Участвам, още не знам защо. Почти консервативен манифест

http://www.kultura.bg/bg/article/view/18244

 

В брой 11 на „Култура” („Диалог за бъдещето, но не в картинки” от Теодора Георгиева) прочетохте подробна информация за конференцията „Диалог за бъдещето”. Няма да я повтарям. Явно и в ХХІ век има хора, които задават главния въпрос: „Какво да се прави?” Тъй като отговорът на Чернишевски от ХІХ век не ми харесва, днес очаквам нещо различно. Нека хванем веднага бика за рогата! Според мен, ще е достатъчно далече и достатъчно близо до целта, ако тръгнем от категоричен отговор на два въпроса:

„Можем ли да продължим да живеем по същия начин като досега?”

„Истина ли е, че ако не направим необходимото, децата ни загиват?”

Организаторите предложиха примерен въпросник. В него най-много ми харесва въпроса „Какво би станало, ако не направим нищо?”. Смисълът е да можем веднага след отговора да кажем какво точно трябва да правим.

С риск да бъда сметнат за екстремист, бих добавил въпросите: «Готов ли си да зарежеш повечето неща, с които се занимаваш, за да участваш в спасяването на света?» и «Какво направи досега във връзка с тази цел?»

Образованието действително е в пряка връзка с главната тема, но нека на първо време не смесваме образованието и това «как си представяме бъдещето», а ги обсъждаме успоредно. В никакъв случай не искам да правя обструкции на инициативата, напротив – опитвам се да бъда полезен... по моя начин.

Тактиката на бързите решения досега наистина не даде резултат... защото никой не си даде зор да побърза. „Диалогът за бъдещето” е поставен смислено – да тръгнем от частното към общото, от себе си към обществото, от семейството към училището, от споделената представа за желаното бъдеще към образованието на бъдещето. Звучи сериозно. Затова ще се опитам да потисна законното си нетърпение – след 45 години социализъм и още 20 мотаене из пустинята. Собствената ми дистанция е голяма – 6 години детство, 17 години учение, 2 години казарма и 35 години даскалуване. Години на напразни надежди, безплодни усилия, бури в чаша вода. Четири умни, красиви, възпитани, здрави деца и няколко също такива жени – разпилени по четирите краища на света, загубени за България. Десетки непостроени архитектурни проекти, стотици текстове, които не стигнаха поне до най-близките ми хора. Ако след всичко това съм готов с отговорите, не е ли срамота да прахосам останалото ми време по пътя на диалогистите?

Избраната тактика за натрупване, пресяване, обобщаване, ферментация и дестилация на възгледите на родителите и учителите (ах, да – и на учениците) е... недостатъчна. Ако в този диалог дойдат хора с готови, ясни решения, изстрадани и премислени през годините, защо да тръгваме от далечния край? Само защото някой, някъде, пауърпойнт всезнайко е казал, че това е начинът? Защото имало някакви пари за точно такава дискусия? Затова нека ми е простено, ще постъпя по схемата, възприета в някои парламенти и управителни съвети, по-добри или поне по-резултатни от НС на РБ. Схемата на обсъждане на решенията, която ме устройва, е следната: първо - формулираното решение (извод, намерение), после - начинът му на реализация, най-накрая мотивите и ако остане време – актуалната картина. Ако решенията са ясни, а начините очевидни, не си струва да губим време за обяснение на мотивите. Мотивите така и така са ни ясни, ситуацията – също, поне на моето поколение.

Ако обществото се разпада, а планетата е пред колапс, какво би трябвало да е адекватното ни поведение? Отговор – консервативно. Обратно на тенденцията, възприета още с Търновската конституция, искам в края на дните да дадем шанс на противното на либералното и радикалното (думите са в имената на конкретни български партии от миналото преди комунистите). Обратното на доминиращата ХХ век тенденция е опазващото, еволюционното, консервативното. Ако нямаме понятие какво значи консервативно,ще се опитам в няколко абзаца да го кажа:

В политиката: Ограничено избирателно право - имуществен избирателен ценз, рестриктивни горна и долна възрастови граници за гласуване и властване, условия за трайна уседналост и грамотност, за платени данъци и дължими заплати, чисто досие. Истински независими три власти. Мажоритарни избори (България е малка страна, всички се познаваме). Управление с референдуми, подвластни на същите рестрикции като изборите. Публичен регистър на собствеността. Безпартийност.

В обществото: Ясно изразена класова принадлежност, имуществена сегрегация, данъци, базирани на доходите и местообитаването, споделена грижа за децата и нетрудоспособните, обществена нетърпимост към всички форми на паразитиране (включително рентиерството), персонализация на милосърдието. Закон за проституцията. Доброволната евтаназия разрешена. Инкриминиране на абортите без медицинско предписание. Отказ от обществено подпомагане на алкохолиците, пушачите, наркозависимите.

В семейството: Задължителни форми и правила на семейно общуване. Въвеждане на римското право при наследяване, бракосъчетание и развод, строги правила за отказ, придобиване и отнемане от/на родителски права и задължения, трайни стандарти за общинската отговорност спрямо болните, сираците и изоставените деца. Отказ от държавно и всеобщо насърчаване на раждаемостта. Обвързване на семейството с образованието и обществения живот.

В науката и културата: Гарантиран от държавата постоянен (примерно за 25 години) процент от бюджетните разходи за наука и култура, ориентиран към средния процент от БВП за ЕС. Насърчаване на частното финансиране за науката и културата с трайни норми за дължими данъчни компенсации. Гарантирана децентрализация (автономия) на науката и културата. Мерки срещуакадемичното лицемерие. Стабилни промени в патентното право.

В религиите и вероизповеданията: Култ към предците, нова погребална култура. Правни и икономически стандарти за упражняване на култовете и ритуалите без оглед на традиционни и нетрадиционни. Категорично отделяне на църквите от държавата, на светското от религиозното образование. Публичност и прозрачност на становищата на вероизповеданията по принципни и актуални въпроси от политическия и обществения живот на страната (по този текст, например).

В администрацията: Ново териториално деление на страната и градовете. Ликвидиране на областните управи като наследство от чужда, имперска практика. Свиване на числеността и финансирането на държавната и общинската администрация. Съкращаване броя на министерствата, комитетите и народните представители. Въвеждане на „мълчаливото одобрение” и „анонимно обслужване на едно гише” като основни практики. Комасация и публичност, персонализация на собствеността. Увеличаване правата и задълженията на общинската полиция. Децентрализация на държавните и националните културни институти.

В правната система: Изборност на местно ниво за съдиите, прокурорите и полицейските началници. Равнопоставеност и неприкосновеност на частната, държавната и общинската собственост. Задължително прилагане „правото на първи купувач” от общините и съседите. Зачитане правото на заинтересовани лица на обществените организации, сдружения и инициативни комитети (включително училищни и църковни настоятелства). Разширяване на правата за употреба на оръжие както от гражданите, така и от полицаите. Връщане на смъртното наказание. Инкриминиране на разхитителството, палежите, посегателствата срещу природата и злоупотребите с власт като национални предателства. Въвеждане на принудителен труд като основна наказателна мярка.

В образованието и спорта: Стандартни изисквания за добро възпитание, образование и физическа култура заедно като три неделими условия за участие в обществения и политическия живот и оттук – в икономическото благополучие. Насърчаване и подпомагане на масовия спорт за сметка на професионалния. Задължителни държавни стандарти на обучение в трите области – образование, гражданска дисциплина и физическа култура. Връщане към всеобща военна служба за всички български граждани (където и да са по света). Разделно (по възраст и пол), едносменно, профилирано и задължително обучение до 7 клас. Равнопоставени, различни по форма, съдържание, програма, рейтинг и собственост училища от всякакъв вид – основни, средни, висши и полувисши.

Разбира се, консерватизмът не се изчерпва, нито дори се зачева единствено от тези само нахвърляни принципи и намерения. Какво е консерватизъм – за това има писани томове. Тук се опитах да изброя възможно най-кратко (и засега немотивирано) моятапредстава за възможния български консерватизъм през ХХI век. Тя, естествено, подлежи на оспорване, допълване, на доказване и на коментари, но няма защо тепърва, бавно и полека, политически коректно и колективно безотговорно да стигна до същите или противоположни (или още по-зле - ни риба, ни рак) решения, както има опасност да се случи по поетия от „Диалог-а” път. Тук става дума за премислени работи. Никой шанс не е за изпускане, особено ако учени и отговорни хора тръгнат по следите на шанса. Ако г-н Явор Джонев и диалогистите намерят като крайни решения нещо подобно (или безподобно) на изложеното тук, аз пак ще съм щастлив, че съм участвал. Това е моят град, моята страна и моите деца (и внуци - за тях става дума); и аз предлагам, освен отпред назад, да вървим едновременно отзад напред, за да не губим време.

Най-голямата пречка пред държавния кораб, който досега не можа (а трябваше) рязко да завие, да смени курса, беше политическият популизъм. Най-сигурният, най-масовият, най-привързан към статуквото електорат е огромната, некадърна, мързелива, неспособна на реорганизация българска администрация – хранилка и рожба на политическите партии, наследство от негодна образователна система. В угода на тази най-масова и зловредна „класа” никоя политическа партия не заяви намерения и практики, много по-малко драстични от моите тук. Защо? За да спечели властта с гласовете на малцинството. Могат ли консервативните идеали да получат подкрепа от „мълчаливото мнозинство”? Как да накараме мнозинството на негласуващите да гласува? Ето това саистинските въпроси, до чиито отговори трябва да стигнем. Предполагам, знаем, че сме съгласни в името на какво го правим – в името на бъдещето. И ако за тази популация е късно, то поне в името на бъдещето на територията и нейните бъдещи обитатели (които и да са те) следва да се погрижим. Така консерватизмът разбира дълга си... в най-широк смисъл. С тези думи искам да предизвикам съмишленици и опоненти към една истинска плодотворна дискусия в „Култура” - напред и назад из материята, по глобални и отделни въпроси... по същество. И с едно на ум – октомври е близо.

Вече има готова, редовна (достатъчно пълна и честна) националнаподписка за нова Конституция. Бих се гордял, ако един отвариантите на новата конституция излезе от авторите на вестник „Култура” с участието на диалогистите. Наесен предстоят президентски и местни избори. Хоризонтът от две години, в който се очаква „Диалогът” да се произнесе, не ме устройва. От такъв срок печели само статуквото. Първото нещо, по което трябва да постигнем съгласие, е, че ние, диалогистите, сме против статуквото. И оттам нататък да действаме адекватно, тоест, бързо. След като приемем, че сме против статуквото, сиреч - против начина на управление на България (който зависи от Конституцията), и че ще действаме бързо, вече можем да се отдадем на критика, самокритика, мотиви, коментари, поезия, взаимни упреци и доказателства, доколкото ни позволяват времето и силите.

Бел. ред. Текстът на Павел Попов съдържа достатъчно провокативни тези, които се нуждаят от коментар или опониране. Вестникът е готов да предостави страниците си на всеки, който се реши да ги направи.

Павел Попов

За или против атомната енергетика

http://mail.duma.bg/duma/node/13769

Вредите от нея са по-малки, отколкото от автомобилите

20. Април 2011, брой 91

Атанас Стригачев


    Проблемите за бъдещето на атомната енергетика винаги са стояли пред обществото още от самото й зараждане преди повече от половин век, но сега особено се изостриха след бедствието, сполетяло Япония. Те са на дневен ред пред всички страни, като у нас станаха още по-актуални във връзка с въпроса за изграждането на АЕЦ "Белене". По този кръг проблеми взимат отношение не само енергетици, икономисти и еколози, а дори и политиците - специалисти по всичко. Изказват мнения и некомпетентни хора, които имат известно основание, защото при евентуално нещастие всички ще сме равни.
Макар сега да нямам пряко отношение към атомната енергетика, мисля, че имам не само право, но и задължение да изразя определена позиция. Първият наш учебник по ядрена физика, преиздаван няколко пъти, е написан от мен и по него се подготвяха за работа първите наши специалисти в АЕЦ "Козлодуй". Мои разработки по ядрена физика са цитирани в енциклопедични справочници както в СССР, така и в САЩ.
Основните въпроси са три. Първо, съществува ли някаква опасност от развитието на атомната енергетика? Второ, кой и как трябва да решава нейните проблеми? И трето, какви съображения може да има против строежа на АЕЦ "Белене"?
    Да, има известна опасност от ядрените реактори и за нея е писано много, дори сe пише и говори тенденциозно повече, отколкото би трябвало за нормалното информиране на обществото. Но има ли някаква друга активна трудова дейност, свързана с получаване и разход на енергия, която да е съвсем безопасна? Опасна е работата в мините, опасно е пътуването със самолети, с автомобили, опасно е да се ходи на лов, опасно е да се работи на полето, когато гърми. Статистиката показва, че нещастните случаи при лов са колкото и от гръм в полето - около десетина годишно. Десетки са трудовите злополуки, стотици са жертвите от автомобилните катастрофи годишно само у нас. А жертвите от земетресенията по света са хиляди. И въпреки това човечеството не мисли да се отказва от всички тези дейности, защото без тях не би могло да съществува в съвременния си вид, нито да търси друга планета "без земетресения", тъй като такава планета няма. В течение на векове обществото е свикнало със съответния риск и го приема. А атомните централи са нещо сравнително ново и за щастие авариите в тях стават много рядко. Но това, като всичко извънредно, с което не сме свикнали, ги прави "особено страшни". Както казват, "очите на страха са големи!" Ако се пресметне колко много са атомните централи сега по света и какви са жертвите, с които обществото плаща за тяхната работа, и ако това се сравни с жертвите и вредните последствия от автомобилните потоци, ще се види, че за определен период вредите от атомната енергетика са по-малки.
И най-важното е, че както във всяка дейност, така и в атомната енергетика съществуват мерки за безопасност, които могат да сведат риска практически до минимум. Още повече че специално в тази област мерките за безопасност винаги са били прецизирани и са в ръцете на добре подготвени специалисти. Ужасът от атомните бомби и печалният опит от Чернобил са показали на всички, че атомната енергия е феномен сериозен и към него трябва да се отнасяме изключително отговорно.
  Най-убедителното доказателство за правилността на тази теза е самата практика. Известно е, че повече от половината енергия в страните с високо развита икономика се получава от атомните реактори. Ако тяхната работа реално и ежедневно застрашаваше живота на населението, сигурно те биха били отдавна изключени. Но те продължават да работят успешно. Така че теоретично опасности има, но практически те са пренебрежими. Случаят сега в Япония е нещо изключително - аварията е на остаряла централа в резултат на много силно земетресение и цунами. Изключението трябва да бъде повод за повишено внимание и особен урок, но не и за абсолютно отрицание и отказване.
От казаното дотук би трябвало вече да бъде ясен и отговорът на това кой трябва да решава въпросите на атомната енергетика. Естествено, че от икономисти и енергетици относно необходимостта от нови енергетични мощности и от специалисти по безопасната работа на АЕЦ. Този въпрос не бива да се решава на референдум, където еднаква стойност ще имат гласовете на компетентните и на некомпетентните, които биха могли да се влияят от тенденциозна агитация. Ако на избори всеки има право да гласува, защото всички сме членове на обществото и всеки се смята за знаещ по въпроса кой и как да ни управлява, то по специалните проблеми, особено като тези на атомната енергетика, глас трябва да имат само компетентните. Затова тези проблеми трябва да се решават от експерти, които могат да носят отговорност за мнението си.
    И накрая, по конкретния въпрос за АЕЦ "Белене". Много е важно да се изхожда от принципи, защото принципните решения винаги са правилни, за разлика от безпринципността, която води в задънена улица. Факт е, че от гледна точка на енергетиката принципно всички страни са "равни" в смисъл, че за производството на всички трябва енергия. Тук икономическият принцип е прост - който има своя евтина енергия, ще има и силна икономика. Нашите съседи Румъния и Турция се съобразяват с него, разбират предимствата да имат атомни централи и имат намерения да ги строят. Защо на тях да бъде изгодно строителството на АЕЦ, а на нас да не е? Изглежда те не се страхуват от земетресения, а проектите им ще се реализират недалеч от Белене. За всеки, който малко разбира от сеизмология, би трябвало да е ясно, че от Родопите до Карпатите е почти една и съща земетръсна зона. Когато земетръсна вълна се разпространява, тя "не гледа километражните стълбове", а нанася поражения според строителните мерки за безопасност. Щом като други разчитат за безопасност на антисеизмичното строителство, ние също трябва да имаме основание да разчитаме на него.
    Физиката е фундамент на всички природни науки, а за нея енергията е равна на работата. Ако икономиката иска да се съобрази с това положение, нека да не забравя, че има ли енергия, ще има работа - производство и изобщо икономика. Затова бъдещето на всяка страна преди всичко зависи от перспективите на нейната енергетика и, по-точно казано, от нейната атомна енергетика, защото няма по-евтина енергия поне засега и едва ли ще има в близко бъдеще. Следователно АЕЦ "Белене" трябва да се изгражда и то не само безопасно, но и бързо, тъй като забавянето води до поскъпване на строителството. Всяко забавяне ще бъде вредно за нашата икономика и за народа ни, който се храни от нея, т.е. ще бъде вредно за всички. Може само да се предполага какво ще бъде експертното заключение по въпроса на лондонската банка, но тя е далече, а правителството, което ще вземе решение и ще носи отговорност за него, е тук.
    Разни "съображения" против не могат да бъдат обосновани икономически и освен това нямат научен характер. Те са мотивирани политически и нищо чудно да защитават и скрити чужди и "наши" финансови интереси, включително и корупция. Някои политици и социолози обявиха, че се страхуват от "засилване на руското влияние". В света на Нова Европа тази остаряла русофобска теза може да бъде само вредна. Европейският съюз не се притеснява от руското влияние, а защо България като част от него да се страхува? Какво бъдеще може да има глобалният свят, ако в него се подклаждат страхове, вместо да се отглежда разбиране и толерантност?
Политическата сила, която сега активно работи против АЕЦ "Белене", трябва да си дава сметка, че опитите да се решават политически въпроси по икономически път говорят за политическо безсилие. И за да се избягва подобно смесване и оплитане, за да не се решават проблеми с несвойствени за тях методи, е необходимо към тях да се подхожда според характера им - към икономическите по икономически, към политическите - политически. Така както в една уредена държава съществува разделение на властите според задачите им, така трябва да има и разделение на методите съобразно характера на проблемите. Иначе ще продължават да страдат и икономиката, и политиката.

Още за Райна Княгиня

http://www.facebook.com/notes/%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2/%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%8F/10150557804030456

 

от Йордан Василев на 02 май 2011 г. в 11:29

Гледах снощи по телевизията тържествата за Априлското въстание. Всичко добре. Райна Княгиня ушила знамето и го развяла. И дотук. А после? Поразрових се и стигнах до тъжни, да не кажа ужасни факти и заключения за нашенската немара и неуважение към достойни хора и техните потомци.

Ето какво намерих по архиви, спомени и т. н.:

Странни истории от българското минало

ТРАГИЧНАТА УЧАСТ НА РАЙНА КНЯГИНЯ И НА НЕЙНИТЕ СИНОВЕ

Името на Райна Княгиня е легенда, чуваме го още в училище – тя е развяла знамето при обявяването на Априлското въстание, възседнала върху кон. А не знаем какво е станало с нея след това.

Но сега – отначало – Райна поп Георгиева Футекова от Панагюрище е била на 20 години, когато поема риска да бъде с революционерите. Тя заедно с пет други момичета ушива знамето, Бенковски я покачва на бял кон, за да го развее в първия ден на въстанието, прекарва ужасните месеци след поражението във влажно мазе на затвор в Пловдив, след унизително разкарване с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца, тухли и камъни по главната улица в южния ни град през лятото на 1876 година. Големият ангийски журналист Мак Гахан я сравнява с Жана д,Арк.

Била е с горд, независим дух, дори опърничава. Като ученичка има отличен успех и ниско поведение – все непослушна.

Освободена е от турския арест след намесата на американския консул Скайлер, а след това я поема консулът на Русия в Пловдив, българинът Найден Геров. Изпраща я да учи в Русия. Тя избира – според нейния си опак нрав странна специалност – акушерство. Причините – най-кратко следване и най-бързо ще се върне в Родината. Без да подозира, че тогава мечтата й ще бъде вече изпълнена – ще пристигне в свободна България. И без да знае, че теглилата й тепърва започват.

Трябва да напомня, че Райна Княгиня не е от случаен род. Нейният брат Захари Футеков е автор на ценни речници – немско-български, на чуждите думи. И те са преиздавани многократно.

Връща се в Родината, но кой е чул тогава думата “акушерство”? Има си за тази работа хора – бабите, нали и до днес денят на родилната помощ се нарича “бабинден”.

Залавя се Райна с учителство в Търново. Как може да се върне в родното Панагюрище, когато там я възпримат като леко момиче, казано на днешен език – направо курва. При еснафския морал на ХІХ век така се гледа на жена, яхнала кон и развяла знаме...

Докато учи в Русия получава няколко писма от учителя Васил Дипчев. Отговаря му и тя. След Освобождението се виждат през ваканцията в Панагюрище. Той вече е кмет. През юли 1882 година се оженват, тя напуска учителството и се превръща в къщовница на своя грубичък съпруг, който е приел съдбата да вземе такава ”пропаднала” жена, при това навършила цели 26 години – за тогавашните нрави – стара мома. Не чува съветите на близки да се разведе, а ражда пет момчета. Едното умира.

А другите? Добре, че не е била жива да види техните трагедии.

Остава вдовица през 1898 година с четири малки деца на ръце, болна – последици от влагата в затвора, туберкулоза. Преселва се в София, тук има чужди дипломати, които не признават нашенските баби при раждане. Почва да акушерства – бедна, направо мизерстваща, куцука с бастун и фенерче през тогавашното село Орландовци – да помага на родилки. Името на този днешен квартал на София иде от някакъв каменоделец Орландо, италианец, заселил се там и майсторил надгробни паметници.

Райна Княгиня, която сега е легенда за нас, си оставала бедна, нямала средства, за да изучи своите сираци и ги изпраща на държавна издръжка – във военни училища. Не е могла да си въобрази на какво бъдеще ги обрича.

Първият син – Иван Дипчев участва в Балканската и в Първата световна война, стига до чин генерал и се пенсионира през 1936 година. Но комунистическата власт го изпраща в концлагер, а след това и го изправя на старини на съд за въображаеми престъпления отпреди 30 години. Помня това - процесът бе в Троян, а аз бях там изселен и учех в гимназията. Присъда няма, но офицерът не може да понесе унижението и угасва в болница. Гробът му не се знае.

По-сносна е съдбата на втория син – Георги Дипчев. Той завършва морско училище, като машинист на торпедоносеца “Дръзки” участва в потопяването на турския кръстосвач ”Хамидие”, после се заселва в Бургас и умира там от рак.

Трагедия е погубването на третия син – Владимир Дипчев, както и съдбата на цялото му семейство. Офицер, герой от Балканската война с три ордена за храброст, напуска войската след съкращението й според Ньойския договор, става чиновник и директор на кинематографията. След идването на комунистическата власт през 1944 година изчезва, убит незнайно къде като бивш офицер. И гробът на този син на легендарната Райна Княгиня не се знае. Но пък потомците му са изпратени по време на комунизма в концлагер.

Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев – също е офицер, полковник. Макар отдавна да е напуснал армията, по време на комунистическото управление е изпратен в концлагер.

Слава Богу, Райна Княгиня не е могла да види всичко това, защото заболява тежко, загубва представа за реалността (полудява) и умира през 1917 година, преди да се случат трагедиите с потомците й. Тленните й останки намират покой през 1976 година, когато са пренесени от София в родното Панагюрище и са препогребани там в двора на бащината й къща.

Нейният внук ми даде смъртния акт, издаден тогава от софийската община, аз го преснимах и  му го върнах. Тъй че сведенията са достоверни, освен от архиви, всичко бе потвърдено от внука на Райна Княгиня.

                                                                   Йордан Василев

Раят на земята

"Служението на Фини достигнало свой апогей през 1831 година, когато служейки в Трета презвитерианска църква в Росчестър / щата Ню Йорк/.Градът се преобразил по удивителен начин .По свидетелство на очевидци, към Христос се обърнали 100 000 човека.,включвайки много високопоставени граждани на града-банкери, юристи, доктори, съдии. Кръчмите останали без постоянните си посетители, театърът опустял,а нивото на престъпност намаляло с две трети. В течение на следващите две години градския затвор бил празен. Събранията в Рочестър били наречени“най-голямото съживление в историята на света.“, а 1831 година влязла в историята на Америка като година на велико духовно обновление."
"Под ръководството на Уесли много методисти поемат важни обществени постове. Смята се, че влиятелния методизъм оказва влияние и предизвиква много социални реформи, в това число и поставяне на основите на аболиционизма./Политическо движение за отмяна на робството -главно през 18–19 в./"
Това е важно-на кого принадлежи земята и има ли място в нея за Небесното царство-за Рая!?
Човечеството целокупно се стреми да изгради един по-добър свят. Но не и ние християните. През вековете сме се карали и спорили за какво ли не, но не сме се стремели да направим светът по-добър. Занимавали сме сме ума си с какво ли не, с какви ли не теории, откровения,дълбоки неща, но да направим живота на ближните си по-лек -не. Всъщност можем да им дадем 5 лева, но нещо трайно в състоянието на обществото -не.
Защо?
Ами защото като прочетем в Новия Завет, колко са лоши хората , просто си казваме-така им се пада!
И след като християните се отказаха да правят обществото по добре, щом се отказаха да бъдат водачи на нациите ,се превърнаха от глава в опашка. Това го констатира и Маркс ,който е казал през 1872 г. пред Хагския конгрес:“Работникът трябва един ден да завземе властта, за да издигне нова организация на труда. Той трябва да премахне от пътя си старата политика, която подкрепя старите институции, ако не иска да загуби РАЯТ НА ЗЕМЯТА, както направиха старите християни, които го пренебрегнаха и презряха.“
След като християните докараха нещата до отнесени спорове,отвратените философи, оставяйки без надежда,взимат нещата в свои неща, мислейки как да построят Рая на земята и родиха Просвещението, Френската революция, комунизма. Доколкото си спомням и Гео Милев в поемата „Септември “има такава надежда-да свалят рая на земята. Вапцаров мечтае:“ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя.“
И докато непросветените хора се лутат, опитвайки се да възобновят Небесното царство на земята, хората, които имат ключовете на Небесното Царство , пъшкат като раждащи жени-“злото идва!“
Обаче ние се молим-“Татко наш, нека бъде Твоята воля както на небето ,така и на земята.“
Ние искаме Божието, Небесно Царство на земята, ние искаме Божия Рай на земята.
-Защо?
-Ами просто защото да си мазохист е дълбоко болестно състояние-пълна лудост!Всеки човек иска добро от Бога!
-Защо?
-Защото обичаме себе си и другите като себе си!
-Защо?
-Защото Господ Исус Христос плати цената и ни изкупи!
Защо оставяме земята на сатана, при положение ,че проповядваме ,че сатана е победен враг! Нали ние сме силата на планетата, а не сатана . Нали Исус Христос е Царят на царете и Той направи Църквата Свое тяло!
-И Какво прави Църквата на земята?
-Царува!
-Надделява над портите на ада!
Ако ние искаме хората да отиват на небето, а не в Ада то тогава ние трябва да изграждаме рая на земята.
Защото хората от рая на земята, ще отидат в рая на небето.
Но, ако оставим земята притежание на сатана, то хората от ада на земята, ще отиват във вечния ад!
Ако Божията воля е само за небето,и нашето земно пребиваване е само да проповядваме и да се молим с молитви, то тогава ние не би трябвало дори да влезем в манастир, защото там здраво се работи.
Би трябвало да сме като птиците, да се храним с каквото намерим и да обличаме каквото намерим и да проповядваме Царството.
Но ако Божието Царство е и за Небето и за Земята, то нека изграждаме царството на Земята.
През 2008 г. Непал обявява Рождество Христово за Национален празник на страната. Ето, това е да изграждаш Божието царство на земята. Това добро ли е? Добро ли е? Ами да го направим!
Ако Църквата не царува в училище, в образованието, то как децата ще станат християни?Сега, в учебниците за 6 клас,за човешката предистория има три изречения за съществуваща теория за сътворение от Бог и две,три страници за произхода ни от маймуната. Е, как тези деца ще станат християни?
Ако църквата не царува в политиката, страната е обречена на войни, глад, мафия, престъпност и корупция.
Ако Църквата не царува в икономиката, икономиката е заплашена от постоянни кризи,несигурност и кражби.
Ако ние не вярваме, че Бог желае да участваме в политиката на страната, ние няма да чуем Божия призив да станем управляващи политици..
Ако ние не вярваме, че Бог желае да ни даде прекрасна работа, то ние няма да чуем Неговото водителство относно бизнеса ни.
Ако ние приемем ,че Бог не действа в определени области на живота, то ние ще останем глухи и слепи относно Божието действие в тези области.
Маркс, Енгелс, Ленин, Хитлер чертаеха на хората път в този свят, давайки им надежда и смисъл на усилията. Вяра, че могат да изградят един по-добър свят. И днес, слушайки новините, виждам, че това е основната теза на всички политици. Политиците и философите дават на хората посока и надежда, но Християните не дават, защото...
според Пророчествата/така както ги разбираме/....
Бог не иска земята да си изпълни с правда, а иска злото да тържествува и да става все по-голямо .Интересно, дали не бъркаме Бог с дявола?
Из „Християнството през вековете“ от Ърл Кернс:
През първата половина на 18 век в Англия смъртността се увеличава, тъй като долнокачествения джин убива мнозина, я други изпраща в „лудницата“.Хазартът става необуздан. Измъчването на биволи,мечки, лисици и петли е обичайно занимание, а серията екзекуции чрез обесване , провеждани на Тибър н Хил,става гала спектакъл за цялото семейство. Това настина е едно „болнаво столетие“, скептично по отношение на богословието и без никакъв плам.
Уесли твърди, че Благовестието трябва да има въздействие върху обществото и никой не може да отрече въздействието на Методисткото съживление върху английското общество. Той се обявява против спиртните напитки, робството и войната. Има известно основание да се смята,че английските работници също биха въстанали,подобно на тези във Франция, ако вниманието им не беше привлечено към Христос. Търговията с джин е спряна отчасти поради влиянието на Съживлението.
Евангелското съживление в Англиканската църква, която е резултат от Методиското съживление, трябвало да трансформира висшата класа в Англия и помага на страната да се превърне в предводител на народите и пазител на световния мир през 19 век. Религиозните сили породени от съживлението на Уесли и по-късните Евангелски съживления, произвеждат такива практични плодове на социална реформа и мисионерска ревност, че Латурет нарича 19 век “Великото столетие“ на мисионерските усилия.
Съживлението от началото на 18 век в най-голяма степен повлиява на личната религия на работниците и селяните в Англия. Към края на века обаче висшата класа е повлияна от едно по-скоро калвинистко съживление.
Чарлз Симеон 1759-1836-превръща Кеймбридж в Университетски център на евангелските сили в Англиканската църква.
Така наречената Калафамска група, състояща се от заможни християни, които живеят в Клафам, дава много водачи на социалната реформа от 1792 до 1813г. под ръководството на техният благочестив свещеник Джон Вен.
Влиянието на евангелистите се разпростира и върху правителството чрез известната група от Ексетър хол. Тази група така повлиява на евангелското обществено мнение ,че правителството често е принудено да действа в полза на мисионерските интереси.
Повечето от социалните реформи в периода 1787-1850 г. са резултат от евангелските усилия в полза на бедните. Уйлям Уилбърфорс 1759-1833 посвещава живота си на премахването на робството в Британската империя. През 1772г. с решение на съда се отменя притежаването на роби в Англия. През 1807г. Парламентът прокарва закон, който забранява на англичаните да участват в търговията с роби. Евангелското обществено мнение , действащо чрез английският делегат на Виенския конгрес през 1815 г., успява да постави търговията с роби извън закона в повечето европейски страни. Това струва много на английския данъкоплатец, защото Испания и Португалия дават съгласието си само в случай ,че Англия им заплати по 700 000 лири. Указ издаден през 1833 точно преди смъртта на Уилбърфорс, слага край на робството в Британските владения. Укъзът осигурява близо 100 милиона долара, обезщетение за собствениците, което дава свобода на 700 000 роби.
Друг евангелист от второто поколение е лорд Шафтсбъри. Той посвещава живота си в служба на бедните и подтиснатите. През 1840 година той прокарва закон, според който момчета под 16 години нямат право да упражняват тежък и опасен труд като коминочистачи. През 1842 г. той успява да прокара наредба, която забранява , с която се забранява на на момчета под 10 години и на жени да работят в мините. Пренасеите жилища, в които се ширят болести и разврат се превръщат в част от миналото, благодарение на успешните му усилия за осигуряване на успешно законодателство.
Джон Хауърд отдава своя живот на затворническата реформа. Той пропътува 50 000 мили и изхарчава 30 000 лири собствени пари за затворническата реформа. Благодарение на неговата реформа на тъмничарите са осигурени заплати и бюджет за храна , така че да престанат да изнудват за пари затворниците. Неговото дело е продължено от Елизабет Фрей.

http://www.pobeditelite.narod.ru/fan221.html

Творчеството – културна ценност

В изследването на творческото мислене съществуват две основни направления. Едното, чисто психологическо, поставя за основа изследването на самия творчески акт. Другото се стреми да изследва резултатите от творческата изява на разни личности.

Възможно ли е творческия процес да се управлява? Възможно ли е творчеството да е точна наука? Такова е заглавието на една от книгите на Г. Алтшулер – „Творчеството като точна наука”.

Погледната малко по-друг начин въпросът е почти хамлетовски: „да мисля или да не мисля”? След знаменитото – „мисля, следователно съществувам” (изразяващ възторга от осъзнатото предимство на човека над останалия свят, от онова, което носи светлина и знание, изведнъж се оказва: „знам, че мисля, но не знам как мисля...”

Основно място в творческия процес се пада на новите идеи. Източник на новите идеи е определена информация, в това число и почерпената от общуването. Идеите идват от опита или от по-общи теоретически съображения.

„Основи на творческото мислене” е с тематика създаване на нови идеи и тяхното приложение в практиката на всеки човек.

Под „творческо мислене” се разбира не само създаването на нови идеи, а също така разбор и моделиране на проблемната ситуация, пред която е изправен отделен човек, независимо от професията и образованието му (бизнесмен, политик, учен, преподавател и т.н.).

В предлаганият курс се разкриват начините на управление на творческия процес, които се основават на анализ и разбор на осъществени творчески актове. Разкрива се такава технология при която процесът на мислене не е хаотичен, а организиран и управляем. Посочени са основните принципи, (а не конкретни формули и правила), както и множество задачи, част от които от ежедневието ни предлага в доста голямо количество. Чрез тях човек ще се научи не само на управление на мисленето, но и как да преодолява психологическите бариери, като се възползва от вложените в курса задачи.

Томографските изследвания показват, че в нашият мозък (човешкият) няма обособен “център на творчеството”.

Това може би свидетелства, че нашият мозък принципно е настроен за творчество!

За удобствата (или неудобствата), които ни заобикалят, трябва да благодарим (или виним) и склонността на хората към творчество.

Онова, което ни заобикаля почти никога не ни задоволява и вечно търсим нещо ново.

Благо или не творчеството е съществена, ако не и една от най-важните страни на човешкия живот. Това налага тази страна да бъде изучавана и усъвършенствана.

Заветът (завещанието) на Свети Йоан Рилски към неговите ученици

Аз, смиреният и грешният Иоан, който не е сторил никакво добро на земята, когато дойдох в тая Рилска пустиня, не намерих в нея човек, а само диви зверове и непроходими гори. Заселих се в нея сам със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив. Небето ми беше покрив, земята постелка и билките храна. Обаче благия Бог, заради любовта на Когото всичко презрях и търпях глад и жажда, мраз, слънчев пек, и телесна голота, не ме остави, но като благоутробен и човеколюбив баща награди цялото мое лишение с изобилие. Какво да въздам на Господа за всичко, което ми даде. Много са благодеянията Му към мене, тъй като погледна от Своите свети височини към моето смирение и ми даде помощ да претърпя всичко, да претърпя не аз, но силата Христова, която е у мене, защото от Него е всяко добро даване и всеки съвършен дар идва отгоре.
И сега като ви гледам събрани в Господа тук, където, както казах, по-рано човек не обитаваше, а само диви зверове, и като чувам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, ви оставям това мое бащинско завещание, както и плътските родители оставят на своите чеда земно наследство от сребро и злато и друго богатство, та да помните вашия, по Дух Свети, баща и да не забравяте неговото завещание.
Зная, възлюбени в Господа чеда, добре зная, че вие като новоначеващи, още сте неукрепнали в монашеския живот. Не бойте се обаче, защото силата Божия в немощ се проявява. Ето защо намислих да ви напиша това грубо и просто мое завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате духом и телом в Господа и да успявате в добродетелите със страх Божий. Вярвам в моя Бог, на Когото служа от младостта си и усърдно се потрудих, вярвам, че след моето заминаване, тая пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от много пустинни граждани и над нея ще се изпълни написаното: “Чедата на неплодната са повече, отколкото у раждащата.”
Ето защо, моля ви, мои чеда, които събрах в Господа, моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, който заедно с апостола казва: “Заради вас боледувам, докато се отобрази във вас Христос.” Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, нищо да не разорите или да изоставите след моята смърт, но всичко, както написах, точно да изпълните, както се и обещахте пред Бога. А който престъпи или разори нещо от това, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Светия Дух и да няма дял със светиите, които от века са угодили на Бога, но неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда. Да се заличи името му от книгата на живите и да не бъде записан при праведните.
Преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна от всякакво злословие, както приехте от светите отци, без да я примесвате с чужди и разни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, но ходете по дадения път. Пазете се внимателно от светските пристрастия и всякога помнете за какво сте излезли от света и защо сте презрели света и което е в света.
Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всяко зло според апостола. Същият го нарича второ идолослужение. Защото богатството на монаха не се състои в сребро и злато, а в съвършено нестяжание и отсичане на волята си и в голямото смирение. Не ви говоря това по заповед, но Христовите заповеди ви напомням. Христос говори на светите си ученици, а чрез тях и на всички, които са се отказали от света: “Не събирайте злато, нито сребро, нито мед” и пр. Златото и среброто са голям враг на монаха и като змия гризат оногова, който ги има. Ако имаме твърда надежда на Бога, Той няма да ни остави лишени от нищо, защото Сам Той говори: “Даже ако майката забравяше своите чеда, аз няма да ви забравя.” И пак: “Преди всичко търсете царството Божие и неговата правда, а всичко друго ще ви се прибави.” Когато в началото дойдох в пустинята, лукавият враг се опита да ме изкуси със сребролюбието: благочестивият цар ми прати много злато. Когато се отказах даже да го видя заради Господа, разбрах, че тая зла хитрост беше от дявола. Не го приех, но го върнах на царя, който го беше пратил, като помислих в себе си така: ако исках да имам злато, сребро или други подобни, защо тогава дойдох в тая страшна и непроходима пустиня, където не намерих човек, освен диви зверове.по тоя начин се избавих от примките на лукавия изкусител, който се стараеше да ме спъне с онова, от което самоволно се бях отрекъл. Заради това и вие не търсете нищо от тия неща; вашият Небесен Отец, преди да Му попросите, знае какво ви трябва.
Също така не търсете да бъдете обичани от земни царе и князе, нито да се надявате на тях, като забравяте небесния Цар, войниците на Когото се записахте да бъдете, както и да воювате не против плът и кръв, но против началника на тъмата в тоя век. И пророк Иеремия ни заплашва, като казва: “Проклет да е човекът, който се надява на човек” и пр. И като изброява разни примери на зли хора, доказва, че е “благословен човек, който се надява на Господа.” “Не говорете какво ще ядем или какво ще пием, или в що ще се облечем, защото всичко това езичниците търсят. Погледнете на небесните птички, че нито сеят, нито жънат, нито в житниците събират, и вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-добри от тях.” Сами (без нищо) излязохте от света, не се връщайте отново нито с тяло, нито с ум, защото никой, както е казано, който сложи ръката си на ралото и гледа назад, няма да влезе в Царството Небесно. И затова апостолът учи: “Миналото да забравяме към предстоящото да се стремим”. Какво значи,чеда мои: “миналото да забравяме” – нищо друго, освен дълбоко да забравяме и никак да не се предаваме на всичко онова, което оставихме и презряхме заради Бога, когато излязохме от света: да се трудим в предстоящия ни подвиг, в който бяхме призовани от Подвигоположника, нашия Господ Иисус Христос, нашия преблаг Бог, Който ни удостои да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и бремето Му леко.
Както ви събра благодатта на Светия дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено – единодушно като гледате само на вечното въздаяние, което Бог е приготвил на ония, които Го любят. Общежителното пребивание е много по-полезно за монасите, отколкото уединението. Мнозина не могат да изпълняват уединения живот, но само твърде малцина, и то съвършените в монашеските подвизи. Общият живот е полезен във всичко, както и отеческите книги ни говорят и учат доста за това. Боговдъхновеният пророк Давид го хвали, като казва: “Ето колко е хубаво и прекрасно е, кога живеят братята наедно.” И друг боговдъхновен църковен песнописец прибавя: “За тия Господ обеща живот вечен.” И самичък нашия Господ Иисус Христос не говори ли със Своите пречисти уста: “Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз сред тях.” А богоносните наши отци за уединения живот казват: “Горко на самия, защото, ако падне, няма кой да го вдигне.” Ето защо, чеда, не пренебрегвайте общежителния живот, който се възхваля от Духа Светаго, чрез пророческите уста, но още повече го закрепете и бъдете като едно тяло в Господа, имащо различни членове – едни представляват главата, която се разпорежда, други – нозете, които работят и носят, трети – другите членове на тялото, та всичко да съставлявате в Господа едно духовно тяло, водено и управлявано от една разумна и словесна душа (в духовен смисъл говорим) и нищо разделено да няма. И когато устрите такова пребиваване и такъв живот в Бога, тогава и Сам Той ще бъде сред вас, като ще ви управлява невидимо със Своята благодат.
Не търсете да сядате на първо място и да началствате, но помнете Оня, Който е казал: “Който у вас иска да бъде най-голям, да ви бъде слуга.” Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония, които Бог ви покаже, тоест ония мъже , които от всички са засвидетелствани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения и които могат добре и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасището на благочестие и на животворящите Христови заповеди. За такива трябва да се търси повече указания от Бога, отколкото да се разчита на свое мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и монашески наставник преподобният Ефрем Сирин, всички почнете да желаете началство и председателство и да станете игумени, наставници, учители, ще разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични за монасите страсти. Тогава ще стане ясно, че го няма Христа сред вас, тъй като Христос не е учител на раздори и несъгласия, но на мир и съединение. Той се моли на Бога и Отца за Своите свети ученици да бъдат едно, тоест единомислени, и не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва така: “Отче Свети, запази ги в Твоето име да бъдат едно, както сме и ние”, и пак: “Не само за тия се моля, но и за вярващите в Мене поради думите им – всички да бъдат едно.” Също така и вие бъдете едно, имайте мир в себе си, защото Христос говори на учениците Си: “Мир ви оставям, Моя мир ви давам.” А какъв е, чеда мои, тоя мир Христов? Сам Христос казва: “Аз ви давам не както светът дава.” Мирът Христов превъзхожда всеки ум. Този мир е оня, за който пророкът казва: “Неговият мир няма граница.” И апостолът ни учи, като казва “Имайте святост и бъдете в мир с всички, защото без това никой не може да види Бога.” Такъв, прочее, мир имайте между себе си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко по Бога, за да не прогонвате благия наш владика Бога.
Ако ли пък се намери между вас някой, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв бързо извадете вън от вашето събрание, та гангрената да не намери тлъстини според апостола и да не се разпространи злото между добрите и като горчив корен да не произрасте високо, и да направи пакост, та мнозина да се осквернят. Злият вълк да не разтрои мирното стадо Христово, защото и такива ще се явят. За тях Христос предсказва, като казва: “Трябва да дойде съблазън, но горко на света от съблазните.” Ето защо, чеда, пазете се от такива и не ги допускащайте да живеят между вас, но ги отстранявайте по-далеч от себе си, както пастирът отстранява краставите овце от чистото стадо.
Като живеете пък заедно заради Господа и един на другиго като носите теготите, не пренебрегвайте и живеещите в уединение и скитащите се в пустините, и във вертепите, и в земните пропасти, за които не беше достоен целият свят, но им помагайте, с което можете, за да ги имате за молитвеници към Бога, защото много може да направи усърдната молитва на праведника.
Ден и нощ се поучавайте в закона Господен, често четете книгите на светите отци и се старайте да подражавате на светите наши отци: Антония, Теодосия и пр., които със своите добри дела просияха като светила в света. Здраво се придържайте о църковните правила, като не изоставяте и не пренебрегвате нищо от онова, което светите отци са установили.
Да не пренебрегвате ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.” Всякога помнете в ума си смъртния час. Така правеха древните пустинни отци и не ядоха напразно своя хляб, и не само хранеха себе си от труда на ръцете си, но и даваха и на търсещите и така не бяха излъгани в своята надежда.
“Добро е, казва апостолът, в благодат да се укрепва сърцето, а не с храна, която не са получили полза ония, които са ходили по тоя път.” Същият казва: “Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, защото чрез него едни, без да знаят, приемаха ангели.”
Новопросветени люде, утвърждавайте своя еднокръвен народ във вярата и го наставлявайте да остави глупавите езически обичаи и лоши нрави, които държи и след приемането на светата вяра. Това прави поради своето неразвитие, заради това е нужно и вразумяване.
Още много има да ви говоря, мои възлюбени чеда в Господа, но не ми е възможно всичко да ви напиша. Предавам ви на Оногова, Който е източник на всяка премъдрост и разум и Който е истински Утешител, Светия и Животворящ Дух. Сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко добро дело.
Сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий вместо мене за наставник и началник, на когото всички сте свидетели, че е достоен да управлява добре по Бога, и единодушно го избрахте за началник, макар той и да не искаше, но от послушание и смирение се подчини на вашата молба. После Бог ще ви посочи кого да изберете.
Аз пък отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги споменавайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, та да намеря милост в съдния ден, тъй като не можах да направя никакво добро на земята и се страхувам от деня на съда и мъките, приготвени за грешници като мен. Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Написа се в 6449 (941) година от сътворението на света, месец март, 25-и ден.
Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, с подписа на своята ръка потвърждавам писаното по-горе.

Отговарят ли българските хотели на звездите си?

Голямото надлъгване с летните почивки започна.
Повечето хотели и ресторанти в България са изрисували на видно място звезди, които трябва да убедят клиента, че при тях всичко е качествено.
В България хотелите и ресторантите имат от една до пет звезди, хижите от един до три еделвайса, плажовете са А, В и С. Категоризацията е задължителна и тя се прави от държавата и общините. Но част от заведенията и хотелите са си сложили звезди, въпреки че още не са категоризирани и не са вписани в регистъра на Държавната агенция по туризъм. Други, едва започнали процедурата за категоризация, вече се рекламират с желания брой звезди по туристическите изложения.

Не са малко местата за нощувка, в които уж всичко е наред с категоризацията, имат си изискваните помещения, басейни, легла, има градина, нощни лампи, завивки, кърпи и т.н., но когато се запътиш да поплуваш в басейна, се оказва, че той е с размера на локва, колкото да си потопиш краката, стаите са тесни, няма телевизор, банята е като кутийка, има само една кърпа на легло и т. н.

Ако пътува човек в чужбина, може да попадне в хотел, където всяка вечер ще намира примерно бонбон върху възглавницата си и всяка сутрин – вестник пред вратата. Примерно в Китай в хотел с 5 звезди могат да те изненадат всеки ден с различна картичка с животно от китайския зодиак с фъншуй пожелание. Това са част от елементарните похвати на добрата практика за ухажване на клиента.
Броят на звездите на хотелите у нас за съжаление често не гарантира на клиента обслужване и околна среда на ниво.

Как лъжат потребителя

Когато пътува или отива на почивка, средният българин е свикнал по броя на звездите да се ориентира горе-долу какво ще получи към леглото като услуга. За българското Черноморие българите имат някаква традиция или се информират от приятели къде е евтино и хубаво. Но мнозина шарят из Интернет, търсейки да резервират места и хванат добри цени за почивката. Лъскавите снимки и изписаните звезди на хотелите на място се оказват нещо различно. Подвеждаща информация пускат не само собствениците на апартаменти, къщи, семейни и хотели със звезди, но и туроператорите, предупредиха от Държавната агенция по туризъм. Затова в Интернет страницата на агенцията е достъпен регистърът на хотелите с категория, телефон за връзка и с фирмата собственик или наемател.
На сайта има данни за заличените туроператори, както и списък на туроператорите, които работят. Така човек може да провери дали дадена туроператорска фирма е регистрирана. Масово фирми без офиси и регистрация предлагат екскурзии, предупреждават от агенцията.

Всяка държава има собствени изисквания за категоризирането на обектите. Няма общоевропейски правила и засега не се обсъжда да се въведат, обясни Рилка Кандиларова, началник управление “Категоризация на местата за нощувки и хранене” в Агенцията по туризъм.

Тези фамилни хотели също претендират за 2 звезди. Снимка: Светослава Банчева

Всички подове, стени, тавани и елементи от обзавеждането трябва да бъдат изправни, без следи от замърсяване и захабяване, пише в действащата наредба за категоризиране.
Но в момента категоризацията на хотелите е безсрочна – тоест, когато един хотел получи своите 3 или 4 звезди, няма повторно категоризиране след няколко години.
Ако един 4-звезден хотел, обновяван преди 7 години, се сравни с нов хотел, построен преди 1-2 години, той няма да отговаря по комфорт на него, въпреки че има същия брой звезди. Обща е констатацията, че българските хотели не се поддържат.
Ако оставим категорията им да е безсрочна, нивото им ще падне, обясни Кандиларова. Например в Турция, големия конкурент на България в областта на туризма, хотелите са много добри и поддържани. В Гърция са овехтели, но за тях полагат грижи и имат огромни поддържани градини.
Практиката у нас показва, че при безсрочната категоризация, веднъж минали ли са процедурата за категоризиране, собствениците спират да инвестират в хотелите.

Какви са изискванията за 1,2,3,4 и 5 звезди?
Ето какво изисква действащата наредба за категоризиране:

Хотел 1 звезда

В него задължително трябва да има места за паркиране или гариране, асансьор, ако сградата е над три етажа. Трябва да има универсална инвалидна количка, автомат за почистване на обувките и четка за почистване на пясък за летните хотели. Долу във фоайето специално табло трябва да информира всеки ден за температурата на въздуха и морската вода или за снежната покривка за зимните хотели. Във фоайето трябва да има телевизор, метална каса, телефон, компютър. План-схема на обекта е задължителна. Единичните стаи трябва да са най-малко с площ 9 кв. м. , а двойните - 12 кв. м. Ако има балкон - стаите могат да са с 10% по-малка квадратура.
Леглото трябва да е не по-малко от 1 на 2 метра, да има шкафче и нощна лампа с насочваща светлина. В гардероба трябва да са закачени по три закачалки на легло, да има обувалка, четка за дрехи и обувки. Душът в банята да е със завеса, хавлиените кърпи трябва да са по две на легло, да има кутия с тоалетна хартия и дезодорант. Задължително трябва да се зарежда пакетиран или течен сапун, като за тази категория шампоанът не е задължителен. Подмяната на спалното бельо трябва да става на 3 дни, а стаите и сервизните помещения да се почистват всеки ден. Длъжностните лица да бъдат с униформено облекло. Туристът трябва да може да получи информация за разписанието, маршрутите и тарифите на транспортните средства, работното време на културно-историческите и търговските центрове, за културните мероприятия. Хотелът да предоставя пощенски и телефонни услуги, поръчка на такси, спортни, лекарски и медицински услуги.
Това са част от минималните изисквания за всеки хотел от най-ниската категория, а в реалността еднозвездните хотели приличат на туристически спални и не покриват и половината от тези изисквания.
С увеличаване на звездите стаите, коридорите, стълбищата се увеличават като размер и брой.

Хотел 2 звезди

Към изискванията за 1 звезда вече трябва да има обезопасен балкон, телефонна инсталация, щандове за стоки и сувенири. Да има градински и водни декоративни площи. Освен метална каса, трябва да са осигурени индивидуални касети за съхраняване на ценности на гостите по една на всеки 5 стаи, да има телефони за вътрешна връзка, стенни часовници. В стаите да има телефон, радио, стенно огледало за цяла фигура, на балкона - масичка с леки столове и простор или сгъваема сушилка за дрехи. Да има заведение за хранене. Хотелът трябва да е назначил охрана и да има технически средства за охрана. При пристигане пиколо взима багажа на госта, изчаква го докато се регистрира и го придружава до стаята му. Към услугите се прибавят пране, гладене, съхранение на ценности, екскурзии и други забавления. Има изисквания за минимални познания на чужд език за камериерки, администратор и др. Има изисквания за камериерки и др. да имат познания и по български език.

Хотел “Серенити бей”, построен заедно с група от още десетина хотела на мястото на бившия къмпинг “Нестинарка”. За да отговори на изискванията за 3 звезди, такъв хотел трябва да има асансьори, заведения, градина, балкон за всяка стая и т. н. Снимка: Светослава Банчева

Хотел 3 звезди

Към изискванията за горните две категории се добавят:
За стаите - антре с вграден гардероб и балкон, мека мебел и салонна масичка, телефон, вентилатор, ако няма климатик, мини бар, телевизор, картина на стената и ваза за цветя. Папка с телефонен указател и рум сървиз. В банята вече трябва да има вана или душ кабина, хавлиените кърпи да са по три на легло плюс по една кърпа за вана. Спортно занимателният бокс става задължителен и към него да има детска занималня. Климатикът е задължителен за общите помещения на хотелите, построени след 1 юни 2003 г. Трябва да са осигурени телевизионна, видео и сателитна инсталация. Заведенията за хранене и развлечения са вече най-малко две.
Портиер посреща и изпраща гостите. Персоналът трябва да говори чужд език, да има професионална квалификация в съответната област. Хотелът предоставя бизнес услуги, химическо чистене, занимание с деца, рентакар, купуване или заверка на билети за страната и чужбина, резервиране на места в заведение за хранене и забавление, купуване на билети за концерти, театър, кино и спортни мероприятия. Трябва да има и специален подход за хора с увреждания.

Хотел 4 звезди

Плюс изреденото за категория с 3 звезди, трябва да има бръснаро-фризьорски и козметичен салон. Басейнът става задължителен - открит за летните хотели и закрит за зимните. Трябва да има масажна зала и сауна, детски басейн. Трябва да има устройства за безналично плащане, стенни часовници за часовите зони по света. Хотелът трябва да осигурява техническа възможност за включване на Интернет във всяка стая. Да има бизнес център с всички необходими устройства и конферентен блок. В стаите вече се предлагат халати и чехли за еднократна употреба, сешоар, гребени, козметиката се обогатява със соли за вана. Хотелът предлага транспорт до основните транспортни и бизнес зони в селището или курорта. Изискванията за познания на чужди езици и професионална квалификация се увеличават конкретно за различните длъжности в хотела.
Хотел 5 звезди

Към всичко изредено за горните категории има изисквания за още услуги, магазини, задължителни стават летен, зимен и детски басейн. В стаите трябва да има едновременно вана и душ кабина. Има специални изисквания за униформите и броя на персонала, размерите на коридори, стълби, фоайетата на хотела, входа, козирката му дори, климатични инсталации и т. н.

Хотел 4 звезди в египетския курорт Хургада. Тук няма хотел, по-висок от три етажа и без огромна, добре поддържана градина. Снимка: Иван Бакалов

”Не трябва да робуваме на категоризацията. Аз съм малко скептичен към тези звезди, защото за мен най-силният фактор е клиентът, той одобрява или не даден хотел. Отивайки в заведение, той не гледа звездите, а как го посрещат, какво е качеството на продукта и каква е цената”, коментира Благой Рагин, председател на Българската ресторантьорска и хотелиерска асоциация. Според него прекалено високите изисквания могат само да оскъпят продукта, но ако липсват реклама, инфраструктура, култура на обслужване, луксозните хотели няма да привлекат скъпите туристи. Хубав хотел, хубава стая, а наоколо мръсотия, неуредици, дупки по пътищата, обяснява Рагин.

“Качеството на продукта трябва да бъде повишено във връзка с невероятната конкуренция в туризма, която се оформя в България”, коментира Анелия Крушкова, председател на Държавната агенция по туризма в отговор на исканията на част от бранша за по-ниски базови критерии при категоризирането или въвеждане на доброволна категоризация. “В България имаме над 900 000 легла и трябва да отсеем по някакъв начин тези, които предлагат действително качествен сервиз на определена категория, от тези, които са по-ниска категория и може би имат също добро обслужване, но са просто по-ниска категория. В това няма нищо лошо.

Градина на четиризвезден хотел в Хургада. Снимка: Иван Бакалов

Трябва да има целия спектър от категоризирани обекти, който да бъде достъпен за всеки от нас, който където пожелае да отиде”, казва Крушкова.
В България всички хотели, заведенията за хранене, туристическите хижи трябва да се категоризират, за да могат да работят, според изискванията на Закона за туризма. Агенцията по туризъм е подготвила промени в закона, с които предлага хотелът или ресторантът да получават категорията за 3 или за 5 години, а не както е в момента - без срок. След изтичането им, тя да се подновява, като пак се направи преглед на състоянието на обекта.

Кой как слага звездите?

Хотелите с 2, 3, 4 и 5 звезди и заведенията за хранене се категоризират от председателя на Държавната агенция по туризъм. Средствата за подслон с една звезда и прилежащите към тях ресторанти, барчета и кафета, семейните хотели, пансиони, къщи и самостоятелни стаи и заведения с категория 1 и 2 звезди, се категоризират от кмета на общината, на територията на която се намира съответният обект.
Не може да започне категоризация на обекта преди той да бъде напълно завършен и да има документ за въвеждане в експлоатация, акт 16, документи за квалификацията на персонала и др.
Временното удостоверение дава право хотелът да работи, но той още не е получил категория. В рамките на трите месеца експертна група на агенцията минава на място, за да провери дали обектът съответства на исканите звезди. Инспекторите проверяват дали това, което собственикът е заявил, отговаря на изискванията на закона. Категорията не определя цената за нощувката. Поне нормативно няма пряка зависимост.

Хотел в Слънчев бряг. Снимка: Булфото

Според зам.-ректора на Висшия колеж по туризъм, Асен Чаушев, категоризацията е станала чисто формална в последните години. „Това че някой ще отиде и провери лъжиците, ножовете, вилиците, чиниите и басейна на даден обект, е формално. Въпросът е да има пълна и непрекъсната инспекция как се изпълняват изискванията, а такава няма, възмущава се Чаушев - достатъчно е да се видят дрехите на хората, които работят в ресторантите и заведенията за хранене. Нямат униформи, а те са задължителни по норматив. Не трябва да се гледат само курортите, в градовете също има туристи. Навсякъде трябва да се въведе поголовно обучение на кадрите. Защото в туризма в момента работим с 50% необучени хора. Погледнете сервитьорския състав - колко елементарно, етично неподготвени хора има сред тях. Срещал съм и в други държави такива, но му виждаш усмивката, защото той е призван да бъде такъв. Българинът не е призван да работи цял живот сервитьор или барман. Има си едно наум, че ще се издигне, че тук е временно”, казва Чаушев.

В много случаите се оказва, че хотелите нямат категория, а се предлагат с някаква. Имат си брошури с нарисувани много звезди, а всъщност не са минали процедурата, не са одобрени. Това е наказуемо. Санкциониращ орган е Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Агенцията по туризъм няма контролни функции. И тук се оказва големият проблем с разминаването между категория и действително качество на българските хотели.
Държавната агенция прави само предварителната проверка за категоризиране на обекта. Лошото е, че те не правят последваща проверка, за да установят, че наистина хотелът е изпълнил изискванията за всички минимални неща за съответната категория.
Комисията за защита на потребителите може да затвори хотела, след това да направи предложение до ДАТ за намаляване или отнемане на категорията, ако установи несъответствие.

Къде да се оплаче клиентът?

Потребителите могат да подадат сигнал, че даден хотел не отговаря на съответните звезди, защото липсват определени неща, но само до Комисията за защита на потребителя. Ако подадат сигнала до Агенцията по туризъм, тя го препраща пак в комисията.
Най-честите пропуски са, че в хотелите няма място за обслужване на хора с увреждания, няма инвалидни колички, няма детски столчета в ресторантите, няма място за багаж. Няма телефони. Много често срещан пропуск е липсата на план-схема на обекта. Тя е изключително важна при пожар и авария. В летните хотели масово няма апарат за почистване на пясък, за почистване на обувки.

Има 5-звездни хотели, в които няма и душ кабина, и вана. Това вече не подлежи на предписание. Това е несъответствие, което е основание да се свали категорията. Ако е кандидатствал за 5 звезди - да му се намали на 4. Докато, ако липсва завеса на душ-кабината, или халат, чехли за еднократна употреба в хотел с висока категория, се предписва срок, в който трябва да се осигурят.
Но ДАТ е вписал хотела в регистъра и му е дал звездите. Експертите от агенцията не проверяват втори път как е изпълнено тяхното предписание и точно тук възникват проблемите, обясни Рилка Кандиларова.

Не е случаен фактът, че 58-те браншови организации в туризма не зачитат Агенцията по туризъм. Просто от нея в момента нищо не зависи… след като хотели могат да си слагат звезди без да са категоризирани, а други, категоризирани, не отговарят по качество на звездите, които им е дала ДАТ.

http://e-vestnik.bg/3975