Две са основните групировки, които определят българския медиен пазар и влияят съществено на медийната ситуация в страната, особено след като държавата е абдикирала, а обществените структури имащи отношение към медиите са анемични.
Най-младата, но най-бързо набираща сила е медийната групировка на Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, но всъщност конците дърпат банкерът Цветан Василев и Ахмед Доган.
Другият голям конкурент до скоро беше ВАЦ Медия груп, която притежаваше двата всекидневника „ 24 часа” и „Труд”, седмичника “168 часа”, няколко второстепенни вестници и списания, печатница “София” и разпространителската фирма “Стрела”.
ВАЦ Медия груп и “БГ Приватинвест” скоро обявиха, че са подписали споразумение за продажба на групировката. Според споразумението, освен двата всекидневника „ 24 часа” и „Труд”, новият собственик придобива и седмичника “168 часа” и останалите активи. Партньори в инвестицията са Любомир Павлов, създател на проекти като вестник “Експрес” и ТВ7, Огнян Донев и Христо Грзев. Сделката не е приключила окончателно, защото се води съдебен спор между Донев и Грозев, за когото има съмнение, че е извършил фиансова некоректност. Основният инвеститор е Огнян Донев.
Защо му е на Огнян Донев да купува вестници – въпрос зададен му от жрналистката Бенова?
„Не беше допустимо други да купят вестниците. Степента на концентрация в медиите е достатъчно висока. И за да се гарантира свободата на словото и плурализма на мненията в България, е подходящо тези два ключови вестника – „Труд” и „ 24 часа “, да не бъдат присъединени към някои от съществуващите медийни групи. Не съм специалист на медийния пазар, но степента на концентрацията е очевидна и е широко дискутирана в самите медии. Може да звучи високопарно, но имах възможността да се противопоставя на тенденцията за монополизиране на българския медиен пазар и по-специално на печатните медии. Това, което се случва в момента – споровете около разпределението на собствеността в бившата ВАЦ пречи, но не толкова в икономически план, а по-скоро в психологически.
Не е толкова трудно да се види, че един седмичник, два ежедневника и две телевизионни програми съвсем едностранчиво отразяват случая и подкрепят една от спорещите страни”. Огнян Донев има предвид медийната групировка Кръстева – Пеевски и очевидно знае, че с тях ще се води война. Похвални са намеренията на Огнян Донев но те са все още само намерения.
Дългогодишните главни редактори на вестниците “Труд” и “24 часа” Тошо Тошев и Венелина Гочева са отстранени по познатия начин – издигат ги. Стават членове на издателския борд на двата вестника, а шеф на борда е Любомир Павлов, който е и акционер в дружеството. Години наред издателят ВАЦ търпеше незаменимите главни редактори въпреки, че двата вестника западаха прогресивно и тиражите им намаляха в пъти.
Рано или късно ще стане ясно какво е разпределението на собствеността на вестниците “Труд” и “24 часа”, както и върху активите на ВАЦ. Към досегашните слухове, че крайният клиент ще е пак някоя задгранична фирма на Цветанов – Пеевски, се добави и нов – че зад сделката стоят капитали на групировката ТИМ.
Но едно е съвършено ясно, който и да е, някой е извадил много пари, доста повече, отколкото реално струват двата затихващи вестника.
За такава сделка може да извади пари само някой от политически амбиции, или който харчи лесно спечелени или дадени му пари.
За сега не се знае кои и колко са играчите в тази медийна игра, но този въпрос скоро ще се изясни – наближават избори, тогава се разкриват картите.
А сега да преминем към другата основна медийна групировка, Кръстева – Пеевски, където дори се знае кой им „дърпа конците”!
Четвъртък, ранен следобед. Вниманието на пешеходците по булевард “Витоша” е привлечено от двама мъже, които излизат от близко заведение. Плътно ескортирани от въоръжените си бодигардове, двамата се качват на бронирани лимузини. Те са били паркирани на забранената за движение на коли “Витоша” посред бял ден, което говори достатъчно за самочувствието им – никой не може да ги глоби.
Човекът с костюма и вратовръзката е Цветан Василев – съсобственик и шеф на Корпоративна банка, с интереси и в недвижимите имоти, пътното строителство и застраховането, а от известно време участва в издателския бизнес. Партньорът му е Делян Пеевски – депутат от ДПС, ковчежник и дясна ръка на лидера Ахмед Доган. Свързват ги общите им интереси в политиката и медиите. Цветан Василев на практика контролира “Нова българска медийна група”, а Делян Пеевски е неформален управител на пресгрупата, в която влизат вестниците “Монитор”, “Телеграф”, “Политика”, “Уикенд”, “Меридиан Мач”, “Засада” (преди “Експрес”) и великотърновският “Борба”, няколко телевизии, електронни сайтове и др., на повечето от които официално собственик е неговата майка Ирена Кръстева.
Този политико-бизнес-медиен кръг беше оформен по време на тройната коалиция с цел да се предотврати идването на ГЕРБ на власт. Тогава банката на Цветан Василев пое обслужването на почти цялата енергетика и държавните структури, които се намираха предимно под контрола на ДПС. В отплата, вестниците от пресгрупата на Кръстева – Пеевски се хвърлиха в открита предизборна защита на тройната коалиция и яростно атакуваха най-големия им политически враг – ГЕРБ.
Въоръжена с вестниците и с достъп до политическите решения, към края на кабинета “Станишев” групата около Корпоративна банка беше натрупала финансова мощ и възможности да прокарва пред очите на всички неизгодни за данъкоплатците решения. Най-фрапиращият пример беше почти осъществения бартер със сградите на Националната агенция по приходите, по който три от сградите на данъчните, замалко щяха да станат собственост на фирма от обкръжението на Корпоративна банка. След изборите одобрената от предишния Министерски съвет сделка беше отменена.
Към края на Станишевото управление се оказа, че в Корпоративна банка са концентрирани 35% от депозитите на най-големите държавни компании – 420 млн. лева, което представлява близо една четвърт от всички депозити и е значително повече от собствения й капитал.
Очакваше се, че след смяната на политическата власт в България, държавата ще оттегли депозитите от банката, но това не се случи.
За една нощ медийната група на Василев – Пеевски (Доган) стана по-голям политически подръжник на новото правителство на ГЕРБ от пресцентъра на Министерския съвет. Непроменено, позитивно и безкритично остана отношението на медийната група към ДПС и президента Георги Първанов.
Защо и как държавата при управлението вече на ГЕРБ продължава да подкрепя медийната група, свързана с Ахмед Доган, тепърва ще се изяснява, но вече изплуват контурите на вероятна сделка: медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт.
Сигурното на този етап е, че кръгът от фирми около Корпоративна банка е добре поставен и в новата власт, а контролираните от тях вестници се използват като инструмент за прокарване на политически и бизнес интереси. Най-пресният пример е спечеления в началото на април договор за застраховане на ТЕЦ “Марица-изток 2″ от дружеството “Виктория”, чийто председател на надзорния съвет е Цветан Василев.
В средата на март вестниците “Монитор” и “Телеграф” излязоха със заглавия на първа страница “Октопод в енергетиката”. Мишена на двете публикации беше застрахователната компания “Алианц”.
Публикациите излизат ден преди да бъде решено кой ще спечели една от големите обществени поръчки в енергетиката – тази за застраховане имуществото на “ТЕЦ “Марица-изток 2 и победител е дружество “Виктория”.
Във всички сделки Цветан Василев не участва директно, а чрез свързани помежду си дружества, някои от които с офшорна регистрация.
„Убий конкуренцията с вестник” – мотото на медийната групировка!
Голяма медийна сила е съсредоточена в лагера Василев, Кръстева – Пеевски, Доган. А имат и мълчаливото толериране от правителството. И ето как се отплащат :
Журналисти, работещи за Пеевски, неколкократно се оплакват, че им се налага жестока цензура. След идването на новата власт, им е забранено да пишат материали срещу Бойко Борисов или който и да е от управляващите.
В писмото си до Razkritia.com източник от медийната групировка твърди, че в продължение на няколко години Делян Пеевски и Кръстева са стопирали всяко разследване, касаещо злоупотреби за милиони, свързани със структурите на БСП и ДПС. Двамата шефове са принуждавали главните редактори да се отчитат пред тях всяка вечер с материалите, които предстои да бъдат публикувани в конкретното издание. По този начин десетки разследвания за източване на европейски фондове, публикации, свързвани с тайни партийни каси, били унищожени.
Преди да дойде Бойко Борисов на власт, Делян Пеевски буквално не разрешавал да се споменава името му, като бил назоваван само и единствено „столичния кмет”. След като ГЕРБ спечелил изборите, Пеевски обърнал монетата и забранил да публикуват дори негови снимки, на които е намръщен.
Ще следим отблизо дали има симбиоза между Борисов и Василев-Доган.
В медийния бизнес има още една група, можеби най-голямата по брой и обем – т. н. Жълта преса. Към нея принадлежат двата седмичника с най-голям тираж – общо около 450 хиляти -”Уикенд” и “Шоу”, които са придобили голяма популярност сред българските читатели. Повечето от другите издания са от категорията на “еднодневките”. Но и те имат своето място на пазара, особено при утвърждаващата се пазарна икономика. Ето какво казва един известен бизнесмен:
„Всеки, който има желание, нека да опита. Не трябва да ограничаваме по някакъв критерий стопанската инициатива. Всеки може да прави със собствените си пари каквото иска. Хора откриват магазин, той не върви, затварят го. Много дълго време българите нямахме възможност за инициатива, сега ни е предоставена. Има достатъчно много и печатни издания, и електронни медии, радиа, телевизии. Множествеността е основна форма на плурализма, а тя гарантира и свободната инициатива”.
Свободата на словото очевидно реално съществува само в жълтата преса макар, че е сериозно деформирана и в повечето случаи се е превърнала в слободия. Влиянието на жълтата преса върху медийната среда у нас с изключение на “Уикенд” и “Шоу” е ограничено.
Медийната война в България тепърва ще се разгаря и ще се води основно между двете групировки, начело на които стоят олигарси, в десятката на най-богатите в България – Цветан Василев и Огнян Донев.
Борбата ще е жестока, защото и двете страни влагат много милиони в един бизнес, който в същност не е печеливш, но чрез него се решават големи стратегически икономически и политически цели.
http://razuznavane.com/?p=857
Традиционен капитализъм 
