героизирането на нацизма. В нея изрично се осъжда оскверняването и събарянето на монументи, в памет на хората, ко...