Най-скъпи градове

София се оказа най-евтиният град в Европа

Москва втора поредна година води световната класация по скъпотия

Втора поредна година Москва е водещият град в света по скъпотия за гостите си, а София се оказва най-евтината европейска столица. Това показват данните от традиционната класация на британската Mercer Human Resource Consulting, която сравнява цените, плащани от чужденците в 143 града в света.
Проучването сравнява разходите за над 200 стоки и услуги, сред които тези за жилище, транспорт, храна, облекло, стоки за дома и развлечения. За основа се взимат цените в Ню Йорк, който тази година е на 15-о място, и в 14 града са отбелязани по-високи стойности на цените. В Москва например ценовият индекс е с 34.4% по-висок от този в Ню Йорк, в класирания на второ място Лондон - с 26.3%, в третия Сеул - с 22.4% и т.н.
Разходите в Москва са се увеличили с близо 11% за една година и според авторите на проучването това се дължи на нарастване на стойността на рублата спрямо долара, което заедно с увеличаващите се наеми е повишило разходите на пребиваващите в руската столица. В класацията тази година има значителни размествания особено в Европа заради силното евро и слабия долар. Сеул и Токио, които бяха двата най-скъпи града в света през 2005 г., сега са съответно на трето и четвърто място. Най-евтиният град в света вече пета поредна година е парагвайската столица Асунсион.

място през 2007	място през 2006	град	държава
1	1	Москва	Русия
2	5	Лондон	Англия
3	2	Сеул	Южна Корея
4	3	Токио	Япония
5	4	Хонконг	Хонконг
6	8	Копенхаген	Дания
7	7	Женева	Швейцария
8	6	Осака	Япония
9	9	Цюрих	Швейцария
10	10	Осло	Норвегия
11	13	Милано Италия
12	12	С. Петербург	Русия
13	15	Париж	Франция
14	17	Сингапур	Сингапур
15	10	Ню Йорк	САЩ
16	18	Дъблин	Ирландия
17	24	Тел Авив	Израел
18	21	Рим	Италия
19	21	Виена	Австрия
20	14	Пекин	Китай

България е с най-ниската минимална заплата в ЕС

България е с най-ниската минимална заплата в ЕС, обяви вчера европейската статистическа агенция Евростат. У нас минималното възнаграждение е 92 евро - многократно по-скромно от това в Люксембург (1570 евро) и 22 евро по-малко от румънското. Малко по-добре стои страната ни, ако се вземе предвид реалната покупателна способност на тези пари. В този случай изпреварваме Румъния с 12 евро и сме предпоследни в Европа. България е с лоши показатели и що се отнася до процента служители, които работят на минимална заплата. У нас 180 лева получават 16% от работещите по данни от 2005 г., докато в повечето държави този процент е под 5. Тук компания ни прави Франция, където 16.8 на сто от работещите получават най-ниското възнаграждение за страната. То обаче е несравнимо по-високо даже от средната ни заплата - 1254 евро.

Тони Блеър жестоко откровен към медиите

В речта си в сградата на Ройтерс Тони Блеър показа колко е доволен от медиите в края на кариерата си като премиер на Великобритания.

Отиващият си британски премиер наруши табутата и каза какво мисли за съвременната британска журналистика

Свободните медии са жизненоважни за свободното общество. Погледнете само в кои страни няма свободен печат и ще разберете колко е вярно това? Но част от свободата се състои също и в това да имаш право да говориш свободно за медиите. Както всеки друг човек, аз също имам пълното право да говоря.

Вината

Не смятам да държа реч за това кой е виновен и кой не. Това, за което искам да говоря, е промяната, която настъпва в отношенията между политиката, обществения живот и медиите в резултат на променящата се комуникационна среда, в която всички работим. Няма виновници - това е факт, но според мен последиците от тази промяна не са в полза на обществения живот и имаме нужда от сериозен и задълбочен дебат, чрез който да решим как да регулираме тази тенденция, така че да подсигурим бъдещето си.
Първото, което искам да направя в моя анализ, е да призная вината си. В ранните дни на Новата лейбъристка партия полагахме твърде много усилия да се харесаме на журналистите, да ги убедим, да ги оставим доволни. В наша защита мога да кажа само, че след 18 г. в опозиция, през които бяхме подложени на жестоки нападки от страна на някои представители на медиите, не виждахме алтернатива. Точно такова отношение обаче често подклажда именно онези негативни тенденции в развитието на средствата за масова комуникация, за които ще говоря сега.
За публиката също е трудно да знае и да се ориентира във всички факти. Ще посоча само доклада "Хътън" (разследване за "задкулисни игри" около смъртта на оръжейния експерт Дейвид Кели, за който имаше съмнение, че се е самоубил, защото е бил посочен от правителството като източник на информация за иракските оръжия), продължило шест месеца, през които аз като министър-председател и други министри бяхме подложени на безпрецедентен обществен разпит и взиране. Решението бе омаловажено, защото не се хареса на критиците ни. Но това бе пример за даване на отчет, а не за отбягване.
Светът на комуникациите, както и всичко останало се променя вследствие на напредналите технологии и става все по-раздробен и по-разнопосочен.
Централните новини на радиотелевизионните компании Би Би Си и Ай Ти Ен навремето бяха гледани и слушани от 8-10 млн. души. В момента зрителите им са точно наполовина. В същото време има 24-часови канали, които отразяват събитията в момента, в който те се случват.

Пазарът

Вестниците се борят за своя дял от все по-свиващия се медиен пазар. Много от тях преминаха онлайн, хората могат да ги четат в деня, в който излизат, а не на следващия. Рекламодателите започват да се оттеглят от печатните издания и да рекламират в интернет. Съществуват около 70 млн. блога, всеки ден се създават 120 000 нови блогове. Младите все по-малко ще се осведомяват от традиционните източници. В същото време се наблюдава сливане на видовете медии и преливане на един вид в друг.
Новините се превръщат в безплатно и свободно достъпно благо, което всеки може да получи онлайн. Реалистично погледнато, тази тенденция може само да се задълбочава.
Всеки забелязва тези тенденции. По-малко очевидни са последиците от тях. Новините се предлагат 24 часа на ден, седем дни в седмицата, в реално време. На другия ден вестниците не дават актуална информация. Те трябва да откриват новини, да са с една крачка пред събитията. Или да предлагат коментари.
Днес, ако нещо се случи, журналистите искат от нас реакция в реално време. Често трудното е да събереш две и две, да сглобиш фактите, а не да ги съобщиш. Една грешка може да превърне драматичното положение в кризисно. През 60-те години се е случвало кабинетът да се оттегли на двудневно съвещание, преди да излезе с изявление по даден важен въпрос. Такова нещо не може да се случи днес - още по обяд на първия ден кабинетът ще трябва да си е събрал багажа. Днес всичко е въпрос на минути. Не можеш да си позволиш да реагираш дори със секунда закъснение.
Ще кажа нещо, което обикновено няма да чуете от нито един политик или обществена фигура, но повечето от тях знаят, че това е самата истина: голяма част от работата ни - освен истински важните решения, които ни се налага да вземаме - се състои в това да се опитваме да останем в крак с темпото на медиите и с тяхната хиперактивност. На моменти не можеш да ги настигнеш. Попитайте който и да е военен, бизнесмен, граждански служител, спортист, всеки, който е начело на някаква организация, дори в областта на благотворителността - те ще ви кажат същото.
Впускаме се в пространни дебати защо хората са така цинично настроени спрямо политиците и обществения живот. В тези дебати от политиците се очаква да признаят, че вината е тяхна и да се самобичуват публично.
Колкото и невероятно да ви звучи, повечето политици наистина се захващат с политика, защото искат да служат на обществото и в по-голямата си част съвестно се опитват да постъпват правилно.

Политиката

Според мен истинската причина за цинизма е точно в начина, по който си взаимодействат днес представителите на политическия свят и медиите.
Ние, политиците, се опитваме да замажем предполагаемата си вина. Затова аз въведох брифингите, публикуване на протоколите от заседанията, месечните пресконференции, Закона за достъп до информацията и т.н. Не че имаше полза от кое да е от тези неща. Причината беше в това, че те не бяха насочени към разрешаването на основния проблем: начина, по който се отразяват политическите събития.
Истината е, че в резултат на променящия се контекст, в който се налага да работят медиите на ХХI век, средствата за масова информация са изправени пред една конкуренция, която не може да бъде сравнена с нищо досега. Те не са двигателят на тази промяна, те са нейна жертва.
За да оцелеят при тези обстоятелства, медиите отдават все повече значение на "въздействието". То придава облик, прави ги различни, кара хората да ги забележат. Естествено, точността също е важна, но въздействието е на първо място.
Това води до сериозни последици. Първо, дава се приоритет на скандалните истории. Новините рядко се смятат за важни, ако не нагнетяват ситуацията повече, отколкото я осветляват. "Уотъргейт" бе ярък пример на журналистика, но може да се напише докторска дисертация за последиците за журналистиката от разкриването на нечия конспирация.
Второ, критикуват се мотивите, а не преценките на политиците. Не е важно, че някой е сгрешил, важното е дали го е направил от нечисти подбуди.
Трето, страхът да не пропуснат новина означава, че всички медии се впускат вкупом, когато надушат някаква новина. В това отношение те са като див звяр, който разкъсва на парченца хората и техните репутации. Никое средство за комуникация не би посмяло да се отлъчи от глутницата.
Четвърто, коментарите на новините излизат едва ли не на предно място пред съобщаването им. И например, когато някой политик каже нещо, коментарите за казаното от него заемат толкова място, колкото и самото изказване. Получава се така, че не е важно какво казват политиците, важно е какво медиите им слагат в устата.
Тук идва и петият момент - размиването на границите между коментар и новина. Коментарът е заслужаваща уважение част от журналистиката. (Тук дава като лош пример в."Индипендънт"). Но се предполага, че той се поднася отделно. Фактите и мненията трябва да бъдат ясно разграничени. Голяма част от средствата за информация днес редовно ги смесва.

Баланс

Последствията са, че в новините няма баланс. Всичко е или черно, или бяло - хората, проблемите, събитията. Животът обикновено е сив, но този цвят отсъства от палитрата на средствата за масова информация.
Неправителствените организации и научните общности знаят, че няма надежда изобщо да влязат в новините освен ако не предложат нещо сензационно.
Мисля, че отношенията между политици и медии са сериозно накърнени и имат нужда да бъдат нормализирани.
Написах тази реч след много колебания. Знам, че някои ще обявят, че говоря глупости. Но също така знам, че бях длъжен да кажа тези неща.

* Речта е произнесена при откриването на новата централа на Агенция "Ройтерс" в Лондон. Публикуваме я със съкращения.

Контраатака

А ако бяхме подкрепили войната в Ирак?

Саймън Келнер, гл. редактор на "Индипендънт"

Нашата редакционна политика и ценности бяха разкритикувани от премиера Блеър. В своето изказване, което засегна различните аспекти на политиката и медиите, той посочи нашия вестник като пример за ерозията на взаимоотношенията между гражданите и държавата. И ние в интерес на нашите журналисти и особено на нашите читатели решихме, че неговите твърдения не могат да останат без опровержение.
Не можем да не сме поласкани от обстоятелството, че от всичките британски медии Блеър посочи по име само нашето издание. Напротив, ние дори се чувстваме реабилитирани заради нашето принципно несъгласие с неговата политика в Ирак (или в Близкия изток, както свойствено се изрази той. Обърнете внимание, че той не използва думата Ирак), което очевидно го е ядосало.
Ние не се ровим в чуждите боклукчийски кофи. Ние уважаваме правото на публичните хора на частен живот. Но след 10 години от управлението на Тони Блеър, 10 години пиар и контрапиар, съмнителни досиета, предупреждения, погребване на лоши новини, манипулации и дезинформации - ние смятаме, че необходимостта от интерпретиране и коментиране на официалните версии на ставащото е важно както никога. И ние сме убедени, че нашите читатели са в състояние да различат новини от мнения.
Очевидно е, че Блеър се нервира не от това, че ние решително отстояваме някои мнения, а фактът, че той не е съгласен с нашата позиция. Ако бяхме подкрепили нахлуването в Ирак (както например одобрихме намесата в Косово и Сиера Леоне), дали щеше да критикува нашия стил на журналистика? Разбира се, че не. Ние нямаме намерение да се извиняваме за нашето несъгласие с политиката в Ирак, което е най-голямата външнополитическа глупост в наше време, но и занапред ще търсим сметка на Блеър и неговото правителство.
Независимо от това ние приветстваме приноса на Блеър в тази важна дискусия. Той е прав, че отношенията между пресата и политическата върхушка трябва да се поправят. Неговото изказване за особената роля на вестниците в тази бързо променяща се медийна среда поражда спорове, които сега текат в нашата редакция и вероятно във всички други британски издания. Времената, когато вестниците бяха просто дъска за обяви, които съобщават за събитията от предишния ден, безвъзвратно отидоха в миналото, като черно-бялата телевизия.
Разбира се, че новините все още са гръбнакът на съдържанието, което предлагаме на своите читатели, но ние смятаме, че днес нашата аудитория изисква нещо повече. Трудно е да си представим какъв вестник има предвид Блеър в своите платонически небесни сфери, но мисля, че ние със сигурност можем да твърдим, че нашето издание не е такова.

*Главен редактор на в."Индипендънт"

Провалът на Сексуалната революция

Сексуална деградация и аморалност бе причина за разпадане на могъщи цивилизации. Дали днес просто не повтаряме историята. Разводите надминават 50%, а това води до намаляване на любовта и доверието в основната клетка на обществото, където младите би трябвало да развият съвеста и характера си. От тук и социалните проблеми нарастват главозамайващо. В основата на всичко това е културата на свободен секс прокарана чрез Сексуалната революция.

Днес сексът е навсякъде и е много по-показен от когато и да е било. Със сигурност обществото ни е по-развратно от което и да е било друго в историята. Много хора приемат това за естествен еволюционен процес или за знак, че се развиваме и модернизираме. Но това не е вярно.

Сексуалната революция беше един обмислен и злобен опит да се узакони безразборния секс. Три са основните фигури, които стоят зад тази Провалена Революция: Зигмунд Фройд, Алфред Кинси и Хю Хефнер. Те искаха да променят американското отношение и закони и определено имаха лични мотиви, а не обществени правейки това. Всеки един от тях имаше изкривена и деградирала представа за сексуалността, любовта и ролята на брака и семейството. Те убеждаваха,че всякакви сексуални желания са добри, че себеконтрола е нездравословен и неестествен, и че поставянето на каквито и да е ограничения върху сексуалната изява е потискане и нарушение спрямо личната свобода.

И все пак нравствената чистота не е “старомодна” идея. Святостта на брака и семейството помогнаха на САЩ да просперира. Всъщност, моралът на хората е много по-съществен за възхода или падението на цивилизациите, отколкото тяхна военна сила, икономическа мощ или технологични достижения. Примерите са многобройни: Рим, Гърция, Могулската империя в Индия, династията Хан в Китай - всички те са били унищожени поради невероятния упадък на морала им.

Разбира се, произходът на злоупотребата с човешката сексуалност е във време далеч преди Фройд, Кинси и Хефнер. Но нека видим как тези трима умове са ръководили “Провалената Сексуална Революция”.

ЗИГМУНД ФРОЙД (1856-1939)

Д-р Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, е бил един от първите в своя бранш, който изучава човешката сексуалност и как тя влияе психологически. Той свежда секса до основните човешки инстинкти, непоразлични от желанията за храна и сън. Заявява, че подтискането на което и да е сексуално желание води до психологически проблеми. Твърди също, че сексуалните подтици са толкова непреодолими, че ние сме им подвластни и сме в нужда да бъдем сексуално освободени. Фройд е започнал да атакува сексуалните ни норми, наричайки сексуалното въздържание “бесилка”, причинена от социалния натиск. Той е бил пристрастен и към кокаина. Имал е сексуални и хомосексуални връзки с свои роднини. По-късно негови ученици са доказали несъстоятелността на теориите му за сексуалността.

АЛФРЕД КИНСИ (1894-1956)

Алфред Кинси е наричан “бащата на Сексуалната Революция”. Защитил е докторат по зоология, изучавайки осите. След като е приел работа в Университета на щата Индиана, той променя своето поле на работа и се заема със задачата да разруши Американските сексуални стандарти.

През 1948 г. Кинси публикува доклад, наречен “Сексуалното поведение пр мъжете”. Този доклад съдържа абсурдното твърдение, че всеки един от десет мъже е хомосексуалст. Пет години по-късно излиза неговото продължение “Сексуалното поведение при жените”. Популяризирани в медиите и оставени очевидно непроверени за десетилетия, тези доклади са приети за истина, очертаваща Американските сексуални прояви. Поради това, че той е бил първият “секс-изследовател”, неговата работа не е била оспорена, въпреки факта, че той базира своите дефрмирани схвщания върху погрешно тълкувани “научни данни”. Днес той все още е смятан от мнозина за авторитет в сексулогията.

Неговите “научни” изследвания бяха опровергани поради “несъответствия в подбора и невъзможността да се има доверие на лични разговори (І). Това поставя нещата на мястото им. Кинси е използвал добре познати педофили, съкилийници в затвора и хора със сексуални отклонения, за да представи в напречен разрез вида на “нормалния” човек. Сексът между възрастен и дете е криминален акт, наречен “педофилия”. Кинси е бил партньор в стотици злоупотреби с деца.

Най-пагубното заключене, което Кинси прави е, че ние можем да се наслаждаваме на секса от момента на раждането ни. Приемайки погрешно, че човеците са сексуално активни от ражднето си, той оправдава кръвосмешението и секса с деца. За жалост той отива дори по-далеч, като си позволява да твърди, че хората могат да имат сексуални връзки с всеки и с всичко (дори животни) по всяко време. Сескуалните норми са представени като забрана, произлизаща от културните обусловености. Той дори одобрява изнасилването “дотогава докато не е изплзвана груба сила”(ІІ). Чрез публичната си изява Кинси представя на стотици хиляди хора по света своите схващания.

Идеите му проникват във всеки аспект на съвременното общество по света, включвайки политика, законодателство, медия, развлекателен бизнес и образование. А именно:

· Сексът извън семейството е приемлив, здравословен и нормален
· Чистосърдечният, открит и неограничаван секс трябва да се окуражава
· Сексуалността е извън контрол (подразбира се, че въздържанието преди брака е биологически необусловено)
· Бракът е резултат на социални обусловености
· Семействата не са необходими (подразбирасе контрола на възпроизводството е алтернатива, която заслужава внимание)
· Децата са сексуални от раждането си
· Педофилията и кръвосмешението са нормални

След правителствено разследване на Института Кинси и поради непрекъснат отказ от тяхна страна да отворят институцията си за академична критика той е затворен.

ХЮ ХЕФНЕР (1926)

Хю Хефнер е бил студент в колеж, когато докладът на Кинси е публикуван. Приемайки лъжите на Кинси, той иска да направи извратения секс норма за Америка и света. ПЛЕЙБОЙ става щедър дарител на Института Кинси. От своя страна Хефнер заема от Кинси идеите, че сексът извън семейството не би трябвало да има социални последици. Превъзнасяйки безразборния секс, ПЛЕЙБОЙ безмилостно атакува брака и семейството. Това всъщност е бил замисълът на списанието.

Освен че се присмиват на религията (традиционен защитник на семейните ценности в САЩ,б.р.), редакторите също призовават и за легална употреба на наркотиците. Накрая то става първото официално признато порно списание в САЩ и най-широко известно по света. ПЛЕЙБОЙ империята разглежда жените, като сексуални обекти, които да бъдат купувани, продавани и захвърлени след употреба. Хефнер хипотезира, че бракът е безсмислен и че секса е просто избор между съгласни възрастни. Той става мултимилионер и поискал да сподели ботатството с родителите си. Засрамени от незаконата сексуална империя на сина си, те отказват да приемат дори цент от постъпленията на ПЛЕЙБОЙ. Хефнер се жени два пъти, но и двата брака завършват с провал.

ПРОИЗХОД НА ФИЛОСОФИЯТА НА СЕКСУАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Сексуалната Революция искаше да създаде бездна между двете взаимно допълващи се цели на секса - удоволствие и размножение. Това бе направено, за да се оправдае секса за лично удоволствие извън рамките на брака. Необходима беше философска база, която да раздели тези две взаимносвързани същности на сексуалността. Кинси и ПЛЕЙБОЙ я предоставиха.

Хефнер оправдава секса за лично удоволствие, подигравайки традиционните юдеохристиянски ценности, като “религиозен антисексуализъм”. На прелюбодейството и изневярата им се сменя опаковката и биват продавани на американското общество като нещо добро - една нова свобода - щом като връзката е в рамките на взаимното съгласие. В концепцията на ПЛЕЙБОЙ за секса с цел удоволствие, дори любовта е премахната от секса. Хефнер заявява:

“Ако ние признаем, че сексът не е ограничен само до възпроизводството, също трябва открито да признаем, че той не трябва да бъде ограничаванв рамките на любовна връзка.”(ІІІ)

ПЛЕЙБОЙ ръководше “новата моралност”. Други открито или мълчаливо се съгласяваха. Филосоията на ПЛЕЙБОЙ, базирана на псевдоизследванията на Кинси движеше Сексуалната Революция и подсигури основата за въвеждането на сексуалното образование в обществените училища. Това бе осъществено чрез фокусиране изключително върху правата на индивида, пренебрегвйки отговрностите към семейството, обществото и нацията. Философията, която революционизира отношението на Америка към секса се базираше на:

“… вярата във важността на индивида и неговите права, като член на свободно общество. Това е най - важната предпоставка - начална точка от която се развива всичко, в което ние вярваме.”(ІV)

Фокусиране изключително върху “правата на индивида”, отказвайки да се зачитат социалните отговорности и последствията върху другите не е свобода, това е егоизъм. Оставено без критика това отношение се възприе по целия свят.

Но Хефнер искаше нещо повече от това да се легализира порнографията и да натрупа невероятно богатство. Той искаше да разруши социалнте ценности и да промие мозъците на децата ни. Част от приходите на империята ПЛЕЙБОЙ бяха наливани в Института Кинси и използвани за основаването на Съвета по Образованието и Сексуална Информация на САЩ през 1964 г. Съвместно с Организацията по Семейно Планиране (друга организация, също спонсорирана от Хефнер), ПЛЕЙБОЙ, Кинсиановата педагогика си обезпечи изключителен авторитет по сексуалнто образование в училищата на САЩ за повче от 30 години.

Тези четири институции пропагандираха секса извън рамките на семейството и имаха толкова силно влияние върху нравственото обучение в училищата, че техния монопол “втълпи този нов различен стандарт в почти всички учебни планове по сексуално образование.”(V) Ефекта на тези програми е увеличаване на сексуалната активност, а от там и увеличаване на проблемите като ранна бременност, болести предавани по полов път, разпространяване на ХИВ вируса, нарастване на социалното безредие.

Днес в САЩ, правителството е възприело сексуалното образование да се провежда върху идеите за въздържание от секс преди и извън семейството. Тези програми се прилагат вече няколко години и дават се по-добри резултати в статистиките за ранна и нежелана бременност, заболявания предавани по полов път, психическо равновесие и характер.

Декларация на Съвета на Европа

Декларация за свободата на съобщенията по Интернет (Страсбург, 28.05.2003)
(Приета от Комитета на министрите на 840-тото заседание на постоянните представители)

Държавите-членки на Съвета на Европа,
Напомняйки за ангажимента на страните-членки по отношение на фундаменталните права на свободно изразяване и информация, както са гарантирани от Член 10 на Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи;
Предвид, че е необходимо да бъде препотвърдена свободата на изразяване и свободно разпространение на информация по Интернет;
Като същевременно осъзнават необходимостта от балансиране между свободата на изразяване и информация и другите законни права и интереси съгласно Член 10, параграф 2 на Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи;
Напомняйки в това отношение за Конвенцията за киберпрестъпленията и препоръката Rec(2001)8 за саморегулиране относно съдържанието в киберпространството;
Освен това, напомняйки Резолюция № 1 на 5-тата Европейска Министерска Конференция по политиката на средствата за масова информация (Солун, 11-12 декември 1997 г.);
Обезпокоени относно опитите за ограничаване на публичния достъп до съобщенията по Интернет поради политически причини или други мотиви, противоречащи на демократичните принципи;
Убедени в необходимостта да бъде твърдо декларирано, че предварителният контрол върху съобщенията по Интернет, независимо от границите, трябва да продължи да се прилага само по изключение;
Освен това, предвид съществуващата необходимост да бъдат премахнати препятствията за индивидуален достъп до Интернет и по този начин да бъдат допълнени вече предприетите мерки за определяне на пунктове за публичен достъп съгласно Препоръка № R (99) 14 за универсално обслужване на обществото по отношение на новите съобщителни и информационни услуги;
Убедени, че свободата на предоставяне на услуги чрез Интернет ще допринесе за гарантиране на правото на потребителите да имат достъп до плуралистично съдържание от разнообразни вътрешни и чеждестранни източници;
Убедени също, че е необходимо да бъде ограничена отговорността на провайдерите на услуги, когато те само пренасят информацията, или когато добросъвестно предоставят достъп до трети страни или поместват текст на трети страни;
Напомняйки в това отношение Директива 2000/31/EC на Европейския Парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно определени правни аспекти на услугите, предоставяни от информационното общество на вътрешния пазар, по-конкретно електронната търговия, (Директива за електронната търговия);
Подчертавайки, че свободата на съобщенията по Интернет не би трябвало да бъде в ущърб на човешкото достойнство, човешките права и основните свободи на други хора, по-конкретно непълнолетните;
Предвид, че трябва да се намери баланс между зачитането на волята на потребителите на Интернет да не бъде разкрита тяхната самоличност и необходимостта органите на изпълнителната власт да проследят онези, които са отговорни за престъпни дейсттвия;
Приветствайки усилията на провайдерите на услуги да съдействат на органите на изпълнителната власт, когато попаднат на незаконно съдържание в Интернет;
Отбелязвайки важността на сътрудничеството между тези органи в борбата им срещу такова съдържание,
Декларират, че се стремят да се придържат към следните принципи в областта на съобщенията по Интернет:


Принцип 1: Правила за съдържанието в Интернет

Страните-членки не трябва да налагат ограничения върху съдържанието по Интернет в по-голяма степен от онези, които се прилагат по отношение на другите средства за пренасяне на съдържанието.

Принцип 2: Саморегулиране или съвместно регулиране

Страните-членки би трябвало да поощряват саморегулирането или съвместното регулиране относно съдържанието, което се разпространява по Интернет.

Принцип 3: Липса на предварителен държавен контрол

Обществените власти не трябва да отказват на обществото достъп до информация и други съобщения по Интернет, независимо от границите, чрез генерално блокиране или мерки за филтриране. Това не възпрепятства инсталирането на филтри за защита на непълнолетните, по-конкретно на местата, до които те имат достъп, като училища или библиотеки.

При условие, че се спазват средствата за защита, предвидени в Член 10, параграф 2 на Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи, могат да бъдат предприети мерки за принудително сваляне на ясно идентифицируемо съдържание в Интернет, или алтернативно, за блокиране на достъпа до него, ако компетентните национални власти са взели временно или окончателно решение относно неговата незаконност.

Принцип 4: Сваляне на бариерите за участие на физически лица в информационното общество

Страните-членки трябва да насърчават и поощряват достъпа на всички до съобщенията по Интернет и информационните услуги без дискриминация и на приемлива цена. Освен това, активното участие на обществото, например чрез съставяне и поддържане на индивидуални уеб страници, не би трябвало да бъде предмет на никакво лицензиране или други изисквания в този смисъл.

Принцип 5: Свобода за предоставяне на услуги по Интернет

Предоставянето на услуги по Интернет не би трябвало да бъде предмет на специални разрешителни режими единствено на базата на използваните средства за пренасяне на данни.
Страните-членки би трябвало да потърсят мерки за поощряване на плуралистичното предлагане на услуги по Интернет, което задоволява различни нужди на потребителите и социалните групи. На провайдерите на услуги би трябвало да бъде разрешено да действат в нормативна рамка, която им гарантира недискримиран достъп до национални и международни далекосъобщителни мрежи.

Принцип 6: Ограничена отговорност на провайдерите на услуги по Интернет

Страните-членки не би трябвало да налагат на провайдерите на услуги общото задължение да наблюдават съдържанието на Интернет, до който осигуряват достъп, което пренасят или съхраняват, нито да търсят активно факти или обстоятелства, указващи за незаконна дейност.
Страните-членки следва да се погрижат провайдерите на услуги да не бъдат подвеждани под отговорност за съдържанието на Интернет, когато тяхната функция, както е дефинирана в националния закон, се свежда до пренасяне на информация или осигуряване на достъп до Интернет.
В случаите, когато функциите на провайдерите на услуги са по-широки и те съхраняват съдържание, произхождащо от други, страните-членки могат да ги държат съвместно отговорни, ако не действат експедитивно за свалянето или деактивирането на достъпа до информация или услуги, веднага щом научат, както е дефинирано в националния закон, за незаконния характер, в случай на иск за щети, на факти или обстоятелства, разкриващи незаконността на дейността или информацията.
При дефиниране съгласно националния закон на задълженията на провайдерите на услуги, както са посочени в предходния параграф, трябва да се обърне необходимото внимание на зачитането на свободата на изразяване на онези, които първи са предоставили информацията, както и на съответното право на потребителите да получат информацията.
Във всички случаи горепосочените ограничения на отговорността не би трябвало да се отразяват на възможността за налагане на възбрани, когато от провайдерите на услуги бъде поискано да прекратят или предотвратят до възможната степен някакво нарушение на закона.

Принцип 7: Анонимност

За да бъде осигурена защита срещу наблюдаване в мрежата и за да се стимулира свободното изразяване на информация и идеи, страните-членки би трябвало да зачитат волята на потребителите на Интернет да не бъде разкрита тяхната самоличност. Това не възпрепятства страните-членки да предприемат мерки и да си сътрудничат с оглед да проследят онези, които са отговорни за криминални действия, съгласно националното право, Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи и други международни спогодби в областта на правосъдието и полицията.

Дойче веле: Тройната коалиция не може да се справи

Повече от три месеца след присъединяването на България към ЕС в политическия дебат в страната темата за Европа играе по-скоро второстепенна роля, посочва в свой анализ Дойче веле. Според медията България е направил по-съществен напредък преди присъединяването, отколкото в краткия период след приемането в ЕС.

Припомня се, че в края на март Европейската комисия предупреди отново България за недостатъчните й усилия за справяне с корупцията и престъпността, а наблюдатели пишат в докладите си, че може да се препоръча активиране на предпазните клаузи. В действителност България приключи с реформата в правосъдието, но ширещата се корупция, мафиотските войни и неразкритите поръчкови убийства говорят достатъчно. Сами по себе си добрите закони са безполезни, ако не се стига до ежедневното им прилагане на практика, посочва медията.
По повод отчетените пред Брюксел заведени около 400 дела за корупция и организирана престъпна дейност Дойче веле отбелязва, че става въпрос за леки правонарушения, докато тези, свързани с големите корупционни афери и мафиотските убийства, не се появяват на бял свят. "Лесно е да се предположи в такъв случай, че тройната коалиция няма нито политическата воля, нито способността да сложи край един път завинаги", се посочва в анализа.
По повод предстоящите избори за евродепутати на 20 май от Дойче веле отбелязват, че в тях участват политици със съмнителна репутация.
"Изборите на 20 май ще послужат като тест за предстоящите местни избори през есента. С голямо нетърпение се очаква каква ще е подкрепата за партия ГЕРБ на бившия телохранител и генерал Бойко Борисов. Борисов, който се възприема като "човека на закона" и стоящ изключително "близо до хората", нямаше особен успех в борбата с мафията и решаването на градските проблеми", отбелязва медията.
Оценката за икономическата среда в България е, че тя е по-добра, отколкото се приема в обществото. С траен икономически растеж от 5,5% до 6% България е една от най-привлекателните страни за западните инвеститори, които постепенно от Полша, Чехия, Унгария и Словакия се преориентират към България и Румъния. Пазарът на недвижими имоти се развива също много динамично, отчасти благодарение на хилядите британци, германци, скандинавци, които придобиват имущество в страната, а някои от тях дори се установяват за постоянно. По подобен начин позитивни тенденции се забелязват и в областта на туризма.

Цената на труда за първото тримесечие на 2007 г.

Столичани получават 15% по-високи заплати

Най-евтино се живее в Плевен, а най-скъпо - в София и Варна

В София заплатите са средно с 15% по-високи в сравнение с повечето големи градове, сред които Пловдив и Стара Загора. Това сочи проучване на анализаторската група "Индъстри Уоч" за цената на труда за първото тримесечие на 2007 г. След столицата най-високи заплати за средни позиции дават във Варна, Хасково и Бургас.

Наред с различията в заплащането съществени разлики има и в разходите за живот между градовете в страната. Традиционно в София животът е най-скъп, а веднага след това се нарежда Варна. Животът в Плевен продължава да е най-евтин. В момента там 1 лв. купува около 26% повече услуги в сравнение със столицата. Преди няколко месеца обаче цената на живот в Плевен беше 22% по-ниска от столицата. Преди година пък според компанията най-евтино се живееше във Видин, Добрич, Сливен и Ямбол.
И през това тримесечие се запазва тенденцията "средните позиции" да са най-скъпо платени в София, отчитат в изследването. Типичният служител от средно ниво лесно сменя фирмите и дори индустрията, отбелязват от "Индъстри Уоч". Той е между 25 и 45 г., владее базово английски, бързо се адаптира в нова среда и с лекота усвоява нови функции. За средни позиции се смятат работещите като касиери, дистрибутори, продавачи. Служителите от това ниво нямат специализирани знания и затова лесно могат да сменят сферата на дейност.
В последно време в София се формира и стабилна средна класа, която харчи не само в "Макдоналдс", "Метро" и "Била", а в магазини като "Гучи", коментира пък радио Дойче веле. Според оценките 30% от младите хора в България разполагат със собствено жилище и кола и могат да си позволят един път в годината да отидат на почивка.


54 790 нарушения засекоха инспекторите по труда за първото тримесечие на годината, отчете шефът на ГИТ Тотю Младенов. Направени са общо 9295 проверки. 41% от нередностите са в сферата на безопасните условия на труд. Най-често липсват инструктажи и не се спазват нормите за обезопасеността на оборудването. 28% са трудово-правните нарушения. Там най-много са нередностите по заплащане на труда, както и при спазването на работното време, почивките и отпуските. Инспекторите са констатирали 31 нарушения при наемането на непълнолетни.