НАкъде с деца на почивка?!

 

"Да си неестествен се е превърнало в твоя естествен живот. Разбира се, че да си естествен, е истинско чудо, най-великото чудо: просто да се наслаждаваш на обикновените неща, храната, съня, пиенето, вятърът, който подухва... Да се радваш на обикновените неща, наслаждавайки им се, це лият живот се превръща в празник.
ОШО
Изборът е извор на Благодат!
И сега изборът е между престой в  5звезден хотел или да наблюдаваш падаща звезда сред природата...поводи за първото и доводи за второто...
Участието ми в семинара с дъх на смола на Чатъма беше съчетание от другарство, природозащита и каменоделство.А за Жоро това място за медитация е свързано с баба му, а в съня за бъдещето му там е пълно със щастливи млади хора, деца и бебета. Там сега се провежда първият детски лагер и това е поредното разчупване на рамката и завръщане сред приРОДата. Имаме М.И.Р., ТРИНОГА, Приземни хора , родови имения и още и още се роим...
Каква е разликата между това да се пренесеш и през почивката  заедно с удобствата. Днешната цивилизация се гради на трите У-та- удобство, удоволствие, ура.Човек си създава удобство, за да изпита удоволстие и вика :УУУУУУУУУУРРРРРРРРАААААААААААА...колко съм велик...Истнски велик е онзи , който в един лик е съчетал земното и вечното, а това става естествено и всецяло сред природата. Когато добием чистота на вътрешната природа имаме честота на проявление във външната..и изразяване на истинската ни същност.
По-рано бяхме прродозащитници,сега сме еколози, а имаме Министерство на околната среда и водите/което има твърде често дейност:вреди./.
В своята книга" Бодливата роза " Николай Хайтов споменава една арбска поговорка:
"Ако яйцето удари камъка-язък за яйцето.Ако камъкътудари яйцето-язък за яйцето. " и продължава:"Дано само някои не са си въобразили, че ние хората сме камъкът , а Природата яйцето. "/" Риломанастирски гори"-Г. Георгиев и К. Тюфекчиев 1898 с. Зениздат , стр.130/

 

http://dialspe.blog.bg/zabavlenie/2010/07/25/nakyde-s-deca-na-pochivka.581958

Живот = риск

Владимир Буковски: Гейове и феминистки превзеха властта. Започна нова Оруелска епоха

http://e-vestnik.bg/7218

С първото си посещение в България известният руски писател и дисидент Владимир Буковски разбуни духовете. Според Буковски, зад термина „политическа коректност“ се крие пъклен план за разрушаване на обществата, който бързо и успешно се реализира в световен мащаб от активистите на различни малцинствени групи – хомосексуалисти, феминистки, религиозни общности и др. Обикновените граждани стават жертва на репресивни закони, приети под натиска на малцинствените групи. „Налага се масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите. Започва някаква нова Оруелска епоха“, казва Буковски.

Владимир Буковски е роден през 1942 година и е убеден противник на комунистическата идеология от 14-годишен. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (”психушки”), използвани от съветския режим като специализирани затвори. Въпреки репресиите, организира различни демонстрации срещу властта. Събира над 150 страници с доказателства за зверствата на комунистическия режим и успява да ги предаде на Запад, с което привлича вниманието на правозащитници от цял свят. Автор е на “Наръчник по психиатрия за инакомислещи”.

През 1976 година Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. През 1977 година се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.

През 2007 г. е издигнат от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация.

Владимир Буковски посети България по покана на издателство „Факел експрес“, Нов български университет и Международната организация на франкофонията. Заедно с известните руски писатели и правозащитници - Юз Алешковски, който представи новия си роман “Предпоследен живот”, издаден най-напред у нас, и Олга Шамборант той взе участие в дискусия за политическата коректност. Ето откъси от неговото изказване:

„Събитията, на които отбелязваме 20-годишнина - крахът на Съветския съюз, разпадането по националности и републики - не ни изненадаха. Те се очакваха и Оруел правилно ги бе предвидил в романа си “1984 година”. Това, което се случи впоследствие обаче, бе неочаквано за мнозина. Вместо светът да осъзнае комунизма като страшен феномен в историята на човечеството на 20-и век, погубил стотици милиони по цял свят, станаха някакви нелогични неща.

Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябва да се преместят надясно. Нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи - не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“. Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влезнах в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: „Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се раждат всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени“.

После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, така си и останало.

Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове - ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. - червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…

Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. „Отело“ - тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай - член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. - изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им - по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма.

Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен - против това беше Западът.

Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини. Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд. Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи. Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свърхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения. Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма. Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи. Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

Бивш гей защитава брака

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=22&Itemid=54

Предистория: На 2-ри ноември 2004 г. жителите на американския щат Охайо гласуват чрез референдум към конституцията на щата да се добави поправка която изрично да дефинира брака като съюз между мъж и жена. С цел да защити брачната институция, поправката също така забранява юридическото признаване на всякакви форми на съвместно съжителство освен брак между мъж и жена.

Ето и текстът на поправката:

Само съюз между един мъж и една жена може да бъде брак валиден и зачитан от този щат и неговите политически подразделения. Този щат и неговите политически подразделения няма да създават или зачитат със законен статут взаимоотношенията на неженени лица когато те за подобни по дизайн, качество и значимост на брака.

Според официалното преброяване, в подкрепа на конституционната поправка за гласували 3,202,272 (61.64%). Против за гласували 1,992,561 (38.36%).

В подкрепа на закона свидетелства Г-н Грег Куинлан. Неговата реч (със съкращения) е поместена тук.

Г-н Председател и членове на сенатския Комитет по финанси и финасови институции, благодаря ви за възможността да свидетелствам в подкрепа на охайовския закон за защита на брака.

Аз съм Грег Куинлан и това е моята красива жена Шерил.

Аз се отказах от хомосексуалния начин на живот преди повече от 11 години. Жена ми стори същото преди повече от 4 години.

Хомосексуализмът е разстройство на половата идентичност. Има много научни изследвания по темата и хиляди отделни случаи, които доказват, че хора с хомосексуални чувства могат да се променят чрез терапия и квалифицирана помощ. Няма нито биологично доказателство, нито пък изследване, което да е било повторено, нито пък генетичен тест, който да придава валидност на тезата, че хомосексуализмът е вроден. Никой не е роден гей, никой! Хомосексуализмът е емоционално разстройство, патология, която може да бъде променена когато човек е силно мотивиран.

Ние с жена ми сме били жертви на сексуално тормоз като деца. От първа ръка знаем, че да си гей не е весело, а начин на живот, в резултат на който се чувстваш отпаднал и подтиснат.

Много хомосексуалисти са преживели емоционални травми като развод или смърт на родител, сексуален тормоз или други катаклизми по време на своето детство.

Като фелдшер аз гледах как 100 от моите приятели и познати умряха от СПИН и други болести. След това спрях да броя. Неизчислима е вредата, която хомосексуалното поведение е нанесло и продължава да нанася.

Аз живях като хомосексуалист повече от 9 години. Основах Дейтънския комитет на Кампанията за човешки права и събрах хиляди долари за най-голямата американска гей организация.

През 1998 г. основах организацията Про-фамили нетуорк. Почнах и да помагам на тези, които искат да се откажат от хомосексуалния начин на живот.

Какво общо има всичко това със закона за защита на брака в Охайо?

Десетки хиляди хомосексуалисти са се променили и много други искат да се променят. Хомосексуализмът е поведение, не генетична особеност. Въз основа на доказаните факти няма никакво основание за еднополов брак, еднополови съжителства и партньорста. Никакво.
Ние с жена ми, заедно с хиляди други, сме доказали, че лица с хомосексуални наклонности могат да се променят и следователно имат правото да сключват брак. Ние сме избрали да следваме указанията на нашия Създател. Това означава, че сме обвързани един към друг като мъж и жена.

Охайо трябва да защити своите граждани като защити брака, не да поощрява хомосексуализма.

Политиката на този щат трябва да бъде да помага на тези, които искат да им се помага.

Вие, членовете на Комитета по финанси и финансови институции, имате задължението да не поощрявате пагубно поведение.

Благодаря ви,
Грег и Шерил Куинлан

Млада плячка

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=53&Itemid=57

Предистория

В края на 2002 г. възрастовата граница за хомосексуални сношения беше свалена от 18 на 14 години. В употреба влезе аргументът "равноправие", тъй като възрастовата граница за хетеросексуални сношения е 14 години.
В момента България има една от най-ниските възрастови граници в Европа!

Анализ

Поставянето на равен знак между нормалното хетеросексуално поведение и еднополовото поведение не отчита безспорните разлики между двете, както и негативни медицински последствия на еднополовото поведение, особено когато става въпрос за младежи.  В случая не става въпрос за "права".  Единственият резултат от свалянето на възрастовата граница е, че едно нездравословно поведение стана достъпно за деца и подрастващи.
Последствия на законовата промяна са изцяло отрицателни.  За съжаление, много от тях вече са налице.
Тази мярка, заедно с превръщането на еднополовото поведение в "мода" и усиленото рекламиране на хомосексуализма (особено сред подрастващи момчета и момичета), може да доведе до развращаване и вербуване на деца и младежи.

Факти

Факт: “Ранните "тийн" години са критичния период, когато потенциално хетеросексуален младеж може да пробва еднополово поведение и да се пристрасти към опасни поведенчески навици.”

Източник: Dr. Joseph Nicolosi, Executive Director of the National Association for the Research and Therapy of Homosexuality (NARTH), NARTH Bulletin, August, 1997.

Факт: "Сексуалните съблазнявания по време на детството са очевидна причина за хомосексуализма.  Когато тези съблазнявания дават удоволствие и удобство, еднополовото поведение може да причини пристрастряване, особено за някой с проблеми в семейството си."

Източник: Charles Socarides M.D. в книгата Homosexuality, A Freedom Too Far.

Факт: "Според едно изследване на хомосексуални мъже проведено през 1990 г., 37% са били съблазнени към еднополовото поведение в ранна възраст от чичо или някой значително по-възрастен.  Или, в случая с лезбийките, съблазнени от по-възрастна жена."

Източник: Charles Socarides M.D. в книгата Homosexuality, A Freedom Too Far.

Факт: 25.9% от 12 годишните момчета и момичета се чувстват "несигурни" каква им е сексуалната ориентация.

Източник:  Alan P. Medinger,  “Adolescents and Homosexuality - Close Look at a Major Study,” pp. 1-2,  Regeneration News, February, 1993. Изследването е проведено сред 34,000 деца.

Анализ: Тъй като хомосексуалистите са 1-2 процента от пълнолетното население, почти всички "несигурни" момчета и момичета ще пораснат хетеросексуални.

За съжаление, напоследък сме свидетели на две обезпокоителни промени: ниската възрастова граница за хомосексуални сношения и рекламирането на еднополовото поведение именно на подрастващите.

Психиката на едно 14 годишно дете (независимо дали е момче или момиче) не е укрепнала и тепърва му предстои немалко психическо и емоционално развитие.  С приетите промени в НК парламентът позволява на хомосексуалисти да предлагат секс на девойки и юноши, които не са готови за това и чиято психика все още е в процес на развитие.

Ако гейовете и лесбийките се възползват от това “право”(!), броят на хомосексуалистите със сигурност ще се увеличи.

За някои младежи ранните тийнейджърски години са периода, по време на който се определя тяхната бъдеща сексуалност.  С новите промени има опасност един потенциално хетеросексуален младеж да пробва хомосексуално поведение и по-късно да развие такива наклонности.  Свалянето на възрастовата граница за хомосексуални сношение изложи на риск много младежи, особено тези, които са несигурни в своята сексуалност.

Освен това, много от мъжете хомосексуалисти имат влечения към момчета и в момента в България има момчета, които поради беднотия и безизходица продават телата си на възрастни педерасти, така че да припечелят някой лев.  Новите промени в НК ще ускорят и задълбочат тази отвратителна тенденция, от което ще пострадат най-вече засегнатите деца и техните семейства.

Факт: Според проучване проведено сред британски младежи на възраст от 15 до 19 години, 35% от момчетата и 9% от момичетата са били търсени за секс от пълнолетни хомосексуалисти.  2% от момчетата и един процент от момичетата са се съгласили.

Източник:  Schofield, M., The Sexual Behavior of Young People, Boston, Little, Brown: 1965.

Факт: През 1976 година излиза книгата "За пари или любов: Проституцията на момчета в Америка" (For Money or Love: Boy Prostitution in America) на разследващия журналист Робин Лойд (Robin Lloyd).  

Лойд пише следното: "Сигурно половин милион безпризорни момчета в тази страна (на възраст от 10 до 16) продават телата си на по-възрастни мъже, които желаят [момчета]."

"Момчешката проституция се появява с приемането на хомосексуализма."

Факт: Американският сенатор Бирч Баух (Birch Bayh), либерален демократ и бивш Председател на сенатския под-комитет за разследване на младежката престъпност, нарича информацията на Лойд " страшна в своята точност,"  и добавя, че проституцията на момчета е "досега необсъждана страна на хомосексуалния свят."

Изследователят Клифорд Линдекър (Clifford Lindecker ) потвърждава разкритията на Лойд:  "Проституцията на момчета...се разраства и става по-очевидна докато хомосексуалистите се разкриват и създават гей-организации...момчетата научават, че могат да изкарат пари правейки нещо, което те и техните приятели са приели за нормално поведение."

Източник: Clifford Linedecker, книгата Children in Chains, публикувана през 1981 г.

Факт: Едно от най-мащабните изследвания на хомосексуализма в Америка е проведено през 1979 г. и е публукивано в книгата The Gay Report.  Разпитвани са 5000 гейове и лезбийки.  Любопитно е, че авторите на доклада са хомосексуални активисти, но въпреки това спокойно споделят информация, която може сериозно да навреди на каузата им.
Така примерно на страница 275 пише, че 23% от запитани са правили секс с деца на възраст 13 - 15 г.

Опасност:

Оправдани опасения вдъхва фактът, че един гей пътеводител в интернет дава съвети къде могат да бъдат намерени момчета са секс.

(Пътеводителят е проверяван за последно през 2005 г. По очевидни причини адресът му не е публикуван тук.)

20 факта за еднополовото поведение

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=52&Itemid=29

1.)  Според изследване проведено в Холандия, еднополовото поведение значително увеличава риска от психически и емоционални разстройства.

Източник: (Study of 5,998 Dutch adults) Theo G.M. Sandforde et al., "Same-sex sexual behavior and psychiatric disorders: Findings from the Netherlands Mental Health Survey and Incidence," Archives of General Psychiatry 58, 10 (2001): 85-91.

2.)  Епидемиолози предполагат, че половината от мъжете, които правят секс с мъже, ще се разболеят от ХИВ [вирусът, който причинява СПИН].  Мъжете, които почнат да правят секс с мъже  докато са по-млади са по-склонни към заразяване с вируса ХИВ.

Източник: N. Hessol et al., "Prevelance, incidence, and progression of human immunodeficiency virus infection in homosexual and bisexual men in hepatitis B vaccine trials, 1978-1988," American Jounal of Epidemiology 130, 6 (1989): 1167-1175. D. Hoover et al., "Estimating the 1978-1990 and future spread of human immunodeficiency virus type 1 in subgroups of homosexual men," American Jounal of Epidemiology 134, 10 (1991): 1190-1205.  M. Morris and L. Dean, "Effects of sexual behavior change on long-term human immunodeficiency virus prevelance among homosexual men," American Jounal of Epidemiology 140, 3 (1994): 217-232.

3.)  Епидемиолози предполагат, че 30% от 20-годишните хомосексуално активни мъже ще са или заразени с ХИВ или умрели преди да навършат 30.

Източник: E. Goldman, "Psychological Factors Generate HIV Resurgence in Young Gay Men," Clinical Psychiatry News, Oct. 1994.

Източник: (Study of 5,998 Dutch adults) Theo G.M. Sandforde et al., "Same-sex sexual behavior and psychiatric disorders: Findings from the Netherlands Mental Health Survey and Incidence," Archives of General Psychiatry 58, 10 (2001): 85-91.

4.)  Според изследване проведено сред 425 мъже на възраст между 17 и 22 години, които са правили секс с други мъже: 15,2% от 79те мъже, почнали да правят секс с мъже преди да навършат 15 години, са серопозитивни.  11,6% процента от тези, започнали да правят секс с мъже докато са били на възраст между 15-19 години, са серопозитивни.

Източник: G. Lemp et al., "Seroprevalence of HIV and risk behaviors among young homosexual and bisexual men," Journal of the American Medical Association 272, 6 (1994): 449-454.

5.)  Хепатит B и C, прекомерно пушене на цигари, злоупотреба с алкохол и наркотици, проституция и СПИН се срещат значително по-често сред жени, които правят секс с жени.

Източник: Katherine Fethers et al., "Sexually Transmitted Infections and Risk Behaviors in Women Who Have Sex With Women," Sexually Transmitted Infections 76, 5 (2000): 345-349.  T. Myers et al., "The Talking Sex Project: Descriptions of the Study Populations and Correlates of Sexual Practice Baseline." Canadian Journal of Public Health 83, 1 (1992).

6.)  Според американския център за контрол на заболяванията (Centers for Disease Control), повече от три четвърти от хомосексуалните мъже, участвали в изследването, не са знаели, че са заразени с ХИВ.

Източник: CDC Media Relations, Centers for Disease Control, 7-12 July 2002. (http://www.cdc.gov/od/oc/media/pressrel/archives/2002.htm)

7.)  32% от хомосексуалните мъже и жени злоупотребяват с алкохол.  Сред хетеросексуалните процентите са съответно 10 и 5.

Източник: L. Field, J. Latham and C. Philips, "Alcoholism in the Gay Community: The Price of Alienation, Isolation, and Oppression." (1977)

8.)  Според изследване проведено през 1991 г., гейовете имат средно по 308 партньора през живота си.

Източник: H. Meyer-Balburg et al., "Sexual Risk Behavior, Sexual Functioning and HIV-Disease Progression in Gay Men," Journal of Sex Research 28, 1 (1991): 3-27.

9.)  Според изследване на женския и мъжкия хомосексуализъм на A.P. Bell и M.S. Weinberg, 43 процента от белите хомосексуалните мъже са имали над 500 партньора, а 28% са имали над 1000 партньора.

Източник:  A.P. Bell and M.S. Weinberg, Homosexualities, A Study of Diversity Among Men and Women  (New York: Simon and Schuster, 1978), 308-309; A освен това: A.P. Bell, M.S. Weinberg и S.K. Hammersmith, Sexual Preference (Bloomington: Indiana University Press, 1981). 

10.)  Едва 2.7% от възрастните гейове са имали само един партньор през живота си.

Източник: Paul Van de Ven et al., "A Comparative Demographic and Social Profile of Older Homosexually Active Men," Journal of Sex Research 34 (1997): 35.

11.)  Според изследване на американското министерство на правосъдието, има епидемия от насилие между хомосексуалисти: Средно по 13740 мъже годишно стават жертви на насилие от страна на своите хомосексуални партньори.  Средно по 16900 жени стават жертви на насилие извършено от еднополовите им партньорки.

Източник: Callie Maire Rennison, "Intimate Partner Violence and Age of Victim, 1993-99," Bureau of Justice Statistics: Special Report, Oct. 2001.
(Случаите на насилие между хомосексуални лица са значително повече от случаите на насилие извършени от хетеросексуални лица срещу хомосексуалисти.)

12.)  Според друго изследване, повече от поливината лезбийки са били обект на физически, психически, словесен и емоционален тормоз от страна на жена-любовница.

Източник:  Gwat Yong Lie and Sabrina Gentlewarrier, "Intimate Violence in Lesbian Relationships: Discussion of Survey Findings and Practice Implications," Journal of Social Service Research 15 (1991): 41-59.

13.)  Тормоз и насилие са съществен проблем за еднополовите двойки.  44% от гейовете се оплакват, че са били обект на насилие; 13% се оплакват от сексуално насилие и 83% се оплакват от емоционален тормоз.  55% от лезбийките са били обект на физическо насилие, 14% се оплакват от сексуален тормоз,  а 84% са били жертва на емоционален тормоз.

Източник:  (Study of 499 ethnically diverse homosexual, bisexual, and transgender teenagers and adults) Susan C. Turrell, "A Descriptive Analysis of Same-Sex Relationship Violence for a Diverse Sample," Journal of Family Violence 13 (2000): 281-293.

14.)  Макар че много хомосексуални мъже не търсят млади сексуални партньори, немалък процент от гейовете търсят юноши или момчета за секс.

Източник:  Zebulon A. Silverthorne and Vernon L. Quinsey, "Sexual Partner Age Preferences of Homosexual and Heterosexual Men and Women," Archives of Sexual Behavior 29, 1 (2000): 73.

15.)  73% от хомосексуалните мъже са правили секс с момчета на възраст 16-19 г., или по-млади.

Източник: Karla Jay and Allen Young, The Gay Report: Lesbians and Gay Men Speak Out about Sexual Experiences and Lifestyles (New York: Summit Books, 1979), 275.

16.)  Тези, които са привлечени от лица от същия пол, са 1%-3% от населението, но извършват около една трета от всички сексуални престъпления срещу деца.

Източник: Timothy J. Dailey, "Homosexuality and Child Sexual Abuse,"

17.)  Много изследвания доказват, че хомосексуалистите са по-склонни към блудства с малолетни.

Източник:  W.D. Erickson et al., "Behavior Patterns of Child Molesters," Archives of Sexual Behavior 17 (1988): 83.  K. Jay et al., The Gay Report: Lesbians and Gays Speak Out About Sexual Experiences and Lifestyles (New York: Summit Books, 1979,) 275.  Eugene Abel et al., "Self-reported sex crimes of non-incarcerated Pedophiliacs," 2 J.  Interpersonal Violence 3 (1987): 5.  ("Child molestation, by comparison, was a relatively infrequent crime, occuring from an average of 23.2 times by a pedophile (nonincest) with female targets, to an average of 281.7 times by a pedophile (nonincest) whose targets were male.")  R. Blanchard et al., "Fraternal Order and Sexual Orientation Among Pedophiles," Archives of Sexual Behavior 29 (2000): 464.  K. Freund and R.I. Watson, "The Proportions of Heterosexual and Homosexual Pedophiles Among Sex Offenders Against Children: An Exploratory Study," Journal of Sex and Marital Therapy 34 (1992): 34-43.

18.)  Според статия в Journal of Homosexuality (академичния журнал на гей движението) сексуалните отношения между мъже и момчета, и жени и момичета, са част от "гей и лезбийския живот".

Източник: Helmit Graupner, "Love Versus Abuse: Crossgenerational Sexual Relations of Minors: A Gay Rights Issue?" Journal of Homosexuality 37 (1999): 23, 26.

19.)  12% от децата на лезбийски "семейства" стават лезбийки.  Процентът е многократно по-висок от процента на обратни жени в обществото.

Източник: Tasker and S. Golombok, "Adults Raised as Children in Lesbian Families," American Journal of Orthopsychiatry 65, 2 (1995): 213.

20.)  Според изследване, сравнило група деца израснали в нормално "традиционно" семейство с група деца израснали в лезбийско "семейство":  29% от момичетата и 13% от момчетата с еднополови родители са имали поне една хомосексуална връзка.  Нито едно от децата с хетеросексуални родители не е имало хомосексуална връзка.

Източник: Susan Golombok and and Fiona L. Tasker, "Do Parents Influence The Sexual Orientation of Their Children?  Findings from a Longitudinal Study of Lesbian Families," Developmental Psychology 32 (1996): 7.

Последствията от еднополовите бракове в Масачузетс, САЩ

http://mamaitatko.com/index.php?option=com_content&view=article&id=55:2010-02-04-23-03-06&catid=36:docs&Itemid=54
Положението е по-стряскащо отколкото някой може да си представи!

(Знамената пред кметството в Бостън)

Всеки, който си мисли, че еднополовите “бракове” са една безобидна ексцентричност, която не би повлияла на останалите от обществото, трябва да погледне какви са последствията от хомосексуалните бракове в Масачузетс. Приемането им от обществото се превърна в едно насилствено налагане върху всички нормални хора. Това, за което ще прочетете в тази статия е само началото.

Как започна всичко

На 18 ноември 2003 г., Върховният съд на Масачузетс провъзгласи за противоконституционно да не се позволяват браковете между партньори от един и същ пол. Шест месеца по-късно, хомосексуалните „бракове” станаха реалност.

Държавните училища

Яростното пропагандиране на хомосексуалните „бракове” в щата започна скоро след решението на съда през номеври 2003 г.

В гимназията на моите собствени деца имаше училищна инициатива, която ги приканваше да празнуват легализирането на еднополовите „бракове”. Това се случи в началото на декември 2003 г. Събитието включваше група от водещи, включително и учители от гимназията, които обявиха, че смятат да се „оженят” за хора от техния пол и да създадат семейства и потомство чрез осиновяване на деца или изкуствено осеменяване. На децата бяха раздадени пропагандни брошури, в които се обясняваше как “да си хомосексуалист е нещо нормално за нашето общество“.

Няколко месеца след това инициативата се пренесе в средните училища. През септември 2004 г., една „госпожа” преподаваща на 8-и клас съобщи по Националното радио, че разрешаването на еднополовите „бракове” е премахнало задръжките за преподаването на хомосексуализъм в училищата. „Мнението ми е, че аз ЗНАМ, че сега това е напълно законно. Ако някой иска да ме предизвика на тази тема бих му казала „Остави ме на мира. Сега всичко е законно“. Това бяха нейните думи в ефира на радиото. Тя също така разказа, как вече дискутира темата за гей секса със своите ученици до степен, до която тя пожелае. Например, била разказвала на децата, че лесбийките могат да се задоволяват вагинално със секс играчки.

(Хомо-пропагандата в детските градини)
До следващата година пропагандата се пренесе и в началните училища и детските градини. В градините беше раздаденакнижка с картинки, в които се обясняваше как еднополовите „семейства” са напълно нормални семейства както всички други. През 2005 г., Дейвид Паркър, родител с дете в детската градина (Лексънтън, Масачузетс), настоял да бъде уведомен, когато учителите дискутират хомосексуализъм или транссексуалност с неговия син. В резултат на тези си искания бил арестуван.

На учениците втори клас в същото училище беше прочетена книжката, „Крал и Крал”, в която се разказва за двама мъже, които се влюбили и се оженили. Когато родителите Роб и Робин Уиртлин възразили срещу това, училищните власти им казали, че нямат задължение да ги уведомяват или да им позволяват да изтеглят децата си от тези часове.

През 2006 г. двете семейства, Паркър и Уиртлин, завели дело с исканията да им бъде позволено да изтеглят децата си от час, когато се преподават предмети с хомосексуална насоченост. Федералните съдии отхвърлили иска. Тяхното заключение било, че щом еднополовите „бракове” са позволени в щата, училището всъщност има задължение да разяснява хомосексуалните взаимоотношения на децата! Приемането на хомосексуализма се бе превърнало във въпрос на това да си добър гражданин!

Помислете за това: Само защото еднополовите бракове са „легални”, федералният съдия отсъжда, че училищата имат задължението да пропагандират хомосексуализма на деца, без значение от мнението на техните родители!

През 2006 г. в началното училище, в което моята дъщеря ходи на детска градина, родителите на децата в трети клас бяха принудени да ги спрат да ходят на училище, защото мъж претърпял операция за смяна на пола бил доведен в училището да разяснява на децата, че вече има “различни видове семейства”. Училищните власти официално казали на една от майките, която изразила възражения, че държането й е „неподходящо”.

Радикална промяна настъпи и в училищните библиотеки. В целия щат, от началните училища до гимназиите, в библиотеките изобилства от литература обясняваща хомосексуализма и държанието на обратните, като в част от книгите дори има открито порнографско съдържание. Оплакванията на родителите, разбира се, са игнорирани или прието враждебно.

През последната година хомосексуалистки групи използват парите на данъкоплатците, за да разпространяват една голяма книжка с името „Съдебно равенство”, в която се разказва как и защо трябва да се празнува разрешаването на еднополовите „бракове”. Тази книжка се разпространява и във всички училищни библиотеки на щата. В Масачузетс, вече е обичайна практика учителите да показват снимки на своите хомосексуални „съпрузи” и дори да ги водят в училищата и да ги запознават с учениците. И двете училища в моя град имат директори, които са „женени” за хора от техния пол и които водят със себе си на работа.

(Училищен хомо-марш в Бостън)

В училищата има „гей дни”, които се приемат като необходимост, която да бори „нетолерантността”, която би могла да възникне в резултат от естественото отрицание на еднополовите връзки. Стотици гимназии и дори средни училища в целия щат организират„гей, лесбийски и транссексуални” дни. Те „празнуват” хомосексуалните бракове и пропагандират травеститизъм и трансесксуализъм. В моя град, член на училищните настоятелства скоро заявиха, че борбата с „хомофобията” вече е един от главните им приоритети.

Щом веднъж хомосексуализмът се приеме за нещо нормално, всички граници ще паднат. Училищата вече работят по възприемането на транссексуализма (включително травеститизма и смяната на пола). Организираната от властите на щата Комисия на Гей, Лесбийската, Бисексуалната и Транссексуалната Младеж има транссексуални членове.

Здравеопазването

Комисарят на Масачузетската служба по обществено здраве е „женен” за друг мъж. През 2007 г. на мероприятие организирано от щата, той заяви на една група от младежи, че е „прекрасно да си гей” и че иска да се увери, че има достатъчно СПИН тестове за всички.

Откакто хомосексуалните бракове станаха „легални” (и съответно хомосексуализма се пропагандира яростно), случаите на заразени със СПИН нарастнаха значително в нашия щат.Тази година средствата, които се отделят за борба със СПИН-а са завишени с близо $500 000. След като хомо-лобистката група MassEquality уреди тези пари да бъдат отпуснати от законодателната власт на щата, те заявиха на своите подръжници „След като случаите на заразени със СПИН зачестяват, ясно е че, борбата с болестта е далеч от своя край“.

Цитирайки „правото да се оженим“, като едно от „най-важните предизвикателства” във време, в което е „прекрасно да си гей“, щатската служба по обществено здраве помогна за издаването на Малката черна книжка, Педалът на 21 век, която представлява една грозна порнография, която бе раздавана на деца от Бруклинската гимназия на 30 април, 2005 г.

(Какво по-”нормално” от това да правиш орална любов или фистинг на сексуален партньор от твоя пол?)

В тази книжка са дадени указания как момчетата могат да правят свирки на други момчета, да им мастурбират, как може някой съвсем „безопасно” да уринира върху теб с цел сексуално удовлетворение. Също така в нея се включва списък на барове и заведения в Бостън, където можете да срещнете млади мъже с цел анонимен секс.

Домашно насилие

След като узаконни дисфункционалната природа на хомосексуалните връзки, съдебната власт на щата Масачузетс почуства, че трябва да харчи повече пари на година, за да се пребори с невероятно бързо растящото домашно насилие сред хомосексуалните връзки. Тази година за това бяха отделени $350 000, в сравнение със $100 000 отделени през миналата година.

Бизнесът

Всички застрахователи в щата Масачузетс са задължени да признават “омъжените” еднополови двойки под и да им осигуряват безплатни застраховки, здравно осигуряване и т.н.

Различните бизнес индустрии трябва да признават всички права и привилегии  „оженените” еднополови двойки. Това се отнася, както за служителите във фирмите, така и за клиентите на фирмите.

Сватбената индустрия е задължена да обслужва хомосексуалното общество, ако от страна на хомосексуалистите се прояви такова желание. Сватбени фотографи, сватбени зали, кетъринг услуги и т.н. - техните услуги трябва да са достъпни за хомосексуалиститежелаещи да сключат брак. Всички отказали да работят за хомосексуалисти се преследват с цялата сила на закона и биват съдени за „дискриминация”.

Различните фирми редовно биват подлагани на „тестове” за толерантност от хомосексуални активисти. Групи от хомосексуални активисти посещават различни ресторанти или барове и публично се целуват или опипват, за да разберат дали заведението гарантира задоволително ниво на „равенство“, след като хомосексуалните бракове са вече легални. В действителност, все повече и повече явни изрази на хомосексуално поведение могат да бъдат забелязани на публични места в целия щат. Това се прави с цел подсилването на „брачното равенство”.

Юридически професии

Адвокатите в щата, които искат да упражняват своята професия държат изпит наречен „Bar exam”, в който трябва да отговарят на въпроси и да докажат своята компетност по въпросите отнасящи се до еднополовите “бракове”. През 2007 г., Стефан Дюн, жител на Бостън, бе скъсан на този изпит, защото отказал да отговаря на въпросите отнасящи се до хомосексуалните бракове.
Въпросите отнасящи се до хомосексуалните „семейства” вече са здраво установени в правната система на щ

ата Масачузетс. В много адвокатски кантори, практикуващите адвокати са задължени да организират семинари за хомосексуални „бракове”. Вече има и няколко съдиии хомосексуалисти в щата.

Осиновяване на децата от еднополови двойки сключили „брак”

Хомосексуалистите, които са сключили „брак” могат да изискват да осиновяват деца, точно като нормалните двойки. По тази причина организацията Catholic Charities реши изцяло да отрече осиновяването на деца, пред перспективата да бъде задължена да приема осиновяване на деца от хомосексуални семейства.

През 2006 г., Масачузетската служба по социални услуги награди двама мъже, които са се „оженили”, за „Родители на годината“. Двамата мъже вече бяха осиновили детенце с помощта на щатската служба (въпреки изричното неодобрение от страна на генетичните родители на детето). Според информацията изнесена от медиите, ден след това осиновяване същата служба предложила на мъжете да осиновят второ детенце.Хомосексуалистите изглежда се ползват с привилегии при осиновяването на деца в сравнение с хетеросексуалните родители от щатските власти.

Щатските власти

През 2004 г., Губернаторът на Масачузец Мит Ромни нареди на Съдиите на Мира да сключват хомосексуални бракове, когато има желаещи. В противен случай ги грози уволнение.

Благодарение на същия губернатор, в брачните свидетелства на щата има „участник А и участник Б”, вместо „съпруг и съпруга”. Губеранаторът всъщност нямаше законовото право да извършва такива промени и го направи на своя глава.

Откакто хомосексуалните взаимоотношения са официално „нормални”, щатските власти отпускат огромни суми пари от данъците, за да подпомагат хомосексуални активистки групи. В частност, щатската Комисия на Гей, Лесбийската, Бисексуалната и Транссексуалната Младеж е съставена от радикални и войнствени хомосексуалисти, чиято цел на пропаганда са децата в училищата. Тази година те получиха $700 000, за да извършват пропаганда в училищата
През 2008 г., щатските власти промениха здравните закони в щата, така че да покриват здравното лечение на „омъжените” хомосексуалисти.

Общественото пространство

(“Жена” с брада. Транссексуалните
са толкова “нормални”.)

(“Жена” претърпяла операция за смяна
на пола с гордост показва белезите си.)

С узаконяването на гей „браковете”, зачестиха годишните гей прайд паради. В тях участват все повече политици и корпорации, дори полицейски организации. И не се стига само до тук. Вече се организира и един профански марш наречен Dyke March, който минава през центъра на Бостън и парад на транссексуалните в гр. Нортхемптън.

В този парад можете да видите изродски гледки, като жени, които са премахнали гърдите си, за да станат „мъже” и с гордост демонстрират операциите си.

Медиите

Медиите в Бостън и по-точно вестникът „Boston Globe”, често включват истории за хомосексуалисти, които са се „оженили”, но не включва истории за нормални двойки. Те оправдават това  с тяхното разбиране за „равенството”. Според тях всички са равни, така че е без значение дали историите са за хомосексуалисти или нормални двойки. Също така, колонките със съвети към читателите вече изобилстват със съвети към хомосексуалните двойки и съвети към нормалните как да ги приемат по-лесно.

Все повече се увеличава групата на репортери или телевизионни водещи, които са открито „омъжени” за хомосексуалисти и участват в парадите пропагандиращи „гейска гордост”.

В действителност гей браковете разрешени ли са в Масачузетс?

Както навсякъде в САЩ, налагането на еднополовите бракове на хората от Масачузетс е в резултат на действието на радикални и арогантни съдии и подли политици.

Как стоят нещата в действителност: Според конституцията не е позволено на властите да не позволят гей браковете, за това те дадоха срок от 6 месеца да се изрази категорично становище по този въпрос. Това се случи през 2003 г. Трябва да се отбележи, че конституцията на щата Масачузетс забранява съдилищата да правят или променят съществуващи закони или да нареждат на техни подклонове да действат по определен начин. Конституцията забранява „правното преразглеждане” - т.е. съдът да променя или анулира определени закони. Фактите сочат, че съдът запази мълчание и не промени закона за браковете! Въпреки това, въпреки препоръките на мнозина, губернаторът Ромни промени брачните свидетелства и нареди признаването на хомосексуалистки бракове, но технически те все още са НЕЛЕГАЛНИ в Масачузетс.

Въпреки, че е незаконно, ние сме задължени да понасяме.

В заключение

Хомосексуалните „бракове” са надвиснала над обществото ни опасност и това е само началото.

Пределно ясно ни е, че хомосексуалното движение и тяхната мания да сключват бракове в действителност не се дължи на тяхното желание да се женят помежду си. Проучванията показват как хомосексуалистките взаимоотношения са изначало дисфункционални на много нива, и „бракът” както ние го познаваме не е нещо постижимо за тях, дори за мечтите им. В действителност през последните три месеца няма нито една снимка на хомосексуалисти сключили брак в брачната секция на вестника Synday Boston Globe, а преди беше пълно с тях.Тяхната борба всъщност е в това хомосексуализмът да бъде признат като нещо нормално или по-точно да бъде натрапен на едно общество, което не желае да го приеме, с редица политически и социални законови средства.